Tyxo.bg counter Национализъм?
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 23, 2018, 00:13

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Национализъм? 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 2 3 4 [5] 6 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Национализъм?  (Прочетена 27461 пъти)
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #60 -: Декември 11, 2011, 16:59 »

Rhino,

Wo viel Licht ist, ist starker Schatten.

1. В т. 1 стана дума, че определянето за български мюсюлмани на българите, изповядващи исляма не е коректно, защото български мюсюлмани са и турците. Българин-мохамеданин действително не е коректно от религиозна гледна точка определение, но е термин, който се е наложил в нашата историография и според мен е по-точен отколкото определенията "помак" или "българомохамеданин". Както си написал вече, причината е именно етническата - в културно и езиково отношение българите-мохамедани са част от българската нация. Тези от тях, които приемат християнството, бързо се приобщават към групата на събратята си християни.

2. Според мен ДПС няма да бъде разцепено. Както се видя на всички парламентарни избори досега, за българските турци /а и за Анкара/ няма никакво значение, че ръководството на движението е било обвързано с ДС. За българските турци е важно ръководството да е в ръцете на техни етнически събратя, а и в Анкара са достатъчно наясно, че българските турци, завършващи висше образование преди 1989 г. без изключение са били вербувани от ДС без оглед на възгледите им. От прагматичната турска гледна точка няма значение дали политикът е принадлежал към ДС щом е склонен да прокарва сега друга политика. Ръководството на ДПС ще бъде използвано и ще си остане, докато не стане готово новото поколение политици на ДПС - те сега са в младежките структури и в ниските и средни етажи на организацията и държавната администрация. Доколкото в ДПС има разногласия и фракции, те са основно за власт и облагодетелстване, а /все още/ не идейни. Единственото изключение е Касим Дал, който погрешно е смятан за "реформатора" в ДПС, а всъщност е привърженикът на турско-националистическата линия в движението.


Aleph,

Mehr Liecht, aber mehr Schatten. Усмивчица

1. Освен че не е коректно от религиозна гледна точка, наименованието "българомохамеданин" измества акцента към специфичен етнос. Придобилите в близкото минало гражданственост термини "българомохамеданин" и "помак" сега дават храна за изкуственото създаване на "българомохамеданска" или "помашка" народност И в България. Така че изразът получава и смислова натовареност.

2. Проблемът е именно в това, че Турция няма доверие на Доган и неговото обкръжение, независимо от всички прагматични съображения. След смъртта на Тургут Йозал, който оказваше явно покровителство на Доган, отношенията между  Анкара и Доган рязко охладняха и по едно време ДПС беше в значителна изолация /при правителството на Виденов и особено при това на ОДС/. След 2001 г. обаче нещата се промениха, въпреки че Ердоган неслучайно иска да отстрани хората на ДС и другите компроментирани от ръководството и да ги замени с по-надеждни, от негова гледна точка. Много симптоматично е, че президентът Първанов, друг агент на ДС, направи всичко възможно да се създаде тройната коалиция през 2005 г., макар че процентите на БСП и НДСВ осигуряваха комфортно мнозинство в парламента. Едва ли причината за това е било само желанието на "Гоце" да бъде преизбран - той спечели втория си мандат със значително мнозинство и практически без помощта на ДПС.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #61 -: Декември 12, 2011, 08:27 »

Rhino,

3. Аз съм привърженик на привилегиите за определени малцинства. Мисля, че трябва да има квота за турци и най-вече за цигани в българските университети. При първите това ще намали влиянието на предлаганите стипендии за турските университети и ще засили интеграцията им към българската нация, а при циганите - ще е опит за създаване на образована прослойка сред циганите поне в определени области /напр. музика/. Тоталитарната държава в това отношение беше далеч по-развита от нашата днес.
За мен е ясно какво е ДПС, мисля, че и за теб, както и за всички останали в страната - етно-религиозна партия, която защитава интересите на определени среди от своите избиратели на кастово-клиентелистки принцип.

4. Не е толкова невинна, колкото я определяш, но наистина има и други организации. У нас малко се пише за Фетуллах Гюлен напр.

Мултикултурният модел претърпя, според мен, провал, не защото беше насочен към уеднаквяване /към какво уеднаквяване се стремеше Холандия например?/, а защото:
а. Наруши принципа на кохерентността на обществото, "вкарвайки" твърде големи групи от етнически и религиозни малцинства в държавата, които последната не можеше адекватно да приобщи;
б. Не преследваше последователна политика за приобщаване към водещата култура на държавата /задължително изучаване на езика на съотв. държава, стипендии за новодошлите, разбиване на гетата и пр./.
Твоето схващане за толерантното общество е правилно, но какво значи "наложени от векове ценности"? Едни са наложените от векове ценности на приемащата емигрантите държава, а други - тези на емигрантите.

3. Теорията за привилегия за определи малцинства, според мене върши работа само на елита на дадено малцинство. Това е дискриминация с обратен знак, "позитивна" дискриминация, която едно не е справедлива, и второ, е със съмнителна полза в дългосрочен план. Тоталитарната държава предлагаше уравновиловка тъкмо на този принцип.
ДПС е изградена на клиентелистки принцип, това е вярно, но това не обслужва интересите на обикновените граждани с турски произход или мюсюлмансско вероизповедание.

4. Да, има и други организации. "Гюлен" е една от тях.

