Tyxo.bg counter Поздравления и честитки
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 23, 2018, 00:18

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Актуални  |  Тема: Поздравления и честитки 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 [2] 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Поздравления и честитки  (Прочетена 38040 пъти)
slavimir genchev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 200


Профил
« Отговор #15 -: Май 24, 2010, 19:51 »

Честит празник! Истински, български, национален, богоугоден и най-присъщ за "Де зората". Да сте живи и здрави всички, защото вие пазите Словото - точно, истинно, правдиво, за да казвате истината чрез него. Понеже и лъжците боравят с думите, но като лъжат с тях, за какво им е? За демагогия, манипулации, инсценировки.
А друго е с точната дума да изречеш истината - тогава Словото си идва на мястото и си изиграва святата роля.

 
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #16 -: Май 24, 2010, 21:17 »

Честит празник на писмеността и на духа.
Той е обединявал българите и в най-трудните времена - нека продължи да го прави.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Мехмед Боюкли
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 7


Профил
« Отговор #17 -: Май 25, 2010, 00:16 »

Честит празник на всички пишещи тука.
Считам че феноменалното на този празник е че той е единствения православен празник , които доста успешно се е трансформирал във светски празник , празнуващ се от хора "иноверци" Усмивчица
Това разбира се е чудесно. Объркан съм за това което напоследък се коментира относно  славянската култура и че славяните са измислен етнос или народ.
Но иначе аз днес си изкарах чудесно.
Предлагам ви моята гледна точка за днешния ден /поради това че малкият ми син днес имаше абитуриенски бал/ и от друга страна  - начина по който решихме на локално ниво един стар проблем с образованието в моето село:

http://kornitsa.com/forum/oeto/ea-eata-a-otoemtoto/msg3523/#msg3523

Активен
Stoyan Chonev (Stoni)
Гост
« Отговор #18 -: Май 25, 2010, 02:32 »

Честит празник и от моралния стожер с ето това  Ухилен

Из "Кризата в нашето училище", 
Архим. Борис (Разумов)

Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели. То развива само способностите на ума и атрофира силите на душата. То изостря само студения разсъдък и сподавя топлото жизнено чувство. То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често вместо да просвети ума, то го покрива с мрак. Не рядко то използва главата на ученика, за да влее през нея като през съсъд отрова в неговата душа. По тоя начин нашето училище, като обръща внимание само върху една способност на човешката природа - върху ума, осакатява вътрешно детето и води младежта към вътрешно израждане. По тоя начин то нарушава целостта и хармонията в човешката природа и разрушава нейната същност. По тоя начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища. По тоя начин нашето училище разрушава също основния принцип и унищожава крайната цел на всяко образование и всяко възпитание: създаване цялостна и хармонична, благородна и завършена личност.

Това едностранчиво интелектуализиране на нашето училище се дължи на тежката заблуда, че умствените способности са най-важното нещо, че умът е всичко в човека. Умът, обаче, е само една от способностите на човешката природа. Той не е същината на човека. Величието и същината на човека лежи другаде: лежи в божествената красота на неговата човечност и във величието на неговия богоподобен и безсмъртен дух.

Нашето училище не само се занимава изключително с ума и игнорира душата на детето, но върши нещо много по-страшно: то въобще отрича душата! Това е вторият смъртоносен недъг в нашето училище. За нашето училище е съвсем чуждо най-великото - вечното в човека: неговата душа. То презира тая божествена същност в човека. То признава само материята, само плътта и отрича душата. То се стреми да заличи съществената разлика между човека и животното и гледа да внуши на нашите младежи, че техните прадеди са били човекоподобни животни и че те са от животински произход. При такива внушения ясно е, какъв мироглед ще могат да си образуват тези младежи и какви заключения ще си направят те за себе си и за своя живот. Щом по същина и произход те са съвсем близо до животните, няма защо те да стоят и по живот далеч от тях.

Нашето училище, което външно се развива правилно и расте нормално, тъй както расте едно здраво животно без душа, вътрешно, в своята същина, е бездушно и мъртво. То е без положителен творчески дух, без идеализъм и въодушевление, без високи добродетели и благородни пориви, без далечни идеали и възвишени цели. Нашето училище е материалистично.

Нашето училище обаче отрича не само човешката душа: то отрича и вечния, абсолютния дух, от който човешката душа е само дихание. Нашето училище отрича Бога. В нашето училище открито се говори по всякакви начини против Бога и против всичко божествено в човека и природата. Но и да не става това, щом в училището не се говори за Бога, щом Бог е изгонен от него, значи: то е без Бог, значи: то е безбожно. Щом Бог не се утвърждава в училището, значи Той се отрича. Щом ние престанем да говорим в училището за Бога и душата, със самото си мълчание ние проповядваме безбожие и бездушие. Не може да има безразлично отнасяне. Всъщност, индиферентизмът е вече отрицание. В душата и съвестта на човека не може да има напълно безразлично състояние: човек или ще утвърждава, или ще отрича. А в нашето училище не само, че не се утвърждава, но и открито се отрича Бог. А щом се отрича Бог, отрича се и се руши всичко божествено и велико в човека и живота, отрича се и се руши човекът и животът в неговата същина. Нашето училище е атеистично.

Щом атеизмът и материализмът проникнаха в нашето училище, те започнаха да вършат опустошения във всички посоки. Те са тъмни сили, които рушат всичко положително и ценно, всичко възвишено и светло. Атеизмът е демонично явление, а материализмът - проява на животинщината в човека. И единият, и другият, доведени до последна консеквентност, означават край на всяка човечност и всяка култура. Атеизмът отрича Бога и всичко божествено в живота и човека, а материализмът отрича човека и всичко възвишено в него. Атеизмът означава победа и тържество на демоничното начало, а материализмът - победа и тържество на животинското начало в човека и живота. Атеизмът иска да демонизира човека, а материализмът се стреми да го превърне в животно. И единият, и другият, които имат еднаква същина, преследват една и съща крайна цел: разрушението на човешкия образ в човека, унищожението на човека в човека! И в нашето училище, където материализмът и атеизмът се ширят свободно, тези разрушителни сили преследват същата крайна цел и дават същите гибелни резултати. Нашето училище, което отрече Бога и душата, неминуемо трябваше да отрече и човека, който е немислим без душата и божественото начало в нея. То не познава и не признава човека. В детето то вижда и признава само ученика и не се интересува от човека в него. За нашето училище е непонятна най-великата цел на всяко образование, на всяко възпитание, на всяка култура и на всяко съществуване: съвършеният човек. Нашето училище биде обезчовечено.

