Tyxo.bg counter Избори 2011
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 23, 2018, 00:17

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Актуални  |  Тема: Избори 2011 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Анкета
Въпрос: Как да гласуваме на втория тур за президент?  (Гласуването приключено: Ноември 07, 2011, 17:36)
за Плевнелиев - 4 (44.4%)
за Калфин - 0 (0%)
с две невалидни бюлетини - 1 (11.1%)
да не гласуваме - 4 (44.4%)
Общ брой гласове: 7

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 [10] Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Избори 2011  (Прочетена 24054 пъти)
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #135 -: Ноември 10, 2011, 12:18 »

 Постингът на Мишо по-горе ясно показва истинското състояние на нещата . И затова си позволявам да цитирам финала:

"Аз лично се надявам, че в някакво разумно време, ще се появи някакъв политически субект, умишлено не го наричам десен, за който трябва да сме сигурни, че си е взел поуката от катастрофата на двете сини, само по цвят, но не и по съдържание партии."


 
Активен
Romeo
Гост
« Отговор #136 -: Ноември 10, 2011, 20:40 »

Защо Десети ноември се отбелязва пиано - пианисимо ?

Тази важна дата се оказва все по-неудобна за напомняне - а камо ли за отбелязване - за редица политически пространства. Причините не са толкова загадъчни, поне за мен..

1. След 22 години Преход, много от българите, най-вече по-възрастните, живеят в големи лишения, докато стотици хиляди по-млади са напуснали страната, търсейки шанс в Европа и другаде. "Носталгията по социализма" със сигурност отшумява, но е още по-сигурно, че в съзнанието на много хора, тя не се заменя с привързаност към капитализма, поне към тази негова форма, която днес се е наложила в някои балкански пост-комунистически общества.

2. Политическите сили, активно подкрепили прехода през първите години на промените ( "сините" и техните съмишленици ), виждат своето влияние да намалява катастрофално. Не им се иска по-младите да сравняват големите митинги и политическия ентусиазъм от онова време с безразличието и песимизма на настоящето. Напълно (или почто напълно) лишени от способността за самокритика и градивен анализ на грешките си, тези пространства не са способни да отговорят на разумните въпроси на по-младите, от типа "как от онова се стигна до това" ..

3. Става все по-трудно вината за днешните проблеми да се стоварва изцяло на плещите на "предишните" - частта на комунистическата номенклатура, организирала Прехода съгласно своите интереси. Все повече хора разбират, че обявяването на бившите служби за всемогъщи регулатори на събитията, случващи се вече цели две десетилетия, е по-скоро удобен начин за да бъдат прехвърлени нечии днешни неспособности и вини върху чужди плещи.
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #137 -: Ноември 11, 2011, 12:04 »

 Всеки с дертовете си, та и г-н Ромео. Ухилен

---


По въпроса с дереджето, мога само да се надявам, че ще се появи субект, който си е взел поука от краха на "десните". Още по-важно е, според мене, той да спечели доверието на избирателите, и то по различен начин от досегашните. Аз лично бих искал да видя в един такъв субект не само привърженост към икономическата свобода, но и към социалния и културен консерватизъм, както и споделяне на исконните християнски ценности. И последно - но не по важност! -  ръководството му да бъде съставено от достойни хора. За такъв субект бих гласувал без никакво предубеждение.

А дотогава - като привърженик на задължителното гласуване, което считам за отговорност в една демокрация /колкото и да е несъвършена/- възнамерявам да упражнявам правото си на глас по начин, който ми диктува собствената съвест, в зависимост от случая и обстоятелствата: с валидна или невалидна бюлетина.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
S T B2
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 251


Профил
« Отговор #138 -: Ноември 11, 2011, 20:51 »

Понеже става дума защо хората напускали България, си зададох въпроса , а какво би станало ако тази възможност съществуваше преди 89година?  Един тогавашен виц казваше "ще се кача на някое дърво, та да не ме стъпчат, като побягнат към границата".
Но по въпроса за бягството от България, за което пише по предният събеседник, ще напомня нещо от убития Георги Марков!Цитирам само част от есето . Репортажът не е голям  и ви препоръчвам да го прочетете целият. http://chitanka.info/text/2898/54#textstart
И да се замислите днешната грижа на "реформираната левица"  за дясното , не прилича ли на грижите на бкп за децата на България?  Дайте си сами отговор!

