Следствието приключи. Никой не забравя

Случаят Литвиненко като изпит за зрялост

© Милен Радев

Времето, изминало от убийството на Александър Литвиненко в Лондон през 2006 година опроверга предвижданията, очакванията, а и надеждите на онези, които разчитаха на кратката памет на публиката и на политиците на Запад.

Първият случай на де факто използване на «мръсно» ядрено оръжие в центъра на западна метрополия с поразяване на стотици цивилни лица проникна неизличимо в колективното съзнание на обществеността и влияе сериозно на политическите отношения между Лондон и Москва.

Отравянето на изявения критик на Кремъл Александър Литвиненко с полоний от, както смята Скотланд Ярд, руски агенти стана повод и за по-широк и сериозен анализ на степента на заплаха за вътрешната британска сигурност. Неотдавна генералният директор на вътрешното разузнаване MI5 Джонатан Евънс изрази безпокойство от

активността на руския шпионаж

на Острова под прикритието на дипломатическа работа. Според него нивото на действащата руска агентура е сравнимо със съветската по време на Студената война.

Както става известно сега от компетентни източници на БиБиСи, премиерът на Великобритания Гордън Браун е повдигнал въпроса за убийството на Литвиненко и на първия си личен разговор с руския президент Медведев на актуалната среща на Г-8 в Япония. Атмосферата между двамата, според преобладаващите коментари, е била напрегната, а «ледът в отношенията не можал да бъде разбит».

Сигурно не случайно тъкмо снощи по най-гледаното политическо предаване на БиБиСи2 «Newsnight» водещият редактор по външна политика Марк Ърбан изрази мнението, че убийството на Литвиненко е станало с «руско държавно участие». В студиото гостува бившият правителствен съветник и експерт по сигурността Полин Невил-Джоунс, която коментира твърденията на неназован високопоставен източник от структурите на специалните служби.

От екрана тя потвърди заявлението на източника, който е казал пред Марк Ърбан «Твърдо сме убедени, че в случая Литвиненко е имало намеса на руската държава, има много силни признаци, че това е било държавна акция».

Познат е начинът на комуникация на британското правителство с външния свят и принципното въздържане на Уайтхол от публични заявления по въпроси от висша деликатност. От участието в студиото на «Newsnight» на Полин Невил-Джоунс, както и от категоричните заявления на високопоставения източник на Марк Ърбан може да се разбере, че

казаното е позиция и на британското правителство.

В разговора Невил-Джоунс дори изрази убеждението си, че с оглед на вече известните факти и Евросъюзът ще се види принуден да предприеме някакви мерки срещу Москва.

Не само убийството на Александър Литвиненко, но и нови подробности около опита за покушение срещу Борис Березовски миналото лято в Лондон карат британските власти да са нащрек. MI5 арестува през юни 2007 руснак, известен от тогава като «Мистър А» и да го депортира в родината му по подозрение, че е наемен убиец.

Сега високопоставеният правителствен експерт по сигурността, цитиран в предаването на БиБиСи2 казва, че установените факти потвърждават версията на Березовски за готвено срещу него

покушение, организирано от Москва.

Според британския правителствен експерт «ФСБ продължава да провежда операции срещу хора, живеещи на Запад». Очевидно когато експерт на Уайтхол споделя за националната телевизия, че «атакуването на критици на руското правителство в Обединеното кралство направо съсипва отношенията ни с Русия», това отговаря на позицията на британското правителство.

От неофициални разговори с представители на Скотланд Ярд знам, че в службата едва ли някой още има съмнения, че убийството на Александър Литвиненко е организирано от Москва. Тамошен специалист неотдавна ми каза, че се усеща върнат в годините на Студената война, с което потвърди тезите на познавача на Русия и известен публицист Ед Лукас в книгата му «Новата Студена война».

На доста по-различни мисли навежда реакцията в Германия – на политическо, на професионално полицейско, но и на медийно ниво – на

неотдавнашната загадъчна смърт в Берлин

на руската художничка и общественичка Ана Михалчук.

През март тази година, на връх Разпети петък по западния календар, тя взема малко пари и връзка ключове и отива до близкия руски магазин да напазарува. Намират я три седмици по-късно удавена в един от каналите на града. Както мимоходом бе съобщено, джобовете на дрехите й са пълни с камъни.

Анна Михалчук и съпругът й философът и публицист Михаил Риклин бяха сред ярко изразените критици на режима, установен от Владимир Путин. Преследвани от официални и неофициални сили в Русия те се преселват през 2007 г. в Германия, намират тук професионална реализация в научната област. Продължават да получават смъртни заплахи на руски.

След изчезването на Анна Главната криминална служба в Берлин побърза да излезе със съобщение, че в случая липсвали «характерните елементи на политическо убийство» , и че най-вероятно ставало дума за самоубийство… Както тогава, така и след като тялото на Анна бе случайно открито, приятели и членове на семейството казаха, че тя е готвела с оптимизъм големи планове за близкото и по-далечно бъдеще, че не е имало никакви признаци на депресия и отхвърлиха версията за самоубийство. Бяха отправени и обвинения към властите за небрежно и спешно проведената аутопсия.

Разбира се, случаят Анна Михалчук не може да се сравнява със случая Литвиненко нито по външните си, далеч не така зрелищни, атрибути, нито като сила на критична позиция на покойната към днешния руски режим. Въпреки това, на фона на професионалната работа на Скотланд Ярд, не може да не се отбележат суетливите усилия на разследващите органи тук да принизят и бързо да «разкрият» случая като битово произшествие. Политическият персонал на провинциално и федерално ниво в Берлин също така се въздържа от какъвто и да е коментар за нещастието, свързано с едно известно в руската тукашна общност семейство.

Реакцията на берлинските медии,

които само публикуваха лаконично официалните заявления на Криминалната служба и се въздържаха от каквито и да е собствени коментари и предположения, буди по-голямо недоумение. Когато четвъртата власт, която по гражданска дефиниция трябва да бди над останалите три власти, нехае, когато вестниците просто препечатват служебни декларации и още на третия ден журналистите запригласят в хор, че изчезналата «най-вероятно се е самоубила», има основание за допускане, че в такова гражданско общество се е появил някакъв сериозен дефект.

Две следствия приключиха. Лондонското – с пълен комплект материали за повдигане на обвинение в случай, че извършителите се намерят на британска земя. Берлинското – със заключението за липса на престъпен състав.

И двата случая няма да се забравят.

Руските емигранти знаят и помнят, че Родината не ги оставя без внимание, че където и да се намират по света, те са винаги в обсега на нейните очи, ръце и други органи. Толкова по-важно е отношението на институциите на приелите ги гостоприемно страни към техните проблеми, грижи или страхове.

Великобритания, както виждаме, не оставя съмнение, че неприкосновеността на нейната територия, правата на нейните граждани и на намерилите убежище в Кралството са основна ценност и не могат да бъдат принасяни в жертва на по-висши политически или икономически интереси.


5852 Total Views 2 Views Today
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Subscribe to RSS Feed