Tyxo.bg counter Георги Марков - убитата съвест на България
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 23, 2018, 00:15

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Архивът на "Де зората" (юли 2006 - февруари 2010) е тук: http://de-zorata.de/sites/forum
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Георги Марков - убитата съвест на България 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 2 3 4 [5] 6 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Георги Марков - убитата съвест на България  (Прочетена 25404 пъти)
Anamary
Гост
« Отговор #60 -: Септември 07, 2012, 11:08 »

Цитат
Има ли архив това предаване?

Търся видео, но засега безуспешно. Направих запитване до телевизията и чакам някакво насочване.
Активен
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #61 -: Септември 07, 2012, 11:29 »

Видях някъде хубаво представяне на книгата на Цвета, а също откъс от нейното участие в студиото на ТВ+ заедно с Любо Марков.
Цвета е чудесна (и Любо, де, но все пак в случая авторката заслужава, и си го е заслужила, по-голямо внимание)... Усмивчица
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Anamary
Гост
« Отговор #62 -: Септември 07, 2012, 12:14 »

ЦВЕТА ТРИФОНОВА, АВТОР НА КНИГАТА И ЛИТЕРАТУРЕН КРИТИК: "Завръщането на Георги Марков и творчеството му става възможно единствено чрез неговите книги. В тях се вижда каква личност е той и се вижда, че той е един от големите българи, от които нашето общество днеска има нужда. Той е хуманист и демократ от европейски мащаб."

Освен това за първи път в книга за Георги Марков се посочва името на агента от ДС Любомир Константинов. Той няколко пъти е опитвал да предупреди писателя за планираното срещу него убийство.

ЛЮБОМИР МАРКОВ, БРАТОВЧЕД НА ГЕОРГИ МАРКОВ: "Той предупреждава Никола, че в Сардиния, където е братът на Георги на почивка с жената и детето, между 2-ри и 18-ти юни ще отиде човек, който го познава, ще го извика на бара, ще извика Георги на бара, ще му сипе отрова, която не оставя следи."



На 10 септември, между 12 и 14 часа, в предаването АРТЕФИР, БНР - програма "Христо Ботев", ще се излъчи интервю с Цвета Трифонова за новата й книга и за Георги Марков.

Премиерата на книгата ще бъде от 18:00 часа на 25 септември в Унгарския културен институт:


София 1000,
ул. Аксаков 16

Освен големите достойнства на книгата ще добавя, че тя е оформена чудесно и изобилства с много снимки и факсимилета, повечето се публикуват за първи път и са предоставени на авторката от притежателите им. Някои от спонсорите са наши съфорумци - Симеон Христов и Петър Дяков. Книгата би правила чест на всяка библиотека. Радвам се, че я притежавам!

Георги Мишев завършва предговора с думите: "С духа на Георги Марков, влюбена в таланта, в истината и живота, и Цвета Трифонова му е посветила тази книга."



Активен
Anamary
Гост
« Отговор #63 -: Септември 10, 2012, 08:27 »

На 11 септември от 17.00 ч. в Княжевската църква „Св. Илия” ще се състои панихида по случай 34-та годишнина от убийството на писателя Георги Марков.

Активен
Anamary
Гост
« Отговор #64 -: Септември 25, 2012, 09:06 »


Днес, 25 септември, в 18:00 часа в Унгарския културен институт, ул. Аксаков № 16

Георги Марков. Да пишеш, за да можеш да умреш
Цвета Трифонова



Книгата „Георги Марков. Да пишеш, за да можеш да умреш“ е първият литературоведски сборник, посветен на творчеството и личността на бележития писател дисидент Георги Марков. Включва осем студии и статии, писани от 2007 до 2011 г. В тях се визират ключови заглавия и биогра­фични моменти с повратно значение в неговия творчески и житейски път. Обект на литературоведски анализ са романът „Покривът“, пиесите „Комунисти“ и „Архангел Михаил“, есетата от цикъла „До моя съвременник“, както и посмъртно публикуваният сатиричен роман „Досто­почтеното шимпанзе“ в съавторство на Г. Марков и Дейвид Филипс. В само­стоятелно изследване е проследена био­гра­фията и съ­път­­стващите сюжети на една от големите бъл­гар­ски библии – „Задочни репортажи за България“, равна по зна­чение на епо­халните национални съчинения „Записки по бъл­гарските въ­стания“, „Строители на съвременна Бъл­гария“, „Българският Великден“. Съпоставителната студия „Никола Вапцаров и Георги Марков. По повод два юбилея през 2009 г.“ проправя път за бъдещи асинхронни изследвания на био­гра­фиите и твор­чеството на двамата творци, споделили една и съща тра­гична участ въпреки антагонистичните си убеж­де­ния. Обеди­нява­щата идея на сборника е чрез анализ на съчи­не­ни­ята да се разгадаят и личностните, и моралните характеристики на Георги Марков, белязал цяла епоха в историческото жи­веене на Бъл­гария. Целта е да се възвърне интересът към за­бра­вените и пренебрегвани до днес заглавия на полагащото им се място в историята на националната литература и култура.

