Tyxo.bg counter Национализъм?
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 23, 2018, 00:13

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Архивът на "Де зората" (юли 2006 - февруари 2010) е тук: http://de-zorata.de/sites/forum
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Национализъм? 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 [2] 3 4 5 6 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Национализъм?  (Прочетена 27462 пъти)
Romeo
Гост
« Отговор #15 -: Ноември 28, 2011, 16:49 »

Думата ми беше за навлизането на синия цвят във вътрешността западно-северозападно от Бургаския залив респективно западно от нос Емине, където на тази грубомащабна карта мога да предполагам позицията на Котел.

С или без основание, синият цвят стига до Айтос. Котел е доста по-навътре, на 70 км запад-северозапад от Айтос.
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #16 -: Ноември 28, 2011, 19:42 »

Трябва да се има предвид, че - за разлика от българския етнос - гръцкото население отдавна е свързано с морето. Затова не бива да учудва преобладаващото мнозинство гърци по черноморското крайбрежие в края на миналия век. По данни от преброяване през 1903 г., около 80% от гръцкото население от над 85 хиляди души обитавала крайморските градове - 21 хил. в Бургас, 15 хил. във Варна, 9 хил. в Каварна, 6 хил в Поморие и пр. Останалите гърци са били заселени в Станимака - 9 хил. и Пловдив - 5 хил. Така че може спокойно да се каже, че преди столетие и нещо тясната ивица в Княжеството край Черно море е била с предимно гръцко население. Разбира се, точно обратната е била картината в Македония и Беломорска Тракия /най-вече в северната й част/, където българският елемент е преобладавал значително.

Една моя позната, чийто първи съпруг е бил грък от Созопол, неотдавна ми сподели, че в средата на миналия век в този град все още е имало значителна гръцка колония.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
aleph
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 204


Профил
« Отговор #17 -: Ноември 29, 2011, 03:09 »

Трябва да се има предвид, че - за разлика от българския етнос - гръцкото население отдавна е свързано с морето. Затова не бива да учудва преобладаващото мнозинство гърци по черноморското крайбрежие в края на миналия век. По данни от преброяване през 1903 г., около 80% от гръцкото население от над 85 хиляди души обитавала крайморските градове - 21 хил. в Бургас, 15 хил. във Варна, 9 хил. в Каварна, 6 хил в Поморие и пр. Останалите гърци са били заселени в Станимака - 9 хил. и Пловдив - 5 хил. Така че може спокойно да се каже, че преди столетие и нещо тясната ивица в Княжеството край Черно море е била с предимно гръцко население. Разбира се, точно обратната е била картината в Македония и Беломорска Тракия /най-вече в северната й част/, където българският елемент е преобладавал значително.

Една моя позната, чийто първи съпруг е бил грък от Созопол, неотдавна ми сподели, че в средата на миналия век в този град все още е имало значителна гръцка колония.

Истинските гръцки колонии са били в района на Южното Черноморие - Несебър, Поморие /Анхиало/, Царево /Василико/ и естествено Созопол, както и заобикалящи ги села и махали. Неслучайно тези райони не попадат под скиптъра на Екзархията. В част от тези селища и до днес живеят и етнически гърци /напр. в Созопол и Поморие/. Тъй като гръцката държава не признава малцинства, освен религиозното малцинство на мюсюлманите в Тракия и на о-в Родос по силата на Лозанския договор, тя третира това население в България като български граждани с гръцки корени.

Що се отнася до Северното Черноморие, т. н. гърци там /напр. в Каварна/ са всъщност принадлежащите към Патриаршията гагаузи, които макар и да не са владеели гръцки език, са се гърчеели на религиозен принцип. Подобно на тях население е имало в района на Елхово - наричали са ги "кариоти" и са били нещо като гърчеещите се власи в Македония /цинцарите/ или на гърчеещите се арнаути в Търновския край /Арбанаси - Алванитохори/.

Освен Пловдив и Асеновград /Станимака или Стенимахос/ друг център на гръцкото население е бил Ивайловград /Ортакьой/.

