Tyxo.bg counter Българската духовна криза
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 20, 2018, 08:50

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Архивът на "Де зората" (юли 2006 - февруари 2010) е тук: http://de-zorata.de/sites/forum
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Българската духовна криза 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] 2 3 4 5 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Българската духовна криза  (Прочетена 18013 пъти)
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« -: Февруари 28, 2010, 18:05 »

.
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
S T B
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 65


Профил
« Отговор #1 -: Юни 02, 2010, 15:37 »

Чудех се къде да дам линк към някои щрихи към образа на президента на РъБъ, което видях в един  блог.
Защо тук?
Защото мисля, че духовната криза на един народ започва от бездушието и липсата на качества в най-известните му представители. Един от тях е президентът.
Изнесеното е  частично известно, но  го показва, за кой ли пореден път , като човек скаран с откровеността (много меко казано). Този представител на България бил , според НЦИОМ удобряван все още от 47% от народа. Е наистина има духовна криза. За половината българи не е проблем че са лъгани!
Вижте писаното и най-вече коментарите под него.

http://ivo.bg/2010/06/01/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%83%D0%B7/
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #2 -: Юни 07, 2010, 10:39 »


Душата на българина. Филмов диптих

Ванцети Василев


<a href="http://paper.standartnews.com/images/articles/orig_145285_bg.jpg" target="_blank">http://paper.standartnews.com/images/articles/orig_145285_bg.jpg</a>  <a href="http://i.frognews.bg/images/Art_djyngla/kanov_l.jpg" target="_blank">http://i.frognews.bg/images/Art_djyngla/kanov_l.jpg</a>

„Душата на българина е много променена!”- казва Стефан Груев почти в края на филма „И в Рая има Ад” на Атанас Киряков. Това е животът на един от нашите най- известни емигранти, разказан от самия него, допълнен с илюстрации на времето и средата, в които бе живял. „Вие сте различни!”- продължава г-н Груев и наблюдавайки го на екрана, чувствам огромната трудност и вътрешната му борба да намери най-точния израз, с който няма да засегне сънародниците си. „Душата на българина е променена много!”- повтаря отново Стефан Груев. А може би мислено отиваше в годините, когато бе се родил, детството, ученическите години, животът на семейството му, много скромен, но не и в недоимък, първите влюбвания... за ония хора, с които бе живял и за чиято душевност говореше.

...................
Канов е успял да се провре някакси между диплите на желязната завеса. Душата му е наранена.„Аз не съм същия човек!”- казва той на излизане от затвора, след като е видял в пълно измерение падението на човека. Срещал се е лице в лице и разговарял с мутантите, които не можеха да различат доброто от злото, не признаваха границата между личното и общественото и я газеха както говеда газят общинската мера, а за национални интереси гледаха инфантилно „големия” брат ........."

.............................
Две големи имена на българската емиграция, пръсната по света. Разликата между тях бе, че единият бе наблюдавал родината си с бинокъл, изправен на спасителния бряг, а другият бе участник  в мрачния експеримент на човечеството, наречен “реален социализъм”.

Филмът „Има и рай в ада” на Атанас Киряков бе представен на фестивала на българския филм в Ню Йорк прес 2007. Няколко месеца след завършването му Стефан Груев бе оставил тялото си на Лонг Айлънд. Преди това бе се колебал дълго дали да се завърне. А душата му вероятно е в пантеона на големите българи.

Д-р Любомир Канов продължава да практикува професията си в Лонг Айлънд. А там, на брега на Дунава, близо до Лом, е възстановил лозето си и възнамерява да завърши кръговрата на своя живот, затваряйки виното в бутилки с отломки от българската ни душа. Филмът „Класификация на спомените” бе показан в София по повод 20 години от падането на Берлинската стена. Да се надяваме, че българските емигранти в Ню Йорк ще могат да го видят на следващия български филм фест.


