Tyxo.bg counter Държавна сигурност - щит и меч на компартията
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 20, 2018, 08:52

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Държавна сигурност - щит и меч на компартията 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] 2 3 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Държавна сигурност - щит и меч на компартията  (Прочетена 12769 пъти)
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« -: Февруари 28, 2010, 18:08 »

.
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« Отговор #1 -: Ноември 23, 2010, 21:37 »

http://www.ekipnews.com/news/mnenia/intervjuta/georgi_saryivanov_osyzhdan_na_smyrt_ot_komunisticheskiq_rezhim_naj_strashni_bqha_falshivite_izvezhdaniq_za_razstrel/92772/

Цитат
Председателят на Европейския парламент Йежи Бузек: Да помним миналото е наше задължение
22 ноември 2010



На 17 ноември в Европейския парламент в Брюксел се състоя конференция „Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989 година”, организирана от евродепутата Андрей Ковачев. С писмено приветствие към участниците, сред които бяха българи, съпротивлявали се на комунистическия режим, изследователи и общественици, се обърна премиерът на България Бойко Борисов. На откриването на конференцията присъства и председателят на Европейския парламент Йежи Бузек. През април следващата година евродепутатът Емил Стоянов ще организира изложба в централното фоайе на Европейския парламент с вещи и снимки на репресираните от комунистическите тайни служби. Ето какво сподели председателят на Европейския парламент Йежи Бузек пред кореспондента на ТВ "Европа" Маргарита Ралчева.

 

ИНТЕРВЮ НА МАРГАРИТА РАЛЧЕВА

 

- Г-н Бузек, вие сте бивш министър-председател на Полша. Какво направи вашата държава за репресираните от комунистическия режим?

- Ние имаме някои закони, които могат да ги подпомогнат днес. Беше много важно ние да запомним миналото и всеки един, който се борил за режима. Борещите се срещу този режим в България обаче не са много познати. Ние трябва да помним миналото в Европейския съюз, защото борците срещу комунизма са се борили фактически за всички ценности, които сега са важни за Европейския съюз – свобода на словото, свобода изцяло, солидарност между хората – днес това са най-големите ценности в ЕС.

- Трябва ли според вас бившите социалистически страни да загърбят миналото и да продължат напред – към една обединена и свободна Европа, или е по-добре преди това да оповестят цялата истина за комунистическите лагери и мъченията над инакомислещите хора?

- Най-важното, разбира се, е да мислим за бъдещето, но ние не можем да градим бъдещето и да мислим за бъдещето, ако не помним миналото, и ние трябва да го помним всеки път, а не да се караме за всякакви противоречия относно миналото. Ние трябва в примирие да мислим за бъдещето, но да помним миналото е наше задължение.
Цитат
Георги Саръиванов, осъждан на смърт от комунистическия режим: Най-страшни бяха фалшивите извеждания за разстрел
22 ноември 2010





Съдбата на тормозените от комунистическия режим у нас хора все по-рядко влиза в кръга на актуалния обществен интерес и това изглежда като част от недостоен процес на примирение с мрачното минало. За да припомнят истинското лице на диктатурата, по която някои в България още въздишат, в студиото на телевизия "Европа" гостуваха Екатерина Георгиева, зам.-председател на Съюза на репресираните, и Георги Саръиванов, осъден три пъти на смърт чрез разстрел. Те бяха участници и в конференцията в Европейския парламент, отдала почит на българите, оказали съпротива на режима. Двамата разказаха своите и на близките си покъртителни истории и припомниха комунистическите престъпления, които едно нормално общество не бива да прощава.

ИНТЕРВЮ НА МАРГАРИТА РАЛЧЕВА

 

- Г-жо Георгиева, кой беше най-ужасният момент от…  как да го нарека – дисидентското минало на вашия съпруг?

- Беше 1950 г., на Коледа отивахме в родното село на съпруга ми, за да прекараме с фамилията Рождество Христово и да кръстим седеммесечната ни дъщеря тайно, защото тогава не можехме да го направим официално. През нощта на Възнесение Христово къщата ни беше обградена от десетки милиционери с шмайзери, които нахълтаха в дома на родителите на съпруга ми, обискираха цялата къща и иззеха средствата и арестуваха съпруга ми съвсем изненадващо. Тогава изпитах ужас от това, какво става в нашата страна. Един интелигентен, с нищо не заслужил такава жестокост млад човек на 30 години, може да изчезне от семейството си и два месеца да не го знаем изобщо жив ли е и къде се намира. След 2 месеца разбрахме, че той е в концлагера "Белене", където прекара 2 години в наказателна чета. Нямах право да получа никакво писмо последната година, нито да изпратя писмо. Ходих по завърнали се концлагеристи, за да разбера дали е жив. Единственото известие, което получих, беше когато Дунав замръзна и те са били принудени да газят в ледените води и да евакуират добитъка на войничетата на поделението на отсрещния бряг. Тогава едно войниче му казва: "Бачо Трифоне, ти ли си?" И той му отговаря: "Аз съм, а ти кой си?". "Аз съм братът на Стефан Стоянов от Пловдив." И съпругът ми успял да му каже: "Пиши на Стефан да пише на Катя, че съм жив." Прекарват завързани на дървета с премръзнали крака, а това е било на Бъдни вечер. И през нощта на Бъдни вечер нечий глас запява "Аве Мария" и тогава всички поемат тази песен. Това са спомените, които аз няма да забравя. След като се завърна съпругът ми, ни изселиха от Пазарджик, отнеха му жителството, той нямаше документ за самоличност, не можеше да започне никъде работа, нито можеше да влезе в държавно предприятие. Бяхме принудени с част от багажа си мигновено – за 20 часа - да напуснем града и се заселихме в едно село Райко Даскалово, Пернишко, където нямахме жителство. Това беше живот между небето и земята. Той не се забравя. Последиците не бяха само наши. Последиците бяха и за нашите деца, и за нашите внуци, защото всичко това вървеше в досиетата им. Всички хора, които преминаха през концлагерите, затворите, които оказаха съпротива на комунистическата диктатура – всички те са с прекършени съдби, с нереализиран живот… и внуците им дори.

