Tyxo.bg counter Държавна сигурност - щит и меч на компартията
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 23, 2018, 00:16

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Архивът на "Де зората" (юли 2006 - февруари 2010) е тук: http://de-zorata.de/sites/forum
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Държавна сигурност - щит и меч на компартията 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 2 [3] Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Държавна сигурност - щит и меч на компартията  (Прочетена 12789 пъти)
Stoyan Chonev (Stoni)
Гост
« Отговор #30 -: Февруари 18, 2011, 17:56 »



А ето и тези които ще са в кроялнята...срам, смях и тръпки по гърба ми...

http://de-zorata.de/forum/index.php/topic,199.msg5243.html#msg5243

 Намигване
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #31 -: Февруари 21, 2011, 10:32 »

<a href="http://www.youtube.com/v/reml2Hxj8hM?fs=1&amp;amp;hl=bg_BG&quot;&gt;&lt;/param&gt;&lt;param name=&quot;allowFullScreen&quot; value=&quot;true&quot;&gt;&lt;/param&gt;&lt;param name=&quot;allowscriptaccess&quot; value=&quot;always&quot;&gt;&lt;/param&gt;&lt;embed src=&quot;http://www.youtube.com/v/reml2Hxj8hM?fs=1&amp;amp;hl=bg_BG&quot; type=&quot;application/x-shockwave-flash&quot; allowscriptaccess=&quot;always&quot; allowfullscreen=&quot;true&quot; width=&quot;480&quot; height=&quot;390&quot;&gt;&lt;/embed&gt;&lt;/object&gt;" target="_blank">http://www.youtube.com/v/reml2Hxj8hM?fs=1&amp;amp;hl=bg_BG&quot;&gt;&lt;/param&gt;&lt;param name=&quot;allowFullScreen&quot; value=&quot;true&quot;&gt;&lt;/param&gt;&lt;param name=&quot;allowscriptaccess&quot; value=&quot;always&quot;&gt;&lt;/param&gt;&lt;embed src=&quot;http://www.youtube.com/v/reml2Hxj8hM?fs=1&amp;amp;hl=bg_BG&quot; type=&quot;application/x-shockwave-flash&quot; allowscriptaccess=&quot;always&quot; allowfullscreen=&quot;true&quot; width=&quot;480&quot; height=&quot;390&quot;&gt;&lt;/embed&gt;&lt;/object&gt;</a>
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #32 -: Март 06, 2011, 09:45 »

Христо Христов: Архивите разрушават всички митове за комунистическото управление


Интервю на Даниела Горчева с разследващия журналист от в. Дневник Христо Христов

 

- Христо, защо според теб, от една страна непрекъснато се твърди, вкл. и от президента на България, че служилите на „Държавна сигурност” няма от какво да се срамуват, защото са служили на родината си, а от друга има такъв страх да бъде изследван архивът, където героичните им и родолюбиви дела са запечатани? На теб дори ти се наложи да водиш дела за достъп до информация...

 

- Това е защитната позиция на служилите на „Държавна сигурност”. С нея провеждат една стратегия, започнала още след промените, чиято далечна цел е да се изперат биографиите на лицата, свързани с репресивния апарат на бившата БКП. Това са лица, които са били кадрови служители в „Държавна сигурност” или са били в агентурния й апарат и които след 10 ноември заемат нови позиции – в политиката, в икономиката, в медиите, в обществената сфера или в ръководството на МВР и новите специални служби. Когато непрекъснато се повтаря, че тези лица са работили за „националната сигурност на България“, се смята, че с годините ще се оформи една по-приемлива за българското общество и Запада представа. Тази представа обаче е твърде различна от онова, което показват документалните свидетелства в архивите, а именно: че не са бранили никаква „национална сигурност”. Бранили са само сигурността и интересите на висшето политическо ръководство на БКП, което от своя страна е било васално на Москва и винаги се е съобразявало с интересите на Кремъл и е пренебрегвало действителните български интереси. Затова и архивите и до днес остават затворени. Иначе най-краткият път да се докаже, че бившата ДС е работила за интересите на България са точно архивите й. Оттам възниква и противоречието: част от нейния елит продължава да твърди, че няма нищо срамно в това да си служил в ДС и в същото време да се прави всичко възможно достъпът до архивите да е невъзможен, дори и година след като действа нова комисия за досиетата, доминирана от представители на управляващото мнозинство.

 

 

- Този път не се занимаваш с политическите убийства на ДС, както беше в случая с убития в Лондон писател Георги Марков. Темата на новото ти разследване е къде „по-безобидна” - икономиката. Защо обаче и това ти разследване се оказва „взривоопасно”, ако се съди по реакцията в някои среди?

 

- Ако погледнем малкото проучвания за епохата на комунизма в България, ще открием, че повечето от тях са свързани преди всичко с дейността на ДС – репресиите непосредствено след 9 септември 1944, лагерите на смъртта, политическите убийства като това на Георги Марков, „възродителния” процес. Но в крайна сметка ДС е изпълнявала партийни решения. А последното убежище на мита за комунизма се крие в най-голямата илюзия, създадена в продължение на 45 години – че по времето на управлението на БКП се е живяло евтино и по-добре от сега. Неслучайно част от поколенията, чийто живот е минал при комунизма, живее с носталгия към онова време. И това е така, защото колкото и абсурдно да звучи, голяма част от обществото и до момента не знае точните параметри на завещанието на комунизма. Говоря за икономическото завещание на комунизма, което ние всички продължаваме да плащаме. Не става въпрос само за огромния за страната външен дълг, към който имаше обществен интерес непосредствено след промените. Имам предвид всеобхватната икономическа криза, в която управлението на БКП вкарва страната още в среда на 80-те години. За натрупания вътрешен дълг от над 23 млрд. лева, за съсипването на ключови отрасли в икономиката. Това е причината да насоча интересът си към икономическото управление на България при комунизма. Оказа се, че непроучените до момента в тази посока архиви крият такива шокиращи факти, че разрушават с гръм и трясък всички митове за близкото минало. Ключово в това отношение се оказа проучването на следствено дело на Главна прокуратура за икономическата катастрофа, известно като дело №4/1990. То е най-мащабното разследване в историята на България, близо 1200 тома е и е изследвало последните 30 години от 45-годишното управление на компартията. Освен, че съдържа най-секретната документация за управлението на икономиката, в него се намира и нещо, което не може да бъде открито в никой друг архив: показанията на целия партиен, държавен, банков и стопански елит, управлявал преди 10 ноември.

