Tyxo.bg counter Из българските блогове
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
януари 21, 2018, 20:28

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
29182 Публикации в 881 Теми от 186 Членове
Последен член: galleo
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Из медийните дебри  |  Тема: Из българските блогове 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 ... 12 13 [14] Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Из българските блогове  (Прочетена 61333 пъти)
Astronomy
Вътрешни
Hero Member
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 1694


248142033
Профил WWW
« Отговор #195 -: януари 09, 2010, 13:01 »

Протестът срещу подслушването е протест срещу милиционерската приемственост


"Този, който заменя основните си свободи за малко временна сигурност, не заслужава нито свобода, нито сигурност." Б. Франклин

По отношение на организирания на 14 януари 2010 г. от партия Зелените и други партии и организации протест "България не е Биг Брадър! 2010 не е 1984!" трябва да бъдат дадени отговори на въпроси, свързани с възможен опит на политически представители - депутати и бивши министри от БСП, ДПС, РЗС и др. да се присламчат и да се опитат да "употребят" събитието за извличане на политически дивиденти.

Да разгледаме БСП.


Протестът е насочен срещу полицейщината и милиционерските действия на сегашното правителство, посягащи върху основните свободи на гражданите и личната им неприкосновеност. В тези действия има приемственост между правителствата. Ако успеем да пресечем тези опити, както успяхме в миналия парламент, ще направим крачка напред в усилията си да си върнем държавата и да се противопоставим на опитите на службите (от години насам) да осъществят пълен контрол над личните ни права.

Съществува очевидна приемственост между правителството на тройната коалиция, оглавявано от Станишев и правителството на Борисов, подкрепяно от двойната коалиция ГЕРБ - АТАКА, по отношение на промените в Закона за електронните съобщения. Само преди по-малко от година, тогавашният бивш служител на МВР и все още само председател на ГЕРБ, Цветан Цветанов, бе твърдо против и опонираше на Комисар Павлин Димитров, обяснявайки, че предложенията на МВР "създават възможност за злоупотреби" и, че "има нарушен диалог между гражданите и институциите". Тогава за Цветанов бе "недопустимо да се контролира по този начин, без аргументи". Днес Политикът на 2009 година, вече министър Цветан Цветанов, внася подобни, даже по-ретроградни и по-недемократични искания, а Борисов е назначил същия Павлин Димитров за заместник на Цветанов във ведомството му. Тази очевидна приемственост между БСП и ГЕРБ е неприемлива за нас. Всеки опит протестът да бъде политически употребен от представители на БСП  няма да бъде нищо повече от елементарна провокация, на която ние ще се противопоставим.
Активен

slavimir genchev
Вътрешни
Hero Member
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 864


Профил
« Отговор #196 -: януари 09, 2010, 13:26 »

Цитат
Записки на махмурлията

http://kandimirov.com/macedonia/95-zapiski-na-mahmurliyata.html

Веселин Кандимиров

„Радикален примордиализъм” – биологична интерпретация на етническите категории; допускане, че в основата на етноцентризма (и расизма) лежи кръвно-родствената връзка, стремежът към предаване на гените, склонността да облагодетелствуваме кръвния родственик за сметка на друг.


Винаги е добре да чуеш мнението на страничен наблюдател по даден въпрос, дори когато то не ти казва нещо по-различно от това, което вече мислиш и знаеш. Както се казва в такъв случай, липсата на новини също е новина. Такъв е случаят с публикуваното във в. „Култура” от 11 март 2009 интервю с Раймонд Детрез, професор по източноевропейска история в университета на Гент, Белгия и озаглавено: „По отношение на Македония българите са махмурлии”.


Много, много точен и верен анализ! Наистина, някои хора гледат на брадвата ... точно като на брадва. Затова и ние, българите с македонска кръв и македонците с българска кръв, трябва, образно казано, да вадим секира на нЕкои, дето не щат мИра...!
Поздравления за автора!"

Активен
slavimir genchev
Вътрешни
Hero Member
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 864


Профил
« Отговор #197 -: януари 10, 2010, 08:11 »

http://septemvriinfo.blog.bg/regionalni/2010/01/07/v-pamet-na-iliia-minev.468033

„Но макар че умря в забрава, той ще си остане българският Нелсън Мандела, пионерът на нашето дисидентство, политическият затворник с най-дълъг стаж в комунистическите затвори. Ние вече забравихме, заслужено или не, имената на редица от онези, които участваха най-активно в демократичните промени. Времето доказа, че той ги надживя!”

                                                               Д-р Иван Гаджев

10 години от смъртта на Илия Минев отбелязаха в родния му град Септември. На бюст паметника, открит през 2008г. на едноименния площад, Панайот Ляков - председател на фондацията „Илия Минев” и съмишленици поднесоха венец. Своята почит поднесоха и кметът на Общината инж. Томи Стойчев и председателя на Общинския съвет в Септември Таня Андреевска. Те също положиха голям венец пред паметника на наречения посмъртно български Нелсън Мандела Илия Минев. Председателя на едноименната фондация произнесе слово, след което всички помълчаха в знак на почит.
Активен
Astronomy
Вътрешни
Hero Member
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 1694


248142033
Профил WWW
« Отговор #198 -: януари 10, 2010, 11:34 »

Ние не сме гевреци, г-да Борисов и Цветанов!

Асен Генов



Извънземният Алф се опитваше да превърне котарака Лъки в геврек. Помните ли? "Лъки, ти си геврек... Ти си геврек!.." Като котарака Лъки се почувствах след срещата с министър Цветанов и след коментарите на премиера Борисов за промените в Закона за електронните съобщения, малко по-късно в новините, когато двамата се опитаха да ни убедят: "Не сте недоволни! Не излизайте на протест!.."

Ето по какви причини:

Последните 48 часа бяха белязани с трескавите опити на ръководството на МВР и премиера да намалят напрежението около организирания на 14 януари протест срещу приетите на първо четене в Пленарна зала предложения за промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Тези промени бяха нееднократно критикувани като създаващи предпоставки за нарушаване на конституционно гарантираните права на гражданите.

Определено най-притеснителното от демократична и политическа гледна точка е, както казахме преди, приемствеността в желанието на тройната коалиция, лидирана от БСП, на два пъти да въведе подобен контрол, която в момента кулминира в предложенията, направени от ГЕРБ.


Нека отново разгледаме въпроса какво точно е притеснителното от технологична гледна точка:

   1. От една страна, говори се за прословутия вече интерфейс, който МВР вероятно си представя като визуална среда, в която, по относително лесен начин средно, към ниско грамотен в компютърно отношение човек, може да се справя с относително тежки задачи, кликайки по разни бутончета. Среда с текстово поле с надпис: "ВЪВЕДИ ИМЕ НА ПОТРЕБИТЕЛ" и кутийки с отметки: "ПОКАЖИ КОНТАКТИ", "ПОКАЖИ АДРЕСИ НА ИМЕЙЛИ", "ПОКАЖИ СКАЙП КОНТАКТИ" и завършващ бутон "ПОКАЖИ ТРАФИКА" или нещо подобно...
   2. От друга страна, МВР, говорейки за интерфейс, не казва и дума какъв точно ще е той, тоест, влизаме в хипотезата на това, че при достъпването до трафични данни, ако не бъде изрично регламентирано и регулирано, чрез този интерфейс ще може лесно да се достъпи и до самото съдържание на кореспонденцията ни;
   3. В зависимост от това, какъв достъп се даде чрез този интерфейс, можем да влезем и в по-сериозни хипотези, като, да речем, възможността да се ползва електронната ви пощенска кутия, за да изпращане на съобщения, за които вие няма да знаете. Професионалистите в сферата могат да потвърдят, че това е напълно възможно.
   4. Освен това, както вече споменахме, цялостният пакет промени, ще позволи неконтролируем достъп до тези данни, като механизмите за контрол са обезсмислени от логиката на предложенията, а санкциите при злоупотреба са смехотворни и нереципрочни на предполагаемите щети, които вероятна злоупотреба може да нанесе.