Материализмът и атеизмът, от които се породиха почти всички злини в нашето училище, се проявяват и вършат своето разрушително дело сред обществото в определени форми. Формата на материализма е социализмът, на атеизма - анархокомунизмът. Корените на социализма се крият в материализма, а корените на анархокомунизма в атеизма. Последната основа на социализма е материализмът, неговата единствена цел - материалността. Единственият извор на анархокомунизма е атеизмът, неговата крайна цел - демонизмът.

Социализмът и анархокомунизмът, между които няма съществена разлика, тъй както няма съществена разлика между материализма и атеизма, отричат в действителност онова, което само привидно утвърждават. Социализмът отрича социалността и руши обществото, анархокомунизмът отрича човещината и разрушава личността. Социализмът е напълно антисоциално движение, анархокомунизмът - напълно античовешко явление.

Материализмът и атеизмът и техните рожби: социализмът и анархокомунизмът, които в нашето училище нараснаха до чудовищни размери и взеха образа на страхотни чудовища, разрушиха в душата на нашата младеж почти всички възвишени идеи и всички велики ценности. Те разрушиха религиозно-нравствената идея или идеята за Бога, разрушиха също социално-човешката и национално-държавната идея.

След като внесоха в нашето училище духа на отрицанието и разложението, те прогониха оттам и националния дух и се опитаха да заменят тоя дух с духа на интернационализма и безотечествеността. По едно време нашето училище беше стигнало до там, че в него само българският език напомняше, че то е българско. Нашето училище беше станало безотечествено.

Църковен вестник, брой 10 за 2003 година

 


http://www.pravoslavieto.com/history/20/bg_novomuchenici.htm#gen1
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #19 -: Май 25, 2010, 10:48 »

Много хубава снимка, Мехмед, както и целият фоторепортаж в сайта на Корница. Да ти е жив и здрав абитуриентът, да се изучи и да носи бащиния дух. Младата дама с него е истинска хубавица, мила и елегантна. А най-хубаво е, че празникът на светите братя е празник и за "иноверците", както ти сам си написал. Миналата година по това време бях на срещата по случай 20-годишнината от майските събития (има репортаж в архива на форума). Беше навръх 24 май. Изказванията на прокудените през 1989 г. българи от турски произход започваха с поздравления за празника.
Активен
kalva4
Гост
« Отговор #20 -: Май 26, 2010, 11:31 »

Уважаема Цвета,
Позволете ми да не споделя Вашият оптимизъм.
Причини - бол.
И най-важната. Всички които живяхме социализма сме болни. В една или друга степен- но болни.
И болестта ни се налича а-социалност и/или социален инфантилизъм. В този смисъл,това е едно от най-тежките поражения на социализма.
Затова - най-вече - беше и огромната кохорна ченгета/доносници. Да се дисоциира социалното и най-вече - "писмовния" елит.
Кратко - помните, че преди 10-ти, масово българските писаЧИ - на 3-5-та водка доверително споделяха, какъв бисер държат в бюрото, но ... пуста цензура.
Дойде 10-ти. Очаквах да блъвнат от печат поне едно 10-тина Гулаг/Белене и още толкоз Деца на Арбат/Бояна.
Е, нямаше ги. Което потвърди прогнозата на Г.Марков, който размишлявайки за самоцензурата се запитваше "А, като дойде това свободно време, ние ще можем ли нещо да кажем?!?" /цит. по памет/.
И това е разбираемо.
Но как пък го нямаше поне ПОКАЯНИЕТО на духовният елит?!? Дори да са най-малко виновните. Ако имаха социална чувствителност, щяха да знаят, че точно тяхното покаяние е архи важно.Не покаяние, а - дебелроочие. Достатъчно е да си припомним и Левчев и Недялко и ... Алберт Коритаров. Та последният 15 години, последният беше МОРАЛ и РУПОР на "дясното" и антикомунизъм/ченгесизъм...
Без покаяние и с досие...А познайте от три пъти как подейства това на младите?!?
Да продължа ли, че всеки средно грамотен човек би си задал въпроса ,ТЕОРЕТИЧЕСКИ възможно ли е 6-милионна България, от които половината от неграмотни до полуграмотни, да поддържа ефективно ОСЕМДЕСЕТ И ТРИ института,лаборатории и специализирани звена към БАН?!? Дори с човешки ресурси. Не говоря, че базата варира от "морално остаряла и крайно недостатъчна" та до "физически амортизирана". И с това правим наука? И при положение, че имаме ПОНЕ ТРИ института към БАН, които по силата от на имената си би трябвало отдавна да са генерирали идеите КАК точно да се променят нещата?!? С това, че БАН има повече АКАДЕМИЦИ от Френсаката академия?!?
Е как да вярват хората на БАН и капацитетите си в науката, след като Икономическият институт към БАН излезе с декларация, че бюджет 2010 е ... песимистичен?!?!?!
Да продължа ли с вуз-овете, където се "коват" /термин от соц.а/ пирони...пардон кадрите на утрешният елит?
Само ще отбележа Утре Носете Съответната Сума /УНСС/ ректора е приятел/съветник на държавните "мъже"...
Мога да продължа, но и Вие го знаете!
Истината е, че вече няма НИЕ, а само серия от аз-ове. Поради което олигархията си е рахат, защото всеки поотделно "аз" е смачкваем. Ако се не гъне - чупят и мачкат.
И хората го виждат и затова, а не по някакви метафизични причини, не вярват в БЪЛГАРСКАТА наука и култура. Защото знаят, че "българската наука и култура" в лицето на елитите си ГИ ЛЪЖАТ и МАНИПУЛИРАТ! /Спомнете си, че практически всички социолози и "научни" авторитети преди изборите "прогнозираха" /по-точно - опитаха да форматират поведение/ ниска избирателна активност и широка коалиция /алиас-безотговорност/!
Къде е културният/научен елит който предлага РЕШЕНИЯ?!? Съгласен съм, че критиката е важна, но голата критика е напълно беззъба и става досадна!
Хората искат изход, а културният/научен елит - в най-добрият случай! -им казват "гласувай за Х".
И ако още се съмнявате в думите ми, погледнете внимателно темата за Батак като пример на социална рефлексивност. Проблема за МОРАЛА на "научната" общност практически не се усеща, а силата на усещането е в частният случай?
И ако продължава така, то "мозъците" ще продължават да изтичат, а лумпенизацията ще се задълбочава и разширява.
Извинете за песимизма, но ... той е оправдан. За огромно мое съжаление...
Апропо, ако продължавате /твърде полезните!/ изследванията си за ченгета в литературата, бих Ви обърнал внимание да попогледнете в архива Секретариата на ЦК откъдето са задавали ПЛАНА за инфилтриране на определени "чувствителни" среди.