Взето от: http://www.faber-bg.com/index.php?mod=books_item&show=1767#.UECKIKtcLpA.facebook
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #65 -: Септември 26, 2012, 06:35 »

http://desebg.com/intervu/879-2012-09-11-09-59-51
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
slavimir genchev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 200


Профил
« Отговор #66 -: Септември 26, 2012, 13:28 »

Страх да кажеш истината, или страх да я чуеш?

Както се и очакваше, представянето на 25 септември 2012 г. на новата книга на Цвета Трифонова "Георги Марков: да пишеш, за да можеш да умреш", се превърна в ярко културно събитие за всички, които присъстваха в салона на Унгарския културен институт - София.




















<a href="https://fbcdn-sphotos-f-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/545579_493381410680990_2054695470_n.jpg" target="_blank">https://fbcdn-sphotos-f-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/545579_493381410680990_2054695470_n.jpg</a>

<a href="https://fbcdn-sphotos-f-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash4/421291_493382324014232_2059653483_n.jp" target="_blank">https://fbcdn-sphotos-f-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash4/421291_493382324014232_2059653483_n.jp</a>g


След кратки виртуозни изпълнение на цигулково дуо, премиерата бе открита от г-н  Тошо Дончев - директор на Унгарския културен институт, който изрази задоволството си, че именно в УКИ се осъществява първото представяне на тази книга. Поетът Марин Георгиев се изяви в ролята на водещ, а журналистът Милен Радев - като четец на избрани откъси от творбата.

" В страната на лъжата Цвета Трифонова е човек, който не се страхува да каже истината", изтъкна г-н Георгиев; впрочем, Георгиев също опита да каже истината за Никола Вапцаров в книгата си "Третият разстрел", но едва ли не бе застрелян за това. Между другото, в последната част на книгата на Цвета, която представлява паралел между живота и творчеството на Вапцаров и Марков, става ясно, че и двамата са жертва на една и съща тоталитарно-комунистическа машинация - нещо, което изтъкна и в словото си проф. Светлозар Игов).

Но да вървим поред...

Проф. Светлозар Игов много обстойно и в широк политически, исторически и литературен контекст говори за това първо по рода си мащабно издание, посветено на значителна част от творчеството на Георги Марков, чийто "Задочни репортажи за България" по-скоро рано, отколкото късно, въпреки съпротивата на комунистическо-мафиотската клика, ще заемат подобаващо място в българската литература до произведения като "Записки по българските въстания", "Строители на съвременна България" и "Българският Великден". Колкото и да ритат и да скачат другарите службогонци и службопринадлежащи и да изричат по адрес на писателя втръсналите се на вскички клевети за "ловната дружинка на Тато" или за въображаемото му агентурно минало и прочие нелепости, разчитащи на нездравото любопитство на "широките народни маси" и на тяхната "народна".

Невъзможно е да се "преразкаже" тази вълнуваща "задочна" среща с личността на големия писател Георги Марков, видян и разтълкуван през погледа на Цвета Трифонова. Според проф. Игов книгата е не толкова литературоведска (впрочем, той изрази съжаление, че в нея липсва библиографска справка за излезлите до момента книги, документи и материали за писателя), колкото изследователска и текстологична. (Тук му е мястото да се каже, че г-жа Трифонова е положила огромни усилия и е вложила истински черен труд при обработката на много и различен текстови материал, за което - освен за литературната интерпретация на разглежданите Георги-Маркови творби - тя заслужава не просто похвала, а дълбок поклон).

