|
|
Вече две седмици следя с напрегнато
внимание и безпокойство гладната стачка на Оливие Дюпюи и изпитвам
мъчителен срам. Подобен на онзи срам, който изпитвах, когато СССР
блокираше Берлин, разправяше се с унгарската съпротива, погазваше с
танковете си свободата на чехите и словаците, наливаше неспирно масло
в огъня на войните в Близкия Изток и разпалваше световен, ООНевски,
антисемитизъм. Сега се срамувам за Европа, срамувам се да бъда
европейка в разгула на европейския антисемитизъм и антиизраелизъм.
Срамувам се заради упоритото отсъствие в Европа на граждански отклик
на геноцида срещу чеченския народ, случващ се на европейска земя, на
тази територия, която всички европейски политици и обществени дейци
гордо наричат наш общ европейски дом.
Срамувам се заради САЩ и заради ООН,
които в своето широко разбиране на термина “политическа коректност” се
страхуват да нарекат палестинския терор “терор” и геноцида в Чечения
“геноцид”.
13 дни гладува депутатът в Европейския
парламент Оливие Дюпюи и няма никакъв отклик нито от неговите колеги в
парламента, нито в Съвета на Европа, нито в други европейски
структури, нито в далечните отвъдокеански ООН и Белия дом.
Това всеобщо мълчание,
отчужденост от реалната човешка беда, доказват ненужността (а може би
и вредността) за световното благополучие на многочислените
международни структури и институти, надживели себе си, своите устави и
програми, харчещи милиардите от нашите данъци за своята бюрокрация,
награждаващи самите себе си и незабелязващи кръвта, която се пролива в
същото това време.
Скъпи господин Дюпюи, Вашето лично
мъжество, Вашият подвиг е лъч надежда за много хора, които още се
надяват със своя глас във Ваша подкрепа да разкъсат порочния кръг на
всеобщото държавно равнодушие и политическа срахливост.
Подкрепете апела за одобряване на мирния план
на Ахмадов!!!
Публикацията
подготви Борислав Скочев
|
