Кой плаща данъци?

Гражданите на България, които произвеждат доход, са 2,2 млн. или 33% от хората над 15-годишна възраст. В таблицата на населението се включват: заетите в частния сектор и заетите в държавни предприятия. Това са хората, които плащат данъци в България. Всички останали – около 67% - са нетни получатели на чужд доход, преразпределен през държавния бюджет. Те са: заети на държавни позиции, които се финансират от бюджета, безработни, хора, които получават стипендии, пенсионери.

Население на България (без децата до 15 год.)

Източник: Институт за пазарна икономика по данни на НСИ за населението (2002) и заетостта (2003)

Колко данъци ще бъдат платени?

Общо данъците, които ще платят тези граждани догодина, са 33% от дохода, който ще произведат.

Как изчисляваме тази данъчна тежест? Според предложения проект на бюджет за следващата година произвеждащата част от българите ще трябва да платят около 11 млрд. лв. данъци в различна форма. Тези хора ще произведат доход в размер на около 33 млрд. лв (От очакванията на БВП за 2004 вече сме извадили “добавената стойност” в обществения сектор  около 12% от БВП, който регистрира официалната статистика.)

Тежести на един данъкоплатец

Средно на един от произвеждащите доход догодина се падат по над 2 800 лв плащания за държавни “социални” дейности или чисто преразпределение на доход. Общата сума на чистото преразпределение е 6 259 млн. лв (социално осигуряване и грижи за 5 641 млн. лв + субсидии за 618 млн. лв).

Какво означава това?

Това, което прави всеки плащащ данъци, може да се сравни с едно от следните действия, повтарящо се всяка година:

§    Той или тя купуват всяка година някому другиму един 12-годишен автомобил;

§     Плащат някому месечен наем, достатъчен за обзаведен двустаен апартамент в не лош район на София;

§     Пращат някому всеки месец за по една седмица на море или планина или веднъж годишно – на индивидуално пътуване до Венеция с колата, купена предишната година.

Тези аналогии са точни, но само по повод на сумата левове и нейната равностойност. Аналогията е неточна като действие, защото въпросните той и тя не решават по свое усмотрение кого да облагодетелстват. Това прави вместо тях правителството. Освен това между 10 и 20% от онова, което изработва производителното съсловие граждани, отиват за подкрепа на роднини, които са изпаднали в незавидно стопанско положение. На това отгоре около една трета от производителното съсловие има и деца, за които трябва да се грижи (издръжката на тези деца не е включена в сумата от 2 800 лева, която той или тя дават на правителството за социално осигуряване, грижи и субсидии).

Изборът на производителното съсловие

Няма стопанска система, в която мнозинството да живее за сметка на малцинството. Обикновено нещата се извъртат така, че да се случи обратното. Ако производителните граждани на България са в добро здраве, те имат всички основания да избират между следните няколко модела на поведение:

1)   Да работят повече или да се въздържат от потребление за себе си, своите роднини и деца, за да дават чрез правителството някому другиму повече;

2)   Да отидат да произвеждат някъде другаде, където ще получават повече и ще задържат повече за себе си, било пряко – като парични средства, било косвено – като някакви други облаги, сега или в бъдеще.

3)   Да дават по-малко на правителството.

4)   Да произвеждат по-малко доход.

Когато не намалява данъците и увеличава обема на финансиранията със средства на данъкоплатците, правителството вероятно смята, че производителното съсловие ще избере първия от изброените модели на поведение.