© Милен Радев

И в най-трагичната ситуация се случва да ни напуши смях. Понякога се смеем през сълзи. В сегашния случай обаче смехът се съпровожда от скърцане на здраво стиснати зъби.

Може ли да бъде друга реакцията на многогласното, но хармонично пеене, в което от сутринта се упражняват някои от световните медии?

За какво става дума?

Оказва се от една страна, че Скотланд Ярд вече без колебание идентифицира Русия като източника на смъртоносната радиоактивна отрова, причинила гибелта на Александър Литвиненко. Нещо повече, участието на агенти на ФСБ, организацията наследник на КГБ, било «вероятно» съобщава от Лондон Spiegel Online. Следствието се концентрира все повече върху група от петима руски «запалянковци», пристигнали от Москва в Лондон за мача на ЦСКА с Арсенал в навечерието на покушението срещу неудобния на Кремъл емигрант. Именно тази група е ключовият елемент в разкриването на престъплението, смята изданието.

Английският Guardian описва подробно досегашните разкрития на Скотланд Ярд и добавя, че и легендарните служби MI5 и MI6 са се включили в следствието. Цитиран е служител на полицията, който казвайки, че руската държава може би е замесена в убийството на Литвиненко добавя «Само държавата би могла да има достъп до този смъртоносен радиоактивен материал». Guardian бе онзи ляволиберален вестник, който в началото на аферата се отличи с допускането, че емигрантът може и да се е самоубил по такъв екзотичен начин, поставящ пред радиационен риск и най-близките му хора. Сега същият вестник пише, а други световни медии го преписват и препубликуват, че според следователите убийците може би били «престъпни елементи от редиците на ФСБ или бивши нейни служители».

До тук добре ще си каже внимателният читател. Или зле – зависи от гледната точка. Но следващото заключение неминуемо предизвиква споменатия по-горе тъжен смях. Оказва се, че «официалното участие на правителството на г-н Путин» под формата на пряка заповед за убийството на неудобния публицист, можело да се изключи, като малко вероятно.

Ако обстоятелствата не бяха повече от трагични, а ситуацията не се изостряше от час на час, горното заключение можеше да кандидатства за виц на годината. Оказва се, че наследниците на КГБ, на организацията избила безброй безименни свои противници зад граница, виновна за смъртта на напусналите редовете й Игнаций Рейс, Валтер Кривицки, Фьодор Разколников, Олег Пенковски сега напълно автономно са решили да се разправят с най-гласовития недоброжелател на руския президент на Запад. Това става в условията на тоталното завземане на всички ключови постове в държавния апарат, в икономиката и медиите на Русия от кадри на същата организация ФСБ/КГБ. По стечение на обстоятелствата въпросният президент, самият той офицер-гебист от кариерата, се обгражда от месеци с кохорта от най-доверени свои колеги от Санктпетербургските си времена.

Британските следователи обаче и по-точно информиращите ни за техните версии медии, твърдо изключват възможността някой от високите етажи на московската власт да е бил информиран за плановете на разпасалата се, недисциплинирана групичка «бандити от средите на ФСБ», решили да зарадват стопанина на Кремъл с пикантната новина за скоропостижната смърт на неговия личен враг Литвиненко.

Читателят се пита, от къде ли ще да се е появила тази британска увереност в невинността на руското държавно ръководство. Не остава друго, освен да допуснем, че информацията е дошла от проявилите загрижена готовност да помогнат в разкриването на престъплението руски служби. А защо да не предположим, че Тони Блеър е решил да вдигне телефона и да пита пряко колегата Владимир за неговото мнение по случая. Нима на някого ще му мине през ум да не повярва на думите на неотдавнашния домакин на Г8, на човека, който държи в пазвата си ключето към несметните нефтени и газови сибирски залежи, на съюзника в световната борба с тероризма?

А на другите, на тези, на които Господ не им е дал свойството да вярват така лесно, остава само да се смеят. През сълзи. Или през стиснати зъби…