Tyxo.bg counter Национализъм?
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 20, 2018, 08:51

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Архивът на "Де зората" (юли 2006 - февруари 2010) е тук: http://de-zorata.de/sites/forum
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Национализъм? 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] 2 3 4 5 6 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Национализъм?  (Прочетена 27376 пъти)
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« -: Ноември 23, 2011, 17:45 »

Национализъм ли е отстояването на националния идеал?

Три пъти обходих темите на форума напред и три пъти назад. Не исках да отварям нова тема, защото полемиката, за която ще стане дума по-долу, не е основна за съвременния българин, но не намерих място, където да приютя разсъждения най-близки до зародиша на Де зората, така както аз го разбирам и както Милен го е казал на входа на стария форум:
Форумът търси участници, за които патриотизмът и високите идеали на дедите ни, оставили костите или здравето си пред Одрин, на Каймакчалан и из полетата край Брегалница са не само блед спомен в днешното време на общоевропейска идентичност.

Повод намирам в излязлата преди около месец-два статия "Апокриф за цар Борис ІІІ” от Леа Коен в списание "Биограф". За съжаление съм затруднен да си набавя самата статия - писах на "Биограф", но отговор нямам още. По причина, че мога само да си съставя мнение за съдържанието й от реакциите в мрежата, ще се огранича в коментара си, но искам да дам дума на човек, запознат както с публикацията, тъй и с фактите около дискутираните събития.
Наред с други причини комунистическата диктатура беше тъй успешна в България, защото успешно атакува основата на българщината - националното чувство и националния идеал на българина. Това не трябва да продължава независимо от променените условия и формалната европейска принадлежност на Отечеството.


МОЖЕ ЛИ ДА ИМА “ЕВРОПЕЙСКА”, “ПРАВИЛНА” ВЕРСИЯ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА?

Пламен Павлов



Когато писатели пишат и разсъждават върху теми от далечната или по-близката история, особено върху най-болезнените въпроси от българския и европейския ХХ в., това няма как да не провокира интерес. Не са редки случаите, в които писателите в някакъв смисъл “изпреварват” историците, а творческата им интуиция и особена “свръхсетивност” им дават предимство в разбирането на духа на историческите процеси, явления, личности... А и нали за древните елини, римляни и византийци историята не е просто знание за миналото, а изкуство, литература от най-висок ранг! Изкуството на музата Клио е път към постигането на познание от дълбините на епохите, в които са живели нашите предци. Изкуството, наречено история, трябва да служи на истината и е призвано да бъде “учителка на живота”. Стефан Цвайг, Анри Троая, Морис Дрюон, Александър Солженицин и редица други представители на световната литература са белязани от пристрастието си към “чисто историческите” изследвания, есета, биографии на знаменити люде, историко-документални книги. Подобни примери съществуват и в българската литература, да не говорим за многобройните художествени интерпретации на исторически събития и личности от различни епохи.

Като демонстрира познаване на проблема, включително редица негови малко известни детайли, Леа Коен категорично и безапелационно отрича каквато и да било, дори и най-нищожна заслуга на цар Борис ІІІ, напротив – за нея той “... всъщност е бил съюзник и съмишленик на Фюрера в плана му за унижожаването на евреите...” Този генерален и безпощаден извод, изведен още в началото, се гради върху “... умишлено укривани документи и записи...”, а, както излиза от  разсъжденията на Леа Коен, и от някакво особено българско националистичесто, “имперско” мислене, присъщо даже и на представителите на комунистическата историография!

Не съм монархист и не изпитвам никакви “по-специални” чувства към фамилията Сакс-Кобург-Готски. Що се отнася до един техен овластен представител от нашето съвремие, вероятно бих могъл да бъда и още по-краен... Обективният подход към интересуващата ни тема обаче изисква да надскочим личните си пристрастия, симпатии и антипатии.

Споровете за ролята, мнима или действителна, на цар Борис ІІІ в спасяването на българските евреи, убеден съм, няма да приключат с “Апокрифа” на Леа Коен. Напротив, когато нейните тези получат повече известност, неминуемо ще се появят отговори и критики, далеч по-пространни и полемични от моята скромна реакция. А и, поне за мен, патосът, с който писателката се стреми да демитологизира последния реално управлявал български монарх остава на втори план в сравнение с други твърдения във въпросния “Апокриф”. За тях ще стане дума малко по-късно. И все пак, справедливостта и стремежът към приближаване до историческата истина изискват да се кажат  няколко думи за набедения за “съмишленик” на Хитлер български цар.