В тези показания онези, които са създали системата по съветски образец и със съветска помощ и са я управлявали толкова години, признават нейната несъстоятелност и краха на икономиката при комунизма. А тези изводи са много важни от историческа гледна точка, защото това са всъщност най-автентичните признания, дадени под клетва, които българското общество не чу след промените. Напротив, в повечето си публични изяви, в мемоарите и спомените на най-ключовите политически фигури и икономически ръководители от онова време, са казани и написани напълно неверни неща, които днес се опровергават не само от документите на самата система, но и от показанията на същите тези ръководители. Това е причината новите разкрития да се посрещат от някои среди с известен „вой“, просто защото те разбиват още един мит за комунизма и фактите са особено нелицеприятни за наследниците на компартията.

 

- Какво се случва със златния резерв на България, който е изпратен на „съхранение” в съветски банки, малко след като Червената армия окупира България и Москва налага комунистическия режим у нас?

 

- Златният резерв на България е окончателно харизан на СССР през 1960 с еднолично решение на тогавашния първи секретар на БКП Тодор Живков, защото комунистическото управление е изпаднало в неплатежоспособност. Причината е че по това време то не е могло да върне дълговете към съветски банки, а Хрушчов е отказал да предоставя на комунистическите си другари в София повече кредити. Тези нови факти всъщност разкриват, че България е първата страна от социалистическия лагер, която фалира на 15-та година от комунизма, дошъл на власт с насилие, терор и кръв и с обещания да построи такъв строй, който да превъзхожда западния стандарт на живот. Това не само че никога не става, но и комунистическото управление довежда България три пъти до фалит.

 

- Тодор Живков на два пъти прави опит да направи България 16 република на СССР – при Хрушчов и при Брежнев. Какви са причините за подобен нечуван акт на предателство - де факто това е отказ от суверинитет?  Някоя голяма байтошовска хитрост или...?

 

- От новите документи се разбира, че в началото на промените някои историци са направили емоционален прочит на предложението на Живков към Хрушчов през 1963 България да стане 16-та република. Оказва се, че Живков изобщо не е воден от идеологически подбуди. Мотивите са съвсем други – по това време неговото управление е банкрутирало и той много добре си е давал сметка, че може да се задържи на власт единствено ако постоянно получава изпросена помощ от СССР. Този сценарий проработва два пъти. При неплатежоспособността, в която комунистическото управление изпада през 1960 и през 1978, то е спасено от съветски кредити. Третият път – през 1987 СССР вече гледа собственото си спасение и изоставя най-верния си сателит България. Икономическата криза в самия Съветски съюз е причината Горбачов да откаже пореден спасителен кредит от 1 млрд. долара през март 1990 дори на такава фигура в компартията като Андрей Луканов, тясно свързана с прокарването на съветски интереси в България.

 

- От документите, по дело №4/1990, с  които си се запознал, става ли ясна схемата, по която са работили нашенските емил боевци: оръжия срещу наркотици, пране на пари на турски наркотрафиканти и други все „достойни” и „героични” дела на нашенските велики професионалисти от ДС ?

 

-  Да, прокуратурата и следствието много подробно са разследвали така наречената „транзитна търговия“ - евфемизъм, зад който се крие контрабандата на оръжие, наркотици, цигари, алкохол. При комунизма това е било официална държавна политика. Когато през 1977 на Живков му става ясно, че управлението отново е изпаднало в невъзможност да изплаща надхвърлящия 6 млрд. долара външен дълг, а Брежнев обвързва новите съветски кредити с предприемане на конкретни мерки за намаляване на дълговете, една от тези мерки, които българският партиен и държавен ръководител взима е така наречената „резервна валутна програма“. С нея Министерството на външната търговия е натоварено да осигурява допълнителни валутни приходи от специални операции, сред които попада и гореизброената контрабанда. Тези въпроси обаче не ги разглеждам подробно в тази книга. Най-вероятно те ще бъдат обект на отделно проучване.

 

 

- Твоето разследване развенчава цяла серия митове – каква е всъщност  истината за „златните заводи” на България, за соцелектрониката и други соц - гордости и успехи?

 

- Събраните по дело №4 документи и свидетелски показания разкриват, че тези отрасли, а към тях ще прибавя и селското стопанство, през различните периоди са развивани стихийно, без да се търси баланс в икономиката и без да са съобразени с възможностите на страната, с пазара. Селското стопанство е изоставено като отрасъл още през 70-те години за сметка на индустриализацията на страната, тежкото машиностроене в средата на 80-те натоварва едва 25 процента от построените мощности, а отделно няма осигурен нито вътрешен, нито външен пазар за продукцията и до края на комунизма работи на дотации. Така над 2 млрд. лева инвестиции отиват на вятъра. Военнопромишленият комплекс още през 1984 се оказва с над 1. 2 млрд. лева дълг към БНБ, а към 1987 „Кинтекс“ дължи на Българската външнотърговска банка над 600 млн. долара, предоставени за оръжейна търговия. По думите на бившия председател на БНБ проф. Веселин Никифоров цял един сектор като електрониката изчезва в края на 80-те години, когато спира възможността да се осигурява срещу валута елементите за електрониката от страните от СИВ и от Запада. В книгата много подробно е проследено как общата криза в икономиката на България се отразява на всеки един от тези отрасли и какви са причините за това.

 

- Какво става с валутния резерв?

 

- Валутният резерв, за който все още се разказват какви ли те митове, започва да се стопява от 1987, когато благодарение на него комунистическото управление успява да посрещне плащания по външния дълг. Тук за първи път се публикуват документи как, с чии решения и за какво е похарчен стратегическият резерв. В крайна сметка и той не успява да помогне комунистическото управление да се спаси от фалит. Само го отлага във времето за сметка на още по-тежки икономически дългове и състояние, в което страната затъва. Така че правените от ляво обяснения за края на комунизма, че той бил в резултат на голямата суша от 1985 и на разпадането на СИВ не са верни. Истината е, че икономическата криза прехожда политическата, и че и без политическите събития след падането на Берлинската стена през 1989 България е доведена до икономически крах още през 1987.

 
-         Благодаря ти за този разговор и успех в по-нататъшните ти изследвания на наследството, завещано ни от БКП.


http://www.svobodata.com/page.php?pid=68&rid=31&archive
 
Активен
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #33 -: Март 11, 2011, 21:43 »


Нов подем на бригадирското движение

© Милен Радев


Тези дни от сепаретата на Атанастилевия офис отново се понесе бодра бригадирска песен. Нещо в стила на
 
Комунистите Родината изграждат
комсомолците след тях вървят
Комунисти, комсомолци
заедно във труд и бой…

Песнопоецът се оказа познат бригадир, вече побелял, макар и без да се е трудил кой знае колко, затова пък закален в тежки битки по класовите полета. Където и да го е запокитвала през годините партията (с главно „П“, както в „Путин“) младият по дух комсомолец, е винаги верен на горната мелодия. Всъщност за него боят не е престанал до днес.

