Германия под икономически и политически натиск

Милен Радев, в-к Седем и ОщеИнфо

У всеки, който е чел документалната повест на преминалия на Запад съветски разузнавач Виктор Суворов “Аквариум”, остава незабравимият спомен за сложно структурираната, строго конспиративна система на вербуване на агенти от КГБ и ГРУ през онези години.

Днешният посткомунистически свят предлага на наследниците на Дзержински, Ягода и Андропов много по-удобни, на вид съвършено легални и вероятно далеч по-ефективни възможности за спечелване на информанти и агенти на влияние дори сред елита на западните общества.

Инструментът, който Москва ползва безотказно днес е финансовият морков, комбиниран с икономически шантаж.

Още не са заглъхнали публицистичните ахкания и охкания след известието, че неотдавнашният канцлер на Германия Герхард Шрьодер започна работа за дъщерна фирма на Газпром – концерн, в чиято фактическа подчиненост на Кремъл не се съмнява никой сериозен наблюдател.

Ръководните структури на Газпром са съставени предимно от фигури с добре известно минало на КГБ-кадри. Новоназначеният заместник на президента на Газпром Андрей Милер – дългогодишният кагебист Валентин Голубьов например, е дясна ръка на Владимир Путин още от съвместната им служба в Санкт Петербург.

Неотдавна друг западен политик, шведският външен министър Карл Билдт привлече публичното внимание след като стана известно, че е член на Управителния съвет на Vostok Nafta, фирма акционер на Газпром.

Любознателната западна публика можа да научи благодарение на журналистическо разследване, че Карл Билдт се е възползвал също така от опцията да закупи непосредствено преди главоломен борсов скок 2000 акции на Vostok Nafta. Според някои тъкмо горните разкрития обясняват до някъде защо консервативният политик бе така притеснително въздържан в критиката си на убийството на неудобната за Кремъл журналистка Анна Политковская.

Примерите c двамата влиятелни западни политици, спечелени за каузата на руския едър бизнес с кремълско-гебистки привкус, могат да бъдат допълнени с нов актуален случай този път от областта на елитната икономика. През 2002 година се състоя детронирането на тогавашният шеф на Deutsche Telekom Рон Зомер. По мащаб и психологически измерения то може да бъде сравнявано с политическото корабокрушение на Герхард Шроьодер на последните избори.

Обявяваният преди това за мениджър на годината, отрупан със слава и милиони Рон Зомер, човекът извел държавната телекомуникационна компания на борсата и осигурил с това многомилиардни печалби за държавния бюджет, бе принуден да подаде оставка, след като обявената за “народна акция” ценна хартия на Телеком се бе сгромолясала до неподозирани низини. Милиони дребни германски акционери загубиха тогава спестяванията си и поради арогантната и непрофесионална мениджерска дейност на Рон Зомер.

След като напусна Deutsche Telekom, роденият през 1949 г. в Израел от смесен руско-унгарски брак Рон Зомер изчезна за няколко години от първите пък и от по-задните страници на вестниците. И ето че сега, неочаквано за широката публика, той се завръща на бял кон на германската обществена сцена, появява се в най-гледаното време в популярни телевизионни предавания, участва в елитни политико-икономически токшоута и не пести маркетингови усилия по своята промоция.

Оказва се, че Рон Зомер стъпва в Германия вече като експерт-консултант на най-големия руски частен концерн АФК Система на олигарха Владимир Евтушенков, близък приближен на московския кмет Юрий Лужков. Бързо се разчу, че с помощта на Рон Зомер АФК Система се стреми да закупи значителен пакет акции на намиращия се все още в преобладаващо държавно дялово участие Deutsche Telekom.

Сериозният “Ханделсблат” дори писа, че по време на неотдавнашната среща Русия – Германия на най-високо ниво в Дрезден президентът Путин е убеждавал Ангела Меркел в полза на офертата на АФК Система. Според същите данни Меркел твърдо отклонила авансите на своя гост.

Говорител на правителството побърза да отрече и назова “чисти спекулации” всичко свързано с темата. Нито някой е очаквал нещо друго, нито заявлението на говорителя можа да разсее впечатлението, че Рон Зомер готви както поемането на най-голямата германска телекомуникационна компания от руски концерн, така и собственото завръщане в концерна, но вече като шеф на Надзорния съвет.

Позицията на сегашния титуляр на този пост Клаус Цумвинкел е силно ослабена от негативното развитие на концерна през последните месеци. Негови колеги от надзорния съвет вече са изказали своята загриженост от дейността на Рон Зомер и неговия руски работодател. Пак според “Ханделсблат” неназовани членове на съвета са предупредили, че става дума за “мотивирани от жажда за власт маневри на една руска клика”, определили са действията на АФК Система като “промишлен империализъм” и са обърнали внимание на това, че “руските олигарси” са сериозна заплаха за концерна.

Появиха се съобщения, че Рон Зомер бил вече изготвил заедно със Система подробна стратегия за “превземане” на Deutsche Telekom. Предвижда се сложна схема от взаимни обмени на дялове за достигане в крайна сметка на решаващо участие на Система в управлението на един от най-големите германски концерни.

Детайлната информация за структурните и функционални характеристики, с които несъмнено разполага Рон Зомер като бивш председател на управителния съвет на Telekom дава на руския партньор сериозно предимство. Това кара някои в Германия да бъдат нащрек.

Други – и колкото и да звучи невероятно – те не са никак малко както в политическите, така и в медийните среди на Германия не се и замислят над неминуемите проблеми за националната сигурност, произтичащи от новото амплоа на доскорошни водещи фигури от политическия и кономически живот.

Както не се замислиха и когато дотогавашният носител на най-висока степен на държавно-поверителна информация стана водещ служител на концерн, тясно обвързан със стратегическите интереси на Кремъл…