Tyxo.bg counter Георги Марков - убитата съвест на България
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 23, 2018, 00:16

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Георги Марков - убитата съвест на България 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 [2] 3 4 5 6 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Георги Марков - убитата съвест на България  (Прочетена 25406 пъти)
Anamary
Гост
« Отговор #15 -: Март 02, 2011, 23:34 »

http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16/129-2011-02-28-20-15-02

Как Шесто управление на ДС е чело „Задочни репортажи за България”
Написано от Христо Христов





<a href="http://desebg.com/cache/multithumb_thumbs/b_800_0_0_0___images_stories_Pamet_Knigi_1-Zadochni_reportazi_part-2_g._markovpp.jpg" target="_blank">http://desebg.com/cache/multithumb_thumbs/b_800_0_0_0___images_stories_Pamet_Knigi_1-Zadochni_reportazi_part-2_g._markovpp.jpg</a>

На 1 март 2011 г. се навършат 82 години от рождението на гениалния български писател Георги Марков. В секция „Книги” на рубриката „Памет” сайтът Държавна сигурност.com ви представя неговите „Задочни репортажи за България” – една от най-забележителните панорами, запечатали за поколенията истината за епохата на комунизма.

В част 1 бяха разказани малко известни моменти и подробности историята на написването на „Репортажите”.
Част 2 показва как Държавна сигурност е чела „Задочни репортажи за България”
Част 3 ще бъде посветена на издаването на първото издание на „Репортажите” зад граница през 1981 г.
А част 4 на перипетиите около издаването на „Репортажите” през 1990 г. в България, както и информация за последвалите издания на книгата в страната.

Ефектът от „Задочни репортажи за България”, които радио “Свободна Европа” започва да излъчва през есента на 1975 г., надхвърля многократно всяко друго забранено слово, което българите имат възможност да чуят по западна радиостанция, въпреки опитите за заглушаване.

Ефирът осигурява на Георги Марков директен достъп до слушателската аудитория в НРБ, която нито една емигрантска инициатива не може да постигне. Този факт превръща Марков в персонален идеологически противник на комунистическата система.

Режимът е изправен пред реалната опасност предаванията му и антикомунистическите и антисъветски внушения да се възприемат от интелигенцията като основа за едно опозиционно поведение и съпротива срещу властта.

Тази опасност е прогнозирана от Държавна сигурност още с първите  предавания на „Задочни репортажи”. В една строго секретна справка на Шесто управление за борба с идеологическата диверсия е направен обстоен анализ на дейността на писателя и неговите нови изяви по радиостанцията.

Документът е открит от журналиста Христо Христов в архивите на Държавна сигурност през 2000 г., когато работи по написването на книгата „Убийте „Скитник” – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков.

Справката на Шесто управление е безпрецедентна, тъй като няма друг противник на комунистическото управление, на чиято дейност да е отделяна толкова сериозно внимание. Сайтът Държавна сигурност.com ви представя възможността за първи път да се запознаете с оригиналното съдържание на документа.












Активен
Anamary
Гост
« Отговор #16 -: Март 02, 2011, 23:59 »

Филм: Досиетата „Скитник”


<a href="http://desebg.com/images/stories/Pamet/Filmi/g.markoov-4_big.jpg" target="_blank">http://desebg.com/images/stories/Pamet/Filmi/g.markoov-4_big.jpg</a>

ВИЗИТКА:
Заглавие на филма: „Досиетата „Скитник”, документален.
Продукция на: БНТ.
Място на заснемане: България и Великобритания.
Година на излъчване: 2001 г.
Продължителност: 54 мин.
Сценарист: Христо Христов
Оператор: Иван Варимезов
Режисьор: Йордан Йорданов
Музика: Сергей Джоканов.

(Сайтът Държавна сигурност.com предлага филма разделен в две части за по-лесното му гледане).

ИСТОРИЯ НА ФИЛМА

„Досиетата „Скитник” се фокусира върху ключов момент от случая с убийството на писателя Георги Марков – унищожаване на разработките срещу него в Първо главно управление на ДС и в Шесто управление на ДС.

