Tyxo.bg counter Документални Филми
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Октомври 24, 2017, 07:59

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Архивът на "Де зората" (юли 2006 - февруари 2010) е тук: http://de-zorata.de/sites/forum
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  "Не хлебом единим жив человек..."  |  Филми  |  Тема: Документални Филми 0 Членове и 2 Гости преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Документални Филми  (Прочетена 14853 пъти)
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« -: Февруари 28, 2010, 17:53 »

Попаднаха ми преди време няколко руски документални филма, които така ме развълнуваха, така ми припомниха времето от преди 30-на вече години, така ми стегнаха душата от мъка за тези преследвани, маргинализирани, прогонени, изгонени талантливи и духовно богати и издигнати носители на най-доброто, което има Русия, че сега - когато ги намерих и в мрежата - бързам да ги отложа тук, без да знам дали представляват интерес и за другиго.

Става дума за една дълга редица от имена на руски интелектуалци, артисти, публицисти, правозащитници като Алекандър Галич, В.Пл.Некрасов, о-ц Александър Мен, Е.Г.Бонер, Сергей Довлатов, Йосиф Бродски, Ефим Еткинд и пр. и пр. - всички те са ми били като най-близки хора през онези мрачни години - края на седемдесетте, началото и средата на осемдесетте - когато буквално от сутрин довечер и по нощите около мен на спираше да се върти въпреки глушилките (в Дрезден кой знае защо те бяха доста слаби) програмата на Радио Свобода. Писал съм го и другаде и пак ще го кажа сега пред 20-годишнината от формалното падане на Желязната завеса - на слушането и всекидневното общуване с тези хора, с техните предавания литературни, философски, художествено-политически, исторически, икономически, които вървяха по 24 часа на ден (добре, че тогава си изкарвах хляба с рисуване, което позволява паралелно с работата да слушаш на воля и дори това помага) аз дължа, че съм станал днес такъв, какъвто съм - за добро или за зло - кой както иска така ще го оцени. Ще им бъда благодарен за това докато акълът не ме напусне.

Започвам с два филма - единият за Алекандър Аркадиевич Галич - уникален поет, писател, артист, певец, гражданин в най-кристалното значение на тази дума - и добър просто човек. Занимавайки се в последно време с повече от загадъчната му смърт през декември 1977 г. в Париж и ровейки се в свидетелски показани, които въобще не ми бяха известни все повече у мен се затвърдява впечатлението за някакъв свръхестествен почти паралел между него и покойния Георги Марков - дано да мога, както ми се ще да навлеза в повече подробности в нарочен текст. И все по-малко мога да отхвърля тлеещото винаги в мен убеждение, че т.н. нелепа негова смърт в Париж 3 години след емиграцията (от електрически удар когато уж по погрешка вкарал кабела на ТВ антената си в розетката на тока) не е случайна. Не мога да си обясня как така до сега никой не е писал за тези поразителни паралели между неговата съдба и тази на Георги М. - един орнамент от куриозен характер - в един от филмите, които Галич прави още в СССР - "Бягаща по вълните" съ-сценарист с него е... Стефан Цанев.

Началото на този филм ми спря дъха - тези записи на предавания от "Свобода" - с воя на глушилките, с пращенето и характерния късовълнов тон, така осезателно ми върнаха онези години и преживявания, че изведнъж и за пореден път видях как времето просто не съществува реално, каква илюзия е то...


Песента, която Галич пее в началото. Един философски и лиричен шедьовър според мен:

ПСАЛОМ
Посвящается Б. Чичибабину
Я вышел на поиски Бога.
В предгорьи уже рассвело.
А нужно мне было немного -
Две пригоршни глины всего.
 
 
И с гор я спустился в долину,
Развёл над рекою костёр
И красную вязкую глину
В ладонях размял и растёр.
 
 
Что знал я в ту пору о Боге
На ранней заре бытия?
Я вылепил руки и ноги,
И голову вылепил я.
 
 
И, полон предчувствием смутным,
Мечтал я при свете огня,
Что будет Он добрым и мудрым,
Что Он пожалеет меня.
 
