Tyxo.bg counter Избори 2013
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 23, 2018, 00:20

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Актуални  |  Тема: Избори 2013 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Анкета
Въпрос: Анулирана
Анулирана
Анулирана

Страници: 1 [2] 3 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Избори 2013  (Прочетена 20697 пъти)
Радомир
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 80


Профил
« Отговор #15 -: Юни 06, 2013, 16:08 »

ПС. Дядо ти ? Интересен човек! Как ли се е вписвал в средата... и в системата?  Намигване Усмивчица
Леяр, с толкова груби ръце, че можеше да гребне от течния метал и да го плисне в краката ти.  Намигване

STB, колкото и да късаш цветовете, коренът остава и продължава да ражда, да се разсява и да тормози тревата.
Активен

Знам колко много не знам. СОКРАТ
Anamary
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 32


Профил
« Отговор #16 -: Юни 08, 2013, 09:45 »

Интервю с Петър Москов > ТУК
 
А как ще обясните на избирателите, че вие сте автентичната десница, а ГЕРБ в парламента разказва лъжа, както вие казвате?

Изначално не приемам прилагателните към думата десница – дали е автентична, традиционна, дали е нова. Убеден съм, че десният проект на България е проект на модернизация. ГЕРБ не прави това. Но трябва да отчетем факта, че сериозна част от така нареченият традиционен антикомунистически вот вече на втори избори отива и гласува за ГЕРБ. Има сериозно количество българи, които избират грубата сила на ГЕРБ срещу грубата сила на БСП. Това, разбира се, не води до добър резултат, но вероятно води до някакво удовлетворение в личен план в деня на изборите. Смисълът на модерния проект на България е да може обществените взаимноотношения, начинът, по който работят институциите, отношението на държавата към гражданите да бъдат различни. То няма и не може да бъде различно при новата тройна коалиция на БСП, ДПС и "Атака" в сравнение с това, което беше ГЕРБ. Изпълняват целите на едни и същи хора.
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #17 -: Юни 09, 2013, 08:19 »

Десницата трябва да предложи проект, който да е привлекателен, изпълним и да се харесва на младите хора, на бизнеса, на широки слоеве от населението. Най-вече е задължително присъствието на честност, откритост и последователност. Иначе пак ще наблюдаваме същата картинка: надлъгване на разни мутренски и мафиотски групировки, зависимост от корпоративни и чужди на страната интереси.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Радомир
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 80


Профил
« Отговор #18 -: Юни 10, 2013, 16:41 »

Десницата трябва да предложи проект, който да е привлекателен, изпълним и да се харесва на младите хора, на бизнеса, на широки слоеве от населението. Най-вече е задължително присъствието на честност, откритост и последователност. Иначе пак ще наблюдаваме същата картинка: надлъгване на разни мутренски и мафиотски групировки, зависимост от корпоративни и чужди на страната интереси.
Ей заради такива клишета продължава безвремието, Рино!
Активен

Знам колко много не знам. СОКРАТ
S T B2
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 251


Профил
« Отговор #19 -: Юни 10, 2013, 18:10 »

Ей заради такива клишета продължава безвремието, Рино!

  Направете тогава неклиширано предложение, защото така  влизаме в същата клишираност. Намигване

  Според мен, това което наричаме десница, трябва да прави не проекти, а организация! Трябва да мисли и събира това, което определя като десни. След като доста време не се правеше нищо,  освен да се критикуват "недесните партии" в дясно, е време да си премисли,  дали това поведение и тактика са били правилните? Дали поведението - всеки срещу всеки, така умело и добре насърчавано от левицата,  не  докара нещата до 89 та година. ...
  Няма смисъл да обсъждаме това.  Тези които са обществено познати трябва да го обсъждат. Но не на мегдана!!!
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #20 -: Юни 12, 2013, 09:19 »

Ей заради такива клишета продължава безвремието, Рино!

