© Милен Радев

Британският всекидневник “Индепендънт” публикува в съботния си брой обширен материал, посветен на първата подробна изповед пред пресата на Валтер Литвиненко, бащата на отровения неотдавна руски емигрант в Лондон.

Настойчиво и с тона на прежалил себе си човек Валтер Литвиненко

обвинява ФСБ в убийството на своя син.

“Нямам капка съмнение, че Саша бе отровен от ФСБ, и че заповедта за това е дошла от онзи бивш агент на КГБ и днешен президент Путин. Циничното убийство на сина ми е добре пресметнат акт на сплашване”, казва в интервюто Валтер Литвиненко. Според него никой друг в държавната йерархия или извън нея не разполага с властта да санкционира такова убийство на чужда територия. За него няма и сянка на съмнение, че то е извършено от хората на Путин, пише в. “Индепендънт”. Интервюто, смята британският авторитетен всекидневник, ще вбеси Кремъл, който все още се опитва да потуши политическата буря след смъртта на Александър Литвиненко, отровен с полоний 210 на 1 ноември в Лондон.

Самият Валтер Литвиненко е лекар с професионална кариера в органите на МВР. Служил е в системата от наказателни лагери в Далечния Изток. През 1979 г. влиза в конфликт с началството в Сахалин при опит  да издейства облекчения за душевно болни лагерници. Уволнява се от органите, след като специална комисия отказва да подкрепи исканията му и се преквалифицира като психиатър.

Интервюто на Валтер Литвиненко съдържа и други многозначително обясняващи личностното развитие на сина му спомени. Дядото на Саша, пилот-герой от войната, строшил в яростта си поднос в главата на невръстния си внук, когато той веднъж му казал, че никога не би станал “мръсен войник”. На 17 години Александър Литвиненко е записан в дивизията “Ф.Е.Дзержински” и от тогава попада в идеологическата мелница на органите. През 1988 г. съобщава на баща си, че му е предложено зачисляване в КГБ. Валтер Литвиненко: “По това време КГБ (1988 ? ! – бел. авт.) имаше легендарна слава, затова му казах – Приемай, сине! Отивай да служиш на Родината!”

Фатална препоръка,

както знаем днес. Може би е прекалено много да очакваме от опечален баща, правещ преглед на миналото, да потърси и у себе си част от вината за по-нататъшната съдба на своя син…

В интервюто си пред “Индепендънт” във всеки случай Валтер Литвиненко не се отдава на самоанализа. И все пак то е ценно като автентична изповед на човек, който се е прежалил и иска да изговори това, което му е на душата. Решил да се завърне на всяка цена в Русия,  Валтер Литвиненко отговаря на въпроса, дали не рискува много с това си интервю “Разбира се, че ще е опасно, но аз трябваше да кажа тези неща. Ако не го сторя, това значи да предам сина си”.

Вестта за отравянето на сина му го застига в руската провинция. Научава, че тежко болният Саша иска да го види и се отправя на двудневно пътешествие с влак до Москва. Моли се интензивно за здравето на сина си през целия път. От отчаяние не може да преглътне и залък. Заварва Саша вече в много тежко състояние в лондонската болница.

“Вглеждах се в лицето му, което беше изпълнено със страдание. Винаги съм му се радвал като го видя, защото беше толкова хубаво момче, но сега беше просто трудно да го познае човек. Очите му бяха затворени. Направих над него кръстен знак и произнесох “Отче наш”. Казах му, Саша видях светлина, когато се молех на Свети Сергий и сега съм сигурен, че ще се оправиш. Излъгах го. Той се понадигна в леглото – изглеждаше точно както на снимката, която обиколи света. Видях голяма надежда в очите му. Тогава ми каза: “Тате, трябва да ти кажа нещо важно.” Няма да забравя този му поглед. Очите му бяха много, много сериозни, когато промълви

“Приех исляма”

В този момент Валтер Литвиненко почувствал нещо много странно. За момент му се сторило, като че ли ролите са сменени. “Сякаш той беше станал мой баща, а аз бях негов син”. Отговорил: “Твоя воля, Саша. Стига да не си станал комунист или да почиташ дявола, бъди какъвто искаш!”

Бащата има възможност да прекара само две вечери със своя син и да стане свидетел на мъчителното му угасване. Александър Литвиненко му казва на раздяла “Дългата ръка на Путин ме достигна дори тук”.

В заключение Валтер Литвиненко казва: “Идването на Саша в Лондон не беше просто случайност. Не беше случайност и това, че той започна борба с една от най-терористичните организации на света, ръководена от президента Путин. Саша никога не е предавал никого, затова казвам на хората и на народа, за когото той даде живота си: Не предавайте Саша!”