Четете ТУК



Източник: http://www.svobodata.com/page.php?pid=3415&rid=154

Активен
chara
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 16


Профил WWW
« Отговор #3 -: Юли 20, 2010, 08:09 »

НОВИТЕ ВАРВАРИ

Новите варвари имат много лица. Там, откъдето минаха, нищо не остана същото. Независимо рушиха или градиха.

Целият текст е тук:
http://pozicii.net/2010/07/novite-varvari/

 Усмивчица
Активен

Anamary
Гост
« Отговор #4 -: Август 21, 2010, 11:27 »

Парадигмата на държавата или в кой век живеем

................................

Векът, в който живеем, не е този, който изглежда.

Държавата не служи на нас. Ние служим на Държавата. Кой от вас не е ходил на държавен чиновник да му лее куршум против страх от бюрокрация? Кой не се е сблъсквал с доминиращи личности там, извадени сякаш от роман на Дьо Сад? Кой е видял там дори една усмивка, насочена към него? Или само с химикалки сочат към вас, към НАС?

Полицията не пази нас от мутрите, пази мутрите от нас. Който не е бил бит от полицията на общо основание, да вдигне ръка. До него ще има човек, който не я е вдигнал. Шкембестите полицаи козируват на хората в джиповете, но бият с палките всички под сто килограма и като, че ли им доставя перверзно удоволствие да бият момичета и деца на по 15 години. Колко кражби разкрива полицията? Колко случаи на домашно насилие завършват със затвор? Колко мутри получават палки по дебелите си заместители на глави, след като прегазят краката на минаващите по зебрата хора? Кога полицията е пазила запалянковците от хулиганите, вместо да набие с палките всички наред и да ги прати на хирург? Кога полицията е залавяла сводника, вместо проститутките му? Кога полицията е мислела изобщо за народа си.  А и защо да го прави? ПОЛИЦИЯТА Е РЕПРЕСИВЕН ОРГАН, така е заложено в нашия псевдо-хуманен закон.

Полицията не служи и не защитава, тя е репресивен орган. Полицията налага репресии върху населението, тя съществува, не за да пази, а за да бие.

Прокуратурата също е репресивен орган. В Университета се учи по право, че и полицията и прокуратурата са част от силовия апарат на държавата. Държавата налага мира със сила, тя е робовладелец на гражданите си, тя не съществува заради тях, а въпреки тях. Държавата не е резултат на обществен договор, в който всички граждани се съгласяват да не си вредят един на друг, а законът е гарант на това. Не. Държавата е един гигантски ботуш върху врата на народа, за да го държи легнал, с буза опряна в нечистотиите, които тя изхвърля, благовидно дала му правото да ги яде.

Всеки робовладелец има нужда от войска. Такава войска са полицията и прокуратурата. Първите газят, вторите придават законност на това. Нашата прокуратура не е наша слуга, тя има правото да отказва да заведе дело. Прокуратурата има правото да избира дали да защитава нашите права или не. Нашите права са въпрос на избор. Не на нашия избор, а на ТЕХНИЯ.

Университетите не са наши учебни заведения. Те изобщо не са учебни заведения. Целта им не е да ни дадат знания и разбиране за света, а да ни направят специалисти. Невежеството за света корумпира, а абсолютното невежество за света корумпира абсолютно. Целта на университетите е да ни вкара в системата на корупцията, да ни научи, че няма абсолютни истини, но има относително добри доходи в заблудата за това.

Колко хора са получили своя етичен кодекс в университета? Колко хора знаят нещо повече за морала и етиката след тези 4-5 години? Колко хора се превръщат в инструменти за работа, инструменти на властта и колко хора се превръщат в мислещи граждани?

Понякога отказът от действие е по – страшен от всяко действие.

Съдът служи на справедливостта. Справедливостта при нас е относително понятие. Съотнася се спрямо еталона на държавата. Ако държавата не смята решението за справедливо, тя не го изпълнява. Това не е върховенство на закона, а върховенство НАД закона. Нарича се върховенство на държавата.