Това става през януари 1990 г., малко след принудителното оттегляне на Тодор Живков от властта през ноември 1989 г. В досието от 10 тома на ПГУ срещу „Скитник”, кодовото име под което Държавна сигурност разработва Георги Марков като идеологически противник на комунистическата власт, се съдържа плана за неговото убийство и подробности за операцията през септември 1978 г., проведена с помощта на КГБ. Унищожаването на досиетата на писателя се оказва основна пречка за установяване на истината за убийството.

През 1999-2000 г. при проучването на архивите на Шесто управление на ДС журналистът Христо Христов попада на множество неизвестни дотогава документи на идеологическото управление на Държавна сигурност, които недвусмислено разкриват, че дейността на писателя зад граница го е превърнала в един от най-сериозните противници на комунистическото управление и персонално на Тодор Живков. Христо открива и документи, в които Държавна сигурност признава убийството на Георги Марков.

След тези документални разкрития през 2000 г. журналистът поисква от Върховния касационен съд и получава достъп до следственото и съдебното дело за унищожаването на досиетата на Георги Марков. То е водено при закрити врата през 1991 г. срещу последния началник на ПГУ ген. Владимир Тодоров и зам.-министъра на вътрешните работи ген. Стоян Савов. Два дни преди началото на делото през 1992 г. Савов се самоубива, а съдебният процес приключва с осъдителна присъда срещу ген. Тодоров.

Достъпът до съдебните материали дава подробна представа за механизма, по който досиетата на писателя са унищожени и следите, както и за опитите следите за тях да бъдат прикрити прикрити от ДС с цел никой да не разбере за съществуването на разработките. Съдебното дело съдържа и показанията, дадени под клетва на ключови фигури в Държавна сигурност, както и на всички оперативни работници, водили разработките срещу Марков в Шесто управление и в ПГУ. Те показват по категоричен начин, че Георги Марков никога не е бил агент на ДС, а напротив, един от най-изявените дисиденти зад граница, който с изявите си по радиостанциите Би Би Си, „Дойче веле” и „Свободна Европа” се превръща в персонален идеологически противник на комунистическата власт.

Съдебните материали дават възможност за първи път да се навлезе толкова надълбоко в сложната и защитена от секретността система на Държавна сигурност.

След достъпа до тези изключително важни материали Христо Христов пише сценарий за документален филм, с който кандидатства в Националния филмов център на БНТ. Проектът му печели субсидия и филмът е заснет и излъчен през 2001 г. По-късно документалните свидетелства от съдебното дело и документалните находки в архива на ДС Христов включва в документалната си книга „Убийте „Скитник” – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков, издадена през 2005 г.

Следват двете части на филма.
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #17 -: Март 09, 2011, 10:17 »

Бриго: Няма факти Георги Марков да е бил убит
9 март 2011, 08:36

<a href="http://static.blitz.bg/thumbnails/500/201103/20110309.xttrnpaztr.jpg" target="_blank">http://static.blitz.bg/thumbnails/500/201103/20110309.xttrnpaztr.jpg</a>

Бившият разузнавач номер 1 Бригадир Аспарухов пише книга, в която разказва наблюденията си за националната ни сигурност през годините. В нея Аспарухов разказва, че писателят и журналистът Георги Марков не е убит от българските служби.
“Липсва факт за неговото убийство, ако имаше такъв факт, щеше да има и убиец. Когато поех разузнаването, имаше вече следствие по случая, включи се и Скотланд Ярд и в крайна сметка никой не успя да каже кой го е убил”, коментира Аспарухов.

По думите му категорично пръст в тази работа нямат Западните служби.

