Tyxo.bg counter Нов политически проект
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Октомври 24, 2017, 07:54

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Напътствие за нови посетители  |  Вместо наръчник  |  Тема: Нов политически проект 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Нов политически проект  (Прочетена 7857 пъти)
В. Кандимиров
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 68



Профил
« -: Ноември 26, 2011, 22:36 »

Отварям нова тема и предлагам на внимането на читателите настоящето. Моля за мнения и предложения. Тази тема е застъпена и в сайта на Едвин "Свободата".
http://kandimirov.com/tekushti/231-ima-li-nuzhda-ot-nov-politicheski-proekt.html
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #1 -: Ноември 27, 2011, 07:04 »

Много навременна тема. Непременно ще изложа мислите си по нея.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Romeo
Гост
« Отговор #2 -: Ноември 30, 2011, 19:40 »

Г-н Кандимиров, темата е интересна, но реакциите се бавят. Ще си позволя един коментар, главно за да се раздвижи водата..

Намирам това, което наричате "битов антикомунизъм", за нещо нормално, което не може да се противопоставя на "идейния антикомунизъм", а върви паралелно с него. Като умерен материалист, за когото битието определя съзнанието много повече, отколкото обратното, аз намирам битовото недоволство от дадено управление за съществена компонента при оформянето, на едно друго ниво, на идейното отрицание на това управление.

Разбирам, че един последователен идеолог, и по-специално идеолог не особено критичен към капитализма, има основания да се дистанцира от "битовите" варианти на недоволство. Защото днес битовото недоволство на милиони бедни българи е все по-трудно да бъде пренасочвано от главния обект - съвременния български капитализъм - към некоректни боксови чували, каквото е наследството - материално и духовно - на реалния социализъм.

Като такъв идеолог, Вие виждате проблема и смятате, че "успешен вариант (на декомунизацията) би било асоциирането на комунизма с обедняването, престъпността и забогатяването на олигарсите". Според мен, подобно асоцииране е все по-малко убедително, с напредването на времето. Периодът от 22 години е много голям: та Хитлер успя да управлява и да предизвика огромни беди от глобален мащаб само за 12 години!!

Освен че е все по-малко възможен, вариантът е и все повече вреден. Като всяка недомислена политическа концепция, от която следват неверни изводи и неефективни средства за лечение. По-специално:

1. Олигарсите (или част от тях) може да са членове или наследници на бившата комунистическа номенклатура, но те олигарстват по чисто капиталистически начин. Ако едно Правосъдие не може да им потърси сметка, това е все повече проблем на капиталистическото Правосъдие, а все по-малко "наследство на комунизма".

2. Свързването на съвременната престъпност с комунизма е все повече необосновано, а настояването върху такава връзка - все повече непродуктивно. По форма и по съдържание, съвременната престъпност е все повече "капиталистическа". За което говори и глобализацията на някои нейни браншове.

Мисля, че всеки десен проект, който се обоснове върху подобни неправилни тези, е обречен на провал.
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #3 -: Декември 01, 2011, 10:06 »

Аз пък бих задал въпрос, по-скоро реторически, защото отговорът му е ясен: защото довчера твърдолинейно идейните комунисти прегърнаха с такава радост капитализма на битово равнище? Едва ли е било с конспиративната цел да го разложат отвътре. Истината е значително по-проста: комунистическата върхушка нямаше нищо против буржоазния начин на живот, въпреки че на думи го осъждаше. Когато изкуствената система рухна, на нея й се отдаде възможността да го реализира по единствения начин, който владееше: мафиотския.

