Tyxo.bg counter Убийствено червено
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 23, 2018, 00:14

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Архивът на "Де зората" (юли 2006 - февруари 2010) е тук: http://de-zorata.de/sites/forum
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Убийствено червено 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 [2] 3 4 5 6 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Убийствено червено  (Прочетена 37584 пъти)
proanti
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 55


Профил
« Отговор #15 -: Септември 21, 2010, 22:52 »

a be ne sam siguren  dali izpratich lichnoto saobshtenie. moite tel 986 3880 9875877 kato obajdwate utre 22  molja zwanni da s ewidim predi daidete pri djanko.
towa be saobshenie za milen proshtawajte ch izpolzuwam  tazi tema.
Na wsichki forumci chestit praznik na Balgarija.
zle sam s kirilishkata klawiatura w momemnta
Активен
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #16 -: Ноември 28, 2010, 20:34 »

Пловдив, май 1953 г. – първата стачка срещу комунизма в Източна Европа
из блога на toross

4 май 1953 год. Пловдив. По икиндия на сегашния бул. „Руски” се стоварват министрите Георги Цанков /на МВР/, Антон Югов/на промишлеността/, Райко Дамянов /подпредседател на Министерски съвет/, Станко Тодоров /на земеделието/, Георги Чанков /на държавната планова комисия/. Придружавани са от кмета на града Никола Балканджиев и Секретаря на окръжния комитет на БКП в Пловдив Иван Пръмов/Да, да свекърът на еврокомисарката на кадета Рилски другарката Меглена/. Булевардът е отцепен от стотици милиционери. Тежката комунистическа делегация е проводена по необичаен и стряскащ повод – първата стачка в пределите на Източния блок, окончателно предаден под  господството на Съветския съюз.

За това събитие няма да прочетете никъде в официалните хроники и исторически съчинителства, много малко са останали и живите, които помнят пролетните дни на 1953 г. в Пловдив, а настоящите пловдивски краеведи и „местни патриоти” умишлено избягват темата, просто защото са си производни на същата БКП, която удавя стачката в кръв и множество съдебни процеси, завършили с присъди за Белене, Стара Загора, Скравена, Сливен или Огняново.

Беше зимата между 1990 и 1991 г. Течеше стачката срещу второто правителство на Луканов. На един от митингите ме пресрещна шефът на униатите в Пловдив отец Храбър Марков /Бог да го прости!!!/ и ми разказа прелюбопитна история. Радваше се като дете, че „правителството е пътник”, но държеше да се припомни „за тютюневата стачка” в града през 1953 г. – с двама от водачите и` лежал в Белене, та му разказали в подробности за нея. Тогава държах да го запиша, после разрових и оскъдните документи, а тия дни се опитах да допълня фактите. Почти нищо не открих, но ще споделя какво научих за наистина уникалния политически протест. Той има и своята симптоматична предистория.

След  1878 г. в Пловдив се произвежда преди всичко рязан тютюн до 90-те години на 19 век, когато начва пълненето на цигари. Първопроходник е фирма „Златен лев”, която през 1885 г. внася машина за рязане на тютюн. През 1909 г. се създава акционерното дружество „Съединени тютюневи фабрики” или „Картела”. След 1922 г. в Пловдив се откриват фабриките „Зора” на Димитър Спасов и „Златен лъв” на братята Тютюнджиян /1922г./. По време на войната градът е център на  скромната промишленост, която захранва с цигари половин Западна Европа. Откриват се още три фабрики в Пловдив: „Родина”, „Болярка” и „Изгрев”.  В града е и производството на най-качествените цигари по онова време с марката „Томасян” /един от преките наследници Ервант Хугасян доскоро беше жив/. Фамилията налага марката с качествената технология за ферментация, цигарената смеска, ниските цени на папиросите и достига през 30-те години до 1 милион цигари на смяна. По това време в Стара Загора се налага и производството на фабрика „Слънце” на братя Белчеви /наследникът Койчо Белчев е жив и здрав и досега/.  В страната най-големите играчи на този пазар са братя Чапрашикови, Палавееви, Добри Кършев, Слав Константинов и разбира се магната Анжело Куюмджийски – един от най-богатите хора в страната. Всички те имат търговски представителства в Пловдив. Но…

През 1947 г. комунистите приемат Закона за учредяване в България на държавен тютюнев монопол и всички складове, съоръжения, машини, инвентар и авоари на … 81/осемдесет и една !!!/ чуждестранни и български тютюно-търговски фирми в Пловдив стават „общонародна” собственост, т.е. комунистическа. Вливат се в пловдивския клон на Държавния тютюнев монопол /ДП„Тютюнева промишленост”/ от 1 юни 1947 г. В производството, ферментацията, обработката,  опаковката, експортирането, търговията с тютюн и цигари по това време в Пловдив и околността са ангажирани над 30 000 души, предимно от близките села и градския пролетариат.  В пловдивската тютюнева промишленост има подписан един от първите колективни трудови договори, съществуват реално и три синдиката: необвързания с партии Съюз на съюзите, Свободния общ работнически синдикален съюз/СОРСС/ на широките социалисти и Общия работнически синдикален съюз/ОРСС/ на тесните социалисти, разбирай - комунистите. През 1934 г. е създаден и единния Български работнически съюз. Всички те са ликвидирани след 1944 г. и на тяхно място е създаден през март 1945 г. Общ работнически професионален съюз или прословутия ОРПС/по-късно БПС, а сега КНСБ/, който официално е обявен като поделение на БКП.

