Tyxo.bg counter Народни Будители
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Декември 18, 2017, 22:13

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Архивът на "Де зората" (юли 2006 - февруари 2010) е тук: http://de-zorata.de/sites/forum
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Македония, България  |  Тема: Народни Будители 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Народни Будители  (Прочетена 13905 пъти)
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« -: Февруари 28, 2010, 18:10 »

(писано на Nov 1 2004, 08:11 AM)

За 14 път след 1990 г., когато бе нарушена близо половин вековната комунистическа забрана върху най-съкровения наш празник спомняме днес Народните Будители.

Във време когато орловоносо-едва сричащи, сиво-мустакати и цветущо-гологлави хипнотизатори държат народа заложник на лъжата, подлостта и простотията, е трудно, но насъщно да се вгледаме в далечното минало.

Има една епоха безнадежна, глуха и като че ли безизходна.

Но в тъмнината заприпламват искри, надигат се фигури, гаснат и пак стават - по-уверено, по-твърдо - подават светлина на другите - на съселяните, на хората от града... и по-надалеч...

Нашите будители.

Синовете на Македония.

Страдалци за майка България.

Вечна им памет...



Тази тема се намира архивирана тук:
http://de-zorata.de/forum/index.php/topic,6.0.html
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #1 -: Ноември 01, 2010, 09:07 »

Честит празник!

От блога на нашия съратник Петър Добрев "Истинска публицистика" - есе на проф. архимандрит Евтимий Сапунджиев публикувано в Списание „Зов”, 1935 г.


Прогрес и традиция

........
Народни будители са само онези идеалисти и мъченици, които са съумели да останат едновременно верни на прогреса и на традицията.

Един обществен деятел може да се въодушевява от най-модерни и най-напредничави идеи, но не успее ли да постави осъществяването им в контакт с културното състояние в миналото и настоящето на своя народ, с неговите традиции, народни идеали и самобитност, въодушевлението и деятелността на такъв обществен деятел ще останат безполезни, а могат и да станат вредни за народа му.

........
Будителят не мечтае да наложи на своя народ със сила своите идеи, а мечтае да го събуди чрез тях. Затова младежта лесно няма да даде сърцата си за честване на народни диктатори, колкото и благородни да са идеите, от които се въодушевяват те. Най-важни благодетели и водачи на един народ са ония, които са будили самия народ със зов за култура и прогрес и целия народ са правили съзнателен участник при творчеството на своите исторически съдбини.

........
Помнете това съществено качество на народния будител – еднакво да служи и на прогреса, и на традицията, и гответе душите си за носителки и разпространителки между нашия народ както на завещаните му от историята самобитни национални ценности, тъй и на предлаганите му от новото време и от по-културните народи ценности на прогрес и общочовешки възход!

Никой друг мироглед не държи тъй сметка и за старото, и за новото, както християнският. И никое друго учреждение не издига тъй еднакво и традицията, и възхода към новото и националното, и общочовешкото, както църквата. Затова не е случайно и обстоятелството, че за празник на българските народни будители е избран денят на Св. Йоан Рилски (стар стил - б. м.).

Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
Вихрен Чернокожев
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 53



Профил
« Отговор #2 -: Ноември 01, 2010, 12:27 »

Ето един друг чудесен текст, който обяснява защо днес не се събудих с празнично чувство:

Будилници и будители
Румен Белчев, в. "Стършел"
1 Ноември 2010

Каква е разликата между будилник и будител?

Будилникът е онази досадна машинка, която сутрин вдига гаден шум, за да ви изстреля от креватчето на работа.

Будителят е човек, който учи азсъмбългарчетата на буквичките и таблицата за умножение, играе "Многострадалната Геновева" пред родителите им, списва вестници и пише книги, а в един прекрасен ден слага калпак с лъвче, излиза на улицата и запява: "Хей, народ поробен, що си тъй заспал"... Е, поне така е било някога, когато заспалият народ е искал да се събуди.

Днес будителят се възприема единствено като тежест за бюджета и заплаха за финансовата стабилност на страната.