Цитат
НАЙ-ГОЛЯМАТА ТРАГЕДИЯ
( Задочни репортажи за България ,  )
Георги Марков  
...............
'' С приятеля ми д-р Д. се разхождаме през градинката на майките в Парка на свободата. Приятен летен следобед. Прави ни впечатление, че на пейките край розовите храсти има едва няколко майки с деца. Тогава д-р Д. ми казва:
— Знаеш ли, че и ние решихме да нямаме деца!
— Защо? — попитах аз. — На тебе поне всичко ти е наред. Двамата с жена ти вадите доста пара, жилището ти жилище, колата ти кола, курортът ти курорт, защо да нямате?
Той не ми отговаря веднага.
— Не обичате ли деца? — упорствувам аз.
— Тъкмо защото ги обичаме! — малко сърдито отвръща той, — Това е преди всичко въпрос на човешка отговорност! Колкото и да ти се иска да имаш дете, ако наистина го обичаш това неродено дете, ако наистина имаш елементарно чувство за отговорност, не му позволявай да се роди! Първата ти заблуда е, че то ще бъде твое дете! Уви, ти ще го родиш само за да го дадеш на непознати типове, които са си присвоили правото да решават съдбата му! Фактически то не ще бъде твое дете, а тяхно дете! Твоя ще бъде само мъката! Каквото и да искаш да направиш от него, колкото и усилия да полагаш, то ще се развие съобразно техните обстоятелства, а не съобразно своите собствени наклонности или родителско възпитание. Знаеш ли какво е да гледаш как детето ти се отчуждава от тебе, от себе си, защото други командуват живота му… Гледам децата на брат ми. Те нямат и не ще имат свой живот. Те са точно това, което хората наричат работна ръка или пушечно месо… Ако имам деца, искам те да са щастливи, свободни същества, искам да живеят свой живот, а не да гълтат мизерията, която други са им надробили… И понеже нямам надежда, че нещата ще се оправят, не искам децата ми да изпитват същото!
— Това мислиш ти — казвам аз, — а на какво мнение е жена ти? Доколкото си спомням, преди няколко години тя разсъждаваше, че искала да има половин дузина деца!
— Тя пак иска да има деца. И аз искам. Не разбираш ли, че желанието, инстинктът си стоят, действуват, не признават никакви доводи! Но ако аз не искам да имам деца поради това, че се чувствувам отговорен за тяхното бъдеще, жена ми ще ти каже, че не иска да има деца от страх. Страх не за себе си, за тях! Знаеш ли при нея в клиниката какво е? Струва ми се, че нещастията на родителите я изплашиха. Идат върволици майки, пищят за медицински, за да освободят децата си от бригади и трудови, от военно обучение и казарма… Оня ден, гледам ги, повели малките да стрелят с карабини и автомати… На един от моите колеги дъщеря му станала отличен стрелец сто от сто… Аз не искам моите деца да пипат оръжие, не искам да знаят какво е куршум, не искам да убиват никого… Помисли си — продължи той, — когато избухна Корейската война, нашите за малко не изпратиха там армия, когато започна Виетнам, поне десет пъти нашите шефове се заканваха, че ще пратят наши дивизии, когато стана израело-арабският конфликт, пак раздрънкаха оръжието… Колко пъти вече говорят за нахлуване в Македония… Не изпратихме ли войска в Чехословакия?… Няма конфликт по земята, в който ние да не сме се опитали да се бъркаме… И кой ще иде да мре? Децата на българите. Защо? Заради политическите интереси на някого си! Дори не българските интереси… Кой знае в каква каша ще ни вкарат един ден…!
Д-р Д. развълнувано млъква. А аз си мисля, че на мястото на тези двама чудесни български лекари, на мястото на тези двама интелигентни и чувствителни граждани не ще дойде никой. Жизнените сокове на големи родове ще секнат тук. От чувство за отговорност, от страх и от безнадеждност.
„Искам да се преселя на някакъв остров — ми писа моя позната, — където всичко да е спокойно и тихо, и да имам много деца от някакъв Робинзон Крузо, да заселя целия остров с деца, които да започнат да живеят с радостите и неволите на първите хора, да нямат никаква представа през какво сме минали ние, и да гледат на света с нова и голяма надежда.“  
...........
Пълният текст:  http://chitanka.info/text/2898/54#textstart
Активен
Stoyan Chonev (Stoni)
Гост
« Отговор #139 -: Ноември 11, 2011, 21:53 »