Сред основните проблеми на предложенията е това, че могат да бъдат профилирани хората, според тяхната дейност, контакти и интереси. Както и да бъдат отделени единици, които са, да речем, неудобни за управляващите.

Трябва да признаем, че горната хипотеза е вярна само ако допуснем, че МВР ще има достъп до целия трафик, тоест до данните от него. Но, дори и да приемем, че съществува хипотетична възможност МВР да си осигури подобен пълен достъп до трафични данни, това никак няма да реши проблема с проследяване на престъпниците. Това е малко вероятно да се случи поради това, че Интернет, за разлика от мобилната телефония, е динамична, почти ежедневно променяща се среда, даваща почти неограничена възможност за обмен на информация чрез всевъзможни програми, част от които са тези, за обмен на мигновени съобщения, като ICQ, Jabber, MSN, Yahoo, Gtalk и други, които са съставна част от терабайтите трафик в България. Задачата, да се пази и пресее цялата тази информация е почти невъзможна и за големите доставчици на Интернет. Тоест, информацията какво точно си е чатил "наглия едно" с "наглия две", най-вероятно не се съхранява.

Ако към картинката добавим и шифрираните програми за мигновени съобщения... Нещата придобиват още по-неконтролируем характер...

Да не говорим, че в предложенията няма крайна дефиниция на това, от къде и каква информация трябва да се извлича, а програмите за чат например, се развиват непрестанно, а често се появяват нови...

Ако навлезем в дълбочина, разсъждавайки върху това, което знаем за технологията, дори и да допуснем, че МВР има ресурса да проследи всички "пакети" с информация, протичащи в българското Интернет пространство, нека, за да си изясним, какво точно би означавало това, да вземем за пример пощите, но с много по-натоварен трафик. Колко служители ще са необходими да бъдат описани всички писма? Ами да бъдат отворени, прегледани и препратени нататък?

Проблемът, по мое скромно мнение, тръгва от това, че някой "горе" е решил да се направи нещо, което вероятно е лесно за мобилните телефони, където Х се обажда на У или най-много да му прати СМС, но транспонирайки механично всичко и върху една МНОГО ПО-СЛОЖНА СРЕДА, като Интернет, нещата придобиват комичен характер.

Какво обаче правят Борисов и Цветанов в нелепата ситуация, подобна на курткапана с турските новини?..

Изхождайки от паническия страх или органичната непоносимост на Борисов към протестите, основното, което той или пиарите му измислиха, бе да се опитат да "спазарят" интерфейса, скарвайки протестиращите потребители с доставчиците. Премиерът и министър Цветанов отправиха оферта за "часови пояс от два часа", в който доставчиците да предоставят исканата информация. А, защо точно два, а не осем, както е в сегашните предложения, никой не казва, дори и да питаш.Двата часа обаче могат да се окажат крайно недостатъчни, в зависимост от това, каква информация ще поискат хората на Цветанов и до колко сложно се извлича тя. Да не говорим, че първоначално предложените осем часа означават, че първата информация може да започне да постъпва към МВР още на десетата минута, като, в съответствие със сложността на проблема, цялостната й обработка може да се проточи и по-дълго, изцяло по обективни причини. Но опитът да се продаде интерфейсът на тази цена е напарвен, а офертата е тиражирата в медиите.

След което се стигна до декларацията на премиера, че "МВР няма да влиза във фейса".

Друг сондаж на общественото мнение бе направен с подхвърлените в медиите реплики за замяната на интерфейса с... "точки за достъп". Основният въпрос, който задаваме на премиера и министъра на МВР е:

Каква е разликата между "интерфейс" и "точка за достъп"?

Интерфейсът не служи ли точно за визуална, лесно разбираема връзка към "точката за достъп"... Да не се окаже, че точката за достъп ще дава дори още по-големи възможности от скандалния вече интерфейс? Ако допуснем, че при сегашните предложения поне той поне нещо ще ограничава, какво да кажем за напълно свободна "точка" за "универсален" (да го наречем условно) достъп?..

Според Борисов, по този начин "изобщо няма да се навлиза в личното пространство на гражданите", като с това отпадали, казва той, основанията за протест.

Не, г-н Борисов, основания за протест има! Те са приетите на първо четене промени. Други разумни и реалистични предложения в момента няма, а алтернативите, тиражирани  в медиите, са само идеи, формулирани достатъчно неясно, за да може дори да ги дискутираме сериозно. Какво да говорим за подкрепа?

И, ако ми позволите, един съвет: ако говорим за методи за разследване на престъпления, трябва да говорим със специалисти по криминология. Ако обаче говорим за Интернет технологии, няма по-логично нещо от това, да се обърнем към IT-специалисти, които, освен, че вероятно ви изглеждат странни и отнесени с професионалните си занимания, често могат да ни подскажат доста добри технологични решения, стига да си изясним какво точно искаме... А да ни помогнат могат специализираните екипи за сигурност!

Сега разбирате ли защо протестът ТРЯБВА да се състои?.. Именно заради всичко написано по-горе!
-----------------------------------------
Благодаря на Лъчезар Илиев за огромната помощ при подготовката на този текст!
Активен

Anamary
Mеmber S
Hero Member
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 2702



Профил
« Отговор #199 -: януари 12, 2010, 15:55 »

Като ще прохождаме във Фейсбук, така да бъде - кой колкото може, крачка по крачка  .
Ето нещо оттам, всъщност от блога на адв. Васил Васев:
http://vaskobg.blog.bg/politika/2009/12/02/zashto-prez-si-banka-preminavat-vsichki-dyrjavni-plashtaniia.447080

Въпроси, на които все не получаваме удовлетворителни отговори.


Г-н Борисов, защо Си Банка - частна и офшорна банка вече 4 години е единствения посредник между държавата и гражданите за държавните плащания-данъци,такси, глоби?

Знаете ли, че в старите членки на ЕС такава практика е  окачествена за мащабна корупция и държавните лица-покровителствали  я попадат под ударите на техните силни антикорупционни законодателства.

Със закон във всички западноевропейски държави и членки на ЕС всички държавни плащания преминават само през банки с държавно участие!
Целта на западноевропейската развита държава и демокрация е печалбата на банката да пълни  държавната хазна за  нуждите на целокупното общество и неговата социална система.
При това, последните препоръки на ЕС и Г-20 са да не се работи с офшорни банки.
Не мислите ли, че тази 4 годишна практика със Си банка е вредна, понеже отива в определени частни джобове и нанася голям ущърб на целокупното българско общество ?

Миналата година г-жа Цветелина Бориславова- най големия мажоритарен собственик на банката продаде 78% от акциите си на исландския милиардер "Тор Бьорголфсон (Thor Bjorgolfsson)" за сумата 295 милиона.
Да ви припомним, че именно  исландско семейство -баща и син Бьорголфсон, донесе финансовата криза и почти катастрофа в Исландия и същото е обявено за "персона нон грата" в някои страни на Северна и средна Европа. Защо Си Банка се задоволява с подобен инвеститор?