Далеч съм от мисълта да отричам и оспорвам фактите, изложени от Леа Коен във връзка с т.нар. Закон за защита на нацията и други, по същество дискриминационни мерки, прилагани от българските власти спрямо еврейската общност в България в годините на Втората световна война. Леа Коен поставя специален акцент на злощастната съдба на евреите от “новите земи” в Тракия и Беломорието, която впрочем в последно време е любим рефрен на антибългарската пропаганда в Скопие, а и не само в Скопие...   Голямата част от тези факти са добре известни, многократно анализирани и дискутирани – и преди, а и след 10 ноември 1989 г. И затова е странно да се твърди, че има “умишлено укривани документи и записи”. Наред с редица публикации през последния половин век нека посочим издадения от Българската академия на науките сборник “Обречени и спасени (България и антисемитската програма на Третия райх). Изследвания и документи”(София, 2007), по-конкретно студиите на Давид Коен и Иванка Гезенко. Там са цитирани и достатъчно много заглавия на научни изследвания, спомени и т.н., свързани с темата. С други думи, да се говори за укриване на факти, документи и други свидетелства е най-малкото пресилено.

Борис ІІІ вероятно е правил антисемитски изказвания, цитирани с особен, “хладен” патос от Леа Коен... В една или друга форма царят би могъл да бъде класифициран като съюзник и “колаборационист” с нацистите, но фактите са си факти – трите опита за депортиране на българските евреи от държавната територия на Царство България са осуетени, и то не без знанието, меко казано, на самия монарх.  Не е тук мястото за претеглянето на всички “за” и “против” ролята на Борис ІІІ в спасяването на нашите сънародници евреи от нацистките лагери на смъртта, но нека припомним заключенията на някои уважавани изследователи на темата. Ето какво например споделя проф. Михаел Бар-Зоар, автор на издадената в Израел и САЩ книга “Извън хватката на Хитлер”, пред в. “Труд” (17 март 2011 г.) на въпрос за международната известност (или, по-скоро, неизвестност...) на съдбата на българските евреи и за ролята на монарха:


“Знаете, аз съм малко болен по този въпрос. Написах книга, направихме и документален филм по нея, но този подвиг на българския народ, пример за толерантност и за хуманност, за помощ на по-слабия и на гонения - това е нещо, което целият свят трябва да знае. Сега не го знае.
- А защо е така?
- Комунистите бяха в много неудобно положение. Защото - кой спаси българските евреи? Църквата, профашисткото мнозинство в парламента и царят. А кои са най-големите врагове на комунизма? Монархията, църквата и фашистите (...) Аз съм горд, че съм български евреин и за мен е дълг да осъществя тази идея.
- България обаче не е спасила евреите от Тракия и Македония...
- И никога не го е крила. Тези евреи не са получили българско поданство. Много тъжно е било. Единственият, който е надигнал глас, е бил митрополит Стефан. След като видял преминаващите през България влакове с онези нещастници в тях. Обърнал се към цар Борис. А той му отговорил, че е с вързани ръце. Не забравяйте, че за Германия тези земи никога не са били анексирани от България. В немските карти оттогава за Тракия и Македония пише “Unter Bulgarische verwertung”, т. е. “Под българска администрация”. За тях тези земи не са били част от България. Затова, според мен, и да се беше опитала тя да спре тази депортация, нямаше да успее... “


Друг изследовател, който в продължение на много години се занимава с темата за спасяването на българските евреи, е Самуил Ардити, автор на книгата “Човекът, който изигра Хитлер: Цар Борис III - гонител или приятел на българските евреи” (Русе, 2008). Ето една кратка анотация на самия Ардити за съдържанието на неговото изследване: “За окупирана България; за взаимната дружба между цар Борис и евреите в страната; за решителната роля, която той играе в спасяването на българското еврейство. Дали можеше той да спаси евреите от Тракия и Македония? За коварното убийство на цар Борис в самолета, който го върна в София след съдбоносната среща с Хитлер в "Бърлогата на вълка". За тези въпроси много българи и евреи мислят и шепнат, но не смеят да говорят. Самуил Ардити, български евреин, живеещ в Израел най-после вдига завесата...”      