Икономиката е следствие от волеизявлението на хората. Да, но кои са хората? Със сигурност не сме ние, защото картелите, олигополите и прикритите монополи са навсякъде. Цените могат само и единствено да растат, а обемите и качеството да пада. Това не е пазарна икономика, а ПОЗОРНА икономика.

Книгата е обект на почитание. Отдалече. Над половината хора у нас изобщо не четат книги по никакъв повод. Другата половина изобщо четат книги, но колко четат? Неграмотността във всякакви сфери освен в тясно специализираната е ужасяваща. Неумението да се разбира ирония е завладяващо. Комплексите на хората, които не могат да се шегуват със себе си и не търпят и другите да го правят са впечатляващи. Броят на хората, които живят с книга в ръка е имагинерен. Просвещението тук не е настъпвало и не изглежда, че ще настъпи в скоро време. В кой век живеят хората, които не четат книги? В някои от предписмените ще да е.

Четете тук



Активен
Anamary
Гост
« Отговор #5 -: Септември 06, 2010, 17:32 »

За Девла, циганите и моста
Михаил Новак



Парадоксалното е че всички превъзходителства, както и всички политици, имат необяснимо влечение към по-слабите, по-малоценните, по-бедните, по-глупавите, по-маргинализираните и други по, по, по, та чак най... Дали така прикриват собствената си  негодност и нищожност или търсят да видят този отсрещен поглед в очите, с който обикновено хипер православните моми гледат иконата на Спасителя?

В Евангелие според Матей Иисус казва: "... а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина." (Матей: 18:6)

Тези малките, за които говори Иисус, не са само децата. Това е метафора за всички простодушни и негорделиви хора, които ежедневно биват смазвани, унижавани и лъгани.  Ства дума за тези хора, върху които се излива цялата негативна енергия на силните на деня. Тези същите "малките" - те винаги са виновни за всичко. Преди 20 години комунистите откриваха мостове и заводи, че и деца искаха да ни правят, а за собствения им провал беше виновен гнилият капитализъм и тези българи които им се противяха. Партията никога не правеше грешки, когато трябваше да се убива, лъже и краде. Така беше  възпитана в алчност и порочност цялата днешна политическа класа.
 
Съблазънта, за която ства дума, е свързана с гордостта, порочността и властоманията, която е характерна за всяка  политическа  клика. Отговорът на Иисус е провокиран от въпроса: "В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?"  (Матей: 18:1)

Това е проблемът на мира сега - кой е по-голям, кой е по-силен, кой е по-богат, кой е по-алчен, но никой не пита и не иска да бъде по-добър и по-свят. Това е криза на ценности. Случва се изключително отвратителна подмяна на добродетелите с пороци. В такава мръсна среда се развъждат човекобожествата, които после търсят санкция за собствената си алчност и гадост, като застават до тези малките и искат да ги съблазнят, да им покажат, че те са тези, които дават. Те са хелиос сперматикос (слънчевите оплодители). Бог не се нуждае от такова робско отношение и никога не го е искал. Но човекобожествата - те са тези, които искат да виждат смазани и наведени хора. Абсурден опит да изпитат за момент какво е да си Господ, който дава на праведни и неправедни...

Но да се върнем при  нашите цигани, които се сдобиха с мост. Дойдоха някакви човекобожества, дето от време на време слизат от правителствения Олимп, за да  дават милостиня на нещастните хора. Всичко това се документира от медийния слугинаж - да има за черни дни, когато трябва да се лъска имиджа.

Как ще свърши тази история, не знам, но за сметка на това доста добре познавам нашите цигани. Независмо дали са мръсни и крадливи или чисти и вярващи, всички те имат една обща черта - да взимат това което Девла (Господ) им дава според тяхното си разбиране. Така че, братя цигани, радвайте се на моста, дето Девла ви го даде, а онези другите, дето си мислят, че те са ви го дали, ами те ... те са идиоти.

От Фейсбук

Активен
Anamary
Гост
« Отговор #6 -: Септември 12, 2010, 09:23 »


На 10 септември
Огнян Минчев
10 септември 2010 г.