А аз си мисля, че на мястото на тези двама чудесни български лекари, на мястото на тези двама интелигентни и чувствителни граждани не ще дойде никой. Жизнените сокове на големи родове ще секнат тук.
Активен
Romeo
Гост
« Отговор #140 -: Ноември 12, 2011, 06:32 »

И да се замислите днешната грижа на "реформираната левица"  за дясното , не прелича ли на грижите на бкп за децата на България?  Дайте си сами отговор!

Ще чакам с интерес отговориТЕ, които се надявам да бъдат повече и несъвпадащи, както се полага на една плуралистична група. Моят е следният:

Всеки, желаещ доброто здраве на целокупното политическо пространство, трябва да проявява интерес (хайде да не е "грижа") за състоянието на всички негови компоненти, а не само за това на "своята". От тази гледна точка, маргинализацията на традиционната десница и нейната подмяна с политическото менте "ГЕРБ" не бива да остава безразлична лявата част на гражданското общество, а още по-малко да я радва. Същото важи и за другите части на политическия спектър.

Подобна настройка не е в дисонанс с усилията за изборна (или друга) победа над политическия противник. Бих направил аналогия със спорта, където една победа над слаб противник няма стойността на такава над силен, достоен противник.

В този ред на мисли, аз се сещам за постъпката на номиналния злодей Г. Първанов, когато се противопостави на предложението за парламентарен праг от 8%, което щеше да остави извън Парламента Синята коалиция.
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #141 -: Ноември 12, 2011, 07:25 »


В този ред на мисли, аз се сещам за постъпката на номиналния злодей Г. Първанов, когато се противопостави на предложението за парламентарен праг от 8%, което щеше да остави извън Парламента Синята коалиция.

...  барабар с още няколко коалиции, като тая на Хр. Ковачки, за които той и други злодеи се бяха погрижили. Не че и четирипраговият праг не ги остави, а останалото свърши алъш-веришът. Намигване

Реформираната левица не оставя своето "дясно", а постоянно полага топли грижи за него. Почти като БКП за децата по времето на най-справедливия обществен строй. Готин
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Михаил
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 127



Профил WWW
« Отговор #142 -: Ноември 12, 2011, 13:13 »

Аз упорито продължавам да твърдя, че понятия, като ляво и дясно са до толкова девалвирали, че вече не струват пукната пара. В този ред на мисли, глупостите, които Дянков дрънка непрекъснато, че видите ли той бил десен, са пълно словоблудство. Една безпорно, комична и жалка фигура, като проф. Вучков, каза нещо много вярно, че най-дясната партия в България е БСП - там е едрия капитал. И ако по линия на капитала, без да се дава етическа оценка, трябва да се отсъди, кой какъв е, то безспорния десен фаворит е БКП/БСП. Синята коалиция се намоназовава дясна и претендира за някаква въображаема християндемокрация и консерватизъм, но там няма нищо от това, което традиционно се свързва с дясното, християндемокрацията  (ако изключим заиграването на ДСБ с Православието, което при тях е в ролята на  дизайн) и консерватизма. Ние тук много обичаме да правим копи/пейст на политическите субекти от запад, но само по форма, не и по съдържание, това се отнася за всички, не зависимо от претенциите им за ляво и дясно. Каква християндемокрация може да има в една политическа секта като ДСБ, която използва дизайна на православието, което от своя страна никога в историята си не е имало нищо общо с никаква демокрация, свобода на съвестта, а най-вече с нещо като гражданско общество? Ето така ставаме, "християндемократи" формално, но не и по съдържание.