Тъй като комунистите са се борили за „благото и просперитета” на работническата класа са ликвидирани всякакви привилегии за „класата на тютюноработниците”, конфискувани са почивните станции/имало е и такива/, избити или пратени по лагери са собствениците, технолозите и търговските представители на старите фабрики, защото снабдявали с цигари „фашистка Германия”. Завинаги отиват в историята „Томасян”, Златен лъв”, „Зора”, „Тютюнджиян”.  Сменени са имената на фабрики и складове.  Вследствие на разгрома на този клон от промишлеността около 1950 г. вече има остър недостиг на работна ръка в определени периоди на годината. „В цигарената фабрика по онова време беше единственото място, където се назначаваше без проверка на ОФ, без искане за „партийна чистота”, даже започнаха да пращат принудително там „нездрави елементи”. Наричаха ги суинги и зози. Събраха  се и доста католици, дъновисти, униати, мюсюлмани или просто „бивши хора”. Трябваше им работна ръка за тютюна.” – така разказваше симпатичния и добър мъченик на комунизма отец Храбър Марков.

Да, но поради умността на новите соц-директори работата е сезонна  – от късна есен до пролетта. Практически половин година работниците са без никакво препитание. Заплащането е в пъти по ниско от това преди 1944 г. След паричната реформа от началото на 50-те години нещата стават още по-тегави. В същото време с пълна сила си върви „вторият петгодишен народо-стопански план”, който иска и съответните „дажби” или наряди в натура.

На 5 март 1953 г.  умира „бащата на народите” Йосиф Сталин. Дали смъртта е причината, дали се е усетило леко разпускане, но в  началото  на април пловдивските тютюноработници решават да защитят правата си, колкото наивно и обречено да е изглеждало намерението им.  По това време са спуснати годишните списъци за освобождаване на работниците, които остават без препитание до следващата кампания. Стари синдикални дейци, загубили перспективата „нездрави елементи” и окомуш  представители на работническата класа решават да стачкуват с искане за целогодишна заетост. Добавят и няколко чисто синдикални искания за възстановяване на бонусите, които са ползвали преди национализацията. На 20 април пишат исканията си и ги пращат на премиера Вълко Червенков като изрично подчертават, че в началото на май ще напуснат работа и протестират пред секретариата на Държавния тютюнев монопол в Пловдив.  Същата вечер се избира и стачен комитет. Безспорно установих, че членове в него са били: Кирил Джавезов,  Димитър Бахаров, Златка Влайчева, Усин Мутов от Устина, Георги Колев-Анархиста от Карлово, Тота от Първенец, Кера Вълева, Станка от Коматево - общо били към двадесетина души, включително трима свещеници/двама православни и един католически, вероятно намерили препитание като работници/. Сред тях и няколко анархо-комунисти, които вероятно са мислели, че със смъртта на Сталин са си отишли и репресиите. Пък и те обичат стачките и бурите. Вероятно Червенков е получил искането на тютюноработниците, но защо не са взети веднага мерки?!... Не е ясно и защо пловдивските първенци не предприемат нищо почти две седмици. Може и да не са счели за сериозно недоволството, може и да са се опитали да предотвратят „мирно и тихо” протеста с внедрени люде, сега само ще гадаем, но е факт, че след 20 април започват събрания по тютюневите складове в Пловдив с намерение да се протестира. Трябва да са били смели тези хора,  много смели, нали?

Като център на стачния комитет се оформят бившите складове и фабриката на „Томасян” в центъра на града, където дълги години бе Стоматологията на медицинския университет. Май още е там. На 3 май нощната смяна в склада, носещ името „Иван Караджов”  изгонва охраната и се барикадира вътре. В ранната сутрин милицията ги приклещва в помещенията и заключва външните врати. Вероятно не се намесват по-грубо, защото повече от протестиращите са жени. Сабахлем  на 4 май спират работа и жените от складовете „Стефан Кираджиев” и „Георги Иванов”. Насочват се към окупирания склад „Иван Караджов”, където става нещо удивително – стачниците разбиват вратите и прогонват милиционерите, които явно са били в ступор от нечуваната дързост. Стрелят във въздуха няколко пъти и се оттеглят.

Стачкуващите от трите склада правят митинг в двора на „Иван Караджов”, където се присъединяват и работници, които не са на смяна. Говорители били водачите на стачния комитет и анархиста Станьо Вътев, който ги уверил, че „делото им е право и трябва да направят демонстрация до секретариата на  монопола” – колко ли трупа са останали след заблудата, че „комунистите мислят за трудовата класа”?