“Ето, ще дам пример. Марков отива при лекар, защото му е лошо. Лекарят обаче не предприема адекватни действия. Той не разбира, че в тялото му има 3-милиметрова сачма. Нали, ако си прострелян, трябва да има рана, травма? Панталонът му бил пробит. Чак на втората аутопсия установяват, че има сачма в тялото му, това е много несериозно”. /БЛИЦ

http://www.blitz.bg/news/article/101826

Помествам тук тази лъжа, за да се убедите за пореден път, че процесът за подмяна на историятя върви с пълна сила в тъй наречения "демократичен преход". Хора като Бриго Аспарухов ни представляват на международни форуми , пишат книги, създават институти .... Истината целенасочено се размива и замъглява.
непрестанно се припява мантрата за толерантност, помирение , национално единение.
Жалкото е, че има  хора които се поддават на тази манипулация.Жалко е, но някой ден ще прочетете, че избитите , пратените в лагери, разбитият живот на хиляди хора всъщност е мит..........

" В къщата на Обесения
 не се говори за въже
Защото в нея Палачът
изживява старините си спокоен
и с внуците си разговаря вечер,
че това е занятие достойно. "

Не помня кой е автор на този стих, но той изразява в пълнота  нашата посттоталитарна, абсурдна действителност.







Активен
Anamary
Гост
« Отговор #18 -: Март 09, 2011, 11:08 »

Гнусна гавра с паметта на Георги Марков! Самият БА, естествено, не си вярва, но разчита на късата памет и лековерието на част от сънародниците ни.
Да си припомним: 16-те тома досиета на Георги Марков - в Разузнаването и в Шесто управление, бяха унищожени броени дни преди закриването на бившата ДС в началото на 1990 г. За първи път публично за съдържанието на досиетата разказват магистратите о.з. Коста Богацевски, бивш заместник-директор на Националната следствена служба, следователят Богдан Карайотов (R.I.P.), о.з. ген. Лилко Йоцов, бивш прокурор на Въоръжените сили.






Първокласен документален разказ за една от най-строго пазените тайни на комунистическия шпионаж при Живков – убийството на българския писател Георги Марков в Лондон през 1978. След книгата "Убийте скитник" (2005) разследващият журналист Христо Христов от в. "Дневник" стига до последния недостъпен архив в най-секретната структура на Държавна сигурност – Първо главно управление (ПГУ, разузнаването). Благодарение на уникалния съдебен процес, който журналистът води срещу Националната разузнавателна служба и печели, той получава достъп до архивни документи, държани затворени при всички политически мнозинства след промените в България.

Безкомпромисен в битката за истината, авторът прави публично достояние:

- досието на "Пикадили", единственият заподозрян по случая агент на разузнаването, отказано на Великобритания и Дания през 1993;

- споразумението между ПГУ и КГБ за използване на смъртоносни отрови и уреди за изстрелването им от Лубянка;

- сътрудничеството на двете разузнавания по разработката срещу Георги Марков и неговото обезвреждане.

http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2008/09/08/547198_dvoiniiat_jivot_na_agent_pikadili/
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #19 -: Март 09, 2011, 11:47 »

Струва си да се пусне още веднъж след днешните жалки бригадирски изцепки:

Филм: Досиетата „Скитник”
http://desebg.com/2011-01-06-11-54-33/130-2011-03-01-08-28-11



Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #20 -: Март 09, 2011, 12:56 »

Никола Марков: Георги пристигна при мен в Италия без желание да емигрира

23 Януари 2009

Петър Добрев

Никола Марков, братът на убития писател Георги Марков, продължава да търси справедливост. Снимка: Петър Д

За Георги Марков е писано много, но малко се знае за неговия брат Никола Марков, който става една от причините писателят да избяга на Запад. Георги Марков заминава на гости при брат си в Италия през 1969 г. и остава там, без да се върне повече в България.

По-малкият брат на Георги от 1963 г. насам е в емиграция в Италия, живял е и в Канада, и САЩ.

„В досиетата на нашето семейство винаги е пишело „неблагонадеждни, вражеско семейство“. Чел съм ги след промените. Само защото не приемахме идеологията. А когато си враг на един такъв режим, твоето бъдеще е черно. Затова аз реших да избягам“, разказва Никола Марков.
И до днес той прилича на

враг на „народната“ власт

към която и не крие презрението си. Със задължителен костюм, бяла брада и подчертано аристократични маниери.