Една от основните съставка и на християндемокрацията и на дясното е протестантството (Макс Вебер, макар, че имам сериозни забележки към част от изводите му) Това което в Германия е демокрация, в Гърция е анархия, а в България е мутроолигархия... Пропастта ще става все по-голяма и разлома вече си личи. Граничната линия на една възможна във времето нова Европа, няма да е по линията на ляво-дясно, капитализъм и социализъм, а на  една по-богата протестантска и секуларна (предимно в културна трактовка) северна Европа и една по-бедна (повече религиозна и по-малко културна трактовка) католико-православна южна Европа.  Примера с Португалия, Испания, Италия и Гърция от една страна и Германия, Франция, Холандия и Британия от друга е много показателен за очертаващия се разлом и интелектуалните (за сега) упражнения на тема Европа на две скорости.

Това "лирично" отклонение беше за да се замислим, къде сме ни е в цялата тази история, но не по форма, а по съдържание. Защото едва ли има някой който да мисли, че тези процеси няма да рефлектират върху случващото се тук.  И ако до днес запада използваше партиите ни като катъри, на които им все едно какво им слагат да носят, то мисля, че на това скоро ще бъде сложен край.
Активен

Ecce Homo Религия и Философия на историята

Πο-δοβρε Де-зориран от колкото дезориентиран
Stoyan Chonev (Stoni)
Гост
« Отговор #143 -: Ноември 21, 2011, 16:32 »

Затова сега, след като цял свят им се чуди как се подадоха на лъжите на "монарха-министър-председател Симеон Сакскобургготски", после решиха да гласуват доверие на Георги Първанов с агентурно име "Гоце” и решиха хора като него и Сергей Станишев да ги "водят в Европа", накрай не намериха по-добро, отколкото да настанят да ги командва неговият - пък и наследен от Тодор Живков - "телохранител" !

 

Парламентарната демокрация наистина не позволява да се оправдаваш с "волята на избирателя", но историята не признава такова условие – и по-често бърже, отколкото бавно, съди и отсъжда неумолимо.

Обществото срещу лъжатаДаниела Горчева, списание Диалог, Холандия
13:37 | 21.11.2011 | 2416 прочитания Размер на текста   
Maledictum interpretando facias acriu. (Publilius Syrus) Оправдаваш ли злодеянията, способен си и на по-големи (Публий Сир)

 

Интересно е да се анализира на какви нови злодеяния са способни тези, които напоследък грубовато опипват пулса на обезкръвеното от един безкрайно проточил се криминален преход българско общество с опита си да реабилитират един убиец, диктатор и държавен изменник, да честват шумно 100-годишнината от рождението му, да го изкарват голям държавник, реформатор и едва ли не човек, стремящ се към ЕС, да излъчват фарисейски филми с плитко скроена пропаганда и явни манипулации. Да не говорим за тези, които направиха изумителен с наглостта си опит публично да отрекат държавната измяна на Живков и двукратния му опит да предаде националния суверенитет на България, за да го представят като ... хитър правешки ход за крънкане на пари от СССР.

 

Като оставим настрани мизерната морална позиция да се възторгваш пред угодничеството, селската хитрост и предателството спрямо българската нация, с които Живков задържа властта си в продължение на десетилетия, логично е да помислим, че тези, които се опитват да реабилитират злодействата на Живков, се канят да повторят „подвига” на това жестокия и злобно-отмъстително диктатор у дома, но за сметка на това - покорен кремълски васал.

Тоест, канят се да извършат държавна измяна и национално предателство.

 

А ако наистина искат да възстановят обективния поглед към комунистическия управник, да бъдат така добри не да акцентират върху нищо незначещи посещения на ловеца Франц-Йозеф Щраус (вж филма”Последният лов”, излъчен по БТВ на 10 ноември), когото Живков наричал свой приятел (вероятно придружено с характерното „ха-ха”), а да го сравняват с другите комунистически ръководители в соцлагера.