Сред многото интересни и понякога спорни (поне за мен) тези, асоциации и интерпретации на проф. Игов бих откроил няколко. Преди всичко, той е убеден, че поръчаното от самия Тодор Живков убийство на писателя не е заради вече написаните и излъчени "Задочни репортажи за България", а заради намерението на Георги Марков и Петър Семерджиев (член на ЦК на БКП, дисидент, емигрант, "предател"и "враг на народа", познавал добре и отвътре "дейността" на БКП) да издават вестник. (Става дума за планираното за издаване в Мюнхен от Г. Мрков списание за литература и политика "Нов златорог").  Игов също така застъпи тезата, че Георги Марков умишлено е бил тласкан към емиграция. Освен това професорът смята, че не само българските власти след 10.11. 1989 г., но и определени среди и политици от "милия Запад", не са заинтересовани да се разкрие цялата истина за убийството на писателя. (Като аргумент Игов посочи и станалия известен наскоро факт, че и Чърчил, и Рузвелт са знаели истината за клането на полските офицери в Катин, но са го премълчали, защото съюзничеството им със съветския съюз им е било по-скъпо от нея.)

Друга теза на проф. Игов бе за антикомунистическото говорене, което според него донякъде бива обезсмислено от антокомунистическото говорене на хора, които произлизат от средите на БКП и ДС. "Най-видните експерти на БКП и на тайните служби станаха най-гласовитите антикомунисти, а техният флагман - в. "Преса", фалшифицира и без това "договорената" българска демокрация", изтъкна Игов. (Той обаче не успя да доразвие тази своя теза, както сам ми призна след края на вечерта в краткия ни разговор. Защото лично аз смятам, че именно подобен ход е типичен за комунистите и е необходимо той да бъде париран точно от антикомунистически позиции, защото те са петимни да внушат, че антикомунизмът е демоде. Но пасаран, другари!) Самият проф. Игов посочи като пример Ноам Чомски - известен с острите си критики срещу капитализма и САЩ, но в крайна сметка той там си е направил и кариерата, и името, и парите, а никой и не е помислял да го ликвидира или да му запушва устата. "Нека си представим дали би могъл Чомски така да говори и пише срещу комунизма, живеейки в СССР!", обобощи Игов.

На моменти излизаше, че професорът се "отклонява" от темата, но това бе привидно, защото без разглеждането на живота и творчеството на Георги Марков в по-широк контекст осмислянето им ще бъде непълно и непрофесионално. Впоследствие Игов разгледа аналитично и критично (в академичния смисъл на думата) отделните части на книгата, като квалифицира творбата на Георги Марков "Покривът" като първата подобна метафора на комунизма в българската литература. Пиесата "Комунисти" (елементи от нея са включени в сериала "На всеки километър", чийто (съ)сценарист (на първите епизоди) е именно Георги Марков.) Игов каза още, че и други писатели са имали достъп да работят в архивите на ДС и БКП, но само той не е "избягал" и е успял да "пребори темата", но така, щото впоследствие пиесата му е ... свалена от сцената.

В края на краищата най-страшното е това, че книги като книгата на Цвета излизат, но трудно могат да достигнат до по-широк кръг читатели, защото той вече се е стеснил застрашително. И действително е така: дори интелигенцията ни, доколкото я има, е престанала да се интересува от истината. Точно хора, които биха порявили интерес, са докарани до просешка тояга от мафиотската клика, върлуваща десетилетия наред в България. Наистина, какво значение има, че вече може да се каже на черното - черно ,и на бялото - бяло, когато на никого не му пука? Но, от друга страна, не бива да се стои обезверено и  със скръстени ръце, защото комунистите само това чакат. Цялата им пропаганда към това е насочена.

Ценни мисли споделиха и водещият Марин Георгиев (който произнесе крилатата фраза, че има хора, които се страхуват да кажат истината, и хора, които се страхуват да я чуят, или че има хора, които НЕ се боят да кажат истината, и такива, които се боят да я чуят, както ме поправи Ралица Ковачева), и редакторът и автор на предговора Георги Мишев - личен приятел на Георги Марков, неведнъж посочван от самия него като един от малцината български творци, отстоявали по същото време вътре в страната независими позиции и проявявали гражданска смелост и доблест. Заглавието на предговора е "Отиде да пише, за да живее", което е обратното на заглавието на самата книга;, обаче е ясно, че и двете са еднакво и трагично верни и, както каза Марин Георгиев, изразяват една и съща реалност.