 
Когда ж он померк, этот длинный
День страхов, надежд и скорбей -
Мой бог сотворённый из глины,
Сказал мне:
"Иди и убей".
 
 
И канули годы.
И снова -
Всё так же, но только грубей,
Мой бог, сотворённый из слова,
Твердил мне:
"Иди и убей".
 
 
И шёл я дорогою праха,
Мне в платье впивался репей,
И бог, сотворенный из страха,
Шептал мне:
"Иди и убей!"
 
 
И вновь я печально и стого
С утра выхожу за порог -
На поиски доброго Бога
И - ах, да поможет мне Бог!

А към мин. 65 Галич чете своето знаменито писмо по радиото, отправено към майка му, останала в Москва, по случай нейния 80-ти рожден ден:

РАЗГОВОР С МАТЕРЬЮ

Здравствуйте, дорогие радиослушатели! Здравствуйте. Обычно я, когда веду свои передачи, думаю о вас - знакомых и незнакомых, о тех, кто слушает меня, кому удается меня слышать, и обращаюсь я ко всем вам, иногда даже не очень представляя себе, как вы выглядите, сколько вам лет, кто вы - мужчина или женщина, чем вы занимаетесь.

Сегодня я обращаюсь к одному-единственному слушателю в Советском Союзе. Я не знаю, удастся ли этому слушателю поймать мою передачу, но, может быть, кому-нибудь удастся ее услышать, и он тогда расскажет этому слушателю о моей передаче. А этот слушатель - простите уж вы меня - это моя мама. Я с нею сегодня говорю. Ей сегодня - не сегодня - скоро, на днях исполнится восемьдесят лет. Это очень большой срок, очень большая жизнь, горестная, трудная, - жизнь, в которой она потеряла мужа, моего отца, которого она так нежно, так горячо любила. Всю свою жизнь она любила его, а потом она потеряла меня, своего старшего сына.

Я помню ее на аэродроме: все плакали, когда прощались, - она не плакала. Кто-то ее спросил:

- Почему же вы не плачете? Она сказала:

- У меня сегодня слишком большое горе - я не могу плакать - слишком великое горе у меня сегодня.

Мама! Родная моя! Я с тобой говорю, я к тебе обращаюсь, и вот здесь, по радио, через весь мир, через все границы, через все рубежи, я обращаюсь к тебе и хочу тебе сказать, что я люблю тебя, мама. Мы с тобой были особенно близки последние годы моей жизни там, в Советском Союзе, последние, самые трудные годы моей жизни, мы были с тобой так близки.

Пожалуй, ты единственный человек, который знал обо мне все, потому что со своей печалью, со своими бедами, со всей своей радостью я приходил только к тебе, дорогая моя.

Мы, - я говорю об этом, потому что я имею право это сказать, - мы порою бываем очень невнимательны к нашим матерям; мы думаем, что мама - это то, что есть всегда, и то, что мы сказать ей о своей любви еще успеем. А вот видишь - я не успел, мне приходится говорить с тобой за сотни километров, - чтобы сказать тебе о том, как я тебя люблю.

И еще я вспоминаю, когда-то очень давно, пятьдесят с лишним лет тому назад, помнишь, мы жили в Севастополе, мы жили в таком смешном доме, деревянном; во дворе у нас росла пыльная акация, рядом стояла мечеть, и муэдзин по вечерам произносил свою молитву. И вот тогда уезжали многие мои родичи, уезжали навсегда из России. И я помню, как мой отец, - это, пожалуй, одно из первых моих воспоминаний, - я помню, как мой отец пришел и сказал:

- Знаешь, давай и мы уедем. И ты сказала:

- Нет, это наша родина. Мы отсюда не уедем. Мы попробуем здесь жить, как нам ни будет трудно.
И пятьдесят лет спустя я пришел к тебе и сказал:

- Мама, мне очень трудно, я хочу с тобой поговорить.
И ты мне ответила:
- Я знаю о чем.
- Но ты помнишь твой разговор с отцом, пятьдесят лет тому назад?
Ты сказала:
- Конечно, помню. Времена меняются, меняются обстоятельства; мы - должны были остаться, ты - должен уехать.

