Tyxo.bg counter Българската духовна криза
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 23, 2018, 00:12

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Българската духовна криза 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 [2] 3 4 5 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Българската духовна криза  (Прочетена 18049 пъти)
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #15 -: Март 03, 2011, 18:15 »


Празнувай, Троянски коньо!

© Милен Радев


Умилително и дружно, в реалния и виртуалния свят, наши сънародници си честитят днес някакъв национален празник.

Един през друг иначе уж прозорливи и информирани Фейсбук-„приятели“, благодарят кой на загиналите в битките с османлийската армия опълченци, кой на „братята руси“. Други отлагат по някой челобитен поклон направо на „Матушката“, на „Дядо Иван“, че даже и на въшлясалия солдатин от Червената армия, смазал с кирзовия си сапог българската независимост през 1944 г.

За опълченците спор не може да има. Както не може да има спор и за всички онези именити и безименни работници от Мизия, Тракия и Македония, които оставиха през годините костите си из родните гори и чукари или по далечните Диарбекирски пясъци и подземията на Сан Жан д’Акр. Тяхната цел бе свободата, стремежът им – осъзнат или не - бе националният идеал, тях има нужда да славим с повод и без повод.

Но какво общо имат тези истински герои с днешната дата? С една годишнина, наложена като национален празник по комунистически, отгоре надолу, от политическата класа и от покорните й, зачислени на ясла пишман интелектуалци? Нима може да бъде техен – на героите патриоти - празник годишнината на датата 3 март 1878?

Или тя е по-скоро празник на всички онези, които със сластна нега отдават себе си и държавицата ни в ролята на Троянски кон по замечателната характеристика направена от руския посланик в Брюксел Чижов? Празнувайки, рецитирайки, патетично цвилейки тези доброволни троянски коне се нареждат в срамната редица на рубладжиите и нагайколюбителите, проточила се през десетилетията от времето на бай Захари и Свирчо, та до наши дни.

Защото датата 3 март и временният договор от Сан Стефано не обещаваха никаква свобода на Отечеството. Те бяха опит – пресечен за щастие бързо и навреме - да се узакони една произволна и безсрочна руска окупация на българските земи. Ако нещата се бяха развили по плановете на интриганта граф Игнатиев Задунайската ни беше в кърпа вързана още далеч преди Каулбарс и Хитрово. И тя нямаше да е ден до пладне, нито за година-две, а щеше да е „сериозно и задълго“. Българското княжество щеше да е на пряко подчинение на Азиатския департамент, а милионите златни левове, платени от България за разноските на Русия по войната с Турция щяха да бледнеят пред ежегодната робска дан на новите господари в Санкт Петербург.

По-сетнешната съдба на онези земи, в които руският ботуш стъпи „сериозно и задълго“ трябва да ни е вечно предупреждение. Източна Прусия, балтийските републики, Грузия, Дагестан и Украйна – всяка от тези страни и територии плати кървава цена под руското господство. А близката ни етнически и исторически Чечения – обърната пред очите ни от руския имперски шовинизъм в земен ад - ни е нагледен пример за готвената ни столетна съдба. България щеше да сподели участта на днешна Чечения, ако Сан Стефано бе станало политически факт и ако по-късно Строителите не бяха съсипали с едно героическо и неповторимо усилие плановете за превръщането ни в Задунайска губерния. 

Ще отида по-далеч и ще кажа, че пред вероятността за безсрочно попадане под руския ботуш тогава, оставането под властта на Портата – в единно етническо пространство и в единна църковна и културна общност – за още някое време щеше да е предпочитана и многообещаваща алтернатива. Нивото на развитие (или по-точно на деградация) на днешна Русия, съпоставена с несравнимо по-напредналата като общество, като материална култура и като перспектива Турция е само един от многото възможни аргументи.

Друг аргумент ми връчва от отвъдния свят бай Захари Стоянов:

„… ако руският крак стъпи някога в нашите райски земи, то нашите полета и плодородни места няма да ги владеят български, но руски стопани. Тогава българският народ ще да опита какво значи робство, което той не е и сънувал даже и във времето на турците. Руското робство е нещо нечуто и невидяно. На зверовете турци никога в ума им даже не са минували тия зверства, които са били узаконени в Русия…“ („Свобода“, 1888 г.).

Пророчески думи, сякаш писани за наше напътствие през втората половина на XX век!

Затова нека оставим празнуването на Трети март на троянските коне.

