Tyxo.bg counter Минало несвършено време
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Октомври 23, 2017, 06:12

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Архивът на "Де зората" (юли 2006 - февруари 2010) е тук: http://de-zorata.de/sites/forum
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Песни и танци на народите  |  Тема: Минало несвършено време 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Минало несвършено време  (Прочетена 4245 пъти)
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« -: Февруари 28, 2010, 18:11 »

От старата версия на Де зората, октомври 03, 2006, 23:30

http://de-zorata.de/forum/index.php/topic,59.msg999.html#msg999



Renée и Mireille Mandelbaum са били на 12 и 11 години. В Париж те са отделени от родителите си и на 26 август 1942 качени на транспорт № 24 за Аушвиц



Paul Sternberg, роден във Виена е на 8 години когато е депортиран на 9 февруари 1943 с транспорт № 46



Claude Grungrass е на 11 години. На 31 юли 1943 е качен заедно с родителите си на транспорт № 58. Следите му се губят на този ден.

В Германия стартира кампания за вразумяване на Германските железници Deutsche Bahn AG, които все още са в частично държавна акционерна собственост.

През Втората световна война с влаковете на тогавашните Имперски железници, чийито правоприемник е DB са транспортирани към лагерите на смъртта милиони пленници, граждански лица, евреи от самата Германия и от цяла Европа.

Броят на децата сред тях не се знае до днес. Само за Франция съществува относително точна цифра - 11 000 малолетни са били натоварени на конски вагони и изпратени на Изток. Едва ли някое от тях е поело по обратния път. Децата не са били само от френски еврейски семейства, но и от германски, намерили кратко и илюзорно убежище в съседна Франция.

Във Франция по големи гари неотдавна е организирана изложба, напомняща с фотографии за съдбата на тези деца. Deutsche Bahn от една година отказва да последва френския пример и да покаже изложбата по гарите в Германия, които депортираните са зърнали през процепите и бодливата тел на конските вагони по своя мъченически маршрут преди 60 и няколко години. Концернът-милиардер обяснява нежеланието си с липса на свободни средства за организиране на експозицията.

Призовават се всички, които не желаят да останат безучастни пред тази наглост да протестират на адрес

Deutsche Bahn AG, Konzernleitung, Potsdamer Platz 2, 10785 Berlin

или да изпратят мейл на сайта
 
https://www.db.de/site/bahn/de/standardnavigation/kontakt/kontakt__rahmen,pp=1.html
Подробности има тук: http://www.german-foreign-policy.com/de/extra/11000kinder/unterschriften.php
Подписи се събират на този адрес: elftausendkinder@web.de
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #1 -: Май 19, 2010, 16:28 »


След описаните в горния стар постинг перипетии, накрая все пак през Германия мина специален исторически трен, в който има уредена (от гражданско движение) експозиция с покъртителни снимкови и документални материали за изтребените от националните социалисти еврейски деца след 1942 г.

Тези дни т.н. "Влак на паметта", както се нарича той, отново е в Берлин след хилядокилометрово пътешествие из Източна Европа.

Днес беше на гара Шпандау, утре ще бъде на гарата Фридрихщрасе, където вашият кореспондент има намерение да го посети и да види отново смразяващата експозиция в старите вагони. Парният локомотив и композицията са като онези, в които са депортирани около 1 милион деца от окупирана Европа, главно еврейски, но и от други националности, неизлечими инвалиди, подлежащи на унищожение или в лагерите на смъртта, или просто в някой ров край линията, разстреляни от германските национални социалисти и местните им помощници.

Германските железници (Дойче Бан), правоприемници на Дойче Райхсбан, отново до последно са се опитвали въпреки скандала отпреди 4 години, да пречат на организаторите и да осуетят спирането на трена на берлинските гари... Обяснението, което чух днес от говорителя на ДБ е, че това било само поради организационни трудности с разписанието и с освобождаването на перона. Същевременно ДБ продължава да не се съгласява с поставянето на възпоменателни плочи на онези гари, от които са тръгвали депортираните...

Тук подробности за акцията: http://www.zugdererinnerung.de/index.html
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
kalva4
Гост
« Отговор #2 -: Май 24, 2010, 11:22 »

Има нещо ужасно нечестно.
Германия имА нещастието да "експериментира" фашизма.
Пребиха я.
След ВСВ, който не го мързеше само не е осъждал фашизма.
Боят по Германия продължи. Продължава и сега.
Интелектуалният елит я натиква в ъгъла при всеки удобен случай.
Въпреки, че Германия има най-миролюбивата Конституция и има вътрешни механизми за предпазване от фашизма.
И въпреки, че е основен двигател за Обединена Европа и-нещо повече- основен донор!
А откъде идва усещането ми за двоен морал, стандарт и нечестност?
Ами от това, че осъждаме безкомпромисно расовият геноцид и продължаваме да го напомняме на германците, а класовият геноцид?!?
Две еднакви системи проповядващи геноцид се счепкаха през ВСВ и едната победи другата.
И днес консумира блага от тази победа.
Значи ли това, че има "търпим" и има "нетърпим" геноцид?!?
Или нетърпимият геноцид е онзи, който макар и косвено засяга западната част на Европа.
А тоталитаризма на класовият геноцид глътнал и мачкал източната част е...бе некви източноевропейци...
Не понасям всеки геноцид, но толерирането на Русия за сметка на Германия ми изглежда ...леко неморално...