Кандимиров е прав: докато не бъдат разобличени и осъдени поне няколко знакови фигури на подземния свят и кукловодите им, народът ще продължи да бъде скептичен към съдебната система, която продължава да буксува. А уважението към закона и институциите  е неотменима част от истинското и модерно дясно мислене. Онзи ден например по бТВ даваха репортаж как борецът /с и без кавички/ Димитър Джамов, когото съселяните му два мандата го избирали за кмет, сега решили да не му гласуват повече доверие. И бившето длъжностно лице, за да ги накаже, решило да си вземе обратно пейките, кофите за боклук и незнам още какви неща, които решил да подари на народеца. Държи ли му някой сметка откъде-накъде? Друг пример е Правец -" първият частен град". Какво произвежда този "град на милионери", довчерашно село днешен полуфеодален имот на семейство Златеви и откъде се намират средства за скъпоструващи проекти?
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #4 -: Декември 02, 2011, 10:18 »

В изложеното от В. Кандимиров става дума за начина на политическо говорене. Ето един пресен пример от Медиапул:

Премиерът Бойко Борисов определи протестиращите зърнопроизводители като агромилионери, които си правят предварително Коледни празници.
"Че си правят Коледа предварително. И много се радвам за тази социална политика на босовете в земеделието, защото като гледам танци, хоро, кебапчета, пържоли, кюфтаци, музика, певци - това са Коледни празници. Не виждам как в сектор, в който сме дали толкова много пари, години наред, и то стотици милиони, и те не са доволни от огромните печалби, които имат и казват "ама големите пари идват от Брюксел", коментира министър-председателят в четвъртък.


Директно изразено мнението на мнозинството от незасегнатите, а може би и на засегнатите, от стачката при това с виц в изказването. Това е, което прави впечатление и възпроизвежда симпатия в иначе просташкото политическо говорене на Борисов. Директното посочване на зрънцето истина в дадено събитие носи предимство заедно с подходящия за случая стил.

Аз лично съм скептичен за успеха на нов консервативен проект, използващ подобен езиков инструментариум. Проектът може сам по себе си да е успешен, но по мое мнение няма да е консервативен.
Защо? Защото в самото определение на "дясното" (за мен прецизното определение е "консервативното") В. Кандимиров допуска противоречие. От една страна се казва, че "Дългогодишното конюнктурно отношение към морала ни доведе до сегашното положение. Ако не сменим това конюнктурно отношение с принципно ще продължим да вървим наникъде."
От друга страна се стига до извода "Новият политически проект трябва да бъде не такъв, какъвто ни се иска, а такъв, какъвто би сработил. Тоест, съобразен с реалностите." - ерго конюнктурен, а не принципен.
Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #5 -: Декември 02, 2011, 12:12 »

Според мене, има два вида компромис, един - с реалностите и друг - с принципите. Разликата между тях е понякога незабележима, но преминаването й в една или друга посока може да бъде определящо.

Политическото говорене на Борисов е изцяло свързано с конюнктурата.  При него това дори е и естествено, защото трудно може да се приеме наличието на някакви дълбоки убеждения у сегашния ни министър-председател.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Радомир
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 80


Профил
« Отговор #6 -: Декември 03, 2011, 02:46 »

Здравейте, г-н Кандимиров.
Реших да изложа и моята позиция по предложената тема.
Ще започна и аз с отговора на въпроса: не, няма нужда от нов политически проект!

Преди почти четири години още живеех с илюзията, че с промени в крайните компоненти на политическата система може да се постигне нещо, та подхванах една тема за избирателната система тук: http://de-zorata.de/forum/index.php/topic,461.0.html
След разигралите се събития от тогава насам, си давам сметка колко наивен съм бил ...

Първо, каква би била целта на новия политически проект?
От чисто екзистенциална гледна точка, аз виждам полза от такъв проект само ако допринесе за промяна в статуквото (в най-общ смисъл). Следователно, аргументацията за създаването на такъв проект трябва да е в тази посока. Във Вашето изложение такава аргументация липсва. Разбира се, аз нямам дори грам съмнение в необходимостта от промяна, но успехът на новия политически проект зависи от убедеността на потенциалните му избиратели, както сте натъртил в изложението.
Каква част от гласуващите са наясно със ситуацията в момента, и каква част от тях имат идея какво искат и какво може да бъде постигнато? А дали изобщо трябва да се променя статуквото, ако то се харесва на преобладаващата част от населението? Не допускате ли, че общественият договор може да е стигнал до подходящо и приемливо равновесие, според повечето участници в договора?