- Когато ви чувам как го разказвате ,настръхвам, защото се чувствам по някакъв начин ангажирана – свекърът ми е бил дълги години по затворите и лагерите, моят дядо по бащина линия също прекара 16 години в затворите и в лагер в Ловеч. Мислите ли, питам ви като пряк участник във всичките тези ужасни неща, които са се вършили преди години, мислите ли, че българите трябва да забравим всичко това, което е било, и да продължим напред – вече сме член на ЕС, вече сме в една обединена Европа - или преди това трябва да разчоплим и да открием цялата истина за тези комунистически зверства над дисидентите, над инакомислещите, и цялата истина за комунистическите лагери?

- Миналото е мостът към бъдещето и то никога не трябва да се зачерква. Днес и Европейският съюз ще разбере, че в България е имало съпротива. И тя не е била еднократно от въоръженото горянско въстание, в което са участвали около 35 хил. души и са загинали 3 хил. души. Тази съпротива е била през целите тези 45 години и в нея са участвали представители на всичките слоеве на българската общественост и най-вече българската интелигенция, българското офицерство, българското духовенство, българските земеделски стопани, на които земята насилствено беше отнета и които насила бяха въведени в трудово-кооперативните стопанства. Ето това трябва да се знае в нашата история – че през тези 45 години е имало непрекъсната съпротива, за да се стигне до 1989 г.

- Г-н Саръиванов, виждам в краката ни огромна тежка верига. Колко тежи?

- Към 16 килограма.

- Обяснете на зрителите на телевизия "Европа" какво е това?

- До към 1960 г. осъдените на смърт в България бяха оковани във вериги.

- И как се носи това?

- Как се носи...? Ами да ви покажа как се носи, защото каквото и да говоря… Във връзка с политическите си убеждения, можеш да си разрешиш да е на десния или на левия крак.

 

- И това всеки ден и под смъртната заплаха, че може да ви е последен?

- Разбира се. Дори на осъден на смърт разрешават по някой път да си смени бельото. Представете си как става през това нещо.

- Като изключим представата как човек би могъл да живее 24 часа с верига, кой беше най-ужасяващият спомен през тези години за вас? Имате три смъртни присъди. Произнасянето им ли?

- Не. Изваждането на ужким да ме стрелят. Накратко, бяхме трима или четирима осъдени на смърт.

- В кой затвор?

- В Софийския затвор, в смъртното отделение. Когато вадят някой за разстрел, отварят килията, обръщаш се с гръб в дъното на коридора, за да не направиш нещо, и ти казват имената. Тогава се обръщаш и значи ти си на ред. Когато отварят килията за извеждане на разстрел, единственото, което си мислиш – да не съм аз, а този или онзи. Това е хубаво, но когато си сам… веднъж бях в килията сам като смъртен, това беше октомври 1954 г., отварят посред нощ килията, пускат вентилатори за заглушаване и… съм аз. Той идва, но ще спестя на зрителите… айде – вика – гад с гад и псува сръбски рефер фигурист, псува –  да си го мислил по-рано, твоята свърши, опиши си багажа и дава едно листче и един молив. Затваря килията, без да щрака резетата и гледа през шпионката. И така минават 15-20 минути. През това време какво си помислих, какво почувствах ще пита всеки… а никой не се е върнал да каже - как става, дали ще даде още 20 мин., 30 мин. – никой няма представа. И до ден днешен не се е върнал разстрелян, за да разправя какво е било… Първото нещо, което ми мина през ума, че нямам деца - на 22-23 години бях. После много бързо си спомнях някакви неща – като на филм – какво ли не: и за близки, и за роднини, много неща… Така минават двадесетина минути, пак отваря килията и ме поглежда и вика "Гад, уплаши ли се?". Затваря килията, щрака с резетата, заключва и си отива. Толкоз.
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #2 -: Ноември 23, 2010, 23:15 »



Конференция в Европарламента отдаде почит на българите, съпротивлявали се на комунизма

..............................
В България за съжаление се знае много малко. Знае се за “Солидарност”, за Пражката пролет, за Унгарското въстание, за Берлинското въстание, но България между 1944 и 1989 година е бяло петно. Моята цел, от една страна, беше един малък жест към хората, които са участвали в съпротивата срещу тоталитарния режим в България, от друга страна – европейските институции да разберат какво се е случвало в нашата страна през тези години”, каза депутатът в Европейския парламент Андрей Ковачев.


Източник: http://www.ekipnews.com

Активен
Михаил Новак
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 157



Профил WWW
« Отговор #3 -: Ноември 25, 2010, 12:43 »

Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989 година.
Конференция в Европарламента отдаде почит на българите, съпротивлявали се на комунизма.
20 години след началото на прехода в България ние приемаме свободата и демокрацията за неотменна даденост. Често обаче забравяме, че това не беше така в съвсем недалечното ни минало, когато свободата и демокрацията бяха мечти, за които немалко българи са се борили и страдали.
"В България за съжаление се знае много малко. Знае се за "Солидарност", за Пражката пролет, за Унгарското въстание, за Берлинското въстание, но България между 1944 и 1989 година е бяло петно. Моята цел, от една страна, беше един малък жест към хората, които са участвали в съпротивата срещу тоталитарния режим в България, от друга страна -- европейските институции да разберат какво се е случвало в нашата страна през тези години", каза депутатът в Европейския парламент Андрей Ковачев.

Конференцията бе открита от председателя на Парламента Йежи Бузек, а привествие поднесе и председателят на групата на ЕНП Жозеф Дол.