Публикувайки интервюто с бащата на отровения в Лондон руски емигрант Ливтиненко, в-к “Индепендент” предположи, че то ще вбеси Кремъл с неприкритите си обвинения срещу президента и обкръжението му. И не закъсня  реакцията на човека, считан за най-вероятен наследник на Владимир Путин -министъра на отбраната Сергей Иванов. В интервю за Ройтерс той със зле сдържана ярост заявява: “За нас

Литвиненко беше едно нищожество

Хич не ни и пука от това, какво бил казал или написал на смъртното си легло”. Изказът му  отговаря напълно на стила въведен вече от неговия патрон Путин, прославил се с изказването “Ще таковаме майката на терористите, където ги намерим, ако ще и да е в кенефа!”

В допълнение, бившият разузнавач с 18-годишна кариера в КГБ Иванов обяснява, че “когато Путин уволни Литвиненко, той беше осведомен за неговите многобройни закононарушения”. Това заявление трябва да е извело от търпение руската писателка и интимна познавачка на кремълските дела Елена Трегубова. В петък тя бе известила своето берлинско издателство, че има основания да се бои за живота си и затова ще се въздържа известно време от публични изказвания и появи. Веднага след съобщението на Ройтерс обаче в няколко руски медии се появи под заглавие “Иванов лъже” един почти жертвоготовно смел текст на младата авторка, адресиран лично до министъра на отбраната.

“Открих в изказването на Сергей Иванов за убийството на Литвиненко откровена лъжа и мога да я опровергая, позовавайки се на думите, които лично изрече пред мен Владимир Путин, когато вземах интервю от него“, пише в статията си Елена Трегубова.

През 1998 г. на нарочна пресконференция Литвиненко и няколко негови колеги обвиниха свои началници от ФСБ, че са им възложили да убият Борис Березовски. През декември същата година Трегубова интервюира Путин, който й казва: “Скоро след като заех поста директор на ФСБ уволних Литвиненко и разформировах неговото подразделение“. Поразяваща в случая е мотивировката за този акт, която Путин излага пред интервюиращата. От застъпник на правовата държава, за какъвто се представя днешният руски президент, би било логично да се очаква, че е ликвидирал подразделение на специалната служба затова, че в него се обсъждат и планират убийства на фигури от политиката и бизнеса.

Путин обаче обяснява на журналистката, че повод за началническата му намеса била появата на служители от този отдел пред медиите и фактът, че те привлекли вниманието на обществеността към подготвяното убийство. “Сътрудници на ФСБ нямат право да излизат на пресконференции и да изнасят вътрешни скандали пред публиката“, казал Путин на Трегубова, обяснявайки причината за уволненията.

Руската писателка е особено възмутена от нахалната лъжа на министъра Иванов, тъй като случаят е вече описан в нейния бестселър с разкази от Кремълската действителност. Сега тя отново повтаря, че няма представа от дейността на покойния Литвиненко във ФСБ. Единственото, което знае, е съобщеното й от сегашния президент на Русия.

“Или Путин, или Иванов лъже“,

пише Елена Трегубова. Според нея и втората част от изказването на Сергей Иванов е лъжлива. Тя мимоходом припомня, че за втори път в течение на кратко време висш представител на руската държава се изказва презрително за физически ликвидирана публична личност, като я нарича “незначителна“ или “нищожество“. Веднага след това Трегубова опровергава твърдението на министъра, че за руските служби Литвиненко не представлявал никакъв интерес.

По време на бързо прекратеното следствие за взривяването на нейния апартамент през 2004 г. следователите са я разпитвали, дали не познава Литвиненко. На отрицателния й отговор криминалистите отговорили: “Странно, а пък в книгата си намеквате за същото, което и Литвиненко пише в своята книга – че ФСБ имала пръст във взривовете на жилищните сгради в Москва… “

Елена Трегубова свидетелства: “Органите много добре познаваха книгите на Литвиненко, а техните сътрудници активно, дори с болезнен интерес обсъждаха неговите тези и обвинения“.

Статията на руската писателка завършва с въпрос относно

интелигентността на министъра на отбраната.

Само седмица след погребението на зверски убит човек, за което има сериозни  подозрения, че може да е поръчано от руското ръководство, той намерил да каже в свое оправдание, че убитият имал “нисък коефициент на интелигентност“. По своя “коефициент на правдивост и порядъчност“, пише Елена Трегубова, с този министър може да се мери само президент, който в деня на погребението на убитата журналистка Политковская публично разсъждава, кое навредило повече на Русия – нейното убийство или текстовете й.

Статията на Елена Трегубова завършва в духа най-добрата вековна руска демократична публицистична традиция:

“Искам да запитам групировката, която нарича себе си ръководство на Русия: господа, колко хора има още в Русия и извън нейните граници, които вие оценявате като “незначителни” и като “нищожества”? И дали този критерий вече е достатъчен за убийство? Не бихте ли обявили веднага целия списък на “незначителните” и “нищожните”? Или това би ви затруднило технически – защото в него автоматично ще се окажат всички ваши избиратели и не само те? “