Радо, може и да са клишета, но това си е моето мнение. Усмивчица

Защо десницата върви все по-надолу? Защото хората се разочароват от поведението й, нямат й доверие и не я считат за способна да управлява. Последното не поради това, че е отговаря на истината, а понеже не може да сложи ред в собствените си редици. Тенденцията от 2001 г. насам е показателна. Доколко егото на определени личности допринася за това, доколко кариеризмът, доколко изкуствено поддържаното напрежение (както писа СТБ2) - отделен въпрос. Но сривът е факт. На последните избори за двете псевднопатриотични формации "Атака" и Националния фронт са гласували близо три пъти повече хора, отколкото за ДСБ и СДС, взети заедно! Преди десетина години спорехме дали ДСБ или СДС има повече бъдеще, сега умуваме дали ГЕРБ или БСП е по-малкото зло?! Младите хора, ако въобще се интересуват от политика, се ориентират към лесните решения. Какво могат да им предложат десните?

Оттук идва и вторият въпрос – кой е този, определящ се като „десен”? Един се пише десен, защото комунистите навремето били дядо му. Друг – защото искал да печели много пари. Трети – защото мразел циганите. Четвърти – защото така било модерно. Пети – защото присъствал на всички митинги от 89-та насам. И прочее, и прочее. Някои пък изтъкват, че по-десни от комунистите нямало, защото парите били у тях. По тази логика още по-дясна ще излезе мафията, защото я интересуват само парите, в печеленето на които не подбира средства.

За да има яснота, трябва според мене да се разработи десен проект, в който да се посочат приоритетите, зад които биха се обединили десни сили. Не зад имена, колкото и гръмко да звучат, а зад идеи и ценности. Например, в областта на икономиката целите да бъдат стимулирането на личната инициатива, рязко съкращаване на бюрокрацията, въвеждане на ефективна администрация, насърчаване на дребния и средния бизнес. После да се уточнят стъпките, които да се вземат в тази насока. След това в социалната сфера, в националната сигурност, в културната област и т.н. Без обединение около една такава програма или проект на безвремието действително не му се вижда края. Какво ме интересува, че Орешарски (например!) имал десни убеждения, когато обслужва далаверите на БСП и ДПС – както по време на тройната коалиция, така и в момента.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #21 -: Юни 17, 2013, 03:56 »

Последните събития са още едно доказателство в тази насока. Наглостта на управляващите стигна дотам, че да изберат набързо една във всяко едно отношение отвратителна личност за шеф на агенцията за национална сигурност. Тази стъпка така разбуни духовете, че и най-големите защитници на това безобразно управление се чудеха какво да измислят за оправдание. Левият социолог Кънчо Стойчев стигна до извода, че Орешарски събрал Цацаров и Йовчев и тримата решили да се доверят на Пеевски, защото, видите ли... знаел спатиите на бившата власт и можел да действа решително?! Продажникът Дачков развива същата теория, допускайки, че...Пеевски и медийната му империя били подчинени на герберската мафия, понеже били принудени да я славословят близо четири години?!

Да приемем, че това абсурдно допускане е вярно. Че лицето Пеевски и тези, които стоят зад него, са достатъчно нахъсани, за да се справят с далаверите на последното управление по толкова брутален начин, че за последното се налага от първите дни на властта им да се преструктирират и държавните силови лостове. Каква държава сме тогава всъщност? Кой, по дяволите, ни управлява?

Ако има нещо общо между до голяма степен дирижираните зимни протести (в които се включиха и достатъчен брой отчаяни хора) и сегашното всеобщо възмущение, заляло улиците, то е отхвърлянето на проваления политически модел. Хората, или поне огромното мнозинство от тях, наистина не искат да чуят за партии и политици. И това трябва да накара последните да се замислят сериозно. Впрочем моделът е със световни измерения - политическата класа все повече се отделя от действителните нужди на народа. Но в България разочарованието е всеобщо. И, колкото и да звучи като клише, вярно е, че най-доброто лекарство срещу контролирания вот, е гласуването по убеждение. Не "с отвращение", не "за по-малкото зло", а именно по убеждение.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Радомир
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 80


Профил
« Отговор #22 -: Август 15, 2013, 16:28 »