Мама моя дорогая, милая моя, хорошая моя. Ты сильный человек, я знаю. Иногда мне удается дозвониться тебе по телефону. К сожалению, это случается не часто, и поэтому я пользуюсь этой благословенной возможностью сказать тебе сейчас по радио эти слова моей любви, поздравить тебя с твоим восьмидесятилетием, поздравить тебя с твоим великим мужеством, добротою, суровой добротою - ты умела быть строгой и умела быть доброй.

Мама моя родная! Я поздравляю тебя, я люблю тебя, здравствуй, мама, здравствуй...

И знаешь, в заключение все-таки, для того, чтоб я не зря взял гитару, я спою тебе песню, которую ты любила, которая тебе нравилась. И хотя она уже звучала по радио, но сегодня я еще раз повторю ее специально для тебя. С днем рождения, мама! Здравствуй!

Говорят, что где-то есть острова,
Где растет на берегу трын-трава.
Ты пей, как чай, ее,
Без спешки-скорости,
Пройдет отчаянье,
Минуют хворости.
Вот какие есть на свете острова!
Говорят, что где-то есть острова,
Где не тратят понапрасну слова,
Где виноградные
На стенках лозаньки,
И даже в праздники не клеют лозунги.
Вот какие есть на свете острова!
Говорят, что где-то есть острова,
Где четыре - как закон - дважды два.
Кто бы ни указывал
Иное - гражданам,
Четыре - дважды два
Для всех и каждого.
Вот какие есть на свете острова!..
Говорят, что где-то есть острова,
Где неправда не бывает права,
Где совесть - надобность,
А не солдатчина,
Где правда нажита,
А не назначена!.
Вот какие я придумал острова!

.. У микрофона Галич...

5 октября 75
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #1 -: Февруари 28, 2010, 17:59 »


За интелектуалците - нонконформисти в Ленинград (Санкт Петербург) - "Бродский, Довлатов — Конец прекрасной эпохи":

Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #2 -: Май 02, 2010, 10:46 »

 На 13 май от 18.30 часа в Дома на киното ще се прожектира филмът на Ваня Жекова "Катарзис".
Активен
Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« Отговор #3 -: Юни 16, 2010, 15:15 »

Night on the City
 Усмивчица
http://www.cultureunplugged.com/play/2426/Night-on-the-City/Vm10YVYxSnJPVmRSYkVwUlZrUkJPUT09KzE=?pf=rate#videoDetail
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #4 -: Юни 17, 2010, 00:25 »


Жива картина на нощна София, спомени и настояще. Сигурно е огромно удоволствие да танцуваш любимото танго на площада, край който са минали детството и младостта ти. Удоволствие беше и за мен. Благодаря, Фанна, поздравления за създателите на филма!

Активен
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #5 -: Май 04, 2011, 11:48 »


УМНО СЕЛО: СЛУЧАЯТ ДЖОНИ from VipMedia Film on Vimeo.


Филм за ст.н.с. Джони Пенков от поредицата "Умно село"
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #6 -: Май 04, 2011, 11:52 »



Филм от поредицата "Умно село" за Николай Бинев
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Anamary
Гост
« Отговор #7 -: Май 04, 2011, 12:21 »

И аз благодаря, Милене! По стечение на обстоятелствата съм гледала всички постановки с Николай Бинев (R.I.P.) за един период от около десетина години. Познавах и чудесното му семейство. За съжаление големият му син си отиде много млад заради тежко заболяване. Запазила съм много хубави спомени и за Николай Бинев, и за съпругата му Домна Ганева - като творци, личности и просто като хора.