Около фабриката и складовете на „Томасян” се събират протестиращите – едни казват стотици, други – хиляди. Историчката на БКП Искра Баева в книгата си сочи, че в акцията участват около 20 000 работници/стр. 86-87/,  други „изследователи” подхвърлят за стотици, най-много 3 000 протестиращи. Истината няма да разберем никога, вероятно е по средата. Тук се оформят синдикалните искания: целогодишна заетост, увеличение за заплатите, петдневна работна седмица/по това време се работи и събота/, и  разни такива. Явно по това време се стоварва делегацията на БКП, с която започнах. Като пловдивски комунистически деец и стар деятел за „работническа справедливост”  желае да говори другаря Югов.  Придружаван от тежките тела и авторитет на държавните първенци се възправя на импровизираната трибуна в двора на днешната стоматология и започва: „Другари и другарки …” Какво е говорил историята никога няма да научи, но … към него полетяват камъни. Пише го дори комунистическата историография в лицето на споменатата Баева. Разиграва се на живо в центъра на Пловдив сблъсъкът от романа „Тютюн”, но вече в „демократичните и щастливи” времена на втория петгодишен план на родната икономика.  И тук се намесват местните величия. Другарят Иван Пръмов като пловдивски комунистически шеф се хвърля да спасява министъра, а милицията стреля във въздуха. Протестите не спират и думата взима другаря Станко Тодоров като земеделски шеф, но следва същата реакция – камъни, псувни, викове.  Тогава другаря Иван Пръмов извиква от трибуната „Стреляйте!!!” и народната милиция го прави – стреля в телата на стачкуващите. Комунистическата историчка Баева и самата БКП признават за 3/трима/ убити, 50 ранени и стотина арестувани.  Моите източници говорят за доста повече.  Протестиращите се разбягват, милиционерите стрелят сред викове, псувни и проклетисване. От трибуната разправата командва другарят Пръмов от Войнягово и пловдивският кмет Балканджиев. Делегацията от министри е прибрана под конвой от милиционери по улица „Ив. Вазов”.  Хаосът става пълен. Докарани са душегубки и директно тъпчат в тях арестуваните. Години след това се разказва случката с Райко Дамянов, който тръгнал да бяга и се натресъл  в група стачници. Оказва се, че сред протестиращите има цивилни агенти на ДС. Един от тях на втория етаж на фабриката/сегашната стоматология/ застрелва анархиста Станьо Вълев/и досега се говори, че убиецът е дядо на един от демократичните пловдивски кметове/; Станка е убита при първия залп, падат още няколко души – дали са останали живи – никой не може да каже.  До гарата е застрелян и водачът на стачката Кирил Джавезов/погребан е в запечатан ковчег, а на роднините е обяснено, че са го убили … протестиращите/; Кера Вълева е прегазена от милиционерска камионетка до днешното кино „Гео Милев”. Умира на другия ден в областната болница.

Интересна съдба имат оцелелите. Димитър Бахаров и Златка Влайчева успяват да напуснат България и работят в радио „Горянин” чак до закриването му през 1962 год. /За сведение имало е такова радио с мото „гласът на българската съпротива”, което излъчва с два предавателя на различни честоти от околностите на Атина и е заглушавано от техническите отдели на ДС в продължение на десет години. В предаванията си разказва за дейността на горянските чети в страната и нейната съветизация./

Любопитно е делото за смъртта на анархиста Станьо Вътев, който има сериозни бонуси в биографията си отпреди 9 септември като „участник в съпротивата”. Убийците му са оправдани като Пловдивският окръжен съд се позовава на Указ № 359 на Президиума на НС, приет на 28 август 1952 г. и според текстовете му е разрешено да се стреля на месо/демек да се убива/ в случаите, когато лица правят опит да преминат държавната граница. Та, според пловдивските магистрати, тоя Станьо се опитал да премине държавната граница от…Пловдив като стачкувал и едни добри момчета го пушнали /пак припомням, че според слуховете убиецът е дядо на един от последните пловдивски кметове/.

На 26 и 27 април 1954 г. се гледа процеса срещу членовете на ДП Стойчо Мошанов и Методи Янчулев /бащата на столичния кмет от 1991 – 1995 г. Александър Янчулев/, които са обвинени, че внедрили в РП полицая Никола Милев. Осъдени са на 3 години затвор. Изведнъж се намесва ЦК на БКП и добавя още едно прегрешение на старите демократи – „организирали и подпомагали стачката на тютюноработниците в Пловдив от май 1953 г., тъй като искали да върнат „монопола в тютюна” на съпартийците си братя Чапрашикови”. Делото е преразгледано на 3 декември същата година и „организаторите” са осъдени, както следва: Янчулев на 15 год., а Мошанов на 12.  Именно с Методи Янчулев и Усин Мутов се засича отец Храбър Марков в Белене. Те му разказват и за събитията по стачката.

