|
|
Наскоро
Сърбия оповести планове да намали корпоративния данък от 14 на
10%, за да привлече инвестиции, да ускори икономическия растеж и
да създаде работни места. Финансовият министър Младжан Динкич
смята, че намалението на данъка ще увеличи конкурентността и ще
окуражи инвестициите на зелено. “Новият корпоративен данък –
най-ниският в Европа – ще направи Сърбия по-привлекателна за
инвеститорите”, споделил той пред журналисти. Един от аргументите
за ниския данък е да се окуражат компаниите да декларират
печалбите си. Местният бизнес често намалява декларираните данъци,
за да избегне високото облагане, смята Динкич. “Другото намерение
е да се привлекат чужденци да инвестират в промишлеността”,
добавил той. Новият 10-процентов корпоративен данък ще бъде внесен
в парламента на страната още този месец.
Така западната ни съседка се включва с летящ старт в групата на
ускорено развиващите се източноевропейски държави, възприели
ниското данъчно облагане като философия на икономическата реформа.
В Естония има нулев данък върху
реинвестираната или неразпределената печалба. В Латвия и Литва
ставката по корпоративният данък е 15%; в Унгария е 16%; в Полша и
Словакия – 19%. Според Световната банка брутният национален доход
(БНД) на човек от населението в Латвия, Литва и Словакия през 2002
е бил съответно $3,480, $3,660 и $3,950.
Още на 1 януари
2001 година в Русия беше въведен плосък данък от 13% за облагане
на личните доходи.
Той
замени замени система с три ставки, най-високата от които беше 30%
и се отнасяше за доходи над 5000 долара. Плоският данък е
удивително успешен по всички възможни измерители и окуражи други
страни като Сърбия (2003), Украйна (2004) и Словакия (2004) да
въведат плоски данъци. Политически партии в Полша, Чехия и Грузия
обявиха своята подкрепа за плосък данък. Дори Китай предприе
стъпката да преведе книгата “Плоският данък” на китайски, за да се
обсъжда във фискалните служби и хинансовите среди.
За трите години
откакто най-високата данъчна ставка на данъка върху личните доходи
в Русия беше намалена, реалните данъчни приходи нараснаха със
79.7%. Бюджетът на федерацията е относително стабилен. Данъчната
събираемост се повиши. А стимулите за работа, спестяване и
инвестиции станаха по-силни.
(По материали на
Института за пазарна икономика) |