 

Защото при това сравнение се вижда, че дори дошлите на власт след смазването на антисъветските въстания през 1956 година в Полша и Унгария колаборационисти като Владислав Гомулка и Янош Кадар, успяват да извоюват известна автономия от Москва и от съветския модел в полза на своите народи, чиито революции са предали.

 

В Полша през 1956 година, например, е спряна колективизацията, либерализира се отношението към църквата, едно от условията е съветските офицери и маршал Рокосовски да напуснат страната, освобождават кардинал Вишински от затвора и т.н. В Унгария след смазването на революцията през 1956 Янош Кадар успява да либерализира икономиката, да извоюва частен сектор в селското стопанство и в сферата на услугите, цензурата е най-слабата от целия соцлагер, унгарците могат да пътуват сравнително свободно.

 

 

Нищо подобно не става в България след като Живков поема властта и угодничи ли, угодничи в полза на Кремъл, показвайки най-голяма вярност в целия соцлагер.

 

Това, което отличава управлението на Живков, е неговото унизително подмазачество пред Кремъл и неговата злобна отмъстителност (подобна на тази на Георги Димитров) спрямо всичко, което по някакъв начин заплашва личната му власт. Защото не е случайно, че точно по времето на Живков разказвачите на вицове за неговата особа се озовават в лагери и затвори, а талантливият музикант Сашо Сладура е жестоко убит в създадения по нареждане на Живков зловещ концлагер край Ловеч.

 

Докато при Димитров и Червенков репресивната машина премазва противниците на съветизацията – бившата парламентарна опозиция и предвоенните политически лидери, "вражеските класови елементи", селските стопани и комунистите -"националисти", при Живков, наред с тези зададени от Москва цели, нейната мощ придобива един твърде персонален фокус – срещу противниците в БКП, които смятат, че Живков е еднодневка, чийто политически живот свършва с падането на Хрушчов, срещу безпартийните присмехулници, разказващи вицове за първия секретар и за партийната политика.

 

Поставяйки единствено свои послушни хора в Политбюро, Живков го превръща в параван и рупор на едноличните му решения, отнемайки ролята му на колективен орган на БКП. Решенията се вземат от Живков, а Политбюро само ги формализира. Променя се и самата структура на репресивната власт – на върха й изплува Държавна сигурност, вездесъща и контролирана от Живков.

 

На мястото на сталинистките съдебни разправи срещу "врага с партиен билет”, Живков въвежда мафиотския принцип "своите хора” – тоест, членовете на висшата комунистическа номенклатура да бъдат лишавани от власт, но не и от привилегии и никога да не бъдат давани под съд.

 

Този чисто мафиотски принцип – нещата да не излизат от „семейството”, както и създаването на една каста от цинични и стоящи над закона кадри на ДС, са факторите, които по-късно ще предопределят протичането на прехода – с липсата на правосъдие, с мафия и с вирусоподобното разграбване на държавата и ресурсите на страната.

 

Сигурност и спокойствие

 

В утрото на 7 септември 2011, преподавателката по най-нова история от Софийския Университет Искра Баева заявява в ефира на Българското национално радио (програма "Хоризонт" Преди всички, 7/09/2011):

 

"По-голямата част от българите си спомнят за спокойствието и не много богатия, но сигурен живот по времето на социализма.”

 

Трогателно е, наистина постоянството, с което комунистическите функционери и обслужващият ги от псевдо интелектуалци персонал, си позволяваха в продължение на десетилетия да говорят от името на "народа”.

 

От името на този народ, който лишиха от интелектуалния му, политически, стопански и военен елит. От името на този народ, който оградиха с минирани граници и който безпощадно избиваха и тероризираха за щяло и нещяло.

 

Но що за цинизъм е да твърдиш на всеослушание, че този същият народ (или поне по-голямата част от него) си спомнял с тъга насила наложения му от червените сатрапи живот?

