Tyxo.bg counter Национализъм?
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 24, 2018, 11:36

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Национализъм? 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 2 3 4 5 [6] Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Национализъм?  (Прочетена 27483 пъти)
Dilmana
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 49


Профил
« Отговор #75 -: Юни 09, 2012, 10:27 »

Браво, Рино!!!
Активен
S T B2
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 251


Профил
« Отговор #76 -: Юни 09, 2012, 15:32 »

Цитат
След разгрома на Кралство Югославия /което, между другото, безпричинно напада България в началото на април 1943 г., завземайки Калотина и бомбардирайки София и Кюстендил, при което загиват повече от 60 мирни жители/, на 21 май 1941 г е образувана Независимата държава Сърбия

Рино, не зная дали е грешка при привода или е така в оригинала, но очевидно, че има  грешка. (1943г).

Поздравления за находката! Не зная защо, но този автор   книгата му,  не съм чул да се цитира от  представителя на "Шалом" - г-н Кало, който единствен от тази общност  получава  медийно внимание.  Ъ?
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #77 -: Юни 10, 2012, 07:56 »

 Рино, поздравления и от мен!  Както винаги задълбочено изучаваш темата която анализираш.


Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #78 -: Юни 26, 2012, 16:04 »

ЗА СПАСЕНИЕТО И ЗА ПАДЕНИЕТО
 
Част Втора


Главните противници в Студената война – СССР и САЩ са рамо до рамо при налагането на Резолюция 181/2/ за създаване на две независими национални държави на територията на Палестина. Обаче мотивите им са противоположни. Сталин, по буквалния му израз, иска да „забие трън в задника на Британската империя и на арабските държави, където тя има влияние”. Въпреки че СССР е първата държава, признала де-юре Израел и оказала му пряка /консултантска/ и косвена /съдействие за закупуване на оръжие/ помощ, това е направено с прозрачната цел за завоюване на позиции в Палестина и оттам – възможност за проникване в американското ционистко лоби – най-богатото и влиятелно в света. Зле скриваният антисемитизъм  на вожда е известен. Още като млад болшевик, той подхвърля, уж на шега, фразата, че в партията има много евреи и не е зле да се извърши някой и друг погром. В зрели години той забранява на любимата си дъщеря да се омъжи за известния режисьор Ал.Каплер  поради еврейския му произход. Независимо от заслугите на Каплер пред съветската държава, без значение на колко ленински или сталински награди е носител, евреин не може да стане зет на генсека. И режисьорът съответно е обявен за „английски шпионин” и пратен на дългогодишен лагер в Сибир.  В края на живота си Сталин е пред осъществяването на дълго замисляния антисемитски погром, предотвратен само от смъртта му, но предшестван от поредните зловещи чистки. От съвсем друга позиция на създаването на еврейска държава гледат във Вашингтон. Там се страхуват за избухването на нова и продължителен военен конфликт, в който САЩ ще трябва да вземат отношение. Но за разлика от предшественика си Фр.Рузвелт – политик до мозъка на костите си, за когото така или иначе дават вота си американските евреи /традиционни гласоподаватели на Демократическата партия/ и който е поел ангажимента през саудитския монарх да не предприема стъпки за признаване на еврейска държава без съгласието на богатите с петрол арабски страни/ – президентът Хари Трумън притежава твърди убеждения, базиращи се на религиозните му чувства и разбирания за справедливост. Независимо от съпротивата, оказвана от Държавния департамент, военното министерство и дори от посланика на САЩ в ООН У. Остин, Трумън е решен да изпълни обещанието си, дадено пред  ционистките лидери, още повече че общественото мнение в Америка е на негова страна. Военна помощ обаче еврейските нелегални организации не получават – наложено е ембарго. Въпреки подкрепата си за еврейската кауза, Трумън е скептичен относно терористическите методи, прилагани от някои от тези организации. „Страхувам се, че евреите са като всички преследвани хора: когато получат надмощие, те стават също толкова нетолерантни и жестоки към хората под тях.  Съжалявам за това, защото симпатиите ми са на тяхна страна” /споделя той в писмо на 23 август 1947 до вдовицата на Рузвелт/. Ала в Близкия изток  се води не джентълменска битка, а безмилостна война, като арабските страни са решени на всяка цена да не допуснат създаването на еврейска държава и ако тя все пак бъде обявена – да я изтрият от лицето на земята. Към 1947 г. в Палестина съотношението между арабското и еврейското население е повече от три към едно в полза на първото.  За да се компенсира въоръжаването на арабите от техните богати съплеменници в региона,  се организира кампания за доставка на оръжие /главно трофейско – немско и италианско/ от Чехословакия. „Кой знае дали щяхме да устоим, ако не беше оръжието и боеприпасите, които закупихме от Чехословакия и транспортирахме чрез Югославия и други балкански страни в черните дни от началото на войната, преди да се промени положението през юни 1948 г.? В първите шест седмици на войната ние много разчитахме на снярядите, картечниците и патроните, които „Хагана” можа да закупи в Източна Европа, тогава когато дори Америка обяви ембарго за доставка на оръжие в Близкия Изток”, ще си спомни много години след тези събития Голда Меир. Освен оръжието, не по-малко важен е имигрантският поток. Само за броени месеци стотици хиляди евреи зад Желязната завеса емигрират в Палестина. Числото на българските евреи в тази квота е над 32 хиляди, което представлява повече от 80% от тогавашното еврейско население у нас!