Защо тези 295 милиона не отидоха в държавната хазна, а в личните джобове на определени олигархични финансови кръгове?

Сега, доколкото пресата съобщи, г-жа Цветелина Бориславова се върнала в надзорния съвет на банката?!

И последен въпрос като съвест:
С какво България се различава от другите европейски страни и членки на ЕС?
Нали за това ни вкараха в ЕС с "политическо решение" - да бъдем в РАВНИС с развитите европейски демокрации, да се учим от тях на антикорупция и работа на политическия ни елит във властта само за държавния и обществен интерес, а не за лично облагодетелстване?
Идея за България

Активен
Милен
Вътрешни
Hero Member
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 5622



Профил
« Отговор #200 -: януари 14, 2010, 12:08 »

От тук: http://miraclio.blog.bg/politika/2010/01/13/rezilyt-na-evropeiskata-narodna-partiia.471520

Резилът на Европейската народна партия

Спомням си навечерието и дните след първите избори за Европейски парламент през 2007 година.Покрусата на демократичната общност за това, че извоюва и направи най-много България да се присъедини към Европейския съюз, но остана без представители в Европейския парламент...Най-много бях покрусена от поведението на дейците на Европейската народна партия - най-напред на Ханс Герд Пьотеринг, а след това - на Вилфрид Мартенс...Те хлътнаха в капана на кръга Монтерей и най-нахално и менторски ни поучаваха, че истинския представител на ЕНП в България е ГЕРБ, а не СДС, не БЗНС, не ССД...Спомням си хулите, които се стовариха срещу ДСБ, която се опитваше да посочи онези фактори, които не правеха ГЕРБ достоен партньор на европейските християндемократи.Спомням си тяхната арогантност, с която те ни обясняваха как "народът" /облъчен от червената пропаганда и манипулативната социология/ бил дал доверието си на ГЕРБ, като омаловажиха факта, че те се интересуват повече да запазят мнозинството си в ЕП и постовете си в Европейската комисия. Когато на събранията на ДСБ си посипвахме главите с пепел се опитвах да им посоча този фактор, ми се смееха и отричаха да съм права.Сега дано си спомнят за това....Опитвах се - въпреки всичко - да запазя уважението си към ценностите на истинската демокрация, към ценностите на християндемокрацията, уважението си към идеята за обединена Европа, за Европейските съединени щати...

Същото "провинение" направи и Вилфрид Мартенс преди миналогодишните избори, разбира се, в по-мека форма.за дребните емисари не говоря.Така те директно участваха в заблудата ГЕРБ - ведно с ДС, ДАНС, червената пропаганда и манипулативната журналистика.

И Румяна Желева е началото на тяхното възмездие....Миналото, а и реалното настояще - некомпетентността - ще се стоварят като бумеранг, не само към онези 41% български избиратели, а и към ЕНП, Х.Г.Пьотеринг, В.Мартенс, а и към Жозе Мануел Дурао Барозу - ако не внимава.Ще има още вадене на "скелети от гардероба" - и то много скоро...Този път те ще са от  гардероба на самия премиер - и вече действителен лидер на ГЕРБ.

Това, което ме тревожи обаче е не нито Желева, нито Борисов.Тревожи ме, че пред лицето на първата тежка криза, която България преживява като част от европейския и световен пазар, като част от световната икономическа система сме народ без доверие, без уважение и себеуважение, че сме на път да бъдем оставени без състрадание.Да бъдем презряни като хора, които са скарани със спазването на правила и стандарти.

Тревожа се, че евроскептицизмът - и то всред най - отчаяните поддръжиници на идеята  за единна Европа - ще победи и българинът отново ще се хване за русофилството или примитивното американофилство, ще се откъснем от обичайното си културно пространство.
Ако Борисов мисли наистина за авторитета на България, след това,което се случи трябва да оттегли Желева не само като кандидат за еврокомисар, но и като външен министър...България е тотално дискредитирана...
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
ixland
Full Member
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 237


225415229
Профил
« Отговор #201 -: януари 14, 2010, 19:42 »

http://angelyordanov.blogspot.com/2009/01/blog-post_17.html

17 януари 2009, събота
ПЕЧАЛНИЯТ СЕРИАЛ ПРОДЪЛЖАВА

“ ЗАКОН ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА “ – звучи впечатляващо !
Разлиствайки страниците на документа се опитвам да си представя лицата на хората, заради които е приет този закон. Това са хора в края на житейския си път. Някои от тях, в резултат на преживяното, вече не си спомнят какво са оставили зад гърба си. Хиляди различни човешки съдби свързани от нещо общо – мъката в очите, които виждам пред себе си. Мъка породена от факта, че единственият живот, отреден им на тази земя е бил съсипан по един вандалски и безумен начин. Нещо повече – този кошмар те са изживявали в продължение на много години, заедно със своите родители, съпрузи, деца, внуци.
Изкушавам се да цитирам първите редове от въпросния закон :
“ Чл.1. ( Изм., ДВ , бр. 29 от 2005 г.) Обявява се политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12.09.1944 г. до 10.11.1989 г. и ако са:
1. ( доп., ДВ, бр. 12 от 2004 г., бр. 29 от 2005 г.) осъдени по наказателни дела с изключение на осъдените от Народния съд 1944 – 1945 г., освен ако са реабилитирани по съдебен ред, деянията им са амнистирани или присъдите им са отменени по реда на надзора; ”
Край на цитата. Вие разбрахте ли нещо ? Аз лично – не. Не знам защо си мисля, че законите на една страна трябва да бъдат написани така, че да бъдат разбираеми за всички – най-малкото защото всички трябва да ги спазват. А как да спазваш нещо, което не разбираш. Редно ли е, за всеки проблем с който се сблъскваме в кошмарното си ежедневие, да се обръщаме към юрист, за да ни обяснява как стоят нещата. За това, че законите ни не струват е показателен и фактът, че те се корегират непрекъснато, а нещо, което е направено както трябва не се нуждае от корекции. Законът, за който говорим, е обнародван в ДВ бр. 50 от 1991 г. Петнадесет години по-късно, той продължава да търпи промени. Но в крайна сметка, каквито депутати си избираме, такива закони ще ползваме.
Към закона, по-стар народен обичай, има приети и наредби. Ето какво можем да прочетем в Наредба за прилагане на чл.4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица:
“ Чл. 2. Сроковете за подаване на искания за изплащане на обезщетение са:
1. за лицата, които са пропуснали да предявят искане за обезщетение до 29 юни 1996 г. – 9 април 2006 г. “
Тук сериалът става особенно интересен, защото промените в наредбата са обнародвани в ДВ бр. 35 от 28 април 2006 г. Прочитайки публикувания документ вие разбирате, че сте пропуснали крайния срок за да потърсите правата си и единственото нещо , което ви остава е да изпиете чаша студена вода от чешмата.
Самото поставяне на срокове, според мен представлява някакъв абсурд. Защо, ако един човек е бил хвърлен в комунистическите концлагери и неговия живот, както и живота на неговото семейство са били съсипани, трябва да бъде ограничаван със срокове за да потърси правата си ? Ако, пропусне определения, от нормативите, срок това превръща ли го автоматично в човек, който не е репресиран ? Аз мисля, че за престъпленията на бившите комунисти ( сега – социалисти ) в България, не трябва да има давност, така както няма давност за престъпленията на фашизма.
Какво можем да видим в следващата серия от сериала? Според наредбата една от инстанциите, която може да ви издаде документ, доказващ правото ви да получите реабилитация е Държавният архивен фонд. Там обаче мило ви обясняват, че разполагат с информация само за лицата, на които вече е признато правото за реабилитация и не могат да ви ориентират къде можете да потърсите нужния ви документ.
Не по – малко интересно е в Националния осигурителен институт. Според чл.9 от Закона ( ДВ бр.12 от 2004, изм. и доп. ал.1 ДВ бр. 29 от 2005 г. ) репресираните лица получават към пенсията си месечна добавка в определен размер. В НОИ обаче разбирате, че тази добавка ще бъда начислена към размера на пенсията ви ........ от миналата година !?!? Иначе казано, жълтите стотинки, които ще получите ще бъдат по-малко от предвиденото в закона.
Тук бихме могли да кажем нещо и за размера на обезщетенията. Те са различни в зависимост от вида на репресията. Така например, ако сте лежали в затвора 18 месеца заради религиозните си вярвания ще получите еднократно парично обезщетение в размер на 1 152 лв. Това в конкретния случай е цената на един съсипан човешки живот. Ако, обаче дадено лице е било разстреляно след влязла в сила присъда, при опит за бягство или е загинало при други обстоятелства в местата за изтърпяване на наказанието, неговите наследници получават еднократно обезщетение в размер на 4 845. Не знам как са определени тези цифри но те могат да бъдат окачествени само като “неокомунистически” цинизъм. Отделен е въпросът, че за да ги получите трябва да останете без нерви. Ако въобще ги получите...
Вероятно се питате: Защо ви разказвам, целия този абсурд ? Ами, защото казаното до тук е още един повод да направим печалната констатация, че комунистическата гавра с хората, 16 години след началото на прехода в България, продължава.
А кога ще поговорим за пострадалите от неокомунистическия геноцид след 10 ноември 1989 г. ? Повярвайте ми – броят на тези хора никак не е малък.