През 1963 г. Никола Марков отива при роднина в Италия и подава молба за политическо убежище. Започва успешен бизнес с пощенски марки и скоро успява да вземе при себе си съпругата си Маргарита и тогава 7-годишната им дъщеря. Организира чрез познати италианци и сърби двете да минат границата по време на граничните събори на Калотина, които са всеки септември. През 1965 г. двете успяват да профучат през сръбската граница с около 100 км в час. „Малко а ла Джеймс Бонд“, казва Марков.

По това време братът на Никола - Георги, е на върха на своята писателска слава в родината си - пише нови книги, пиесите му са по всички театри, участва като сценарист в телевизията, дори е канен на лов от Тодор Живков. И така до 1968 г., когато започват чешките събития. Въпреки това, според Никола Марков, Георги никога не е приемал същността на режима. Затова в един разговор Тодор Живков казва: „Абе, Георги, че е талантлив, талантлив е, но не е наш!“



Никола Марков. Снимка: Петър Добрев

„Това Тодор Живков го чувства и разбира със своята селска хитрост. И действително, Георги никога не е бил „техен“ и абсолютно не е поддържал политиката. Той знаеше, че България е една необявена съветска република, контролирана от Москва“, казва Никола Марков.

Това си проличава особено добре, когато Георги отива на гости на брат си в Италия през 1969 г., защото не пускат пиесата му „Комунисти“ на сцената (формален повод за заминаването става спирането на друга негова пиеса - “Аз бях той” - виж тук). Обвиняват го, че е изкарал полицейския началник Гешев по-голям герой от партизаните. „Пристигна и ми каза, че има брожения против него заради пиесата и са го посъветвали, докато се уталожи реакцията на органите, да остане в чужбина“, разказва Никола Марков. Въпреки всичко Георги отива в Италия

без желание да емигрира

Дотогава, докато режимът не решава да го изолира. „Още след три месеца престой при мен започнаха да достигат слухове, че той има бизнес договори с италианците за романи и филми, какво ли не още. Започнаха да свалят пиесите му, да не ги изнасят в чужбина, да забраняват книгите му. Разбрахме, че се е образувало следствено дело в ДС и Георги се възприема като невъзвръщенец (б. р. - политически емигрант, на когото е забранено връщането в родината), спомня си Никола Марков. „Затова, когато по-късно се твърдеше, че Георги е избягал, той открито заяви: „Вие ме изгонихте, вие ме накарахте да остана тук“. Един богат човек се отказа и остана да живее в отшелничество и мизерия.“

Защото, противно на комунистическото клише, в чужбина няма тълпи от „врагове на народа“ и емигранти, които да ти предлагат средства, за да те направят шпионин. От Италия Георги Марков заминава за Лондон по искане на Петър Увалиев, известния български изкуствовед и публицист. Там той живее в едно апартаментче с Тео Лирков от Би Би Си – тогава най-колоритният българин във Великобритания, минал през няколко емигрантски лагера. „Георги ми разказваше, че в понеделник варят по една тенджера фасул, която им стига за цяла седмица. Пращах му по някоя и друга лира, нямах голяма възможност и той продължаваше да живее един жестоко мизерен живот, в сравнение с този, който остави в България“, казва Никола Марков.

Георги Марков минава през период на жестока носталгия и самота. Носталгия по България, въпреки режима. Никола Марков разказва: „Нашата вила в Княжево граничеше с къщата на евреина Голдщайн. Между двете къщи имаше голяма слива. Голдщайн ни канеше като деца с Георги да берем плодовете – и за него, и за нас. След 9 септември той подари вилата на комунистите срещу три паспорта за Америка и там се настани Вълко Червенков. Веднъж аз отново погледнах към сливата – през четири метра там стояха военни. Един от тях изрева: „Ти какво гледаш тука, бе? Да са махаш веднага!” Възможно ли е според вас аз или Георги да сме имали носталгия по този режим?“, пита той.