Будителите в училищата стискат зъби, когато учениците им ги замерват с хартиени топчета, да не би да си изпуснат нервите - не се знае чий мобилен телефон снима в момента, та да качи после клипчето в интернет.

Будителите от БАН като хайвани търкалят тикви по улиците, та да им обърне някой внимание. Е, обърнаха им - направиха им ревизия.

Будителите от Софийския университет врънкат министерството си за някой лев, та да не разпуснат поотрасналите азсъмбългарчета през зимата заради студа в аудиториите. Министърът на будителите пък ги ругае, че не знаят английски като хората.

Будителите от театрите потропват и попръцкват в телевизионните комедийни програмки, защото хората били обичали простотийката и на нея се смеели.

Будителите от вестниците списват газетите с изрази, каквито не употребяват дори хамалите от Сточна гара. Защото народът бил говорел така. Кой народ - газетните будители не уточняват.

Мисията на будителя днес се оценява с възвращаемостта на вложените средства в операцията "събуждане". Ако рейтингът е слаб, тиражът нисък, а рекламите малко - тогава будителят се е провалил и се лишава от това звание.

Ако обаче тиражът изхвърчи нагоре, като пуснеш на първа страница снимка на голия труп на прясно застреляния министър-председател, тогава си признат за баш будител, наследник на Черноризец Храбър и достоен президентът да ти закачи на врата орден с името на качествен колбас.

И от тази висока трибуна да учиш другите будители как се провежда конкурсът "Мис Дупе", та да станат и те един ден достойни за тая награда.

Но ние се отвлякохме.

Каква беше разликата между будилника и будителя?

Разликата е тази - че когато средностатистическият индивид, разгневен от звънеца рано сутрин, потроши досадната машинка, следват псувни, тюхкания, закъснения, разправии с началството, обяснения пред благоверната и накрая - разноски за ремонт или направо купуване на нов будилник.

Потрошеният будител не може да бъде поправен. Няма и откъде да се купи нов.

Останалата без будители нация си остава заспала в талаша.

И, тъй като няма кой да я научи качествено на четмо и писмо, да не говорим за таблицата за умножение, така и не може да разбере защо така е останала най-бедната и нещастна в Европа. Обясняват й, че това е вселенският антибългарски заговор, нацията кима доволно и отива да хвърля гюбеци в дискотеката.

Как беше го рекъл класикът?

А, да:

- Дали се зора довърши или се две нощи смесиха?
Активен
cveta
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 87


Профил
« Отговор #3 -: Ноември 01, 2010, 14:55 »

Ето един днешен народен будител , без да е  менте. Смях  от сърце , остроумие, самоирония  и самоокарикатуряване - като си помисли човек исторически , това винаги са били единствените  оръдия  на труда  и  на духа за  истинските будители . Още от времето на Добри Войников, Сава Доброплодни , Петко Славейков, Христо Ботев, Стоян Михайловски  , Алеко Константинов. Традицията е жива значи , няма какво да се отчайваме, щом има автори като този Румен Белчев.

А и други  ГНЕВНИ МЪЖЕ с остър език  са се нароили  напоследък, ако наблюдавате сайта СВОБОДАТА . КОМ. Така че надежда има , рехавата будителска кохорта не ще се предаде без бой  и без смях.  
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #4 -: Ноември 01, 2010, 15:11 »

Денят на народните будители за първи път се чества през 1909 г. в Пловдив. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен. Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и неучебен ден за всички учебни заведения в страната.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Вихрен Чернокожев
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 53



Профил
« Отговор #5 -: Ноември 03, 2010, 11:52 »

Ето един днешен народен будител , без да е  менте. Смях  от сърце , остроумие, самоирония  и самоокарикатуряване - като си помисли човек исторически , това винаги са били единствените  оръдия  на труда  и  на духа за  истинските будители . Още от времето на Добри Войников, Сава Доброплодни , Петко Славейков, Христо Ботев, Стоян Михайловски  , Алеко Константинов. Традицията е жива значи , няма какво да се отчайваме, щом има автори като този Румен Белчев.