Ангел Йорданов

1. “Гласове”, бр. 27, 28 юли – 3 август 2006 г.
Активен

Важно е човек да промени себе си, не е нужно да променя целия свят.
Anamary
Mеmber S
Hero Member
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 2702



Профил
« Отговор #202 -: януари 17, 2010, 21:52 »

Май дойде време за тази статия от блога на Иво Беров:


http://ivoberov.blog.bg/politika/2009/12/18/na-kogo-na-tiia-li-veche-vi-razbiram-gospojo-mutofchieva.457355

И каква излезе тя?… Иво Инджев, Вера Мутафчиева, проф. Георги Фотев, Георги Данаилов и още десетки „наши” хора били ченгета. Доносници или не, ама все свързани по някакъв начин с Държавна сигурност.

А всички те бяха част от демократичната общност, бяха дори опора и съвест на българската демокрация, всички те бяха разобличавали комунизма, всички те бяха уважавани и достойни хора, а сега се оказа...

Всъщност какво се оказа…

Дали че не са били достойни хора? Дали че не са подкрепяли демокрацията? Дали че не са били нейна опора и съвест? Дали че не са разобличавали комунизма? Дали че са били лицемери? Дали че са били внедрени от комунистите, за да подкопават устоите на демокрацията? Дали че вече не заслужават уважение? Дали че са продажни, лъжливи, користни и вероломни люде?

За разлика примерно от техните, как бяха… наблюдаващи офицери или нещо подобно. Чиито имена никой не споменава. И които никой не укорява. Защото, нали, всички тези офицери са били родолюбци и патриоти. Работили са за благото на отечеството. И са принудили Атанас Свиленов да стане сътрудник на Държавна сигурност заради благото на отечеството.

Цялата статия =>Тук


Активен
ixland
Full Member
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 237


225415229
Профил
« Отговор #203 -: януари 20, 2010, 01:30 »

http://toross.blog.bg

Ужас! Национална трагедия! Българският бал във Виена се провали !

„Кофата помия, която Антония Първанова изля в Брюксел, се размириса чак във Виена. Заради омаскаряването на българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева пропадна благотворителен бал.”

                                      Сашка Журков, Виена,   
15.01.2010 г.

Необходимо пояснение
            Архивите говорят, че балните традиции в Европа започват в далечната 1385 г. по повод сватбата на Карл Шести с Изабела Баварска и придобиват своя разцвет при Мария Медичи, Хенрих Четвърти и особено при Людовик Четиринадесети. С умопомрачителен блясък балове се провеждат в Русия при Петър Първи, а Екатерина Втора остава в историята с фразата „Народ, който танцува и пее, не мисли зло.” По нейно време Версай бледнеел в сравнение със ставащото в северните предели на Европа.  По политически причини руските балове започвали задължително с полка, а после се танцувал менует. Следвали задължително валсове /английски/, а дали в края имало казачок историята мълчи.
            Виенските балове са сравнително късна традиция, но устойчива. От около век, век и половина в столицата на Австрия ежегодно в началото на януари се правят „тематични” балове – по интереси, по гилдии, благотворителни, че даже и с маски за прелюбодейците.