Правил съм телевизионно предаване с г-н Ардити, който настояваше да го представя с думите “благодарен български евреин” – благодарен на българския народ, на духовните му водачи, митрополитите Стефан и Кирил, на Димитър Пешев (заместник-председател на Народното събрание), на Владимир Куртев (член на Централния комитет на ВМРО, обявен през 2010 г. за “праведник на света” от израелския държавен институт “Яд Вашем”), на други достойни българи. Благодарен и на цар Борис ІІІ – право, което никой не може да му отнеме, в крайна сметка... Поне според мен г-жа Леа Коен не би следвало да игнорира с лека ръка гласове като тези на Бар-Зоар, Ардити и други български евреи, както и на автори, които защитават диаметрално противоположни позиции. Струва си да запитаме какво е “апокрифното” в “Апокрифа” на Леа Коен? В общи линии той преповтаря тезите от преди 10 ноември, разбира се, без твърденията (и слава Богу!), че българските евреи са спасени от от БКП, Тодор Живков и Цола Драгойчева...

За да приключим с основната теза в “Апокрифа” на Леа Коен, нека цитираме казаното не от някой друг, а от нацисткия палач Адолф Айхман - един от главните организатори на Холокоста, натоварен с  изпълнението на масовата депортацията на евреите към лагерите на смъртта. Както е известно, след войната Айхман се укрива в Аржентина. През 1960 г. израелските тайни служби го залавят, той е съден в Ерусалим за престъпления срещу човечеството и екзекутиран. По време на процеса, запитан от прокурора Хаузнер и помощника му Бар-Ор за българските евреи, Айхман отговаря: “Царят саботира нашата политика спрямо евреите в България”, прилагайки “хитри български прийоми...”

Така или иначе, конкретното поведение на цар Борис ІІІ може да е морално укоримо, да бъде критикувано, анализирано в едни или други детайли и т.н., но презумпцията, че той е “военнопрестъпник”, “съмишленик” на Хитлер и т.н. не се покрива с историческите факти. Далеч съм от мисълта,  че отношението към цар Борис ІІІ трябва да бъде пропито от сантименти, милозливост и идеята за “добрия цар и бащица”... Предлаганата от Леа Коен линия на преднамерена демитологизация обаче е още по-неприемлива. Подобен подход игнорира трудната ситуация, в която са се намирали царят и правителството – ако не точно на “окупирана страна”, поне де юре, то на държава - сателит, в която влиянието на немските служби и агентура в никакъв случай не е за пренебрегване! Времената на “доктрината Брежнев” не са чак толкова далечни, за да не можем да проумеем какво означава да си “съюзник” на една тоталитарна империя...

следва
Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #1 -: Ноември 23, 2011, 17:58 »

продължение

В края на краищата, разбира се под натиска и на църквата, на изявени политици, интелектуалци, граждани, с едни или други аргументи, българските власти на три пъти отлагат, на практика отменят настойчиво исканата от нацистите депортацията на българските евреи. И тяхното спасение е факт. В други европейски страни, където също управляват “съюзници” и “съмишленици” на Хитлер това не се случва, нали?

Както стана дума, в текста на Леа Коен има и други твърдения, които за мен са напълно неприемливи. Ако въпросът с ролята на цар Борис ІІІ е все пак по-конкретен, “частен”, независимо от неговата важност, на няколко места авторката прави внушения, които не могат да бъдат подминати без коментар.

На царската династия, на Фердинанд и Борис ІІІ, Леа Коен приписва “имперска” идеология, която е превърнала нас, българите, “... в една от най-войствените нации на Балканите”. България не случайно, според Леа Коен може би заслужено (?!), е загубила войните през ХХ в., тъй като е “третирала съседите си като териториални “донори” (...), което се е харесвало на част от българското общество...”  По-нататък се споменава разочарованието от Ньойски договор, но няма нито думица за етническите прочиствания в Македония и Източна Тракия, за политиката на геноцид в продължение на десетилетия, извършвана със садистична последователност от нашите едва ли не злощастни съседи... Нищо и за българската етнокултурна характеристика на населението в тези области, още по-малко за трагедията на един изтерзан народ след разпокъсването на многовековното му единство от “Великите сили” с Берлинския договор (1879 г.), нито дума!

Етнокултурното единство на Добруджа, Мизия, Поморавието, Тракия и Македония е фундаментален факт още през Средновековието. Съвременниците, независимо дали са от Византия, Сърбия, Унгария, страните от Западна Европа, чертаят границите на българското пространство от Белград и Браничево на Дунава до Черно море и Одрин, от Дунавската делта до Бяло море и планините на днешна Албания. С едни или други промени българската етническа територия се запазва и във вековете на османската власт. Такава е оценката на европейските географи, историци, етнографи, политически наблюдатели от ХІХ в.

