Филмът «Катин» на Анджей Вайда излиза на екран
От седмици интелектуална и национално будна Полша със затаен дъх очаква пускането по екраните на «Катин» – може би най-личният и изстрадан филм на Анджей Вайда. Снощи в Театр Виелки във Варшава, в присъствието на църковния и държавен елит, и което е не по-малко важно – в присъствието на руски правозащитници от московския «Мемориал», се състоя официалната му премиера.
Филмът за Катинската трагедия на един от големите майстори на епичното политическо кино връхлита полското общество точно на 68-та годишнина от съветската агресия срещу Полша. Довечера «Катин» ще открие 32-ия полски филмов фестивал в Гдиня, а от 21 септември филмът излиза на националния екран със 190 копия. Въпреки, че паметта за избитите от съветския агресор през пролетта на 1940 г. сънародници е била винаги будна в Полша, това е първото кинематографично приближаване към една от най-болезнените теми на полското обществено съзнание.
Едва ли друг освен Вайда би могъл с по-голямо право и творчески потенциал да се заеме със
зловещото Катинско престъпление.
На 81 години, почетен с всички големи отличия на световното кино, създателят на «Пепел и диамант», на «Човекът от мрамор» и «Човекът от желязо» от десетилетия се готви за своя може би последен дълг – да обхване със силата на изкуството най-жестоката драма на своя народ.
Тя е трагична и за неговата лична семейна история. Баща му Якуб Вайда, 43 годишен офицер, е сред разстреляните в Катинската гора. Майката на режисьора, една от жертвите на държавно-официалната съветска лъжа до последния си земен ден се надява, че мъжът й ще се завърне от Сибирски плен.
Лъжата и човешкото страдание
са двата полюса във филма, между които Вайда вплита човешки съдби и политически конфликти. В това поле на напрежение зрителят остава вцепенен и същевременно разтърсен из основи. След снощната премиера измина доста време, преди аплодисментите да нарушат гробното мълчние обхванало залата на варшавския Театр Виелки.
Според Анджей Вайда без екранизацията на този ключов момент за полското национално самосъзнание неговата историческа филмова хроника би останала фатално непълна. Той обяснява десетилетното «закъснение» с което се появява филмът с липсата на адекватна висока и убедителна литературна творба по темата.
В книгата «Катин. Пост мортем» на Анджей Муларчик е намерен конгениалният източник, на чиято основа авторът създава сценария за филма. Оператор е
Павел Еделман, познат от «Пианиста», номиниран за «Оскар».
Артистите са млади и според Вайда работата с тях му е припомнила таланта на поколението големи полски актьори от 70-те и 80-те години. Познато име в ролята на генерал, мъжествено опазващ и в НКВД-исткия ад своя човешки образ е Ян Енглерт. Музиката е от Кжищоф Пендерецки, който казва, че работата над нея му е донесла едни от най-вълнуващите творчески преживявания в живота.
На 17 септември 1939 г., две седмици след нападението на националсоциалистическа Германия, от изток, в съответствие със спазарения през август договор «Молотов – Рибентроп», в Полша навлизат дивизиите на втората тогавашна социалистическа държава – СССР. В плен попадат десетки хиляди полски офицери и войници. Прехвърляни по етапен ред от лагер на лагер те прекарват зимата при неописуемо жестоки условия.
На 5 март 1940 г. членовете на Политбюро на ВКП(б) и лично Сталин подписват заповедта за екзекуция на всички полски «националисти». Разстрелите започват през април и траят до средата на май. Жертвите са събирани от всички лагери и избивани в горски участъци край Катин, Твер, Харков и Буковня.
Пишейки и четейки за разстреляни полски офицери често пъти се забравя, че в по-голямата си част това не са професионални военни, а запасни офицерски чинове, мобилизирани в защита на отечеството. Всъщност става дума за
цвета на Полша, за нейния елит
в най-благородния смисъл на думата. Учители, медици, адвокати, духовници, интелектуалци – такива са жертвите на едно от най-жестоките масови избивания в новата европейска история. Именно обезглавяването на полската нация е и основната цел на кремълските вождове. Такова е мнението и на големия полски историк Адам Кжемински: «Една добре обмислена акция за да бъде заличен цветът на полската нация, да бъде унищожена нейната интелигенция».
Съветският съюз с десетилетия не само отрича своето участие в престъплението, но се опитва да го припише на своя тогавашен съюзник, Хитлерова Германия. Единствено благодарение на категоричния протест на американския съдия Бидъл, «Катин» не е включен в обвинителния акт срещу ръководната клика на Третия райх в Нюрнберг.
Десетилетната лъжа на официална Москва намери своя срамен край едва след като през 1992 г. президентът на Русия Борис Елцин предаде на Полша оригинала на
решението на Политбюро с подписите на Сталин, Берия
и другарите им.
През последните години обаче Москва отново нагазва в блатото на отричането и жалкото увъртане. През 2005 г. генералната прокуратура прекрати 14-годишното следствие по «Катинското дело» поради изтичане срока на давност. Прокуратурата отхвърли становището на полската страна, че става дума за геноцид, за който не се предвижда давност.
През май тази година Московският градски съд отказа реабилитация на «Катинските жертви», тъй като нямало доказателства за осъждането им по политически мотиви. Те били станали жертва просто на «длъжностно престъпление» и на «превишаване на служебни пълномощия».
На този фон Анджей Вайда не престава да напомня, че филмът му не е «антируски» (както вече започнаха да пишат някои масови руски медии), че днешните руски граждани не носят отговорност за престъпление по заповед на тогавашното Политбюро. Той е убеден, че «Катин» ще бъде показан и в Москва, за което е отправена покана от «Мемориал».
В Полша вече определят
новия филм като «национална реликва».
Именитият публицист Бронислав Вилдщайн каза снощи в една от първите дискусии по телевизията, че след увлеченията по «деконструкция» и «демитологизация» на миналото вече е дошъл моментът за неговото реално възприемане в цялата му понякога подтискаща трагичност.
Адам Кжемински смята, че «Катин» ще запълни една зееща бездна в общественото съзнание. Въпреки, че днес «всяко дете знае, какво се е случило с полските офицери в Катин», смята историкът «до сега тази трагедия отсъстваше като културна икона. Това е, което създава сега Вайда със своя филм.»
Като българи този дебат не ни оставя безразлични.
Ние също имаме своя Катин.
Нашият Катин обаче е дело на сънародници и трае няколко месеца – от септември 1944 до пролетта на 1945 г. По ирония на историята броят на жертвите е приблизително същият – около 30 000. И пак – из цвета на нацията: военни, търговци, адвокати, медици, държавни служители, духовници, местна и национална интелигенция – избита варварски, по най-жесток начин от завладелите властта пратеници и агенти на партията, виновна и за Катинската трагедия.
Тъжното е там, че за разлика от «всяко полско дете», децата у нас знаят малко за масовите кланета, поразили Страната на розите преди 60 и кусур години. Паметта на загиналите се тачи от шепа сънародници, за тяхната съдба и за страданието на близките им пишат и напомнят броени издания с маргинално разпространение.
Времето за мемориални творби, които да се превърнат в «културна икона» в памет на трагедията ще дойде чак когато обществото узрее за тях. Дано само тогава да не е прекалено късно…