Предложено бе 9 септември да бъде обявен за ден на национален геноцид и национален траур. След това изследователи, представители на българската Комисия по досиетата и журналисти дискутираха колективната „амнезия" и перспективите за нейното преодоляване.
На въпроса: Г-н Бузек, вие сте бивш министър-председател на Полша. Какво направи вашата държава за репресираните от комунистическия режим?, председателят отговори: "Ние имаме закони, които могат да ги подпомогнат днес. Беше много важно ние да запомним миналото и всеки един който се е борил срещу режима. Борещите се срещу този режим в България обаче не са много познати. Ние трябва да помним миналото в ЕС, защото борците срещу комунизма са се борили фактически за всички ценности, които сега са важни за Европейския съюз. Свобода на словото, свобода изцяло, солидарност между хората -- днес това са най-важните ценности в Европейския съюз".
Най-разтърсващи обаче бяха разказите на репресирани от комунистическия режим. Те бяха от различни поколения, различна етническа група и имаха различни политически възгледи. Обединява ги най-вече сбъднатата мечта България да бъде свободна и демократична страна.

Накрая стана ясно, че тази конференция е само началото, защото през месец април следващата година евродепутатът Емил Стоянов ще организира изложба в централното фоайе на Европейския парламент с вещи и снимки на репресираните от комунистическите тайни служби.



Активен

Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« Отговор #4 -: Декември 09, 2010, 18:27 »

Берлински разговори за белите петна в паметта на Европа и за нейната съвест

20- годишнината от Падането на Берлинската стена стана повод за многобройни конференции под това мото. Тяхната главна тема беше Източна Европа. Рядко, изключително рядко в Берлин се е говорило толкова много за държавите, живяли повече от 45 години като сателити на Съветския съюз.

10-ти Международен литературен фестивал, "Фокус Източна Европа”

В рамките на тазгодишния 10-ти Международен литературен фестивал през септември  се проведе конференцията "Фокус Източна Европа” в Берлин. Темата беше "Просвещение срещу мълчание. Тайна полиция, хора на изкуството и изследване на комунистическите диктатури". В нея взеха участие представители от различни страни на Източна Европа и Германия. Срещата се проведе в сътрудничество с федералния комисар за архивите на Щази, г-жа Мариане Биртлер, Федералната фондация за изследване на диктатурата на ГЕСП (Германска единна социалистическа партия) и др. Тя имаше за цел да покаже какво е състоянието на изследванията на случаите на репресии срещу писатели и художници в Източна Европа през комунистическата епоха (1945-1989 г), както и начините на обработка на архивите на тайните служби. По тези въпроси говориха и дискутираха известни експерти и свидетели на епохата  от отделните източноевропейски страни. Беше изказана ясна критика срещу преобладаващото безразличие на политическия елит спрямо изследването на комунистическото минало, както и че досиетата се използват като инструмент в борбата за власт между конкурентни групи.

Македонската писателка Ясна Koтеска в книгата си "Комунистическа интимност" е тематизирала личните преживявания и своята семейна история по времето на тоталитаризма в Югославия. Главна фигура в произведението е нейният баща, известният македонски поет и журналист Йован Koтески, който е бил наблюдаван от тайната полиция до края на 80-те години и вследствие на това заболява от параноя. Авторката разказа, че книгата й е имала силен отзвук в родината й, което е принудило двама известни политици, които са разкрити в книгата като членове на тайните служби,  да подадат оставка от постовете си.
 
Тази конференция се оценява като начало на интернационализация  на изследването на миналото  от г-жа Мариане Биртлер, федералният комисар за Архива на Щази.
 
Изнесените факти от всички държави показват, че никоя нация не е приела социализма доброволно като държавна форма. Диктатурата е била наложена по един и същ план. Физическо унищожаване на елита от  интелектуалци, офицери, политици и демонстрация на жесток терор. Какъв е броят на жертвите и къде са заровени телата им, днес още не може да се твърди със сигурност. Първо, защото не само в Беларус и Румъния, а и в България издирването им не се подкрепя от държавата. Второ, унищожени или изчезнали архиви, както и ограниченият достъп до тях, помага за прикриването на тези престъплания.
 
В представените литературни и кинотворби, творците от Източна Европа показват един съвсем личен път на вникване във болезненото ни близко минало. Анализират се личните съдби. Документира се днешната борба на близки на репресирани с изкачили се отново на високи властови позиции служители на тайната партийна полиция – ДС. Изнесените факти за репресии във всички бивши страни от социалистическия лагер са шокиращи.

“Всемогъщата Тайна служба: останка от миналото?”

Заглавието на проведената на 8 и 9 октомври конференция беше въпросът “Всемогъщата Тайна служба: останка от миналото?”. Организатор беше Обединението на разузнавачите в Германия (GKND). Поканени бяха  бивши и настоящи  служители на тайните служби на бившите социалистически държави и историци и журналисти, разследващи историята на КГБ и службите за държавна сигурност в Източна Европа и тяхното преструктуриране и дейност в момента.

Журналисти и историци, като първият директор към управлението на Щази Архива, проф. Кригер и журналиста Ерик Гюер, редактор в Ное Цюрихер Цайтунг,  изнесоха много точни данни за прегрупирането на КГБ-ФСБ-ГРУ и т.н. и т.н., както и връзката Кремъл-олигарси-спецслужби.

Добиха се ясни и прецизни познания за работата на службите за държавна (партийна) сигурност.  
От страна на представителите на тайните служби  беше дадено уверението, че в новите формации, напр. ДАНС, са подслонени добре подготвени специалисти и младите колеги. Точни цифри и факти не се упоменаха, а на въпроса дали и в каква форма се поддържа връзка с ФСБ и другите формации, производни на КГБ, отговор не бе даден. С не дотам умела вербална еквилибристика се даде кратък отчет единствено за историята на Разузнаването. Скицирайки събитията от преди 65 години, българският представител, г-н Б. Аспарухов, ги определи като кървава революционна ситуация, в която  са участвали голям брой необразовани, но силно, подчерта многократно, "силно мотивирани хора". Според него, всички, които са били против комунизма, са били избити в лагерите. Промяната е последствие от сблъсъка на генерациите в службите още през 70-те. Обясни, че тайните служби имат "секрети" и затова хората се страхуват, защото секретността поражда мистификация!

