От няколко дни в българското мрежово пространство се въртят и обсъждат двете части на скандална по всички показатели статия от в-к «Комсомолска правда».
Заглавието на пасквила е «Защо гордият български народ, когото Русия освободи от турско иго, сега сам се навира под игото на НАТО».
като се почне от името на автора, мине се през тезите, които съдържа и се стигне до политико-историческия момент, в който те се изричат по особено агресивен и презрителен към българския народ начин.
За руския читател авторката Даря Асламова няма нужда от представяне. Нейният имидж в медийното и публично пространство е ясно маркиран от няколко понятия – секс, кръв, скандали и сензации на фона на руски национал-патриотизъм.
Най-често тя съчетава всички тези елементи в едно, както в репортажа си от Нагорни Карабах където бе описалс със сочни подробности, как заплаща с тялото си за свободата на свои колеги, отвлечени от разбойници-рекетьори. Любознателните не би трябвало да пропуснат и репортажа на Даря за нейния
меден месец, прекаран в порностудио
или фотоматериала в “Пентхаус”, където тя е описана като «жена родена за война и за секс»…
Слабостта си към военните действия Даря задоволява като кореспондент по горещите точки на планетата от Руанда до Чечния и Абхазия, но като че ли най-добре се чувства в компанията на «сръбските братя славяни», упражняващи се в геноцид през 1993 – 99 г. Без фалшива скромност Даря Асламова публикува на своя сайт съкровен спомен – снимка с търсения като
военнопрестъпник Радован Караджич.
През последните месеци популярната авторка на «Комсомолка» все повече се специализира в областта на международната политика. Незабравим остава неотдавнашният й репортаж за неблагодарна Полша, на която било «заповядано да се ориентира на Запад». Апогеят на текста е тирадата на Даря, изправена на стол
след тридневен «славянски запой» с неин варшавски колега: «Русия е велика империя, която от векове непрестанно се разширява и тежко и горко на онзи, който се изпречи на пътя й!», реди тя. «А ние кои сме тогава» – пита «тихо и зло» полският колега Ян. «Вие ли? Вие сте наши по-малки славянски братя» – отговаря снизходително журналистката-политолог.
Случаен ли е новоизбилият интерес на Даря Асламова към България и към «неблагодарния български елит»? Носталгично хрумване ли я праща в подножието на Альоша в Пловдив, по стъпалата към монумента на Шипка и при селяните в с. Граф Игнатиево, треперещи от негодувание, че Евросъюзът им забранявал да си варят ракийката и ненавиждащи грохота на американските самолети от бъдещата авиобаза?
Може би един по-внимателен поглед към вестника на госпожата, носещ екзотичното за XXI век название «Комсомолска правда», ще ни помогне да си отговорим на горните въпроси. Става дума за най-масовото издание в Русия с около 800 000 екземпляра всеки ден и над тримилионен тираж на съботното издание. Днешният булевардно-жълт вестник е на светлинни години от славата на «Комсомолка» като либерално и демократично издание по време на перестройката.
който закупи в началото на годината издателската къща «Комсомолска правда» за USD 100 милиона. След като и на Запад се чуха гласове, обезпокоени от новата медийна мощ на Газпром, холдингът обяви, че покупката е направена от името на руската групировка ЕСН, която от тогава се води като мажоритарен собственик. Разположението на силите стана още по-ясно след като през юли т.г. норвежката медийна корпорация A-pressen пожела да продаде своите 25 процента «комсомолски» акции на ЕСН и да се оттегли от руския медиен пазар.
Миналият месец съветът на директорите на «Комсомолска правда» бе възглавен от близкия приятел на Владимир Путин още от ленинградските му години Олег Руднов. Така наречените «добре информирани източници» твърдят, че Руднов вече притежава контролния пакет акции на «Комсомолка», и че той действа по поръчение на банка «Россия», чийто главен собственик е друг приятел на Путин Юрий Ковалчук.
Новото възраждане в публичното съзнание на широката руска публика на старите митове за «българските братя славяни», обречени на вечна вярност към Русия заради нейната «безкористна» помощ през десетилетията, съвсем не е изолиран епизод. То се вписва в
на руски представители от последните месеци. Незабравимо ще остане смразяващото с циничната си откровеност и с използвания архетипичен символен образ изказване на руския посланик в Брюксел Владимир Чижов. В началото на годината той обяви, че България щяла да бъде “троянският кон” на Русия в ЕС.
Реализирането на тази програма можем да проследим в не едно и две политико-икономически решения на сегашния български политически елит. В репортажа на Даря Асламова са предадени разговори и срамни за всеки българин с усещане за национално и лично достойнство изказвания на университетските професори Андрей Пантев, Михаил Мирчев, на някоя си професорка по журналистика «Светла», на Велизар Енчев, на депутата от «Коалиция за България» Александър Паунов…
Всички те се вписват в днешната проруска, по същество антинационална и антиевропейска ориентация на съвременната «левица». Те имат и по-дълбоки корени – паралели можем да търсим и във вековната традиция на купена със златни руски рубли, разрушителна за България обвързаност с интересите на Москва на Балканите и в Европа.
Колкото до актуалната статия на Даря Асламова – може ли да очакваме друго от издание, наричащо се до ден днешен «Комсомолска правда»? «Правдата», пресъздавана и внушавана от вестник с това име може да бъде единствено «комсомолска» – т.е. да обслужва линията, зададена по-рано от партията с главно «П», а днес от стоящите в сянка приятелски кръгове с дъх на газ и нефт.
Нашата отговорност на граждани – вече европейски и формално, и по самосъзнание – изисква да не допускаме подобни опити за вмешателство и груб патернализъм да отминават незабелязано.
Да напомняме на авторите и на сенчестите спонсори на «Комсомолка», че извън велизаренчевия и андрейпантевия кръг те не могат да разчитат повече на секс с «по-малките славянски братя»!
Малко – съвсем леко – в страни ще бъде моят риторичен (?) и кратък въпрос-коментар.Защо ли колонката хорица от днешния пореден “протест” се спря пътьом (за къде ли?!) пред паметника на съветската армия?!?!
Може би за да викнат “Уууу! Долу паметниците на окупатора?”…? 😉