Или по-точно магарета…
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
slavimir genchev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 200


Профил
« Отговор #16 -: Март 03, 2011, 18:24 »

Отбелязването на 3 март е просто част от продължаващата ни зависимост; то е част от енергийната хватка и от дългосрочния руско-български комунистически пакт. Това е пределно ясно.
Като не можахме обаче да наложим друга дата, ще трябва да се примирим. А като си извоюваме пълната свобода и сменим датата на националния празник с 6 или 22 септември, тогава с чиста съвест ще си и празнуваме.
 Ухилен
Активен
slavimir genchev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 200


Профил
« Отговор #17 -: Март 03, 2011, 18:26 »

Срам с часовников механизъм

Казват, че не е
за патриотизъм времето.
Нали имаме демокрация и равни права?
С толкова празници в календара
сякаш сме племе,
чийто шамани нареждат магични слова.

Хиляди храмове, паметници и паметни плочи,
костници и могили…
В могилите – брат до брат.
По рафтовете - томове народно творчество
за юнаци, герои и земен ад.

Написана е епопеята на забравените.
Епопеята на забравящите е в пълен ход.
Тържествените зари-проверки
са като гавра,
а името на палача е цял народ.

Легион мъченици
гордо и храбро
отхвърляха всякакъв чужд ярем.
Нима те са правели,
каквото трябва,
та днес да правим,
каквото щем?

Времето тук е спряло
преди дванайсет.
Секундарната стрелка рита с босо краче.
Но пружината се навива
и става ясно:
където е текла история,
пак ще тече.
Активен
cveta
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 87


Профил
« Отговор #18 -: Март 03, 2011, 20:53 »

Обичам този форум! Мине не мине време и току се роди някоя  великолепна творба , публикувана за пръв път тук. Днес  реколтата е  особено добра и твърде важна  - две блестящи постижения на таланта и мисълта в жанра на  публицистиката  и  поезията . Пламенно предизвикателни, саркастични, искрени    и  тревожни,  "Празнувай Троянски коньо" и "Срам с часовников механизъм" са частица  от едно  ново чувство за непоносимост  ,от  надигащия се  бунтарски национален  дух   и  все по - силния  порив към истинската  свобода .Затова  са толкова синтезирани , автентични и енергични като стил и патетика.   Браво , момчета , щастие е че Ви има и че сте сред  нас! Словото  Ви  ни носи надежда за пробуждане  и зора. А чия е  илюстрацията, изключително въздействаща , направо смразяваща ?
Активен
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #19 -: Март 03, 2011, 23:25 »

Това магаре, което се прави на доктор е гравюра Гоя, Цвета. Един от листовете от неговите "капричоси". Аз съм си му верен и мисля, че колкото по-нататък върви светът, толкова по-универсално приложими стават неговите гравюри.
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #20 -: Март 03, 2011, 23:33 »

С Дянко имахме малък спор (спор не е точната дума, защото аз, колкото и да си казвам приказката, все пак в разговор с него повече слушам и гледам да помня).

Подкрепя и харесва горния памфлет, но все пак препоръчва да се направят две уточнения. 3 март 1878 според Дянко си остава празник поради

а) възстановяването на българската държавност
б) фиксиране и преповтаряне от Цариградската конференция на географските рамки на разселване на българския народ

Освен това той признава героизма на хилядите руски войници загинали по редутите на Плевна и пр. защото според него те не са се били заради имперските планове на Санкт Петербург, а за свободата на християнските им и славянски братя.

Намирам всички тези становища на бате Дянко за аргументативно оборими, но уважението не ми позволява да споря с него.
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
cveta
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 87


Профил
« Отговор #21 -: Март 04, 2011, 09:19 »

Благодаря за уточнението. Невежеството ми е неразбираемо - 3 пъти съм обикаляла музея Прадо в Мадрид и винаги отминавам залата с ужасните "капричиоси" на Франсиско Гоя - още като ги зърнах за първи път и реших, че не искам да ги гледам. Иска се душевна смелост за това. Предпочитам  пасторалните му картини и най-вече неговата Маха.   Мразя грозното изкуство, още повече  когато е гениално - тогава  е страшно.  
Колкото за възгледите на бай Дянко -  и аз мисля, че не винаги е напълно обективен . И той си има своите страсти  по някои теми, знаеш кои са те. А когато става дума за творчество, обективността никак не е задължителна. Текстът или картината , или музиката имат някаква цел.
Активен
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #22 -: Март 04, 2011, 10:39 »

Обичайно Милен пак е набарал дамаря на темата. Поздравления!

