Tyxo.bg counter Убийствено червено
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 20, 2018, 08:52

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Убийствено червено 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] 2 3 4 5 6 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Убийствено червено  (Прочетена 37531 пъти)
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« -: Февруари 28, 2010, 18:06 »

.
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Anamary
Гост
« Отговор #1 -: Април 16, 2010, 08:24 »

От днешния брой на "Про&Анти"
http://pro-anti.net/actual/2618-karvaviyat-veliki-chetvartak-i-nakazatelno-delo-3991925-g.html



Кървавият Велики четвъртък и Наказателно дело 399/1925 г.
Владимир Гаджев


Навършват се 85 години от атентата в катедралния храм "Св. Неделя" в София, при който загина част от политическия, военния и гражданския елит на България.

Четете тук
Активен
slavimir genchev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 200


Профил
« Отговор #2 -: Април 18, 2010, 00:13 »

Да не забравяме да помним!

Между 20 и 21 часа вечерта на 16 април стотици будни жители на София - неорганизирани от никоя политическа или гражданска организация - се събраха спонтанно по призив в интернет пространството пред южния вход на църквата "Св. Неделя" (където всъщност е е бил заложен сатанинският взрив), за да почетат паметта на жертвите на кървавия комунистически атентат, извършен в три часа следобед на същия ден преди 85 години.



<a href="http://images.cheezburger.com/imagestore/2010/4/17/acc8fec5-9ff8-462a-9528-df423927e61d.jpg" target="_blank">http://images.cheezburger.com/imagestore/2010/4/17/acc8fec5-9ff8-462a-9528-df423927e61d.jpg</a>  <a href="http://images.cheezburger.com/imagestore/2010/4/17/bcce7dc4-345d-4a52-abaa-33fd9b34b4ff.jpg" target="_blank">http://images.cheezburger.com/imagestore/2010/4/17/bcce7dc4-345d-4a52-abaa-33fd9b34b4ff.jpg</a>



Чуха се спонтанни импровизирани слова, в които се напомняше, че престъпления като тези на българскикте комунисти-безродници не бива никога да се забравят, за да не се повтарят повече.
Присъстваха много млади хора, което е ярко доказателство за активната гражданска позиция на младежта у нас противно на комунистическата пропаганда, която под благовидни предлози непрекъснато ни призовава да затворим страницата на миналото, да плеснем с ръце, да се прегърнем и всички заедно бодро да закрачим под ръководството на комунистите (няма бивши комунисти, както няма бивши негри) към сияйните върхове на ...капитализЪма този път.  
Страницата на миналото може да бъде затворена едва тогава, когато и последният българин я прочете и научи какво пише в нея.
И понеже винаги ще се раждат и идват нови поколениея, това означава, че тя - страницата - винаги ще стои отворена, за да напомня, че за престъпленията на комунизма няма давност и забрава.


Снимки: Мариана Цонева - Анамари от интернет обществото "Де зората"

http://parasol.blog.bg/politika/2010/04/17/da-ne-zabraviame-da-pomnim.530013
Активен
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #3 -: Април 21, 2010, 23:11 »

Масови гробове и убийства през комунизма

14 масови гроба на убити по времето на комунизма чакат да бъдат разкрити в България.
С нелеката задача се е заел Йордан Маринов от казанлъшкия съюз "Истина", който разполага с подробна карта на местоположението им. Повечето гробове са от периода 1944-1954 г., когато са убити над 30 000 българи.
До момента Маринов е разкопал 2 масови гроба. В края на септември предстои разкриването на трети - този на летците от 6-ти изтребителен полк, който се намира в околностите на село Васил Левски, Карловско. В него през 1945 г. са погребани 18 разстреляни военни от три елитни ескадрили. Все още не е решено дали тленните останки ще намерят вечен покой в карловското гробище или ще бъдат оставени на мястото и ще бъдат обозначени с паметна плоча.

"Избити са за два дни. Преди да умре, една баба от Карлово ми се изповяда. Разказа ми как са пищели, когато са ги засипвали с пръст. Молели са се да ги доубият, защото са виждали, че тъмнината идва. Било е страшно".
Съюз "Истина" е създаден през 1990 г. Днес в него членуват 38 души, които са провели 3860 антикомунистически мероприятия. Разкриването на масови гробове е само малка част от тях.