Темата за извършените репресии върху собствения си народ не е в дневния ред на реформираните тайни служби.  За изследване на тяхната история, обсъждане, покаяние не се говори.  Вината, ако има такава, е лична и трябва да се търси лична отговорност, според г-н Б. Аспарухов.

“Престъпленията на диктатурите в Източна Европа”
Под егидата на писателката Херта Мюлер, носителка на Нобелова награда, в края на октомври се проведе конференция на тема “Престъпленията на диктатурите в Източна Европа”. Поканени на тридневната конференция бяха писатели, журналисти и историци, голяма част от тях директори на музеи на окупацията. Показан и дискутиран беше документалният филм “The Soviet Story“ на автора Едвинс Шноре. Като резюме на дискусията беше потвърдено мнението, че актуалната задача на Европа е да заклейми комунизма и жертвите на диктатурата да се поставят наравно с жертвите на националсоциализма. Тази тема е и пряко свързана с оформянето на визия за бъдещето на Европа. Жертвите на диктатурите трябва да се обединят.   Техният опит е много важен за бъдещето на Европа. Докато жертвите на националсоциалистите и втората световна война са с висок обществен статус и подкрепа, жертвите на комунизма са до днес избутани на ръба на обществото и дискусията за техните съдби няма.

“Hohenschönhausen-Forum”
В поредицата конференции, озаглавени “Hohenschönhausen-Forum”, едноименният музей в един от затворите на Щази в Берлин проведе третата поредна среща. На 8. ноември, в навечерието на 20-годишнината от падането на Берлинската стена, се срещнаха и дискутираха историци, теолози, политици и журналисти на тема “Несравними?- Националсоциализъм и комунизъм през 20 век”.
Бяха представени научни изследвания за двете идеологии и тяхното приложение на практика, направени от историци и теолози. Интересна е тезата, че известни различия в двете социалистически идеологии на 20 век могат да се проследят въз основа на  религиите, в които са възпитани идеолозите им, едната източно-православна, а другата протестантска.
 
Забележителна беше речта на г-жа Вайра Вике-Фрайберга, президентка на Латвия 1999-2007. Тя коментира плакати от пропагандата на националсоциалисти и комунисти. Натрапващата се прилика говори за близка родственост. При съпоставка на двете идеологии  и тяхната практика има очебийни прилики и разлики. Тя ги определи накратко:

И двете се назовават социализъм и обещават безкласово и справедливо общество. Двете приемат насилието като легитимна форма.  Двете определят за основна цел физическото унищожаване  на врага. Тук е първата разлика, за комунистите врагът е гражданската и селската класа, а за националсоциалистите - расата: евреи, славяни, цигани, като расов и класов враг са фикция. “Кой е евреин, определям аз” е казал Гьоринг, а Улбрихт е наредил: “Кой е фашист, решавам аз”. Методите за тяхното “прочистване” са еднакви, директни масови убийства и индиректни чрез експлоатация в трудови лагери. Разликите са в продължителността на диктатурата и в броя на жертвите. За пораженията върху обществото и индивида до сега са правени изследвания главно на националсоциализма. Колко милиона са  жертвите, до днес не може да се каже с точност. Много исторически факти се изследват.  Докато визията на диктатора Хитлер е била великата германска държава, диктаторът Сталин е мечтаел за световно господство, реализирано от КомИнтерна.    
За да постигнат целта си, идеолозите още в началото са си послужили с епични формули: “Величието на целта оправдава престъплението”, “Комунизъмът ще победи, защото е верен!”
Колко слаб е бил реалният комунизъм, трябва да се съди по неговата основна характерна черта - насилието в неговата крайна форма, садистична жестокост. Освобождаване на индивида от лична отговорност за неговите действия, превръщане на отделния човек в престъпник и оръдие на диктатурата, съчетано с пророчеството за перфектното общество е до днес е привлекателна идея за много интелектуалци на Запад, които не са живяли в реален социализъм, коментира г-жа Вике-Фрайберга.

Защо теорията на комунизма намира все още резонанс в главите на част от западния интелектуален елит, се обяснява с това, че първо те не са го изпитали на собствен гръб и второ примамливата еквилибристика с философски миражи за идеално общество.
 
Г-жа Вике-Фрайберга призова към осъзнаване на факта, че Европа е достигнала до демокрацията сред 2000 години развитие и ние трябва да сме много внимателни с нея. Трябва да осъзнаем, че демокрацията е много крехка и не трябва никога да забравяме какво е диктатура.

“Gedenkbibliothek“
Като завършек на тази поредица от събития бе тържеството по случай  20-годишнината на “Gedenkbibliothek“, което се състоя в най-старата черква в Берлин, Николайкирхе(1237г.). Около нея, на двата бряга на Шпрее, са възникнали селата Берлин-Кьолн, прераснали в Берлин. Малката “Gedenkbibliothek” е събрала хиляди книги на тема комунистическа диктатура, Гулаг,  спомени на репресирани, отвлечени и заточени. Библиотеката е организирала до днес над 500 лекции, срещи и дискусии по темата.

В кратки реферати и последвалата ги дискусия се обсъдиха видът, мястото и значението на запланувания паметник на Свободата и Обединението. Направи се връзка между визуалния и словесния паметник, от който Европа има наложителна нужда. 20 години след края на диктатурата спомените за Гулаг и изживяните репресии  все още не намират мястото си в учебниците и в медиите.
 