Партията пък се отблагодарява подобаващо на верните си другари, потушили стачката с цената на невинни жертви. Командващият разстрелите тогавашен секретар на БКП в Пловдив Иван Пръмов е  произведен в министър на земеделието. Сега се питам дали е разказвал на снаха си Меглена Кунева-Пръмова за „подвизите си” на трудовия фронт, та и тя да осветли  Барозу и компания за „тежкия живот на семейството си”? Кметът Балканджиев е награден с орден за „гражданска доблест”, а шефът на пловдивската милиция е направен … шеф на обединението Тютюнева промишленост. За проявеното малодушие и недостатъчен плам в речите са наказани по партийна линия Югов и Дамянов, а след смяната на Червенков са отстреляни въобще от състава на ЦК.  Припомнено им е за тютюневата стачка, както дълги години ще е наричан протеста от 4 май 1953 год.  Въобще, от потушителите на стачката след десетилетия оцелява по върховете на комунистическата власт само тогавашния земеделски министър Станко Тодоров, но при тях нещата са винаги абсурдни и идиотски.

След 10 ноември 1989 год. синът на Кирил Джавезов прави опит да изиска есхумация на тялото на баща си, за да докаже, че е застрелян в гръб от милиционерите и предизвика съдебно дирене за убийците. Около десетина души от ония бурни времена са готови да свидетелстват, но „демократичните” лекари от пловдивската съдебна медицина му отговарят, че е невъзможно, защото минало много време и било безсмислено. Това „заключение” е подписано от бащата на един друг демократичен пловдивски кмет. През 1993 год. синът на водителя на стачката емигрира с цялото си семейство в Канада и няма никакво намерение да се връща в демократичната си родина.

Ами това е. Бях длъжен да напиша горното. През годините правих опити да разкажа за ония зловещи времена, но никой не се заинтересува. Правя го сега с леката надежда, че ще остане в паметта на читающите люде.
Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
Anamary
Гост
« Отговор #17 -: Декември 13, 2010, 23:27 »

Тъжният край на Весела България
Петър Кърджилов



В историята на българската култура той нахлува и си остава като Борю Зевзека. Иначе името му е Борис Николов Руменов. Роден е на 27 декември 1884 в София, където израства и завършва Първа мъжка гимназия. Учи литература в университета, ала мечтае за сцената. Затова около 1905 г. поема към Виена, където постъпва в театрална школа. Завършва драматургия и актьорско майсторство, но в Загреб, стажува в театъра на Фиуме (днешна Риека). След това носталгията го връща на родна земя, където дебютира с успех в Народния театър. Критиката му предрича бляскаво сценично бъдеще. Провидението обаче е решило друго.

.................................

Днес в академичния “Речник на българската литература” името на Борис Руменов не фигурира. В още по-академичната “История на българската литература” - също. “Нема такъв автор!” - навярно би възкликнал Зевзека. Всъщност краят на Зевзека не е тъжен, а логичен. Цял живот той се е подвизавал във Весела България. И когато тя е станала тъжна, просто си е тръгнал. Упътен към Вечността.

Четете тук



Активен
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #18 -: Декември 15, 2010, 21:27 »

Известно ли е на мнозина, че Борис Руменов, застреляният от Вихров и други шумци талантлив човек е бил и участник в Македонското опълчение в Балканските войни и е бил адютант на Трифон Кунев.

Тук съм си запазил в архива тази снимка от сайта на Пейо Колев с Трифон Кунев в центъра. Отдавна се питам къде ли е на нея Борис РУменов?

Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #19 -: Декември 15, 2010, 21:31 »


Понеже нѣмам никаква заслуга за тази снимка мога да си позволя да го кажа:

Каква невероятна снимка е това! Колко обикновени и същевременно какви забележителни са хората на нея...
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #20 -: Декември 15, 2010, 21:36 »

Википедия не е наясно, че командирът на Юнашкия легион не е кой да е Трифон Бояджиев, но Трифон Кунев Бояджиев... Намигване

"Дванадесета Лозенградска дружина се организира в Бургас също в триротен състав под ръководството на подпоручик Трифон Бояджиев. В първата ѝ рота (т. нар. „юнашки легион") с командир подофицерът от швейцарската армия Луи Айер са включени 205 души, членове на юнашката гимнастическа организация. Втората рота е съставена само от арменци и по време на войната числеността ѝ достига 273 души. Поверена е на подпоручика от българската армия Карекин Нъждех. В третата рота са обединени всички доброволци от македоно-одринското братство в Бургас."

Тук ве пак забалежително интересни подробности за Опълчението: http://bg.wikipedia.org/wiki/Македоно-одринско_опълчение
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #21 -: Декември 15, 2010, 21:41 »

Забележителните хора винаги са на  глед обикновени. Те нямат какво да показват и доказват.

Благодаря, Милене.  Всяко едно напомняне за достойни българи ни припомня, че имаме здрави корени и ще оцелеем.
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #22 -: Декември 15, 2010, 23:23 »

Едно изследване на Русенския университет:
Полкови военен театър при 14 пехотен Македонски полк

http://conf.ru.acad.bg/bg/docs/cp/5.2/5.2-31.pdf

Има интересни снимки, които се публикуват за първи път. Споменава се Полският театър на Първа софийска дивизия, която води начало от пътуващия театър "Барабанистите" с ръководител Борис Руменов (Борьо Зевзека).