"Целта ни е да извадим тленните останки и да ги препогребем по християнски. Единствено така духовете на неопетите смъртници могат да бъдат успокоени" разказва Йордан Маринов.
Той открива и разкопава първия масов гроб през 1992 г. В него са погребани 22-ма осъдени от Народния съд "врагове на народа", застреляни в началото на 1945 г. Главите им са откъснати с прави лопати, а в черепите имало забити пирони.

"Много от жертвите са били доубити от Иван Дурмушев, циганин, когото МВР впоследствие прави капитан. Доживя до стари години, но умря като куче" спомня си 78-годишният фелдфебел Дамян Орлов, също член на съюз "Истина".

През 1951 г. Дамян Орлов е свързочник в радиотелеграфски взвод, който осигурява връзка между военната жандармерия при операцията срещу горяни в Сливенския балкан. През есента на същата година на десетина километра от село Габарево, Казанлъшко, са убити 16 младежи-горяни. Момчетата на възраст между 16 и 25 г. били разстреляни от упор. За откриването на масовия им гроб помага и книгата на проф. Диню Шарланов "Горяните, кои са те?", която е написана въз основа на секретните архиви на МВР.

"Станали са жертва на предателство. Убиецът Никола Христов е фелдфебел от въздушните войски. От ДС му дават задача да събере 16-тимата в черквата на Габарево. Уж за да ги обучава в конспирация срещу комунистите. После ги избиват. Убиецът не видя бял ден. Искаше да става големец при комунистите, но те го използваха и захвърлиха. Семейството му измря" спомня си 82-годишният Кръстьо Цветков. Архитект по професия, Цветков е един от хардлайнерите в съюз "Истина". През 1943 г. защитава военния завод "Арсенал" от американските летящи крепости с преградния огън от три леки противовъздушни оръдия. По същто време в Казанлъшкото военновъздушно поделение заедно с Цветков служи и убиецът на 16-те младежи-горяни Никола Христов.

Христо Ганев, учител по история от село Александрово, е един от участниците в разкопаването на масовия гроб край Габарево. Освен, че познавал отлично местността, той имал и личен мотив да участва в акцията. Калеко му Петър Николов е един от 22-мата екзекутирани след присъда от Народния съд казанлъчани. Родното село на Христо Ганев е център на земеделската антиболшевишка съпротива в първите години на комунизма.
През 1946 г. край една от местните кории е убит земеделският лидер Антон Бонев Петков. В престъплението участват и две 16-годишни ученички-ремсистки, които избождат очите на земеделеца с клечки. По-късно те стават известни партийни секретарки.

Близките на горяните, убити край село Габарево, знаели къде се намира лобното им място. Преди 89-а се страхували да го посещават. Все пак някои се престрашавали и ходели в усойната долчинка. И днес на едно от дърветата личат дупките от куршуми, скоито са разстреляни младежите.

"Всички черепи имаха дупка от куршум в тила или слепоочието. Някои бяха разбити с приклади на пушка, други с кирка. Аз трябваше да отделям черепите, които имаха контролни изстрели. От някои гръдни кошове извадихме по цяла шепа олово", разказва 45-годишният Стефан Гюлев, който подреждал извадените кости.


http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1247
Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #4 -: Април 22, 2010, 09:50 »

Благодаря ти, Симеон за тази публикация.
На всики препоръчвам книгата на Надежда Любенова - "Стряма- вторият Батак - 1944г." Изд.Макрос. Тя е важен исторически документ за разобличаване на комунистическите зверства.Рядко хората се съгласяват да говорят за това. Все още страхът от убийците съществува. Авторката на книгата системно е заплашвана.

"Господ дири сметка за кръв, помни загиналите, не забравя писъка на подтиснатите."
Пс. 9:13
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #5 -: Април 22, 2010, 11:25 »

"...В престъплението участват и две 16-годишни ученички-ремсистки, които избождат очите на земеделеца с клечки. По-късно те стават известни партийни секретарки...."

