18-03-2004

7 май 2003

Войната на безименния държавен чиновник срещу гражданите

Текстът е отпечатан в "Седем"

“Данъчният” е може би най-добрата песен на Джордж Харисън. Песента е написана по повод жестоките социалистически данъци във Великобритания преди времето на баронеса Тачър, когато след едно особено успешно турне групата “Бийтълс” е обложена с 95% данъци върху доходите.

Историята на социалистическите държави през ХХ век показва, че известните хора са любима мишена на безличните данъчни чиновници. Освен “Бийтълс”, от такова преследване са страдали актьорите Марчело Мастрояни, Ингрид Бергман, Ален Делон, известни тенисисти, като Андре Агаси и Щефи Граф, солистът на “Ролинг Стоунс” Мик Джагър, Силвио Берлускони (преди да започне своята политическа кариера) и много други. Ако имаше съревнование за данъчни безумия, Ингрид Бергман и Мик Джагър биха били своеобразни “рекордьори” - двамата са обложени поне веднъж в кариерата си с данъци над 100%, съответно 114 и 106%!

Много често конкретният бирник не печели нищо за себе си от своята злобна война против някоя знаменитост. Обикновено знаменитостите не плащат подкупи, така че не е възможен такъв вариант на лично облагодетелстване. Въпреки това едва ли има друга държавна дейност, която се извършва с такъв стахановски ентусиазъм, както преследването за данъци на онези хора, които с талант, упорит труд и дългосрочно мислене са се изкачили на върха в своята конкретна област. Защо един данъчен ще се старае толкова много, ако няма лична изгода за себе си?

Отговорът е даден от Макиавели: Поради властолюбие, боготворене на властта заради самата власт, поради чувство на опиянение от възможността да разполагаш с човешкия живот.

През 1939 румънският историк Валериу Марку в своята книга “Макиавели: Доктрината на властта” (Valeriu Marcu, Machiavelli: Die Schule der Macht), дава описание на това чувство у младия Макиавели, когато той постъпва на работа като чиновник във Флоренция:

"Положението на тези флорентински чиновници, колкото и ниско да е било, им е давало определено превъзходство. Защото те са имали своите бюра и са можели да доведат богатите до отчаяние чрез многократни проверки на техните данъчни декларации; можели са да принудят известни хора да чакат за разрешение и да откажат барут и заплата дори за най-популярните военачалници. Тези бюрократи са можели да предизвикат епидемия от злоба против всеки човек или против цялата маса от “неслужебни лица.” Те са били дребните, изцапани с мастило Светии-Пазители на светилището на Властта – неизбежен тор на политическата власт! Великият Съвет, Знаменосецът на Справедливостта, Осемте Стражи, Шестте Търговски Директори, Десетте Пазители на Свободата и многобройните други комисии и подкомисии са вземали своите решения и са извършвали своите промени. Но в крайна сметка и самите те са били зависими от леността, безразличието или злобата на безименния чиновник. Защото по онова време всеки човек във Флоренция вече е имал два живота, личен и по документи. И животът на хартия е можел да унищожи самия човек."