Оливие Дюпюи, член на Европейския парламент от
групата на италианските радикали, обяви на 18 януари 2004 гладна
стачка като протест срещу геноцида на руските власти и войски в
Чечения. Със своята акция той се надява да привлече вниманието на
правителствата на демократичните страни, особено на тези от
Европейския съюз, към ужасяващата ситуация в малката кавказка
република и да ги подтикне най-накрая да се обявят решително против
геноцида, който систематично се провежда там - както от политическа,
така и от хуманна гледна точка.
Като първа стъпка към разрешаване на чеченския
конфликт Дюпюи призовава демократично мислещите хора от цял свят да
подкрепят мирния план на Ахмадов, министър на външните работи в
правителството на Масхадов. Той предвижда временно разполагане на
сили на ООН, изтегляне на руските военни и паравоенни формирования и
разоръжаване на всички чеченски сепаратисти.
Това е втората гладна
стачка, която Оливие Дюпюи обявява. На 20 февруари 2002 той призова
Европейския парламент да бъде верен на принципите, които защитава,
да прекрати мълчанието си пред геноцида, извършван в Чечения и да
направи стъпки към международно признаване независимостта на
републикат. Заявлението, с което Дюпюи изложи целите на своята
първа стачка смути повечето руски правозащитници. Много от тях
приемат защитата на грубо погазените човешки права, но предпочитат
да не коментират възможността -а политическо решение на кървавия
конфликт чрез признаване на чеченската независимост.
Започвам тази гладна стачка преди всичко, за да бъда
изразя своята солидарност със стотиците хиляди чеченци, обречени на
жестока съдба и подложени от 1994 на истински геноцид, прикриван от
водещите европейски политици и медиите. Започвам тази гладна стачка,
за да бъда с чеченския народ в тези седмици, които той ще отбележи
60-годишнината от предпоследния геноцид над чеченците, когато по
разпореждане на Сталин от 23 февруари 1944 по време на тяхната
депортация в Централна Азия всеки трети от депортираните е загинал от
глад, студ и болести.
Моята гладна стачка е инструмент за борба, инициатива и
политически диалог. Тя апелира за прилагане на цялата съвкупност от
политико-институционални, а в някои случаи - и на юридически
задължения, които никой в Европа не смята за необходимо да изпълнява,
задълбочавайки по този начин конфликта. Това е апел към тези
европейски фактори, които не се осмеляват да дадат конкретен отговор и
по този начин отказват да предотвратят окончателното довършване на
геноцида над чеченския народ, като дават “карт бланш” на руските
окупационни войски да изтребват чеченци по заповед на руското
правителство.
Моля Съвета на Европа, Европейската комисия и
Европейския парламент, европейските правителства на държавите-членки и
кандидат-членки на ЕС:
- Да дадат публичност на мирния план, предложен от
правителството на Масхадов, който предвижда временно разполагане на
омиротворителни военни сили на ООН в Чечения;
- Да признаят официално факта, че чеченският народ е
станал жертва на геноцид през 1944., когато Сталин е разпоредил
депортацията;
-Да съставят, като се позоват на Трактата на ЕС,
арт.14, параграф 3, един “бял списък” на чеченските дейци, които са
избрали мирното разрешаване и политическото прекратяване на
руско-чеченската трагедия. Това би позволило на тези лица свободно
да се придвижват из територията на ЕС;
- Да гарантира безопасността и достойнството на
стотиците хиляди чеченци, които сега живеят в нечовешки условия, във
вътрешни и външни бежански лагери на руската територия, даже без
възможност да се позоват на защитата, който предполага статусът им
на бежанци;
- Да се изиска от руските власти да допуснат
представители на международни правозащитни организации, наблюдатели
и журналисти, които свободно да работят и да се придвижват в
Чечения;
- Да окажат по всички възможни начини съдействие на
онези служби в структурата на републиканските и общински власти в
Чечения, които заявяват своята готовност да приемат на лечение
чеченски деца, ранени или осакатени от противотанкови мини или в
резултат на обстрел, като по-конкретно обезпечат пълно и искрено
сътрудничество на дипломатическите служби с тях, за да се премахнат
бюрократическите и материалните пречки за приемането на тези деца на
територията на ЕС.
- Да приемат на обучение в университетите и висшите
училища на държавите–членки на ЕС онези чеченски студенти, които
поради войната нямат възможност да следват в своята страна, като по
този начин се предотврати очертаващата се опасност от липса на
утрешна ръководна класа с необходимото образование.
Призовавам представителите на общинските и регионалните
власти в Европа:
- Да активират и увеличат инициативите на солидарност
с чеченското население, да подкрепят мирния план на Ахмадов, да
приемат чеченски студенти в своите университети, а ранени и
осакатени чеченски деца- на лечение в своите болници.
Освен това, призовавам гражданите:
- Да съдействат за събирането на подписи под
апела за одобряване на мирния план на Ахмадов
като допълнение към събраните вече 15 000;
- Да мобилизират организации за провеждане на
публични акции, митинги и шествия на 23 февруари, чрез които да се
почете паметта както на жертвите от депортацията през 1944 година,
така и на жервите от сегашния геноцид в Чечения.
Публикацията
подготви Даниела Горчева
|
