Новината за подлото убийство на Анна Политковская сграбчва за гърлото и премрежва погледа.
Тя буди възхищение пред смелостта на покойната и разгаря ярост пред наглостта на поръчителите.
В днешна Русия нейното име се бе превърнало в символ за непреклонна, честна и неподкупна журналистика. В страната и в чужбина (когато й бе разрешавано да пътува зад граница) гласът на Ана Политковска бе слушан с внимание. Тя бе една от последните публични фигури, които призоваваха към завръщане в царството на здравия разум, на почтеността и елементарните човешки ценности – в противовес на официалната лъжа, на социалния разврат и грубото насилие, възцарили се поголовно в нейната Родина.
Смелост и решителност като нейните не се прощават от властващата бандитско-кагебистка върхушка.
Първата мисъл, която неминуемо пронизва помнещия миналото българин е поразяващият паралел със съдбата на нашия писател Георги Марков. И двамата получиха висшата мярка на наказание заради своята смелост, заради силата на разобличителното си слово. И двамата станаха обект на езическо жертвоприношение в чест на рождения ден на вожда.
Марков бе прострелян с отровната сачма на моста Ватерло през 1978 г. в навечерието на Тодорживковия празник и само здравата му физика попречи на Димитър Стоянов да зарадва диктатора с хубавата вест навръх рождения му ден.
Празничният дар за вчерашната рожденденска трапеза на кремълския господар – смъртта на Ана Политковская – бе подсигурен професионално и безотказно.
И в двата случая провиждаме почерка на КГБ и на неговите нароили се официални и сенчести правоприемници и наследници.
Два дни преди мъченическата си гибел Анна Политковская говори за последен път пред микрофона на радио Свобода. Внимателното препрочитане и прослушване на нейните думи днес ни дава отговори на много от въпросите около нейното убийство. Прецизно и спокойно тя изброява чудовищните престъпления на кремълския наместник в Чечения Рамзан Кадиров, съобщава за снимките на изтезавани и отвлечени от него невинни, с които тя разполага и за подготвяна статия по темата. В понеделник се очакваше излизането на поредната нейна статия с разкрития за движещите сили в продължаващия десетилетия чеченски конфликт…
“Всъщност не ставам за борец. Аз съм просто абсолютен журналист. А задачата на журналиста е да информира за това, което се случва”, беше казала веднъж Анна Политковская.
Тежко и горко на страна, в която това фундаментално верую става причина за кървава разправа.