А Джони Пенков за кратко ми беше колега в един проектантски институт. Филмчето е много свежо и талантливо направено, изгледах го с голямо удоволствие. Даже потърсих шлагера, който просълзи Джони, връщайки го назад във времето. Ето тук




Активен
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #8 -: Май 04, 2011, 13:36 »

С тази песен "Сбогом мила, сбогом драга" ще стане почти като с онази песен от филма на Адела Пеева "Ясен месец..." Намигване

Първо, че и на български има множество варианти, но и зад днешната граница също се среща. Тя по ритъм според мен си е по начало македонска (това го усещам с кръвта и с гръбначния си мозък Намигване ) Та ето й македонския й вариант (макар че това с Венера и звездите ми се вижда осъвременен кич)

<a href="http://www.youtube.com/v/uEyYz4wOpgU?fs=1&amp;hl=de_DE" target="_blank">http://www.youtube.com/v/uEyYz4wOpgU?fs=1&amp;hl=de_DE</a>

Немам мило, немам драго

Немам мило, немам драго,
нит пак сакам ти да знајш,
како бродот без кормило,
јас ќе скитам по светот.

Ќе си скитам јас езера,
без надежи, без љубов,
дури јас не си го најдам,
денес мојот студен гроб.

По полиња, по горите,
кај ќе стигнам, ќе спијам,
ќе се влечкам по тревите
и по полските цвеќа.

Ќе се качам на Венера,
на најсветлата ѕвезда,
ќе ѝ кажам јас на неа,
што сум патил по светот.

Ќе се качам в' парахода
и ќе викнам с' голем глас:
„Збогум мила, збогом драга,
јас ќе одам далеку“.

P.S. Според днешния "книжовен" се пише "збогум", ама виждам, че неизвестният публицист в интернет, не е спазил последователно тва правописно правило на Блаже Конески... Усмивчица
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Anamary
Гост
« Отговор #9 -: Май 04, 2011, 21:06 »

Вариантите за кой ли път показват, че "сите сме едно".  Усмивчица
Активен
slavimir genchev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 200


Профил
« Отговор #10 -: Ноември 17, 2011, 18:30 »



Сценаристката Даниела Горчева и операторът Любен Бързаков.
Сн. Славимир Генчев


На 16 ноември 2011 г. в сградата на Философския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" на бул. "Цариградско шосе" в София бе прожектиран 50-минутният документален филм "Гьоч - да прекрачиш границата" на Ирина Недева и Андрей Гетов с оператор Любен Бързаков по сценарий на Даниела Горчева, продуциран от Червената къща за култура и дебат - София.

Филмът се отличава с изповедност, достоверност и истинност от първа ръка, защото представлява (през по-голямата си част) поредица от разкази в първо лице на български турци изселници (гьочмен - насила, принудително изселен), които и до днес живеят в различни градове на Турция, запазили любовта си към България въпреки преживените репресии по време на "възродителния" процес.

Освен общата им съдба на гьочмен(и) - не знам дали може да се употреби в мн.ч. - ги свързват още две много важни неща: горчивината от това, че никой не е понесъл нито отговорност, нито наказание за това престъпление, както и това, че българското общество, самите българи, не са направили нищо в тяхна защита. Въпреки че никого и не обвиняват. Носят си кръста, не се оплакват, успели са да се реализират в Турция, имат професии и работа. Но говорят чудесно български. И обичат родината си. А тя е България.

Техните изповеди са монологични, но влизат в особен диалог помежду си, тъй като всяка от тях не "изтича" наведнъж открай докрай, а на няколко части, като отделните герои се редуват във филмовия разказ; по този начин те се допълват един друг и разкриват и своите съдби, и мненията си по един или друг въпрос. Тази оригинална форма придава еднаква тежест на всеки интервюиран и особена, мозаична структура на творбата.

Всички те будят еднакъв интерес, като особено се открояват изповедите на създателите на първите нелегални съпротивителни организации Авни Алиев,   Сабри Искендер, Зейнеп Ибрахимова.

Показана е (този епизод е заснет в България) и хазяйката на Искендер в село Камено поле, където е бил принудително изселен по времето на "възродителния" процес, Бисерка Илиева, която споделя с много симпатия "за политическото си ограмотяване" от Искендер, за тайното слушане на западни радиостанции заедно с него. Искендер и до днес пази топлите си чувства към Бисерка и съпруга й, които не са му взели нито лев за квартира. Срещата им през 2009 г. след толкова години бе не само искрена и трогателна, но и показа добрите чувства, които изпитват едни към други българите и турците, когато не са се поддали на комунистическата пропаганда, опитваща се и до днес да ги разделя и насъсква по етнически или религиозен принцип.