Активен
Anamary
Гост
« Отговор #23 -: Декември 15, 2010, 23:28 »


"Загубата на един интелектуалец е загуба за цялата нация. И колкото той е по-млад, толкова е по-непрежалим. Представете си за момент десетките рано загинали творци, преди да се изявят напълно, и пред очите ви ще зейне незаличима бездна в българската духовност."

в. Демокрация, 175/27.07.2001
http://www.bgnews.bg/show_story.html?issue=250983168&media=1523776&class=207196960&story=250983936
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #24 -: Декември 16, 2010, 22:01 »

16 декември 2010, четвъртък
Теорията на другаря Гоце Първанов за добрите и лошите... курви дипло-матки!

Да кажа и аз две думи за текущия скандал около информацията, дошла от комисията за досиетата на ДС, а именно, че почти половината от действащите сега посланици на България по света са били агенти на комунистическата ДС. Даже Бойко Борисов, почитателят на всичко, що е сторил Тодор Живков (комуто преди немного време е разтривал ушите, бидейки негов бодигард!), сякаш се смути от тази информация и почна да говори, че щял да ги маха.

Но той, нашия европейский болгарский премиер се смути не защото не е почитател на хората на ДС - та нали в собственото му правителство има едно заслужило ченге на комунистическата ДС, именно министър-приятеля му Божо Димитров! - той симулира смущение и дори нещо като възмущение, ала не за друго, а защото - ще го кажа, все пак се занимавам от много години с психология и няма начин да убегне това от вниманието! - защото ако бъдат махнати тия ченгета от дипломатически постове, това ще отвори доста свободни места, на които ще могат да бъдат натикани за дипломати доста заслужили гербоваци, сиреч, бойкови хора и приятели. Туй е положението по наште географски ширини, таваришчи, нема що да си кривим душите и да не го признаваме, напротив, трябва да си го признаваме!

Но не за това ми е думата, а ми се иска най-вече да анализирам реакцията на наший обичний президент Гоце Първанович. Който, знайно е, сам е агент на комунистическата ДС, сиреч, е нещо като служител на хитлеристкото Гестапо, само дето то се нарича не Гестапо, ами... КГБ! Да, комунистическата ДС в тодорживкова и георгидимитрова Болгария, таваришчи, ако не знаете или ако сте забравили, ще си позволя да ви го напомня, е била не нещо друго, а отдел, филиал, продължение славния и железен съветски страж на комунизма, именуван КГБ. И наший обичний президент Гоце Първанов - сфащате ли сега накъде бия, а, бавномислещи ми таваришчи комуноиди?! - който вече 10 години дреме на най-високия пост на уж европейска България, е нещо като щатен служител на тайната служба на една друга държава, именно на Русия, наследницата на СССР. Твърдя това, защото, знайно е, от друга страна - апелирам да се напрегнете максимално и да проследите успешно цялата ми мисъл, драги ми български дремлювци! - такова нещо като "бивше ченге" няма, сиреч, който е бил служител на КГБ, такъв си остава посмъртно. Е, честито, че разбрахте най-сетне що за персона сте търпели цели 10 години на поста държавен глава на Болгария, та да ни позори пред целия свят. Щото в тия 10 годинки Гоце не правеше нищо друго, освен стриктно, по комунистически, да изпълнява инструкциите, идещи от неговия кремълски государ Путин, също служител на КГБ, както и наш Гоце.

Тъй, надявам се, че не се изморихте прекалено и още можете да сфащате, щото ми се иска още да поизползвам умствения ви багаж, да белким сфанете още едно нещо (апропо, тая дума "сфащате" я пиша тъй нарочно, по стилистични подбуди, а не щото не знам как се пише думата "схващате"; туй го казвам за комуноидите, които ще ме захапят че не зная как се пише думата, и то не за друго ще ме захапят като бесни кучета, а ще ме захапят от безсилие да ми отмъстят, щото много ще ги заболи за туй, що пиша за техния идол Гоце Перванавий!). Та искам да ви кажа следното:

Снощи мернах Гоце по новините, дето, като го попитаха репортерите що ще благоволи негова светлост да каже по скандалния случай с българските дипломати, с дипломатите на уж европейска България, служители обаче не на България, а на КГБ и на Путин, та като го попитаха, он, Гоце, с побеляло от злоба лице промълви нещо, което ако сме народ, би трябвало да му коства президентския пост. Та Гоце тогава, както и винаги, най-нагло заяви изтърканата си басня за идиоти, че не било кой знае какво че били служили тия дипломати на ДС, разбирай КГБ, щото имало, представете си, и "добри ченгета", които били служили, представете си, на България и тра-ля-ля!!! И ги каза тия думи без да се смути ни най-малко от това, че точно той, също ченге от ДС-КГБ, няма никакво право да прави никакви, най-малкото пък морални квалификации на своите бойни другари от ДС-КГБ, щото, разбира се, ний и друго да кажем по тоя случай, в битността си на примерно ченге на, повтарям, ДС-КГБ, он, негова светлост, друго и не може да каже! Та ако имаше поне малко акълец, Гоце щеше поне да премълчи, а пък ако имаше капчица поне чест, щеше да си фърли оставката, и да замине на плаче на рамото на своя таваришч Путин; но не би.