Новото му задание е старо: отстояване честта на пагона, разобличаване клеветата на външния и особено на вътрешния враг, на недоубитите фашисти, на младите и нагли многознайковци, позволяващи си да обвиняват партията и нейния щит и меч в убийството на Георги Марков.

Тъкмо в разнищеното ни и опустошено от десетилетен физически и духовен терор общество се прокрадне сянка на консенсус. Тъкмо започне да се налага като безспорно мнението, че Георги Марков - творецът, с когото нашата литература и гражданска мисъл винаги ще се гордее – е трагична жертва на комунистическата система на насилие. Тъкмо неговите дълбоки, талантливи, изстрадани произведения тръгнат към издателствата и училищата и ето го – извива се бригадирският фалцет!

Няма мост Уотърлоу, няма чадър нито сачма,

няма досие „Скитник“,

реди неуморният бригадир. Според него лондонският несретник Марков се бил едва ли не простудил в проветривите коридори на Буш Хаус и след това станал жертва на лекарска немарливост. „Версията с чадъра звучи детски и измислено“, заключава дълбокомислено речитатива си нашият бригадир.

Тук е моментът да си припомним кой е този някогашен кандидат на БСП за кмет на София с презиме, производно от прабългарски хан и излъчване на презряло жиголо. В по-краткосрочната памет се върти споменът за опита на самоотреклия се цар Сакскобургготски да направи бригадира съветник по националната сигурност. Опит, провалил се след стон на възмущение от граждански активната част на обществото и след скръцване със зъби на някои западни фактори.

Далеч по-важно обаче бе първото изплуване пред публика на предпочитащия до тогава мрачните вирове и подмоли бригадир под прикритие. Любителя на лошото дъждовно време из Западна Европа. В утрото на демокрацията, към края на първата година от своя мандат – лятото на 1991 г. - „президентът на опозицията“

Желю Желев назначи този човек,

с неговите активи от комунистическия агентурен фронт за шеф на разузнаването.

Да повторим отново за младите ни читатели: демократичният президент, „лицето на нова България“, доскорошният председател на СДС взе на практика за свой пръв съветник по въпросите на сигурността една знакова фигура от Първо главно управление на ДС. Нему той възложи да реформира и направлява метаморфозата или по-скоро мимикрията на старото разузнаване в новата Национална разузнавателна служба …

От този акт произтекоха поредица бригадирски акции в конспиративен стил -  „Боянските ливади“, „македонската сделка“, омаскаряването чрез лъжи на първото демократично правителство на премиера Филип Димитров, длъжностни престъпления при унищожаване на секретни досиета на приближени до бригадира лица. Следите на онова старо назначение се точат чак до днес в актуалната афера с агентурните ни дипломати…

Ето защо фигурата на песнопойния бригадир и неговото настаняване през 90-те години досами коляното на Желю Желев са за мен едни от най-очебийните и символични знаци за опорочения от самото му начало преход.

За подмяната, на която станахме жертва всички тогавашни ентусиасти.

Знак за мощта на задкулисната власт и за нашата слепота и самозаблуждение.

И е редно днес да сме честни пред себе си: изправени сме - в обществен план разбира се, в личен всеки има своите собствени, независими от обкръжението радости, успехи, трудно извоювани постижения – изправени сме пред

20 загубени години.

Става дума за време на епохална културна и нравствена деградация, на буквално смачкване на автентичния предприемачески дух, на довграждане на робски и насилнически стереотипи в широки слоеве от населението на България. На опростачване, на вторична аналфабетизация, на деевангелизация на българина.

Време на физическо и духовно погубване на милиони ценни, неповторими, родолюбиви и така измъчени наши сънародници – отишли си рано в гроба, вдигнали куфарите за другия край на света или оттеглили се в нова вътрешна емиграция.

И ако за по-далечните години имаше някакво подобие на оправдание – „такива бяха условията“, „срещу комунистическия ръжен не се рита“, „Ялта ни продаде“ и пр. – то за провала на последните 20 години, за допускането на бригадирите на ръководни явни и на влиятелни задкулисни позиции си носим вината всички ние, живелите през тях и малко или повече активно участвалите и наблюдавалите. От тази отговорност не можем да се отървем. Тези въпроси трябва да си поставяме отново и отново…

Какво остава?

Остава всеки да се опита да е начисто пред себе си. Да изчагърта напластения все още тук, таме нагар от вярност към кумири, оказали се въздухари или напротив, ловки интересчии и шарлатани. Да си върши работата в своя малък, близък, пулсиращ кръг, така както му диктува съвестта и камертонът на Чосич*.

Да не занемарява, а буди отново и отново у себе си ненавист към бригадирите и тяхната „родина на световния пролетариат“. Ама ще каже някой, Христос рече да обичаме враговете си. Христос живя преди 2000 години, ще му отговорим ние. И ако той позна „само“ разпъването на кръста, ние след него научихме за Колима и Воркута, за садизма на Червената армия в Източна Европа, за кървавата преизподня през страшните есенни нощи на 1944 в Мизия, Тракия и Македония, за земния ад в Белене и край Ловеч.

Историята на XX век забранява прибързаната прошка над враговете на човечеството. Затова нека неканонично си присвоим и запазим правото да ненавиждаме.

А любовта към враговете си ще оставим за момента, в който те се сгромолясат, когато станат слаби и безпомощни, когато загубят страшната си мощ. Тогава нашата любов към ближния ще им е в кърпа вързана. Ако доживеем този миг…

Но да не забравяме, че животът ни не свършва с тези 60 – 70 или 80 години, прекарани на нашата странна, красива и жестока планета.