След описаните в горния стар постинг перипетии, накрая все пак през Германия мина специален исторически трен, в който има уредена (от гражданско движение) експозиция с покъртителни снимкови и документални материали за изтребените от националните социалисти еврейски деца след 1942 г.

Тези дни т.н. "Влак на паметта", както се нарича той, отново е в Берлин след хилядокилометрово пътешествие из Източна Европа.

Днес беше на гара Шпандау, утре ще бъде на гарата Фридрихщрасе, където вашият кореспондент има намерение да го посети и да види отново смразяващата експозиция в старите вагони. Парният локомотив и композицията са като онези, в които са депортирани около 1 милион деца от окупирана Европа, главно еврейски, но и от други националности, неизлечими инвалиди, подлежащи на унищожение или в лагерите на смъртта, или просто в някой ров край линията, разстреляни от германските национални социалисти и местните им помощници.

Германските железници (Дойче Бан), правоприемници на Дойче Райхсбан, отново до последно са се опитвали въпреки скандала отпреди 4 години, да пречат на организаторите и да осуетят спирането на трена на берлинските гари... Обяснението, което чух днес от говорителя на ДБ е, че това било само поради организационни трудности с разписанието и с освобождаването на перона. Същевременно ДБ продължава да не се съгласява с поставянето на възпоменателни плочи на онези гари, от които са тръгвали депортираните...

Тук подробности за акцията: http://www.zugdererinnerung.de/index.html
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #3 -: Август 16, 2010, 11:46 »

Летни размишления
Вацлав Хавел, 1993 г.



Противно на цялата политическа нищета, с която всекидневно се сблъсквам, аз съм дълбоко уверен, че политиката по своята същност не е мръсно занимание. Единствено мръсните хора могат да я превърнат в такава. Не е вярно, че в политиката успяват само безчувствените циници, фукльовците, нахалниците и грубияните. Действително всички тях политиката ги привлича, но в крайна сметка тежест имат единствено почтеността и възпитанието.

Не е истина, че принципният човек не става за политик. Стига неговата принципност да е допълнена с търпеливост, размисъл, мярка и умение да разбира другите.

Непрекъснато някой ме съветва да се преструвам, когато се налага. Да се съобразявам с политическите капризи на деня, пък ако трябва и да полаская този или онзи, само защото ще му е приятно. Непрекъснато слушам и съвети от друг вид. Например как трябвало да бъда по-твърд, по-решителен, понякога да ударя по масата, на някого да изкрещя или, с други думи, в интерес на общото благо да предизвикам малко страх, дори малко ужас.

Знам обаче, че ако искам да остана верен на себе си и на своето разбиране за политиката, не трябва да обръщам внимание на такива съвети. Откровеността никога не може да се наложи чрез увъртане, истината – чрез лъжа, а демократичният дух – чрез авторитарно нареждане.

Мнозина от така наречената номенклатура, които до неотдавна се преструваха на защитници на социалната справедливост и на работническите интереси, за една нощ свалиха маските си и съвсем открито се превърнаха в класа на спекуланти и мошеници. Така че довчера внушаващи страхопочитание комунисти, днес вече са абсолютно безскрупулни капиталисти, които се смеят безсрамно в очите на същия работник, чиито интереси преди време привидно са защитавали.

Правилата, ако могат така да се нарекат, които авторитарният режим беше създал, са премахнати. Новите правила на свободно поетата отговорност към общото и за общото, все още не са създадени. Те и не могат да бъдат създадени, защото такова нещо се ражда и култивира в продължение на дълги години.

Обществото ни се освободи, но в някои моменти постъпва много по-лошо, отколкото когато не беше свободно. Стремително нараснаха всички видове криминални престъпления, а в медиите се изля онази позната мръсотия, която извира от тъмните пластове на обществата винаги по време на исторически преломи.

Връщането на свободата в една морално напълно разложена среда предизвика явления, които можеха да се очакват, но въпреки това надминаха представите ни. Става дума за огромния и почти ослепителен взрив на всички възможни лоши човешки качества.