Беше изказано недоумение как ляво настроени интелектуалци са приели милионите жертви на комунистическата диктатура в името на безкласовото общество и до днес не са готови да погледнат критично на историята.

Тази берлинска есен, посветена на 20-годишнината от срутването на диктатурите в Европа, е и старта за наближаващата 100-годишнина от болшевишкия преврат, която ще се отбележи 2017.

Берлин 2.декември 2010
Фанна Коларова



Активен
S T B2
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 251


Профил
« Отговор #5 -: Декември 09, 2010, 19:46 »

Благодаря за стойностният цитат, с ваше позволение ще го копирам където мога! Бих искъл да обърна внимание на следната неоспорима истина:
Цитат
Освобождаване на индивида от лична отговорност за неговите действия, превръщане на отделния човек в престъпник и оръдие на диктатурата, съчетано с пророчеството за перфектното общество е до днес е привлекателна идея за много интелектуалци на Запад, които не са живяли в реален социализъм коментира г-жа Вике-Фрайберга.
Защо теорията на комунизма намира все още резонанс в главите на част от западният интелектуален елит се обяснява с това, че първо те не са го изпитали на собствен гръб и второ примамливата еквилибристика с филосовски миражи за идеално общество.

А аз имам по-просто обяснение за този "любовен" феномен.

   Много   интеректуалци от Запада, като повечето си събратя от Изтока се надяват,  че ще бъдат идеен  пример,  ще получат повече значимост и признание.
   Или подсъзнателно действа човешката им суета.
Повечето от тях   вярват, че като одобряват системата,  когато тя се възцари, те ше бъдат почитаните влъхви и не могат и да си представят, че могат да бъдат и необходимите грешници.  Действа наивността и желанието, а не познаването на системата и логиката й. Разбира се особено художествената интелигенция е нужна на  системата за да формира съзнание. Но независимо от преданността  в тази система творецът е с оглавник и капаци. И който си мисли че може да ги заобиколи е имал неприятности. При "младините" на системата или при по-упоритите  и непреклонните  неприятностите са дори и с  фатален край.....

   Те вярват, че ще бъдат привилегировани!!!!  Посочете колко от интелектуалците са склонни да не ползват привилегии? Т.е. залагат на  държавно материално стимулиране.  Като всички хора и те искат да работят по-малко и да имат нещо сигурно и повече. Като не може нещо да се постигне с труд, талант,  упорство, борба... някои искат да го имат срещу любов.  Имаше такава професия, да обичаш Партията....
  
  Колко от тях са левичари от идеализъм(по скоро от глупост), колко от вътрешни комплекси, колко от дълбоко скритото чувство за отхвърляне на морала, трудно е да се каже. Но не е случайно, че повечето от тези хора далеч не са склонни да водят монашески живот. Не са готови на йота да живеят  както "париите и робите на труда".

   За оправдание на заблудените (понеже сигурно има и такива) ще кажа, че  човек винаги е склонен да види предимствата в новата система и по-малко е склонен да проумее жертвите и опасностите,  които тя крие.
    
    
Активен
Stoyan Chonev (Stoni)
Гост
« Отговор #6 -: Декември 09, 2010, 20:13 »

Тази война на запад  не е нова. Илюзията, че "запада" е едно цяло в което всичко е дясно и демократично е измамно. Тази война е продължение на онази преди левите да "победят" в изтока, да се сгромолясат и преселят интелектуалния си заразен елит и децата си на запад. Естествено ще влеят сили от едната страна на паритета, който винаги е бил такъв, че ги е държал където им е мястото в нормалния свят. А отзвука глешно ще се приема, че това "ехо" е защото нормалното става ненормално. Просто ненормалното си сменя позицията и реве по силно и от запад. Естествено реве във всички посоки и се чува обратно на изток а там левите го разпознават не като своето си а като рев на нормални, защото рева идва не от държавата а от нормалното място но от устата на ненормалините.
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #7 -: Декември 09, 2010, 20:46 »

   Те вярват, че ще бъдат привилегировани!!!!  Посочете колко от интелектуалците са склонни да не ползват привилегии? Т.е. залагат на  държавно материално стимулиране.  Като всички хора и те искат да работят по-малко и да имат нещо сигурно и повече. Като не може нещо да се постигне с труд, талант,  упорство, борба... някои искат да го имат срещу любов.  Имаше такава професия, да обичаш Партията....
  

В нашата родина имаш право само да обичаш. Което доказва, че манталитетът е все така социалистически, и устройството на държавата - също. Обичащите се смятат првилигировни- да бъдат стимулиани всячески.
 Градивното се постига с труд и умене, с талант и упорство, и самодоказване в най-благородният му смисъл.
Но за да работи и човек нормално , независимо дали ще е обущар или интелектуалец , необходимо е да има нормална държава.В нея привилегиите са демократично право, а не любов , безумна и низкопоклонна към управляващите, които и да са те.
Нашята история има хиляди примери за достойни хора във всички времена:Алеко, Дебелянв, Яворов,Яна Язова, Асен Христофоров.....имаме традиция и това ни дава сили днес. Професията да обичаш хората на деня не е българска, тя е патент на родоотстъпниците.