Какво общо имат Фердинанд и Борис ІІІ с естествения стремеж на един народ да живее в своя национална държава? На кого някой е внушавал “имперски” амбиции? И защо да са именно “имперски”? За Георги Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Гоце Делчев, за писатели и поети като Иван Вазов, Пейо Яворов, Димитър Талев и т.н., на практика за цялата ни интелигенция  въпросът за националното единство и свободата на “брата роб” беше не “мит на митовете”, а национален идеал и стремеж за прогрес не само на българите, но и на останалите балкански народи... Да припомням ли думите на Левски, че не “искаме чуждото, но не си даваме своето”?

Може би българската писателка и дългогодишен посланик на България в други страни не си спомня за Българската екзархия, в която по демократичен начин още преди Освобождението (1878 г.) българите изявяват своето национално чувство и осъзнато единство? За национално-освободителното движение, в което, независимо дали става дума за Легията на Раковски, за четите на Хаджи Димитър и Христо Ботев, за българското опълчение в Руско-турската освободителна война или за комитетите на Вътрешната Македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), участват българи от цялото ни етнокултурно пространство. Нима се налага да припомням за решенията на Цариградската посланическа конференция от края на 1876 г. (от гледна точка на днешните ни понятия нещо от рода на резолюциите на ООН!), предложила създаването на две български автономни области, съвпадащи по принцип с границите на Българската екзархия? Впрочем, именно тези международно признати граници, потвърдени от “Великите сили” през декември 1876 г., стават основата на мира от Сан-Стефано на 19 февруари / 3 март 1878 г. Те са и националната програма, следвана от Освобождението до времето на Втората световна война, включително.

Далече съм от мисълта да изнасям публични уроци по история. Такава е историческата истина. Истината, която се съдържа в стотици хиляди документи, етнографски, езикови, фолклорни и т.н. свидетелства, е точно обратната на твърденията на Леа Коен – по силата на историческите превратности и геополитическите дадености не някой друг, а именно България бе превърната в “донор” на своите съседи. Войните за национално обединение през 1912 – 1918 г., които г-жа Коен вероятно не признава за такива (искрено се надявам, че не е така), не са плод на нечия грандомания, а естествено следствие от израстването на една модерна европейска нация.

Българите в онази епоха не са аморфна маса, която да се нуждае от мисловно моделиране от страна на своите монарси в духа “... на последния пруски монарх кайзер Вилхелм Втори...” Българският народ не е изпитвал необходимост от примера и политическата мисъл на нечий кайзер, защото отдавна е имал своята национална доктрина в скромната “Историйца” на монаха Паисий, в “Мати Болгария” на мъченика за българска църква Неофит Бозвели, в живописта на Захарий Зограф, в проповедите на Иларион Макариополски, във вестник “Македония” на Петко Славейков, в огнената поезия, публицистика и живот на Раковски, Каравелов, Ботев... Не в примера на някой кайзер или цар, а в онзи на национални водачи, български или европейски, от ранга на Джузепе Гарибалди и Васил Левски.

Как да тълкуваме твърденията на г-жа Коен, че и днес имаме “... патриотично-шовинистични маршове от рода на “Велик е нашият войник” и “Шуми Марица”? Или че “... цялото тълкувание в учебниците на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е съществено различно от европейската версия на същите събития...”

Трудно ми е да повярвам, че маршът на българските опълченци, отразяващ трагедията на Априлското въстание (1976 г.), по-късно държавен химн, може да бъде окачествен като “шовинистичен”! В такъв случай “Марсилезата” каква е? Нищо шовинистично и агресивно няма и във “Велик е нашият войник”, стига някой да не е решил преднамерено, че българският народ – и в миналото, а и днес, е облъчван с “войственост”, “... внушавайки правото на справедливост чрез оръжие и издигайки в култ цялата символика, свързана с него, част от която е актуална и днес...”  В тези и други маршове, неотменна част от българската музика и дух, няма ксенофобия, расизъм, призиви към заграбване на чужди земи и унищожение на себеподобни нам човешки същества. Ако г-жа Коен смята, че трябва да бъдат заклеймени и захвърлени нейде в килера на историята, нека не разчита на мълчаливо съгласие – мое и на огромен брой хора в България! Защо тогава отново, по примера на партийните ментори и блюстители на “правдата” от 50-те години на ХХ в., не заклеймим “шовиниста”  Вазов и цензурираме военните разкази на Йовков...