Преди началото на срещата споделих с Георги Мишев, че под самата обява във "Фейсбук" за премиерата на книгата провокатор веднага бе подметнал, че "какво пък толкова да се пише и говори за Георги Марков, нали е бил от "ловната дружинка" и "двоен агент". В заключителните си думи по този повод г-н Мишев изтъкна, че очернянето е постоянен атрибут на днешното време, на което Марин Георгиев отговори, че за да се преодолее това, е нужна много и "черна работа", каквато вършат и Цвета Маркова, и всички останали журналисти (многократно бе цитирано името на Христо Христов и неговите книги за Георги Марков), писатели и литературни изследователи, които не спират да търсят историческата истина и да възстановяват историческата правда.

В края на вечерта Цвета Трифонова сподели свои мисли за книгата си и за работата си върху нея, като не пропусна да благодари сърдечно на всички, които са помогнали тя да види бял свят (издателството е "Фабер").

http://slavimirgenchev.info/?p=4538
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #67 -: Октомври 02, 2012, 05:56 »

Благодаря на Слави за съдържателния му и онагледен репортаж и нека добавя нещо, след като още веднъж прочетох книгата.  Преди всичко, поздравления за Цвета: за огромния й труд, за това, че се зае да изследва такава актуална тема. Защото Георги Марков е писател, който винаги ще бъде актуален. Има творци, които са обвързани с даден период от време и извън него не могат да се разглеждат. Те са, ако може така да се каже, (о)писатели на своето съвремие. Докато Георги Марков звучи винаги актуално, дори когато пише за далечни случки. Защото, освен с блестящо перо, притежава.... каква неточен и клиширан израз („притежава”? – вероятно си я е купил на битака „Илиенци” за хиляда евро с отстъпка?!), не – той е надарен или още по-точно – БЛАГОСЛОВЕН (дума, която трудно ще откриете не само в съвременния български език) с извънредна проницателност, която му позволява да прониква в същината на събитията. Тази проницателност му позволи да схване безобразното лице на така наречения „реален социализъм” и да скъса решително с него. Тя му позволи да бъде критичен и към западния свят, на когото направи безпощадна дисекция. Именно живата му мисъл, невероятното въображение и неподвластност на идеологическите догми навлече гнева на Тодор Живков, който не може да му прости това, че така добре е описал същността на социализма и специално на собствения му режим. Много преди десети ноември Георги Марков смело заяви в „Новите задочни репортажи”, че няма по-голямо идейно течение от байганьовщината в тогавашна България. И пророчеството му се оказа вярно. Когато социализъмът като идея безславно рухна, бившите комунисти станаха социалисти, капиталисти, защитници на православието и какво ли още не – но без да се отказват от престъпленията и вината си, които бяха склонни да поемат само с отбрани мезета – и байганьовщината под формата на всеобщо изпростяване възтържествува. Тази байганьощина (ако щете, и батбойковщина) днес се опитва да прати в забрава един от най-талантливите синове на България. И допълнително да го очерни, с помощта на довчерашни гнусни лакеи, които продължават да хвърлят върху него помия от лъжи и полуистина, за да докажат, че всички били маскари (като тях). Същите, които вече „доказваха”, че всички при социализма сме равни.

Цвета Трифонова изследа само част от творбите на писателя, но го прави с присъщата й  акуратност и задълбоченост. Пред очите ни като калейдоскоп преминават ключови произведения на Г.Марков, в които виждаме, как писателят се стреми към истината, която все по-трудно открива в задушаващата атмосфера на подлизурковщина и хамелеонщина. Накрая е поместена изключително интересен паралел за житейски и творчески път на Георги Марков и Никола Вапцаров. Останах особено поразен от великолепния й анализ на романа „Достопочтеното шимпанзе”, написан малко преди убийството на Джери в съавторство с англичаните Дейвид Филипс. Каква убийствена сатира на съвременните западни нрави, наистина! Там където понятия като „Бог”, „отечество”, „нация”, „морал”, „традиции”, „чест и доблест”, отдавна са загубили своето значение и са се превърнали по-скоро във фикция и дори предмет за осмиване, където демокрацията се е превърнала в своя антипод поради безумното съобразяване с инстинктите на тълпата, където всичко е станало предмет на покупко-продажба (в единна валута), появата на маймуна в ролята на премиер действително не е така странна. Цвета съвършено на място цитира и мнението на Виктор Ерофеев: „ Вълците, които могат да изядат Европа, са нейните изпосталели и изродили се ценности. Това са ценности, които все повече се лишават от своето първично съдържание и съществуват основно във формално измерение... Играта замества смисъла”. И тогава нима „Достопочтеното шимпанзе” не звучи толкова достоверно, като „Негово превъзходителство Мутрата”, например? И защо пък не? Нима от тях не лъха поне автентичната първичност, липсваща на една мъртвородена ляво-дясна-центристка (или царско-„либерално”-социалистическа, на кого му пука) коалиция?