А и други  ГНЕВНИ МЪЖЕ с остър език  са се нароили  напоследък, ако наблюдавате сайта СВОБОДАТА . КОМ. Така че надежда има , рехавата будителска кохорта не ще се предаде без бой  и без смях.  

Цвета, тези дни си мисля за един друг истински народен будител - Георги Марков - авторът на "Задочни репортажи за задочна България". Стана ли обаче тази книга българският "барутен буквар", колцина българи събуди?
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #6 -: Декември 06, 2010, 12:43 »

ЕПОХА, ЗЕМЯ  И  ХОРА

Из спомените на Царевна Миладинова -
родената в Струга дъщеря на Димитър Миладинов


....................

Каква съдба!
Ние бяхме вече българи бежанци. Недоброволни бежанци. Силом натирени хора!

Лично аз чувствувах вече, че нямам прежните сили, както когато с радост прехвърлях долини и планини като класна учителка – там, дето дългът ме зовеше.

Но и това не бе нищо. Повече чувствувах някакво неопределено стидно чувство на просветен човек, когото сега, в двадесети век, не ценят за лула тютюн – нещо като безстопанствена вещ!

Разбира се, ние, най-старите, скоро ще отминем във вечността. Ще дойдат нови времена и може би нови идеи. Ето на, че нашите млади хора отсега ни ги сочат. Но преди да минем отвъд реката, ние бихме могли да им кажем сега, когато е думата за солунския пример на българска култура и на български напредък (такива примери българският народ познава много), че отделният човек сам по себе си е нищожна прахолинка. Силна е вярата народна. Силни са само делата, кои раждат тая народна вяра.

Четете тук




Активен
Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« Отговор #7 -: Декември 10, 2010, 19:32 »

"Саможертва" (Четата на Христо Узунов, 1905г.)
детайл, работен етап проф. Пламен Вълчев













Активен
Anamary
Гост
« Отговор #8 -: Ноември 01, 2011, 12:17 »

http://de-zorata.de/new_forum/index.php?topic=83.msg3372#msg3372

Честит празник и почит на всички, които с право могат да бъдат наречени будители - от далечното минало до ден днешен!
Активен
aleph
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 204


Профил
« Отговор #9 -: Ноември 01, 2011, 13:02 »

Честит празник!

Активен
slavimir genchev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 200


Профил
« Отговор #10 -: Ноември 01, 2011, 18:38 »

Точно в Деня на народните будители в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ) бе открита удивителна изложба, посветена на един от духовните колоси на България и директор на библиотеката - Пенчо Славейков.
Така е онасловена и изложбата - "Почит към Пенчо Славейков. Сто години от дейността му като директор на НБКМ", организирана съвместно с Националния литературен музей (НЛМ).
Професор Боряна Христова - директор на НБКМ, бе водещ на събитието.






Зам.-министърът на културата арх. Георги Стоев прочете поздравителен адрес от министъра на културата Вежди Рашидов.
За експозицията говори един от авторите на изложбата - д-р Милена Тафрова. Изложбата е дело още на д-р Руслан Иванов от НБКМ и Здравка Никовска - уредник на къща-музей "Славейковци към НЛМ.
Слово произнесе и директорката на НЛМ Катя Зографова.



Проф. Христова прочете биографията на един от измислените от Пенчо Славейков поети, включени в мистификаторската му антология "На Острова на блажените", която биография всъщност представлява иронично-шеговита, поръсена с умерена доза саркастични подмятания, автобиография на самия Пенчо Славейков.

Портретни скици на поетите от "Острова на блажените", рисувани от Пенчо Славейков и Мара Белчева








Изложбата предлага разказ в картини, с който целим да пресъздадем поне частица от автентичния образ на поета, изтъкна в словото си д-р Тафрова.



Този разказ започва от родното място и семейната среда на Пенчо Славейков, за да продължи с ранното му творчество, студентските години в Лайпциг и заниманията му с български фолклор.