Вчера получих едно унило писмо по повод 24 май от приятел, който е създател на книги, литературен изследовател и писател и който твърди, че днес науката е слънце, което никого не грее. Видях също и изпълненото със скептицизъм и песимизъм интервю на проф. Ал. Кьосев, голям бълг. интелектуалец по отношение празника на културата - за него няма вече такъв празник. Не по малко песимистични са откровенията на проф. Никола Георгиев за вредата от писмеността - а той е прочут автор на много книги. Да не говорим за публицистиката на Иво Инджев или за мазохистичния спектакъл по връчванете на наградите Аскеер, където актьорите масово са плакали. Вижте също във Фрогнюз как отбелязват днешния ден. Сега наистина се уплаших за българския дух и за българската култура, защото виждам как интелектуалния елит на България е на път да се пречупи или вече е смазан психически от конюнктурата. А щом този тъничък и многострадален слой се е предал, заглушен от чалгаистерията и мизерията, то народността отива на кино и то на новия турски сериал.

Ами съвземете се, бе хора.Историята е циклична, не само линейна субстанция. Ще оттече мътната пяна, ще се избистри времето и ще възкръснат пак духовността и културата. Не се строшава тъй лесно хилядолетна традиция, оживяла в много по-черни времена, свряна в монастирчета, килийки и килийни училища, писана с гъши пера и върху камък, горена, окървавена, заличавана и пак оживявала като феникс. Всички нейни мъченици, светци и труженици са гаранти за неизкоренимото и бъдеще. Всичко, което е отровило сърцата на днешните видни интелектуалци е верно, но е само миг от историческото време. Да не си слагаме на сърце и разум единствено злото, пренебрежението, унижението и безпаричието.

Нека мислим за този свят ден с най- милите спомени на детството, за да ни мирише на божур и рози, на зелено и свежо, да ни обгръща отвред прекрасната и ведра мелодия на най- оптимистичния български химн, сътворен от абсолютния скептик и критик на нацията. Да си припомним в какви условия дедите ни са изпълзяли от робство и безпросветност, как са носили пред себе си иконите на Светите братя и нищо не е могло да спре техния устрем към наука и свобода. Защо да мислим, че вече няма да се раждат такива българи, работливи, сърцати и талантливи? Та има ги и сега, само да погледнем в българските интернет блогове, разпръснати по целия свят, но всеки дълбае сам в своята бразда. Един ден ще се слеят в общ коловоз, както предрича Кълвача.

Така че няма място за униние.

Бъдете щастливи в този слънчев и прекрасен ден, всички вие творци и радетели на ДЕ ЗОРАТА- проф, Чилингиров, Вихрен Чернокожев, отец Михаил Новак, поетът Славимир Генчев, публицистът Милен Радев, поетесата Радостина, неуморимата естетка Анамари и моралният ни стожер Стони, ученият Кълвач, Симеон и всички други, които сте духовните лъчи на Де зората. Поздравявам ви от сърце и на добър път в трудната и горда мисия на пазители на Културата и Духа на българщината.
Активен
cveta
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 87


Профил
« Отговор #21 -: Май 26, 2010, 20:17 »