Под уеднаквяване имам предвид признаването на различните видове култури за равнопоставени. Отричането от собственото цивилизационно наследство и идейни ценности за сметка на чужди етно-културни модели не доведе до интерграция на различните малцинства, а точно обратното - до тяхната сеграгация. Получава се парадокс - голяма част от емигрантите, принадлежащи към други култури, се ползват от правата и свободите на приелото ги общество с цел да разрушат това общество и да наложат своите ценности. И този процес се усилва непрекъснато. Той е по-забележим в Европа и не толкова в САЩ, макар че и там тендецията е в същата посока.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #62 -: Декември 12, 2011, 08:55 »

Rhino,

1. Може би НДК не е най-правилното решение, но всичко е и въпрос на поддръжка.
Колкото до Витоша, ти си си избрал да живееш в капитализъм /не че имаше избор/, значи ще се съобразяваш и с частните интереси в български условия. Дълго време в българското общество се наслагваше теорията за това, че само собственикът е способен на грижи за собствеността, а държавата не е способна да опазва публичната собственост, та затова нека раздържавим всичко, нека сме за "малко държава" и повече "свобода". Да, обаче българският собственик не е в състояние често пъти да оцени дългосрочния си интерес и търси извличането на краткотраен и разрушителен за обществото ефект от своята собственост. Докато има хора, които вярват, че зад сладките приказки за малко държава и много "свобода" в България се крие нещо друго освен стремеж за грабеж и унищожение, ще има сеч, незаконно застрояване и унищожаване на българската природа /и не само на нея/. В периода 1944 - 1989 г. Витоша не беше изсечена, беше пълна с дивеч, който слизаше в Княжево, Бояна и Симеоново, бяха построени лифтове с австрийско оборудване, бяха изградени относително удобни хижи и хотели, бяха направени пътища, които превърнаха Витоша в абсолютно достъпна за гражданите на София.


Аleph,

1. За поддръжката преди се грижеше тоталитарната държава, нейни бяха и мегаломанските проекти. Е, тя не се оказа вечна.
Витоша е национален парк и като такъв принадлежи на цялото население. Раздържавяването се означава грабеж, а смяна на собствеността при спазване на закона. Това, което в момента се извършва там, а и в други национални природни паркове и забележителности, е незаконно и покровителствено от местните власти. Тяхна е и отговорността за тези безобразия. Фактът, че законите - за защитените територии, за териториалното устройство и пр. - не се спазват, не означава, че вината е на капитализма и частната собственост. По-скоро за това допринесе чувството за безнаказаност, което беше характерно за определени части на обществото при "соца", когато всички бяхме равни, ама някои повече.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #63 -: Декември 13, 2011, 06:49 »

Rhino,


3. Незаинтересоваността на комунистическия режим от населението в Македония е плод на блоковото противопоставяне и доктрината на интернационализма. Не комунизмът обаче е причина това население да остане извън границите на България, нито комунизмът е причина да бъде разочаровано в рамките на две изгубени световни войни. Македонизмът има други причини и основната не е назаинтересоваността на комунистическия режим към него.

4. Съвременният македонизъм е рожба на посятото в кралство Югославия, защото именно тогава македонизмът пуска първите си корени. Титова Югославия му придава форма и съдържание. Ресурсите на съвременна Македония макар и малки не трябва да се подценяват и да се подминават с насмешка. Македония е млада държава и е все още под влияние на ентусиазма от новата си държавност, който винаги е съпроводен с национализъм, желание за държавно строителство и утвърждаване на държавността /неща, забравени у нас/. Така че, на това трябва да се противодейства, а не да се гледа с презрение и насмешка. Пък и най-малкото нашата държава, която е оставила националните си интереси на европейски самотек, има правото да се надсмива на другиго.
Тезата за ориентацията на север е интересна, доколкото и Сърбия, и Македония са били в обща държава ок. 70 години, имат /вече/ близост в културата, икономиката и манталитета и най-вече един голям общ проблем /по-голям за Македония след 2009 г./ - албанския проблем.


Aleph,

Причината голямата част от това население - македонските българи - да остане извън предела на българските земи е в политиката на европейските сили и преди всичко на имперска Русия. Тя провежда, повече или по-малко последователно, линията на отслабване на "непослушната" България от 1885 до октомврийския преврат. "Ябълката на раздора", Македония, е едно от оръдията на тази политика. Ако тази ябълка бъде поделена между България, Сърбия и Гърция, винаги ще има недоволни и тогава Русия ще се яви като арбитър, за да наложи хегемонията си на Балканите и да установи контрол над Проливите - постоянната руска мечта от времето на Екатерина Велика до 1917 г. След като болшевиките вземат властта в Русия, на мода излиза теорията за национално самоопределение на народите и създаването на федерации подобно на Съветската. Получилите самоопределение нации обаче съвсем не бързат да се присъединят към такава федерация - Финландия обявява независимост, същото правят Украйна и Грузия /където вече се налага да се приложи военна сила, за да се вразумят/. Политиката на Коминтерна за създаване на комунистически федерации по света, включително и Балканска федерация, продължава до средата на 20-те години, като включва организиране на въстания и терористични атентати. След като Сталин успява да се наложи като главна фигура в съветското ръководство по това време, той подчинява и линията на Коминтерна на своите нужди. Последният става глашатай на съветската неофициална политика, а тя е вече разновидност на имперската. След като не може да се има доверие на нациите, които най-вероятно ще изберат буржоазния път на развитие, логично е да се търси самоопределение на потиснатите националности в състава на тези нации. А там, където те не съществуват - да се измислят.