Трудът на Цвета Трифонова, богато документиран и прецизно написан, е първата лястовичка в нашето чалгаджийско безвремие, което ползва езика, както се ползват дърводелските инструменти. Очакваме и други, които да ни донесат очарованието от дълго потулваните и премълчавани перли на сладката ни и омайна реч.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
cveta
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 87


Профил
« Отговор #68 -: Октомври 03, 2012, 11:06 »

Благодаря  на Бога, че  един от спонсорите на Изданието ,  преводачът  и писател Петър Дяков- Рино  е и първи рецензент на  книгата.  Той естествено е   благосклонен  и също тъй щедър в преценките. За мен е важно , че  казва нещо  за литературното творчество на Марков и за  качествата на книгата , а не повтаря същите  политически   и мартирологически теми, както се случи на
 премиерата.
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #69 -: Февруари 02, 2013, 08:15 »


Цялото интервю на Цвета Трифонова, автор на книгата „ Георги Марков. Да пишеш, за да можеш да умреш” /2012 /, част от което бе изрязана в. бр 2 , 31. 01. 2013 г. на в-к "Демокрация".



Въпрос: Защо ни е нужен днес Георги Марков? Толкова ли е силна магията на този писател?

Цвета Трифонова: Писателят Георги Марков, убит от ДС с помощта на КГБ, през септември 1978 г., днес повече от всякога е нужен на българското общество и нация.Личността и творчеството му запълват множество липси на днешния ден. Защото е талантлив създател на модерна българска литература, страстен родолюбец, еталон за гражданска съвест и кураж, човек жертвоготовен за каузата на свободата.

Интелектуалец от европейски мащаб, Г. Марков е символ на свободния дух, нетърпящ оковите на тиранията. Неговите „Задочни репортажи за България“се равняват на големите български библии – „Записки за българските въстания”, „Строители на съвременна България“ и „Бай Ганьо”. Като тях са автентично свидетелство за своята епоха, писани в самота и страдание, четени със синовна обич и вдъхновение по радио „Свободна Европа и Дойче веле”, под непрестанна заплаха за живота му. Но неговата гражданска и творческа позиция против тоталитарната доктрина е ясно изявена далеч преди емиграцията - в романа „Покривът” и в „Жените на Варшава”, в пиесите „Атентат в затворената улица”, „Да се провреш под дъгата” „Комунисти“и „Аз бях той”. Поради което споделя и трагическата участ на почти всички български апостоли – прогонен от родината си, в далечното си изгнание, води самотната си битката против поредното национално робство, въоръжен единствено със силата на словото. Съвестта и таланта му го самонатоварват с мисията да компенсира в очите на света унижението и покорството на българската нация, дори с цената на живота си. Унищожен е заради изобличителните и саркастични репортажи, в които разголва истината за националното предателство, за подтисничеството и демагогския популизъм на комунистическата диктатура.

Заради това, че подбужда достойнството на българите и им вдъхва кураж за съпротива. Независимо от злостните клеветници, името на Георги Марков рано или късно ще заеме мястото си в редицата на националните ни герои.Той бе свободният глас и нравствената съвест на България през втората половина на 20 век, личността, която умива лицето на нацията в очите на цивилизованите народи.

Какво самочувствие на европейци бихме имали днес, ако не сме имали хора като несломимия Илия Минев и прокуденият писател Георги Марков, ако не е било горянското движение. Щяха да ни се смеят и кокошките - и те крякат и се дърпат, когато ги душат лисиците. Ненапразно още неговите съвременници, слушайки Задочните му репортажи по радио Свободна Европа го сравняват с Александър Солженицин. Освен това е жизнерадостен, обаятелен, остроумен, оригинален и харизматичен мъж, горда издънка на своето племе.