Да не забравяме и за голямата гръцка колония в Мелник /също от потомци на цинцари и епирски търговци/.

За гръцката култура по българските земи и съотв. за гръцкото население препоръчвам изданието на БАН за гръцко православно изкуство в България.

В Македония българският елемент е преобладавал в селата и в северните градове на Егейска Македония /Костур, Лерин и Кукуш/ и в селата на източните части от Западна Тракия /в западната част и до ден днешен живеят българи-мохамедани/. В градовете не са преобладавали нито българите, нито гърците, а турците. Турците са и основна етническа група в района на Гюмюрджина /днес Комотини/. През 1913 г. провъзгласената от тях Гюмюрджинска република удавя в кръв бежанските кервани на българите. Турците са имали и силно етническо присъствие в селата на Серското поле преди да бъдат разменени от Ататюрк с гърчеещи се лази и т. н. караманлии от Анадола.

Интересен е фактът, че по брой българите и гърците са били почти равни в Одринска Тракия, като българският елемент е бил концентриран в планините /Странджа и Сакар/ и планинските градове /напр. Лозенград/.
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #18 -: Ноември 29, 2011, 07:59 »



Освен Пловдив и Асеновград /Станимака или Стенимахос/ друг център на гръцкото население е бил Ивайловград /Ортакьой/.

...

В Македония българският елемент е преобладавал в селата и в северните градове на Егейска Македония /Костур, Лерин и Кукуш/ и в селата на източните части от Западна Тракия /в западната част и до ден днешен живеят българи-мохамедани/. В градовете не са преобладавали нито българите, нито гърците, а турците. Турците са и основна етническа група в района на Гюмюрджина /днес Комотини/. През 1913 г. провъзгласената от тях Гюмюрджинска република удавя в кръв бежанските кервани на българите. Турците са имали и силно етническо присъствие в селата на Серското поле преди да бъдат разменени от Ататюрк с гърчеещи се лази и т. н. караманлии от Анадола.


За Ортакьой, населението от околията и неговата съдба се вижда тук:
http://promacedonia.com/bmark/lm_tr/lm_tr_13a.htm

След гръцко-турската война от 1922 г., когато съюзническите войски са разгромени от Ататюрк, Западна Тракия остава единствената територия, която е присъдена на Гърция, не на последно място и поради факта, че местното българомохамеданско население/т.нар. "помаци"/, което не е депортирано в Турция, предпочита да остане да живее на територията на Гърция, защото я смята за по-ориенталска страна /в сравнение с България/.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #19 -: Ноември 29, 2011, 14:26 »

Ще се върна към началото на темата с един цитат, свидетелстващ за ангажираността на цар Борис Трети да не се допусне предаването на българските евреи на германската страна. Цитатът е от публикaцията в ExtremeCentrePoint "НАЦИОНАЛНОТО ОБЕДИНЕНИЕ И ЕВРЕЙСКИЯТ ВЪПРОС В БЪЛГАРИЯ" от проф. д-р Шарланов

"Ако подредим документите по дати и важност, ще получим отговор на въпроса защо цар Борис III и правителството отказват искането на Берлин евреите от старите предели на България да бъдат откарани в Полша и унищожени физически. Ще започна със сведения и документи, които се отминават от досегашните изследвания. Съветникът на цар Борис III – арх. Йордан Севов, обяснява следното за разговора си с царя по депортирането на българските евреи извън страната: „Прати ме бърже да отида при Филов, да му съобщя, че царят не си дава съгласието. Казах на Филов, че царя не си дава съгласието, затова да не допуща да стане това. Каза ми, че той сам няма да вика Бекерле, но ако той дойде повторно по този въпрос ще му откаже”49.
От направените сравнения се установява, че този разговор е воден на 9 март 1943 г., и то около 9 часа. Това потвърждава мнението, че царят е имал сведения от други източници доста време преди това, което за неговата степен на информираност не е учудващо.