В крайна сметка през 1972 г. Георги Марков влиза в радио Би Би Си – Лондон, като чиновник с мизерната заплата от 350 лири стерлинги. По същото време наемът на една гарсониера в Лондон е 500 лири. После се свърза с „Дойче веле” и „Свободна Европа”, откъдето хонорарите вече му осигуряват по-сносен живот. Със свой приятел той купува малка къща, където и до днес живеят вдовицата и дъщеря му. По думите на Никола Марков през този период той не участва в никакви партии, емигрантски организации и секретни служби – въпреки всички усилия на комунистическата власт да докаже противното.

Никола Марков често пътува до Лондон при брат си. На 18 август 1978 г. се разделят на летище Хийтроу и Никола му казва: „Георги, моля ти се, пази се. Тези хора не си играят“. Писателят маха ядосано с ръка и казва: „Абе,

ако искат да ме убият, да ме убият

но те знаят какъв скандал ще стане“. Никола отговаря: „Ти, когато си мъртъв, какъвто и скандал да стане, няма да ти послужи за нищо“. Това са последните думи между двамата лице в лице.

През септември, при едно от редовните си обаждания до Лондон, Никола разбира, че Георги е в болница и „не е добре“. В неделя кризата е преминала и Георги е говорил с Тео Лирков за новата си книга. „Аз се успокоих, но не знаех нищо за сачмата, за чадъра – само, че е болен – разказва Никола Марков - В понеделник сутринта отидох да направя резервация за самолет, за да отида да го видя. Бяхме говорили заедно да заминем за Америка, да видим какви са възможностите там. Той не искаше да е чиновник в Би Би Си, искаше да се отдаде свободно на литературна дейност. Като се прибрах, към девет ми звънна телефонът и се обади Дейвид Филипс, който с Георги написа „Достопочтеното шимпанзе“. Каза само да се обадя в болницата: „Георги е зле“. Веднага звъннах. От болницата искаха първо да знаят кой пита за Георги. Казах: „Брат му е“. Отговориха ми, че Георги е починал тази сутрин.“
Никола Марков за пръв и единствен път прекъсва разказа си. Сълзите са в очите му и след 30 години.



—————————-
През септември миналата година давността на делото за смъртта на писателя беше продължена с още 22 години и следователите - сменени. В основата на това настоятелно търсене стоят двама – братовчедът на Георги - Любен и брат му Никола. „Отвращавам се още повече от тези, които днес си позволяват вулгарността да казват, че българските служби нямали нищо общо с убийството“, казва Никола Марков.

http://e-vestnik.bg/5226
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #21 -: Март 10, 2011, 07:31 »

Бриго: Няма факти Георги Марков да е бил убит
9 март 2011, 08:36

<a href="http://static.blitz.bg/thumbnails/500/201103/20110309.xttrnpaztr.jpg" target="_blank">http://static.blitz.bg/thumbnails/500/201103/20110309.xttrnpaztr.jpg</a>

Бившият разузнавач номер 1 Бригадир Аспарухов пише книга, в която разказва наблюденията си за националната ни сигурност през годините. В нея Аспарухов разказва, че писателят и журналистът Георги Марков не е убит от българските служби.
“Липсва факт за неговото убийство, ако имаше такъв факт, щеше да има и убиец. Когато поех разузнаването, имаше вече следствие по случая, включи се и Скотланд Ярд и в крайна сметка никой не успя да каже кой го е убил”, коментира Аспарухов.

По думите му категорично пръст в тази работа нямат Западните служби.