 ЗА  ОПТИМИЗМА И ПЕСИМИЗМА – СЛЕДПРАЗНИЧНО

Радвам се, че  непретенциозното ми изказване  ви е провокирало  за такава мащабна дискусия. Надявам се  да привлече и други участници, защото  личен спор с вас  аз нямам. Не отричам правото на професионалните  мислители да бъдат песимистични и скептични, защото причини за това дал БОГ в изобилие.  Но аз знам, че те продължават да работят  неспирно,  да орат и сеят на своята нива, независимо от мрачните си настроения.Затова  тоталното отрицание и крайният песимизъм  ми се виждат пресилени.  ПОзволих си като пред приятели да изкажа своето отношение   за масирания негативен фон  около един от най- тачените и истински празници на българската култура. Под това  понятие разбирам  трудовете, постиженията и имената, които времето е отсяло и  които остават  неоспоримо национално съкровище  във вид на словесно,  визуално и музикално изкуство.
Вие поставяте под въпрос  нивото на  българската интелигенция  и нейната роля преди и сега , БАН като безполезен  соцмастодонт, и народната маса в двойнствен образ – веднъж  като хора, които имат право да  очакват  някой /или интелигенцията/ да им посочи изход и решения и  втори път като неудържимо лумпенизираща се тълпа,  изтляваща  във времето и разпиляна  по света. Също и някои  конкретни  въпроси.
Ще ви отговоря  отзад напред .
1. Не  изследвам  ченгетата  в литературата, грешна ви е информацията. Книгата ми  се казва „Писатели и досиета „ и е фокусирана  върху   репресиите  над  видни бълг. писатели след 9. 9. 1944 г. Спрямо  агентурата на ДС,  доколкото  ми е попадала в полезрението, имам диференцирано отношение  и не мразя Вера Мутафчиева и Г. Данаилов -  мъча се да разбера  мотивите, им ,  да си представя  психическата репресия над  талантливите  личности  и  тяхната ситуация  на избор и  по често откривам и в тяхно лице жертви на системата, а не  само злодеи. Освен това притеглям   заслугите и вината и което натежи повече, то си остава  валидно не само за мен, а изобщо. ЗАнапред нямам  намерение да се връщам към тази тема, тягостно е за работа и убийствено психически.
2. Явно като философ се занимавате с теория  и обобщения, а конкретиката е извън вниманието Ви. В този порядък не сте прав, че  не се  намерило нищо  в  чекмеджетата след 1989 г. Не  мога да изброявам  библиография, появиха се много книги, които са чакали своя час,  ще дам  някои примери  – само аз съм изровила от архивите  три  табуирани  книги -  романът  ВОЙНА от Яна Язова, романът ПОКРИВЪТ  от Георги Марков,  и мемоарно – документалната книга ДАНАИЛ КРАПЧЕВ И В-к  ЗОРА. Не знам дали сте чули , че Институтът за литература към БАН  и в момента полага усилия да издава поредицата ДРУГАТА  БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА, в която вече са публикувани политическите  „Епиграми” на Змей Горянин и КОндиката на Бачковския манастир” пак от него, сатиричните стихотворения на Димитър Подвързачов, предстои да  бъдат издадени  критическите статии на Йордан Бадев. Сега на 31  май в НБКМ ще  има примиера  на проекта  Антитоталитарната литература, бихте могли да отидете  поне за информация .
3. Не разбирам защо се фиксирате върху втръснали на всички имена  и именно тях определяте  като „духовен елит” . Продължавате  по инерция от преди да определяте  изброените сервилни слуги, конформистите, казионните писатели и „учени” , креатурите на ЦК и ДС  за  „интелектуален елит”. Това са антиподи  на самото понятие,  те са били социален и политически елит, парвенюшки по същество,  но не и духовен. Според моите представи  духовният елит  съчетава  МОЖЕНЕ  СЪС СЪВЕСТ, ТАЛАНТ  С НЕЗАВИСИМОСТ, УМ  С ДОБЛЕСТ , ТВОРЧЕСТВО С ДЪЛГ и  ОТГОВОРНОСТ.Имената, с които боравите,  спадат ли  към моралните категории, та ги сочите като видни представители на елита,  дори сте очаквали  да  проявят ПОКАЯНИЕ. Лично аз не бих повярвала на тяхното разкаяние и съм доволна , че си остават там,  където им е мястото – в кюшето на конюнктурата, забравени и изхвърлени от  културната памет на нацията и историята , където ще са  споменавани   като  примери за човешката  и морална деформация  на системата. Ако  сервилните  слуги са  елит,  то какви са  хората, които показаха   доблест и непокорство сред творческата интелигенция. Ще спомена няколко имена, които опазиха своето достойнство  и чест,  уважавайки в себе си таланта и независимостта , с цената на социална мизерия, изолация  и лично страдание. Константин Павлов, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Христо Фотев, Иванко Николов и др. Нека колеги прибавят  други имена, които са   същинските  интелектуалцина епохата, за която става дума. Сещам се , че Георги Марков е опровержение на  собствения си цитат -  две негови книги излязоха посмъртно на бял свят – ПОКРИВЪТ и „ДОстопочтеното Шимпанзе”.  Първата предрича  краха на социализма, втората   осмива перверзията на политиката изобщо. Този човек със своето творчество и поведение, с  трагическата си участ   измива очите на „мижавата” българска интелигенция и прави чест на своя народ, Но има и други като него , напр. незнайният за вас и за обществото  СТЕФАН МАРИНОВ, физик, дисидент, емигрант, блестящ интелект, субстрат на свободата, със същата трагична  одисея. .ПОтърсете информация за него в Гугъл поне.  Двама  такива  апостоли  не са ли достатъчни за малка България, но  се знае  че има  и  десетки други, маргинализирани и забравени имена, които ще заемат своето място  след време, благодарение на  посветени хора като Борислав Скочев и Вихрен Чернокожев. Вижте Антологията на затворническата и лагерната литература, събрана от Боби Скочев в сайта ДЕКОМУНИЗАЦИЯ  Тези,  които са  знаели  пътя и изхода са натикани  в миша дупка от властта, а камо ли да имат  чуваемост в обществото. ВЕрно е , че не можем да се сравняваме  с мащабите и  духовния ръст на руските, чешки и полски  дисиденти, но  не е истина, че  България   няма  и не е имала  своите  свободни и непокорни  мъже.
4. Причислявате   търгашите социолози към духовните  водачи и очаквате от тях   да са глашатаи на истината  и от тази позиция  клеймите изобщо интелигенцията. Те са частни бизнесмени, плащат им,  за да манипулират  общественото мнение.Неправилно е според мен да отъждествявате  политиците и интелектуалците , да им прехвърляте вина и характеристики. Класификациите  и етикециите ангро  и наедро също са вид манипулация .  НИкой не дава пари,  за  да излезе  истината на бял свят, защото не само властта - и отделния човек не  я обича. Вие обичате ли да ви казват истината за вас самия? Съмнявам се . Но дали само у нас е така ? Изобщо   се получава  раздуване на темата , което засяга глобални процеси  на всеобщата деградация на ценностите и моралния упадък на човечеството, което все повече  се променя . Явно иде време за появата на  нова, пречистваща  религия, но ние с вас няма да дочакаме  това важно  и кърваво пришествие.
4. По отношение на БАН  съм  съгласна с вас по много точки. Работих в БАН 28 г. и на собствен гръб съм изпитала  кусурите на тази структура. Мога да изпиша  цяла мемоарна  книга по въпроса. Сега  ще  кажа само, че съм противник на БАН в този й уродлив  вид, даже преди време  писах на един от тукашните участници, че това е престъпна организация и не се отказвам от думите си. Верното е , че там има  10 до 20 % хора, които работят и 80 % паразити.. Но пак не приемам  тоталните  обобщения и отрицания. Верното е, че който иска и може  да работи, го прави въпреки всичко В БАН  има много  свестни хора , отдадени  на своето призвание  до краен предел, благодарни за това , че могат  се занимават с любимата си  наука. Само там  съм срещала уникални мислители, хора с болезнена съвест , които раждаха идеи  и болееха за съдбините на България  и  други, които умираха  работейки до последен дъх  или пък от отчаяние и безсилие. Светли имена , истински интелигенти! ЗАтова нямате право да слагате всичко под общ знаменател,  да  оплювате  всичко направено.   БАН би трябвало да съществува заради тези 20 тина % идеалисти и таланти или просто можещи хора, да им осигурява препитание и условия  за къртовския им  и безвъзмезден труд . Но истината е , че с настоящата „реформа” БАН ще се изчисти  именно от тях,  за да не  вадят очите на некадърниците и паразитите. Но това е  екстрактът  на  миналото, което е забило жилав корен в  българската  реалност и не иска да си отиде доброволно.  Социализъм в действие е БАН,  хранилка на  партийци, кадесари, протежета, синчета и  метреси, но не  ведомството е  големият проблем  на българското население. Проблем си е самото то  с тоталната си омраза към учените и образованите хора. Недоумявам  защо твърдите, че населението т. е  „хората” според вас очакват  БАН да им предложи решения   и изход от кризата. За да очакваш нещо от някого , трябва да инвестираш  в него, а не да го  мразиш и ругаеш с най- грозни думи и квалификации, да искаш да го затриеш,  защото  нямало  полза  от него. Но  то и  библиотеки,  театри  и  филхармонии,  академиите  за изкуства също  не  се  ядат и пият . И като се затрият няма да се обогатим, а напротив, затриваме се всички  заедо и  тотално . В крайна сметка  трябва да си признаем,  че  обществото / хората/  си заслужава учените  и интелигенцията, а не че то  било „ лъгано  и манипулирано”. То си обича  именно манипулатори и лъжци – и си  ги  намира и избира най- редовно. Затова трябва просвета, просвета, просвета – като по възрожденско време  са нужни  нови  Паисиевци, които си разнасят книжките или словото , въпреки медийния масов  терор, въпреки ненависта на  невежеството  . Затова не  оплювайте интелигенцията, каквато и да е тя, а  се борете за нея, давайте пример каква  ви се иска да бъде. Тя е производна на времето, на нацията , на икономиката и политиката и единствената й мисия  е да се  издигне над  съпътстващите  обстоятелства, да се храни със собствената си кръв и плът- да се пожертва, когато трябва. Българската интелигенция  го е правила многократно и  е била на висотата на своята мисия  след много по- страшни  изпитания -  робство, две окървавени въстания,  три загубени войни, чудовищни политически  репресии. Защо  мислите, че няма пак да го направи, когато ножа опре до кокала. Историята и хилядолетната  ни култура ми дават основание да вярвам, че нацията  пак ще може да разчита на нея , когато стъпи на ръба на провала.
Цвета Трифонова
Активен
kalva4
Гост
« Отговор #22 -: Май 26, 2010, 22:03 »