Другото сведение е от Елин Пелин, който е бил в много близки отношения с цар Борис III. При разпита на писателя на 24 март 1945 г. от Седми състав на т.нар. народен съд той съобщава, че е посетил царя в двореца и му е казал, че евреите „на всяка цена трябва да се задържат в България и да не се предават на германците”. „Тогава, обяснява той, царят ме изслуша много внимателно и стана, за да отиде в една от съседните стаи да говори по телефона с някого. Разговаря дълго. Не зная с кого говори, но се върна при мене възмутен и каза: „Магарета!”51. Елин Пелин не съобщава датата и часа на водения от него разговор с цар Борис III, но може със сигурност да се предполага, че това се е случило на 8 март 1943 г. Това се подразбира от казаното, и то с възмущение, от царя – „Магарета!”. В противен случай царят само би успокоил Елин Пелин, че този въпрос е вече решен след разговора му с арх. Севов.

Твърде важен изворов материал за разглежданото събитие са спомените на тогавашния подпредседател на Народното събрание Димитър Пешев. Но те са написани три десетилетия по-късно, във време на утвърдена тоталитарна комунистическа система. Затова и спомените от начало до край имат оправдателен подтекст, насочени са против кабинета на проф. Богдан Филов, и най-вече лично против него, и така са откъснати от конкретните условия на развиващите се тогава събития."

Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #20 -: Ноември 29, 2011, 16:59 »

В допълнение на горното, Стефан Груев в книгата си "Корона от тръни" описва как след намесата на Пешев, който заплашва вътрешния министър Габровски с предизвикване на вот на доверие към правителството, министърът провежда двучасова среща с премиера Филов, след която обявява, че депортацията на българските евреи се отменя. Груев пише следното:

Докладът на германската легация, заверен от Бекерле, изяснява тази загадъчна внезапна промяна. Написан след намесата на Пешев,  той гласи: "Повече от сигурно е, че на вътрешния министър бяха дадени наставления от най-високо място да преустанови изпълнението на планираното депортиране на евреи от стара България. Във всеки случай на 9 март вътрешният министър - без каквото и да било участие на комисаря по еврейските въпроси - заповяда освобождаването на евреите от стара България".

В България през 1943 г. "най-високото място можеше да значи само един човек: цар Борис.


Любопитното е, че Груев определя Димитър Пешев като "важен прогермански депутат от Кюстендил".

Виж и книгата на Хр. Бояджиев по въпроса:
http://www.kroraina.com/knigi/rami/h_bojadzhiev_evrei.html
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
aleph
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 204


Профил
« Отговор #21 -: Ноември 29, 2011, 17:07 »

За Ортакьой, населението от околията и неговата съдба се вижда тук:
http://promacedonia.com/bmark/lm_tr/lm_tr_13a.htm

След гръцко-турската война от 1922 г., когато съюзническите войски са разгромени от Ататюрк, Западна Тракия остава единствената територия, която е присъдена на Гърция, не на последно място и поради факта, че местното българомохамеданско население/т.нар. "помаци"/, което не е депортирано в Турция, предпочита да остане да живее на територията на Гърция, защото я смята за по-ориенталска страна /в сравнение с България/.

Не знам откъде черпиш доста странната и не особено любезна аргументация, че местното българомохамеданско население смята Гърция за "по-ориенталска страна в сравнение с България". Това не отговаря и на истината, тъй като местното население през 1919 г.:
1. Не е питано къде предпочита да остане официално, а и тогава няма особен интелектуален капацитет да смята каквото и да било;
2. Няма особени разлики в Родопите откъм гръцка и българска страна;
3. В семейните отношения през 1919 г. както в България, така и в Гърция се прилага шериатското право. Днес Гърция е единствената държава в Европа, която прилага шериатското право в Европа.
Твърденията, че Гърция е много ориенталската страна през посочения период, а България - извора на европейщината на Балканите са един от несъстоятелните митове в българската история, опроверган от поведението на много български войници в периода 1941 - 1944 г. и политическите събития в България 1923 - 1944 г.
Активен
aleph
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 204