Държавният глава на днешна комуноидна Болгария, драги ми таваришчи и господа българи (и госпожи - българки), си позволява да се държи, позволете да го заявя, като дългогодишна, остаряла от разврат и прогнила от сифилис проститутка, която, като я попитат що мисли за нравствената чистота и за възвишеността на човешката душа, ще въздъхне и мъдро ще каже следните думи:

"Ний, заслужилите труженички на сексуалния фронт, сиреч, курвите, не сме еднакво мръсни и паднали жени; сред нас има и курви, ето, да речем, такава като мен самата, които сме запазили нравствената си чест и достойнство, щото сме работили с ясното съзнание, че служим за задоволяване на сексуалните нужди на младежта и на целия развратничещ мъжки пролетариат, т.е. сме работили всеотдайно за задоволяване на една природна човешка нужда. И сме курвували не за друго, не от склонност към развратничене, към перверзии, а щото ни е било приятно, щото така сме възвисявали и облагородявали най-вече душите си, а не, повтарям, щото сме извратени. За нас, истинските курви, не тялото е най-важното, а душата: ний сме курви-идеалистки с най-възвишени и чисти души!

Получавали сме изтънчено душевно удоволствие като сме продавали телата си, затуй не сме деградирали морално, напротив, запазили сме си цялата нравствена чистота и свежест на душата. Та значи, таваришчи, има два вида курви: добри и лоши, мръсни и чисти, курви в истинския смисъл, но има и благородни курви; аз самата, именно курвата Гоцелина Перванавая, съм и чиста, и добра, и благородна курва с най-възвишена душа, сиреч, аз съм курва, която се гордее с многогодишния си курвалък - и няма да позволя да бъдат обиждани всички добри, честни, чисти курви с възвишени и благородни души като мен самата, отдавали през целия си съзнателен живот всичките си телесни отвори на святата кауза на световния курвински комунизъм: да задоволяваме сексуалните нужди на световния сексуален пролетариат!

Айде де, всички курви сме били лоши, нема такова нещо! И недейте да плюете връз нашто чисто, гордо носено, червено курвинско знаме, мръсници такива!"

Ей точно това нещо заяви снощи по телевизията, но с други, много миловидни думички, наш радной тавариш президент Гоцэ Перванавич. Ала народът не разбра що каза и продължи блажено да си похърква. Вместо да се възмути и да скокне! Аз ви преведох думите му на един по-разбираем и човешки език, белким некой сфане що всъщност е казал толкова хрисимий иначе таваришч Гоце, по милостта на КГБ являющийся нинешний государственний голова европейской Болхарии!


Лек ви ден на всички и продължавайте преспокойно да спите. И не забравяйте да похърквате!
http://aig-humanus.blogspot.com/2010/12/blog-post_6568.html
Активен
Stoyan Chonev (Stoni)
Гост
« Отговор #25 -: Декември 16, 2010, 22:24 »

БРАВО! Така трябва да се превежда какво казват тези лицемери, защото освен, че има хора които в робската хватка не са способни да се опрът на тези руски подлоги, има и такива, които наистина не разбират какви ги вършат тези лицемери.
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #26 -: Декември 16, 2010, 22:31 »

- Кое е по-зле: посланик-милиционер или милиционер-посланик?-

Тоз въпрос не е риторичен. Задавам си го.
Както и при измислената история с Уикилиикс, и в милиционерската драма на Външно всъщност няма никаква драма или изненада.

Кой по света не знае, че Берлускони е коцкар, Путин - авторитар, Саркози - самовлюбен миньон, а Папата недолюбва исляма? Тогава защо след като всички знаят, се държат като ущипани гуспойци, колчем оня изрусен неприятник покаже тези всеизвестни неща  в американски дипломатически телеграми?

Същото е и у нас. Всички родени преди 1980, както и грамотните от родените след тази условна дата са пределно наясно, че до 1990г. цялата държавна машина на Народна Република България беше дружно впрегната в системата на Варшавския договор и СИВ, рамо до рамо и крило до крило с държавните машини на СССР, УНР, ЧССР, ПНР. СРР, ГДР и т.н.

Всеки е наясно, че студената война се казваше "студена", защото се базираше на повсеместния шпионаж на врага.

Всеки е наясно, че дипломатите са дълбоко свързани с разузнаването на своята страна и когато говорят за "приятелството между нашите два народа" най-често имат предвид "каква полза нашия народ може да има от вашия"...

Е, тогава за кого не е ясно, че всеки, абсолютно всеки работил като дипломат в системата на МВнР преди 1990г. е дълбоко служебно обвързан с ДС, с колективната система на Варшавския договор и СИВ. Има ли някой, за когото това да не е ясно?

Има ли новина вчера?

Няма.