Уважаема г-жо Трифонова,
Нямаме спор с Вас. Просто въпрос на гледна точка.
Ако погледнете от моята - 1878-1944 и 1944- досега, вероятно ще споделите моят песимизъм.
Споменавате Ст.Маринов. Не разбирам от физика и приемам изцяло Вашата гледна точка. И същевременно си спомням, че края на 30-тте за доцентско място в СУ се борят един привърженик на Айнщайн и един противник на теорията му. И в хода на този спор- рецензии, отзиви и проч. - се намесват практически най-големите световни физици!
В професионалната Ви област не се намесвам - само Вие кажете КОЛКО имена ДО 1944 ОСТАВАТ в литературата, и колко ще останат от тези след 9-ти?
Веднага се съгласявам с възражението Ви за Свободата, което е и справедливо и уместно.
По мое мнение, това, че имаме и десетина ИМЕНА вече е огромна победа на духа.
Но споменавайки Г.Марков, Вие всъщност потвърждавате моята теза като цяло. Ще бъде некоректно да питам Вас /не е в областта Ви/, но знаете ли, колко пъти сте го чули от БЪЛГАРСКИ социолози /БАН института/ или философи или антрополози...- че Г.Марков по същество е един от най-големите етно-антрополози на ХХ-ти век - след Леви-Строс естествено- но поне! - наравне с Бр.Малиновски?!?
И понеже има "нещастието" и да е добър писател... ами той си остава есеист, писател /харесвам го/ и напълно ИЗГУБЕН от нашите антрополози, социолози и философи...
Казвате, че и в наложеният ни мрак сме имали светулки. И аз съм последният, който би го оспорвал.
Онова за което дискутираме с Вас, а по други поводи и с други уважаеми клубари, е МОРАЛНАТА отговорност именно на духовният елит на нацията. И тук пак нямам  някакви изчанчени изисквания, а просто мерилото на ОНИЯ - додеветосептемврийските. Вам ли да говоря за Камиларя и неговите МОРАЛНИ САМОвзисквания?!?
Това именно имам предвид в песимизма си.
Изследвам РЕАЛНАТА ВЛАСТ на СовСоц-а и знам прекрасно КАК са мачкали /и мачкат/ хора. И ако си спомняте, в "апропото си", Ви посъветвах да разровите ПЛАНИРАЩИТЕ СЧУПЕНИТЕ съдби. Защото хора са трошени по план. Средно за "интелигенцията" - 10-12%, но за онези които могат да формират обществено мнение- инфилтриране между 15 и ТРИДЕСЕТ процента. В "дисидентското" движение - 30-65%!!!
И като всички други и ДС са изпълнявали плановете си. От тази гледна точка никого не упреквам.
НО ... НО след 10-ти ... ДЕ ГО ПОКАЯНИЕТО?!? Ако Алберт и СТОТИЦИТЕ като него - или ПОНЕ 20-30!!! - бяха излезли с покаяние, то и 250-400 ХИЛЯДИ души впримчени от ДС вероятно щяха да гласуват другояче!
Говорите за светлината на БЪДЕЩЕТО и ЧИСТОТА която да ни грее. Мечтая го!!!
НО, също знам и какво си говорят студентите. " Няма да ходя да се гърбя за 1500 на частно.- Ъ??? - Отговор: когато мога да отида на ДЪРЖАВНО!" Да Ви питам ли, дали този/а младеж е не е корумпиран още ПРЕДИ да е назначен?!? И, много ли ще Ви скандализирам, ако споделя, че го е НАУЧИЛ от...преподавателите си във Вуза?!?
Ето Ви го моят ПЕСИМИЗЪМ!!! И болка.
Знам за 20-те% в БАН. Знам и че тях първи ще ги изритат. Не пасват на системата.
НО ... Как пък от барем ТРИ института на БАН не спръкна поне ЕДИН да предложи КАК и КАКВА промяна?!?
Действително обоснована, а не поредният вопъл "Ех, ако имаше пари...".
Ще ми кажете - лесно е да се критикува. Но това Е И МОЯ теза. дори бих допълнил - САМО критика - след време девалвира.
И наистина имам и двойнствено отношение и към "духовния елит" и към народа.
Защото НАРОДА - чалгизиран и бигбрадеризиран - на ТРИ ПЪТИ каза ИСКАМ НОВИ ДУХОВНИ ВОДАЧИ.
"Елита" го интерпретира - искаме Костов, искаме Царя, искаме Генерал Бебе!
Не е работа на МАНИПУЛИРАНИТЕ да артикулират нещата. Просто народа ни - и това е същинската наслада! - дълбоко в душата си знае КОЕ и КАК. Няма да Ви го каже, ако го разпитате пряко, но ако слушате внимателно... АКО ЕЛИТА беше демократичен, ТОЙ щеше да артикулира народната истина.
Не казвам, че Кака Мара чистачката и Вуте куриера са ни мерилото. НО и ТЕ разбраха, когато П.Стоянов -ПРЕЗИДЕНТА!!! - започна ПУБЛИЧНО да нарушава Закона за Държавната Тайна!!! За глупости! Че това просто не е поведение на ДЪРЖАВНИК!
Колко пъти БЕ АРТИКУЛИРАНО ТОВА?!?
И ме разбирате погрешно.
Не споря и упреквам никого.
Просто обяснявам ЗАЩО за Мара и Вуте 24-ти не е ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ.
И защо процента на връщащите се от учение в "странствно" е равен на процента на НЕвръщащите се преди 9-ти...
Апропо, бих искал да имам Вашата Вяра. Но, при моята нагласа, единственото което ми остава е ... една утопия. Обоснована. Ако не от гледна точка на вероятност успех, то поне от гледна точка и на МОЕТО задължение. НО - утопия...към днешна дата...
Що се отнася до цялостното ми отношение към Словото, то ако сте обърнали внимание Предизвикателството България ХХІ... е базирана изцяло на вярата в словата!