Същинската трагедия                                   

         Родният соц и царски елит, наречен ВИП решава да се включи в могъщата традиция на баловете и да спретне във Виена Софийски бал.  За негов организатор се цани Сашка Журков – българка с австрийско гражданство, издателка на двумесечника „Виена днес” ("Wien Heute”), с руско коляно в родата, любителка на изтънчените приеми и активистка на разнородни „мероприятия”. Г-жа Журков за целта регистрира специално дружество, а на събитието трябвало да бъдат наградени най-великите българи за 2009 г. За родният  бал  е ангажиран двореца Нидеростеррайх и е  платен предварително наем. Българо-рускинята въвела и нов почин – на самото събитие гостите трябвало да играят хазарт ... благотворително. За комарджийски партньор било поканено  казино "Аустрия”.  Понеже участниците в бала трябва да задоволяват и хранителните си потребности  са платени предварително 18 000 евро за кетъринг. Всичко е „на шест” и  виенския светски живот тръпне в очакване на събитието.
         И тук настъпват „обективни трудности”, примесени с балкански нрави, алчност, простотия, задявания и финансови трудности, очаквани в тези кризисни времена.
         За подобни балове се пускат билети, покани или просто пропуски, които имат и паричен еквивалент, а нашите хартийки се оказват с повече от впечатляващи цени – от 259 до 560 евро. Така „Софийският бал” става най-скъпото светско събитие във времето на традиционните януарски балове във Виена. Например балът на виенската филхармония е с билети от 130 евро, на лекарите 85 евро, на виенските икономисти 70 евро, а на офицерите – само 50 евро. На българският бал „бедняците”, заплатили 259 евро, ще можело да се разхождат, хапват и танцуват само в страничните  зали на Пале Нидеростеррайх, а случващото се в централната зала посетителите с тези билети да наблюдават на монитори. Пълна пренебрежителност, направо обида. Геноцид.
         Продажбата на билети/покани/ зацикля, дори родните олигарси се дърпат  на обявените цени, та накрая Журков и компания подхвърлят, че на особенно ценни гости може и да подарят по някоя хартийка за вход в замъка.
         Следващата непреодолима трудност, която довежда до логичния роден резил е с политически привкус. От стародавни времена тези прояви имат така наречените почетни патрони – някакви личности, които се грижат за удобството на гостите, държат речи, стоят на централната маса и откриват бала с Виенски валс. После може да го ударят и на друг танц, дори меренге, но началото е задължително с валс.  Тази  Сашка поканила за почетни патрони военния министър Николай Младенов и царската евродепутатка Антония Първанова.        Ако е знаела руската девочка какво си е подложила с този почетен патронаж?!
         Началото било добро! Младенов,  по неговите думи, „отложил всички ангажименти, за да присъства”, поканил и тоя-оня от Генералния щаб/за униформен авторитет/ , а Тони Първанова  се тропосала лично при  Симеон, кадета Рилски да го калеса за бала с всичките му такъми. Той приел поканата с характерната царска усмивка. Обещал да вземе  доня Маргарита и да се пуснат във валса по монархически.
         Журкова и Първанова издирили  ВИП-българи от 17 страни и те потвърдили участието си, съгласил се и Митко Бербатов, но той си е добро момче поначало. По- интересна била историята с родните олигарси. Първо се съгласили братята Диневи с яхтите. Спретнали си нови фракове, барнали нарочен дрескод на съпругите/нови/, тунинговали ги, запазили  луксозен хотел във Виена. След тях за бала се подготвил подобаващо и варненският бизнесмен Красимир Узунов от местната партия „Глас”/?/ – лачени чепици, придружителка, смокинг. Блестяло обаче с отсъствието си олигархичното семейство от Пловдив Арабаджиеви, но организаторите преценили, че Вълчо, който обича по европейски да се нарича Ветко, не е физически представителен за изисканата обстановка да валси на паркета – нисък, трътлест и с криви крака. Пък и по това време нещо си имаше разправия с полицията за спасяването на сина Владко/друга европейска вариация на Вълчо/, който се кютечил с някаква Глава в пловдивска дискотека. Демек, Арабаджиеви отпаднали от бала по естетическо-физически съображения. Въпреки това, организаторите предчувствали триумф и незабравима вечер в двореца, придружена с шеги, закачки, кавалерски жестове, царско обаяние и много танци.
         Но се излива/плиска/  „кофата с помия”.  На 12 януари /два дни преди събитието/ бе изслушана  Румяна  Желева, където почетната патронка на бала Първанова я топеше като за световно. Скандалът е гръмовен и безпрецедентен.  И министър Младенов праща есемес на организаторката в 1, 43 часа през нощта с текст, че се оттегля от почетния патронаж на "София Бал – Виена 2010”. "При така създалата се ситуация не мога да стоя на една маса заедно с доктор Първанова" - пише мобилно  Николай Младенов. Не само не искал да я види на масата си, но се погнусил при мисълтта, че трябва и да танцува с патронката от Добрич. По скоро можел да извърти един менует с Мара Мисса/Капон/, ама  с царската шпага Първанова – „никагда” или по български „отнюд”!  Поканените министри от кабинета, в знак на солидарност, също отказват присъствие, както и посланикът ни в Австрия. Сашка Журков решава, че не може бал без патрони и обявява -  „София Бал– Виена 2010” се отлага по политически причини.” Но не си оставя светския авторитет: "Ще поискам неустойка не от министър Младенов, а лично от премиера Бойко Борисов, който му е шеф.”, пише Журкова и подчертава пак за „помията на Първанова”, която изсипала в сърцето на Брюксел.  Нашият  военен министър се чуди: „Ама проведете го този бал и без почетен патронаж. Аз има да работя по нов закон за отбраната.”.
         Най-засегнати са нашенските ВИП-ове: "Повечето разбрахме, че балът се отлага чак когато пристигнахме във Виена. Организаторът трябва да върне парите от билетите. Гафът е много голям - запазихме за 3 дни хотели. Рокли, смокинги, лачени обувки - хората на бал отиват", пищи Красимир Узунов в пресата, а останалите се питат какви са тези „политически причини”, че да отлагат такова величаво събитие. Автентични гласове мълвят, че „политическото” само било претекст на Сашка, истинската причина била, че високите цени на хартийките възгещисали елита и не се възторгнали в достатъчност.
         Въпреки че дворцов бал нямало, Първанова наградила в къщата на Бетовен шестима заслужили българи. Сред тях са алпинистът Иван Кожухаров, професорът по клетъчна биология Георги Н. Чалдъков, д-р Христо Деянов/баща на разголената певица Лилана/ и собственикът на медицински център Семир Абумелих. Последните сведения от Виена са, че Първанова, независимо от кофата помия, която изляла в Брюксел  и Сашка Журков планират подготовка на нов бал във Виена с други почетни патрони. Злите езици мълвят, че почетното председателство щяло да се повери на Гоце Първанов, който да осигури присъствието на най-близкия си антураж – Георги Гергов, кумецът му Вълчо Арабаджиев, Тодор Батков като лауреат на орден „Стара планина”, оръжейникът Петър Манджуков /тоже гоцев лауреат/, Тошко Тошев /журналист и деец на ДС като Гоце/, Николай Банев  - всички с благоверни съпруги и барнати с фракове. Присъствието на царственият кадет Рилски си е ангажимент на оная патронка с помията. С пъстрата, елитна и президентска компания  успехът бил гарантиран. Ако не вярвате посетете сайта на „мероприятието”  „София Бал – Виена 2010” - www.sofiaball-vienna.at.

Изводи от трагедията
         Написаното е категорично доказателство, че родния постсоциалистически „елит” употребява титанични усилия да осъществи извечната комунистическа мечта, формулирана от Маркс и Ленин – Плебеите/работническата класа/  да станат буржоа/елит/.

         Българският елит е много  страшно обладан от „светлия пример” на виенския/любим град на комунистите от времето на първия интернационал/. Политическото се разлива в някакво неясно желе от долнопробния донос/Първанова/ и искреното покаяние за безпросветната наивност/Желева/.

         „София Бал – Виена 2010” е мероприятие симулативно, лъжовно, самосъздадено за демонстрация на българския „елитен” вкус, опит/несполучлив/ да се надскочи естетиката на прехода – ако бяха организаторите обявили „Виенски чалга бал 2010” билетите да са продадени и нямаше да се отложи „по политически причини”, защото всички присъстващи щяха да са „почетни патрони”.

         Българите не можем да се понасяме един друг, да се гледаме и да преживяваме заедно дори на маса /символ на родното единение и кръчмарски възторг/. Ако организаторите бяха организирали „бал с маски” Младенов и Първанова нямаше да се гледат и като нищо можеха да потънат в негата на съвместния танец.

         Драпането към преход с посока Европа е фантасмагоричен, защото политическият ни елит /доколкото го има/ е стратегически консолидиран единствено срещу електората, наречен гражданско общество. Понякога ги обединява и либералния хедонизъм – изслушване, Брюксел, Гоце, светски живот, противопоставени на отвлечени понятия като глад, Сомалия, „наглите” или Афганистан.

         Наследството на царя Симеон, кадет Рилски е като него – психотерапевтична общност от търговци на надежди /Кунева-Пръмова, Първанова, Илчев/. Под някаква форма те са утешителите на „електората”, че и патрона им е „българин”, прикрит зад фасадата на дворците, ливадите, горите и Мусала.
         Десетилетните опити някой/и  да се припознае/ят за „елит” е повече от спорно, даже гротескно и винаги опира до посткомунистическите прагматици – пари /без значение дали са от Сорос или от ДДС/, престиж /бал, Виена, смокинг, лачени обувки/ и подходяща метреса /блондинка или брюнетка, Златка, Първанова или Кунева-Пръмова/. Пък и поначало „елит” е винаги спорно щом някой твърди за себе си, че е от тази категория – елита се самопровъзгласява за елит ?!
         С една дума, българската политическа и обществена система две десетилетия функционира като гротеска на демокрацията и преливаме от трагедия в трагедия илюзорна „обществена енергия”, която практически не съществува. Справка: вж. Демографската статистика.