  Направете тогава неклиширано предложение, защото така  влизаме в същата клишираност. Намигване

Активен

Знам колко много не знам. СОКРАТ
Радомир
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 80


Профил
« Отговор #23 -: Януари 31, 2014, 04:11 »

Тъй като суматохата около очакваното прекрояване на избирателна система започна да става много хаотична, да взема да напомня някои "опорни точки":

Мажоритарната избирателна система е по-стара и се прилага в държави, където либералната демокрация се установява най-рано. Системата предвижда гласуване в едномандатни избирателни райони. Изборите печели този кандидат, който получи мнозинството от гласовете на избирателите в района.

Предимство на мажоритарната система е необходимостта партиите да издигат качествени (избираеми) личности за кандидати. Системата също предполага по-тясна връзка между народните представители и избирателите им и от там води до по-пряко управление. Освен това, системата насърчава големите партии и предотвратява прекаленото фрагментиране на политическото пространство.

Основен недостатък на мажоритарния избор е загубата на гласовете, подадени за непечелившите кандидати, което допълнително изкривява резултатите в полза на по-големите партии и оставя без представителство много хора. Следствие от такова изкривяване е създаването понякога на изкуствени мнозинства – т.е. една партия с минимално предимство печели повече от половината места в парламента, а за нея са гласували много по-малък процент избиратели.

Преференциално гласуване
Все по-широко се застъпва идеята за преференциално гласуване или т.нар. отворени листи, по които избирателите имат възможност да посочат техния предпочитан кандидат от листата на предпочитаната партия. Очевидна е ползата от такъв вид гласуване – качеството на избраните народни представители би следвало да е по-високо, влиянието на партийните централи би било ограничено, а и ангажираността на гласоподавателите ще е по-силна.

Само че тези теоретични предимства срещат практически трудности да се проявят в България в настоящия момент.

Преференциалният елемент в гласуването е насочен към грамотните избиратели – тези, които познават процеса и самите кандидати. Когато става дума за многомандатен район обаче (като например Варна – 14 мандата), тогава листите стават толкова обширни, че на практика е невъзможно избирателите да се запознаят с всички предлагани им от тяхната партия кандидати.
Предвид гореказаното, в крайна сметка избирателите ще гласуват в полза на по-известните кандидати, а те са обикновено предпоставени от партийната централа и медиите.

Задължително гласуване
Принудата към гласуване се прилага в множество държави, по различен начин. В стриктна форма, с преследване от закона, го налагат Австралия, Сингапур, Люксембург, Швейцария, Белгия, Кипър. В множество други държави принудата се налага в много слаба степен, като например Австрия, Гърция, Турция, Лихтенщайн и по-голяма част от Латинска/Южна Америка. А в други държави законът изобщо не се прилага в действие ефективно, като например в Италия, Холандия, Тайланд, Хондурас, Коста Рика, Доминиканска Република.

Формите на санкция, заявени в законовите норми за задължително гласуване, биват:
- изискване на обяснение;
При неудовлетворително обяснение или липса на такова, обикновено следва една от другите санкции, най-често глоба.
- глоба;
В Австрия глобата е в рамките от 300 до 3000 шилинга. В Кипър е 200 паунда, а в Швейцария е пренебрежимо ниска.
- заплаха за затвор;
Няма информация за случаи на налагане на такава санкция.
- ограничаване на гражданските права;
В Белгия, например, ако гражданин пропусне да гласува 4 пъти в рамките на 15 години, губи избирателни права. В Перу за някои административни услуги се изисква подпечатан талон, удостоверяващ гласуване на последните избори.

Възможни са и социални санкции/последствия, които не са формализирани в закона. Например невъзможност да се намери работа в обществения сектор, или отказ за приемане на децата в детска градина.

Законовата норма за задължителното гласуване в повечето случаи по-скоро цели да заяви позицията на правителствата, като по този начин засили чувството за дълг у гражданите. Тази норма рядко се налага с помощта на санкции.