ЗА  ОПТИМИЗМА И ПЕСИМИЗМА – СЛЕДПРАЗНИЧНО

Радвам се, че  непретенциозното ми изказване  ви е провокирало  за такава мащабна дискусия. Надявам се  да привлече и други участници, защото  личен спор с вас  аз нямам. Не отричам правото на професионалните  мислители да бъдат песимистични и скептични, защото причини за това дал БОГ в изобилие.  Но аз знам, че те продължават да работят  неспирно,  да орат и сеят на своята нива, независимо от мрачните си настроения.Затова  тоталното отрицание и крайният песимизъм  ми се виждат пресилени.  ПОзволих си като пред приятели да изкажа своето отношение   за масирания негативен фон  около един от най- тачените и истински празници на българската култура. Под това  понятие разбирам  трудовете, постиженията и имената, които времето е отсяло и  които остават  неоспоримо национално съкровище  във вид на словесно,  визуално и музикално изкуство.
Вие поставяте под въпрос  нивото на  българската интелигенция  и нейната роля преди и сега , БАН като безполезен  соцмастодонт, и народната маса в двойнствен образ – веднъж  като хора, които имат право да  очакват  някой /или интелигенцията/ да им посочи изход и решения и  втори път като неудържимо лумпенизираща се тълпа,  изтляваща  във времето и разпиляна  по света. Също и някои  конкретни  въпроси.
Ще ви отговоря  отзад напред .
1. Не  изследвам  ченгетата  в литературата, грешна ви е информацията. Книгата ми  се казва „Писатели и досиета „ и е фокусирана  върху   репресиите  над  видни бълг. писатели след 9. 9. 1944 г. Спрямо  агентурата на ДС,  доколкото  ми е попадала в полезрението, имам диференцирано отношение  и не мразя Вера Мутафчиева и Г. Данаилов -  мъча се да разбера  мотивите, им ,  да си представя  психическата репресия над  талантливите  личности  и  тяхната ситуация  на избор и  по често откривам и в тяхно лице жертви на системата, а не  само злодеи. Освен това притеглям   заслугите и вината и което натежи повече, то си остава  валидно не само за мен, а изобщо. ЗАнапред нямам  намерение да се връщам към тази тема, тягостно е за работа и убийствено психически.
2. Явно като философ се занимавате с теория  и обобщения, а конкретиката е извън вниманието Ви. В този порядък не сте прав, че  не се  намерило нищо  в  чекмеджетата след 1989 г. Не  мога да изброявам  библиография, появиха се много книги, които са чакали своя час,  ще дам  някои примери  – само аз съм изровила от архивите  три  табуирани  книги -  романът  ВОЙНА от Яна Язова, романът ПОКРИВЪТ  от Георги Марков,  и мемоарно – документалната книга ДАНАИЛ КРАПЧЕВ И В-к  ЗОРА. Не знам дали сте чули , че Институтът за литература към БАН  и в момента полага усилия да издава поредицата ДРУГАТА  БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА, в която вече са публикувани политическите  „Епиграми” на Змей Горянин и КОндиката на Бачковския манастир” пак от него, сатиричните стихотворения на Димитър Подвързачов, предстои да  бъдат издадени  критическите статии на Йордан Бадев. Сега на 31  май в НБКМ ще  има примиера  на проекта  Антитоталитарната литература, бихте могли да отидете  поне за информация .
3. Не разбирам защо се фиксирате върху втръснали на всички имена  и именно тях определяте  като „духовен елит” . Продължавате  по инерция от преди да определяте  изброените сервилни слуги, конформистите, казионните писатели и „учени” , креатурите на ЦК и ДС  за  „интелектуален елит”. Това са антиподи  на самото понятие,  те са били социален и политически елит, парвенюшки по същество,  но не и духовен. Според моите представи  духовният елит  съчетава  МОЖЕНЕ  СЪС СЪВЕСТ, ТАЛАНТ  С НЕЗАВИСИМОСТ, УМ  С ДОБЛЕСТ , ТВОРЧЕСТВО С ДЪЛГ и  ОТГОВОРНОСТ.Имената, с които боравите,  спадат ли  към моралните категории, та ги сочите като видни представители на елита,  дори сте очаквали  да  проявят ПОКАЯНИЕ. Лично аз не бих повярвала на тяхното разкаяние и съм доволна , че си остават там,  където им е мястото – в кюшето на конюнктурата, забравени и изхвърлени от  културната памет на нацията и историята , където ще са  споменавани   като  примери за човешката  и морална деформация  на системата. Ако  сервилните  слуги са  елит,  то какви са  хората, които показаха   доблест и непокорство сред творческата интелигенция. Ще спомена няколко имена, които опазиха своето достойнство  и чест,  уважавайки в себе си таланта и независимостта , с цената на социална мизерия, изолация  и лично страдание. Константин Павлов, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Христо Фотев, Иванко Николов и др. Нека колеги прибавят  други имена, които са   същинските  интелектуалцина епохата, за която става дума. Сещам се , че Георги Марков е опровержение на  собствения си цитат -  две негови книги излязоха посмъртно на бял свят – ПОКРИВЪТ и „ДОстопочтеното Шимпанзе”.  Първата предрича  краха на социализма, втората   осмива перверзията на политиката изобщо. Този човек със своето творчество и поведение, с  трагическата си участ   измива очите на „мижавата” българска интелигенция и прави чест на своя народ, Но има и други като него , напр. незнайният за вас и за обществото  СТЕФАН МАРИНОВ, физик, дисидент, емигрант, блестящ интелект, субстрат на свободата, със същата трагична  одисея. .ПОтърсете информация за него в Гугъл поне.  Двама  такива  апостоли  не са ли достатъчни за малка България, но  се знае  че има  и  десетки други, маргинализирани и забравени имена, които ще заемат своето място  след време, благодарение на  посветени хора като Борислав Скочев и Вихрен Чернокожев. Вижте Антологията на затворническата и лагерната литература, събрана от Боби Скочев в сайта ДЕКОМУНИЗАЦИЯ  Тези,  които са  знаели  пътя и изхода са натикани  в миша дупка от властта, а камо ли да имат  чуваемост в обществото. ВЕрно е , че не можем да се сравняваме  с мащабите и  духовния ръст на руските, чешки и полски  дисиденти, но  не е истина, че  България   няма  и не е имала  своите  свободни и непокорни  мъже.
4. Причислявате   търгашите социолози към духовните  водачи и очаквате от тях   да са глашатаи на истината  и от тази позиция  клеймите изобщо интелигенцията. Те са частни бизнесмени, плащат им,  за да манипулират  общественото мнение.Неправилно е според мен да отъждествявате  политиците и интелектуалците , да им прехвърляте вина и характеристики. Класификациите  и етикециите ангро  и наедро също са вид манипулация .  НИкой не дава пари,  за  да излезе  истината на бял свят, защото не само властта - и отделния човек не  я обича. Вие обичате ли да ви казват истината за вас самия? Съмнявам се . Но дали само у нас е така ? Изобщо   се получава  раздуване на темата , което засяга глобални процеси  на всеобщата деградация на ценностите и моралния упадък на човечеството, което все повече  се променя . Явно иде време за появата на  нова, пречистваща  религия, но ние с вас няма да дочакаме  това важно  и кърваво пришествие.
4. По отношение на БАН  съм  съгласна с вас по много точки. Работих в БАН 28 г. и на собствен гръб съм изпитала  кусурите на тази структура. Мога да изпиша  цяла мемоарна  книга по въпроса. Сега  ще  кажа само, че съм противник на БАН в този й уродлив  вид, даже преди време  писах на един от тукашните участници, че това е престъпна организация и не се отказвам от думите си. Верното е , че там има  10 до 20 % хора, които работят и 80 % паразити.. Но пак не приемам  тоталните  обобщения и отрицания. Верното е, че който иска и може  да работи, го прави въпреки всичко В БАН  има много  свестни хора , отдадени  на своето призвание  до краен предел, благодарни за това , че могат  се занимават с любимата си  наука. Само там  съм срещала уникални мислители, хора с болезнена съвест , които раждаха идеи  и болееха за съдбините на България  и  други, които умираха  работейки до последен дъх  или пък от отчаяние и безсилие. Светли имена , истински интелигенти! ЗАтова нямате право да слагате всичко под общ знаменател,  да  оплювате  всичко направено.   БАН би трябвало да съществува заради тези 20 тина % идеалисти и таланти или просто можещи хора, да им осигурява препитание и условия  за къртовския им  и безвъзмезден труд . Но истината е , че с настоящата „реформа” БАН ще се изчисти  именно от тях,  за да не  вадят очите на некадърниците и паразитите. Но това е  екстрактът  на  миналото, което е забило жилав корен в  българската  реалност и не иска да си отиде доброволно.  Социализъм в действие е БАН,  хранилка на  партийци, кадесари, протежета, синчета и  метреси, но не  ведомството е  големият проблем  на българското население. Проблем си е самото то  с тоталната си омраза към учените и образованите хора. Недоумявам  защо твърдите, че населението т. е  „хората” според вас очакват  БАН да им предложи решения   и изход от кризата. За да очакваш нещо от някого , трябва да инвестираш  в него, а не да го  мразиш и ругаеш с най- грозни думи и квалификации, да искаш да го затриеш,  защото  нямало  полза  от него. Но  то и  библиотеки,  театри  и  филхармонии,  академиите  за изкуства също  не  се  ядат и пият . И като се затрият няма да се обогатим, а напротив, затриваме се всички  заедо и  тотално . В крайна сметка  трябва да си признаем,  че  обществото / хората/  си заслужава учените  и интелигенцията, а не че то  било „ лъгано  и манипулирано”. То си обича  именно манипулатори и лъжци – и си  ги  намира и избира най- редовно. Затова трябва просвета, просвета, просвета – като по възрожденско време  са нужни  нови  Паисиевци, които си разнасят книжките или словото , въпреки медийния масов  терор, въпреки ненависта на  невежеството  . Затова не  оплювайте интелигенцията, каквато и да е тя, а  се борете за нея, давайте пример каква  ви се иска да бъде. Тя е производна на времето, на нацията , на икономиката и политиката и единствената й мисия  е да се  издигне над  съпътстващите  обстоятелства, да се храни със собствената си кръв и плът- да се пожертва, когато трябва. Българската интелигенция  го е правила многократно и  е била на висотата на своята мисия  след много по- страшни  изпитания -  робство, две окървавени въстания,  три загубени войни, чудовищни политически  репресии. Защо  мислите, че няма пак да го направи, когато ножа опре до кокала. Историята и хилядолетната  ни култура ми дават основание да вярвам, че нацията  пак ще може да разчита на нея , когато стъпи на ръба на провала.
Цвета Трифонова