Такава е историята и за създаването на "македонската нация" - в лабораториите на Кремъл и в резолюциите на Коминтерна. Там се създават още "тракийска" и "добруджанска" нации и всичките три се утвърждават от Балканския лендерсектератиат на Коминтерна, който тогава  - 1933/4 г.,се оглавява от чех, а пък отговорник за изработването на резолюцията е поляк. Впрочем, ЦК на БКП, в крак с повелите на времето, излиза с резолюция, призоваваща за "национално освобождение на окупирания от българския империализъм части от Македония и Тракия, за тяхното право на самоопределение чак до държавно отделяне". Тъй като това "фактическо положение на нещата" не е било теоретически обосновано,  за научната му обосновка трябвало да се произнесат специалистите в родината на Мичурин и Лисенко. Явно обаче и там не са могли да се справят, затова пропускът е попълнен след ВСВ с братската помощ на Югославската комунистическа партия.

Абсурдността на всички тези постановки става очевидна още в следващите години, когато при изменението на геополитическата обстановка СССР  започва да ухажва България с цел да я превърне в своя зона на влияние. При широко рекламираното посещение на А.Соболев през 1940 г., на България са обещани земите на Одринската област до линията Мидия-Енос, Западна Тракия с Дедеагач, както и Драма и Кавала. Тези дадени с лека ръка щедри обещания са отклонени от българското правителство, но самото признаване на българите претенции по отношение на Драма и Кавала е показателно. По македонския въпрос обаче Сталин мълчи, защото решаването му съвсем не влиза в целите на съветската неоимперска политика. Послушанието на БКП по въпроса спомага за утвърждаването на македонизма и за изолацията, а след това и физическото отстраняване на македонски комунисти с българско самосъзнание, като М.Шаторов и др.

Що се отнася до съвременния вариант на македонизма, с такова упорство налаган от сегашните управници в Скопие, на него не може да се гледа с насмешка, а просто със съжаление. Това упорство и късогледство няма да донесе нищо добро на тамошното население, независимо от етническата му принадлежност.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #64 -: Декември 13, 2011, 11:05 »

Rhino,
уникално по краткост и наситеност с информация обяснение на българския национален проблем! Поздравления!
Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
S T B2
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 251


Профил
« Отговор #65 -: Декември 13, 2011, 12:00 »

Rhino,
уникално по краткост и наситеност с информация обяснение на българския национален проблем! Поздравления!

 Присъединявам се !
Много от казаното ми бе известно, но тук  е резюмирано и систематизирано  така ясно, че   си заслужава човек  "в рамка да го сложи" и да го показва на твърдения че, "Не комунизмът обаче е причина това население да остане извън границите на България, нито комунизмът е причина да бъде разочаровано ........".  Защото не е въпроса и основната беда за границите на територията, а за съзнанието - етническото самосъзнание.       Точно българските комунисти  в изпълнение на  партийни интереси на друга страна действат енергично и безкомпромисно   за промяна на етническото самосамосъзнание  на това население дори на територията на собствената си страна. 
   Факт без прецедент в световната история! ....
  
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #66 -: Декември 13, 2011, 16:21 »

Благодаря. Усмивчица

Понеже темата е за патриотизма и високите идеали, нека споделя още един малко споменаван факт. Присъствието на български войски и администрация във Вардарска Македония през 1941-4 г. спомага за освобождаването от немски и италиански плен на хиляди македонски българи, заловени като сръбски войници. Техният брой се колебае между 17 и 20 хил., като само офицерите са стотина. Половината от тези офицери изявяват желание да постъпят на служба в българската армия и само четирима отказват да направят това - между последните е и /печално/ известният Михайло Апостолски, аlias Михаил Митев Апостолов.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #67 -: Декември 13, 2011, 18:03 »

Абсурдността на всички тези постановки става очевидна още в следващите години, когато при изменението на геополитическата обстановка СССР  започва да ухажва България с цел да я превърне в своя зона на влияние. При широко рекламираното посещение на А.Соболев през 1940 г., на България са обещани земите на Одринската област до линията Мидия-Енос, Западна Тракия с Дедеагач, както и Драма и Кавала.

Изменението в европейската политика след средата на 30те години на ХХ век довежда до Мюнхенската конференция през 1938, със споразумението от която фактически се отменя диктата на Версайския договор. Въпреки интензивната дипломатическа дейност от наша страна, посещенията на цар Борис III във Франция и Великобритания и проявата на благосклонно отношение към България, подобно решение по въпроса на Ньойския диктат не се очертава. Нещо повече - Франция и Великобритания изрично потвърждават пред Югославия и Гърция неприкосновеността на границите.

Възможно (частично) решение на националния въпрос за България в условията на запазването на неутралитет предлага в този момент единствено сближаването на позициите с Германия без да се нарушават връзките с другите Велики сили. Така може да се тълкува приемането на Закона за защита на нацията като част от стъпките за удовлетворяване на германските интереси срещу национално обединение и без да се налага присъединяване към Пакта.

Доказателства, че царят и българското правителство не са целели реално приложение на ЗЗН, изложихме по-горе. Тук можем да прибавим още свидетелства, потвърдени в The Bulgarian Jews And The Final Solution от Frederick B. Chary, издание на Университета в Питсбърг, 1972 г.