Въпрос: Смятате ли, че името и литературното му творчество продължава да отсъства от културния ни живот днес?

Цвета Трифонова: Вече не е възможно пълно игнориране, забрава или пренебрежение към името и делото на Георги Марков.Излязоха на бял свят забранените му произведения, макар в незначителни тиражи и в лошо качество, бяха преиздадени фаталните „Задочни репортажи”. Постепенно се формира група от интелектуалци, които настойчиво разбиват стената на мълчанието.

Журналистът Христо Христов направи невъзобразимото в тази посока с двете си книги, посветени на убийството на писателя; Георги Мишев - живият класик на родната литература и кинодраматургия, който всеотдайно подкрепя всички прояви, посветени на Г. Марков и е редакторът на моята книга; писателят Димитър Бочев, автор на културологични есета за своя приятел и колега; поетът Георги Борисов като гл. редактор на сп. Факел и публикуваше безотказно материали от и за Г. Марков, а като драматург на Народния театър възстанови пиесата „Да се провреш под дъгата” след 44 години на забрана и забрава.

Но, дали сте чули името или книгите на Г. Марков да се споменават в някоя от многобройните научни конференции, да е имало кръгла маса по повод негови годишнини? Да е направен юбилеен сборник, посветен на творчеството му? А дали книгите и пиесите на Марков са включени в университетските филологически конспекти, да не говорим за училищните образователни програми ? Няма го, защото новелите, драмите и романите му формират морални ценности, способни са да възпитават свободни личности, непримирими с робството и лъжата, а това е най-противното за властта и мафията.

Нарочно съм включила в книгата толкова много цветни портрети на Георги Марков, даже има статия „Галерия на многоликия”. Така може да се съпостави одухотвореното и умно лицето на твореца с физиономиите на сегашните тартори на науката и културата - Вежди Рашидов и Сергей Игнатов – образът на просветения хуманист и интелектуалец, контрастно откроява на символите на антикултурността.

Въпрос: Може ли да се каже, че литературната наука е в дълг към Г. Марков?

Цвета Трифонова: Категорично да. Освен книгите на Хр. Христов, които са разследваща журналистика, за две десетилетия литературознанието се отчита с 3-4 статии. Смятам, че тепърва предстои прочитът на неговото многожанрово творчество, тепърва ще се анализират темите, философските и нравствените му идеи за човека и държавата, ще се разнищва поетиката и естетиката на различните произведения.Трябва да се определи мястото и значението на наследството му в националната литературна история, да се съотнесе както към периода на соцлитературата, така и към европейските литературни процеси през 20 век.


С анализите в книгата „Георги Марков. Да пишеш, за да можеш да умреш” нищо не завършва, а напротив - показва какво не е направено и какво предстои да се извърши относно творчеството на големия писател.

Въпрос: „Да пишеш , за да можеш да умреш” и вместо паметник – плочата в калта...

Цвета Трифонова: Заглавието на книгата е първата част от максима на Франц Кафка, определян като „поет на смъртта”. Георги Марков също е жертва на своето писателско призвание и на своята морална съвест. Но максимата си има антитетично продължение – „да умреш, за да можеш да пишеш”.Освен с кръвта на автора, втората част на изречението се подписва с почерка на времето. То ще покаже дали литературното му творчество ще продължи да живее.

Същата дилема се отнася и за паметниците. Времето поставя всяко нещо на мястото му, то въздига или сваля кумири и пиедестали, животът е по–силен и балансиран от политиката. Така че можем да се доверим на точните му преценки - то и Хр. Ботев за съвременниците си е бил само един „нехранимайка”, а В. Левски е осъден за убийство, нали?


Впрочем в сатиричния си роман „Достопочтеното шимпанзе” Г. Марков в съавторство с англичанина Дейвид Филипс описва медийния популизъм и политическото инженерство като инструменти за диктатура на посредствеността и на бюрокрацията. Но нейната власт и деребейство са в краткосрочен и в конкретен план. В духовните аспекти и в мащабите на Битието фундаментални са стойностните имена, събития и дела. Те определят жалоните или идеалите на общочовешкото развитие.

Така че „паметник от бронз и мрамор“на Георги Марков ще има един ден в София, както пророкува още по време на убийството му друг забележителен български Дон Кихот – физикът-дисидент Стефан Маринов, също прогонен от България.