След прожекцията се състоя много оживена и понякога разгорещена дискусия, а авторите на филма отговориха на множество въпроси, някои от които откровено провокативни.

Студентката Биляр сподели по отношение на въпроса за самоопределянето, че не се чувства нито туркиня, нито българка, а българска туркиня.

Филмът събужда заспали съвести, припомня полузабравени ("изтласкани") неприятни истини, изправя ни пред нови стари въпроси. И разбираме: не е случайно, че няма виновни и осъдени за "възродителния" процес, защото няма и осъдени за тоталитарния режим. Те са като скачени съдове - за да си получат заслужено едните, трябва да си получат и другите. Понеже са едни и същи.

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=13579&sid=64
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #11 -: Ноември 17, 2011, 21:16 »

"Показана е (този епизод е заснет в България) и хазяйката на Искендер в село Камено поле, където е бил принудително изселен по времето на "възродителния" процес, Бисерка Илиева, която споделя с много симпатия "за политическото си ограмотяване" от Искендер, за тайното слушане на западни радиостанции заедно с него. Искендер и до днес пази топлите си чувства към Бисерка и съпруга й, които не са му взели нито лев за квартира. Срещата им през 2009 г. след толкова години бе не само искрена и трогателна, но и показа добрите чувства, които изпитват едни към други българите и турците, когато не са се поддали на комунистическата пропаганда, опитваща се и до днес да ги разделя и насъсква по етнически или религиозен принцип."

Много истински българи могат само да мечтаят днес  и сега , да бъдат разбрани от други българи , тези, които  не бяха изселвани и въдворявани в лагери. Защото комунистическата пропаганда и към днешна дата  ни поставя  един срещу друг. Не по етнически признак, нито по религиозен, а поради убежденията ни. Поради това, че ние не приемахме и не приемаме комунизма. Не вярваме в него.  Българи и мюсюлмани изпитаха последствията от геноцида. Сред хората оказали съпротива срещу тоталитарния режим всички са били заедно - българи, турци,  от самото начало.Как да се случи Просвещението, духовното ни възраждане?  Нужни повече хора като Бисерка Георгиева и съпруга й, които да прогледнат и да не се поддават на внушения и манипулации.
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #12 -: Ноември 17, 2011, 21:46 »

Гьоч - да прекрачиш границата
Славимир Генчев
















Активен
Anamary
Гост
« Отговор #13 -: Ноември 17, 2011, 21:55 »

http://www.svobodata.com/page.php?pid=1962&rid=61&archive=1
Филмът “Гьоч” – или гледната точка на прокудените
Едвин Сугарев

"... За това престъпление нямаше наказание, нямаше и разкаяние. Когато след десети ноември българските турци дойдоха в столицата да си искат имената, по улиците се повлякоха и други шествия – тези на “героите” от самия възродителен процес.

Тези, които бяха обграждали села и бяха пребивали отказващите да си сменят името в провинциални МВР-та и кметски канцеларии.

Тези, които бяха изкупували на безценица земята и добитъка на заминаващите – и сега живееха в техните къщи, и копаеха техните ниви.

Тези, които искаха стотици и хиляди за един курс с камион до границата, за да могат бъдещите гьочмени да превозят челядта си и най-насъщната част от домакинството си до турската граница.

Тези, които не продаваха хляб на жени със забрадки и шалвари, не ги качваха в автобусите, не ги пускаха в болниците – дори когато идваха да раждат.

Тези, които прекръстваха живите и рушаха гробищата на мъртвите, заличаваха регистри, кръщелни актове и документи за собственост...."
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #14 -: Ноември 17, 2011, 21:58 »



Гледайте филма >>> ТУК
Активен
Страници: [1] Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  "Не хлебом единим жив человек..."  |  Филми  |  Тема: Документални Филми « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!