|
В момент, когато
втората чеченска война навлиза в шестата си година, съществува
сериозна необходимост от създаване на международна комисия за
изясняване на останалия без отговор въпрос как бе започната тя.
През 1999 в Русия
бяха взривени четири жилищни сгради и загинаха 300 души. Взривяването
им беше приписано на чеченците и този терористичен акт настрои руското
население да подкрепи ново нахлуване в Чечения. Войната повиши
рейтинга на тогавашния министър председател Владимир Путин, който
впоследствие беше избран за президент.
Но от самото начало
имаше съмнения, че не чеченците са отговорни за взривовете, а напротив
- Руската служба за сигурност
(ФСБ).
Тези съмнения предизвикваха не само въпроси за законността на втората
чеченска война, но изобщо за политическата ситуация в Русия.
Обратно на
официалните изявления, доказателствата за причастност на ФСБ във
взривовете през 1999 не са за подценяване. Експлозивът, използван при
терористичния акт, е хексоген, който се използва при новото поколение
руски артилерийски снаряди. Хексогенът се произвежда само в две
фабрики в Русия, и двете строго пазени от ФСБ.
Още по-тревожно е,
че агенти на ФСБ бяха заловени при поставянето на бомба в мазето на
друга, пета по ред сграда в Рязан. След арестуването им от местните
власти Николай Патрушев, шефът на ФСБ, даде странното обяснение, че
бомбата е поставена от ФСБ като част от учебна проверка на
“бдителността на гражданите”.
Някои членове на
обществената комисия, която се опитва да разследва терористичните
актове, бяха жертва на серия от инциденти, което би могло да е част от
кампания на властта за натиск върху тях. На 17 април Сергей Юшенков,
член на Думата и съпредседател на комисията, беше застрелян на улицата
пред дома си в Москва. През юни Юрий Щекочихин, член на Думата и един
от редакторите на “Новая газета”, също член на комисията, почина в
московска болница с признаци на отравяне след завръщането си от Рязан
.
Съвпадението на
доказателства за причастността на ФСБ към взривовете в жилищни блокове
с трагичната съдба на членове на руската обществена комисия за
разследването им подкопават моралната атмосфера в Русия. Но светът
остава безразличен.
Все повече се чуват
гласове на руснаци и чужденци, че няма смисъл от разследване на
случаите от септември 1999, защото, който и да е отговорен за
терористичните актове, режимът на Путин, който получи силата си от
тях, осигури на Русия период на така необходимата й стабилност.
Всъщност този извод
е опасен за Русия и за света.
Първо, стремежът да
се игнорират доказателствата за участие на ФСБ във взривовете създава
атмосфера на безнаказаност и насърчава приплъзването на Русия към
авторитаризма. Проучванията на общественото мнение показват, че почти
40% от руското население не изключва участието на ФСБ във взривовете,
но Думата повторно реши да не се разследват терористичните актове от
1999, а генералната прокуратура прекрати углавното дело, макар че
журналисти и независими експерти продължават да разкриват нови факти.
Второ, широко
разпространеното убеждение, че Путин получи властта чрез провокация
създава ситуация, в която властта в Русия занапред може да бъде
сменена не по демократичен път, а с помощта на терор. Това може да се
случи независимо дали ФСБ действително има участие в терористичните
актове през 1999, тъй като тези, които биха използвали терористични
средства, ще смятат, че действат според традицията.
Накрая, провалът на
разследването за взривовете в жилищни сгради през 1999 създава условия
чеченската война да продължи неопределено дълго. Докато отговорността
за взривовете се хвърля върху чеченците, руската власт може да остава
глуха за призивите за преговори със сепаратистите, твърдейки, че
всички те са терористи. Ако едно сериозно разследване докаже, че ФСБ
има роля във взривовете, руският отказ за преговори няма да има
основание. Но дори разследването да докаже, че чеченци носят
отговорността за взривовете, то ще обяви конкретни имена – процес,
който ще обезсили тенденцията всички чеченци да бъдат обявявани за
терористи.
Тайната на
терористичните актове от 1999 твърде дълго не получаваше нужното
внимание на Запада не заради правдоподобността на руските обяснения, а
заради нежеланието да се осъзнаят ужасните изводи от тези фалшиви
обяснения.
За съжаление висока
е цената на отказа да бъдат повдигнати законните въпроси за случаите
от 1999. Цената ще е по-малко демократична и все по-нестабилна Русия,
която ще е заплаха за собствения си народ и за международната общност.
- - -
*
Дейвид Сетър е дългогодишен
кореспондент на
Wall Street Journal и
New York Times в Москва. В
момента работи в
Hudson Institute,
Hoover
Institution и в
Johns Hopkins
University. Автор на книгите
Age of
Delirium: The Decline and Fall of the Soviet Union, Yale Press, 2001
и наскоро излязлата
Darkness at Dawn: The Rise of the Russian Criminal State
Публикацията подготви Борислав Скочев |