Активен
Stoyan Chonev (Stoni)
Гост
« Отговор #23 -: Май 26, 2010, 23:44 »

Иво, в пространството започва източването на и на безкрайно редкия и лишен от кислород въздух. В момента няма как да се вкара и изкуствен. В най скоро време ще последва гърч и нужда от глътка и то дълбока.. Ще има страшна нужда от засмукване а манипулативния няма да е разпознат като въздух. Цялото тяло и мозъка и костите дори са страшно изпостени, клетъчен е глада.
И кой каквото успее сега да му предостави, това ще е глъдка за следващите 10 години. До средата на ноември ще има мощно засвирване.
Така, че само вяра и подготовка е единственото. Тук има хора, които са ги дъвкали и загубили част от тях живота си други десетилетия, трети години...сега за няколко месеца няма да им стане нищо в повече.
Активен
cveta
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 87


Профил
« Отговор #24 -: Май 27, 2010, 08:38 »

За добро утро и  добро настроение - един езиков куриоз  от  един остроумен старец, оставил  следа в българската  езикова култура. Молитвата е валидна  и днес, всеки пенсионер си я нашепва. Какви хубави думички - сърцесвеж и душемлад- жалко, че не се вкоренили  в речта ни.

Господин министре,

С душесмут окосъзрях известилище във вестниците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от висшето просветилище народно, поради негодие старешко. Това вля злогорчение в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувие и матерни мръснословия.

Защото ако ме съзрете ще заключите, че съм душемлад, сърцесвеж и в прехарно якотелесие. Никакво коленоболие и кръстонемощие не са ме спохождали. Храноглътните ми желания са като у новобрачен. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите го телесни добавки са в изправност.

Сърцетупът ми е нормален, кръвотласъкът – естествен, а любощенските подсети – непрестанни. При това младосърдие и якотелесие бива ли да ме подвъргнете на изпъдица?

С настоящото си буквописно изявление ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустовремие. А в бъднедневие да ме оставите на трудотворна занимавка.

Проф. Ал. Теодоров-Балан


Послеписна доплънка:

Виж ако става реч за проф. Влахов, той макар че е в ергенски самолипс, изпада в кръстонемощие и комай в пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата изпъдица е по-належаща.

Проф Балан


Александър Теодоров-Балан

   За автора:

   

Александър Стоянов Теодоров-Балан (1859-1959) е български езиковед, литературен историк и библиограф, академик на БАН.
 
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #25 -: Май 27, 2010, 10:35 »


БЛАГОДАТТА НА ДУМИТЕ

Венцеслав Константинов


Голяма е благодатта на думите, че не обозначават докрай нещата от Живота. Словото постига своя смисъл в неизразимото, в привидното, в бялото поле между знаците. Според Хьолдерлин висшата форма на поетичен изказ е МЪЛЧАНИЕТО - онова напрежение между думите, кънтящите паузи, където се извършва свещенодействието. Тогава думата става чист музикален тон, който разбужда в гърдите съзвучни трептения и пронизва дълго, след като вече е отшумял.

