Във връзка с актуалното решение на апелационния съд в Катар нашият сътрудник Милен Радев се е свързал с берлинския журналист Дмитрий Хмелницки. Той предостави от своя архив интервю с бившия служител на ГРУ Виктор Суворов, а сега емигрант в Лондон.
Въпреки, че разговорът е воден през май т.г., още преди осъждането на руските агенти, считаме че мнението на автора на “Ледоразбивача” и на “Аквариума” си заслужава да бъде прочетено и днес.
– Викторе, какво впечатление Ви прави историята с арестуваните сътрудници на руските спецслужби в Катар?
– Провалът на всяко разузнаване винаги се възприема от чисто професионална гледна точка като удар с нож. Който и да се е провалил. Мислиш си, момчета, че бива ли така, не можехте ли малко по-акуратно да си свършите работата… Първото впечатление е за провал и то за много неприятен провал. Разбира се, само съдът може да произнесе окончателна присъда, но във всеки случай работата не мирише на хубаво. Русия се бори много активно с тероризма и по руски обичай избива клина с клин. И както винаги не много успешно. Има в Русия един политик, нещо не мога в момента да си спомня как му беше името, но сред народа той е известен като «специалист по нужниците». Та този специалист не крие, че в момента се води терористична война срещу тероризма.
Не знам какво ще реши катарският съд, но всичко това много прилича на нашия почерк. Просто сега момчета или са забравили, или никой не ги е учил, как се замитат следи. Непрофесионална работа – такава е моята оценка.
– Пресаташето на Службата за външно разузнаване (СВР) с възмущение заяви, че Русия няма никакво отношения към случая, и че от 1959 г. бившото Първо управление на КГБ, а сега на СВР не се занимавало с подобни неща.
– Това не е вярно. Всеки дявол винаги започва от там, че отрича своето съществуване. В това е и силата на дявола… Те разбира се не могат да заявят – «Да, ние действително се подчиняваме на нашия президент и «ги пречукваме в нужниците». Те се занимават с убийства и това се знае достаточно добре.
Георги Марков например бе убит в Лондон през 1978 г. Олег Данилович Калугин дори се гордееше с факта, че е бил организатор и вдъхновител на това дело. За него той е получил български орден и персонален подарък от руководството на комунистическа България.
Винаги се е провеждала и ще се провежда активна работа против хората, които не се харесват на определени режими. Можем да си спомним знаменитото похищение на Артамонов, известен и като Шадрин. За това събитие дори се споменава в «Аквариума»: «Нашите бойни другари имат днес празник – откраднали са човек».
Артамонов е морски офицер, командир на ескадрен миноносец, който от Полша заминава за Америка. Работи дълго време в Америка, но след това го подмамват във Виена. Ръководител на този «проект» е Олег Данилович Калугин… Той не го и крие. Артамонов е похитен, изведен в Чехословакия, където умира. Казват, бил удушен по погрешка. Но професионалистите такива грешки не допускат. Той просто е убит.
На ръководството на КГБ е било изгодно да отвлекат този човек и да го разпитат, а на изпълнителите било много неизгодно, този човек да застане пред следователите. Впрочем, даже ако те не го бяха убили – похищение на човек от нашите родни наказателни органи е равносилно на смърт. По-добре е да умреш по време на отвличането, отколкото да се озовеш на конвейра в КГБ.
Моля за извинение, че съм принуден да приведа себе си за пример. Съществува 18-сериен филм за мен «Последният мит». Там има такъв епизод. Създателят на филма Владимир Синелников взима интервю от Калугин и го пита: «А Суворов беше ли Ваш клиент?» – «Да, – отговаря той, – беше» – «А защо тогава не го пречукахте?» – «Не можахме да го намерим. Но ако го бяхме намерили, така и щяхме да постъпим». И обяснява механиката. Неговата работа е била да открие. А изпълнителите вече са други.
Това е древен китайски метод – «да убиеш с чужд нож». Сега двамата с Калугин поддържаме добри отношения.
– С Яндарбиев, както изглежда, е било същото.
– Очевидно. Трудно е да се прецени, какво е ставало в действителност, но случилото се напълно се вписва в официалната политика на «пречукване в нужника». Е, и в автомобил също става.