Превръщането на гражданското право и граждански дълг за свободно изразяване на воля в задължение, всъщност противоречи на основния принцип на демокрацията – свободата. Принудителното налагане на гласуването може да обезкуражи политическото образоване на електората. Освен това реалното налагане на такава законова норма изисква значителен държавен ресурс.
Практиката показва, че задължителното гласуване води до много голям брой невалидни или празни бюлетини. Избиратели, които гласуват против волята си, могат също да отметнат случайни кандидати (най-вече това са имената в началото на бюлетината), изкривявайки по този начин резултата от гласуването.
Предвид силната апатия и негативно отношение на избирателите в България точно към фактора “дълг”, евентуалното въвеждане на задължително гласуване ще има по-скоро отрицателен и деструктивен ефект върху политическата система.

Електронно гласуване
Не сме дорасли още до електронни форми на гласуване. Хартиените бюлетини са единствената гаранция, че вотът няма да бъде масово изманипулиран. Множество технологии позволяват електронно подаване на гласа, но събирането на първичната информация само в електронен вид би я направило твърде уязвима.
Активен

Знам колко много не знам. СОКРАТ
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #24 -: Февруари 03, 2014, 14:24 »

Радо, благодаря за припомнянето.
 Усмивчица

Президентът Плевнелиев свързва три елемента в евентуалния референдум. Какво мисля за предложенията му:

1. Мажоритарният вот - трудно ще промени системата. Освен че традиционно облагодетелства партиите с твърд електорат, той ще помогне и на новообразуваната формация на мафията и задкулисието /мрачните прогнози са на път да се сбъднат/, която разполага със значителен финансов ресурс за купуване на гласове. Всяко засилване на мажоритарния елемент извън нисък праг на преференциално гласуване в момента може дори да закрепи статуквото.

2. Задължителното гласуване - повече от всякога съм му привърженик. Правото да избираш управляващи и свободата да упражняваш вот не са като правото да си миеш зъбите и свободата да слушаш каквато музика искаш. Те са неотменима част от здравословния граждански климат, необходимо е да се култивират постоянно и с различни средства, не само санкции.

3. Електронното гласуване - действително не сме дорасли за него. Обаче експериментално може да започне да се прилага, особено в по-големите градове и за чужбина. Така ще могат да дадат гласа си стотици хиляди избиратели, които иначе трудно биха отишли до урните.

Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Радомир
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 80


Профил
« Отговор #25 -: Март 25, 2014, 03:49 »

Демокрацията без съмнение ще извърви пътя към електронно гласуване, но това няма да стане скоро, а в България дори не е разумно да се прилага в обозримо бъдеще. Причините за това не са технологични, а принципни и дължащите се най-вече на манталитета и отношението на българското общество към избирателния процес.

В Парламента отлежават поне два законопроекта за електронно гласуване през интернет - на Михаил Константинов и на Иван Костов и Асен Агов.

И двата проекта са вече доста остарели и се нуждаят от актуализация, но по-важното е, че мотивацията, аргументите и инвалидирането на контрааргументите по проектите не са изключително принципни, а съдържат сериозен конюнктурен оттенък.

Впрочем, Костов наскоро сравни гласуването през интернет с електронното банкиране, което според мен е сериозна грешка. Персоналната идентификация с електронен подпис и криптирането на транзакциите не са достатъчен общ знаменател. Между банкирането и гласуването има важни разлики, като:
- гарантиране на транзакцията
Банките гарантират сигурността на електронните транзакции и по тази причина имат интерес да осигурят защитата им. При електронното гласуване гарант за сигурността на транзакцията е трета страна - разработчикът на софтуера. Интересите на третата страна са принципно различни. Степента на гаранция не може да се сравнява с тази при банкирането.
- обратна връзка
Резултатът от всяка банкова транзакция се документира и наредителят на транзакцията винаги може да провери коректното й извършване. При електронното гласуване такава проверка е невъзможна, заради тайната на вота.
- воля на потребителя
При банкиране през интернет потребителят се стреми и има интерес да извърши коректна транзакция. В случай на електронно гласуване, личният интерес на гласуващия може да бъде диктуван от странични фактори, включително натиск от трета страна или предлагана облага.