В заключение, какво означава “европейска версия” и кой има право да дава “правилната” версия за българската история, да налага нечия “друга” трактовка за съдбата на българите в България и съседните ни държави? Има ли такава “версия” за френската, американската, руската, британската, израелската, арабската, сръбската, гръцката, турската, румънската и т.н., и т.н. история? Или, както е в нашия случай, да се утешаме с противната максима, че историята се пише от победителите... И да приемем “версията” на създателите на Берлинския или Ньойския договор, обрекли българите на страдания и реки от кръв, посрещнати с вълни, с цунами от справедлив гняв от собствените ни предци?

Надявам се, че ни най-малко не изпадам в българоцентризъм или “неевропейска” самодостатъчност, още по-малко съм склонен да отричам правото на някого да изследва българската история, да разсъждава върху нейните проекции в нашата съвременност. Мерило за успех обаче може да бъде едиствено обективността, а изводите да се градят върху фактите, поставени в техния собствен исторически контекст. В историята не може да има нещо “специално”, нито “европейско”... Същото важи и за истината.

frognews.bg
Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
Anamary
Гост
« Отговор #2 -: Ноември 24, 2011, 11:58 »

Още една статия по темата:

Недомислена рапсодия >>> тук

Людмил Станчев

(по повод статията на Леа Коен „Апокриф за цар Борис III“, публикувана в сп. „Биограф“, кн. 2/2011 г. [1])




Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #3 -: Ноември 24, 2011, 15:13 »

По въпроса за спасяването на българските евреи най-авторитетна е думата на професионалиста-историк, при това участник в събитията /той прави и филм за героинята Лиляна Паница/:

http://www.vsekiden.com/57508/%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B5%D0%BB-%D0%B1%D0%B0%D1%80-%D0%B7/

По отношение на национализма, не като етническо или каквото и да било противопоставяне, а като еманация на българския дух,  оцеляла след векове преследване, са валидни думите на г-жа Коен от нейната реплика, естествено по друг повод /със съхранен правопис/: "Голямо е желанието ви да я умаловажите, както и на всички негационисти." Готин

Що се отнася до "Биограф", то е поредното кичозно издание с червена закваска.

Симеоне, поздравления за темата. Усмивчица
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #4 -: Ноември 25, 2011, 19:25 »

Получих от г-жа Коен още в деня на запитването текста на историческото есе "Апокриф за цар Борис III", за което й благодаря. Също така съм благодарен на редакцията на "Биограф" за отзивчивостта им. Тъй като Леа Коен ме моли да не публикувам есето, ще изложа само разсъжденията си върху него.

Да се нарече един народ войнствен, защото е воден от единственото и искрено желание да живее обединен в пределите на една държава е точно толкова изопачаване на фактите, колкото да се извади едно събитие от контекста на няколко века история и да се оглежда на силна светлина, за да се открият петна по него.

Оформянето на българския народ като нация продължава малко повече от 100 години, не изостава по време и траене на други европейски нации и завършва с голям успех при признаването на Българската екзархия, което де факто е и признанието на българската нация. От тук до създаване на поредната, модерна държава на българите има само една крачка - успешния завършек на Цариградската конференция.
Точно тук започва и трагедията на българската нация. Както често се случва, трагедията започва с еуфория -  дядо Иван се надига да смачка полумесеца. Само дето дядо им Иван започва единадесетата руско-турска война, за да се попречи именно на успешния завършек на Цариградската конференция и с това на създаването на една (или две) хомогенна държава на пътя на руските имперски стремления към Проливите и при добро стечение на обстоятелствата в суматохата на войната дори да се излезе на пустите Проливи.
Резултатът не е освобождението на България, а Берлинският конгрес - вместо една държава от Ниш до Одрин и от Констанца до Охрид както естествено подсказва картата на европейски признатата Българска екзархия, няколко изкуствено създадени, сякаш насечени, области. Ама Европа имала различно виждане и тълкуване на последвалите събития, казва Леа Коен. Естествено е, след като Европа е надробила балканската попара без да разбира от дробене, да има друго тълкуване, казваме ние. Тя, Европата, и сега едвам с половин уста признава, че с Ньойския и Версайския диктат, които повтарят принципа на раздробяване и механично прехвърляне на територии от една държава в друга, е положила основите на Втората световна война.
Българите не са повече или по-малко войнствени от всеки един балкански народ. Те са принудени в рамките на 65 г. (от 1879 до 1944) да водят пет войни без да броим въстанията, за да завършат достойното дело на дедите си. Защо, питам аз, г-жа Коен не е подредила Съединението и Сръбско-българската война в редицата на Балканските и Световните войни. Че със Съединението войнствените българи нанасят най-големия териториалне удар на т. нар. си донори, а то даже не се споменава, като да не съществува!