* За легендарния камертон на форумния участник Чосич, вж. аналите на de-zorata.de/new_forum

Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Anamary
Гост
« Отговор #34 -: Март 11, 2011, 23:03 »

Прекалено търпелив и толерантен е българинът към "бригадирското движение", което отдавна трябваше да е само мрачна сянка от миналото.
Памфлетът на Милен е много добър отпор срещу нахалния опит на бригаденфюрера да пробута една грозна лъжа за истина. Гласувайте за статията:

http://svejo.net/1051815-nov-podem-na-brigadirskoto-dvizhenie-milen-radev
Активен
Чосич
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 410


Профил
« Отговор #35 -: Март 12, 2011, 08:45 »

Бриго Аспарухов .... накратко за него:
- брат загинал при изпълнение на ДС трафик на оръжие или наркотици някъде в арабския свят;
- снаха замесена в аферата Инфоспорт за източване на милиони от СОЦ-БАНКИ през 1989-1990 година;
- той възпитаник на КГБ;
- той унищожил досието на Тилев в разрез с Бг законите;
- той - долнопробен лъжец - край Мишев-Филип Димитров това си пролича, както си личи в природата, когато вали дъжд;
- за ДС работата му в Гърция, когато каналите за износ на валута от България в куфари бяха създавани и охранявани от ДС малко е известно, но се надявам и това да види бял свят.

Всъщност ... човек, който твърди, че Исус Христос не е съществувал ... не е проблем за него да твърди, че Георги Марков не е живял. А дали някой му вярва? Със сигурност ДС подлогата в миналото, а днес президент на Бг Първанов му вярва. Затова и му е съветник. Затова и Първанов е канен май само и единствено в ... Москва. Всъщност там не е канен ... там е извикван да дава отчет. Понякога искрено съжалявам западните дипломати и ръководители, че са принудени по протокол да  търпят Първанов в компанията си. Но си мисля, че като го видят си казват - а този е убиец на архари.

 Ухилен Всеки с камертона си. Първанов ... Гоце де ... с оркестър от ДС камертони говорещи, че ДС няма нищо общо с убийството на Георги Марков!
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #36 -: Март 13, 2011, 19:08 »

Бойко Борисов няма да търси отговорност от Минко Герджиков
   

Според Бойко Борисов държавата допуска груба грешка като обявява имената на разузнавачите

Business Post
13.02.2008 г.

Столичният кмет Бойко Борисов няма да поиска оставката на заместник-кмета Минко Герджиков заради това, че е бил сътрудник на Държавна сигурност. Според Борисов трябва да се направи категорична разлика между доносниците и офицерите от българското разузнаване.

Комисията по разкриване на досиетата на бившата Държавна сигурност оповести имената на министри и заместник-министри, сътрудници на ДС от 1990 г. насам. Сред публикуваните общо 113 имена е и това на заместник-кмета на София по финанси и бюджет Минко Герджиков, който беше заместник-министър на търговията и външноикономическите отношения в служебния кабинет на Стефан Софиянски.

Минко Герджиков е назначен за разузнавач на 26 май 1983 г., а през юли 1985 г. е изпратен на десет месечно обучение в Москва в школата на КГБ. На 1 април 1988 г. е преназначен за старши разузнавач.

В тази връзка депутатът от Демократи за силна България (ДСБ) Атанас Атанасов призова столичния кмет Бойко Борисов да поиска оставката на Минко Герджиков. Според Атанасов от това щяло да проличи дали наистина кметът на София е демократ.

„Призовавам кмета на София да поиска оставката на заместник-кмета Минко Герджиков. Този човек дълги години танцува в дясното пространство. Защо е бил там е ясно. Бойко Борисов да му поиска оставката, ако наистина иска да докаже, че е демократ и е с десни убеждения", заяви Атанасов.

През 2005 г. СДС-София издигна Минко Герджиков като кандидат за кмет срещу настоящия градоначалник Бойко Борисов. След като не бе избран, Герджиков стана част от екипа на настоящия столичен кмет.

Бойко Борисов: Държавата допуска груба грешка като обявява имената на разузнавачите

В отговор на думите на Атанасов, кметът Бойко Борисов заяви пред Агенция „Фокус", че трябва да се направи категорична разлика между доносниците и офицерите от българското разузнаване.

"Въпреки цялото ми уважение към г-н Атанасов като професионалист, считам, че и той самият трябва да прави разлика между разузнавачите и агентите. Критерият за принадлежност към десницата не трябва се базира на подобни заблуди, тъй като излъченият на тези местни избори десен кандидат Мартин Заимов е внук на съветски разузнавач, но ние не сме отправяли обвинения по този повод. Надявам се, че в следващи разговори с десницата, ще стигнем до обща позиция по проблема", заяви Борисов.

"Държавата допуска груба грешка, защото когато Минко Герджиков бе кандидат за кмет от десницата, лично разговарях с Методи Андреев и нямаше данни за такова нещо, а тези данни не са излезли по простата причина, че офицерите от българското разузнаване работят в интерес на държавата под различни прикрития", посочи Борисов.

"Аз съм удивен и съм сигурен, че няма друга държава в света, където офицерите от разузнаването да бъдат изкарвани наравно с агентите. Разликата е от небето до земята", коментира още кметът.

Според столичния кмет подобно отношение е неправилно и поставя под заплаха живота и сигурността на хората, работили по онова време в чужбина. „С подобни действия от страна на държавата никой повече няма да иска да работи като разузнавач", допълни Борисов.

По повод това, че Минко Герджиков е бил изпратен на обучение в школата на КГБ, Борисов заяви, че времето е било такова. "Сега ходим на обучение в САЩ, Германия и т.н., тогава се е ходило в Москва. Освен това руската разузнавателна школа е една от класиките в тази дейност и това мнение се споделя от директорите на различни разузнавания. И всеки, който е минал оттам, със сигурност е научил много", каза още Борисов.

Йордан Бакалов: Няма нищо ново в списъците със сътрудници на ДС

„Списъкът на министри и заместник-министри, сътрудници на Държавна сигурност, не ме изненадва. Нищо ново под небето", заяви председателят на парламентарната група на ОДС Йордан Бакалов. Според него Комисията по досиетата си върши работата в случая. Все пак депутатът изрази мнение, че при министрите от кабинета, които тепърва ще бъдат проверени, ще излязат по-интересни неща.

„Големият проблем е министър-председателят, който не само, че не ги обвинява за миналата им дейност, точно обратното - той прегръща такива хора. По тази причина ще бъде интересно при проверката на министрите", коментира още Йордан Бакалов.