Бяха се събрали вчера на едно място за почивка няколко бивши отговорни работници – днес, предполагам, милионери. Хубаво им беше, шегуваха се: “С качествено уиски и пурети, да почерпим за Девети”, изрецитира един от тях сред всеобщ смях и одобрение.

Чудно ли е – праненството носи настроение, а те имат всички основания да празнуват. Ако не беше този Девети, нито те, нито предците им щяха да са това, което са.

На тях им върви на Девети. Между впрочем, върви им и на Десети – и на повечето останали дати в календара им върви. Затова и празненствата им са много чести – почти непрекъснати. Безкрайна е вакханалията на българския “управляващ елит”. На тълпи прииждат вакханките, благата се леят като из рога на Амалтея.

Това се случва в България, днес. В страната, която изгуби 1.5 милиона население през последните 20 години. В страната, в която животът неумолимо затръшва врати. Затварят се училища. Затварят се болници. Театри и изследователски институти се затварят. Университетите нямат кандидат-студенти – истинските университети. Другите - печатниците на дипломи - процъфтяват.

По същото време расте броят на неграмотните, недоучените и недослучилите се личности – от всички поколения. Кадърните и амбициозните чертаят западни дестинации на своя успех по интернет.

Пирът по време на тази чума тече под игриво-ленивите ориенталски ритми на псевдо-фолколрната вакханалия. Времето е спряло в измамния резерват на безгрижието, обхванал българските “първенци”. Само потракването на ледените кубчета в изпотените чаши марково питие и бавният дим на пуретите отброяват някакво летоброене – съвсем на брега на реката на забвението, на Лета ...

Всичко това в епоха, в която нашите глобални съвременници губят контрола върху препускащото време. Сриват се светове, мислени за вечни, и на тяхно място веднага се появяват нови, подозирани и неподозирани вселени, задъхани в бяг към бъдещето.

Защо се самоубиваме толкова бавно и мъчително? Защо изгубихме напълно вдъхновението на народ, способен да произведе идея за бъдещето си и да я възложи на най-добрите между себе си? Защо капват в умора и отчаяние малцината, които вярваха, че пустинята има край?

Моисей, види се, нямаме. Прометей отдавна се е запилял по други краища. Тук-таме по някой Сизиф ядно мъкне скалата, забравил къде е и защо е.

Отвън тече пиршеството на сганта – тази, която става национален елит при всяко голямо обществено разтърсване в България.

Вярвахме, че сме способни да произведем политика на спасение. Това е минало – нито остана надежда, а почти се свършиха и тези, които доскоро вярваха. Цинизмът е спасението пред заплахата да рухнеш.

“Има ли изход от кризата”, пита ме познат минувач. Не чака отговор, а сам казва:”Има – терминал 1 и 2 на аерогара София”. Политиката не е изход, семейството оцелява по “Скайп”. В обществената пустиня между троскот и тръни тук-там растат красиви диви цветя – все по-рядко, защото ги газят.

Остана ли животворна влага някъде? Може би само във вярата в един Спасител, който загина самотен, за да стане и да постави началото на един жадуван нов свят... Ха-ха-ха-ха-а – дочувам от групичката празнуващи с уиски и пурети. “Ама тия съвсем са изперкали”, убедено казва някой от тях. Другите му отговарят нещо, но думите им се губят в мощния шум на отпътуващите луксозни джипове...


http://www.mediapool.bg/show/?storyid=169841&srcpos=14



Активен
Goussev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 106


Профил
« Отговор #7 -: Септември 12, 2010, 09:37 »

Отговорът е даден преди около 1977 години, и той гласи:

-Аз съм Пътят, и Истината, и Възкресението, и Животът!

Който има уши, да слуша.
Активен

God doesn't ask us about our CAPability but our AVAILability.
S T B2
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 251


Профил
« Отговор #8 -: Октомври 03, 2010, 15:11 »

Kолебаех си къде да поставя следният мой  коментар. Мислех да открия раздел "СМАХ" , ама не е смешно. Преценете сами!