Второ, по какъв начин новият политически проект би постигнал целта?
Вашето предложение е пътят на конформизма към статуквото. Аз съм напълно съгласен със Симеон, че подобен конюнктурен подход противоречи на целта.
Нашите политици може още да не са открили топлата вода, но големите партии по света си имат консултанти по политическо говорене. То помага, но не е Пътят!

Трето, не се ли наситихме на нови и нови политически проекти през последните двадесет години?
Историята показва, че всеки опит за нов политически проект бива или компрометиран, или подменен, или завзет от представители на статуквото. Играта на техен терен е обречена.

Четвърто, защо непременно трябва да слагаме етикет "десен" на такъв проект?
По света има благоденстващи държави и с ляво и с дясно управление. Отгоре на това, понятията ляво и дясно в България отдавна са изгубили смисъл.

Аз напълно разбирам терзанията на "непримиримото малцинство", но не мисля че липсата на негово политическо представителство е най-голямата трагедия. Много по-трагично е, че не съществуват предпоставки за промяна и на хоризонта не се вижда надежда за съдаването на такива предпоставки. Управляващите очевидно са в състояние да управляват "по-новому", а управляваните съвсем недвусмислено заявяват желанието си да бъдат управлявани по старому.

Изходът от тази ситуация не е нов политически проект. Нужни са методична и продължителна апостолска работа, сериозно подобряване на образованието, нормализиране на медийната среда, и в крайна сметка възстановяване на правораздаването.
Междувременно, "непримиримото малцинство" може да си създаде нов политически проект с едничката цел да има за кого да гласува и да къта искрата, но не бива да очаква нещо повече от такова начинание.

Поздрави,
Радомир (един от малцинството)
Активен

Знам колко много не знам. СОКРАТ
S T B2
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 251


Профил
« Отговор #7 -: Декември 03, 2011, 15:38 »

Наличието на повече от 200 политически проекта, някои мъртвородени, други генетично създавани,  реанимирани, успяли да просъществуват  или не поне два мандата в НС показва, че  проблемът не е в новостта на проекта.  С вероятност 99%  той ще се окаже в горепосочената класация. Това е съвсем очевидно. Лично аз поддържам казаното от Симеон, Радомир ....и тези, за които отговорът е `не няма нужда от нови проекти`.
   Защо обаче винаги когато се зададат избори (или се предполага , че това ще стане в близката   година) тази тема неизменно бива подхващана? Най-очевидният отговор е , че  надеждата в съзнанието на човека доминира над логиката.           Очевидно че повечето творци на нови проекти  подсъзнателно разчитат и залагат на това. Положително някои залагат и съзнателно, с което съвсем не искам да упрекна всички  опитващи се да лансират нови идеи и нови проекти. Но проблемът с лансиране, подпомагане и създаване на партии като Атака, РЗС ... трябва да подскаже и доказва, че възможностите на хората, занимаващи се с партийно и политическо генно инженерство са все от едната страна на политическия спектър, от едни среди, от един произход.  Защото как става  така, че новите проекти   имат за цел т.н. десни избиратели? До сега има само 3- 4 леви партии и те до една са в Коалиция за БГ.
    Изходът не е в новите проекти а в апостолска работа, както каза Радомир и активното участие на всеки привърженик  на съществуваща не лява орпганизация за определяне на политическият и курс  и решения в рамките на един съюз или коалиция. 
    БСП отдавна преодоля комунистическата традиция за единомислие и се премирява със съществуването на фракции, (но не и действия противоречащи на взетите решения) , успява да се коалира и сътрудничи с фракции и мини ком. партии, допуска се всичко, но не и лансиране на`нови политически проекти`. Това ставаше дори в години на криза на огромна вътрешна опозиция към курса на ръководството.
    При десните остава линията на противопоставяне, на "гледане през стобора" , на отхвърляне на Коалициите , на гневно пуританство (което много добре се използва от псевдо десни) за разединяване и противопоставяне. Създаването на нови проекти до сега не е довело дясното до траен и цялостен успех.  Не виждам начин и не вярвам от това да произтекат ползи освен по-лесно завръщане на бсп и основните играчи от тройната на бял/бели кон/е.... 
Активен
Страници: [1] Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Напътствие за нови посетители  |  Вместо наръчник  |  Тема: Нов политически проект « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!