Активен
Anamary
Гост
« Отговор #8 -: Декември 09, 2010, 22:54 »

Зад този доклад стои огромната работа, която е извършила Фанна. Отделила е от ценното си време, за да присъства на всички тези конференции, да участва в дискусиите, да събира, анализира и подрежда многото впечатления, факти и изводи. Благодаря, Фанна, че чрез теб имаме възможност да се запознаем с тези няколко събития в Берлин, бележещи събуждане и раздвижване на болезнената тема за времето на комунизма.
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #9 -: Декември 09, 2010, 23:23 »

Както би постъпил всеки стойностен човек, Фанна е направила необходимото и това, което е дълг на всеки един от нас. Което и прави чест.
Европа трябва да излезе от своята амнезия, защото това бе защитна реакция на демократичните общества.
Те ту ни подкрепяха в борбата ни срещу комунистическия режим, ту забравяха, че ни оставиха сами срещу руската агресия.
Рано или късно всеки се изправя срещу съвестта си. А историческата истина е непреклонна и обективна.
Активен
S T B2
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 251


Профил
« Отговор #10 -: Декември 09, 2010, 23:53 »

Цитат
Европа трябва да излезе от своята амнезия,.....
Някои в Европа си спомнят добре  отделни неща от времето на тоталитаризмите, но не желаят да си спомнят неща, за които трябва да се конфронтират. ...
    Имаше един велик филм за дълга и човечността - "Списъкат на Шиндлер". Но дали има сътворено нещо подобно за борбата на отделните хора за спасяване на жертвите на другия тоталитаризъм?  Само веднъж видях  филм с близък сюжет, но уви не на нивото на "Списъка.." .  Филмът "Лети бяло облаче" - за трагедията на чеченците през ВСВ. Но този филм създаден по времето на Елцин, при "нестъбилната" но покълваща демокрация в Русия, а днес при "предвидимата Русия" сигурно вече няма и копия от него. ....
    Не малко страни в Европа са гледали интереса си и са пренебрегвали принципите на хуманизма и демокрацията поради целесъобразност или зареди мира. И винаги това е било грешният ход.
   
Амнезията е опасно нещо. Защото, който забравя трагедиите и грешките, е заплашен да ги повтори. Нищо че разправят, че в историята повторението е като фарс. Аз и като фарс не бих желал да ги преживявам отново онези отношения. Не искам и следващите поколения да ги преживяват.
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #11 -: Декември 10, 2010, 00:35 »

В психологията амнезията е защитна реакция на човек, за да може да оцелее във враждебна среда, в непредвидена ситуация, или защото не иска да си спомни за непорстима постъпка.
Но тези "бели петна" не са същинска ,те са  едновременно предизвикана и удобна забрава.
Не малко страни в Европа са гледали интереса си и са пренебрегвали принципите на хуманизма и демокрацията поради целесъобразност или зареди мира. И винаги това е било грешният ход.

Няма мир на всяка цена. Единственият мир е справедливият.

Не си правя илюзии, че той е осъществим в пълнотата си, защото това е Божият мир...
Но благодарна съм на веки, който го търси и се бори и труди за него в нашия несправедлив свят.
Има достойни държави и хора доказали се във времето - през робство, диктатури, вчера и днес. Ще ги има и утре, независимо, че това ще са малкото хора излезли на площада, малките общества като "Де Зората", онези, които следват истината и знаят нейната цена.
Знам, че такива хора няма да бъдат допускани до държавната власт, но те ще са нейният коректив . С тях властимащите ще се съобразяват, дори и когато не им изнася. Ще се опитват да ги купят. Или изкусно да ги манипулират. Докато не се смени статуквото.....


Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #12 -: Декември 11, 2010, 12:28 »

Наследството на ДС: От българската Мата Хари до сивия кардинал Спас Русев

11 Декември 2010

Румяна Угърчинска  


Б. р. - Румяна Угърчинска е разследваща журналистка и преподавателка в Парижкия институт по криминология (виж повече тук). Тази година бе удостоена с наградата „Черноризец Храбър” на Съюза на издателите за документалната книга „Истината за атентата срещу Йоан-Павел II” (ИК “Милениум”).

Румяна Угърчинска казва за премиерната си книга „КГБ&сие”, че е плод на тригодишни усилия - издирване на документи, срещи, разговори, справки, обобщения. “Целта ми беше да покажа до каква степен тайните служби са се сраснали с икономиката на страните от бившия социалистически лагер

и така продължават да диктуват правилата на играта.” Тя споделя още, че във Франция, където първоначално е публикуван трудът й, четивото буквално е разбунило духовете. В българското издание на “Милениум” е включен специален предговор от Ив Боне - бивш директор на френското контраразузнаване в годините на студената война.

Някои от въпросите, засягащи България, на които отговаря Угърчинска, са: Какво се крие зад секретната операция „Нева”? Какви са връзките на руските мафиоти Корейчик и Япончик със София? Кои са хората на руската мафия у нас? Имал ли е резиденти Чаушеску в родната Държавна сигурност? Имало ли е къртици в българските служби по времето на Желязната завеса? КГБ умря, а какво се случи с руските шпиони по нашите географски ширини?

Румяна Угърчинска, Ив Боне и издателите от “Милениум” ще представят книгата „КГБ&сие” и новите разкрития на авторката на пресконференция на 16 декември. Предлагаме откъс от книгата в превод на Гриша Атанасов.

По-дискретно, но не по-малко ефективно, българският КДС също прибягва към услугите на достойните наследнички на Мата Хари. През 1985 г., когато Комитетът за държавна сигурност си е спечелил репутация, сравнима с ЩАЗИ и КГБ благодарение на случаи като българския чадър или атентата срещу папа Йоан Павел II, една съблазнителна агентка на комитета кара шефовете на НАТО да си изгубят съня.

Гинка Гранатова се представя за унгарка и политическа емигрантка в Белгия. Тя е отворила гостоприемно нощно заведение край Монс, където се намира главната квартира на силите на НАТО в Европа. В сполучливо наречения „Лъки бар” красивата млада жена с дълга черна коса посреща клиентела от офицери, които утешава охотно в постелята и изслушва техните лични и професионални откровения. Американските представители в обединените сили на НАТО са особено привързани към заведението.