Профил
« Отговор #22 -: Ноември 29, 2011, 17:15 »

Ще се върна към началото на темата с един цитат, свидетелстващ за ангажираността на цар Борис Трети да не се допусне предаването на българските евреи на германската страна. Цитатът е от публикaцията в ExtremeCentrePoint "НАЦИОНАЛНОТО ОБЕДИНЕНИЕ И ЕВРЕЙСКИЯТ ВЪПРОС В БЪЛГАРИЯ" от проф. д-р Шарланов

"Ако подредим документите по дати и важност, ще получим отговор на въпроса защо цар Борис III и правителството отказват искането на Берлин евреите от старите предели на България да бъдат откарани в Полша и унищожени физически. Ще започна със сведения и документи, които се отминават от досегашните изследвания. Съветникът на цар Борис III – арх. Йордан Севов, обяснява следното за разговора си с царя по депортирането на българските евреи извън страната: „Прати ме бърже да отида при Филов, да му съобщя, че царят не си дава съгласието. Казах на Филов, че царя не си дава съгласието, затова да не допуща да стане това. Каза ми, че той сам няма да вика Бекерле, но ако той дойде повторно по този въпрос ще му откаже”49.
От направените сравнения се установява, че този разговор е воден на 9 март 1943 г., и то около 9 часа. Това потвърждава мнението, че царят е имал сведения от други източници доста време преди това, което за неговата степен на информираност не е учудващо.

Другото сведение е от Елин Пелин, който е бил в много близки отношения с цар Борис III. При разпита на писателя на 24 март 1945 г. от Седми състав на т.нар. народен съд той съобщава, че е посетил царя в двореца и му е казал, че евреите „на всяка цена трябва да се задържат в България и да не се предават на германците”. „Тогава, обяснява той, царят ме изслуша много внимателно и стана, за да отиде в една от съседните стаи да говори по телефона с някого. Разговаря дълго. Не зная с кого говори, но се върна при мене възмутен и каза: „Магарета!”51. Елин Пелин не съобщава датата и часа на водения от него разговор с цар Борис III, но може със сигурност да се предполага, че това се е случило на 8 март 1943 г. Това се подразбира от казаното, и то с възмущение, от царя – „Магарета!”. В противен случай царят само би успокоил Елин Пелин, че този въпрос е вече решен след разговора му с арх. Севов.

Твърде важен изворов материал за разглежданото събитие са спомените на тогавашния подпредседател на Народното събрание Димитър Пешев. Но те са написани три десетилетия по-късно, във време на утвърдена тоталитарна комунистическа система. Затова и спомените от начало до край имат оправдателен подтекст, насочени са против кабинета на проф. Богдан Филов, и най-вече лично против него, и така са откъснати от конкретните условия на развиващите се тогава събития."



Безспорно Пешев е големият герой на първото спасяване на българските евреи.

Трябва да се напомни, че Царят дълго време няма еднозначно поведение и това е видно от дневника на самия Филов. До акцията на Пешев и депутатите Царят няма особено активно поведение по еврейския въпрос в полза на евреите от старите предели на България.

Естествено без неговата подкрепа едва ли опитът за спасяване от депортацията щеше да е успешен и дълготраен. Царят има своята роля, независимо, че това не е ролята на човека, воден от безкористни или морални подбуди. Важен е все пак резултатът.
Важно е и, че спасението на българските евреи не е плод на Царя, а на целия български народ - депутати, политици от различни партии, църква, писатели, различни професионални организации и пр, и пр. Това е неповторимото в спасяването на българските евреи.
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #23 -: Ноември 30, 2011, 07:01 »

Не знам откъде черпиш доста странната и не особено любезна аргументация, че местното българомохамеданско население смята Гърция за "по-ориенталска страна в сравнение с България". Това не отговаря и на истината, тъй като местното население през 1919 г.:
1. Не е питано къде предпочита да остане официално, а и тогава няма особен интелектуален капацитет да смята каквото и да било;
2. Няма особени разлики в Родопите откъм гръцка и българска страна;
3. В семейните отношения през 1919 г. както в България, така и в Гърция се прилага шериатското право. Днес Гърция е единствената държава в Европа, която прилага шериатското право в Европа.
Твърденията, че Гърция е много ориенталската страна през посочения период, а България - извора на европейщината на Балканите са един от несъстоятелните митове в българската история, опроверган от поведението на много български войници в периода 1941 - 1944 г. и политическите събития в България 1923 - 1944 г.