През юни 1942 президентът на централната еврейска консистория Йосиф Герон изпраща поздравителна телеграма до царя по случай петия рожден ден на престолонаследника Симеон. Цар Борис отгаваря на Герон и на цялата еврейска общност също с телеграма, като благодари за вниманието. Отговорът е публикуван в Бюлетина на Централната консистория на евреите в България. Бекерле докладва, че царският отговор демонстративно e публикуван в Бюлетина и че "този инцидент е предизвикал много коментари в цялата нация".

Германците са загрижени също, че цар Борис си е направил труда да обясни лично на Главния равин на София Ашер Хананел последиците от правителствената Наредбата от август 1942. По този повод на официален контакт между Двореца и българската еврейска общност Бекерле се оплакал на Филов, а цар Борис отговорил, че ако германският (пълномощен) министър има някакви оплаквания, той трябва да отиде директно при него.

При друг случай на 18 септември 1942 пратеник (Gesandter) Сменд от Отдел "Протокол" на Германското външно министерство докладва, че българският търговски аташе Смедовски е подал оплакване по повод третирането на евреите, български граждани, във Франция от страна на окупационните власти, което дава повод на Мартин Лутер, държавен секретар във Външното министерство, отговорен за връзка с Имперската служба за сигурност (RSHA), да изрази загриженост относно правните проблеми по депортацията на българските евреи и отношението на българската страна по този въпрос.

Бекерле съобщава, че българите твърдят, че има реална необходимост в България от еврейски труд за изграждане на пътища, железопътни линии и др. и че реакцията на българите по германското предложение за помощ при депортацията показва, че за българското правителството въпросът за депортацията е все още отворен.

На 21 ноември 1942 началникът на разузнаването към Имперската служба за сигурност (RSHA) Валтер Шеленберг изпраща на Лутер таен доклад, съдържащ информация за "сериозните отклонения до този момент" в нагласите на българското общество към еврейския въпрос, за наличие на общо усещане, че нещата ще се променят към по-добро за евреите и ще бъдат поставени препятствия по пътя на Белев. Казва се още, че министър-председателят Филов съобщил на Бекерле, че в Двореца има силно еврейско влияние. В доклада се откроява "особено небрежното отношение по еврейските въпроси" на вътрешния министър Габровски, който на 27 септември 1942 г. лично приел от еврейска делегация една петиция против ограниченията, предвидени в Наредбата от 26 август и уреждаща създаването на КЕВ. Пред чиновници от министерството той казал на делегацията, че "те (евреите) не трябва да бъдат обезпокоени, че правителството знае всичко и най-лошото е вече минало".

Както виждаме, настроенията сред Двореца, правителството и в българското общество са "проеврейски" далеч преди акцията на Димитър Пешев, с която констатация тя в нищо не губи от своето значение.
Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #68 -: Декември 13, 2011, 23:08 »

За заслугите на цар Борис III при спасяването на евреите може да свидетелства и историята с извеждането от Солун на заслужилия деец на ВМРО Рафаел Моше Камхи, въпреки левичарските му убеждения. Камхи е единственият солунски евреин, успял да избегне депортирането. Повече за него и за съдбата на евреите от Гърция тук:
http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=236:-1943-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Друг емблематичен случай е спасяването на 67 евреи от Вардарска Македония от д-р Атанас Костов, назначен за главен лекар в Скопие. За подобни герои би трябвало да правят филми в днешна Македония, а не да се скалъпяват фалшификати като "Трето полувреме". Обаче...
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
aleph
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 204


Профил
« Отговор #69 -: Декември 30, 2011, 17:17 »

Aleph,
...................................
Проблемът е именно в това, че Турция няма доверие на Доган и неговото обкръжение, независимо от всички прагматични съображения....

http://news.ibox.bg/news/id_1960381712

Доган говори в Одрин с турския външен министър

Делегация на ДПС, водена от лидера Ахмед Доган, се срещна в Одрин с турския външен министър Ахмет Давутоглу, предаде БТА.
Доган е на двудневно официално посещение в Одрин, където е поканен да участва в конференцията на турските посланици по света, на тема „От войната към мира" и посветена на 100-годишнината от Балканската война.

В Турция председателят на ДПС е придружен от заместника му Рушен Риза и членовете на ЦОБ Юнал Лютфи и Рамадан Аталай.
Давутоглу е разговарял с турски депутати от различните балкански страни, пристигнали в Одрин.

Освен с Давутоглу, депутатите от ДПС са се срещнали и разговаряли с посланици, министри, с техни колеги депутати от балканските страни, както и с представители на Генералната дирекция за външните турци и на турската агенция за сътрудничество и развитие.


Rhino,

Още едно малко доказателство за прагматичната турска външна политика, от която късогледите партийни централи в София има много да се учат. Може би пък и в София ще разберат, че Анкара няма да жертва ДПС при никакви обстоятелства, защото ДПС е инструмент на турската външна политика и модел, по който се изграждат всички турски етнически партии на Балканите, а не мимикрия на ДС /както си мислят много от наивните сънародници/.