Въпрос: Къде и в какво младите хора да търсят духовни и морални опори?

Цвета Трифонова: О, едва ли младежите чакат някой, понеже е стар и препатил, да ги поучава ,т. е. да им показва правия път. Нашият път е назад във времето и няма защо да се самооблъщаваме и да ги заблуждаваме, че той е бил верният. Напротив, ние се заблудихме като слепи Самуилови войници, еднооки вождове ни натикаха в задънена улица. Ние самите сме грешници, за да имаме право да даваме акъл на младите. Според мен единствено необходимо е те да осъзнаят, че не някой друг, а самите те са моралната и духовната опора на обществото, да осъзнаят своя дълг към родината си, към майките и бащите си, към дечицата, които ще създадат.

Достатъчно е да разберат, че е дошло тяхното време да поемат отговорност. В тях е надеждата ни да пренесат чувството за справедливост и бунтарство, присъщи на младостта им и в обществения живот.

Напоследък съм много обнадеждена от младите хора на България – те вече осъзнават силата си и своите отговорности – в техните ръце е спасението не само на Иракли, дюните и природата, но и спасението на нацията и държавата.

Само бих им казала – не се страхувайте, момчета и момичета, от палките и полицейщината, нито от куршумите дори, както не се е страхувал Георги Марков, както не са се страхували Ботев , Георги Бенковски и Алеко Константинов, да не изброявам всички светци на българската свобода.

Не се доверявайте на лъстиви лъжепророци, които се присламчват към протеста ви. Вярвайте само на себе си, на собствения си усет за правда и на обичта си към родината.

А иначе се надявам, ако не родителите, то поне училището да им е казало, че истинските ценности са в завещанията на големите творци, учени и хуманисти, в страниците на вечните книги, в платната на световните художници, в безсмъртната и прекрасна музика на Моцарт, Бетовен, Верди, Пучини, Шопен, не и в отвратителната чалга, в бабаитските осанки и в перверзните персони, които шестват по телевизионните екрани. Те само ни унижават и срамят като културен европейски народ.

Въпрос: Къде живеете, как живеете, какви проблеми имат хората около Вас, как „четат” днешния ден и как се справят с проблемите?

Цвета Трифонова: Да се пита български пенсионер как живее днес е неудобно. Все пак хората от по-осъзнатата литературна гилдия имаме примера на държавника и затворника Петко Каравелов и ценим твърдението му, че в Черната джамия и в България няма такива работи като бой с пясъчни торби. А обяснението как се живее с българска пенсия се намира в черната хроника.
 
След принудителното пенсиониране се преселих в милия на сърцето ми град Банско. Имах сантимент към това китно и уникално с природата и архитектурата си градче , родилно лоно на бележити просветители и книжовници. Смятах го за мое духовно място, там направих двете си книги върху архива на Никола Вапцаров. Обожавам планината, исках на старини да се върна към природата.

Обаче заварих съвсем различна ситуация. Днес силно се тревожа за Банско и Пирин, те са в страшна беда. Приказният ландшафт вече е превърнат в уродлива урбанизация. Алчни гешефтари и престъпни управници са сътворили призрачно гето, с нагъчкани един в друг грамадни пустеещи хотели и изоставени строежи, без инфраструктура, без улици и без празно местенце за зелени площи, паркинги и детски площадки, без всякакви социални услуги. Лунен пейзаж с грозни боруни от камъни, бурени, пръст и боклуци, с безсмислено стърчащи бетони, обитавани от кучета и кукумявки, това са новите квартали на някогашното уютно обиталище. Там живея сега, изолирано и самотно.

Но не им стига това на безродните слуги на феодала Цеко Минев. Решили са да доограбят и довършат най-красивата българска планина, за още 30 години да владеят и да секат величествените гори от мури, възпети в песните и легендите, да отровят чистите планински реки с хиляди тонове изкуствен химически сняг от писти, които слизат в сърцето на самия град. И докато да се прочуят като „зимна столица”, да се превърнат от мултимилионери в милиардери, чиито къщи са в Дубай, на Бахамските или кой знае какви острови.

Какво им пука на олигарсите, че все повече и все по-млади банскалии по на 30-40 г. вече умират от рак и портите на старата църква постоянно са отрупани с некролози на местни хора, нещо което го нямаше преди 15 години. Не искат да знаят, че климатът се затопля глобално, цепят се километрови ледове на Антарктида и две трети от ледниците в Алпите са се стопили и че тук след 10 години няма да има нито сняг, нито гори , нито води, а само стотици декари голи урви върху гръдта на планината.