Но както можа да се спомене тук наскоро и във връзка с панахидата за Апостола, определени събития от нашата история са до такава степен емоционално свързани с нас, че търсенето на рационалност и обективност в оценката дори и след толкова години е по мое мнение ненужно. Затова, ако ми бъде позволено, искам да се присъединя изцяло към двата аргумента на г-н Марков и да спомена обективния факт, че за първи път като ден на "Освобождението на България" 19 февруари (ст. ст.) се отбелязва в указ на правителството от  31 декември 1887 г., т. е. от правителството на Стефан Стамболов. На него не може да му се вмени излишна любов към Русия...
Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #23 -: Март 04, 2011, 20:38 »

Невъзможно е да се търси пълна обективност в исторически събития, които са свързани с нашата история, напълно вярно. Но и изопачаването или превратното тълкуване на факти не помага. А с това дълги години се занимаваше комунистическата пропаганда. Гледам дори днес, след новините по националната телевизия пускат ... Николай Хайтов, записан кой знае кое лето Господне, да ни обяснява защо Санстефанският мирен договор бил коварно подменен и как за всичко е виновна английската политика. А сега, де!

Спорен или не, трети март е важна дата в съвременната ни история, положила началото на новата ни държавност. Но тази държавност е съпроводена с много мини, заложени от "освободителите" - укриване на българските адреси към Берлинския конгрес, насърчаване към българите да не се подчиняват на решенията на Конгреса /особено силно изразявано сред т.нар. "млади" - буйни глави, които от патриотични съображения са вдигали неподготвени въстания в Македония и са готвели провала на Учредителното събрание - сред тях е и самият Стефан Стамболов, чиято личност претърпява забележителна еволюция/, изготвяне от руска страна на нарочно либерална конституция /въпреки реакцията и цензурата, вилнеещи в самата Русия!/, която да върже ръцете на бъдещия княз и прочее, и прочее.

"Както е известно, пише г-н Милюков, княз Дондуков сам е имал око на българския престол и е правил всичко, за да спечели широка известност и да подготви своя избор... Заедно с много офицери от руския окупационен корпус той е бил на мнение да се продължи окупацията повече от определения от конгреса срок и, както се вижда, едно от средствата за тази цел той е считал разпускането на Търновското събрание"/С.Радев, "Строителите на съвременна България"/. Пак там: "Лукиянов /руски имперски комисар, изработил проекта на първата българска конституция - б.м./, разказва г-н Начович, четеше на Събранието депешите на Горчакова и сетне викаше насаме либералите и им казваше, че тези депеши са формални, само за да се лъже Англия".

Тези неща трябва да се знаят, когато се говори за Освобождението и за национален празник. Защото Русия не е освобождавала българските земи от идеалистически подбуди, а след разпокъсването им руската военщина и бюрокрация е полагала усилия да превърне Княжество България в свой протекторат.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #24 -: Март 05, 2011, 21:54 »

Иван Костов: Огромна част от българите останаха с посткомунистическо съзнание




Фотограф: Анелия Николова

Огромна част от хората у нас останаха с посткомунистическо съзнание, което е почти толкова лошо, колкото беше и в миналото, заяви лидерът на ДСБ и съпредседател на "Синята коалиция" Иван Костов за БГНЕС.

Мисля, че ние не приключихме категорично с миналото, обясни той. В този смисъл никой не протегна ръка към тези хора, никой не ги изведе, не ги спаси, не им помогна да намерят нови опори в живота си, посочи синият лидер. "Може би, това е причината за тези огромни люшкания и перманентни разочарования, оттам и непрекъснатата  омраза, която блика отвсякъде, тази ненавист, това зло...", смята Иван Костов.


Той посочи, че народоведчески непрекъснато търси отговор на въпроса защо българският народ лесно се манипулира популистки. "Отговорът ми е сложен - ние нямаме същата ценностна система, която имат европейските граждани, не сме преживели, изглежда, техните трагедии и драми", каза Костов.

Мисля си, че тази ценностна разлика, която е цивилизационна, е, може би, основната причина лесно да се манипулират българите, коментира той. По думите му един човек със стабилни опори в живота, който знае кое е важно, кое е добро и кое - зло, трудно се поддава на манипулации.

"Не може човекът, който отговаря за реда - вътрешният министър Цветан Цветанов, да провежда изборите при положение, че е началник-щаб на една от участващите партии. Това създава огромни тревоги", каза още той.


http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/03/05/1053923_ivan_kostov_ogromna_chast_ot_bulgarite_ostanaha_

    
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #25 -: Март 05, 2011, 22:14 »

"Отговорът ми е сложен - ние нямаме същата ценностна система, която имат европейските граждани, не сме преживели, изглежда, техните трагедии и драми", каза Костов.

Малко ли драми сме преживели? Или пак не влизаме в цивилизационните стандарти? Нравствената ни система ли е сбъркана.
Нещо не схванах, за кого трябва да се погржим?