По думите му дори министър-председателят Сергей Станишев бил казал, че ако тези хора, които са били в Държавна сигурност, бъдат извадени от службите, то там няма да останат хора. „Самият премиер си призна, че предпочита да работи с такива хора", подчерта Бакалов.


http://www.bpost.bg/story-read-16116.php




Едно напомняне по повод подадената оставка от Минко Герджиков.
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #37 -: Март 14, 2011, 00:47 »

Нов подем на бригадирското движение

© Милен Радев


Тези дни от сепаретата на Атанастилевия офис отново се понесе бодра бригадирска песен. Нещо в стила на
 
Комунистите Родината изграждат
комсомолците след тях вървят
Комунисти, комсомолци
заедно във труд и бой…

Песнопоецът се оказа познат бригадир, вече побелял, макар и без да се е трудил кой знае колко, затова пък закален в тежки битки по класовите полета. Където и да го е запокитвала през годините партията (с главно „П“, както в „Путин“) младият по дух комсомолец, е винаги верен на горната мелодия. Всъщност за него боят не е престанал до днес.

Новото му задание е старо: отстояване честта на пагона, разобличаване клеветата на външния и особено на вътрешния враг, на недоубитите фашисти, на младите и нагли многознайковци, позволяващи си да обвиняват партията и нейния щит и меч в убийството на Георги Марков.

.
.
.


Един от коментарите под статията в сайта www.svobodata.com:

Автор: Диомед    12 Март 2011 16:54:31
И чудесно, и смразяващо, господин Радев! Благодаря Ви! Позволете да се опитам да достигна равнището на диалога с изводите ми за путинизацията на България.
"Путинизация представлява политически процес, вследствие на който обществото се оказва плячка на авторитарен режим, създаден от офицери от политическата полиция на бившата комунистическа власт.
Путинизация означава манипулиране и фалшифициране на избори. Подмяна на държавните институции чрез превръщането им в безлични иструменти за постигане благото на определен кръг от бивши агенти на КГБ (ДС) и номенклатурни кадри на КПСС (БКП /БСП/).
Путинизация означава подчиняване на медиите от властта. Обезсилване на гражданското общество и на неговите институции. Подмяна на автетичните политически партии с тяхни имитации, покорни на властовите олигархични центрове. Липсата на яснота кому принадлежи собствеността. Овладяване на икономиката чрез политически лостове и подчиняване бизнеса на властта.
Путинизация означава гражданите да бъдат поставени в икономическа, социална и жизнена зависимост от властта. Симбиоза на властта с организираната престъпност. Подмяна на конституционния и правов ред с властови произвол. Тотална корупция като начин за регулиране на обществените отношения.
Путинизацията представлява развращаване и варваризиране на обществените нрави. Реабилитация на комунистическото минало, на неговите символи, агенти и най-вече на руската агентура в страните от бившия соц. лагер.
Във външната политика путинизацията означава постоянна намеса във вътрешните работи на бившите съветски републики и сателити, използване на енергийните ресурси като инструмент за шантаж и за изпълнение на геополитически операции в „близката чужбина”. Неприкрит и нарастващ антиамериканизъм. Агресивна риторика и поведение спрямо Европа и евроатлантическите ценности.
Путинизация означава съдебна, морална и физическа разправа с противниците на „новия” курс, на олигархията и на носталгията по „добрия стар” социализъм. През десетилетието, в което управлява Путин, в Русия са убити повече от 300 журналисти."

Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #38 -: Март 01, 2012, 23:30 »

Документи от архива на Българската комунистическа партия (БКП)

25 юни 1949 година

 

 
Доклад от помощник-министъра на вътрешните работи Йонко Панов
до министъра на вътрешните работи за политическото състояние на Българската православна църква (БПЦ)

 

 

    Строго поверително

    ДО
    ДРУГАРЯ МИНИСТЪР
    НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
    ТУК

    ДОКЛАД
    от ген. Йонко Панов - пом.-министър на вътрешните работи

    Относно: политическото състояние на Българската православна църква. Отношението й към народната власт на Отечествения фронт и мерки за създаването на една народно-демократична църква, която да се впрегне в служба на народа.

 

Другарю Министър,

От следствието на протестантските пастори и подследствения Гавраил Цветанов се придобиха сведения, които говорят за установени връзки от дълги години и които се поддържат и сега между някои от ръководителите на нашата църква и западните шпионски централи по религиозна линия на империалистите. Тези сведения, съчетани със сведенията, получени в службата ни от 9.IX. 1944 г. насам, дават възможност да се хвърли пълна светлина върху състоянието на Българската православна църква, която в момента се явява едно от главните реакционни гнезда на което с основание се възлагат големи надежди от нашите вътрешни и външни врагове в борбата им срещу властта на Отечествения фронт. Всичко това налага на Православната църква да се обърне час по-скоро сериозно внимание за спиране на разрушителното й влияние и превръщането й в народно-демократична църква, която да е в състояние да привлече в подкрепа на властта и построяване на социализма в страната ни, оная част от населението, което е верующо.

 
Ето някои от данните за реакционната антиотечественофронтовска дейност на църквата:

1. Съставът на Върховната управа на Българската православна църква - Св. Синод, от 9.IX.1944 г. досега, въпреки неколкократните промени в малкия му състав и оставката на бившия екзарх Стефан е реакционен и опозиционно настроен към всички мероприятия на правителството на ОФ. Привидното сработване, което Св. Синод на няколко пъти е декларирал, фактически е било подронвано от подмолна и явна дейност на отделните митрополити и някои от техните свещеници. Това е видно от многобройните материали, постъпили в службата, от които се вижда, че митрополити и свещеници се явяват активни разпространители на най-разнообразни злостни слухове, агитация за война, всяване страх и несигурност сред населението, клевети по адрес на властта, агитация против ТКЗС, против бригадите, против просветната политика, стопанския план и др., като се стигне до най-остри форми на борба - бандитизъм и шпионаж.

2. Синодът е станал място на концентрация и приют на фашистки елементи. Синодът и митрополитите са назначили под ведомството си много уволнени офицери, съкратени адвокати и други злостни врагове на властта. Така например Александър Анков, о.з. офицер, е назначен в Св. Синод за референт, преди месец време намерихме укрито оръжие на същия със знанието на Паисий в манастира "Св. Илия". За диригент на църковния хор в църквата "Св. Неделя" е назначен уволненият офицер Асен Попилиев. За счетоводител в свещоливницата на Синода е назначен о.з. офицер Константин Попов. В Синода работят още Никола Василев Илчовски, бивш жандармерист, Панайот Стефанов Кираджиев, Иван Иванов, уволнени като фашисти от Държавната печатница и много други. Заличеният адвокат Тихомир Наследников е назначен за началник на манастирите в България, заличеният адвокат Момчо Дочев, бивш прословут директор на "Храноизнос", е назначен за началник на маастирските имоти в Софийска епархия. Бившият софийски търговец ангросист, председател на Търговския съюз и комисар по продоволствието Борис Димитров е назначен за началник на Стопанския отдел на Синода, уволненият от бившето Министерство на пропагандата върл фашист Иван Загорски е домакин на Синода.

