©  Милен Радев

Световните медии продължават да публикуват усилено противоречиви материали за неотдавнашното убийство в Лондон на руския емигрант Александър Литвиненко.

След като преди няколко дни в дискусията се завъртя името на бившия служител от ФСБ Евгени Лимарьов, обвинил пряко организация на бивши ветерани от руските служби в изпълнение на «мокри» поръчки зад граница, сега от дълбоко покритие изплува самият шеф на въпросното чекистко сдружение «Чест и достойнство», о.з. полковникът от КГБ Валентин Величко.

Неговото име е добре известно в кръговете на занимаващи се с темата. Знае се, че ветеранът от Външното разузнаване е служил на прикритие в няколко западноевропейски държави, а през 1989 година е екстрадиран от Холандия за шпионска дейност

След провала Величко е на работа в резидентурата в Източен Берлин. Има сведения. че от това време датират близките му отношения с тогавашния агент на КГБ в Дрезден Владимир Путин.

След обвиненията на Лимарьов, Величко явно притеснен от опасността, така желаният благопристойно-комерсиален вид на организацията «Чест и достойнство» да пострада невъзвратимо, привиква в строго охранявания си комплекс на московския проспект Вернадски не кого да е, а представители на солидни издания.

В интервю пред кореспондент на Die Welt Величко потвърждава, че за него и колегите му, Литвиненко бил предател, защото издал корпоративни интереси. Веднага обаче отрича каквото и да е участие на действащи или бивши служители на органите в отравянето на емигранта.

Преди много години още по времето на Сталин в КГБ имало т.н. отдел «В», който се занимавал с ликвидацията на политически противници. От тогава насетне такива атентати били невъзможни.

Журналистът на Die Welt задава въпрос: «Е да, но българският писател Георги Марков бе убит в Лондон по времето на Брежнев?» на което Величко отговаря: «Мисля, че това беше последното убийство. В системата на тайните служби на Русия (вече) няма отдели за ликвидиране Имаше екзекутирани свидетели, но това е ставало винаги след съдебен процес.»

В хода на по-нататъшния разговор Величко отработва едно след друго всички стандартни руски клишета по случая, а към края започва да се отпуска. На въпроса, как се връзва с неговата версия за чисто криминално убийство от кръга на Березовски, използването на това гигантско, практически недостъпно за недържавни организации количество полоний, ветеранът от КГБ не отговаря пряко, а се впуска в интересни откровения:

«Литвиненко беше за нас безинтересен. Тайните служби ползват специални препарати за да накарат хората да говорят. Спецназ разполага с достатъчно средства за бойни операции Те не струват нищо, а ефектът от тях би бил още по-силен (?! – бел. авт.). Професионалистите не ползват полоний.»

Второто  и както сам заявява, последно засега интервю с журналист, полковник Величко дава за «Росийская газета». Това е правителственият орган на Федерацията, вестник – рупор на официалната руска великодържавна политика, специализиран във всекидневни упражнения по влияене на общественото мнение, по разлагане в зародиш на всяка опозиционна мисъл, по злепоставяне на неудобни на властите публични фигури.

Пенсионираният разузнавач Величко дава своето обяснение за «кампанията на Запада» срещу Русия: Това е провокация, търси се повод за развихряне на нова Студена война. Ние като ветерани сме един вид продължение на спецслужбите. Опитите да ни се припише убийството на Литвиненко са всъщност насочени към президента Путин.

Изгоненият от Холандия шпионин отрича в сегашното си интервю каквато и да е незаконна дейност и се представя за един вид опитно зайче на западните служби. Целта им била да изпробват, дали след неговото екстрадиране Съветите ще предприемат обичайните в такива случаи ответни действия. Със зле сдържана обида старият разведчик процежда: «И ето, оказа се, че при Горбачов стана възможно да изгониш дипломат, без да се опасяваш от съветска реакция…»

Интересната част от интервюто е пак запазена за финала: «Росийская газета» пита, дали Литвиненко си е заслужил съдбата.

«Ние смятаме, – казва Величко – че той пожъна това, което беше посял. Но дори при Сталин физическото ликвидиране на предателите ставаше само след формална присъда. Даже т.н. наказателен отдел «В» действаше само след съдебно решение.»

По-нататък Величко отрича съществуването на някаква организация от наемни убийци от средите на «органите» и стига до заключението, че «сътрудник на спецслужбите може да извърши убийство, да речем – поради ревност». Но за убийство по политически причини не можело да става и дума.

За по-убедително в последния си въпрос журналистът на «Росийская газета» раздува трикратно сумата, изчислена от експерти като стойност на употребения за отравянето на Литвиненко полоний: «Как Ви се струва обявената цена на въпросния полоний от 30 милиона долара?» – «Това е безумие,» – отговаря Валентин Величко – «на ветераните на спецслужбите милиони не са им нужни. В службите има хора, които знаят как да убият човек дори с лист хартия!» «Като го обработят със специална отрова ли?» пита любознателният журналист.

«Защо със специална отрова, има толкова средства и начини, които не оставят и следа!» завършва весело полковникът-ветеран.