“Ето, ще дам пример. Марков отива при лекар, защото му е лошо. Лекарят обаче не предприема адекватни действия. Той не разбира, че в тялото му има 3-милиметрова сачма. Нали, ако си прострелян, трябва да има рана, травма? Панталонът му бил пробит. Чак на втората аутопсия установяват, че има сачма в тялото му, това е много несериозно”. /БЛИЦ

http://www.blitz.bg/news/article/101826

Помествам тук тази лъжа, за да се убедите за пореден път, че процесът за подмяна на историятя върви с пълна сила в тъй наречения "демократичен преход". Хора като Бриго Аспарухов ни представляват на международни форуми , пишат книги, създават институти .... Истината целенасочено се размива и замъглява.
непрестанно се припява мантрата за толерантност, помирение , национално единение.
Жалкото е, че има  хора които се поддават на тази манипулация.Жалко е, но някой ден ще прочетете, че избитите , пратените в лагери, разбитият живот на хиляди хора всъщност е мит..........

" В къщата на Обесения
 не се говори за въже
Защото в нея Палачът
изживява старините си спокоен
и с внуците си разговаря вечер,
че това е занятие достойно. "

Не помня кой е автор на този стих, но той изразява в пълнота  нашата посттоталитарна, абсурдна действителност.



За професионален подлец и лъжец като Бригадира, текезесарската изцепка не е нещо ново. Друго твърдят сведущи хора, които няма какво да крият:

Бившият шеф на външното контраразузнаване на КГБ Олег Калугин разкри пред Дарик радио, че през 1978 година е участвал в разработването на плановете за убийството на Марков.

"Георги Марков беше убит по заповед на Тодор Живков. Той помоли съветските си приятели да му помогнат като предоставят техническа помощ. Тоест, българските служби извършиха престъплението, а съветските осигуриха някои средства за извършването му, в случая- осигуриха отровата", каза Калугин и допълни, че "оръжието беше един много малък пистолет, закачен за един чадър".

Олег Калугин разказа, че Андропов се колебаел и не желаел СССР да участва в покушението, но шефът на руското разузнаване Крючков помолил Андропов да промени мнението си.

"Твърдеше, че ако не се съгласим с молбата на българските тайни служби, това може да разгневи Живков и отношенията между България и Съветския съюз да се развалят"

Калугин разкрива още, че КГБ е имала специална лаборатория, разработваща тези отрови.

"Днес тя е усъвършенствала продукта си и много хора в Русия умряха от отравяния. Говоря за руските политически дисиденти", каза още той.


http://www.dnes.bg/obshtestvo/2008/07/25/liudmila-jivkova-zamesena-v-ubiistvoto-na-georgi-markov.54754
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Anamary
Гост
« Отговор #22 -: Март 10, 2011, 08:51 »

От горния линк на Рино:

"Дъщерята на Тодор Живков – Людмила, също е участвала във вземането на решението писателят-дисидент Георги Марков да бъде убит."



Част от картината "Тайната (пъклена - б.м.) вечеря" на неизвестен български художник.
Активен
slavimir genchev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 200


Профил
« Отговор #23 -: Март 10, 2011, 18:28 »

Колкото повече "няма данни", толкова по-ясно става....

 Ухилен  Ухилен  Ухилен
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #24 -: Март 10, 2011, 20:10 »

Дъщерята бе просто шизофреничка.
Активен
Stoyan Chonev (Stoni)
Гост
« Отговор #25 -: Март 11, 2011, 21:53 »

Дъщерята бе просто шизофреничка.

Kru6ata nqma kak da padne po dale4 Усмивчица
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #26 -: Март 11, 2011, 23:17 »

Признава за сачмата (няма как да не признае), но убиец и факти нямало... Хептен не я схващам тази "логика".
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #27 -: Март 13, 2011, 12:04 »

Интервю на Христо Христов, публикувано във в. "Демокрация" в далечната 2000 г.
http://www.eunet.bg/media/show_story.html?issue=220296192&media=1523776&class=2787648&story=220299072



Димитър Инкьов е писател, автор на над 100 книги за деца, които са преведени в много страни. През 1965 той емигрира в Германия и в продължение на 25 години осмива режима на Живков по Радио „Свободна Европа“ под псевдонима Велко Верин. Повод за срещата с писателя са разсекретените наскоро от МВР тайни на ДС за българските дисиденти и за случая Марков, в които името на Димитър Инкьов също се споменава.