Аферата вероятно е щяла да продължи още известно време, ако един ден френски полицай, командирован в Белгия, не решава да прекара вечерта тъкмо в „Лъки бар”. Той веднага разпознава младата българка, която е срещал преди години под друго име и друга националност в един бар на улица „Сен Доминик” в Париж, където е привлякла вниманието на ДСТ. При разследването на случая контраразузнавателните служби на НАТО научават, че Гинка под различни псевдоними е обиколила множество барове в Турция, Западна Германия, Франция и Белгия, все разположени близо до американски военни съоръжения. На шестдесетина военни и бивши клиенти на красивата българка им се налага да обяснят характера на връзките си с агентката Гранатова, която бързо е депортирана в родната си страна.

Не така фриволна, но също толкова опасна е историята на госпожица М. Д., агент за връзка на българската НРС (наследила Първо главно управление на КДС, което отговаря за външно разузнаване) в консулството в Мюнхен, която предизвиква смут в отношенията Изток-Запад в края на 2003 г., тъкмо когато България е официално поканена да се присъедини към НАТО.

На 9 октомври по искане на прокуратурата на Карлсруе полицията задържа Инго Ш., агент на БНД, Bundesnachrichtendienst, немското външно разузнаване, със седалище в Пулах. Той е заемал отговорен пост в балканския отдел на службата. Веднага е обвинен по член 99 от Федералния наказателен кодекс, като заподозрян в шпионаж в полза на чуждестранна централа, което се наказва с пет до десет години затвор. Служителят на БНД е предавал поверителна информация от 1999 г. до деня на арестуването си. Той е шестдесет и четири годишен, поддал се е на чара на младата българска шпионка М. Д. и е предоставил голямо количество документи. Поне така твърди прокуратурата в Карлсруе, цитирана от агенция Ройтерс, Асошиейтед прес и сп. „Шпигел”.

„Деликатен случай”, коментират немските власти. В отговор бригаден генерал Орлин Иванов, началник на военното контраразузнаване на България, заявява, че това е един от многото опити да се дискредитира България пред влизането й в Атлантическия алианс. Според него 90 на сто от публикациите за участие на страната в незаконна продажба на оръжия и шпионски случаи в крайна сметка се оказват неточни. Той предвижда, че същото ще стане и със случая на Инго Ш.

Обаче говорителката на БНД Михаела Хебер потвърждава съобщението, като посочва, че “това е една необикновена история”. „Предаваните документи са от първостепенно значение за Германия”, казва Хебер, като добавя, че подобно нещо става за първи път от 1980-те години насам. След падането на комунистическия диктатор Тодор Живков през ноември 1989 г. България наистина поема по пътя на демократизацията и сближаването със западните сили. Нейният стремеж към членство в НАТО и присъединяване към Европейския съюз се потвърждава ясно от всички последователни правителства, десни и леви. Случаят придобива толкова обезпокоителни размери, че София се опитва да го потуши с всички възможни средства.

Инго Ш. има 38 години лоялна и примерна служба в БНД и никога не е бил обект и на най-малко подозрение в предателство. Полковникът с кодово име „Хунбах” се издига до оперативен директор на БНД за региона на Балканите. Забелязват, че взима малко повече „работа за вкъщи”, но неговите колеги не обръщат внимание веднага. На агент Хунбах му остава година до пенсионирането, знае се, че има някои малки проблеми с алкохола след развода си.

Някои изтичания на информация след репатрирането на българската Мата Хари разкриват, че тя наистина е изпратена от военното разузнаване в Германия, но в рамките на друга мисия. Затова цивилните разузнавателни служби разследват, за да установят кои са действителните получатели на информацията, събрана от агента за връзка М. Д. Други източници обаче потвърждават нейната принадлежност към НРС, цивилната българска шпионска служба. По-смущаващото е съдържанието на информацията, с която се е сдобила. Това са най-вече анализи и данни, събрани от БНД, за организираната престъпност на Балканите.

Подозират също Инго, че е разкрил на българските си колеги самоличността на информаторите и кореспондентите на БНД на полуострова. И накрая, в началото на 2004 г., след три месеца вътрешно разследване, се разпространява новина. М. Д. е събирала информация в полза на местния подземен свят. Колкото и да е изумителна в Мюнхен и Карлсруе, в подобна новина няма нищо сензационно в България. Странните взаимовръзки между различните служби, мафията и политическите среди от много години са част от всекидневния живот.

2003 г. е особено наситена от тази гледна точка. Генерал Бойко Борисов, главен секретар на Министерството на вътрешните работи и довереник на бившия цар, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, разпалва страстите с експлозивен доклад за връзките между политическата власт и подземния свят. Случаят става известен като „яхтсмените” и едва не струва поста на бившия бодигард на царя, комуто суверенът е поверил вътрешната сигурност на страната.

Всичко започва с един едва ли не банален за региона инцидент. Посред бял ден насред една от главните улици на София избухва „Мерцедесът” на някой си Иван Тодоров с прякор „Доктора”. Инцидентът става на 18 април 2003 г. пред местния Полиграфически комбинат, огромна неосталинистка сграда, в която се помещават редакциите на най-големите вестници. Журналистите имат възможност да наблюдават от първите редове как вадят парче по парче на тялото на шофьора.

Самият „Доктор” се отървава с няколко драскотини, голяма уплаха и спукани тъпанчета. Затова заминава за Франция за лечение. Тодоров е важна фигура в „престъпните среди” на България, върти бизнес на ръба на закона и се ползва със защита от „високите етажи”. В останките на “Мерцедеса” полицията открива комплект компрометиращи снимки. На тях според множество публикации в българските всекидневници се вижда прословутият Доктор, заобиколен от министъра на финансите Милен Велчев, министъра на транспорта Пламен Петров и депутата от НДСВ (партията на цар Симеон, спечелила парламентарните избори през юни 2001 г.) Мирослав Севлиевски, на яхта край Монако.

Всички тези видни личности са поканени на борда от някой си Спас Русев, лондонски бизнесмен, бивш шеф в Агенцията за чуждестранна помощ на България, преминал в частния бизнес. Мнозина го сочат за сивия кардинал на новото правителство, което включва няколко български „златни момчета”. Повечето са започнали блестящата си кариера от британската столица, включително Милен Велчев. Тази лондонска група е набрана сред близките на принц Кирил, един от синовете на Сакскобургготски.