Не се споменават двете тези събития и всички други предхождайки ги, защото ще се види, че действията на българите и на уж вдъхновителите на тяхната войнственост, царете Фердинанд и Борис III, са следствието, а не причината. Ще се види, че през всичките тези 65 години българите са бленували и със собствената кръв са се стремили да поправят незаслужено причиненото им зло, а техните водачи Александър, Фердинанд и Борис са се съобразявали с този блян.

Само че този образ на Царя не подхожда на основната идея на есето - да се омаскари отново Борис III. Поради квалификациите използвани от г-жа Коен по-нататък в есето, ще се въздържа да го коментирам по-подробно, за да не бъда обвинен в личностни нападки, което най-малко желая, а и Пламен Павлов детайлно е анализирал историческите факти във връзка с това.
Аз мога да си представя доста образно ужасните тревоги, на които са били подложени роднините на г-жа Коен. Съжалявам най-искрено за съдбата на почти 12 хиляди наши сънародници от Новите земи и точно толкова искрено се радвам на избавлението на 48те хиляди души от Старите земи. Тук искам само да изясня, за да няма недоразумения, че смятам за свой сънародник всеки един роден, отрасъл или свързан по някакъв начин с българските земи човек, независимо дали е българин, евреин, арменец, турчин, циганин или каквито още има.
Всичките ужаси и неволи, свързани с поставянето и "решаването" на еврейския въпрос, мога да си представя. Не мога обаче да си представя как един човек, наемащ се исторически да анализира действията на "последния действително управлявал български монарх", не е запознат с механизма на вземане на решения по времето му и особено след 1938 г.
Цар Борис III се опита и отчасти успя от незавидното положение, в което се намира България в международен план в навечерието на Втората световна война, да извлече максимална полза за държавата и народа. Българската армия не даде един изстрел във войната, но не само това - спасението на 48те хиляди, както и избягването на стотици хиляди жертви от наша страна (вижте Югославия) стана единствено възможно благодарение на политиката на Царя. Влизането в Пакта, но запазване на връзките както със Западните съюзници през Турция, така и на дипломатическите отношения със Съветския съюз беше гаранция за България. За съжаление гаранция, която не държи сметка за вероломството на Съветския съюз, но това не е политика на един военнопрестъпник.

Не отричам заслугите нито на Димитър Пешев, нито на духовенството, но в техните действия виждам почерка на Царя. Тъй както използва "симпатиите на народа към Русия" (същия този народ, чиято армия за момент не се поколеба през 1915 г. из полята на Добруджа да обърне в бягство симпатичните "освободители") като предтекст пред Хитлер и не прати български войски на източния фронт. Това не е политика на един военнопрестъпник.

Отстояването на националните идеали не е нито вреден национализъм, нито шовинизъм, а грижа за поколенията. Отстояването на националните идеали е самоуважението на една нация, което предизвиква уважение. Казано е, че самоуважението върви пред уважението.
Тъй мисля.
Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
Anamary
Гост
« Отговор #5 -: Ноември 26, 2011, 09:41 »

Все още отворена рана...
Димитър Талев

При избухването на Илинденското въстание аз навършвах едва пет години. Най-ранните, първите ми спомени са във връзка с това събитие. С тия спомени започва моят живот.Те останаха завинаги в моята памет, в сърцето ми...

Такава неутолима беше жаждата ми, която бяха разгорели в мене първите ми спомени... Тая неутолима жажда се превърна в друга, още по-голяма жажда: да разкажа на другате люде за мъките на тоя народ, за борбите му, за героизма, за неговите копнежи, за неговата света правда...

Но аз не можах да прелея в страниците на романа „Илинден" всичките си спомени и знания за тоя велик подвиг на народа ни, за неговите изпитания по онова време, за всичките негови жертви в устрема му към свобода, за най-достойните негови синове, за неговата горка съдба. Което можах да разкажа - то е по страниците на романа, ала много повече остана в мене, в самото ми сърце. Като жива рана в сърцето ми. Все още отворена.


