© Милен Радев
Освен с филмите от различните конкурсни и паралелни програми, Берлинале привилича и с други фестивални прояви – пресконференции, специални призове, следпремиерни партита.
В един от нашите репортажите по-рано България бе определена като бяло петно на картата на Берлинале 2006. С удоволствие идва моментът за корекция на това прибързано заявление: на бляскава церемония българската актриса Весела Казакова бе приветствана като една от носителките на приза Shooting star 2006 («стремително изгряла звезда»).
Наградата се връчва за 9-ти път и е спонсорирана от програмата MEDIA на Европейския съюз. Нейната цел е да отличи талантливи млади актьори и актриси от европейски страни и да ги представи пред широката и специализирана публика на фестивала. През дните си в Берлин младите дарования се срещат с продуценти, режисьори и кастинг агенти, което може да изиграе решаваща роля в бъдещото им развитие.
На церемонията в главната фестивална зала на Берлинале паласт призовете Shooting star 2006 бяха връчени от френската актриса Джули Делпи. Тя припомни на 21 отличени тази година таланти, че предишни носители на отличието са били Франка Потенте (Run Lola Run), Даниел Брюл (Good Bye Lenin) или Дениъл Крейг (новият Джеймс Бонд) и пожела на всички нови носители на приза сбъдване на творческите мечти.
За пръв път тази година Българският национален филмов център е привлечен в селекцията, което е направило възможна номинацията на Весела Казакова. В информационните материали на фестивала изборът на Весела Казакова се обосновава с нейните роли във филмите Шантав Ден (реж. Силвия Пешева), Мила от Марс (реж. Зорница София) и Откраднати очи (реж. Радослав Спасов).
На Берлинале 2006 вече бяха връчени и две Златни мечки – за цялостен принос към световната кинематография. Британският актьор сър Иан МакКелън (Гандалф във Властелинът на пръстените) получи в началото на седмицата своя приз, а вчера бе отличен Анджей Вайда – един от големите режисьори на европейското кино през последните десетилетия. По негово желание церемонията на връчването бе съпроводена с прожекция на филма му Пилат и другите от 1972 г. – нестандартен разказ за Страстната седмица. В развитието на сюжета атворът използва като източник почти изцяло «Майстора и Маргарита» на Булгаков. Самият Вайда разказва, че съзнателно е избрал за снимките Германия, тъй като е търсел следите от войната и когато са се спрели на развалините на гигантските конгресни съоръжения на Третия райх край Нюрнберг, целият екип е онемял от вълнение. За мен, каза вчера Вайда, имаше тогава нещо символично, че снимахме филм за смъртта и възкресението на мястото, където Хитлер е планирал унищожаването на моята родина Полша, за която днес може да се каже, че е възкръснала и отново свободна.
Колкото и почетно, отличието за Анджей Вайда оставя известна горчивина, макар и майсторът да не показа с нищо чувствата си пред празната зала за пресконференции. Филмите му не се показват вече на Берлинале, което колеги оценяват като поредното доказателство за секналия интерес към Източна Европа. Ще припомня, че за пръв път тази година в цялостната програма на Берлинале регионът присъства само с по два филма от Румъния и Полша. При това Вайда никога не е бил само хронист на политическите събития на епохата. Дори и в легендарните му Човек от мрамор и Човек от желязо, на фона на драматичното узряване на полското общество в борбата с комунистическата тоталитарна система, за Вайда бяха най-интересни човешките характери, психологическите усложнения от сблъсъка на индивида и властта. Той изследва развенчаването на митове, мъчителната раздяла от илюзии – все актуални и за днешния ден въпроси, стига старите му филми да не се гледат само през тяснополитически очила.
На пресконференцията в Берлин пан Анджей, който след няколко дни навършва 80 години, се представи вчера като увлекателен събеседник, като мъдър и изпълнен с енергия творец. Смята ли днес, след повече от 50 години зад камерата, че филмите му са се отразили на действителността, бе запитан той. Наивно е да се мисли, че чрез филми може да се промени светът, отговори Анджей Вайда. Но още по-наивно и лекомислено е, като кинематографист да не реагираш на това, което се случва около теб в обществото. Ние от моето поколение имахме рядкото щастие, да съпровождаме с работите си мъчителната съдба на народа си и да изминем заедно с него пътя до свободата. Анджей Вайда отправи призив особено към младите кинотворци в Европа – на Запад и на Изток – да проявяват по-голям интерес един към друг, да открият многото нови, общи проблеми стоящи пред всички нас и да работят заедно над тях в киното.