Но в доклада на главния секретар на МВР Бойко Борисов на Иван Тодоров „Доктора” е отредено основно място заедно с двама членове на местния подземен свят: Константин Димитров „Самоковеца” и Методи Методиев „Илиянски”. След няколко предложения за оставки на уличените министри и на бодигарда Борисов, всичко си остава по старому с отказа на царя да влиза в полемики. Той успокоява играта с любимата си фраза „Когато му дойде времето”, с която посреща всеки наболял проблем. Пред него определено има други приоритети, включително и обновяването на ръководствата на българските служби за разузнаване и сигурност няколко месеца преди влизането на страната в НАТО.

През 2003 г. бившият цар и министър-председател Симеон Сакскобургготски предизвиква гнева на новите си партньори в Атлантическия алианс, като решава да назначи за координатор на разузнаването в кабинета си Бриго Аспарухов, генерал от резерва и бивш служител в тайните служби на диктатора Живков. Той е депутат от БСП, бившата комунистическа партия, и е ръководил НРС до 1997 г. Министър-председателят променя решението едва след личното предупреждение на Брус Джаксън, председател на Комитета за разширяването на НАТО. Той протестира като напомня сътрудничеството на генерала с КДС и с КГБ през 1980-те години и дори предвижда „проблеми за България при ратификацията на поканата за членство в НАТО”.

В крайна сметка е намерен компромис. Разузнаването е поверено на Кирчо Киров, работил в ПГУ на КДС от 1970-те години. Генерал Чобанов наследява НСС. Той има само 13 години стаж в структурите на ВГУ на КДС. Проявява се още преди окончателното си назначение като нарежда провеждането на операция „Гном” срещу своя предшественик Атанас Атанасов. През 2002 г. контраразузнавателната служба „слуша” разговорите на генерал Атанасов, който е бил начело на същата организация от 1997 г. до 2001 г., по подозрение, че работи за службите на  САЩ.

http://e-vestnik.bg/10592/nasledstvoto-na-ds-ot-balgarskata-mata-hari-do-siviya-kardinal-spas-rusev/
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #13 -: Декември 16, 2010, 13:15 »





 "Хитрата сврака“ се подхлъзна след отварянето на целофана с досиетата."
Дата: 16-12-2010 09:1

Истинска ли е бурята с новата порция разкрития за досиетата на ДС или е предизвикана в тренажора на властта за отвличане на вниманието на пасажерите в Титаник ? Отговорът е различен в зависимост от това кой е в спасителната лодка, кой я клати и кой се дави. Темата отново има твърде много аспекти, но ще засегна само един: за хитрата сврака.

В преносния и в почти буквалния смисъл по отношение на онази символична сврака на Йордан Радичков, която беше взета на въоръжение от червената пропаганда и още се употребява за украса на рубриката им “ Ние пак сме тук”.

Някои другари и другарки не искат и не могат да повярват, че не са тук завинаги и няма вечно да контролират отприщените от тях процеси. Така стана , когато бутнаха своя вожд Живков по стълбите, а той повлече след себе си самите стълби. И зейна за тях страховита пропаст. Самият др. Горбачов, спонсорът на българската демокрация, не си представяше ужаса на властовия разпад, който носи свободата през открехнатата от него врата на гласността, помела в крайна сметка самата съветска империя.

В разгара на тройното им блаженство, когато коалицията им беше тройна, и им се виждаше трайна, а имаше също триединство между президентска, парламентарна и изпълнителна власт, другарите решиха да разопаковат целофана с екскремента (по определението на Борисов за вътрешната политика) и да насочат миризмата в желаната от тях посока. И успяха, но конюнктурно.

Идеята да бъдат отворени досиетата, която получи смайващо неочакван подтик тъкмо при управлението на Станишев, целеше простичкия ефект на неутронната бомба: гръмва скандалът и от него избирателно загиват морално само разобличените синеещи привърженици, докато червените дефилират победоносно целите в бяло. Защото за синеещите е позор, а за червендалестите е въпрос на гордост да имаш досие.

Но не всичко просто е гениално. Иначе повечето ни ръководители в нашия живот щяха да са гении.

Оказа се, че другарите, които измислиха тази хитрост със снесения запъртък в синьото гнездо, се насадиха на пачи яйца. И сега реват от яд, когато бумерангът им се връща.

Тази история е особено поучително за др. Първанов и неговото сричане на азбуката. Който е казал “а”, няма да може да спре само с “б” и “в”. Голямата заблуда на такива като него, които сега се жалват от разкритията за спотаените им на дипломатическа служба “колеги”, е в чувството им за недосегаемост, създадено от дългото пребиваване във властта. Нямаха достойнството, желанието и намерението да решат този проблем на принципна основа, а искаха да го оседлаят. Но се подхлъзнаха при отварянето на целофана.

Иво Инджев
www.ivo.bg

Скандалът с дипломатическите досиета е аленочервената роза в бутуниерата на Първанов, образно казано. Сега той ще спечели още повече привърженици за своята кауза. За  тези, които служенето на ДС е въпрос на призвание незабавно  ще го подкрепят.Онези, които им съчувстват - също.
Активен
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #14 -: Декември 17, 2010, 10:45 »

Да се разчисти цялата държава и по-конкретно сферата на енергетиката, защото там има много защитници на интересите на чужда държава. Ако това стане, ще се откъснем от нещо, което ни държи като котва към миналото.
....
Предстои тежка битка. Отсреща ще бъде защитникът на агентите, доносникът, президентът на страната агент Гоце.


Иван Костов пред btv по повод последния списък на Комисията по досиетата.
Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
Страници: [1] 2 3 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Държавна сигурност - щит и меч на компартията « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!