На рисунката: Димитър Талев в затвора след 9 септември 1944 г.
Автор: Александър Добринов



Източник: http://publicistika.blogspot.com/2008/10/blog-post_25.html
Истинска публицистика
"И глас искрен благороден в сърца отзив ще намери, той е станал глас народен, та врагът ще потрепери!" Христо Ботев
Активен
Romeo
Гост
« Отговор #6 -: Ноември 26, 2011, 12:50 »

Тук искам само да изясня, за да няма недоразумения, че смятам за свой сънародник всеки един роден, отрасъл или свързан по някакъв начин с българските земи човек, независимо дали е българин, евреин, арменец, турчин, циганин или каквито още има.

Г-н Симеон, как бихте се разбрал с някой Ваш хипотетичен гръцки колега - националист, който обяви за "гръцки земи" някои части на българското Черноморие и за свои сънародник "всеки един, роден, отрасъл или свързан по някакъв начин с тези земи човек" ? Например, на базата на данните на французина Paul Vidal от 1898 г. ?

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/02/Balkans-ethnique.JPG

Бързам да уточня, че този хипотетичен грък не би имал моята подкрепа, ако не внесе сериозна корекция в своята дефиниция.
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #7 -: Ноември 26, 2011, 21:49 »

Като всяко политическо животно /копирайт Аристотел/, г-н Ромео би трябвало да прави разлика между съотношението на гръцкото и българско население по някои части на българското Черноморието преди войните за национално освобождение на Балканите/1912-3/ и Първата светова война и след това.

Условно наклонение. Готин
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #8 -: Ноември 27, 2011, 13:14 »

Ромео,
цитираното от Вас целеше да засвидетелства съчувствието на един неевреин към съдбата на българските евреи. Това е мое лично емоционално състояние, което никого не обвързва и на никого не се натрапва. В тоя смисъл аз нямам проблем с емоционалните състояния на Вашия гръцки националист, стига да не са извънредно натрапчиви.
Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
Romeo
Гост
« Отговор #9 -: Ноември 27, 2011, 17:39 »

Г-н Симеон, не ми отговорихте на въпроса. А той касае определението Ви за "български земи". Можете ли да го формулирате така, че от това да не се възползва някой Ваш турски колега, посочвайки определени райони на РБ, в които ДНЕС етническите турци са преобладаващо население?
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #10 -: Ноември 27, 2011, 19:39 »

Ако продължим с условните наклонения, "свързан с българските земи" евентуално би могло да означава "принадлежащ към българската нация".

Тъй като формирането на националните държави е сравнително  скорошно явление, то принадлежността към дадена нация не зависи толкова нито от етническата, нито от езиковата, нито дори от религиозната принадлежност. Главна роля играе политическата осъзнатост на населението, която може да дойде по естествен път. А може и по не толкова естествен, както е примерът с "македонската" нация. Или, да кажем, "помашката". Усмивчица
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #11 -: Ноември 28, 2011, 02:44 »

Отначало не можах да схвана защо г-жа Коен е озаглавила творението си "Апокриф". Сега разбирам, че е имала достатъчно основания, ако предположим преносното значение на думата с гръцки произход.

Да се обвинява Цар Борис Трети във войнственост и агресивност, да се представя той като съмишленик на Хитлер, е меко казано, недостоверно. Царят е известен тъкмо със своя дипломатически дар и умения да реализира целите си чрез преговори, не чрез насилие. Тези качества са позволили на цар Борис да постигне уникални неща, като например мирното присъединяване на Южна Добруджа към родината или пък запазване на парламентарното управление при премахване на политическите партии. Освен че не е изпратил нито един български войник на Източния фронт, царят е отказал и на Мусолини примамливото предложение за нападение над Гърция през 1940 г., а също така категорично не се е съгласил да сключи двустранен пакт със СССР през същата година /по това време Сталин е бил съюзник на Хитлер/.  Всичко това е издигнало авторитета на българския цар, но – по-всяка вероятност – е станало причина за загадъчната му смърт. Точно защото Борис III е бил стабилизиращ фактор в балканската и източноевропейскатаполитика и защото отстраняването му е превърнало България в по-лесна плячка за апетитите на враговете й.