Активен

Важно е човек да промени себе си, не е нужно да променя целия свят.
Симеон
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 520


Профил
« Отговор #204 -: януари 26, 2010, 12:09 »

Едно непубликувано във в. „Труд” писмо

Малко преди Нова година получих две писма от Стефан Вълков, един от основателите на „Независимото дружество за защита правата на човека” (НДЗПЧ) и негов председател след смъртта на Илия Минев.

Стефан Вълков е дългогодишен политически затворник, участник в горянското движение и т. нар. „асеновградска конспирация”. Той е от малцината, които с гордост могат да кажат: „Опазих името си чисто”, отказвайки многократно на предлаганото „сътрудничество” на мъчителите си в комунистическия затвор. Отказ, заплатен включително с цената на пречупен гръбначен стълб. Достойнството му обаче остава непрекършено и именно то държи гръбнака му изправен и до ден днешен.

Едно от писмата се оказа отворено писмо на г-н Вълков до Ахмед Доган, писано през 2004 година и изпратено до в. „Труд” за публикация, но ... (има ли изненадани?) непубликувано. Писмото е писано по повод интервю на Валерия Велева с Ахмед Доган на 10 ноември 2004.

Г-н Вълков ми предложи да го публикувам и мисля, че сега - 25 години от драматичните събития, станали през зимата на 1984/85г., когато престъпните комунистически властници принудително подменят собствените, бащините и фамилните имена на над 850 хиляди наши съотечественици, включително и на вече починалите, то е по-актуално от всякога, защото осветява важни събития.                                                      

Даниела
Горчева, списание „Диалог”, Холандия

ОТВОРЕНО ПИСМО НА СТЕФАН ВЪЛКОВ ДО АХМЕД ДОГАН

Господине, в интервю от 10.11.2004 г. журналистката от в-к "Труд" Валерия Велева Ви задава въпроса: "Г-н Доган, защо на 15-та година от 10 ноември се разгоря спорът чия е тази дата? И БСП, и СДС, и д-р Желев не си я дават."

В отговора и в цялото интервю се съдържат много неистини, манипулации и внушения, които ме принудиха да отправя това открито писмо до един от поредните „герои на нашето време”, който също обича да говори за морал и да скромничи.

На въпрос: "Защо мълчите за Вашия принос за 10.11.1989 г. Нали на 10 ноември сте в килия? "Смъртен", така ли?", Вие отговаряте: "Не е морално човек да самоизтъква заслугите си."

И заобикаляйки срамежливо баснята със "смъртната килия" добавяте: "След 42 дни ме освободиха от затвора и се включих в политиката."

Аз не принадлежа нито на СДС или на д-р Желев, нито на БСП и най-малко на
ДПС. Ще започна малко по-отрано от времето, когато ДПС не съществуваше, нито СДС, когато БСП беше БКП, а д-р Желев не беше издал "Фашизмът" в издателството на комсомолците.

Другарю Доганов, верно е, че в България нямаше Унгарска революция (1956), нито Чехословашка пролет (1968) или "Солидарност" (1980-1989), но у нас имаше хиляди конспирации срещу болшевишката диктатура през целия период на съществуване на така нар. тоталитарен комунистически режим от 1944 до 1989 г. Вие къде бяхте през тези 45 години, др. Доган? Били сте дете, после юноша и в края им от Ахмед Доган Ви превърнаха в ... Меди Доганов.

Оказахте ли някаква съпротива, както това сториха хиляди мюсюлмани в България, някои от които дадоха и живота си за вярата си? Или... клекнахте и предоставихте на господарите си да Ви стъкмят "биографийката"?

За какъв морал и за какви заслуги говорите, др. Доганов? В интервюто си казвате: Голямият принос на "турското съпротивително движение" бе, че ние подготвихме майските събития през 1989 г. Именно подготовката на майските събития аз смятам за свой най-голям личен политически принос."

Кендене гел, г-н Доганов! (Елате на себе си!)

Вие или сте гледали много пъти филма "Фанфан Лалето", или любимият Ви герой е барон Мюнхаузен, щом сте съумели да поемете от затвора ръководството на "турското съпротивително движение". За изтрезняване бих Ви препоръчал да прочетете книгата "Шести отдел" (на V1-то у-ние на ДС) от последния му шеф Димитър Иванов. В нея той пише, че ДС е внедрила 13 свои кадрови ченгета в ръководството на така нар. турско съпротивително движение (стр. 98, 99). Вие сред тях ли бяхте или сте четиринадесетият?

Не злоупотребявайте с деликатността на журналистите, другарю "Сава" и по-добре разкажете на лековерните си мющурии как се превърнахте в съвременен след-десетоноемврийски богаташ? Откъде натрупахте имоти и парици за тежка сватба, на която дори такива като покойния Илия Павлов биха завидяли? Нали сам споделяте, че на политическата сцена сте се появил в едно пуловерче, плетено от баба Ви от „домашна вълнена прежда"? Какъв е тоя Ваш морал, който Ви позволява да се возите по родопските чукари с "Мерцедеси", издокаран в копринени костюми пред тънещия в нищета Ваш "електорат"?

В интервюто си Вие заявявате безпрекословно: "В началото ние нямахме опозиция", наверно спомняйки си за отгледаните като бройлери от БКП опозиционери, които тя покани на така нар. Кръгла маса и с чувство на превъзходство заявявате: "Аз не съм само наблюдател, аз съм участник в тези събития." Но това което пресели манджата, злоупотреби с търпението ми и предизвика моя отговор, е нахалното Ви, за да не кажа кощунствено твърдение: "Десницата няма реално изстрадана биография."

Това вече е непоносимо и отиващо зад последния предел на всичко допустимо, другарю "Сава"? Сега ще разберете защо. Дано моят разказ Ви върне към реалността и никога повече не проговорите за изстрадани биографии.

Моят антикомунизъм започва от 1939 г. като легионер. На 9 септември 1944 г., на 19-годишна възраст бях задържан и пребит на няколко пъти. Без следствие и обвинение, тези на които по-кьсно ще служите, ме изпратиха в пловдивския затвор. От там - в първия концлагер на "нова България" край гара Белица, после в Дупница и накрая в София. "Освободиха ме" на 31.12.1945 г., за да ме мобилизират като трудовак. Не излезнал още от казармата, бях арестуван като горянин във връзка с асеновградската конспирация и смъртната ми присъда замениха с доживотна, поради младежката ми възраст. По същата конспирация бяха издадени 13 смъртни присъди. 11 от тях бяха изпълнени. Двама оставиха на доживот, защото бяха над 70 години.

От тази присъда изтърпях 15 години при усилено строг режим. Вие, многострадални другарю Доганов, може би не знаете, че освен строг, има и усилено строг режим? След като отново ме "освободиха" в края на 1962 г., бях съден още два пъти и така ми се събраха общо 21 години затвор, за чиито ужаси фантазията Ви е бледна.

Това изстрадана биография ли е или стъкмена, др. "Сава"?

