© Милен Радев

Не винаги е приятно да се окажеш в ролята на пророк. Особено, когато пророкуваното развитие влиза в разрез с основни принципи, на които би трябвало да се изгражда нашето западно разбиране за правата на човека, за ненакърнимостта на човешкия живот и на правото на свободно изразяване на мнение.

Във вчерашния коментар Смях в залата направихме саркастичното допускане, че британските разследващи власти и държавно ръководство може да се посъветват с руските органи и с техния върховен главнокомандващ и да приемат тяхното мнение за убиеца на Александър Литвиненко. Ето че днес пристигат вече съобщения за контакти на високо ниво между Лондон и Москва, които явно са оказали влияние върху атмосферата на заседанието на британския кабинет в четвъртък.

Както научаваме от «Таймс“, на заседанието премиерът Тони Блеър заявил, че «най-важното си остават дългосрочните отношения на Великобритания с Москва». Друг министър изразил безпокойство от това, че «случаят води до напрежения с руснаците» и добавил, че «те са прекалено важни за нас, за да си позволим да се караме с тях заради тази работа».

Външният министър Маргарет Бекет информирала министрите за разговор с руския си колега, от когото научила, че президентът Путин бил ядосан от неспособността на британците «да накарат Литвиненко да замълчи в последните часове на живота му». Москва счита предсмъртното писмо на Литвиненко, в което той нарича руския президент «безскрупулен варварин» част от добре организирана кампания за да се навреди на имиджа на Путин преди срещата на върха в Хелзинки.

Британските пируети придобиват още по-съмнителен характер с изказването на вътрешния министър Джон Рийд. Той предупредил кабинета да не се впуска в предположения за смъртта на Литвиненко и припомнил, че «бившият шпионин» бил замесен с «организираната престъпност, с КГБ, с чеченците и с емигрантски руски олигарси».

Внимателният читател, запознат не само със западноевропейските средства за информация, но прелистващ и някои московски медии не може да не се сепне след впечатляващото изказване на отговорния за вътрешната сигурност и борбата с престъпността британски министър. До сега правителството бе съобщавало само за готовност на руснаците да окажат съдействие в следствието. След горното заявление изглежда, че официални среди в Лондон започват да възприемат дори езика на кремълските медии и пропагандисти.

«Чеченците», «олигарсите» – това съвсем не е коректният и предпазлив стил, който сме свикнали да очакваме от службите на нейно величество. Кои са «чеченците»? Ахмед Закаев – получилият с решение на върховния лондонски съд статут на политически емигрант министър от кабинета на убития чеченски президент Масхадов? Закаев, този светски и проевропейски мислещ политик, който при всяка възможност публично настоява за мирно разрешение на чеченския конфликт и не спира да призовава Москва на масата на преговорите? А «олигарсите»? Борис Березовски – напуснал Русия след подготвяно покушение срещу живота му? Бизнесменът, дразнещ Кремъл със законното си пребиваване в Лондон – за разлика от живо погребания в азиатски лагер след политически скалъпена присъда Михаил Ходорковски?

Въвеждането в официалното говорене на западния свят на този език и на това мислене може да означава само едно – поредна победа на Путинската стратегия за пречупване на волята на демократичните общества да защитават свои неотменими и ключови принципи. Така отстраняването на един от ярко изразените противници на авторитарния руски режим, съпроводено с вече известните ни обстоятелства постига своята главна цел. Изправени пред поредния пример на слабосилно демократично колебание с носталгия си спомняме непреклонната позиция на лидери като Роналд Рейгън и Маргарет Тачър пред лицето на смазващата съветска ядрена мощ.

Поведението на някои днешни техни наследници придава на полузабравената максима на Ленин от 1920 г. «Те ще ни продадат и въжето, на което ще ги обесим» нова актуалност