Информацията има образователен характер и по отношение на ТИКА - Турската агенция за развитие.
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #70 -: Януари 05, 2012, 09:45 »

http://news.ibox.bg/news/id_1960381712

Доган говори в Одрин с турския външен министър

Делегация на ДПС, водена от лидера Ахмед Доган, се срещна в Одрин с турския външен министър Ахмет Давутоглу, предаде БТА.
Доган е на двудневно официално посещение в Одрин, където е поканен да участва в конференцията на турските посланици по света, на тема „От войната към мира" и посветена на 100-годишнината от Балканската война.

В Турция председателят на ДПС е придружен от заместника му Рушен Риза и членовете на ЦОБ Юнал Лютфи и Рамадан Аталай.
Давутоглу е разговарял с турски депутати от различните балкански страни, пристигнали в Одрин.

Освен с Давутоглу, депутатите от ДПС са се срещнали и разговаряли с посланици, министри, с техни колеги депутати от балканските страни, както и с представители на Генералната дирекция за външните турци и на турската агенция за сътрудничество и развитие.


Rhino,

Още едно малко доказателство за прагматичната турска външна политика, от която късогледите партийни централи в София има много да се учат. Може би пък и в София ще разберат, че Анкара няма да жертва ДПС при никакви обстоятелства, защото ДПС е инструмент на турската външна политика и модел, по който се изграждат всички турски етнически партии на Балканите, а не мимикрия на ДС /както си мислят много от наивните сънародници/.

Информацията има образователен характер и по отношение на ТИКА - Турската агенция за развитие.


Aleph,

по Нова година ми се случи да бъда в Турция и видях друга една среща - на премиера Ердоан с ръководителя на терористичната групировка "Хамас". Срещата беше напълно официална, макар и без вратовръзки. Като оставим настрани извода, че който общува с чужди терористични организации, не би трябвало да се оплаква от подобни във вилаета си, ме спохождат следните мисли:

1. Турската външна политика е действително доста прагматична. Тя би приела и агента Доган за партньор, без да се отказва да се отърве от него при необходимост.

2. Турската външна политика, точно поради прекалената си прагматичност, вдъхва опасения не само у сегашните й атлантически и утрешните й евентуални европейски партньори, но и у непосредствените й съседи. Твърде отдавна е разбита мозайката, с чиито парчета настоящите управници от Партията на справедливостта и развитието се опитват да изградят своя калейдоскоп.

Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
aleph
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 204


Профил
« Отговор #71 -: Януари 20, 2012, 14:19 »

Aleph,

по Нова година ми се случи да бъда в Турция и видях друга една среща - на премиера Ердоан с ръководителя на терористичната групировка "Хамас". Срещата беше напълно официална, макар и без вратовръзки. Като оставим настрани извода, че който общува с чужди терористични организации, не би трябвало да се оплаква от подобни във вилаета си, ме спохождат следните мисли:

1. Турската външна политика е действително доста прагматична. Тя би приела и агента Доган за партньор, без да се отказва да се отърве от него при необходимост.

2. Турската външна политика, точно поради прекалената си прагматичност, вдъхва опасения не само у сегашните й атлантически и утрешните й евентуални европейски партньори, но и у непосредствените й съседи. Твърде отдавна е разбита мозайката, с чиито парчета настоящите управници от Партията на справедливостта и развитието се опитват да изградят своя калейдоскоп.

Rhino,

Само съм доволен от това, че все повече хора виждат и разсъждават за очевидното.

Налага се от само себе си въпросът "След като Турция флиртува в съседство с Хамас, какви задръжки има при флиртовете си в България и най-вече какво цели?".
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #72 -: Януари 21, 2012, 11:08 »

Rhino,

Само съм доволен от това, че все повече хора виждат и разсъждават за очевидното.

Налага се от само себе си въпросът "След като Турция флиртува в съседство с Хамас, какви задръжки има при флиртовете си в България и най-вече какво цели?".

Aleph,

Целите във външната политика на Турция се определят от конюнктурата във вътрешното й положение и от международното развитие. Имало е моменти, при това продължителни, когато целите й са били свързани с недопускането на комунистическото влияние. Сегашните цели явно са други. Мога само да кажа, че колкото по-малко мегаломания и "-изми" има в една външна политика, толкова тя е в крайна сметка по-продуктивна и успешна.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #73 -: Февруари 02, 2012, 16:50 »

На 6 февруари 2012 г. от 18.00 ч. в рамките на традиционните седмични сбирки на клуб "Св.Лучников" в централата на ДСБ на ул."Кърниградска" ще бъде представена новата книга на проф. Михаил Огнянов "България през ХХ век".
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #74 -: Юни 09, 2012, 06:08 »

ЗА СПАСЕНИЕТО И ЗА ПАДЕНИЕТО
 
Част Първа

Тъй като тази тема напоследък нашумя много, нека и да изразя скромното си мнение:

Правят се жалки опити спасението на еврейските граждани, поданици на Царство България, през годините на ВСВ да се омаловажи по всякакъв начин и да се представи режимът преди злокобния девети септември като „монархофашистки”, както и да се „докаже”, че българските правителства от онова време са водили антисемитска политика. Това е толкова далеч от истината и толкова близо до стандартната комунистическа пропаганда от близкото минало, че не би заслужавало внимание, ако в арията на клеветата не се бяха включили хора, които довчера решително и убедено заклеймяваха ционизма и политиката на Израел въобще и на окупираните територии в частност. Сега същите са се превърнали в глашатаи на „толерантността” и по-големи защитници на Израел от собствените му граждани. Как фактически стоят нещата?