Незапознати с лупингите на висшата политика, осъществявани от  Сталин, българските комунисти евреи се показват като по-големи болшевики и от него. Главният редактор на „Еврейски вести” Хаим Бенадов в редакционна статия ругае „мразителите на строящия се социализъм” и желае те да „се махнат, за да се отърве еврейската община в България от нездравословните си елементи и врагове на ОФ”.  В същия дух се изказват Яков Барух, член на Консисторията и ръководителят на еврейската секция Жан Натан. Налага се министър-председателят Г.Димитров да ги поучава, че било ”грешка да не променим линията относно емиграцията на евреите от България веднага след речта на Громико”. Но саботажът на евреите комунисти, които вътрешно не приемат емиграция, не спира. „Почти няма ден, когато да не се втрещим от всякакви поразии от страна на нашите сънародници”, пише специалният пратеник от Палестина за емиграцията Шайке Дан.  Българските евреи, будно, интелигентно и незасегнато от нацистките преследвания население, са високо оценени в новата си родина. Това са главно трудови и жизнерадостни хора, с оптимистичен поглед към живота /занаятчии 26%, дребни търговци – 22%, работници – 20%, чиновници – 11%, свободни професии – 4%/. Те използват и последната възможност, която им е дадена, за да напуснат България, където за тях не се очертава светлото бъдеще, за което гърми партийната пропаганда. А пък краткият флирт на Сталин с новосъздадената еврейска държава приключва скоро. Сатрапът дори е приготвил вариант, в който, ако нещата се развият благоприятно, да командирова свое правителство в Израел, на което премиер да бъде дългогодишният болшевик, член на ЦК на ВКП/б/ през 1939-49 г.  Соломон Лозовски /разстрелян през 1952 г./. Ала мечтите му не се сбъдват. Израел не е тази крепост, която болшевиките могат да превземат. И тогава върху още един народ се „стоварва върховният гняв” /по Твардовски/ на генералисимуса. За наследниците му  се остане да преместят залозите върху по-обещаващата арабска „антиимпериалистиска” карта -  чак до разпада на съветската империя...

Тъжна е съдбата на останалите 6-7 хиляди евреи в България около средата на 50-те години – по-малко от 10 процента от довоенното население. Дейността на Консисторията и еврейските общински комитети е прекратена по това време и на автономията на еврейската общност в България, просъществувала векове и призната от Търновската конституция, е сложен край. Още преди това е ликвидирана обществената еврейска собственост /сгради, клубове, земи, училища, зали, синагоги, библиотеки и пр./ чрез прехвърляне или продажба на символични цени на държавни или общински субекти. Дори еврейската болница, основана в памет на 400 войници-евреи в Българската армия, загинали през освободителните балкански войни и ПСВ, е прехвърлена на правителството. Само един-единствен глас на влиятелен еврейски комунист се надига, за да спаси болницата, но той остава глас в пустиня. Евреинът-комунист /както и принадлежащите към всяка друга националност, впрочем/ трябва да бъде враг на буржоазния национализъм – дребен или по-едричък. Той трябва да се бори за асимилацията на всички народности в  общия пролетарски юмрук. Необходимо е да бъде безпощаден към класовия враг и верен на революционното дело, каквото и да означава това. Като Лазар Каганович. Или като Матиаш Ракоши. По ирония на съдбата, тъкмо вътрешнопартийният протестът на българските евреи комунисти по повод на антисемитските забележки на сталнистите В.Червенков и Г.Цанков относно това, че унгарската революция се случила, понеже в ръководството на компартията имало много евреи, довежда до окончателното ликвидиране на всички еврейски организации. Остават само „Еврейските вести”, излизащи веднъж-дваж седмично и редовно заклеймяващи ционизма във всичките му варианти. За еврейските имоти, отчуждени и загубени преди и след 1944 г. никой повече не отронва и дума.