По-нататък експозицията представя Славейков като един от участниците в литературния кръг "Мисъл" (д-р Кръстьо Кръстев, Пейо Яворов и Петко Тодоров и като директор на Народния театър.







Любовта на поета с Мара Белчева , която споделя неговия жизнен път до самата му смърт, намира място в настоящата изложба чрез снимки и кореспондецията помежду им.









Акцентът в експозицията е поставен върху дейността на Славейков като поддиректор и директор на НБКМ.


 
Той приема тези назначения освен като административна служба, още и като мисия, начин за утвърждаване на ролята на този книжовен център като средище на националната ни култура. Разгръща широка организаторска дейност, представена с документи от личното му служебно дело - документи за служебни пътувания до Берлин, Сент Гален, Фрайбург, Москва, Харков, Рим, Неапол, Атина и др. и негови доклади, рапорти, кореспонденция във връзка с тези пътувания.






Подобаващо внимание е отделено и на сътрудниците на Пенчо Славейков в лицето на Яворов, Петко Тодоров, д-р Никола Михов и д-р Иван Димитров.



Голям интерес предизвикват витрините с оригинални ръкописи на "Кървава песен", за която Славейков е номиниран през 1912 г. от шведския писател и член на Нобеловия комитет Алфред Йенсен за Нобелова награда за литература, "На Острова на блажените" и "Сън за щастие".













В словото си Катя Зографова основателно постави въпроса за мястото на Пенчо Славейков в плеядата български народни будители, започваща с имената на светите братя Кирил и Методий и техните следовници патриарх Евтимий, Киприан, Григорий Цамблак, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Миладиновци, Раковски, Левски, Ботев...

Пенчо Славейков е по-различен от тях. Той е вдаден всецяло в своя културен подвиг, подчертано отстранен от врявата на делничното, от профанското животуване на филистерите. Дали може да бъде назован народен будител? Не стои ли самотно на своя литературен Олимп, твърде отдалечен от низините на народа? Трудно е да си представим този Славейков с неговия яростен бастун кротко да проповядва... И все пак той е будител, който не просто буди, а разтърсва спящите - в посредствеността, в канона, в опълченското, в песента на миналия ден.

Пенчо Славейков оставя дълбока диря в библиотеката, като налага висок модел и в комлектоването на фондовете на държавната библиотека, оставя своя паметен знак за реформаторското си, за будителското си присъствие в този храм на книгата, изтъкна Катя Зографова.







Лични вещи на Пенчо Славейков и Мара Белчева
Цигаре



Масажор


Мастилница






Документи, свързани с унизителното уволнение на Пенчо Славейков от тогвашния министър на просвещението Ст. Бобчев, когото Пенчо разглежда като главен "фасулковец" (по името му).
 
Поради острите критики на целия кръг "Мисъл" срещу открито реакционния и проруски Славянски събор, проведен в София през 1910 г., русофилът и панславист Бобчев отмъщава на поета (за сведение и припомняне на днешната Пета колона на Русия в България).
Пенчо Славейков, огорчен, напуска родината и, както е известно, умира в Италия през 1912 г.





След уволнението на Пенчо Славейков за директор на библиотеката е назначен... братът на министър Бобчев.



Но в крайна сметка в историята и паметта на нацията остават не фасулковците, а титаните на духа и словото като Пенчо Славейков.

http://parasol.blog.bg/izkustvo/2011/11/01/za-pencho-slaveikov-i-budnostta.845256








Активен
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #11 -: Ноември 04, 2011, 11:29 »