Същото е положението и в останалите митрополии и ако речем да изреждаме всички фашисти и врагове на властта, намерили подслон в църквата, то списъкът няма да има край. За отбелязване е обаче, че в Софийската митрополия, Синода, духовните семинарии и митрополиите няма нито един комунист, назначен на служба или хора, благоприятно настроени спрямо властта с малки изключения.

3. Решенията на Всеправославното московско съвещание през 1948 г. за скъсване връзките с Икуменическия съвет в Женева и Ватикана не се проведоха от Св. Синод. Последният се е съгласил след дълго настояване от Дирекцията на вероизповеданията да публикува тези решения в своя духовен печат и толкова. Той обаче продължи да поддържа връзки с Икуменическия съвет чрез проф. протопрезвитер Цанков, а може би и чрез други и да получава разни помощи.

Така през м. май т. г. Св. Синод получи две каси вълнени платове и коприна, всичко 293 кг, а малко по-късно получиха съобщение, че ще им бъдат изпратени 10 тона зърнени храни, като им искат да им изпратят някои сведения от стопански характер. Интересно е, че Св. Синод бе готов да даде исканите сведения, макар че представляват държавна тайна, ако Дирекцията на вероизповеданията им бе разрешила, но все пак не можем да твърдим, че тия сведения не са дадени по друг път.

4. След оставката на бившия екзарх Стефан сегашният Св. Синод след дълга борба се е съгласил да отстъпи по няколко важни въпроси, по които е бил в спор с НС на ОФ организации, в управата на разни кооперации и пр. Но това съгласие на Синода не бе проведено на дело.

Така още тогава, на конгреса на свещениците миналата година, Синодът изпраща един от най-реакционните си владици Климент Старозагорски да поздрави конгреса, на който същият е държал строго догматично реакционно приветствие, без да помене нещо за горните отстъпки или за ОФ. И сега Синодът и митрополитите (...) им търсят "цаката" да уволняват ония свещеници, които се проявяват като дейни и добри отечественофронтовци. Характерен е случаят с уволняването на свещ. Димитър Йорданов от с. Побит камък. Разградско, който взема живо участие във всички ОФ акции, за който въпреки застъпничеството на околийския комитет на ОФ и възмутеното население, което искало да свика протестен митинг, владиката Михаил Русенски отказва да го върне. Въпросът сега е отнесен до Дирекцията на вероизповеданията. Дързостта на Св. Синод напоследък стига до там, че с писмо 2346 от 11 май т. г. иска от Дирекцията на вероизповеданията да направи постъпки пред Министерство на вътрешните работи и Националния съвет на ОФ в бъдеще, когато става нужда, да се свикват свещеници на събрания, за да бъдат осветлявани по някои правителствени начинания и им се иска сътрудничеството местните ОФ власти и ОФ комитети да се отнасят до епархийските началства, които ще правят нужните разпореждания.

5. Св. Синод не проявява особено благоразположение към Руската църква и отбягва връзките с нея.

Така той е отказал постоянното служене в руския храм в Букурещ на български и руски свещеници, каквото е било желанието на руската църква и отклони идването сега на руския патриаршески хор в България.

6. Пратеният от Америка нов вселенски патриарх в Цариград Антигорас, американско оръдие, който пристигна с частния самолет на Труман, бе поздравен от Синода без знанието на правителството.

Същият патриарх не бе поздравен нито от руската, нито от румънската църкви.

7. Св. Синод дава материали в ръцете на международната реакция, с цел да уязви нашето правителство и предизвика вмешателството на англоамериканските империалисти в нашите вътрешни работи.

Така например във връзка с повдигнатия тая година въпрос в ООН "За свободата на религията в България" бе установено, че Св. Синод е изпратил на епископ Андрей в Америка всички протоколи на Св. Синод по отстраняването му като управляващ българската епархия там, заедно с резолюцията на министър-председателя др. Г. Димитров и всички писма на Дирекцията на вероизповеданията по същия въпрос. Протоколите на Синода са така съставени, че се подчертава какво: Андрей е отстранен по настояване на правителството, а не по желание на Синода. Тези материали следователно по вина на днешните митрополити са у неприятеля и са изпратени не чрез Външно министерство, а по свой път. Тая постъпка на Синода и Андрей може да се окачестви като 100% шпионаж в полза на империалистите, с цел да се компрометира нашата власт. На 28 април т. г. в службата ни се получиха сведения, че от страна на Синода се готви изпращането и на други документи в чужбина със същата цел и че тия документи се намират в дома на проф. Марковски, който им снема препис. По тоя повод в дома на проф. Марковски бе направен обиск и действително бе намерена поверителна архива на Св. Синод във връзка с оставката на екзарха Стефан и преместването му на местожителство в с. Баня. Протоколите и преписката са така съставени, като че ли екзархът е отстранен от поста си не по подаване оставка, а от правителството.

8. Акцията за мир не бе отразена в печата на църквата и същата се отнесе доста студено към нея.

Само в бр. 17-18 от 9 май т. г. бе поместена една статия от редактора на "Църковен вестник" - професор Марковски, за мира, но тя бе в консервативен дух и съдържаше опасни твърдения, поради което бе основателно критикувана в бр. 1454 от 22 май т. г. на в. "Отечествен фронт". Нито един митрополит или епископ не излезе да каже или пише нещо за тази акция за мира. Също така се мълчи и по други важни акции като Атлантическия пакт и др.

9. Органът на Синода "Църковен вестник" е строго църковен и реакционен вестник. Същият отказва да печати работи с прогресивно съдържание.

Например отказал да отпечата речта на Космодемянская пред Конгреса за мир в Париж, а така също да помести и биографически очерк за дядо Благоев под предлог, че са били политически. Забравяйки, че през фашистко време са печатали политически статии и дори е поместван портретът на Хитлер, а и че през 1946 г., когато реакцията в нашата страна се надигаше, също са печатани политически статии.

Поставен така въпросът на редактора проф. Марковски, той отговорил, че тогава е можело, но сега вестникът бил "аполитичен". Ясно е какво се крие зад тази "аполитичност".

10. След Великден т. г. всички владици обхождаха епархиите си и макар да бе преди изборите за народни съвети, никой от тях в речите си не е казал нищо за тези избори. Окръжни за изборите някои от тях издадоха, но в речите си нищо не казаха. Даже нещо повече, в службата ни има материали за водене агитации против изборите от митрополити и свещеници.