Последната особеност е най-тревожна за България, защото отваря врата за масово търгуване на гласове. Продаващият гласа си избирател би имал възможност да документира и покаже как е гласувал, тъй като актът на гласуване се извършва в удобно нему време и в среда, която не се контролира от избирателна комисия или друг държавен орган.
 
Дори само заради този принципно неразрешим проблем, обществото като цяло няма да има доверие в крайния резултат от изборите, т.е. фундаментът на демокрацията ще се загуби.

Въвеждането на обективно несигурна система за гласуване, отворена за атаки и манипулация, може да стане само с безусловна подкрепа на цялото общество. Факт е, че дори в множество европейски държави доверието към електронното гласуване беше разклатено след първите опити и подкрепата беше загубена.
На този етап, България не бива да рискува с въвеждането на електронно гласуване, а още по-малко с версия само за пребиваващите в чужбина. Такова разделение ще налее вода в мелницата на псевдо-националистите, които ще гракнат срещу тежестта на гласовете на "чужденците". 

Впрочем, ето линк към една скорошна дискусия по темата: https://www.youtube.com/watch?v=a8uX5-EkH7c
Активен

Знам колко много не знам. СОКРАТ
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #26 -: Април 22, 2014, 11:28 »

Един от недостатъците на всеобщото избирателно право е именно липсата му на всеобхватност. Да оставим настрана недостатъка, че то приравнява вота на образования и неграмотния, на богатия и бедния, на политически ангажирания и на слабо или въобще не интересуващия се от обществените проблеми - това е неизбежно. Но често сме свидетели, как много и важни избори се решават с бюлетините на 50, 40, 30 или дори по-малко процента от ИМАЩИТЕ право на глас, което пък прави още по-нищожно малцинството, което избира своите управляващи.

Електронното гласуване е стъпка напред за компенсирането на този недостатък. Но при положение, че се прилага много внимателно и без да се робува на предразсъдъци и идеологеми. Не бих казал, че причините се дължат само на манталитет - технологичните проблеми са много и сложни. На това се дължи и отказът от масовото прилагане на електронно гласуване в Холандия например, която беше сред пионерите в прилагането му.

Според мене, би могло да се експериментира с въвеждане на гласуване по интернет за определени лица в дадени райони - например за чужбина /по предварителна заявка/ и в центъра на няколко от по-големите градове в България. Така ще може по-лесно да се контролира подаването на вот, възможните манипулации ще бъдат ограничени и интересът към гласуването сред известни категории от населението, които по една или друга причина са лишени от правото си на глас, ще се повиши. Резултатите пък могат да се анализират и да се предприемат по-нататъшни стъпки за усъвършенстване на системата. Правото на глас по електронен път на първо време може да се ограничи за лицата, които са възпрепяствани поради болест, старост, ангажираност или отдалеченост от избирателната урна, да упражнят правото си на вот. Що се отнася до евентуалните възражения на пседвонационалистически формации, то такива биха били смешни, понеже от такъв вид гласуване главно ще се възползват хората с българско самосъзнание /за сметка за изборния туризъм, така често практикуван от ДПС/.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
S T B2
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 251


Профил
« Отговор #27 -: Юни 02, 2014, 21:24 »

Цитат
Реформаторският блок: Отговори

Петър Николов  02.06.2014



Отдавна не ми се беше случвало да срещам името си гарнирано в конспиративни сценарии. Вчера го срещнах отново. И тъй като от опит знам: 1) че такава публикация рядко е случайна и обикновено е изфабрикувана от доброжелатели отвътре; и 2) че такава публикация събужда голямо любопитство сред автентично дясното гражданство, смятам да не я подмина, а да й отговоря.

Не съм срещу Реформаторския блок. Не само, че не съм, а и съм най-горещият му привърженик. Знаех, че той ще се състои още преди фаталните за старата десница парламентарни избори миналата година. След тези избори бях един от първите, които заговориха за това обединение и лично запознах лидера на ДБГ с новите тогава лидери на ДСБ и СДС. С което беше поставено началото.