Aleph,

тази информация може да се намери на много места. Ето едно от тях:

В 1922 году, после разгрома Греции турецкими войсками, Западная Фракия, тем не менее, стала единственной территорией, отданной Греции, поскольку местные мусульмане предпочли Грецию (по их мнению, более ориентализированную страну) Болгарии, которую они считали больше проевропейской.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%8E%D0%BC%D1%8E%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0

Може и да не е много любезно написано, но във всеки случай не аз съм авторът. Усмивчица Освен това, в твърдението виждам доста резон. Защо?

Лозанският договор, както е известно, между останалото урежда проблемите  с религиозните малцинства на територията на Гърция и Турция. Съюзниците на Гърция от Антантата, които - опасявайки се от повторение на арменския геноцид към гръцкото население след последния гръко-турски конфликт - са осъществили взаимната депортация на турското население от Гърция в замяна на изселването на далеч по-многобройното гръцко население от територията на днешна Турция, с изключение на това в Цариград и още два крайбрежни острова. В Западна Тракия остава мюсюлманско малцинство от турци, българомюсюлмани и приели исляма  цигани и други националности. На това малцинство в Лозанския договор е посветен един-единствен член, свързан с предходните осем, които засягат правата на гръцкото малцинство /обозначено като non-Moslem minority, но в което би трябвало да влизат и другите християнски малцинства, включително и българското. Член 39 на договора започва така: Turkish nationals belonging to non-Moslem minorities will enjoy the same civil and political rights as Moslems./. Същите права се гарантират на мюсюлманското малцинство в Гърция. Правителствата на Кемал паша /Ататюрк/ и Исмет паша /Иноню/, общо взето, спазват разпоредбите на договора. След 1950 г. обаче националистическите тенденции в Турция се засилват, през 50-те години срещу гръцкото малцинство в Цариград се извършват репресии, през 60-те се закриват гръцки /и други/ училища и се отменя се преподаването на чужд език/включително български!/ в началния курс, през 70-те се стига до влошаване в отношенията и окупацията на Северен Кипър и пр. Всичко това води до намаляване на гръцкото население в Турция и то, от два пъти по-многобройно по време на ратифицирането на Лозанския договор /1923-4/, спада на няколко хиляди души в момента. В същото време, числеността на мюсюлманското малцинство в Гърция и съответно Западна Тракия се запазва и дори увеличава. Тази диспропорция тревожи гръцките власти в последните десетилетия. Те  обаче, успокоени от първоначалната пасивност на Турция по малцинствения въпрос, а след това и от съюзническите отношения в НАТО, допускат фаталната грешка да признаят на Турция правото да бъде гарант и защитник на ВСИЧКИ западнотракийски мюсюлмани, а през 1954 г. да заменят термина „мюсюлманско”, отнасящ се до споменатото население, с „турско”. Населението от тази област обаче остава дълго време изостанало в икономическо и културно отношение, както впрочем населението от северна Егейска Македония, където има много „славяногласни”. Едва след 1974 г. и особено след 1981 г. за тези две области започват да се полагат по-сериозни грижи. Докато в Гръцка Македония обаче асимилацията на „славяногласните” продължава с пълна сила, в Западна Тракия стандартът е двоен – икономическото положение се подобрява, културните и политическите права на мюсюлманското малцинство се зачитат /та и отгоре - дори се създава  „помашки” език/, но същевременно особената зона между Марица и Места не е отменена, което способства за изолация за мюсюлманското население и насърчава емиграцията му – главно в Турция. Това е и причината да няма голям прираст в общия брой на мюсюлманите в Гърция, въпреки  високата раждаемост. Всичко това води до следните изводи:

1.   Мюсюлманското малцинство в Гърция първоначално е съхранено на паритетен принцип с гръцкото население в Турция. Българомохамеданската част от него /която съставлява повече от една трета / няма интерес да се засели в България, защото не е сигурна, че политическите и религиозните й права там ще бъдат гарантирани, на което може да разчита по Лозанския договор. Тя е можело  да бъде изпратена в такива части на страната, които да нарушат етнорелигиозната й цялост. Освен това, известни са опитите на редица български правителства за повече или по-малко принудително „покръстване” на българомохамеданското население, датиращи още от 1912 г. Не е мит и ускореното европейско развитие на България, което може да се види само по състоянието на София, превърнала се за няколко десетилетия от голямо прашно село в модерна столица /между другото, за това голям принос има и цар Фердинанд/. За сравнение, когато посетих Гърция преди трийсетина години, Атина още имаше ориенталски вид, а районите в северната част на Македония изглеждаха направо изостанали.

2.   Поведението на българските войници не е способствало нито до етническо прочистване, както бе в бивша Югославия, нито до продължителна и кървава гражданска война, както беше в Гърция. Нито българската армия, нито българският народ носят отговорност за изтребването на елита, за преследването на интелигенцията, за концлагерите, за отнемането на земята на селяните, за културното ни откъсване от Европа в продължение на десетилетия. Тази отговорност лежи върху плещите на определена партия и на нейните покровители.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #24 -: Ноември 30, 2011, 09:00 »



Трябва да се напомни, че Царят дълго време няма еднозначно поведение и това е видно от дневника на самия Филов. До акцията на Пешев и депутатите Царят няма особено активно поведение по еврейския въпрос в полза на евреите от старите предели на България.

Естествено без неговата подкрепа едва ли опитът за спасяване от депортацията щеше да е успешен и дълготраен. Царят има своята роля, независимо, че това не е ролята на човека, воден от безкористни или морални подбуди. Важен е все пак резултатът.
Важно е и, че спасението на българските евреи не е плод на Царя, а на целия български народ - депутати, политици от различни партии, църква, писатели, различни професионални организации и пр, и пр. Това е неповторимото в спасяването на българските евреи.

Цар Борис е бил много дискретен, дори потаен човек /качество, наследено от сина му; за жалост последният е придобил далеч повече  недостатъци, отколкото положителни черти и от баща си, и от дядо си/, така че към думите му по един или друг повод не може да не се подхожда без резервираност. В действията си обаче той винаги е оказвал подкрепа на еврейското население, което е смятал за неотделима част от българската нация. На това мнение е било и огромното мнозинство от нашия народ. Царят и царица Йоанна нееднократно са оказвали съдействие на еврейски граждани и семейства в тежките моменти от 40-те години и са им помагали да емигрират - напр. на сем.Розенбаум, на редица евреи от италиански произход и др.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #25 -: Ноември 30, 2011, 12:37 »

Aleph,

Цар Борис е на посещение в Германия от 24 март до 2 април 1942 г. Там той несъмнено е бил информиран от Хитлер за решенията на проведената два месеца преди това Конференцията на "Ванзее" и последствията от това за евреите в Стара България и Новите земи. Броят на българските евреи (48 000) е точно записан в приложението към решението на Конференцията, тези от Македония и Тракия се съдържат в данните за Гърция и Сърбия.

С това към останалите проблеми за решаване пред царя се поставя още един.