Днешните потомци на някои от тези евреи-комунисти и техните приятели се опитват да направят паралел между съдбата на българските евреи през годините на ВСВ и позорната кампания на БКП за смяна на имената на българските турци. Ако има сходство между двете неща, то е само, че и в двата случая две трудолюбиви националности с българско самосъзнание са подложени на изпитание. Но в първия случай имаме силен натиск отвън за прочистване на неудобното население, на който царят и неговото правителство не се поддават. Във втория инициативата принадлежи отвътре, от управляващата партия /и лично на др. Тодор Живков, както се казваше навремето/ за насилствена асимилация на част от българския народ. Различни са и реакциите – през 40-те години на общонародно възмущение, през 80-те – най-много на пасивна съпротива или съчувстие към несправедливостта. Комунистическият терор за смачкване и манипулиране на личността през десетилетията е оказал своето влияние.

Толкова за падението.

Сега за спасението. Реалистичната картина на събитията показва, че  евреите – български поданици са изцяло спасени през тежките военни години, а през следвоенните – изпратени в огромното си мнозинство /90%/ в новосъздадената си родина. Само върху този фон могат да бъдат дорисувани останалите нелицеприятни подробности, които обаче не могат да затъмнят общото изображение. Нима някой е поставил кавички върху библейското спасение на евреите от Мойсей и достигането на Обетованата земя, позовавайки се на отстъпленията, престъпленията, убийствата и пропуснатите ползи, съпътстващи това спасение?

Ако някой иска да направи проучване за съдбата на имотите на еврейското население в България и земите, администрирани от нея през 1941-44 г., да направи. Има достатъчно материал в тази насока. Но нека поне да се погрижи да постави правилно ударенията и останалите препинателни знаци в своето проучване.

Край
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #79 -: Юни 26, 2012, 18:04 »

Много ценен принос на Рино! Благодаря!
Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
Петрана
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 10


Профил
« Отговор #80 -: Юни 28, 2012, 03:37 »

Ето откъде е крал режисьорът на нашемулия документален филм "Трето полувреме"!

Бюрманският кинорежисьор Дарко Митревски, чийто дядо е посрещал като освободители българските войски в Македония през пролетта на 1941г. днес толкова е затънал във тресавището на скопския македонизъм и антибългаризъм и така иска да осребри холокостта, че даже има нахалството да твърди, че неговият пропаганден филм , пълен с лъжи, неистини, манипулации и фалшификации на българската история,
наречен ,,Трето полувреме'' бил достоен за наградите ,,Оскар''.
Преди това обаче Дарко Митревски трябва да обясни от къде идват парите за този филм и от къде е крал идеи. Защото на Балканите ,,който плаща, той поръчва музиката''. И това е стара традиция.
Той казва, че сюжетът на филма му бил автентична история за македонските евреи, депортирани през 1943г. И всичко било достоверно.

Използвал ли е обаче българските и немските архиви от Втората световна война? Явно, че не. Не му е останало време, а и му липсва желание и разрешение от спонсорите да ги чете. Защото в противен случай щеще да знае, че България е спасила своите евреи, а македонските евреи никой не е можел да ги спаси. А пък неговите антични ,,македонци'', пръкнали се със сръбско - коминтерновска помощ след 1944г. и пръста не са си помръднали за да спасят даже и един евреин през 1943г.
При създаването на своята слаба продукция Дарко Митревски ,който живее в САЩ е гледал американския филм ,, Бягство към победа'' и най - вече съветското кино. И не само го е гледал, а и си е записвал някои неща. И е използвал идеи без разрешение, като само е сменил персонажите - най- вече германските с българските ,,окупатори'' и съветските футболисти от Динамо Киев с ,,македонските'' от ФК ,,Македония''. Открадната е и идеята за манипулиран предрешен мач във вреда на ,,окупираните''. А за прикритие е вмъкнал една любовна история в духа на традициите на американската мелодрама.