Също така, не искам да махам Меглена Кунева откъдето и да е. За добро или лошо, ДБГ е лидерска партия, а в такива партии нито можеш, нито имаш моралното основание да искаш смяна на председателя. Бранил съм Кунева от незаслужените атаки срещу нея и смятам да я браня и утре. Казвал съм и в очите, къде и как бърка и имам намерение да продължавам да й го казвам поне дотогава, докато има нервите и желанието да ме слуша.

Всичко това обаче не означава, че трябва да се радвам на всяка идиотщина, която някой в Блока свърши. Непогрешими коалиции и партии, също както и непогрешими лидери няма. Добрите партии и лидери, оценяват критичните гласове и се вслушват в тях. Слабите – ги заглушават или ги нарочват за врагове.

В този ред на мисли, време е да предложа на чиателите на Петте кьошета и собствената ми равносметка за изминалите избори и изводите, които РБ може да направи от тях. Или по-точно да се опитам да дам моята версия за това, кои по-важни въпроси около РБ, получиха своя отговор на евровота. Наред:

Има ли смисъл от Реформаторския блок? Отговорът е очевиден. Да, има. Само преди година ДБГ, ДСБ и СДС поотделно не успяха да прескочат 4% и да влязат в националния парламент. Днес, заедно, те с лекота прескочиха бариера от почти 6%, за да влязат в европейския такъв. От себе си бих добавил и, че прескочиха тази бариера след една абсурдна (лековата и разнопосочна) предизборна кампания, която озадачаваше и по-скоро отблъскваше, отколкото привличаше сините избиратели.

Има ли кауза Реформаторският блок? Явно има. На мен лично ми се искаше каузата да бъде изместена още по-вдясно, но победителите не ги съдят. Оказа се, че много спорната реформаторска теза има достатъчен брой поддръжници, за да съществува на политическия пазар. Оказа се, че това, което ни обединява, е нещо, което можем да наречем еврофедерализъм и антиевразизъм, с елементи на антикомунизъм. Може да не е много, но резултатите показват, че поне не е малко.

Има ли лидер Реформаторският блок? Има, и той се казва Радан Кънев. Справедливостта изисква да се признае очевидното. Той е човекът, който години наред се опитваше да формулира дясна реформистка кауза, надхвърляща парадигмите на българския преход. Той рискува пред тъмносиния хардкор, подавайки ръка на ДБГ и СДС. Той рискува с вкарването на гражданска квота в управлението на Блока, с прогонването на Синьо единство, с определянето на Меглена Кунева за водач на листата… И най-вече с директната политика на сближаване с ГЕРБ (а което се противопостави на бившия лидер на ДСБ Иван Костов), сменила предишната политика на шикалкавене по въпроса. Разбира се, утре Радан Кънев може да се провали и името му да мине в бележките под линия, но днес е неговият ден и никой не може да му го отнеме.

Самодостатъчен ли е Реформаторският блок? Не. Колкото и жалък да е резултатът на Синьо единство, дори само част от неговите гласове щяха да означават не един, а два мандата за Блока, което със сигурност ни изтрелваше в съвсем друга политическа орбита. Смисълът на Блока е да стане политически дом за всички онези българи с десни убеждения, които не смятат за редно да гласуват за ГЕРБ. В случая е валидна формулата, че всеки от многото субекти може и да не помага особено ако е вътре, но със сигурност вреди много ако е навън. Десет години изваждане доведоха старата десница дотук и ако иска устойчиво да промени тенденцията, сега тя трябва да се научи на операцията събиране.

Червена кукувица ли е Меглена Кунева? Пак не. Когато ДБГ се създаде, имаше очаквания, че партията ще се позиционира в центъра и (въпреки заявките за дясност) ще партнира с БСП. Но не го направи. След изборите Меглена Кунева беше директно оферирана да участва в правителството на Пламен Орешарски, но тя отказа примамливите предложения и наместо това се събра с неговите най-радикални критици. Дори, когато загуби преференциалната битка с ДСБ, Кунева намери в себе си мъжество и благородство да не счупи коалицията, което за пореден и окончателен път доказа, че нападките към нея са били предизборен булшит.