– Съдейки по това, че Катар се реши да предизвика такъв международен скандал, те явно са имали повече от сериозни основания за това.
– Да, разбира се. Една неголяма държава винаги добре премисля, преди да предприеме някакви действия против друга, относително силна държава, каквато е Русия. Явно те са имали сериозни основания. От друга страна арабските страни са постоянен обект на международна критика като вдъхновители и укриватели на терористи. Върху Саудитска Арабия и върху други страни се оказва много силен натиск за да прекратят помощта си за терористите. Ръководствата на държавите производителки на нефт в региона на Персийския залив се намират в доста сложно положение. От една страна те трябва да търгуват с нефт, да получават приходи и са зависими от западните страни както от икономическа така и от техническа гледна точка. Все пак някой трябва да прави сондажите, те пък от своя страна трябва да си държат парите в западни банки. Западът има влияние върху тези правителства. От друга страна, съществуват радикални ислямски групировки, които във всеки момент могат да предприемат някакви действия против тях. Ръководителите на тези държави са принудени да играят на два фронта. От една страна да са в добри отношения с Америка и да уверяват, че не подкрепят тероризма. От друга те са принудени да си откупуват спокойствието от радикалните групировки. Арестът на руски граждани по обвинение в терористична дейност е политически много изгоден за тях. Той показва, че тази зараза произлиза не само от техния регион. От политическа гледна точка за тях е много важно да проведат това дело.
– Вие смятате ли, че покушението срещу Яндарбиев е нормална тактика на руските спецслужби и всъщност на руското правителство? Все пак няма съмнение, че всичко тръгва от Путин. Или може да има съмнение?
– В този случай Русия ще отрича свото участие до последно. Но нали съвсем неотдавна Путин заяви, че «Русия не води преговори с терористи, тя ги унищтожава». Този терористичен акт напълно се вписва в политиката на Русия. Налага се да се изяснява, къде е кокошката и къде е яйцето. Някой извършил терористично нападение – – и ние в отговор извършваме терористично нападение. Някой убил някого – и ние в отговор също убиваме някого по същия начин, при при това на територията на чужда държава. Такава игра никога не е водила към добър резултат. А съществува и исторически опит.
В началото на миналия век руската охранка (тайната полиция – бел.пр.) се увлича в борбата с терористите чрез ръцете на самите терористи. Биват купени ръководителите на бойната организация на есерите, например Азеф. За да ги законспирират, им разрешават да провеждат някои акции, да убиват този – онзи. В края на краищата полицията сама се обърква, кой е терорист, а кой не и кой срещу кого се бори. Струва ми се, че и сега започва да настъпва загуба на ориентацията. Не е ясно, кой в действителност е терорист. Да бъдеш терорист е много лошо. С нищо не е по-добро да използваш същите терористични методи, за да се бориш с терора. Този клин не се избива с такива средства.
– Ясно е, че от морална гледна точка това е абсолютно недопустимо. За Запада цялото произшествие е шокиращо. Особено при сегашните добри отношения с Русия. Но каква е според Вас от практична гледна точка реалната цел на Путин и до колко той може да я постигне?
– Трудно е да се каже, какви са целите на Путин, но едно е ясно: нищо хубаво няма да излезе от терористичната борба против тероризма. Просто защото обектите на терора са открити – московското метро, театрите… Невозможно е те да бъдат защитени. А терористът е невидим. Освен това, у нас самите в Русия няма такава решителност за борба с терористите както при тях. Там хората са готови да отидат на самоубийство. А да изпратиш наш човек на самоубийство не е толкова просто, меко казано.
Затова ако ние влезем в тази борба по техните правила и по техните условия, то ние сме обречени на поражение.
– А какво значи в дадения случай поражение? Аз не мога да разбера смисъла на цялата тази дейност. Та по този начин войната в Чечения не може да бъде завършена. Така тя може само да се задълбочи.
– При всички разговори за войната в Чечения аз обикновено задавам един и същ въпрос. Казвам така – господа, дайте ми автомат калашников, аз отивам в Чечения да убивам терористи…, само че отначало ми обяснете, като на човек, който малко трудно схваща, защо ще ни е хубаво ако сме заедно с чеченците? Ей така – без тях ни е лошо, а с тях ще бъде хубаво. Какво искате да постигнете? Ето вие сами пишете, че чеченците са бандити, терористи. Защо искате да живеете с бандити и терористи? Казват, че там съществувала търговия с роби. Защо искате да живеете в една квартира с хора, които се занимават с търговия с роби?