Това е повече от ужасно... Сигурно се знаят имената на тези изчадия.

Странно и възмутително звучи коментарът на едно от момчетата: "Затова тези кървави списъци и доклади са нещо разбираемо..."  Шокиран
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #6 -: Май 13, 2010, 22:53 »

Почти месец след годишнината, но сега попаднах на това видео, показващо документални кадри от атентата в катедралата "Света Неделя". Намерих ги чрез електронното издание на в. "Седем": http://www.sedembg.com/nov/index.php

Част 1
<a href="http://www.youtube.com/v/xOhLkjKGeqs&amp;hl=en_US&amp;fs=1&amp;" target="_blank">http://www.youtube.com/v/xOhLkjKGeqs&amp;hl=en_US&amp;fs=1&amp;</a>

Част 2
<a href="http://www.youtube.com/v/FNucMhVwnXo&amp;hl=en_US&amp;fs=1&amp;" target="_blank">http://www.youtube.com/v/FNucMhVwnXo&amp;hl=en_US&amp;fs=1&amp;</a>
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #7 -: Юли 29, 2010, 10:14 »

От фейсбук чрез Smaragda

Реабилитираха репресираните в първите три дни след 9-и



Лъчезар Тошев

Убитите без съд и присъда в първите три дни след 9 септември 1944 г. бяха реабилитирани с приетите от депутатите вчера на второ четене промени в Закона за реабилитацията на репресираните лица. Поправките бяха подкрепени с голямо мнозинство, като единствено от БСП гласуваха против.

„С тези промени се затваря един луфт, който съществуваше, тъй като всички репресирани преди и след 9 септември, с изключение на тези три дни, бяха оневинени”, заяви след гласуването единият от вносителите на изменението - Лъчезар Тошев от СДС.

Според промените в закона реабилитация получиха и осъдените от Трети състав на Народния съд, българските експерти в комисиите за Катин и Виница. Репресираните или техните наследници ще имат право да получат обезщетение от държавата.

Законопроектът е един от най-дълго преседелите в Народното събрание. Той е внесен още по време на 40-то народно събрание, като оттогава досега е отхвърлян на няколко пъти, преди да бъде приет вчера. Промените предизвикаха ожесточени спорове още при гласуването им на първо четене. Мотивът, който изложиха тогава срещу тях социалистите бе, че за първите три дни след 9 септември не може да се говори за репресия, а за гражданска война.



Браво на Лъчезар Тошев! Избирателите му трябва да са горди с него.
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #8 -: Юли 29, 2010, 10:41 »

 Още една крачка към декомунизацията. Поздравления за г-н Тошев!

Престъпленията на комунистическия режим трябва да бъдат изобличавани, защото те са престъпления срещу хуманността и човечеството. Истината  за масовите убииства без съд и присъда, без каквато и да е законова санкция трябва се популяризира с документи и  изследвания за жертвите на терора.

Същото се отнася и за съдебно-административните репресии:

Народен съд и процеси срещу различни опозиционни сили, изселвания и въдворяване в ТВО лагери, нарушаване правото на вероизповедание и етническо съзнане, лишаване от правото на частна собственост, лишаване на право на свободно придвижване и заселване в страната и чужбина. Тотална цензура и т. н.
 Не съм обнадеждена, че пълната декомунизация е възможна, но поне да изпълним дълга си към  паметта на  убитите и репресираните.
Активен
cveta
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 87


Профил
« Отговор #9 -: Юли 29, 2010, 11:55 »