Може ли ДСБ само? На много десебари им се иска да може. Само че резултатът на Светослав Малинов е всичко друго, само не и достатъчен за преминаване на 4%-ата бариера. Затова да се сметне, че предимството на Малинов е знак за някаква нова доминация на ДСБ вдясно, е равнозначно на това да се простреляш в крака. Загубата на Кунева е знак за нещо съвсем различно и то е очевидно за всеки непредубеден наблюдател. Става въпрос за смяна на поколенията. С Меглена Кунева, а също и с Нейнски, на евроизборите се случи това, което на парламентарните стана с Иван Костов. При все заслугите им, избирателите показаха, че искат нови лица и очакват от Реформаторския блок да вади именно такива. И да спре да бъде аналогов в епохата на дигиталните технологии.

Можем ли без ГЕРБ? Също еднозначен отговор. Хората гласуват за една или друга партия, за да видят как тази партия управлява и се мъчи да спази предизборните си ангажименти. Може ли с 6,4% Реформаторският блок да управлява самостоятелно? Не. Може ли да се коалира с БСП, с ДПС или с Бареков? Не. Остава ГЕРБ. Прочее, знаковата прегръдка с Борисов непосредствено преди изборите, по никакъв начин не предизвика така очаквания катаклизъм и отрицание. Всъщност, по-скоро предизвика одобрение.

Какво да правим оттук нататък? Ето това е трудният въпрос. Едната версия е, че ни трябва все по-тесен съюз (единен политически субект). Според нея след тези избори вече няма избиратели на ДБГ, ДСБ или СДС, а има избиратели на Реформаторския блок. Създала се е общност от хора с близки ценности и еднопосочни политически визии и, ако искаме тази общност да просъществува, това трябва да се случи и на организационно ниво. Другата версия гласи, че система, която работи не се пипа. Правилният или грешният ни отговор днес, ще предопредели успеха или провала ни утре. Ето за това си заслужава да се дебатира.
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #28 -: Юни 05, 2014, 15:32 »

Предсрочните избори вече чукат на вратата. Депесарската мафия отново направи изпреварващ ход и ще се отърве от правителството на Норешарски преди да му натежат пасивите на това безпътно управление. Оттук нататък се очертават няколко варианта, в зависимост от разпределението на гласовете наесен. Най-вероятното бъдещо правителство е на ГЕРБ и ДПС /за да се предотврати евентуално коалиране вдясно между реформаторите, ГЕРБ и евентуално още някой трети партньор. Пеевски неслучайно остана в България!/. Друга опция е нова тройна коалиция между БСП, ДПС и Бареков /чиято партия е откровен продукт на олигархията и целта й беше да отклони колкото се може от гласовете на протеста/.

Възможно ли е съвместно управление на ГЕРБ и РБ? Много малко възможно, според мене, но нищо не е изключено...
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #29 -: Юни 21, 2014, 10:51 »

След разрива между знаковите фигури на олигархията - ЦВ и ДП - единият от вариантите на нова тройна коалиция става повече от съмнителен. Но, както заяви наскоро и Юрген Рот, в България всякакви безпринципни договорки са възможни помежду бивши и настоящи управляващи, така че: паживьом - увидим... Усмивчица

Meanwhile, теоретически интерес представлява един от вариантите на смесената избирателна система, който се практикува в Нова Зеландия от близо две десетилетия насам. Той е разновидност на германската практика, съчетава предимствата на мажоритарното и пропорционалнато гласоподавания и създава условия за евентуално засилване на мажоритарния елемент като заместител на преференциалното гласуване. Разбира се, въвеждането му може да стане едва след като контролираният вот в България бъде сведен до минимум - т.е., в необозримо бъдеще...

http://www.mmpreview.org.nz/sites/all/themes/referendum/resources/ProposalsPaper/MMP%20Proposal%20Paper.pdf
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Страници: 1 [2] 3 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Актуални  |  Тема: Избори 2013 « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!