Тогава ми отговарят – ти нищо не разбираш. Там има нефт! Тук вече си признавам, че нищо не разбирам. На Русия нефт не й е нужен. Русия сега и без Чечения произвежда повече нефт от Саудитска Арабия, повече от всички на света. Не ви ли стига този нефт? В Русия какво ли няма – злато, газ, диаманти… От това да ви е станало нещо по-добре? Да ви се е покачил стандарта на живота? Да не мислите, че ще се намери някой, който да раздели по равно между вас този чеченски нефт? Нищичко няма да остане за вас.
Пак ми говорят: “Ти нищо не разбираш. Ако дадем свобода на Чечения, то и всички останали ще поискат свобода!” Аз отговарям – тогава ситуацията трябва да се квалифицира другояче. Трябва честно да се признае : цяла Русия не желае да живее под властта на Москва….
А как иначе, щом като само да им дадеш свобода и всички моментално са готови да напуснат? Необходимо е следователно да се проучи, защо Русия не желае да живее под властта на Москва. Тогава излиза, че решението на всички проблеми трябва да се търси именно в Москва, а не на периферията. Защо става така – има един президент, за когото всички гласуват всенародно и едва ли не единодушно, а само да им дадеш свобода – и всички се разбягват? Който говори така, признава, че в Русия всичко се държи само на кръв и сълзи. Ако ситуацията е наистина такава – давайте свободата още сега. Докато е още по условията на Москва, а не чакайте докато печените птици почнат да ви кълват. Тогава покрайнините ще почнат да се отделят вече не съгласно вашите условия, а по свои собствени.
– Странна работа, по немската телевизия дори не споменаха за ареста на руските агенти в Катар.
– На мен също ми направи впечатление, че британската преса не спомена за ареста.
– Как може да се объясни това? И още един въпрос – какво означават тези събития за Русия във външнополитически смисъл? Западът явно е просто объркан…
– Ако обвинениеята се потвърдят, то големият приятел на Запада Владимир Владимирович попада в много неприятна ситуация. И заедно с него всичките му съюзници на Запад, а те са много. Сега всички се правят, че уж нищо не са забелязали. В ход е война против тероризма и Русия е един от главните й вдъхновители. След 11 септември Русия веднага намери общ език с Америка. А сега изведнъж става ясно, че Русия по нищо не се различава от самите терористи, че използва същата тактика, същото оръжие, същите методи, същата философия. На Запада му е крайно неприятно да слуша всичко това.
– Възниква още един паралел. Имам предвид терористичната атака на Дубровка в Москва. От момента, в който изтровиха с газ заложниците в театъра «Норд-Ост», не е публикувана никаква нова информация, за разследването не се обелва нито дума. Това може да означава най-неприятни неща.
– Да, струва си да поговорите на тази тема с Александър Литвиненко. Той е разкопал някои много интересни материали по въпроса. Там следите съвсем очевидно водят съвсем не в тази посока, която би желало руското ръководство.
– Странна закономерност. От една страна имаме повече от вероятно участие на спецслужбите в покушението срещу Яндарбиев, а от друга неразбираемо нежелание да се разплете един истински терористичен акт, извършен от чеченците в Москв.
– Ако наистина е бил извършен от чеченци…
– Но изпълнителите със сигурност бяха чеченци?
– Да, но кой е стоял зад тях? Напълно е възможно тук да е приложен старият китайски принцип – «да убиеш с чужд нож». Най-разпространеният метод на вербуване във всяко разузнаване е т.н. «тъмно» вербуване. Например най-добрите източници на информация на Сталин винаги са мислели, че работят не за съветското разузнаване. Те са вербувани от името примерно на британското разузнаване.
Така че изпълнителите са били чеченци, но тях някой ги е ръководил, него също някой го е ръководил. И трябва да се проучи, кой е дърпал връвчиците там, зад кулисите. Следите водят директно към висшите сфери.
Превод: © Милен Радев