Днес в предаване за култура по радио Хр. Ботев говори някаква уредничка на музей в Сливен. Говореше за музея на Добри Чинтулов. Колко малко бил известен на хората и децата.Вярно е. Не се изучавал както трябва - защото (дръжте се за масата)
Учениците от някакъв клас минаващи на посещение в музея, видели, че Добри Чинтулов е авторът на известна възрожденска песен, а те знаели, че е на Слави Трифунов...
(дали беше "Боят настана" или "Пламни любов гореща" забравих, но не знам дали е съществено!)

За какво да говорим? За културата? За духа? За образованието  или за медиите, които са по-силни от него?
 Шокиран Шокиран Шокиран
Активен
Вихрен Чернокожев
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 53



Профил
« Отговор #9 -: Октомври 03, 2010, 17:02 »

Преди да събере  стиховете на Биньо Иванов, Енчо Мутафов нарече последната си и най-отчаяна книга  за България "Земя без народ"...
Активен
Goussev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 106


Профил
« Отговор #10 -: Октомври 05, 2010, 13:28 »

"Човек живее зле, защото няма вяра. Същото е с цели народи. Народът живее зле, защото е изгубил вярата си."   Дж. Мацини

"Колкото по-крепка е вярата на човека, толкова по-твърд е животът му. Животът на човек без вяра е животински живот."   Л.Н. Толстой

"Който прави каквото и да е, за да унижи християнството, извършва предателство спрямо цивилизацията на човечеството."  Маколей (англ. историк)
Активен

God doesn't ask us about our CAPability but our AVAILability.
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #11 -: Декември 16, 2010, 20:13 »

Особен урок
Наш'те будители ни пазят
адв. Михаил Екимджиев
16 Декември 2010


Ученически протест в Пловдив

"Въобще учителите са длъжни да си служат повечето с морални средства. ... Биенето с пръчка трябва да се употребява само след дълги съвети и изобличения. Учителят, който наказва с пръчка, трябва да управлява гнева си, за да не би да удари виноватия на лошо място и да не му изрече някои неприлични думи."

(Из Устава за управлението на Самоковското мъжко училище, 15 септември 1876)

* Първи урок

"Преклонена главица сабя не сече.”

(народна мъдрост)


През януари 2009 г. "нашата полиция” ни опази от последния смислен опит за студентски протест. По стар милиционерски сценарий лумпени, "внедрени” в протеста, се сбиха с полицаите. Поводът беше даден. С псувни и с видимо удоволствие униформените атакуваха студентите.

Настигнатите младежи бяха бити и арестувани пред Парламента, около Университета и "Орлов мост” – все символи на младата ни демокрация.

Оттатък, в парка "на свободата” войнът-окупатор върху паметника на съветската армия бдеше за реда с победоносно вирнат "Калашников”. Цветните графити по гранитния фундамент само маскираха робския нагон към руско оръжие.

Така патриархално-селската държава се справи с гражданите. Стратезите на погрома бяха доволни. Профилактичният бой дълго ще държи влага на младежите, които за първи път се оказаха на ритник разстояние от нашата разпасана и ругаеща полиция.

Две години по-късно много от битите вече са в чужбина. Други, нагазили в реалностите на родния бит, се избиват празнично и делнично в барове и чалгатеки. Респектирани до кръв от полицията, опарени от порива за демокрация, някои емигрираха, а други се "интегрираха” с чалга и кьотек.

* Втори урок

"Да бе си мирно седяло, не би чудо видяло.”


(народна мъдрост)

През декември 2010 г., близо две години след студентския бунт, учители накараха свои ученици да чистят клозети. Наказаха ги, защото децата се организираха в мрежата и протестираха спонтанно, без нечие разрешение, одобрение и поощрение. Макар и незрял, бунтът на младите изяви техния истински глас, тяхната воля да бъдат чути, разбрани и зачетени като личности, тяхната вяра, че нещо зависи от тях и може да бъде променено. Инфантилна и арогантна, държавата пропусна и този шанс да поговори с поредното поколение, залутано в дебрите на прехода. И този път тя не позволи на децата ни да я припознаят и като своя държава. Властта избяга от час и пропусна най-важния урок, който можеше да даде и да получи.