Има 20-годишна неадекватност. Отказ да се заклейми комунизма еднозначно и категорично (не да се криминализира гласното му отричане, което би било либерален фашизъм). Държавата категорично и еднозначно с всички свои институции, сили и средства да обяви комунизма за зло и да порицае свързаните с него и техните действия през годините 1944 - 1989 и да ги острани от всички държавни постове, както направиха в ГДР. Нямаше такова нещо в България. Имаше един закон с декларативен характер, без репресивна функция. Дрън-дрън.

Затова е възможно премиерът да се възхити публично от държавника Живков и седмица - две по-късно да се срамува от хората, които са работили за Живков...

Тези хора сега ще станат снежни топки в предизборното боричкане между Гоце и Бойко. И толкоз.

Те трябваше да бъдат махнати на 11 ноември 1989 или поне на 14 октомври 1991 (т.е. денят след като СДС спечели изборите "с малко, но завинаги"). Вместо това бившите дипломати на социализма  20 години необезпокоявано си работят - кой добре, кой зле...

Днес ще ги махнат, чудесно, най-после...и на тяхно място ще сложат активисти на ГЕРБ...бивши милиционери и техните любовници с/без дипломи или милиционеро-подобни образци с фалшиви дипломи. Или даже по-лошо: със съвсем истински дипломи от УНСС, Библиотечния или Симеоново...  

И утре претръпнали на омерзението ще устaновим, че имало и по-лошо от посланик-милиционер. Това "по-лошо" е милиционер-посланик...


http://templar.blog.bg/politika/2010/12/16/koe-e-po-zle-poslanik
-milicioner-ili-milicioner-poslanik.651781
Активен
Stoyan Chonev (Stoni)
Гост
« Отговор #27 -: Декември 16, 2010, 22:41 »

 Точно е казано и това...техните унучетам деца и снахи са вече вътре...сега чакат повишение.
Това може да се оправи само с РЕФОРМАЦИЯ с която гражданите да ги поставят в схама от която да работят за тях или да напуснат ако не им уйдисва. Има как да се оправи това но никак не сме стигнали до там.
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #28 -: Декември 17, 2010, 14:27 »

17 декември 2010, петък






http://aig-humanus.blogspot.com/2010/12/blog-post_17.html
Западът трябваше да настоява за радикална декомунизация в Източна Европа

Проблемът с посланиците (виж: Теорията на другаря Гоце Първанов за добрите и лошите... курви дипло-матки!) трябва да се разглежда в един по–широк контекст – този на дългосрочната комунистическа стратегия за „конвергенция” със Запада. Целта на перестройката беше да се създаде алианс между псевдодемократичните режими в СССР-ОНД и Източна Европа и Западна Европа-ЕС, при което да се прекъснат трансатлатническите отношения и САЩ да се оттеглят от Европа.

Съветизацията, неутрализацията и финландизацията на Западна Европа по този начин трябваше да се постигне по мирен път. Неслучайно съветските лидери от Горбачов насам упорито настояват за изграждане на „Европа от Атлантика до Урал”, т.е. за един вид ЕСССР. Путин пък неотдавна предложи създаването на “хармонизирана икономическа общност от Лисабон до Владивосток”, бъдеща зона за свободна търговия между Русия и ЕС, единен енергиен комплекс в Европа, премахването на евровизите за руски граждани. Това според него това са основните опорни точки на бъдещото развитие на отношенията Москва - Брюксел.

Показателно е, че когато навремето десните партии в Европа се бореха за европейското обединение, СССР беше твърдо против. След 1989 обаче СССР-Русия са горещи привърженици на обединена Европа. „Демократизацията” на Източна Европа под контрола на КГБ беше предпоставка за постигане на този „общ европейски дом” под диктата на СССР-Русия. Въпреки присъединяването на източноевропейските страни към ЕС, този план досега не е осъществен докрай – САЩ все още имат военно присъствие в Европа, а НАТО, за разлика от Варшавския договор, не се разпусна. Между впрочем разтрогването на Варшавския договор не е проблем за Москва, защото по свои канали тя си запазва контрола върху „бившите” съюзнически армии.

Въпреки че окончателната съветизация на Европа още не факт, комунистическите стратези имат големи успехи в тази област. Често се смята, че с приемането на източноверопейските страни ЕС и НАТО са се разширили на Изток. Вярно е по-скоро обратното: приемането на тези повърхностно демократизирани страни в действителност разшири руското влияние далеч на запад и сега Русия има по-голямо влияние в Европа от всякога. В този контекст трябва да се разглежда и големият брой български посланици-сътрудници на ДС.

От тази гледна точка Западът направи грешка с приемането на източноверопейските страни в ЕС. Това можеше да стане само, ако бяха изпълнени няколко важни предварителни условия, за които ЕС трябваше твърдо да настоява, най-вече радикална декомунизация в тези страни, включваща необратимата забрана на комунистическите партии и младежките им организации, отстраняването на всички партийни и комсомолски кадри и всички сътрудници на комунистическите тайни служби от всички равнища в държавата, включително от тайните служби, армията, министерствата, администрацията, особено вътрешно и външно министерство. Това, както знаем, за съжаление не беше направено последователно никъде в Източна Европа. Българските посланици-кадесари а само още един наистина драстичен пример в това отношение.