Д.Митревски е крал идеи от съветския пропаганден филм ,,Трето полувреме'' от 1962г. Взел е даже заглавието и си е съчинил историята, като е използвал прийомите на сталинската комунистическа пропаганда.

Руснаците имаха смелост да признаят, че този филм от 1962г. е комунистическа пропаганда, изсмукана от пръстите. Затова те снимаха документалният филм ,,Митът за мача на смъртта'' от 1942г. , кадри от който се съдържат в този клип.
Ще има ли обаче смелост Дарко Митревски да признае, че е лъжец и плагиат?

Статия на евреина Самуил Ардити за лъжите на македонистите на тема холокост''- http://aliya.aliya-bg.org/index.php?option=com_k2&view=item&id=385%3A...

Фалшификациите за България в ,,Трето полувреме'' - http://fakti.bg/mnenia/28799-falshifikaciite-za-balgaria-v-makedonski-film-

Признанията на германския пълномощен министър Бекерле от 1945г. за депортацията на евреите от ,,новите земи'' - http://fakti.bg/mnenia/21037-tainite-dogovori-na-hitler-s-balgariia

http://www.youtube.com/watch?v=_bg5tcF3p2M

На лъжата краката са къси.

Активен
proanti
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 55


Профил
« Отговор #81 -: Юни 29, 2012, 06:25 »

в разговор  тази вечер с моя тъст д-р Георги Марков, брат на Дянко марков, той направи следната връзка. В други материали за това кой е спасил от депротация за Треблинка треньора евреин на   скопския тим"Македония" -  става дума за д-р Станишев , който лично пледира пред Бекерле за това. Станишев е лекуващ лекар на  детето на Бекерле а и министър по това време.  И Бекерле едва ли не сам е свалил от влака  тренйора, след като е спрял композицията преди да напусне   границите. Цитираните като спасители отскопие Гюзелев и Чкатров са с еобърнали към д-р Станишев за съдействие.
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #82 -: Юни 29, 2012, 06:51 »

в разговор  тази вечер с моя тъст д-р Георги Марков, брат на Дянко марков, той направи следната връзка. В други материали за това кой е спасил от депротация за Треблинка треньора евреин на   скопския тим"Македония" -  става дума за д-р Станишев , който лично пледира пред Бекерле за това. Станишев е лекуващ лекар на  детето на Бекерле а и министър по това време.  И Бекерле едва ли не сам е свалил от влака  тренйора, след като е спрял композицията преди да напусне   границите. Цитираните като спасители отскопие Гюзелев и Чкатров са с еобърнали към д-р Станишев за съдействие.

Илеш Шпиц, унгарски евреин и треньор на "Македония", е бил наистина спасен от проф. Ал.Станишев. Обаждането от Скопие е станало от дома на Кирил Дрангов, син на героя Борис Дрангов. След злокобния девети Дрангов се самоубива, за да не попадне в ръцете на комунистическите власти, а Станишев е ликвидиран от "народния съд". Присъда получава дори Димитър Пешев. Не е трудно да си представим каква би била съдбата и на самия цар Борис Трети, ако народното правосъдие беше упражнено и над него...

Поръчковият филм "Трето полувреме", получил огромна субсидия от правителството на Груевски, е изграден върху друга фалшификация - митът на така наречения "мач на смъртта". Истината за този мач и за това, че разстрелът на няколко украински играчи няма нищо общо с него, може да се види тук:

http://www.vidachok.com/2010/05/25/30444/

Тоталитарните режими, както е известно, разчитаха много на спортните постижения за реклама на системата... Готин
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
proanti
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 55


Профил
« Отговор #83 -: Юни 29, 2012, 15:10 »

Бродейки по Ютюб във връзка с този мач(украинския) и  заглавието на съветския филм Третии тайм, стигнах до   другата фалшификация ( събрана с други  материали  в бългаски клип, вероятно от преди месеци, и сигурно го знаете) с "интервю" с немска представителка в европейския парламент, която    упреква нашите евродепутати за  силната им реакция във връзка с филма Третото полувреме.  това интервю се  пропагандира  из Македония. след това  с еоказва, че тя никога не е давала такова приписано на нея  интервю и всичко е македонистична шашарма, и тя официално  обявява това пред депутатите.
Активен
Страници: 1 2 3 4 5 [6] Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Национализъм? « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!