<a href="http://www.youtube.com/v/iT-u-GWFpHg#!&lt;param name=&quot;allowFullScreen&quot; value=&quot;true&quot;&gt;&lt;/param&gt;&lt;param name=&quot;allowscriptaccess&quot; value=&quot;always&quot;&gt;&lt;/param&gt;&lt;embed src=&quot;http://www.youtube.com/v/iT-u-GWFpHg#!&quot; type=&quot;application/x-shockwave-flash&quot; allowscriptaccess=&quot;always&quot; allowfullscreen=&quot;true&quot; width=&quot;480&quot; height=&quot;390&quot;&gt;&lt;/embed&gt;&lt;/object&gt;" target="_blank">http://www.youtube.com/v/iT-u-GWFpHg#!&lt;param name=&quot;allowFullScreen&quot; value=&quot;true&quot;&gt;&lt;/param&gt;&lt;param name=&quot;allowscriptaccess&quot; value=&quot;always&quot;&gt;&lt;/param&gt;&lt;embed src=&quot;http://www.youtube.com/v/iT-u-GWFpHg#!&quot; type=&quot;application/x-shockwave-flash&quot; allowscriptaccess=&quot;always&quot; allowfullscreen=&quot;true&quot; width=&quot;480&quot; height=&quot;390&quot;&gt;&lt;/embed&gt;&lt;/object&gt;</a>

Иван Николов от Босилеград
Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #12 -: Май 17, 2012, 22:23 »

СЪВЕТИТЕ НА ЕКЗАРХ ЙОСИФ И ПОСЛЕДНИЯТ МИ РАЗГОВОР
С НЕГО


Симеон Радев




Екзарх Йосиф. Портет от Иван Мърквичка, 1910 г.


...За него (Екзарх Йосиф – бел. ред.) съм писал неведнъж с възхищение, което годините постоянно увеличават. И със своята личност, и със своето дело той заема едно от най-големите места в новата българска история. Българщината в Македония е създадена от вековете. Големи дейци с безсмъртни имена я пробудиха след дългото робство. Но той е, който я организира върху положените основи. В продължение на тридесет и шест години, от деня, в който той стъпи на своя престол, до фаталната Междусъюзническа война, след която трябваше да го напусне, той посвети на нея своя живот. С какъв далечен взор в бъдещето, с каква мъдрост в начинанията, с какво постоянство пред трудностите, с каква твърдост пред опасностите, с какъв такт в своята дипломация той изпълни мисията си – ще каже историята. За тия, които са имали привилегията да го познават отблизо и са способни да видят неговата огромна дейност, той блести с ненадминато величие. Величие, трагично в своя край; той плака преди смъртта си над разрушенията на своето дело в Македония, както пророк Йеремия над съсипните на Ерусалим.

Още дете, бяха ме учили у дома, както и в училището, да гледам на него като на духовен глава на целия български народ и въплъщение на единството му. Стипендиант на Екзархията в лицея, аз виждах в него и своя благодетел. Това ми чувство растеше всеки път, когато имах щастието да говоря с него. Екзарх Йосиф обичаше да беседва с млади хора, у които забелязваше жив ум. Покойният Неврокопски митрополит Борис ми е разказвал, че, ученик в семинарията в Цариград, през летните ваканции бил викан при него на остров Принкипо. Екзарх Йосиф проявяваше особено благоволение към мене. През празниците и в неделя, след службата в параклиса на Екзархията, той влизаше в салона и там приемаше по-важните лица, дошли като богомолци. Щом отидех да му целуна ръка, поставяше ме надясно от него. Случваше се да ме вика при себе си, когато другите си отидат. Разпитваше ме за моето учение, за книгите, които четях, даваше ми съвети. Свършил в Париж освен правото и литература, той познаваше отлично френските класически писатели. Особено драго му беше, че и аз съм ги изучил добре. Много от книгите, които взимах от Екзархията, бяха ми препоръчани от него. Той приказваше с мене не като с младеж, а като с възрастен човек, оказвайки ми доверие.

Еднъж ме пита дали съм чел Ернест Ренан. Отговорих му, че още не. „Имам всичките му книги, каза той. Не ги отварям. Не щада ми размътят ума.”

Верен с всичката си душа на Православието, Екзарх Йосиф завиждаше на папата, че е начело на едно духовенство от монаси, предани на неговите заповеди. „Това е, казваше той, l'Eglise militante (войнствующата църква). А какво мога да правя аз с едни свещеници, хора женени, на които главната грижа е семейството?”

