19-01-2004

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

18 януари 2004 20:00

Българският ексцар си харесал за член на ВСС човек,

който до самата 1989 е оправдавал публично

изтреблението на  руското царско семейство и прислугата му

Реставрацията на бивши кадри застигна и Висшия съдебен съвет

Избраникът на Симеон Димитър Токушев оневинява болшевиките за убийството на Романови и българските комунисти за убийството на чичо му Кирил

"Седем"

 

Тайно и полека държавните институции се овладяват от бивши кадри на комунистическата власт и ДС. Особено любопитен случай представя изборът на декана на Юридическия факултет Димитър Токушев за член на Висшия съдебен съвет от квотата на царските депутати. На 10 декември след тайно гласуване той получава най-много гласове от жълтото мнозинство. Малко по-късно стана ясно, че НДСВ отказва да провери новия ВСС за връзки с бившите репресивни служби. Но, както се казва, следите остават. В. “Седем” не твърди, че г-н Токушев е имал връзка с онези служби. Но категорично смята, че неговото избиране за представител на най-висшия орган на съдебната власт е грандиозен скандал (скандалът е започнал още в момента, когато академичната общност на българските прависти е приела и търпяла за декан на най-авторитетния български юридически факултет личност с такива, на го наречем, странни представи за законност - бел. "Още инфо") .

Ще цитираме само избрани пасажи от един негов труд и ще зададем въпрос на настоящия премиер и бивш цар на българите Симеон Сакскобургготски.

“След Октомврийската социалистическа революция Президиумът на Всесъюзния Централен Изпълнителен комитет възнамерява да изправи на съд сваления император Николай Романов. (…) Ожесточената борба с вътрешната контрареволюция и обединена външна интервенция обаче не позволява на съветската власт да направи това. Пред заплахата да бъде освободен от белогвардейските войски и Н. Романов да се превърне в обединителен център на всички контрареволюционни сили, Изпълнителният комитет на Уралския съвет на работническите, войнишките и селските депутати единодушно постановява с политическо решение смъртното му наказание и на 17 юли 1918 го привежда в изпълнение.”

Това пише проф. Токушев през 1989 в правно историческото си изследване “Народният съд 1944-1945” (с това той оневинява болшевиките за изтреблението на Романови, включително невръстните деца в семейството и прислугата - бел. "Още инфо"). Горният цитат е нещо като въведение към нуждата от създаване на т. нар. народен съд и в България. Ето как той оправдава неговите действия:

“За да защити завоеванията на народнодемократичната революция чрез специфичните средства на наказателното право, отечественофронтовска България се нуждае от правораздавателен орган, който да утвърди нов правов ред и да удовлетвори масовото спонтанно и справедливо искане на народа за наказването на държавните и военните престъпници и техните помагачи. Извършените от тях престъпни деяния не се включват в пределите на традиционното наказателно право.”

Деканът на юристите развива мисълта си за разрушаване на буржоазната държава и формиране на “народнодемократично право”, въз основа на което чичото на нашия премиер принц Кирил е разстрелян. Какво налага 60 години по-късно признателният племенник да постави във върховната съдебна власт подобни хора, можем само да гадаем. Известно е, че след дълги пазарлъци Симеон заедно с Ахмед Доган постигнаха съгласие по колко магистрати от квотата на парламента да си разделят. Знае се, че лидерът на ДПС отстъпи един магистрат и се сдоби само с трима вместо с четирима, както искаше. Не е тайна също така, че самият Токушев е избор на НДСВ, на младите нововремци. Какъв им се пада застъпникът на “народнодемократичното право” проф. Токушев. Или, нека запитаме по-ясно: кой диктува на тези блюстители на справедливостта кои кадри могат да попълнят магистратската квота? И управлява ли всъщност Симеон Сакскобургготски или е само едно привидение от миналото? Ще му зададем един въпрос, на който той няма да отговори, но нека поне размисли над него. Как ще коментира следните редове от фундаменталния труд на проф. Димитър Токушев от 1989:

“Идеята за съдене на виновниците за противонародната вътрешна и външна политика, водена от монарха, царските правителства и техните помагачи, възниква в българското антифашистко революционно движение… Партията на българските комунисти призовава народните маси да не се поддават на правителствената пропаганда, да проявяват бдителност, да не се доверяват, а да се противопоставят на прогерманската политика на цар Борис ІІІ и неговите министри. С позива се отправя предупреждение към българските управници, че ако не се вслушат в гласа на народа “Проклет ще бъде и ще поеме голяма отговорност, историческа и лична всеки, който иска да насили българския народ да вдигне ръка срещу своите съветски братя…”

В заключението на своя “правен” анализ Токушев казва за “народния съд” следните похвални слова:

“Създаден от първото отечественофронтовско правителство, Народният съд е орган на народнодемократичната държава. Той се провежда от името и в интерес на победилата революционна класа и е едно от най-значителните събития в нашата най-нова политическа и правна история.”

Днес авторът Димитър Токушев обучава студенти, упражнява правомощията на декан в правния факултет, ползва се с правата и привилегиите на магистратите. В една демократична, според конституцията, държава. Т. нар. юридическо лоби във властта очевидно не си изоставя приятелите от времената, когато е градило научна си кариера.

Начало    Горе


© 2004 Още Инфо