© Милен Радев

В Берлин днес се открива 57-ият международен филмов фестивал. Заедно с Кан и Венеция той е един от трите големи форуми на седмото изкуство. За призовете Златни и Сребърни мечки тази година ще се конкурират 22 филма. Нашият кореспондент Милен Радев съобщава от Берлин подробности за конкурсната програма.

Отново е февруари, отново улиците и площадите около хипермодерния комплекс Потсдамер плац са окичени с гирлянди от светлини. От фасадите пъстреят гигантските билбордове на фестивала, филмови афиши привличат зрителя с образите на десетки популярни или стремящи се към популярност актьори от цял свят.

До вчера всички смятахме, че тази година ще липсва нещо съществено за облика на Берлинале – типичната берлинска мъгла, виелиците и поледиците. Глобалното затопляне ни лиши от зима и първите гости на фестивала бяха посрещнати от синьо пролетно небе и слънчеви лъчи. Без да може да се мери с атрактивността на Лидо, форумът «Марлене Дитрих» около централното фестивален кино бе придобил средиземноморски чар с червения килим, изнесените палми и масички пред околните кафенета.

За една нощ декорите се смениха изцяло – първият сняг затрупа града като по график тъкмо за официалната церемония и прогони всички пролетни илюзии.

През следващите десет дни вълненията около глобални теми едва ли ще се ограничат само с разговори за времето. За това както винаги ще се погрижи фестивалната програма, която отново търси баланса между зрелищното кино на големите звезди и силните чувства и заглавия на ангажирани творци от различни култури, всеки с проблемите и конфликтите на нашия все по-малък свят.

Броят на филмите в официалната програма тази година е увеличен на 26. При цялата днешна условност на националната характеристика четири от тях са обявени като френски, три от САЩ (плюс два извън конкурса) , два са китайски, два от Латинска Америка, два от Великобритания (единият извън конкурса). Ще видим и продукции от Израел, Италия, Чехия, Корея.

Голямата тема в Берлин е защо германското кино, което последните години преминаваше с по-няколко филма селекционната комисия, този път ще е представено «само» от два. Това са «Йела» на Кристиан Петцолд за все още неизживения конфликт Изток – Запад в Германия с една от най-добрите театрални актриси тук Нина Хос и «Фалшификаторите» в копродукция с Австрия. Темата е от Третия райх, разказва се за най-мащабната акция за фалшифициране на пари в историята – индустриалното производство на британски паундове в концлагера Заксенхаузен.

Директорът на фестивала Дитер Кослик тълкува тези дни наляво и надясно, че става дума просто за завръщане към естествения ход на нещата, с което индиректно признава онова, в което бе обвиняван от критици през изминалите години. Мнозина смятаха, че при подбора на филмите подчертано се протежира германското кино. Днес Кослик нарича това «позитивно позициониране» и отчита, че сега, след като позициите вече са утвърдени, може да се гледа с по-голяма сигурност в бъдещето.

Голямата гордост на всеки фестивал и особено на Берлинския, който никога не може да се пребори изцяло с комплекса на най-малкия от тримата големи, са световните звезди. Блясъкът, който те разпръсват, когато се появят на червения берлински килим, е насъщно нужен на тревожената от социални кризи, практически неплатежоспособна столица и на региона около нея, водещ преди всичко по нивото на своята безработица.

Тази година звездите ще са многобройни – Клинт Ийствуд ще представи като европейска премиера втория си филм за войната в Пасифика през 1945 г. След немилостиво разнищващия някои национални митове «Flags Of Our Fathers» сега неуморимият Ийствуд налива още масло в огъня. «Letters From Iwo Jima» представя същата битка за голия остров Иво Джима от позицията на окопалите се в скалите му японци.

Дженифер Лопес ще открие световната премиера на американския Bordertown, в който тя играе ролята на журналистка, разследваща серия от масови убийства на местни работнички в пограничен мексикански град. Освен нея във филма ще видим и Мартин Шийн и Антонио Бандерас.

Съмнително е дали присъствието на суперзвездата Роберт де Ниро ще бъде за любителките на Джордж Клуни пълноценна компенсация за известието, че сексапилният Джордж този път няма да посети Берлин по време на фестивала. Затова пък Роберт де Ниро ще представи своята втора работа като режисьор – «The Good Shepherd», филм от времето на Втората световна война за абсолвент на реномирания Йейлски унивреситет, завербуван от тайните служби. Сред участниците във филма и гостите на Берлинале са Мат Деймън, Анджелина Джоли и самият де Ниро.

Макар и физически отсъстващ от фестивала, Джордж Клуни ще бъде гост от екрана във филма на Стивън Содербърг «The Good German», където ще играе ролята на американски журналист в следвоенния Берлин.

Откриването и закриването на Берлинале 2007 ще стане с два френски филма. Довечера ще е галапремиерата на «Живот в розово» (La Vie en Rose) с Жерар Депардийо, като партньор на Марион Готийар във филм за живота на великата певица Едит Пиаф. На финала ще видим «Angel» на режисьора Франсоа Озон (създател на незабравимия според мнозина «8 жени») – драма от поствикторианска Англия с многообещаващото участие на любимите на рецензента Шарлот Рамплинг и Сам Нийл.

Непростимо би било да не се споменат и филми като “Служих на краля на Англия” на патриарха на чешкото кино Иржи Менцел, «The Walker» на председателя на тазгодишното жури Пол Шредер, който по тази причина е извън конкуренцията за призовете, “Свидетелите” на Андре Тешине, «Не пипай брадвата» на легендарния Жак Ривет с Мишел Пиколи…

Сред големите имена, които ще преминат по фестивалния килим са и Кейт Бланчет, Шарон Стоун, Джуди Денч, Уилям Дафоу…

И така, започват десет дни на маратонски киноизпитания, в края на които победителите ще бъдат увенчани със сребърните и златни мечки на Берлинале. Спорът, дали берлинският приз носи сериозна бонификация и на кинокасите, е стар колкото фестивала. Последният носител на Златната мечка – босненският «Гърбавица» събра само 41 000 зрители в германските киносалони. Лауреатът от 2005, мюзикълът «U-Carmen» поставящ оперната история в южноафриканско гето остана дори под тази цифра. Миналата година селекционната комисия не допусна на фестивала филма за страшното наследство на ЩАЗИ «Животът на другите» (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=124031). По кината обаче той се превърна в хит на годината за цяла Германия. Ето защо някои смятат, че след 6 годишен мандат директорът Дитер Кослик има сега насъщна нужда от успешен и в художествено, и в комерсиално отношение фестивал.

Витите опашки пред фестивалните каси и табелките «Търся билетче» пред киносалоните са добър залог за това.