 Не се очудвам , че  именно Лъчезар Тошев е успял да се пребори с това скудоумно  политическо  недоносче, измислено от комунистите и ДС  и за което Иван Костов навремето гласува. Този симпатичен, скромен  и интелигентен  човек направи най-много и съществени неща за декомунизацията в България. Последователен и упорит, той върши своето  дело в името на справедливостта и демокрацията от години, без да вдига шум около името си.Истински   интелектуалец , той остана скромен и достъпен, лоялен и търпелив труженик  на  хуманната си кауза. Дейността му е  ползотворна и международно призната, но не и в БГ. Трябваше той да бъде евродепутат на СК, а не проблематичната г-жа Михайлова- Нейнска.За съжаление и в  СК е като във всички останали сфери - на мястото  на честните и достойни личности като  Л. Тошев  се  намърдват амбициозни ,  пробивни , устати, конформистки креатури.
Е, и малко хубавички. Но съм сигурна, че  Лъчезар ще дочака своето време, защото просто има вопиеща нужда от  хора като него .  Останал чист и неподкупен , с неопетнен  от корупция  авторитет., той   няма да изпадне от  каруцата  с   остатъка от десни политици, която стремглаво се срива в канавката . Мисля, че ще е един от обновителите  на дясното пространство, дай Боже. Аз съм фен на Л ъчезар  Тошев. 
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #10 -: Септември 03, 2010, 14:38 »

Онемяло време
Владимир Васев - Монреал, Канада

Публикувано във вестник “Про&Анти”, година 18, брой 36 (869),
5-11 септември 2008 г., както и във вестник “Прелом”


Как странно е устроен човек... Дадените обещания бледнеят и глупавата мисъл, че времето ни принадлежи, че все ще успеем някакси да наваксаме пропуснатото, неусетно отнема от волята ни. А волята е онази странна, инатяща се сила, която ни захранва с ярост да противостоим. Да противостоим, гризейки с натрошени зъби окървавените си устни. Да противостоим, гърчейки се в болка от ударите на палача. Да противостоим,  опрели гръб о влажния каменен ъгъл, невярващо, безсмислено и залудо питайки с очи “Защо?”. Мнозина устояха - ей тъй на инат, по български и не защото бяха родени герои... А защото бяха родени хора...

Съдбата ме докосна с г-жа Бонка Денчева във финалния отрязък на живота й наречен борба. Обещах й да опиша това, което баба ми се осмели да разкаже на баща ми и това, което той предаде на мен. И защото дадените приживе обети натежават стократно при спомена за тези, които почиват в мир, започвам своя разказ...

Какво остава след човек? Надгробен камък над купчинка почернели кости? Не винаги. Джобен часовник, с напукан от годините порцеланов циферблат? Не винаги. Ябълка, посадена в ъгъла на двора? Може би, но и тя позасъхна. Остават спомени -  размити, друг път ясни. И една пожълтяла снимка...
 
Понякога се разхождам в съня си. Град Перник - родния ми град. Градинката до болницата - едно дърво, полегнало на криво. Паметника на Кракра. Бившия партиен дом. Сгушената пред него църквичка “Свети Йоан Рилски”. Минната дирекция с часовника. Не бие... Заглъхнал... Мъгла от безмълвност... Защоооо? Крещя на сън. Скачам плувнал в пот. Ами онемялото време. Какво стана с него? Кой ще го намери? Ето го и него - ведър, усмихнат, уверен. Часовникаря! Той ще го оправи. Ако бе сред живите... Избърсвам влагата в очите. Поглеждам будилника на бюрото. Тика. Времето не е спряло. Успокоявам се. Няма път назад. Унасям се без сили, безпаметно, дълбоко...

Прадядо ми Никифор Такев Динев е роден в село Църнел (днес село Люлин), Софийска околия, на 12 февруари 1899 г. Учи за часовникар в София. Младежки копнежи, пориви - задържан е в полицията за разпространение на марксистка литература: “Човек, който не е бил социалист преди двадесетгодишната си възраст, е човек без сърце, а който е останал социалист след това, е човек без мозък.” – обичал да казва началникът на царската канцелария Павел Груев. Навярно е било така, днес... Не ми се говори за днес! След като изучава часовникарския занаят, прадядо се установява в Перник. От брака му с прабаба ми Търса през 1922 г. се раждат Милка, а няколко години по-късно и Иванка - безвреме покосена от туберколоза по време на Втората световна. Дядо Никифор отваря часовникарско ателие на мястото, където днес е сградата на бившия ДетМаг. Започва да събира различни системи механизми, някои с оригинални инженерни решения - анкър, цилиндър, хронограф, с лунен календар и т.н. Един ден баба Милка ми го показа на снимка сред ръководителите на пернишкия занаятчийски еснаф от 30-те години на XX век - публикувана в един от ранните броеве на вестник “Демокрация”.  След откриването на Минната дирекция през 1932 г. възлагат на дядо Никифор поддръжката на часовника й - система Бреге, задвижван от електродвигател и сложна система за преразпределение на механичен принцип. Директно свързан с още 30 по-малки стенни часовници вътре в самата сграда. Часовниковата кула за дълги години се извисява над целия град и се превръща в един от символите му.