 – Г-н Инкьов, вие сте се запознал с последните разкрития за Георги Марков, публикувани неотдавна в „Демокрация“. Какво ви говорят тези документи, които МВР за първи път разсекретява?

 – Те говорят за това каква голяма борба Държавна сигурност е водила срещу емиграцията, за това колко много комунистическата власт и ДС са се страхували от всяка искра свободна мисъл.

– Досега в България ДС успя да насади в обществото само слухове около това кой е Георги Марков и каква е била дейността му, като по този начин манипулираше общественото мнение.

– Аз следях всичко, свързано с Марков, защото той беше мой приятел още от България. Ние бяхме заедно в Клуба на младия писател. И последният човек, с когото аз разговарях половин час преди да замина за Германия, знаейки, че няма да се върна, беше той. Жалкото в цялата история е, че България е единствената държава от всички бивши комунистически страни, която не направи равносметка на миналото си. Беше затворена страницата на миналото, сякаш не е съществувала. А това е история на страната, тази история не може да бъде зачеркната, трябва да є се направи анализ. Дейността на Държавна сигурност трябва да се знае, обществено да се документира. Това го направиха във всички други държави.

Преди двадесетина дни бях на международното световно изложение в Хановер. Там видях българския щанд, на който се играеха хора и ръченици, бе пусната народна музика и България се представяше като туристическа страна. В същото време щандът на Албания представляваше един от онези ужасни 6000 бункера, които Енвер Ходжа е построил, плашейки народа си от нахлуване на чужди държави. В този мрачен бункер вътре се прожектираше един филм, който анализираше по безпощаден начин комунистическата история на Албания. Показваше се как комунистите са взели властта с убийства, с дресирането на интелигенцията, показваше се как народът плаче след смъртта на Енвер Ходжа. Накрая бе дадено освобождението от режима и филмът завършваше с думите: това е нашата жестока история, която ни откъсна от света в продължение на 45 години, затова сега Албания е в това състояние.

– А защо смятате, че в България нямаше прочит на най-тежките престъпления на комунизма?

– Защото в България всички онези, които бяха отговорни за тези престъпления, имаха достатъчно време да унищожат част от документите. Те ако донякъде са се стреснали, щяха поне да напишат нещата, знаейки, че това е история на България, тя трябва да се напише дори когато е мрачна и е пълна с престъпления. Това обаче не се направи.

Четете тук


Активен
Anamary
Гост
« Отговор #28 -: Март 25, 2011, 15:29 »

Усмивките в скулптури на Георги Марков

Автор на скулптурите: Спартак Дерменджиев
Снимки: Христо Христов
Източник: http://desebg.com/2011-01-06-11-55-07/132-2011-03-02-08-54-48

Из изложба, посветена на 82-годишнината на Георги Марков.
Изложбата е подредена в Галерия 36 на ул. „Славянска” 40











Пред  Държавна сигурност.com авторът заяви, че решението му да направи скулптури на Георги Марков се е родило спонтанно.

„Това е един вид съпротива срещу усещането, че не живеем 21 години след промените, а преди това. По някакъв начин желаех да споделя това усещане и тогава образът на Георги Марков, неговият живот и съдба изплуваха в съзнанието ми”, сподели Дерменджиев.

Активен
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #29 -: Март 25, 2011, 15:55 »


По една случайност точно нощес сканирах тази невиждана според мен в България снимка на Георги Марков.

Тя е от каталога на австрийското издателство Wieser, което издаде през есента "Портрет на моя двойник" на немски, а пред няколко седмици и "Жените на Варшава".

Рядко хубавата моментна фотография е от частния архив на издателката и преводачка на двата сборника Румяна Еберт.

По думите на Румяна, снимката е от Мюнхенската гара, на тръгване на Георги за Лондон след последното му гостуване в баварската столица.

От последното му лято, 1978 г.

Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Страници: 1 [2] 3 4 5 6 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Георги Марков - убитата съвест на България « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!