Активен
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #26 -: Март 05, 2011, 23:21 »

С цялото нужно уважение, това са глупости на търкалета на бай Костов: "...ние нямаме същата ценностна система, която имат европейските граждани..."  В задочен спор с тази теза съм чувал Петър Стоянов (кой каквото и да мисли за него) да я оспорва много решително.

Преди няколко години слушах от един сръбски артист (за жалост македонец по народност) след премиера на един дивашки сръбски филм на Берлинале. Когато го запитах дали не вижда опасност в това послание, че "балканците са друга порода хора, че не реагират, не мислят и не чувстват като нормалните европейци и пр." (което сякаш беше посланието на филма им) той се разпали и с думите си пред публиката всъщност потвърди правотата на моето съмнение.

"Абе вие тука европейците, какво разбирате, вашият живот е толкова сив и скучен в сравнение с нашия, вие не знаете да се веселите, да живеете, ние сме други хора, при нас е шумно и бурно, но пък живеем интересно за разлика от вас..." - горе-долу такива бяха думите му, които повтарям по памет. Цитатът от Иван Костов кой знае защо ми напомни това старо изказване на иначе големия артист Лазар Ристовски...
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #27 -: Март 06, 2011, 00:52 »

Мелене, благодаря ти  ! Не заради друго- моята личност не е важна, а Кастов обобщава и генерализира. Знамм, че някой съфорумци ще ме заклеймят,защото са издигнали Костов в свой идеал. Както казва Чосич , всеки  според камертона си.
С Михаил сме еретици хем според вярата в Бога, , хем в невярата в т. наречените десни.
Събира ме си дърва за кладата. Колкото е по-висока, толкова по-надалеч ще се види светлината. Усмивчица
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #28 -: Март 06, 2011, 07:16 »

Костов откога стана народовед? И все пак по-добре е така, отколкото да "стои на едно място като показател и да чака хората да дойдат при него"... Само че май стана прекалено късно и показателят започва да сочи към кота нула.

Това го пиша с голяма болка, разбира се. Когато нямаш вяра в собствения си народ, не можеш да очакваш той да повярва в тебе.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
cveta
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 87


Профил
« Отговор #29 -: Март 06, 2011, 10:03 »

Моля някой да  даде линк към това интервю, или да посочи откъде е. Само от цитатите  изводите за мен  са следните: Този човек е самовлюбен до крайност,със самовнушение за изключителност . Народът не е цивилизован , а само той е цивилизован, вероятно  цивилизацията  в Кременчуг, в крипто-шифровачен център на ГРУ/ Антон Тодоров/ е с  много висока стойност. Всички с посткомунистическо съзнание, само той с пост модерно -  истината е , че той е с болшевишко , сталинистко съзнание.Иначе нямаше да се смята за Командир , да се обгражда само със сляпо покорни и верни лично на него креатури. Нямаше да се смята за незаменим и да се кипри винаги  начело ,въпреки всички изгубени избори. В услуга на собственото си  политически его нямаше да разбие СДС, щеше да отстъпи в нужния момент като всички цивилизовани политици.  Никой не подал ръка на" тези  хора", т. е на нас , да ни ориентира , да ни образова и пр. Някой трябва да попита умника , докато беше финансов министър    и министър председател  и в ръцете му бяха всички ресурси - финансови , икономически , властови -   какво направи за освестяване на неориентираните, за разбиване на посткомунистическито съзнание на гражданите. Къде му беше медията, радиото , телевизията, вестника , списанието , издателството. Направи фондацийка на жена си , захранваше нея с властовия  и паричен ресурс. Да прекрачиш прага на фондация "Демокрация" беше престъпление - лично съм  го изпитала.  Някой трябва да каже  на този човек, че  именно той има огромна вина  за провала на българския демократичен преход , а не да прехвърля пак вината на" нецивилизования" си народ.Народът му даде властта в ръцете , а това самовлюбено , типично българско парвеню я проигра . Ако бе дал възможност на Кобурготски да стане президент , щеше да управлява още 4 години  и да направи, каквото мисли за добре.  Но май в школите на СССР не се учи дипломация ,  а саботаж . Да не говорим за сегашните му позиции  и политически издънки. Изглежда ще стърчи  начело на сектантската си партийка , докато бъде изритан позорно  от парламента. Не е достатъчно да си лепнеш етикет , че си християндемократ, за да бъдеш истински демократ, да заразяваш с идеите си  и морала си  огромен брой хора.Иначе никой не отрича , че е компетентен в своята специалност , но тава не достатъчно за политик от голям ранг, да какъвто се смята.  За пореден път  заявявам , че и  на последните  избори грасувах за него - " с омерзение" , както бе казвал някой .
Активен
Страници: 1 [2] 3 4 5 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Българската духовна криза « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!