Горе-долу по това време прадядо оглавява в Радомирска околия най-масовата патриотична организация “Съюз българска родна защита”. Често повтарял: “Родината не е достатъчно само да се обича, трябва и да се брани.” Приятелството му с председателя на организацията генерал-майор Иван Шкойнов датира от по-рано. Чест гост на семейството, той се прехласва по гласа на баба Търса и моли дядо да дойдат в София, за да запишат в българското национално радио песните й.

“Съюз българска родна защита” е забранен след деветнадесетомайския преврат през 1934 в едно с другите организации и партии и постепенно замир а- остава само името и един поздрав: “За България!” и отговорът “За нея ний живеем!” От София пристигат дейци на ВМРО, които се заселват в Перник. Двете организации са преодоляли различията в името българско и в периода си съдействат активно.
 
Годините се нижат. Военно време, обединение, еуфория, крах, разруха. Никифор Такев е привикан да се яви за “малка справка” в милицията на 13 септември 1944г. Винаги спретнат, той се приготвил след това да отиде на работа. Дори си взима златния джобен часовник, а на ръката както обикновено носи златен пръстен - според мълвата това е достатъчна причина, за да го убият. За да успокои семейството ни, идва един от приятелите на прадядо - комунистът Дико. Пристига със съпругата си в спретнатата ни къщурка и убедено заявява: “Няма от какво да се притеснявате. Ние хора не убиваме!” На 15 септември баба Милка вижда прадядо за последен път. Брадясал, изтерзан, той прочита страха в очите на дъщеря си и за да й вдъхне кураж, й дава пари, за да купи детска количка за баща ми - роден на 4 януари 1944 г.
“Днес или утре най-късно ще ме пуснат. Ти ходи да я купиш, а пък аз когато се прибера, ще видя какво си избрала.” Ако образът създава памет, то думите се претворяват в чувство. Особено последните...

В продължение на няколко седмици в отдушно-вентилационна шахта на най-големия български подземен рудник “Света Ана” са хвърлени полумъртви: кметът на град Перник Малин Николов, адвокатът Владо Йонов от Радомир, народният представител Максим Милев, известният лекар д-р Георги Буков, председателят на кооперация “Съгласие” Тачо Пеев, учителят Кирил Миланов, часовникарят Никифор Такев, запасният офицер Михаил Пенчев (на 28 септември обесват синовете му Стойне и Никола на балкона на къщата им), Цеко Марков, Иван Петров Кумитов и много други, всред които и членове на ВМРО. Според някои изследователи избитите без съд и присъда жители на малкия по това време град са около двеста. Отгоре, за да заглушат стенанията и молбите за вода на потрошените тела, хвърлят пясък, камъни и дървени трупи. Има идея да се пусне и една вагонетка за да ги досмаже. (Някои сведения за тези зверства намерих в “Българският Гулаг- свидетели” - изд. в.”Демокрация”, “Убийствено червено”  - Христо Троански, “Задочни репортажи за България” - Георги Марков и “Писахме да се знае” - колектив, изд. Про&Анти)

Междувременно Червената армия е окупирала града и “експроприирала” каквото може. Не е пощадено и часовникарското ателие на дядо. Почти година по-късно все още идват хора, за да си търсят изчезналите часовници. Баба приготвила на един поднос събираната над двадесет години “колекция” на дядо Никифор и когато някой идвал, го оставяла да си избира. Часовниците свършили... На последният “ищец” предложила инструментите му... Взел ги... Други не се явили...
 