В допълнение ще кажа (колкото и нескромно да Ви прозвучи), че изпитите в тия ком-"университети" издържах блестящо – с цената на младост, здраве и живота дори. (Дадох многократни доказателства, че съм готов да го пожертвам в името на идеала и честта). Затова, би ми било обидно, ако някой поиска да сравнява Вашите и моите страдания. Не Ви обвинявам, че не са Ви изпращали в последния кръг на болшевишкия ад, но не мога и не бива да Ви се прощава, затова че сте приели копоите на ДС да Ви снабдят с агентурен псевдоним "Сава". Наверно знаете, че до 31.12.1962 година, ние политическите затворници изпитвахме най-дълбоко презрение и отвращение кьм нещатните доносници на ДС и ги изолирахме.

В по-раншно свое интервю бяхте казали, че ДС оказва чест на всеки, към когото протяга своя мефистофелски договор. И неколкократно обещавахте да повдигнете воала над сътрудничеството Ви с тайната полиция на диктатурата, но засега това си остава в областта на моабетите и локумите. В същата книга обаче, на стр. 280 е поместена снимка, доказваща, че Вие продължавате да "изстрадвате биографията си и "след 10 ноември". Тя е от 1995 г. и на нея сте на коктейл с неколцина от видните български чекисти или гестаповци (както Ви се хареса): с генералите Любен Гоцев и Владо Тодоров, с полковник Димитър Иванов и др. подобни. Митко "Гестапото" е снабдил тоста ви с текст, който не се нуждае от никакви коментари: "Старото партньорство на нови релси..."

Следват поименно част от участниците в юдинското хоро върху повалената снага на българския народ (включая „възроденото” от тях турско малцинство). Това е още една разлика в нашия и Вашия морал...

Но да се върна към пътеките на нашата Голгота.

През 1950-1953 г. в новия Шуменски затвор властта събра своите най-голями врагове сред политическите затворници от всички затвори. Тези от чието влияние се страхуваше. Сред тях бяха Осман Калъч (директор на религиозното училище в Шумен), Мехмед Фуад - секретар в консулството в Бургас, агронома от Нови-Пазар Лютви, бай Фехти от Русе и други, общо около двадесет честни граждани и политически затворници от турското малцинство. С повечето от тях се сближихме и станахме приятели за цял живот. И сега, след толкова години, аз си спомням за тях с отлични чувства...

През следващите години такъв "елитен" затвор стана пазарджишкият и най-вече неговото наказателно отделение "Зад завесата", създадено за да умъртвява политически, морално или физически противниците на режима. Там бяха концентрирани представители на цялата палитра в българския политически и обществен живот - от крайната десница до крайната левица. В килиите и по карето можеха да се срещнат представителите на ОФ-опозиция от БЗНС Ангел Держански и Борис Бумбаров, Иван Костов и Мишел Михайлов, Димитър Гичев и Евтим Арсов, от социалдемократите Коста Лулчев и Иван Копринков, Петър Брадков и д-р Петър Дертлиев. В това отделение ДС беше събрала и цвета на легионерите сред които младия тогава Васил Иванов Златарев - юрист и председател на националния студентски съюз (1941 -1944).

Тук бяха Йосиф Робев и Димчо Соколов от Социалното движение на Цанков, можеше да се разговаря и спори с единствените попаднали в затрорите, макар и по монтирани процеси, политически и финансови дейци на едрия български капитал Атанас Буров и инж. Губиделников (80-годишният Буров беше съден за... бягство през границата). Сред това множество от мислещи и борещи се и в условията на тюрмата личности, наред с няколкото български генерали (Иван Вълков, Димитър Мустаков, Кирил Станчев и др.) или католическите и протестантски свещеници, можеха да се видят и хората на крайната левица като троцкиста Димитър Гачев или анархиста Васил Тодоров - Народа. Всяка от тези личности беше изстрадала своята биография. Сред нас имаше даже и комунисти от Трайчо Костовия процес като Петър Семерджиев, Иван Тутев и др., които за жалост продължиха да служат на диктатурата било като Вас другарю с псевдонима, било като култ-съветници. (За гавра с културата, културен съвет се наричаше сборището от безцветни капитуланти, чиято незавидна роля беше да помагат в "превъзпитанието" или по-точно в духовното умъртвяване на сьзатворниците си).

През есента на 1956 година по решение на политбюро на БКП държавна сигурност, ползвайки "богатия съветски опит", създаде в Пазарджишкия и Плевенския затвори отделения с унищожителен режим за "непоправимите" си врагове. Причината за изолирането им беше да не влияят и да не поддържат борческия дух на пленниците на диктатурата. В Южното крило на третия етаж на затвора в гр. Пазарджик, освен някои от гореупоменатите "елитни" затворници, които идваха и си отиваха по за няколко месеца, постоянен "инвентар" на новосъздаденото наказателно отделение бяха трима легионери и трима анархисти. Ще спомена само две имена - на легионера Илия Минев и на анархиста Коста Стоянов от село Бистра (Търговищко). Първият е човекът с най-много наказания в карцерите, прекарал общо 25 години в затвора и други 8 години "на свобода" като интерниран в Делиормана. Вторият проведе най-дългата гладна стачка. От втория месец започна изкуственото му хранене, което продължи две години. Изпратен от ДС в лудницата, той бе ликвидиран като "по погрешка" вкарват маркуча вместо в хранопровода, в... белите му дробове. В пазарджишкото наказателно отделение бе доведен до самоубийство и земеделският деятел Евтим Арсов. Изправен пред избора да се опозори като капитулира или да умре за идеите си, той си надяна примката на шията на 2 февруари 1959 г. и отиде в пантеона на загиналите за свободата на българския народ. Други от наказаните в Пазарджишкия затвор през 1956-1959 г. изгубиха разсъдъка си в неравната борба с тиранията (в сравнение с която, другарю Доганов, турското робство си е една истинска демокрация). Този затвор остана с печалната си слава чак до "великия ден" на промяната през ноември 1989 г. До края той продължи да бъде безкръвната касапница на палачите, на които Вие служихте, др. "Сава". В него бе умъртвен и отвлеченият от Дания български политически емигрант Арсов. Там намери смъртта си вследствие нечовешки побоища и журналиста Георги Заркин. Това са само някои от незнайните герои, които загинаха в борбата с маркс-ленинското мракобесие, чиито имена припомням и които и до днес са премълчавани при "тържествените зари". Други ще удължат километрическия мартиролог на падналите за свободата през 1944-1989 г.

И накрая, другарю Доганов, ще си позволя да попълня дупките на Вашата памет с другото зловещо режимно отделение в плевенския затвор, където през 1956-1960 г. продължи нашата борба за човешко достойнство срещу назначения за целта садист и олигофрен майор Бакърджиев, който току що се беше завърнал от опреснителни курсове в СССР за инквизиции и унищожение на... вързани хора.

Там, след Унгарската революция от октомври 1956 г., плевенските убийци ме
смазаха от бой, счупиха ми прешлен и предизвикаха образуването на дискова херния, но това е "дребнотемие", по което тук няма да продължавам.

В първата фаза на инквизициите бяхме уединени 9 затворници в три килии по трима души: Димитър Гичев - десен земеделец, Милан Дренчев - ляв земеделец и Любен Балъков - легионер; във втората килия Тома Мартинов – десен земеделец, Манол Зографов - ляв земеделец и Васил Златарев - легионер; в третата троцкиста Димитър Гачев и двама легионери - Васил Узунов и моя милост. Всички бяхме лежали до тогава над 10 години в затворите, а до края на Златарев се събраха 19 години и на Узунов от Чирпан 28 години и 8 месеца! На Гачев, с излежаното преди 9.9.1944 г., му се бяха събрали 24 години, от които 2/3 в условията на "народна демокрация"... След като и този режим не даде търсения резултат - вдигане на бялото знаме на предателството - от София наредиха на Бакърджиев да приложи възможно най-нечовешкия наказателен режим. Димитър Гичев, Васил Златарев, Стефан Вълков, Васил Узунов и Любен Балъков бяхме свалени на първия етаж и изолирани всеки поотделно в така нар. смъртни килии. Лишени от всичко - от колети и лавка за покупка на храна, от кореспонденция и свиждане с близките ни, от книги и вестници, със забрана дори на надзирателите да разговарят с нас, ние преживяхме през 1958-1960 година жестокости и ужаси, които никой нормален човешки ум не може да приеме, че са възможни през втората половина на XX век в претендиращата за цивилизованост малка страна от Източно-европейската част на социалистическия ГУЛАГ.