До 1941 г. антисемитизмът е въобще тера инкогнита за българското общество – традиционно толерантно към всички религии и раси. Приемането на Закона за защита на нацията от 25-тото Обикновено народно събрание в края на декември 1940 г. и влизането му в сила на 23 януари 1941 г. внася известна  промяна в политиката на правителството. Впрочем, самият закон е насочен повече срещу тайните и небългарски организации с подривен характер – тези, които не са признати с международни конвенции /например разните интернационали/ -  отколкото срещу еврейското население. В чл. 1 от Глава първа, Дял трети се казва: Не се смятат от еврейски произход ония лица, които са родени или ще бъдат родени от заварени от този закон смесени бракове, между приели християнството лица от еврейски произход и лица от български произход и са приели или ще приемат християнството като първа своя религия. По-нататък, в  Глава трета на същия дял: чл. 25. Упражняването на свободна професия, търговия (изключая амбулантната) и индустрия от лица от еврейски произход е допустимо за всяка свободна професия, търговия (изключая амбулантната) и индустрия в такъв процент от общия брой на упражняващите тази професия в царството, какъвто е процентът на населението от еврейски произход в страната.
Тези разпоредби по-късно ще даде повод на митрополит Стефан да освободи всички семейства на покръстени евреи от ограниченията за носене на жълти звезди и макриране или затваряне на техните магазини, както и на самия министър-председател Б. Филов да направи същото за евреите, женени за неевреи.

От особена важност в Закона е Глава втора /Общи ограничения/. чл. 21 гласи:” Лицата от еврейски произход не могат: да бъдат приемани за български поданици: жените от еврейски произход следват поданството на мъжете си.” Това фактически създава законова забрана за намеса в съдбата на лица, които не са български поданици – а такива са всички жители от еврейски произход в предадените за администриране от Царство България земи по време на ВСВ. Затова те не могат да бъдат спасени, нито да се правят постъпки за облекчаване на участта им, както става в случая с освобождаването на сръбските войници с македонобългарски произход от немски плен.

Приемането на ЗЗН, както и присъединяването на България към Тристранния пакт са решения, взети под силен германски натиск. При това трябва да се отбележи, че влизането в Оста обещава на българите примамливи териториални придобивки, които до голяма степен компенсират историческата несправедливост на договорите от Версай и Ньой. Румъния и Югославия също подписват Пакта, без да им бъдат дадени такива придобивки. Впрочем, и самият Сталин изявява желание да се присъеди към Тристранния пакт, като настоява  пред германския посланик в СССР /на 26 ноември 1940 г./ да му бъде отстъпена Финландия, да получи контрол над Проливите и нефтените полета в арабските страни и Иран, а с България да се сключи договор за взаимопомощ и даде правото за разполагане съветски военни бази на наша територия. Хитлер отказва, ала по същото време се провежда прословутата Соболева акция: подривно мероприятие  на кремълския сатрап, придружено с моркова за евентуално присъедининяване към България на Одрин, Източна Тракия и земите от линията Драма-Кавала. Българските комунисти, верни изпълнители на нарежданията от Москва, изцяло се включват в „патриотичната” агитация, независимо че скоро преди това са настоявали за признаване на „тракийска нация”, а след няколко години по-късно ще проведат безпримерната си кампания за дебългаризация на македонските области.  Цар Борис и правителството му отхвърлят провокацията, но реалната съветска заплаха ги кара, след няколкомесечно колебание, да подпишат Пакта. Доброволното присъединяване към Оста гарантира запазването  независимостта на България, което не след дълго ще й помогне да спаси своето еврейско население от гибел.

Какви мерки за избавление и облекчаване участта на българските /и не само!/ евреи са предприети в тежкото за това малцинство време между 1941 г. и  1944 г.?

1.   1482 души напускат България с емигрантски визи /над 3% от еврейското население на Царство България/.
2.   Световната организация „Адаса” съдейства за емиграционна квота от 4500 деца и 500 придружители от Румъния и Унгария, но също и от България, по посока Палестина. Постигнато е споразумение за това между правителствата на България и Великобритания чрез посредничеството на швейцарското посолство в София. Нацисткият посланик Бекерле, дочул за споразумението, пряко обвинява България, че води преговори зад гърба на Германия и злоупотребява с доверието й /19 февруари 1943 г./. Въпреки всичко, преговорите продължават и през април и страните са пред подписване на споразумението. Тук обаче се намесва одиозната фигура на ерусалимския мюфтия Хадж Амин ал-Хусейни /с резиденция в Берлин/, който изпраща писма до външните министри на Италия, Унгария, Румъния и България с искане да се спре изтеглянето на евреи в Палестина и те да се насочат към концлагерите в Полша. В обръщението си до българския външен министър, мюфтията пише: „Позволявам си да Ви обърна внимание, че ще е уместно и полезно да спрете заминаването на евреи от страната ви и вместо това да ги изпратите на място, където ще са под силен контрол, например в Полша. Така ще избегнете опасността, която те представляват за вас и ще получите признанието на арабските народи” /6 май 1943 г./. Подложено на двоен натиск, българското правителство, което съвсем наскоро е предотвратило депортацията на поданиците си евреи, се отказва от споразумението.
3.   Емиграция на 1000 евреи по морски път, одобрена на 19 юни 1943 г. от българското правителство и поверена на българина Йордан Спасов /срещу собственост на кораба „Марица”/. Провалена отново по германско настояване.
4.   Съдействие на чиновниците от консулско-стопанската дирекция: завеждащият Никола Пецев и помощниците му Никола Ванчев, Хари Левисон и Любен Златаров – издавали транзитни визи за Турция по посока Палестина на източноевропейски евреи по своя преценка и без да уведомят Дирекцията на полицията. За период от три години са издадени транзитни визи и са спасени  около 1000 евреи.
5.   Лично съдействие за издаване на италиански тразитни визи на български и словашки евреи от  цар Борис или съпругата му царица Йоанна  и с участието на кардинал Анджело Ронкали – бъдещият папа Йоан ХIII и на италианския посланик в София. Стефан Груев посочва числото „хиляди” за словашките евреи.
6.   Всенародната акция на депутати, религиозни дейци и общественост, довела до приемането от страна на цар Борис и  правителството му на спасителния план за еврейските жители с българско гражданство – нека да подчертаем: става дума за 6-7 хиляди евреи от Царство България, самоволно включени от комисаря по еврейските въпроси Алексанър Белев като допълнение към 20 хилядната квота за евройското население от новите територии, одобрена по тайното споразумение с помощника на Айхман – Т.Данекер и станала причина за избавлението и на останалите евреи - български поданици.