Какви са останалите проблеми? Ще припомня, че Хитлер освен с газови камери разполага с превъзходен дипломатически корпус с традиции още от времето на райхсканцлера Бисмарк. Чрез него е създадена изгодната позиция на Германия в навечерието на войната както пред потенциалните противници, така и пред потенциалните съюзници. В случая с България напипването на верния дипломатически тон е било лесно, тъй като българската страна никога не е крила основната си външнополитическа цел - националното обединение. Следствие от това е усиленото сътрудничество на германската страна за връщане на Южна Добруджа в пределите на България, което е крачка за спечелване на България като съюзник. Същевременно са напревени и обещания за Македония и Тракия, но там нещата не са доведени до край, въпреки предаването на административното управление в български ръце. Защо това е така, е близко до акъла - окончателното присъединяване на новите територии би освободило цар Борис от едната важна причина да бъде съюзник на Германия и това е пределно ясно на Хитлер. Това е един от останалите проблеми, да го наречем централен проблем.

Централният проблем поражда и проблема с евреите в Новите земи. Според споразумението с германците всички жители с български произход там автоматично получават българско поданство, с което евреите са изключени от тази възможност. Само че въпросното споразумение е подписано далеч преди Конференцията от "Ванзее". Нарушаването на споразумението в частта за евреите би отворило нов проблем с германците и без да реши в положителен смисъл съдбата на тамошното еврейско население, би поставило под въпрос присъединяването на Новите земи. Пред царя не стои въпросът "дали" да се спасят евреите, а "как" при това без да се застрашава положителното решение на централния проблем.

За намиране на отговор на горното "как" цар Борис включва българското представителство в Берн. Очевидно допускайки, че точно Швейцария ще е мястото, където ще се осъществяват важни за външната политика на България контакти, през 1940 г. там е изпратен опитния дипломат и бивш министът-председател с, да го наречем тук, англо-американски връзки Кьосеиванов. Той е натоварен след май 1942 г. с провеждането на тайни консултации със западните съюзници. За съжаление според проф. Шарланов една част от българските документи, свидетелстващи за тези консултации, са унищожени, а друга са откарани в Москва след окупацията на България от Червената армия. Все пак се намират свидетелства в швейцарския дипломатически архив, в които се "посочва, че през септември и октомври 1942 г. започват да се установяват тайни контакти по еврейския въпрос в България с англичаните, които към края на годината довеждат до неофициални преговори между двете страни „по еврейската емиграция към Палестина”.(проф. Шарланов в посочената от мен по-горе публикация)

Резултатът от тези консултации е, че царят предлага на германската страна "евреите от Беломорска Тракия, Македония и Пиротско да бъдат изпратени в Палестина". Берлин не се съгласява. По този повод цар Борис споделя, че е "с вързани ръце".
Отстрани на някого може да се струва, че цар Борис се колебае и "няма еднозначно поведение". Обаче забележката на Рино за дискретността на царя е съвсем вярна, затова по отношение на неговите, на царя, действия Дневникът на проф. Филов, както и свидетелствата на който и да е от приближени на Двореца по отделно, не може да даде 100%това представа - трябва да се съпоставят всички, за да се получи общата картина.

В действителност цар Борис не е имал съмнения, но е протакал, за да спечели време за намиране на благоприятно решение на съдбата на евреите от Новите земи. За съжаление, безуспешно.

Иначе, Aleph, към забележката за безпримерното участие на българското общество в спасяването на българските евреи няма какво да се добави.
Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
S T B2
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 251


Профил
« Отговор #26 -: Ноември 30, 2011, 14:02 »

Цитат
Царят има своята роля, независимо, че това не е ролята на човека, воден от безкористни или морални подбуди. Важен е все пак резултатът.
Важно е и, че спасението на българските евреи не е плод на Царя, а на целия български народ - депутати, политици от различни партии, църква, писатели, различни професионални организации и пр, и пр. Това е неповторимото в спасяването на българските евреи.

