|
|
Със съжаление констатирам, че някои хора изобщо не разбират
желанието ми за две неща. Първо, да не използувам никакви
оскърбителни квалификации, когато споря с когото и да било. Второ,
да не занимавам публиката с дискусии на тема “колко дявола могат
да се съберат на върха на една игла”. Затова и предложих първо да
уточним с г-н Маринов няколко конкретни теми, по които наистина в
момента има смисъл да се спори и които да не отегчават
посетителите на сайта. Вместо някакъв знак от г-н Маринов, получих
някакви
порицания от г-н Христов чак от
Съединените щати.
За
да не ме обвиняват пак, че съм бил много протяжен в писанията си,
ще кажа на г-н Христов следното:
Драги г-н Христов, и за Вас, както и за г-н Маринов важи
правилото, че незнанието на нещо може да бъде обяснение, но не и
оправдание за заемането на абсурдни позиции. Г-н Христов, и в
социалното осигуряване има не само различни модели, но и различни
политики. Когато един иначе симпатичен младеж от Института по
пазарна икономика, написа в списание “Тема”, че т. нар. “първи
стълб” на социалното осигуряване – познат ни като “държавното”
осигуряване – трябва да се премахне, това не беше просто
недоразумение, а ултралиберизъм. Такова чудо – изцяло частно
осигуряване – е правено веднъж, в Чили след преврата на Пиночет и
ако безпристрастно се запознаете с наличните данни ще видите, че в
момента там берат големи ядове.
В
областта на социалната политика пък можем да дадем пример за
консервативна социална политика точно с т. нар. “семейно
облагане”. Смисълът му в цивилизованите държави е подкрепата за
семейството. Или грубо казано – известни изгоди в облагането при
положение, че жената си стои в къщи. В това не намирам нищо лошо,
стига жената да е съгласна на такова разпределение на ролите. Само
че, в седемдесетте години в Западна Европа жените решават, че не
им трябват данъчни изгоди и масово тръгват на работа. По ред
причини, които тук няма да анализираме.
Истината е, че обикновено идеите се дават от просветени леви
визионери (не от леви разрушители), а се материализират и обличат
в законодателна форма от разумни консерватори. Примерът със
социалното осигуряване, въведено в Германия от Бисмарк, е
христоматиен.
Най-настоятелно ще Ви помоля, да престанете да ми лепите
етикетчета от рода на “почитател на соца”, защото от всичко на
света най-много се дразна от носталгията по същия този “соц” –
“соцът” на Брежнев, Живков и тути кванти, които няма да изброявам.
Ако не знаете, ще ви съобщя, че социаладемократите в голямата си
част имат свръхположително отношение към свободния пазар и към
конкуренцията като двигател на прогреса. Само че има много
различни (понякога много важни) нюанси, които тук просто няма
място, а и причина да обсъждаме. Отговорете ми само на два
“групички” близки по смисъл въпроси:
Не
е ли точно държавата тази, която въвежда антимонополното
законодателство и бди (за съжаление в България не много
качествено) за неговото спазване? Не е ли точно държавата, която
точно в САЩ бди срещу задушаването на пазара от евентуално
монополно положение на един или друг пазарен субект? Нещо да
кажете за сагата с “Майкрософт” като най-пресен пример? Това не е
ли държавна намеса? Вредна ли е тя за свободния пазар? Кога
Америка е просперирала повече – преди или след въвеждането на
антимонополното законодателство?
Съгласен ли сте или не, че има дейности, които са изцяло в ръцете
на частния бизнес, но трябва да бъдат надзиравани от държавата.
Като функционирането на редица сложни, а и опасни технически
съоръжения, да речем. Например съдовете под налягане. Да си
спомняте какво стана в Бопал, когато отговорността беше оставена
изцяло в ръцете на съответната корпорация. Да Ви разкажа ли с
каква мъка се отърваха после собствениците на завода, след като
изтровиха всичко живо наоколо? Смятате ли, че в България трябва да
се премахне лиценционният режим за фирмите, които набират
работници за работа в чужбина? Представяте ли си каква радост за
всякакви мошеници на едро и на дребно ще е това?
Драги г-н Христов, не съм по самохвалствата, но се налага да Ви
спомена един епизод
от
моята политическа биография. По време на т. нар. “второ
правителство” на Иван Костов, беше създадена една работна група,
която отмени над сто лицензионни режима в Р. България. Е, аз
работих в тази работна група заедно с другите колеги без събота и
без неделя, за да стане това бързо. До ден днешен сегашната власт
се хвали ... с отмяната на същите тези над сто лицензионни режима
... Съгласен съм, че има още за отменяне. Но има и такива, които
ще си останат вовеки в сила.
Спирам тук, защото обещах да не пиша дълго. Освен това смятам, че
в момента отново пред България стои проблемът за демократичността
на управлението, за войната между институциите и за опасността от
постоянните гърчове на най-различни “бивши”. За това и мисля, че
споровете за демаркационната линия между свободния пазар и
държавната намеса са важни, но едва ли са главния проблем на
хората, които отварят сайта “Още инфо”. Надявам се, че ще се
съгласите с мен за още нещо. Всички сме срещу абсурда на сто
процентовата планова, командна и в крайна сметка неефективна “соц”
икономика. Всички сме против неефективното стопанисване от страна
на ТОТАЛИТАРНАТА ДЪРЖАВА. Но в либерално-демократичните държави
има достатъчно примери на добър държавен мениджмънт. При това,
съвсем не е задължително едно предприятие да бъде постоянно
държавно или постоянно частно. Всичко е въпрос на стратегия, на
приоритети, ако щете и на социална политика. Знаете чудесно, че в
Западна Европа се случва “леви” да приватизират, а “десни” да
национализират – най-често за да “санират” отделни предприятия и
дори подотрасли. Догматизмът е вреден във всичките му форми.
Що
се отнася до 30-дневния план на г-н Маринов за оправяне на
България, ще се наложи да спомена становището на някои адвентисти,
че след Иисуса Христа, повечето чудеса са от Сатаната...
Предложеното от г-н Маринов намирисва на подобно чудо. Тъй като
знам, че той е дълбоко вярващ човек, искам веднага да го уверя, че
с последните си думи не искам да го оскърбя, а просто напомням че
в икономиката и в социума обещанията за чудеса са меко казано
съмнителни, а пътят към ада е постлан с благи намерения. Не исках
да правя “дисекция” на текста на г-н Маринов, но очевидно се
налага. Това обещавам да сторя в рамките на десетина дни. Все пак,
аз съм човек, който си изкарва хляба точно със свободна професия и
времето за мен е пари в точни ясмисъл на думата.
Оставам с най-отлични почитания към всички опоненти и съмишленици
в сайта.
Дискусията |