Крайният резултат беше, че всички ние легионерите, които бяхме по-млади (тогава 35-38 годишни), останахме бездетни. Това са част от щрихите на нашите "неизстрадани биографии", другарю "Сава".

В заключение мога да Ви припомня кои основаха и първото "неформално" Независимо Дружество за Защита на Правата на Човека (НДЗПЧ) на 16 януари 1988 г. в Саранево - родния град на Илия Минев, с участието на пишещия Ви тези редове и други такива с "неизстрадани биографии".

Това е действителното, а не съчинено... положение, другарю "Сава"'. Такава е истинската история на съпротивата срещу болшевишката диктатура и истината за изстраданите идеали и дела на участниците в нея. "Останалото, както казва поетът, е измама." Що се отнася до собствеността върху 10 ноември – за нея няма да спорим. Аз съм от тези, които мислят, че българският народ още няма своята голяма дата. Неговият Великден е в бъдещето и той ПРЕДСТОИ!

Асеновград, 24.11.2004 г.          Без почит: Стефан Ив. ВЪЛКОВ

Активен

...когато цървули дойдат на власт,
те се превръщат в ботуши.

Славимир Генчев
Smaragda
Вътрешни
Sr. Member
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 449



Профил
« Отговор #205 -: януари 26, 2010, 13:38 »

Стефан Вълков прекарва по лагери и затвори 21 години.Службите дават за него следната характеристика: " В затвора  имал дръзко държание, искал да минава за безкомпромисен...Много често бил карциран от 14 до 28 дни."
След освобождаването си всички като Вълков обявени за "вражески контингент" живееха под наблюдение и с ограничени граждански права.Такива хора бяха хиляди, твърдо и непоколебимо отстояваха убежденията си.Децата им бяха смятани за потенциални народни врагове.
Десницата има реално изстадана биография и потомствена опозиция.

Поздравления за Даниела Горчева за публикацията.
Писмото разсейва мъглата от лъжи и митологеми за 10 ноември и промяната.
Активен
Anamary
Mеmber S
Hero Member
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 2702



Профил
« Отговор #206 -: януари 27, 2010, 00:20 »

От блога на Ралица Ковачева:

Голямата депресия



Седях с крака на бюрото, отпивах бавно от бърбъна направо от бутилката и мислех, че нещо не е наред. Макар че на пръв поглед всичко си беше по старо му. Големият Добър ставаше все по-добър, бързо се учел, казват. Сутринта беше уволнил секретарката си, защото не разбрала, че той е отменил пълния член и го използвала. Новоназначената на нейното място пък беше обвинена от вестниците, че е неграмотна и Големият Добър я освободи по болест няколко часа по-късно. Големият Лош пък беше в ареста за пореден път през последните дни. Бях забелязал, че застудееше ли го прибираха, а стоплеше ли се го пускаха. Големият Лош идваше винаги навреме в съда, дори когато играеше шах с Големия Добър-спираха играта на най-интересното място, за да не изтърве заседанието. Понякога пуфтеше с досада, но знаеше, че няма как да си спести разкарването, снимките с белезници бяха важни за бизнеса (него го движеше Малкия Лош, докато Големия Брат се правеше, че го търси). Така всички бяха доволни: Големият Брат печелеше народното доверие в органите на реда, Големият Добър си вдигаше рейтинга, Честните Съдии печелеха премии и потупване по рамото от Голеия Красьо, Умните Прокурори печелеха доверието на Големия Добър, успоредно с благоразположението на Големия Лош, Големият лош печелеше пари и влияние, защото конкуренцията се отпускаше и ставаше небрежна, докато мислеше, че този път песента му е изпята. Хвърлих поглед към телевизора. Народната любимка с Големите Дини пееше за несподелената си любов с едно Порше Кайен. А аз...аз пиех топъл бърбън от бутилката и се чудех какво да напиша във вестника довечера, за да угодя на Голямата Кака. Която отново щеше да надвеси туловището си над бюрото ми и с гласа на Марлон Брандо от „Кръстника” да каже: Ей, Тъпо копеле, пак си риташ трудовата книжка”. Този път щях да я изненадам. Отпих Голям Гълток от бърбъна и решително написах Голямото заглавие: „Големият си е Голям”. Обмислях да й предложа то да остане постоянно чело на първа страница, а да сменяме само подзаглавието според случая. Ау, забравих, че вече няма пълен член. „Големия си е Голям”. Да, така е по-добре.
Активен
Stoni
Mеmber S
Hero Member
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 2307


С. Ч.


Профил WWW
« Отговор #207 -: януари 27, 2010, 16:45 »

Точна е Голямата Смешна Картинка
Активен

Излишно е да палим свещи в стаи, където прозорците са големи и слънцето е достигнало до най тъмните ъгли на мисълта...да направим усилие да запалим светлина в тъмните глави, само така ще заживеем сред хора!
Anamary
Mеmber S
Hero Member
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 2702



Профил
« Отговор #208 -: февруари 22, 2010, 23:54 »


От блога на Иво Инджев

МВР прекали с контрола над МВР
.........................
"Но сигурно не разбирам достатъчно от тази тематика и затова не ми е ясно, как така някой ще е регистриран за отвличания, но няма да е осъден. Или, ако все пак е осъден, защо не ни съобщават тази радостна вест? А може би го гледат как отвлича, стоят си на безопасно разстояние и го регистрират, “хоп, още един похитител”?

Четете >>>тук
Активен
Stoni
Mеmber S
Hero Member
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 2307


С. Ч.


Профил WWW
« Отговор #209 -: февруари 23, 2010, 00:27 »

Регистрацията на лица извършители на криминални престъпления става на базата на вътрешно-ведомствена наредба на основание на закона за МВР.
Системата на отчитане принуждава служителите да приключват предварителните проверки с мнение някакво (до прокуратурата)но регистрация в дневниците за доведени или съпричастни лица се извършва преди изобщо дори да има образувани предварителни производства. С хиляди маневри и псевдо промени се правят хиляди въртели за да се запази висока разкриваемост в отчетите, че как инак ще изглежда анализ с влезли присъди от 2% на година. Това ще разбуни духовете на хората и много от лъжите ще трябва да излезнат на светло.

На практика мога да регистрирам всеки, който си поискам и да го запиша в дневника за доведен във връзка с някакво отвличане по което съм работил и се е провело полицейска операция и си попаднал в доведените. Самото дело може да мине с осъдени други лица но твоята регистрация да си остане.
Активен

Излишно е да палим свещи в стаи, където прозорците са големи и слънцето е достигнало до най тъмните ъгли на мисълта...да направим усилие да запалим светлина в тъмните глави, само така ще заживеем сред хора!
Страници: 1 ... 12 13 [14] Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Из медийните дебри  |  Тема: Из българските блогове « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Site Meter Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!