Емануил Зисман, бивш посланик на Израел в България и един от спасените, седемдесет години по-късно ще заяви: „Ако хуманизмът беше критерий, България трябваше да приеме Европа, а не обратното”. Но някой максималист би казал: „Какво пък толкова?  Ами жълтите звезди, отнетото имущество, трудовите лагери? Ами неспасените, макар и невъзможно да бъдат спасени, евреи от новоприсъединените територии?” Нека оставим останалите европейски страни: от Норвегия до Гърция и от Холандия до Украйна, където е стъпил нацистки крак и където е имало масово изтребление, депортация и погроми, и направим сравнение със съседна Сърбия, с близък нам по манталитет, но не и по светоглед народ. След разгрома на Кралство Югославия /което, между другото, безпричинно напада България в началото на април 1943 г., завземайки Калотина и бомбардирайки София и Кюстендил, при което загиват повече от 60 мирни жители/, на 21 май 1941 г е образувана Независимата държава Сърбия. Девет дни по-късно правителството на Милан Ачимович приема ‘Наредба, коja се односи на Jевреjе и Цигане’. Напълно приемайки Нюрнбергските расистки закони, Наредбата изисква кандидатите за държавна служба да представят доказателства, че са от сръбска националност и че в семействата им няма лица с еврейска или циганска кръв /двете националности са приравнени/. За изпълнението на тази наредба е взето решение за изграждане на концлагера „Баница” в Белград , която се осъществява от местната община съвместно с полицията. Охраната на концлагера е поверена на Сръбската държавна стража /СДС/, която е образувана няколко дни след встъпване в длъжност на ново правителство начело с ген. Милан Недич на 29 август същата година. Освен това, на 15 септември с.г.  е формирано и образувание на щурмоваците  Сръбски доброволческа команда /СДК/, по-късно преобразувано в корпус и вляло се в системата на SS (Serbishes Freiwilligen-Korps der SS). Православната църква също активно сътрудничи на нацистите. Сред подписалите Апела към сръбската нация  за лоялност към германските окупатори  са 500 изтъкнати сърби, първите трима -  владици. На 30 януари 1942 г. главата на Св.синод на Сръбската православна църква митрополит Йосиф официално забранява покръстването на евреи от сръбски свещеници. С общите усилия на правителство, църква, специални служби, щурмоваците и сръбската общественост, само за една година са унищожени 94% от еврейското население в Сърбия, а през август 1942 г. Белград е обявен за първата европейска столица, прочистена от евреи (Judenfrei). Тези „успехи” дават основание на министър-председателя Недич, по време на посещението му при фюрера на 19 септември 1943 г. да поиска обявяването на сърбите за висша славянска раса /юберменшен/. Хелзинският комитет Не по-малко расистки е настроена и въоръжената четническа съпротива. В Инструкцията на Дража Михайлович точка втора гласи: „Създаване на Велика Югославия и в рамките й Велика Сърбия, която да бъде етническа чиста и да включва собствено Сърбия, Вардарска Македония, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Сремската област, Банат и Бачко”. Точка пета включва прочистване на мюсюлманското население от Санджак и на мюсюлманското и хърватско от Босна и Херцеговина. Този символ-верую ще бъде подхванат в края на столетието от духовните наследници на четниците – комунистите на Милошевич и фашистите на Шешел.

Коренно различно е положението в България. Тук има силни националистически движения – най-вече Българските национални легиони, създадени още през 1930 г., а също „Отец Паисий”, „Бранник”, „Ратник”, и др. Единствено последното се идентифицира до известна степен с антисемитизма, докато другите издигат преди всичко верността към националните идеали. Приемането на ЗЗН среща силната съпротива на много общественици и политици, включително и на прогермански настроения проф. Александър Цанков, а срещу депортацията на еврейското население е единно цялото българско население, с малки изключения, като комисаря  по еврейските въпроси Ал. Белев и някои други. Германците нямат вяра дори на вътрешния министър П. Габровски, когото обвиняват /съгласно доклад на Шеленберг/, че не бил още ограничил достъпа на столичните евреи до обществени заведения. Посланикът Бекерле признава провала си да вдъхне антисемитски чувства у българите. При това положение, нацисткият режим решава да отложи окончателното решение на еврейския въпрос в България до окончателната германска победа по фронтовете.