Принуждават хората служебно да участват в смешни протести, затваряйки пътя на уж желаните туристи, мобилизират общинските служители, разни охранители и персонала на фирмата Юлен в края на работния ден, но най-циничното е, че включват и невинни дечица от местните фолклорни групи в кампаниите си. Децата откъде да знаят, че участват в Дяволското хоро на властници и мафиоти над гроба на родната им планина, че обслужват скритите интереси на гробокопачите на градчето.

Да, това е Дяволско, Юдовско хоро на самозабравили се хищници, които долитат тук като лешояди, подушили богата плячка. Това, пияно от алчност Дяволско хоро, тропано от недоразумения с висок ранг - депутати, министри и от тази абсурдна председателка на НС - има аналог в литературната ни класика - описано е от Антон Страшимиров в романа му ” Хоро” – там убийците принуждават жените и майките да плюят върху труповете на синовете си и да играят хоро над зиналата черна яма.

Не съм се надявала да видя наживо подобна гротеска в любимото ми Банско, болно ми е, защото духът на родолюбивите и свободолюбивите му възрожденски предтечи е отлетял безвъзвратно. На тяхно място се е настанила лакомията.

Да, градчето и Пирин са плячка, която се гърчи в ноктите на Цеко Минев и неговите властимащи слуги и няма кой да му помогне, уви, макар че това е проблем на цялата нация. Важното е, че всички поредни управници се залепват за олигарха като мухи на мед.Той е ръката, която гребе от меда и заради тях. А като загасне най-ценното ни духовно огнище и пресъхне живият извор, като откраднат единственото съкровище, което ни е останало – прекрасната ни природа , постепенно ще загине и тялото, и цялото- нацията и държавата. Така че какво да говорим за проблемите – те са циреите на отровеното време, което имахме участта да преживеем.

Страната ни ще се излекува от болежките, когато хората или т.н гражданско общество вземат нещата в свои ръце. Симптомите са вече налице.

Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Anamary
Гост
« Отговор #70 -: Февруари 03, 2013, 23:49 »

Много силен анализ на нашето съвремие! Георги Марков има своите последователи - будни и непримирими. Докато ги има, има и светлинка в тъмата.
Благодаря на Цвета и Рино!
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #71 -: Март 05, 2013, 10:46 »

Люмиер
София Филм Фест 2013
14 март (четвъртък), 18:30
15 март (петък), 11:00

Накаран да замлъкне: Георги Марков и убийството с чадър
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #72 -: Март 10, 2013, 14:45 »

Люмиер
София Филм Фест 2013
14 март (четвъртък), 18:30
15 март (петък), 11:00

Накаран да замлъкне: Георги Марков и убийството с чадър


Интервю с Любен Марков

<a href="http://www.youtube.com/v/mCdSBHokwc0?hl=bg_BG&amp;amp;version=3" target="_blank">http://www.youtube.com/v/mCdSBHokwc0?hl=bg_BG&amp;amp;version=3</a>

Активен
Anamary
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 32


Профил
« Отговор #73 -: Август 11, 2013, 23:13 »



Източник: фейсбук
Angelina Sekulova
1 август


Е, няма как. Трогната съм до сълзи, защото едно, уж малко събитийце в нашето читалище - прожекцията на филма "Накаран да замлъкне", сякаш разлюля душите ни до такава степен, че се поде от моите приятели в Градинския форум 'Gardener's Corner' в Обединеното кралство и... един от администраторите създаде нарочна тема по този повод. И сложи цветя на гроба на Георги Марков, в израз на почитта на... целия форум.
Thank you from the bottom of my heart, Ziggy!
It's a touching gesture of friendship and, certainly, an added value to the documentary's mission: to commemorate Georgi Markov's journalistic position and admirable literary talent!


Цялата тема/Link to thread on the GC forum:
http://gardenerscorner.co.uk/forum/threads/for-angelina.53418/#post-710309
Credits: Ziggy Searchfield and the entire GC community

Активен
Anamary
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 32


Профил
« Отговор #74 -: Ноември 05, 2014, 22:49 »

Активен
Страници: 1 2 3 4 [5] 6 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Георги Марков - убитата съвест на България « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!