11. Има случаи, при които Синодът от малки недоразумения с правителствени и др. органи - административни, се стреми да прави големи "инциденти", с цел да ги използва за провеждане на вражеската си дейност.

Например отказът на Паисий да се яви на трибуната на 1 май, понеже не бил поканен в централната ложа, като в същото време искал да служи в "Ал. Невски" за демонстрация. Също на празника Кирил и Методий в качеството си на наместник-председател на Синода не присъствал на определената му трибуна, а служил в една софийска църква. Извън това Синодът е издал няколко окръжни, в които ангажира името на директора на изповеданията, без да пита за това самия директор, като Окръжно № 2069 от 20.IV т. г. за оставане на работа старите пенсионирани свещеници, от чиито среди бе установено, че се води най-злостна агитация против властта от амвоните. Случаят с църквата "Св. Петка" в София, от която бяха въдворени скоро свещеници за злостна агитация пред богомолците против властта.

12. Напоследък Св. Синод упорито се стреми с всичките си действия да покаже независимост от държавата, за да прави опозиция на мероприятията на властта от една страна и за да не се заангажира в отечественофронтовската политика. Това особено добре се почувства след подписването на Атлантическия пакт и след внасянето на въпроса за религиозната свобода в България пред ООН. Това е видно от следното: досега всички окръжни на Министерството на народната просвета са изпращани в духовните семинарии за сведение и изпълнение. Напоследък Синодът с писмо съобщава на Дирекцията на вероизповеданията, че такива окръжни не трябвало да се изпращат, понеже той бил върховен ръководен орган на семинариите.

Дирекцията на вероизповеданията миналата година, използвайки чл. 57 от Екзархския устав, който им дава право да утвърждават архиерейските заместници и беше подменила една голяма част от тях, като подбра свещеници, проявяващи се като добри отечественофронтовци. Като загубиха тези наместници, въпреки постановленията на сега действащия устав, Синодът с Окръжно № 1171 от 18 май т. г. отнема всички функции на архиерейските наместници и ги премахва по този начин. Тази реформа е мотивирана с обстоятелството, че след отделянето на църквата от държавата средствата на църквата намалели. По този начин се нанася двоен удар на правителствената политика, като се прехвърля вината за съкращенията върху правителството и се отнема прогресивният наместнически апарат от ръцете на Дирекцията на вероизповеданията.

Това е смела и дръзка борба с правителството, която се извършва тайно, дори нарушавайки устава.

В резултат на това повишено самочувствие се яви на бял свят и новият проектоустав на църквата, в който се предявяват искания, каквито досега никога църквата не е имала и не е искала.

13. Св. Синод избягва да постави и въпроса за избирането на нов екзарх, макар, че такъв няма. Това той прави, понеже сега никой не носи отговорност за делата на Синода и така по-лесно отбягват заангажирането в ОФ политика, криейки се един зад друг.

От така макар и много накратко изложените данни се вижда, че Св. Синод и отделните митрополити общо взето стоят на вражески позиции. По всички основни въпроси се солидаризират и са в услуга на международната реакция, като в страната обединяват около себе си вражеските елементи, саботират партийните и правителствени мероприятия и правят опити да поставят църквата на много по-независими от държавата начала, отколкото това е било в миналото въпреки новия закон. По този начин църквата вместо да бъде едно от средствата за привличане на оная част от населението, което е верующо, в подкрепа на властта и построяването на социализма, продължава да си остава и се превръща от ден на ден във все по-голяма и здрава опора на външните и вътрешните врагове в борбата им срещу властта на Отечествения фронт.

Наред с откритата и подмолна дейност ръководството на сегашната Православна църква прибягва и към други форми на подривна дейност. То иска да затвори в собствената му черупка свещеничеството и официално заявява, че "съгласно духа и традициите на църквата", свещеничеството трябва да се държи настрана от политическия живот. Същевременно се вземат всички възможни мерки спрямо свещеници, проявяващи се отечественофронтовски, за неутрализиране тяхното влияние в църквата, служейки си според случая с подкупи, ласкателства (случаят с иконом Георги Георгиев), шантажи, заплашване, като се стигне дори и с гонене и преследване.

Тъй като, от една страна, не всякога им се удава да действат чрез горните методи и от друга страна, е опасно да се прибягва до явна опозиция, те провеждат линията на прикритие като написване по някое окръжно от Св. Синод за стопанския план, за бригадирството, за изборите, за мира, за прибиране реколтата и пр., без, разбира се, да се впрегнат в активна работа. Написани по такъв начин, по който те смятат, че не могат да бъдат обвинени утре при техните реставраторски очаквания, че са се обвързали с ОФ, като в подкрепа на това се дава прикритие, доколкото им е възможно, и на всички категории "бивши хора", пострадали от мероприятията на народната власт и си затварят очите пред явни реакционни прояви на свещеници.

По-големите и спорни въпроси ги разтягат и забавят и обикновено предпочитат да се отлага до безконечност тяхното разрешение.

 
Някои от причините за това отношение на църквата към народната власт

Както е известно, далеч преди 9.IX.1944 г. църквата в лицето на архиереите (владиците) е създавала една монашеска олигархия, която е задушавала всяка жива и свободна мисъл, вковавайки я в някакви канони, които всъщност никой не е спазвал, а най-малко владиците. Известен е също личният и обществен живот на тези "свети хора", които през целия си живот са се движили от нечувано подло фарисейско лицемерие, лъжа, клевета, интригантство, чревоугодство, подлости, пиянство, блудство, полови извращения и какво ли не още, като винаги са били на служба на по-силния капиталистически господар, който по-добре плаща и им създава условия за престъпния им и неморален живот - ту в служба на цар Бориса, ту на англичаните или немците, но винаги неизменни врагове на СССР и БКП.

Това положение в църквата не се промени и след 9.IX. 1944 г. Отначало една част от прогресивното свещеничество се надигна. Оформи се известен комитет за реформи и контрол при Българската православна църква, който работи два месеца и изработи устав за демократизирането и реформирането на църквата. Този устав е бил представен за одобрение в Министерство на външните работи, но Екзархът и тогавашният министър на външните работи проф. Петко Стайнов, са задушили всичко. Екзархът в скоро време е успял да вземе всичко в свои ръце. На всички възлови места в църквата и за свои помощници назначава най-големите реакционери и успява да свият врат на прогресивното свещеничество под стария ярем. Засега само единици или малки групи свещеници се борят за народна прогресивна църква, но те са разпокъсани, нямат авторитетни представители и няма кой да им даде кураж и смелост.

