© Милен Радев
Съществуват гениални престъпления. Гениални като мащаб или като перфектна маскировка на извършителите. През последните седмици ставаме свидетели на престъпление гениално като замисъл.
Всеки изминал ден след убийството на Александър Литвиненко носи все нови и нови подробности, които допълват знаковото послание, изпратено до всички нас от злия гений стоящ зад атентата.
Бившият офицер от ФСБ бе символично име сред емигрантите от Русия на Запад. Никой друг не формулираше така крайно критичната си позиция спрямо днешното Кремълско ръководство. Не беше и маргинална фигура без гражданство и защита. Неотдавна бе станал поданик на Нейно величество, ползваше се като застрашено лице от държавна и частна охрана.
С неговото отстраняване, при това извършено по особено мъчителен и зловещ начин, вдъхновителите на престъплението показват, че никой противник не може да се чувства сигурен пред тяхната криминална енергия и възможности. При избора на смъртоносното средство те се придържат към най-добрите традиции на мафиотските и тайни сдружения. Когато трябва да се накаже предател от собствените редици, само неговата смърт не е достатъчна – жертва стават и членове на семейството му. Това се прави за назидание и сплашване на всички останали.
Ето че постъпват новини за радиоактивно заразяване и на вдовицата на Александър Литвиненко, на баща му и дори на невръстния му син. Отровата въздейства уникално – тя поразява не само жертвата, но и нейното семейство и най-близките приятели, бдящи в последните дни до леглото на умиращия. Дозата, макар и не смъртоносна в момента, е достатъчна според специалисти за по-късно развитие на ракови заболявания. Дяволската порочност на замисъла неминуемо поразява въображението.
Идва ред и на по-глобалното послание на престъплението. В сърцето на западната цивилизация е убит човек на свободното слово, критик, възползващ се от едно от основните човешки права на собствено мнение и гласното му изразяване. Убит е с непознато до сега смъртоносно средство. За всеки мислещ отговорен или редови член на западното общество сега става ясно: за пръв път е доказано на практика съществуването на оръжие с невъобразим потенциал на въздействие.
«Ние можем да го приложим навсякъде и в далеч по-интензивна форма, ако това се наложи» – това е посланието, което възложителите изпращат до всички нас. Целта е вземането ни за заложници на собствения страх. Никой не знае кога и къде ще се разсее следващият път смъртоносният, незабележим дим от цигарата на може би неподозиращ своята роля извършител-жертва, кога и къде ще се пръсне дозата от спрея, годна да увреди фатално този път хиляди засегнати.
Затварянето на очите пред заплахата няма да помогне никому. Рано или късно се стига до ситуация, в която никоя отстъпка вече не е достатъчна за въздържането на агресивно поставящия своите условия противник Историята и то немного далечната ни дава достатъчно примери за това.
Наскоро Едуард Лукас писа в «Таймс», че убийството на Александър Литвиненко маркира началото на нова Студена война. Едни се плашат от тази констатация, според други тя е все още само wishful thinking, т.е. представяне на желаното за действителност. Но нима не е така, че ние, живеещите на Запад, общността към която от 1 януари ще принадлежи и България, имаме само един шанс да запазим своя утвърден през десетилетията демократичен начин на живот? Условието е, колкото и непривично да звучи това в ушите на мнозина, пожелателното мислене на Ед Лукас да стане действителност.
Обратното ще означава напредване на незабележимата с просто око ерозия на нашата ценностна културно-политическа система до превръщането й в безволев склерозирал придатък на безмилостно настъпващите източни гиганти. Все още не са много политиците на Запад, които осъзнават заплахата в цялата й трагична сила. Но с всеки следващ акт от порядъка на убийството на Александър Литвиненко те ще стават повече.
Процесът на конфронтация неизбежно носи в себе си изясняване на фронтовете. Въпросът е, ще намерим ли навреме в себе си решителност и воля за оцеляване.
За оцеляване не само физическо, но и духовно, политическо и културно.
