60-ият Берлински филмов фестивал – историческа ретроспектива

© Милен Радев

Десет дни преди официалното откриване, в претъпканата зала на Берлинската правителствена информационна служба, се състоя първата пресконференция на 60-тото Берлинале.

Юбилейното издание на фестивала е повод за обширна ретроспекция, за включване във всички секции и под различни форми на исторически документи, на стари ленти, премирани или вписали се по запомнящ се начин в обществения контекст на времето. Показани ще бъдат и новооткрити, и непознати филмови свидетелства на бурната фестивална история.

Започнат през 1951 г. с американска помощ и в американския сектор на все още разрушения Западен Берлин, фестивалът е замислен като политически експеримент, наситен със силно обществено послание. Той е подчертан жест за връщане към нормалността и възстановяването на културния живот на старата германска столица, разделена след войната.

Историята, юбилеят на фестивала, миналите конфликти и вълнения играха главна роля и на днешната пресконференция. На пишещия тези редове все пак не можа да не направи впечатление тенденцията, която популярният фестивален директор Дитер Кослик не за пръв път извежда в своите публични изявления. Тя впрочем проличава от години и в селекционираната фестивална програма, по същество в самия дух на Берлинале.

Старият, “американски”, “западноберлински” фестивал се споменава повече или по-малко като продукт на Студената война, като някогашно място за конфронтация на Запада и Изтока. Това споменато с чоглаво чувство, бързо се преминава към времето на размразяване, на “намаляване на напрежението”, когато Берлинале се превърнало в сцена, на която двете системи могат да представят своята филмова продукция, в място за срещи на автори, киномани и публика.

Не може да се пропусне духът на политически релативизъм, който е присъщ на днешния фестивал. На актуалните деятели и през ум не им минава да вземат отношение и да диференцират ролята на едната и на другата политически системи преди 89-та година. Както с нескрита гордост подчерта и днес Кослик, Берлинале се е превърнало от стария “проамерикански” фестивал, във форум за кинематографиите на целия (разбирай предимно “Третия” – бел.авт.) свят. Берлинале отвори европейските киносалони и фестивали за китайското кино, настойчиво припомни директорът.

Аз пък си припомних 1979 година и категоричната позиция на тогавашното ръководство на Берлинале, което въпреки хоровите заплахи от къде ли не, включи в програмата “Ловеца на елени” на Майкъл Чимино и не се уплаши от груповото напускане на фестивала на делегациите от Източния блок с обвинения в антисъветска и антикомунистическа пропаганда.

Отдавна не си спомням на актуалните фестивали подобен кураж и готовност за предизвикване и на политически скандал в името на неотменими общочовешки принципи. На ум ми идва в момента като последен такъв пример само прожекцията на “Гълъбицата от Чечения” през 2005 – жесток филмов документ за руските престъпления в тази кавказка страна.

Припомних на Дитер Кослик на днешната пресконференция как през 2004 г. фестивалната комисия бе отхвърлила новия филм на Андрей Некрасов “Недоверие”, посветен на взривените жилищни блокове в Русия през 1999. Когато тогава бях запитал за причините за неговото отпадане, на пресконференцията ми бе отговорено: “Защото филмът не можа да ни задоволи в художествено отношение”. Не можех да не спомена днес, че по-късно филмът на близкия на Анна Политковская и на Александър Литвиненко режисьор бе показван с голям успех на фестивала Сънденс, получи премии и най-положителни оценки.

Запитах директора Кослик, тъй като никъде не можах да намеря информация за това, дали тази година в някоя от фестивалните секции е разглеждан най-новият документален филм на Андрей Некрасов и Олга Конская “Урок по руски” за агресията и безчинствата на руската армия в Грузия. Никой от пълния състав на ръководство на фестивала, заело място на сцената, не можа да си припомни режисьор с такова име. А Дитер Кослик побърза да ме увери, че затова пък във фестивалната програма били включени други руски филми. Не се въздържах да уверя хер Кослик, че никога не бих се усъмнил в това…

Тазгодишната програма съдържа 20 филма в конкуренция за Златната и за сребърните мечки. Сред тях открих два китайски, един японски, няколко германски и германско-турски или германо-ирански, датски, норвежки и шведски филми. Правят впечатление френският “Мамут” с Жерар Депардийо и Исабел Аджани, американският “Грийнберг” с Бен Стилър, както и “The Killer Inside Me” на Майкъл Уинтърботъм от Великобритания. Не искам да пропусна новия филм на Ясмила Жбанич от Босна, носителка от 2006 г. на Златната мечка за разтърсващия разказ за мъките на нейните сънароднички под сръбска окупация “Гърбавица”.

Пак в официалната секция, но извън конкуренция за наградите ще се очаква с интерес световната премиера на “Shutter Island” на Мартин Скорсизи с Лионардо диКаприо, а защо не и индийският “My Name Is Khan” с някои от най-големите звезди на индийското кино.

Берлинале, както малко от големите кинофоруми е фестивал на публиката. Тази години организаторите отиват още по-далеч: стартират програма “Berlinale goes Kietz”, което на англо-германски трябва да означава нещо като “Берлинале в махалата”. В 10 квартални кина, предимно в социално проблемни райони ще се прожектират филми от фестивала, като на всяка вечерна прожекция, както увери директорът Кослик, ще се изтъркулва червен килим, по който ще премине и ще гостува в залата по една кинозвезда от германска или световна величина.

Несъмнен публичен интерес ще предизвика и прожекцията или, както вече е обявена тук, втората световна премиера на “Метрополис” на майстора класик на нямото кино Фритц Ланг. След като наскоро в Аржентина бяха открити непознати фрагменти на филма, сега след реставриране ще бъде показана за пръв оригиналната авторска версия с допълнителни 25 минути от това визуално несравнимо произведение на ранната кинофантастика.

За премиерата Бранденбургската врата ще бъде обвита във все още тъчаща се завеса, изпъстрена с филмови символи и сцени. След нейното отваряне, на гигантски екран, събраното гражданство ще може да проследи безплатно и пред исторически кулиси този класик на киното. Остава да се надяваме, че до тогава зимата ще поотпусне Берлин от все още ледените си клещи.

60-тото Берлинале се открива на 11 февруари.