Разбира се, няма гаранция, че новите хора на тези длъжности ще бъдат високоморални. Но за сметка на това при кадесарите и комунистите има пълни гаранции, че ще са неморални. Няма морални комунисти и кадесари.


Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #29 -: Декември 17, 2010, 15:07 »

Европа | 17.12.2010
Кой не иска да осъди комунизма?
 
Минало незапомнено


Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:
Престъпленията на комунизма - кой ги помни и кой се интересува от тях? Май само Изтокът. Западът осъжда единствено фашисткия терор и засега отказва да приравни престъпленията на двете диктатури. Анализ на Елена Никлева:
 


Европа се обедини, но и до днес си остава разединена в отношението към двете тоталитарни диктатури на миналия век. Докато фашизмът бе осъден, престъпленията на комунизма останаха ненаказани. На европейско равнище вече от няколко години представителите на Стара и Нова Европа не успяват да се разберат дали фашизмът може да се сравнява с комунизма.

Левите мълчаливо бранят комунизма

По време на няколко дебата в Европарламента стана ясно, че Източна и Западна Европа оценяват съвсем различно комунистическото минало. Логично евродепутатите тъй и не събраха мнозинство дори за една най-обикновена декларация, осъждаща комунизма. Докато новите демокрации настояваха престъпленията на комунизма да се приравнят на престъпленията срещу човечеството, главно левицата в Западна Европа се обявяваше срещу така наречения Нюрнбергски процес на идеологиите.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Нима само фашизмът е лош?

Мнозина все още смятат, че който поставя знак на равенство между комунизма и фашизма, всъщност омаловажава националсоциалистическия терор и Холокоста. В Германия през 80-те години избухна разгорещена дискусия по въпроса, известна като „Спорът на историците”.

Освен това за милиони европейци Съветският Съюз е не толкова родина на комунистическия терор, колкото страната-победител над фашизма. Нека не забравяме още, че Западна Европа пострада от фашизма, но няма собствен опит с комунизма. За сметка на това някои от новите европейски членки преминаха през ада и на двете диктатури - и на фашизма, и на комунизма, каквато бе трагичната съдба на Полша например.

Бившият "лагер" мечтае за справедливост

За новите демокрации осъждането на комунизма, както и обезщетяването на неговите жертви е част от жаждата за справедливост, за равно третиране. Който им отказва тази справедливост, всъщност укрепва разделението на европейците на първа и втора категория граждани.

През 2007 година европейските министри на правосъдието одобриха закон, който криминализира публичното оправдаване, отричане или омаловажаване на геноцида, престъпленията срещу човечеството и военнопрестъпленията, стига те да са признати за такива или от Нюрнбергския процес през 1945 година, или от Международния наказателен съд, който функционира в Хага от 2002 година насам. Комунистическите престъпления тогава не попаднаха в никоя от споменатите категории, но на ЕК бе препоръчано да работи по разширяването на списъка с престъпления.

И Хитлер, и Сталин са масови убийци

Най-новата инициатива на шестима външни министри от източноевропейски държави, сред които и България, има за цел да промени това статукво. Българският външен министър Николай Младенов и петима негови колеги от посткомунистически страни изпратиха писмо до европейската комисарка по правосъдие и човешки права Вивиан Рединг, с което целят да се запълни тази празнота като бъде криминализирано отричането или омаловажаването и на комунистическите престъпления. "Тоталитарните системи трябва да бъдат мерени с един и същи аршин" - каза по този повод чешкият външен министър Шварценберг, който сравни Хитлер със Сталин и нарече двамата диктатори “масови убийци”.

Комунизмът като бяло петноBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:






 Комунизмът като бяло петно

Чехия не за пръв път се опитва да вкара комунистическото минало в дневния ред на общността. Като ротационен председател на ЕС през 2009 година Прага организира изслушвания в Европейския парламент, посветени на престъпленията на комунизма, и предложи създаването на специална платформа за изследване на тоталитарните системи. Към нея обаче, както и към плановете в Брюксел да бъде създадено малко изследователско звено, не е имало особен интерес.

Без фашизъм нямаше да има комунизъм

В Прага вече повече от две години функционира Институтът за изследване на тоталитарните режими, който не разделя двете диктатури на 20 век, а изследва европейското минало в неговата взаимозависимост. Да не забравяме и историческата последователност: комунизмът завладя източната част на европейския континент именно като резултат на Втората световна война и Ялтенското разделение на Европа.

Без съветска армия в Източна Европа нямаше да има комунизъм. И фашизмът, и комунизмът са част от европейското наследство. Не е ли време в Европа да бъде създаден и един институт на общата европейска памет? Осмислянето на миналото е труден, бавен процес. А писмото на шестте от Източна Европа е поредният сигнал, че Нова Европа започва да се организира по теми, които са от неин интерес, и че набира самочувствие да отстоява своите приоритети.
 

Автор: Елена Никлева, Редактор: Александър Андреев
 
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,6346401,00.html
Активен
Страници: 1 [2] 3 4 5 6 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Убийствено червено « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!