Разказваше ми и за своя начин на работа:

„Когато има да взимам важни решения, раджоните (той употребяваше италианската дума „раджони” вместо „аргументи”) деля надве: за и против. Всеки един раджон преценявам поотделно и после в едната или другата смисъл, по съвкупност. Така трябва да прави всеки човек и при всяка голяма стъпка в живота.”

Той ми даваше и други съвети от практическия живот: „Когато правиш нещо, знай, че то няма да остане тайна; когато пишеш писмо – че ще попадне в чужди ръце.”

Екзарх Йосиф знаеше, че съм посветен в Революционната организация, и не ме осъждаше за това. Знаеше също, че съм посветил в нея някои ученици от семинарията. И в това не ме осъждаше. Но той виждаше мисията на тази организация не така, както тя си я беше дала. Припомням си много добре думите му:

„Революционната организация трябва да бъде възпитателка на българите в Македония в дух на свобода и готовност за борба, без обаче да ги хвърля в опасни действия. Ние не сме готови да повдигаме македонския въпрос сега. Македония не ще може да се освободи освен чрез революция, но трябва най-напред да се
довърши националната организация чрез църквата: навсякъде владици, училища, интелигенция. Това още не е всичкото. Трябва да се създаде българска имотна класа в градовете, където гърцизмът разполага с голяма икономическа сила, каквато ние нямаме на изток от Струма.”


Няма съмнение, че аз не бях още в състояние, поради възрастта си, да разбера пълното значение на тия думи. Но те останаха в ума ми и ми спомогнаха по-късно да преценя от тая страна македонското революционно движение.

През лятото на 1898 година положих последните си изпити. Моята първа длъжност беше да съобщя това на Негово Блаженство. Отидох и да му изкажа признателността си за благодеянието му да ме постави в лицея, за щастието, което ми е дал да разговарям с него, и за съветите как да ръководя живота си. Екзархът ме изслуша с видимо удоволствие и ме попита: „Сега какво желаеш?” – „Бих Ви помолил да ме назначите учител по френски език в някоя от гимназиите.” Екзарх Йосиф ми каза: „Не, аз имам за тебе друго предназначение. Искам да те изпратя за четири години в Париж да учиш там това, което аз учих: две години литература в Сорбоната, две години в юридическия факултет. В тия четири години ще свикнеш да се срещаш с друг род хора, ще се учиш и
от тях. Ще навикнеш на европейски отношения. Когато се завърнеш от Париж, ще те подстрижа и ще те изпратя за две години в някоя духовна академия в Русия. Там ще изучиш църковния ред и основите на православието. На колко си години?” – „Деветнадесет.” – „Като свършиш учението си в Русия, ще дойдеш при мен. Ще те ръкоположа епископ на двадесет и петата ти година. Аз имам нужда от човек, който да може да посреща чужденците, които се интересуват по българския въпрос, и когото да мога да пращам при посланиците.”

Отговорих: „Много съм трогнат от предначертанието на Ваше Блаженство, но нямам нужното призвание.” Той ми каза: „Ами аз имах ли го? Но българският народ се беше пробудил, имаше нужда от водители и аз му се посветих. Призванието ми дойде по-късно. И на теб ще дойде.” – „Не вярвам, Ваше Блаженство, че ще ми дойде.” – „Тогава ще вървиш в България. Там е твоето поприще.” Стана, отвори една касетка, взе оттам петнадесет наполеона и ми ги връчи: „За първите ти нужди.” Целунах му ръка, той ме целуна по челото и така се разделихме.

На другия ден се качих на един български параход на път за Бургас. Като излизахме от Босфора, слънцето захождаше. Последните му зари правеха от небето, от морето и от бреговете феерия от багри. Пътниците бяха всички излезли на кувертата да гледат. Аз не исках нищо да виждам. Цялото ми същество беше опиянено от радостта, че ще видя България, и в сърцето ми за никакво друго чувство нямаше място.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Страници: [1] Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Македония, България  |  Тема: Народни Будители « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!