Спонтанността на протеста и бързината, с която той беше профанизиран, не позволи на учениците (засега) да излъчат силни лидери и ясни послания. Въпреки това, покрай искането за по-дълга зимна ваканция, през медиите "пробиха” въпроси за студените класни стаи, за ниските стипендии, за претоварените учебни програми. Чуха се искания за часове по сексуалната култура, за обучение срещу зависимостта от дрога и алкохол.

Учители и директори, които преди три години стачкуваха за почти същите неща и почти провалиха учебната година на същите ученици, отговориха подобаващо. За разлика от полицаите, които биеха наред, опитните педагози лесно идентифицираха лидерите на протеста. Момчета и момичета, станали лица на "бунта”, бяха принуждавани да се подписват, че няма да протестират. По-трудните, за назидание, бяха пращани в клозетите и около кофите за отпадъци.

В 21-ви век, в правова и европейска България, народни будители възкресиха тезите на Макаренко за образование и възпитание чрез подчинение (страхотна дума - точно за ученици). Децата ни бяха осъдени от самодейни учителско-директорски трибунали на перверзна пробация, въпреки конституционната забрана на унизителното отнасяне и принудителния труд. Министърът на образованието, доцентът - боксьор и бунтар, се скри в ъгъла. Подчинените му инспектори съпричастно премълчаха унижението.

* Епилог

"Върви Народе възродени и и и ...”

Ученическият бунт беше потушен – без бой, без запалени коли, без разбити витрини, пред бездейния и безпросветен поглед на държавата. Мръсната работа беше свършена от будители-опълченци по места, съвестно и доброволно, по навик.

Така, за втори път през последните две години, интернет-поколението катастрофира, търсейки съвместимост с аналоговата държава. Жертвите от сблъсъка ще бъдат броени при следващото демографско проучване с тестове за грамотност. През последните години те безпощадно показват, че намалявайки бавно изпростяваме бързо, водени от наш'те будители.

[flash=480,390]http://www.youtube.com/embed/M_bvT-DGcWw" frameborder="0"></iframe>flash
Активен
Димитър
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 4


Профил
« Отговор #12 -: Декември 16, 2010, 21:07 »

Ех, S T B.. един от учениците е изложил всички :-)

ето едно друго мнение: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7645&sectionid=5&id=0000801
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #13 -: Декември 16, 2010, 21:43 »

Благодаря, Димитре. Буги Барабата  си остана готин. Него с държавни награди няма да му приспят съвестта.
Активен
S T B2
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 251


Профил
« Отговор #14 -: Декември 16, 2010, 22:01 »

Ех, S T B.. един от учениците е изложил всички :-)

ето едно друго мнение: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7645&sectionid=5&id=0000801

Eдин го е казал,  но  мнозина мислят така.  Нищо чудно. Като прочетеш данни за днешните деца, ще видиш че повече информация вземат от медиите.   Буги забравя, че ние имахме малко досадно тъпа  информация и бе лесно да се усетиш кое е пропаганда.   А тия са претоварени и с информация, и с изкушения. ... Тъжно!


И все пак е хубаво че има такива несъкрушими оптимисти.
Цитат
Така че започваме да се лекуваме от грипа "чалга". Да го кажем така: чалгата е комикс с грозно нарисувани порнографски картинки, а рокът е учебник по философия. Все повече хора искат да четат учебника. Едно поколение беше решило да яде в клозета. Да, ама следващото иска да се храни в трапезария със свещи на масата. То и хипарите ходиха десетина години мръсни и дрипави, но наследниците им не пожелаха да живеят като прасета. Всяко нещо с времето си. Един организъм, какъвто е обществото, изхвърля нещата, които го замърсяват.

 Така е, но ми се ще да видя краят на това време (и безвремие)..... 
Активен
Страници: [1] 2 3 4 5 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Българската духовна криза « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!