|
Две илюзии се споделят в българската външна политика.
Първата, че НАТО и ЕС могат да ни защитят от слабостите на собствената
ни демокрация. И втората, че нашият принос е да сме мост на Русия към
Запада. Първата се споделя от правителството и мнозинството, а втората
от президента и БСП. И двете илюзии са вредни. Първата е вредна,
защото неправилно адресира проблема с нашите собствени рискове. За
вредата от втората ще стане дума по-нататък след поглед към влиянието
на Русия върху нашата сигурност.
Независимо искаме ли го или не, Русия напредва към
бившите си републики и сателити и възстановява свои позиции дори в
западноевропейски страни. Новата външна експанзия се дължи на
постигнатото вътрешно единство. В бившата съветска империя бившият КГБ
успешно и силно концентрира власт, създавайки авторитарен режим с
нарастваща мощност. Специалните служби или както там ги наричат
"силовиките" подчиниха напълно телевизиите и радиото. В значителна
степен направиха това и с вестниците и вече имат монопол върху
общественото мнение. Същите унищожиха партийната демократична
алтернатива, доунищожават всички останали центрове на каквато и да
било - икономическа, медийна или регионална власт. Все по надълбоко
подчиняват публичната администрация.
Начело на Русия стои човек, концентрирал и
централизирал неимоверно много власт за едно демократично общество:
върховен главнокомандващ, шеф на специалните служби, глава на
изпълнителната власт, след изборите овладял и законодателната власт,
подчинил държавното обвинение и съда. Този човек няма алтернатива, или
по точно "алтернатива" са му олигарсите, комунистите на Зюганов и
национал-социалистите. Демократите не са такава алтернатива, защото ги
няма.
Всъщност това, което стана в Русия, е реалната заплаха
за България, срещу която не могат да ни помогнат НАТО и ЕС. С нея
трябва да се справим сами.
Как работи за своята илюзия президентът Първанов? За 20
месеца той се срещна 6 пъти с президента Путин - средно на 3 месеца
веднъж. Сега се готви за нова среща. Това не си е позволявал бившият
диктатор Тодор Живков и то в годините когато стана Герой на СССР и
направи три пъти Герой на НРБ Леонид Брежнев. Напомням, че поне по
постове и разполагаема власт той беше аналогичен на своя съветски
колега, което очевидно не се отнася за сегашния държавен глава.
От срещите и многочасовите разговори на четири очи
между напълно неравностойните по правомощия държавни мъже се родиха
странни и опасни намерения и обещания: Русия да ремонтира блокове ІІІ
и ІV на АЕЦ "Козлодуй", да й се гарантират правата при приватизацията
на нашата енергетика и българският транзитен газопреносен пръстен. За
да направи това, обещалият да бъде социален, български президент се
нагърби да приватизира българската енергетика и да решава нейните
най-трудни проблеми.
Оставям настрана въпроса редно ли е въобще да ги има
тези многочасови срещи без свидетели, защото очевидно не е редно -
Първанов не е Джордж Буш. Не питам дава ли си сметка българският
президент как изглежда тази негова активност в очите на колегите му от
НАТО и ЕС, защото е ясно за всички, че с нея той създава единствено
превратна престава за приоритетите на българската външна политика.
Логично е да се запитаме обаче, защо на многобройните
си срещи с руския си колега българският президент нито веднъж не стана
защитник на преследваното в миналото българско малцинство, на
разселените в Сибир кримски българи. Защо не предложи на всички
българи да се даде възможност - ако желаят - да се върнат в своята
демократична родина. Защо не поиска публично българското
председателство на ОССЕ да постави въпроса за изтегляне на руската
армия от Молдова, където има значително българско малцинство - такъв
ангажимент Русия пое. Защо не защити нито един български национален
интерес, например този за крайно тежкия за нас дефицит в двустранната
търговия.
Президентът Първанов не реагира публично на
твърденията, че демократизацията и реформирането на Русия така и не са
се състояли. Той мълчи за това, което се върши в Чечения. Щом той няма
смелост и отговорност да поставя тези и ред други важни за
демократична България въпроси, трябва да си даде сметка, че всяка
негова среща с Путин крие заплаха. "Силовиките", които овладяха Русия,
са достатъчно опасни и за нашата страна. След всяка среща на двамата
президенти те стават все по-смели, по-нагли и все по-овластени. Тези
срещи между президентите им дават сила и увеличават заплахата за
България.
Младата ни и крехка демокрация трябва да наблюдава със
засилено внимание и нарастващи опасения случващото се в Русия. Да
припомним, че политическите наблюдатели наричат процесите на нейния
неуспешен преход - "путинизация". Лош резултат от 15 години мъчителен
преход заплашва и България, разбира се с друг нежелан финал -
създаване на фасадна демокрация. Нашата страна рискува много, защото е
извървяла голяма част от пътя към Запада.
Има прекалено много свидетелства колко реална е
заплахата, за да ги пренебрегваме: кризата на политическите партии и
на цялата ни политическа система, слабостта и безсилието на държавните
ни институции, войните на
организираната престъпност, бездействията и действията на
прокуратурата. Всички виждаме медии, които се упражняват в политически
преследвания и виждаме как биват сваляни от екран най-гледаните
водещи, заради тяхните честни позиции. Виждаме също директните заявки
за власт, които идват от олигархията на бившата държавна сигурност и
общите топли връзки на БСП и управляващите в Русия със сваления
иракски диктатор Садам Хюсеин.
За това не трябва да си затваряме
повече очите. |