И на трето място, като най-сериозна причина, това е самият състав на Светия Синод, митрополитите и ония лица, които макар и формално извън ръководството на Българската православна църква, играят огромна роля за нейното общо ръководство и политика. Тези закоравели наши политически врагове правят отчаяни опити, за да провалят Закона за вероизповеданията и досега не само че не са изработили нов демократически устав в духа на новия закон, но предлагат архиреакционен такъв.

Явно е, че при това състояние и състав, ако не се вземат мерки спрямо църквата, тя не ще може да промени духа си, а само лицемерно ще се прикрива, запазвайки реставраторски чувства и настроения, работейки активно против народнодемократичната власт.

 
Предложения за мерки спрямо църквата

При това положение на църквата предлагаме да се вземат следните мерки спрямо същата, за да се неутрализира нейното вражеско отношение към властта:

1. На първо място трябва да се направят някои промени в Светия Синод. Да стане една минимална чистка във върховете, което ще стресне останалите митрополити, от някои от които ще може да се вземат ангажименти към ОФ власт и ще се насърчи прогресивното свещеничество.

Да се отстранят отначало русенският Михаил, търновският Софроний и видинският Неофит, които са предни изявители на реакцията в църквата.

Това може да стане по три безболезнени начини:

    а) чрез съкращение на епархиите по бюджетни съображения;

    б) да се приложи пределната възраст за служба и за митрополитите, т. е. за всички граждани на Републиката;

    в) или да бъдат сведени до положението да си дадат оставката и излязат в почивка - с медицинско. Тоя начин изглежда най-удобен. За същите ще се намерят достатъчно компрометиращи материали да сторят това.

2. Да се приложи Законът за изповеданията, като се уволнят по 4-5 души дейно проявяващи се духовници реакционери от всяка епархия. Тук не трябва да ни спира това, че международната реакция ще се базира в събиране на сведения дали в България има, или няма религиозна свобода, за която те пречат. Ние виждаме, че и да се прилага, и да не се прилага законът, международната реакция вдига шум, че в България няма свобода за религията. От това, че законът не се прилага, църковната реакция у нас вади заключение, че властта се бои под международен натиск да го прилага и същата се насърчава от това.

3. Да се вземат ключови позиции в църквата от доверени ОФ духовници и миряни. Такива ключови позиции са: главен секретар на Синода, началник на културно-просветното отделение, началник на църковно-стопанското отделение, директор на книгоиздателството, редактор на "Църковен вестник", ректорите на семинариите и Богословския институт, игумените на Рилския, Бачковския и Троянския манастири.

4. След тия промени да се внуши на Светия синод да изработи нов, малък демократичен устав и да се пристъпи към избиране на патриарх. Като вероятни кандидати за патриарх се изтъкват Врачански Паисий и Пловдивски Кирил. От двамата е по-удобен Кирил, но в края на краищата ще трябва да спрем на тоя от митрополитите, който вземе по-големи ангажименти, че ще демократизира църквата.

5. Ако Св. Синод се противопостави за изработването на нов демократичен устав, може да се използва свещеническият конгрес, който да повдигне въпроса за демократизация на църквата и представи проектоустав.

6. Обезателно да се проведе съкращение на епархиите. Сега са 11, да се намалят на 6, а по-късно и на 3. Това може да стане по бюджетни причини.

7. Да се обърне внимание на наличните кадри на църквата. Тъй като известни външнополитически съображения налагат да не се предприема по-широка чистка в църквата, то някои от реакционно проявяващите се духовници, които се поддават на подработка, могат да бъдат насърчавани във възхода им по църковната йерархия, а други да бъдат спрени във възхода им по църковните постове. (Този въпрос може да се разработи конкретно.)

8. Прогресивното свещеничество да бъде насърчено. Да се обърне особено внимание на председателя на Свещеническия съюз, сега иконом Георги Георгиев, който е член на БКП, но с буржоазни склонности и има опасност да бъде "овладичен", т. е. да попадне под влиянието на владишката реакция и да стане проводник на техните внушения. Случаят с проектоустава [...]. Да му се възлагат прогресивни задачи и да се иска от него да ги провежда, в противен случай да се смени с друг, по-подходящ да ги провежда.

9. Да се обърне внимание по подготовката на истински ОФ духовни кадри. По този пункт досега не се е мислило. За тая цел трябва да се потърси вещ и изпитан човек, какъвто сега не може да се намери.

За случая може да бъде отдел от Дирекцията на вероизповеданията. Подходящ за такъв е архимандрит Дамаскин, бивш главен секретар на Синода, като му се постави за началник комунист. При приемането в духовните семинарии и институти да се прави известен подбор, като се изисква от кандидатите да представят и удостоверения от местните народни съвети, че не са уличени в реакционна и фашистка дейност.

10. Да се извърши ревизия на учебната програма в духовните учебни заведения и особено основна ревизия на възпитанието на компетентни органи.

Всичко гореизложено може да се проведе от Дирекция на вероизповеданията с известна помощ от наша страна.

11. По наша линия - да се обърне особено внимание за засилване и ускоряване на разработката на лицата, засечени с чужди агенти, които имат голямо влияние в църквата, за тяхното демаскиране и обезвредяване.

    25.VI. 1949 г.
    София

    Пом.-министър: (п)
    Йонко Панов

 

"Да се запази за вечни времена", София, 2002, информационен бюлетин на Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление към Генералния щаб

 

Виж също:

    През вековете: Българска история: Най-нова църковна история:
    Документи от архива на Българската комунистическа партия (БКП)

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл

Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com



Активен
Anamary
Гост
« Отговор #39 -: Март 02, 2012, 00:37 »

Цитат
...политическото състояние на Българската православна църква. Отношението й към народната власт на Отечествения фронт и мерки за създаването на една народно-демократична църква...

 Ъ?
Активен
Чосич
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 410


Профил
« Отговор #40 -: Март 02, 2012, 00:55 »

Публикувания от Ради документ доказва за пореден път едно - цялото ръководство на църквата днес е подчинено на наследниците на ДС - тоест на БГ мафията днес и на Москва!
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #41 -: Март 02, 2012, 10:33 »

Кратко, точно и безпощадно вярно обобщение си направил, Чосич!


Цитат
5. Св. Синод не проявява особено благоразположение към Руската църква и отбягва връзките с нея.

В пълна противоположност на сегашното благоразположение на Св. Синод...
Активен
Страници: 1 2 [3] Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Държавна сигурност - щит и меч на компартията « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!