Каква е истината за депортацията на евреите от новоприсъединениете земи? Това решение е било взето в пълна секретност и под силен натиск от германска страна, като последната е настоявала за  първоначална квота от 20 000 евреи. Понеже не е имало толкова еврейско население в Тракия и Македония, останалата бройка е трябвало да се допълни с шест-седем хиляди души от евреите в Стара България. (Тук трябва да се отбележи, че директивата на нацисткия режим за „окончателното решение” на еврейския въпрос не е била известна на общественото мнение и не е било напълно ясно каква точно ще бъде съдбата на депортираните. Също така е важно, че евреите, живещи в новите земи и граждани на неутрални държави – включително Италия и Испания! –  не са били арестувани). След изтичането на информацията, благодарение на Л.Паница, започва брожение сред обществеността, но до 19 часа на 9 март 1943 г. правителственото решение за депортация на евреите от вътрешността, които да попълнят бройката, не е било анулирано. В последния момент вътрешният министър П.Габровски отменя решението в частта за българските евреи и нарежда вече арестуваните граждани от еврейски произход в страната да бъдат освободени. Това не може да е станало без заповед от царя и се превръща в прецедент. На 20 май 1943 г. цар Борис отново се намесва в полза на българските евреи, като отхвърля предложението на Ал.Белев /комисаря по еврейските въпроси/ за депортация на това население и одобрява единствено тяхното изселването на софийските евреи в провинцията. Да не споменаваме многократните изрази на симпатия, проявени от царя към различни еврейски лица или организации, въпреки явното неодобрение,  демонстрирано от нацистите.

Човек с право може да се запита – нима всичко това е толкова малко, та отново и отново да се повтарят, било и в префасониран вид, комунистическите измислици за "монархофашизма" и за мнимата вина на цар Борис III относно трагичната участ на еврейското население от територии, юридически непринадлежащи на България?
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #12 -: Ноември 28, 2011, 12:34 »

Ромео,
не знам какво повече мога да кажа по Вашия въпрос. Мога да повторя, че това изявление е плод на емоционално състояние и засяга само съответния индивид, тъй че не виждам как някой може да се възползва от него.

Бих се върнал на картата на Пол Видал де ла Блаш макар да няма общо с темата. Не успях да намеря сведения на базата на какви изследвания и кога е съставена картата. Вие сте я датирали през 1898 г., а тогава и до края на живота си (1918 г.) той е професор в Сорбоната и според википедия не е напускал Франция. Може би е събрал данните по време на краткото си битие като учител в Атина?
Отбелязаните на картата земи с българско население съвпада в голяма степен с Българската екзархия и в по-малка степен с териториите на двете Българии от Цариградската конференция 1876 г. Лично мен ме учудва наситеността на определеното като гръцко население по сегашното българско Черноморие. Такава наситеност в селските райони може да се очаква в южната му част - Ахтопол, Царево, Созопол, но на север единствено големите градове се характеризират с големи гръцки колонии - тук бих прибавил Одеса, Херсон, Севастопол, а вероятно и много други, не влезли в обсега на изследването на Видал.
На мен ми е чудно наличието на гърци в Котел да речем. Поправете ме, ако бъркам.
Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
Romeo
Гост
« Отговор #13 -: Ноември 28, 2011, 16:01 »

Не успях да намеря сведения на базата на какви изследвания и кога е съставена картата. Вие сте я датирали през 1898 г., а тогава и до края на живота си (1918 г.) той е професор в Сорбоната и според википедия не е напускал Франция. Може би е събрал данните по време на краткото си битие като учител в Атина?

Симеон, картата не съм я датирал аз. Тя е датирана тук:

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Balkans-ethnique.JPG

където като нейн източник е споменат трудът "Histoire Et Géographie - Atlas Général Vidal-Lablache, Librairie Armand Colin, Paris, 1898".

Лично мен ме учудва наситеността на определеното като гръцко население по сегашното българско Черноморие. Такава наситеност в селските райони може да се очаква в южната му част - Ахтопол, Царево, Созопол, но на север единствено големите градове се характеризират с големи гръцки колонии - тук бих прибавил Одеса, Херсон, Севастопол, а вероятно и много други, не влезли в обсега на изследването на Видал. На мен ми е чудно наличието на гърци в Котел да речем. Поправете ме, ако бъркам.

И мен ме учуди тази синя "наситеност" край черноморския бряг. По-точни биха били сини и зелени диагонали. Що се касае до Котел, в картата не съзирам син цвят в неговия район. Единственият син остров навътре е около "Stanimaka".
Активен
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #14 -: Ноември 28, 2011, 16:24 »

"Островът" Станимака съвпада и с други свидетелства.
Думата ми беше за навлизането на синия цвят във вътрешността западно-северозападно от Бургаския залив респективно западно от нос Емине, където на тази грубомащабна карта мога да предполагам позицията на Котел.
Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
Страници: [1] 2 3 4 5 6 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Национализъм? « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!