(Тук би трябвало да се отвори малка скоба и да се попита – а не се ли знае всичко това отдавна, и въз основа на какво отново и отново се подвига въпросът за спасението, при това поставен в кавички и кому е нужно „развенчаването на митовете”, провеждано напоследък от с такова настървение от някои пишман историци с предполагаемото „ами би следвало да може”? И отново опираме до класическото „На кого е изгодно?”. На кого – ще видим по-долу.)

До окончателна германска победа така и не се стига, но бедите за еврейското население не свършват след съветската окупация. След 9-ти септември евреите комунисти завладяват всички местни и централни институции на еврейската общност и по безпрецедентен начин получават възможност да я управляват. Конфискуваните еврейски имоти обаче не се връщат. През първите месеци от установяването на ОФ-правителство има засилена емиграция. Некомунистическите министри – Д.Казасов, П.Стайнов, Г.М.Димитров подпомагат организирането на емграцията, като външното министерство нарежда на граничните власти да допуснат прехода на еврейските бежанци в Турция, а Гемето, като завеждащ транспорта, осигурява и вагони за техния превоз. Обаче групите с бежанци са задържани на българска територия по независещи от България причини. Първо главнокомандващият Червената армия /който трябва да даде разрешението за транзит, понеже вече сме окупирана страна/ нарежда задържането на контингента, за да „бъдел прочистен от съмнителни елементи”, а после и Турция, по искане на Великобритания, преустановява издаването на транзитни визи поради покушението над лорд Мойн /главният преговарящ от английска страна по време на Мошановата мисия в Кайро/.

Емиграция на еврейското население  през 1944-1952 г.*
Януари 1944 г. – август 1944 г.                 1 000
Септември 1944 г. – ноември 1947 г.             2 100
Декември 1947 г. – октомври 1948 г.             7 900
Ноември 1948 г. – май 1949 г.                           32 000
Юни 1949 г. – декември 1952 г.               3 000
ОБЩО:                                 46 000

Нищо не се променя в живота на повечето от спадащите към еврейска общност, което да ги накара да прекратят стремежа си да емигрират в Палестина и да се борят за създаването на собствена държава. Ционисткият характер на еврейското училище е премахнат, преподаването на иврит – ограничено и поставено под контрола на комунистическата Консистория. Комисарят по еврейските въпроси /длъжността от годините на предишния режим дори остава със същото название!/  Ицхак Франсез категорично се изказва за прекратяване на емиграцията, която фактически е преустановена за срок от почти три години – до края на 1947 г.  Стига се до парадокса от  октомври 1945 г., когато Контролната комисия на съюзниците в България разрешава емиграция на 756 евреи извън предварително одобрената квота. Англичаните одобряват отпускането на емигрантски визи, СССР позволява отплаването по море /дотогава черноморските ни пристанища са блокирани по нареждане на съветския флот/, българското външно министерство /К.Георгиев/ е склонно да предостави едно от пристанищата, а вътрешното министерство, оглавявано от  твърдия комунист А.Югов, под натиска на еврейската секция към ЦК на БКП отказва да пусне емигрантите! Положението не се променя и през цялата 1947 г., когато Сталин решава да заложи, както се казва на политически жаргон, на еврейската карта. Студената война е вече налице и трябва да се направи опит да се подкопаят позициите на доскорошните съюзници, а най-добре – да се създадат търкания между тях. Британският мандат в Палестина изтича, а на арабите „бащата на народите” доверение няма. Виж, в ефективността на евреите е убеден от собствен опит и затова залага на тях, очаквайки евентуални ползи. В този смисъл следва да се тълкуват и известната реч в ООН на Громико за правото на еврейския народ за самоопределение, и подкрепата на СССР и сателитите му за декларацията на световната организация за създаване на две държави в Палестина. В същото време еврейската секция в ЦК прави постъпления пред Политбюро, предлагайки следното: пълно централизиране в уреждането на всички еврейски въпроси и съсредоточването им в ръцете на единно ръководство, съставено само от хора, лоялни към ОФ и които да управляват въпросите на организацията, представителството, културата, образованието и емиграцията в Палестина, както и разпускането на всички ционистки организации. Отговорът на Политбюро е отрицателен, като за главна причина се изтъква обстоятелството, че „СССР не само подкрепя, но и е заинтересован от създаването на еврейска държава”. На еврейската секция се възлага единствено ролята да предотвратяване насърчаването на емиграция сред еврейската общественост. Ситуацията става трагикомична: на комунистическата партия се налага да обуздава антиционистките нападки на еврите комунисти за да прикрие пълната си зависимост от съветските зигзаги във външната политика и да спечели нужния имидж пред световната общественост /опити напразни, защото комунистическият режим дълго време е изолиран от международните организации/. А емиграцията от България съществува, освен силните ционистки стремления, и точно защото българските евреи не виждат нищо положително в съществуващата обстановка и предпочитат несигурното бъдеще в Палестина пред сигурната мизерия в родината си.
---------------


* Цитираните данни, както и редица други факти, са взети от българския превод на издадената в Израел книга на Шломо Шеалтиел „От родина към отечество” /2008 г/.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Страници: 1 2 3 4 [5] 6 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Национализъм? « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!