Съвършената дума не е "квадратна", тя е "сферична". Съвършената дума е трудна. Тя не носи разтуха, а прозрение и вникване в собствената глъб. Думата, натежала от смисъл, дава просветление. Тогава "крачиш през щастието като през топъл дъжд..."

    Език
    подгонен
    от сломената уста
    по този безконечен път
    към дом на непознат съсед

Думата на поета пониква от инстинктивен опит, тя носи предмисъл, която още не е изкристализирала в реч, живее от наситеността на бляна, от халюцинацията на мечтата, от властта на спонтанния жест.

Поетът не търси истината, той я създава.

Владетелят на думите сънува своите фантастични, загадъчни, заклинащи съновидения - и неговата словесна стихия, поради художествената мощ, става по-действителна от самата реалност...


Източник: http://liternet.bg/

Активен
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #26 -: Май 27, 2010, 11:08 »

cveta написа:

"...Господин министре,

С душесмут окосъзрях..."


 Усмивчица Усмивчица Усмивчица
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Anamary
Гост
« Отговор #27 -: Юни 01, 2010, 19:58 »

1 юни - Ден на детето


Децата на Климбо

"Когато си отида, празнувайте... живота ми!"
Климент Денчев (Климбо)




Като всички деца в НРБългария и аз си лягах рано... със Сънчо. Добре, но една вечер бате Климбо не се появи на малкия екран. Попитах баща ми къде е, а той с типичното си чувство за хумор ми отговори: "А, бате ти Климбо се качи на самолета!"

След няколко дни пътувахме с влак. През прозореца съзрях в ясното небе следа на самолет.

- Тате, тате, бате Климбо! - развиках се неистово.

Всички подскочиха, а баща ми запазвайки самообладание заобяснява на смаяните спътници. "Чичо му Климент е пилот... военен пилот!" По-късно разбрах как му е припарило под краката. С тъст и баща преминали през концлагерите, с дядо убит без съд и присъда, самият той изключван от техникум, университет, викан за разпит, затварян - е, какво чувство за хумор да има...

Лятото прекарах при баба ми на село. След няколко дни всичките дечурлига бяха "обучени" и щом зърнеха някой самолет започваха да крещят: "Бате Климбооо, бате Климбооо, бате Климбооо!" Дворовете се огласяха от детската глъч. Глъч по детски мимолетна, по детски дълготрайна. Глъчта на децата на Климбо...

Не мога да не се присъединя към оценката на публициста Милен Радев: "Това, което правеше тогава Климент Денчев е просто виртуозно - той като че лисва пред зрителя щедро, на кофи, от най-висококачественото искрящо шампанско - своя вплетен в едно артистичен, художнически, музикален - човешки - талант. На колко хора е заложил в душите от детинство - осъзнато от тях или не, но във всеки случай зрънцата са били посяти - чувство за красота, за стил, за мярка, за вкус и ритъм.

И каква загуба е за България неговото десетилетно след това отсъствие. Климент Денчев - една истинска жертва на комунистически прокълнатата съдба на България, прогонен с десетилетия от охранената нагла каста, заграбила страната му. Климент Денчев - един от най-осъзнатите и дълбоки врагове на червената България, достоен син и брат на достойно семейство."

Съдбата отреди да се озова след много години в Канада. Започнах да пиша за вестник "Форум" и... "В един горещ слънчев следобед телефонът извъня. На другия край, удобно облакътен на благия си артистичен глас стоеше Бате Климбо. Разделящите ни монреалски лета в миг се изпариха при допира с неговия вечно търсещ интелект, вроден такт и Родинолюбие." Така започвам представянето на книгата му "От нощта на времето". "Имах привилегията и редкия шанс да бъда свидетел на раждането на тази книга. Климбо пише прав. Изправен, пред високото си прилично на амвон бюро, сцените и образите буквално се изливат връз вече пропитите с потта на самоиронията бели листа." Предпочиташе да се самоиноризира за да не иронизира народа ни.

Когато дойде за първи път, децата ми го гледаха онемели. Толкова МАГИЯ на едно място. Не можеха да повярват. Живееше в "кула на магьосник". САМ БЕ ТАКЪВ!

Чухме се за последно в събота. Часове преди да ни напусне. Каза ми, че има една книга за мен. ВИНАГИ имаше по една книга - за мен. Често ми ги подаряваше. Пъхне между страниците по един билет от лотото и добави: "Хайде пък ако спечелиш да си купиш свестен компютър!"

Опитваше се да дари увереност на всеки. Веднъж ми се обади и ме помоли да отида на една изложбата на нашия сънародник скулптура Васил Ников. "Ходи - ми казва - няма да съжаляваш. Невероятно талантлив - има нужда от подкрепа." Спомням си колко щастлив бе от успехите на поетесата Нели Монева, на младата ни дизайнерка Елица Никова. Обадих се на най-близката му приятелка Даниела Стефанова. Неговият първи слушател на времевия атлас "От нощта на времето". Не се познаваме, въпреки, че често ни е говорил един за друг. Казах й, че загубих "духовен баща". "Знаеш ли - отвърна ми тя. И аз изпитвам такова чувство, а абсолютно същите думи използва и Евгени Славков." И него не познавам лично, въпреки че Климбо често ми е споделял за него. Той му даде и артистичния прякор Аустерлиц. Сигурен съм, че има много други, които съм пропуснал. Да ме извинят, не е нарочно. Все пак проумях най-важното- всички ние бяхме НЕГОВИ деца. Като онези тръпнещи да видят Сънчо. Като онези викащи след бледнеещата самолетна диря.

В ушите ми звучи мелодичния джаз на Dinah Washington: "Send Me to the Electric Chair". Това бе последната песен, която слушахме заедно... преди да тръгне. В колата си имаше нейния албум... Нека я чуе отново...
Мислех да завърша тази раздяла с мотото от Kлимбовата книга:

"Колкото по-бързо пада нощта,
толкова по-дълго трае тя."

Е този път тя се спусна мигновено... Отнесе го в неговите си ловни полета...

Но не, това не е раздяла, това е поредната ни среща. Нали е достатъчно да се пресегна към лавицата с книги и докосна до даряващата му мисъл: "Животът ми мина в държане на свещта. Тя сега догаря. Започва да пари по пръстите. Поглеждам тя гори от дватя края. Има още надежда, мисля си... Нали посветих... за малко."

Влади Васев

Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #28 -: Юни 21, 2010, 21:03 »

Честит семеен празник, Мишо!








И от мене! Усмивчица
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #29 -: Август 15, 2010, 06:20 »

Честит имен ден, скъпа Anamary!

Честито и на останалите празнуващи днес на светлия християнски празник Голяма Богородица.
 Усмивчица
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Страници: 1 [2] 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Актуални  |  Тема: Поздравления и честитки « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!