На фона на всичко казано до тук и подкрепено с факти искам да внеса един малък нюанс в казаното от Алеф. Разбира се, че огромното мнозинство от народа е  проявявало съчувствие ,  симпатия и готовност за помощ към  евреите , така както преди това е проявявало към поляци, унгарци през 19 век,  арменците, беженците от Тракия и Македония, руските белогвардейци...
   Но в случая това става въпреки  огромния политически  натиск на  доминираща в момента  сила.  Направено е с риск да   бъде попречено на национални въжделения, за което са водени  войни и са дадени огромни жертви. Това прави този случай   още по достоен.
   Напълно сигурно е, че без такива настроения и чувства на хората,  усилията на всички преки участници в действията за спасяването на евреите биха били безкрайно трудни и навярно неуспешни.
    Но на фона на тези факти  все пак ми е странно, защо някои хора като Е. Кало и г-жа Коен се опитват да ни внушат чувство за вина поради страшната съдба на част евреите? 
Активен
Goussev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 106


Профил
« Отговор #27 -: Ноември 30, 2011, 18:37 »

http://www.eurochicago.com/2011/11/izbori-v-tambakunda/

(Виж коментара)
Активен

God doesn't ask us about our CAPability but our AVAILability.
Петрана
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 10


Профил
« Отговор #28 -: Декември 01, 2011, 23:41 »

 УсмивчицаЗдравейте, аз също се чудех, макар и да се досещах защо от доста години въпросът за депортацията на евреите от Македония и Беломорска Тракия непрекъснато се повдига от обществени личности като Вагенщайн, Коен и Еми Барух. Лично аз смятам, че това е по идеологически съображения, а именно комунистически. Да не забравяме, все пак кои са те и техните родители, както и че е имало евреи, които са били преследвани от властите в България тогава именно заради комунистическите им изяви в обществото в онези времена. Това казва и Г-н Самуел Ардити, син на Бениямин Ардити, който изследва ролята на Цар Борис за спасяването на евреите в България. Всъщност предпочитам да ви предложа връзки към доста интересни четива, ако не възразявате:

Позицията на Спас Ташев по въпроса, съдържаща доста документи:

http://liternet.bg/publish28/spas-tashev/makedonski-i-belomorski-evrei.htm

Друга ценна връзка: откъс от книга на Рафаел Камхи за унищожаването на солунските евреи, издадена през 2000 г., продава се дори в интернет (поне на английски я намерих).

http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=236:-1943-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

В същия сайт може да откриете и позицията на Г-н Самуел Ардити за ролята на Цар Борис, чиито спомени може да се намерят също в интернет.

Поздрави - П.
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #29 -: Декември 01, 2011, 23:59 »


Откъс от втория линк на Петрана:

РАФАЕЛ КАМХИ - ДОСТОЕН СИН НА ДВА НАРОДА



През пролетта на 1943 г. в България се разиграват драматичните събития по спасяването на 50 000 български евреи. Само четири месеца преди загадъчната смърт на цар Борис III, той вложи сили и сърце да спаси още един човешки живот, този на солунския евреин Рафаел Камхи. Кой беше този човек и защо неговата съдба беше така скъпа за най-широки кръгове в българската общественост, независимо от политическите пристрастия - за висши военни, бивши революционери и лично за българския монарх. И днес ние, българите, сме длъжници към този героичен и достоен син на еврейския народ, живял и се борил за свободата на поробените българи от Македония и Одринско в продължение на десетилетия. Той умря в Тел Авив с гордостта, че е син на две родини - България и Израел. Направеното за увековечаването на делото и паметта му е толкова скромно, че днес едва ли някой от българските и еврейските му сънародници си спомнят за него. А той, революционерът Рафаел Камхи, успя да преживее турските, гръцките и немските затвори, депортации и издевателства и доживя до сто години в Израел, неразривно свързан и с първото си Отечество - България. Векове наред по цялата българска земя българи и евреи са живели като добри съграждани и съседи, споделяли еднакво болките и успехите на народа и държавата. Примерите за това съжителство са многобройни и на него са посветени десетки хиляди страници и от българи, и от евреи. Дори разсекретената през последните години нацистка документация дава потвърждение за тази здрава връзка, градена със столетия.

Активен
Страници: 1 [2] 3 4 5 6 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Национализъм? « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!