Появиха се и още по-сериозни и опасни явления: национална недоброжелателност с признаци дори на фашизъм, безбожна демагогия, интригантство и съзнателно лъгане, непримирим и безогледен сблъсък на лични интереси, жажда за власт и крайна амбициозност, фанатизъм от най-различен характер, мафия, всеобщ недостиг на толерантност, липса на вкус, на чувство за мярка и на размисъл.

Светът никога няма да бъде рай, където всеки ще обича другия, всички ще са пожертвователни и добри, земята ще процъфтява, и всичко наоколо ще е красиво и хармонично - за голямо удовлетворение на Господ. Човечеството има най-лош опит именно с утопистите, които обещаваха подобни неща.

Злото ще съществува винаги, човешката мъка – също. Политическата арена постоянно ще привлича безотговорни авантюристи, честолюбиви люде и мошеници. Дори унищожаването на планетата няма да престане току-така. Нито аз, нито който и да било друг ще спечели тази война един път завинаги. Най-многото тук-там да бъде спечелена някоя отделна битка. Дори и това не е сигурно.

И все пак ми се струва, че има смисъл усилията ни да не спират. Тази война е водена столетия наред и да се надяваме, че ще продължи да се води още векове. Тя трябва да бъде водена заради принципа. Просто защото трябва, защото това е правилно. Или ако щете, защото Господ го желае. Това е вечна, никога несвършваща война.

Ще продължа да говоря до втръсване и напук на снизходителните усмивки за отговорността и морала, лице в лице със сегашното обществено безразличие. И днес, както и преди, нямам причина да смятам тази своя битка за обречена. Със сигурност може да бъде изгубена само една битка – тази, от която предварително си се отказал.



http://www.cao.bg/?article=12419046&pages=0&category=9



Активен
Goussev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 106


Профил
« Отговор #4 -: Август 16, 2010, 14:20 »

"Честността е най-добрата политика"
Активен

God doesn't ask us about our CAPability but our AVAILability.
Anamary
Гост
« Отговор #5 -: Август 17, 2010, 08:51 »

Сигурно разбирате защо откъсът е поставен в тази рубрика. Днес битката за Княжевската гора е още по-брутална.
От архива на "Де зората": http://de-zorata.de/forum/index.php/topic,121.msg12494.html#msg12494



Георги Марков
Задочни репортажи за България



В СЯНКАТА НА ВИТОША

На стената, точно срещу масата, на която сега пиша, съм окачил една снимка, стара пощенска картичка. Всеки път, когато случайно или нарочно я погледна, тя неспасяемо ме връща назад към хора, картини и събития, които са сякаш „от заник слънце озарени“. И всеки път се чудя на странното чувство за разстояние — колко близо съм аз до тях и колко далече са те от мен. Това е общ изглед на Княжево, гората и Витоша отпреди войната. Познавам всеки кът от тази картина, познавам измененията, настъпили естествено с времето, старите и новите къщи, старите и новите пътища, старите и младите хора, които живееха там. Това беше светът на моето детство и младост, на по-късните години и светът, в който изтръпнал се взирах в часа на моето заминаване. За мен малко картини по света съдържат толкова завладяващо чувство за красота, естественост и вечност. Колко утрини съм посрещал по билото на Люлин и колко залези съм изпращал от билото на Витоша. Когато бях малък, баба ми казваше, че Витоша и Люлин тихо разговаряли и че понякога човек можел да ги чуе. И аз дълго и упорито се ослушвах да ги чуя. Години по-късно разбрах, че този разговор не беше размяна на думи, а размяна на ветрове, облаци, на гръмотевици и светкавици, слънце и звезди, размяна на утринен смях или вечерни усмивки, или на неспокоен раздвижен мрак, на птици, дивеч и ловци… Помня хайките за бялата вълчица, която сновеше между манастирската гора в Люлин и връх Селимица на Витоша и която никога не убиха, помня петъчното шумно шествие на владайчани, тръгнали пешком на пазар, и самотния монах от манастира „Свети Крал“, който вървеше пеша до София, защото трамваят бил „дяволска работа“, и върволиците туристи или скиори от различни поколения… Струва ми се, че бих могъл да разказвам с часове на тема „Общ изглед на Княжево“…

Ала когато погледна в лявата част на снимката, където черното петно на княжевската гора е прорязано от панорамния път между Княжево и Бояна — обзема ме друго, студено и противно чувство. Това вероятно е същото чувство, с което всеки чувствителен човек би откликнал, когато чужди и нечисти ръце докоснат скъпи семейни реликви. Това беше нашата гора, на княжевци. И панорамният път, от който София и софийското поле се виждат като на длан, беше мястото, където обичахме да се разхождаме. В гората нямаше алеи, а пътеки, по които мнозина от нас срещаха сладостите и горчивините на първата любов. Там броехме куканията на кукувицата, разписвахме се по дърветата, съчинявахме сантиментални слухове, изповядвахме се един на друг и говорехме за бъдещето, което от тази височина изглеждаше просторно…