От съда, след много разправии, издават документ за “безследно изчезнал”. В него с бездушна лаконичност е отбелязано: “… дата на предполагаемата смърт 20.IX.1944 г.”
 
При “работи” в рудник “Света Анна” през началото на 80–те години работници се натъкват на тленните останки на избитите. Милицията пристига, събира всичко и го изгаря на близкия табан. Сега вече убийците могат да си отдъхнат... А за нас, наследниците на зверски избитите без съд и присъда, ни остава за кой ли път само болката. И буцата в гърлото... Преди няколко години угасна и баба ми. Веднъж я попитах дали е простила.

- И да искам не мога - отвърна ми тя.
- Защо? - настоях аз.
- Защото прошка се дава тогава, когато се поиска. А се иска тогава, когато осъзнатият грях те затисква... Когато ти пречи да се усмихваш на внуците си, както аз го правя...
 
Дължах тези редове не на прадядо ми Никифор, а на мен самия.
Ще ми се да извикам, за да ме чуе миг преди тялото му да политне в злокобната бездна: “Няма безсмислена смърт - има безсмислен живот...”

Какво остава след човек? Стар пожълтял паспорт, издаден от Пернишкото полицейско комендантсво на 7.IX.1943 год.

    Ръстъ.......среденъ
    Очи......сиви
    Коса.....кестенява
    Особ. белези.....никакви
    Занятие.....часовникаръ





Активен
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #11 -: Септември 03, 2010, 17:25 »


Толкова ми хареса горният текст на Владо, че се поразтърсих за илюстрация на стари снимки от Перник и намерих само тези от по-човешки времена (иначе има доста от комуняжко време, разбира се).

Качеството е лошо, защото това са всъщност само малко пообработени "нокти на палец" - реклама от текущ аукцион на стари картички. Който се интересува може да се запознае тук с условията и цените:


http://auction.bg/search.php?q=%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA&action=search&go=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8+%3E%3E







Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #12 -: Септември 03, 2010, 19:52 »

http://ipernik.com/novini/11166.html

Усмивчица

Да се чете до най-долу, до първия коментар.

Кой ще предаде на Владо?
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Anamary
Гост
« Отговор #13 -: Септември 03, 2010, 20:27 »


"...Минната дирекция с часовника. Не бие... Заглъхнал... Мъгла от безмълвност... Защоооо? Крещя на сън. Скачам плувнал в пот. Ами онемялото време. Какво стана с него? Кой ще го намери? Ето го и него - ведър, усмихнат, уверен. Часовникаря! Той ще го оправи. Ако бе сред живите... Избърсвам влагата в очите. Поглеждам будилника на бюрото. Тика. Времето не е спряло. Успокоявам се. Няма път назад. Унасям се без сили, безпаметно, дълбоко..."


Всичко, което съм чела от Влади, е изтръгнато от душата му, пропито с дълбоки чувства на обич и дълг към предците, към приятеля Климент Денчев. Милене, много хубаво е, че си популяризирал текста и във фейсбук. Търсейки снимка на кулата с часовника, попаднах на справка за Перник в уикипедията. Между имената на "известните личности" ще прочетете такива, които позорят града и чието място е другаде. Липсват истинските, достойните... Онемяло време... страна на кривите огледала...

Активен
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #14 -: Септември 03, 2010, 20:29 »

От Фейсбук, за който не може да чете там:

Milen Radev
Руми, на Вас ли дължим разгласяването?
Във всички случаи, благодарност!
37 minutes ago · Like ·

Ivaylo Radulov
Как ли до сега не съм погледнал ТУК...Грешка...
30 minutes ago · Like ·

Rumi Borisova
Разгласяването го получихме от Вас, Милене. Сайтът ipernik.com ще направи зловещата история достояние на повече перничани. Търсех нещо подобно в навечерието на 9-ти септември. Каня се да напиша малко повече за концентрационните лагери Куциян и Богданов дол, а утре имам среща с един човек, който да ми разкаже повече за открити в минната шахта останки. До колкото знам, там са "погребани" около 200 невинни жертви.
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Страници: [1] 2 3 4 5 6 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Убийствено червено « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!