И това бъдеще ни изненада в деня, когато войници със сини шапки и шмайзери застанаха на всеки завой на панорамния път. Помня изненадата от първата ми среща с тях, когато открих, че този тих и интимно наш път се оказа превзет от въоръжени до зъби „сини шапки“, които грубо и заповедно подвикваха на всеки минувач:

„Не се спирай! Движение!“

После част от гората се оказа заградена с висока бодлива мрежа, зад която, спотаени между стволовете на дърветата, дебнеха часовои. Хората, които живееха от долната страна на пътя, бяха изгонени, жилищата им иззети и в тях се настани цял батальон на вътрешните войски, които пазеха натрапниците, окупирали всички вили и сгради от горната страна на шосето. После изникнаха караулки, от които през цялото време дебнеха нечии очи. Движението на всеки минувач по пътя биваше проследявано от появата му на първия завой до изчезването му зад последния. Бинокли и фотографски обективи се присъединиха към дулата на шмайзерите. Понякога часовоите искаха да си показваме паспортите, друг път като луди се втурваха, блъскаха ни и крещяха: „Дръпни се от пътя!“ — и покрай нас профучаваха две или повече чайки. Този отрязък от панорамния път беше най-охраняваното място, което съм виждал през живота си. По-късно сините шапки изчезнаха и бяха заменени с равностоен брой милиционери и офицери от Държавна сигурност, които изпълняваха същите функции ...

Продължава >>>тук

Активен
Goussev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 106


Профил
« Отговор #6 -: Август 17, 2010, 09:49 »

"Привилегията е мощно средство за държане на определени хора в пълна зависимост. Тя не е гарантирана само от минали заслуги, а трябва непрестанно да се заслужава. Така човек може да си обясни защо известни партийни дейци, въпреки несъгласието си с вожда, не смеят да го критикуват.
.......
Но нам бе съдено не само да живеем с безправието, но да свикнем с него, да се приспособим към него и на свой ред сами да го ползуваме. Това е може би най-дяволската промяна, настъпила в живота на нашия народ."


Настолната книга на Йосиф Висарионович Джугашвили (Сталин), която той държал винаги до леглото си и била изпъстрена със стотици ремарки по полетата, била озаглавена "Произход на видовете..."
През четиридесетте години на ХХ век (1931-1940), когато милиони съветски хора умирали от глад, комунистическата върхушка по разпореждане на Сталин е получавала точно определени количества брашно, захар, шоколад, кафе и пр. - в съответствие с ранга на съответния функционер.

Сталин панически се е боял за властта и за себе си, затова въвел системата на привилегии след опити на свои "съмишленици" да го отстранят от кормилото. Той държал особено на предаността на местните партийни кадри, която била гарантирана от политиката на "тоягата и моркова".

(Всичко това ми го разказа през 1984 г. мой университетски преподавател - тогава вече и колега - който тъкмо беше позорно изгонен от работата си поради книга, с която разобличаваше персонифицираната власт на Тодор Живков.

Колегата беше добре информиран, защото познаваше отблизо тази действителност - в периода 1949-1955 г. беше следвал и завършил Юридическия факултет на Московския държавен университет - а пропо, в курса на Михаил Горбачов. Виждал съм негови снимки с Горбачов и външния министър на Чехословакия в правителството на Дубчек - Зденек Млинарж.)

Наистина страшна е дяволската промяна, която настъпи в българския народ. Тя го превърна в население (група физически лица, населяващи определена територия и подчиняващи се на съответна юрисдикция) - т.е. в аморфна душевна, но бездуховна маса. Като се прибави и половинвековната атеистична пропаганда, традиционно езическото българско християнство, алчността на привилегированите и бездуховните, картината става апокалиптична.

Има ли изход?

Винаги е имало. Той дори хлопа на вратата ни. Той е Пътят, и Истината, и Възкресението, и Животът.


 
Активен

God doesn't ask us about our CAPability but our AVAILability.
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #7 -: Април 26, 2011, 05:34 »

Как либерална Европа стана социалистическа  

http://www.novini-te.com/bg-1/%D0%9A%D0%B0%D0%BA-%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0/1772002/
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Goussev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 106


Профил
« Отговор #8 -: Април 26, 2011, 11:10 »

Изключително ценна информация.

Апропо, помни ли някой как след тайнственото изчезване на 70 (Седемдесет) милиарди евро една доминирана от социалистите Европейска Комисия (ЕК) тихомълком напусна политическата сцена?
Горе-долу по същото време в Гърция потънаха 7 (Седем) милиарди евро - и пак мълчание?

Ако имате някаква информация около тези забравени казуси, напишете какво и къде да потърсим.
Активен

God doesn't ask us about our CAPability but our AVAILability.
Страници: [1] Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Песни и танци на народите  |  Тема: Минало несвършено време « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!