Че и да наричаш този живот "сигурен” и "спокоен”!

 

Ето един-единствен щрих от картината на сигурността и спокойствието на българските граждани по времето на мъдрото управление на благодушния Тодор Живков от Правец:

 

На вратата се звънеше и тропаше..

 

Ударите се усилваха, чуваха се ругатни. Скочих от кревата, срещу мен няколко униформени и цивилни, насочили пистолетите си, викат:

"Музика империалистическа ще слушате, откъде я взехте, къде е магнетофонът, всичко ще си кажете!”

 

Майка ми плачеше, а баща ми обясняваше, че съм музикант, че свиря на цигулка, на акордеон и китара и че обичам музиката.

 

"Ти не ни обяснявай! Ние знаем коя музика е разрешена и коя – не!”

 

След това взеха магнетофона и единствената ролка, която имахме и казаха на брат ми да се облича по-бързо, за да даде обяснения в милицията.

 

Магнетофонът не върнаха, но и брат ми не се върна. Дойде си след около две години. Белене, там го закарали.

 

Брат ми беше на 19 години, а аз – на 14. Годината беше 1957-а.

 

Това е откъс от спомените на Божидар Петров (вж. Българският Гулаг. Свидетели. София, 1991).

 

Ето и дребен детайл от идиличния пейзаж на 60-те години (по спомени на Иван Желев Кисьов):

 

"„Този боклук от Бургас знае да плямпа на осем езика и е адвокатско синче! – извика Газдов и си плю на ръцете. – И вместо да си гледа езиците, ходел в пристанището и предупреждавал чуждестранните моряци кои чейнчаджии били сътрудници на милицията.”
 

Той замахна, че въздухът изпищя, сопата описа дъга и прасна човека в главата. Кръвта рукна като гейзер.

 

Бригадирите се нахвърлиха връз него и тоягите им зачаткаха сякаш трошаха орехи. Прожекторът беше насочен към тила му и светлината струеше към мен, та главата му изглеждаше черна и кръвта шуртеше като мастилена струя. Биха го петнадесетина минути, той спря да мърда.

 

Донесоха чувал и го натъпкаха вътре.

 

Убиваха дневно от пет до седем души, а понякога и повече.

 

В началото бяхме 180 лагеристи; за един месец стигнахме до 1000, а към края на първата година чух, че сме били заедно с женския лагер между 1500 и 2000 души. Материал да убиват и милиционерите и бригадирите имаше в излишък. Камионите непрекъснато докарваха нови и нови хора без присъди, защото нищо не бяха извършили, а отнасяха трупове.

 

*

Може да се продължи в същия дух и за 70-те, и за 80-те години.

 

Никога не бих пожелала на госпожа Баева да изпита на свой гръб "спокойствието” и "сигурността”, които стотици хиляди семейства в България са изпитали, докато близките им са преминавали през изтезанията в милиционерските участъци и затворите или през ада на концлагерите у нас.

 

Не бих пожелала на госпожата (или да пази Господ на нейните потомци) дори частичка от спомените или от кошмарите, които още сънуват оцелелите оттам някогашни младежи, девойки и деца. (Да, имало е дори и деца!)

 

Но има предел на допустимото, който дори известните с цинизма си комунистически "историци” НИКОГА не трябва да прекрачват.

 

Ето какво наистина мисли част от българското общество за честванията на Тодор Живков, за начина, по който те бяха отразени в по-голямата част от медиите и за опита да се реабилитира един диктатор:

 

Нева Мичева, преводач, журналист:

 

"It must all be recorded with not a single fact omitted. And when the time comes - as it surely will - let the world read and know what the murderers have done."


Това е мотото, което се чете на страницата на Яд Вашем, йерусалимския мемориал, посветен на паметта на загиналите в Холокоста.

 

"Всичко трябва да бъде съхранено и нито един факт да не бъде пропуснат. И когато дойде времето – а то непременно ще дойде – светът да прочете и да узнае какво са сторили убийците."

 

Режимът на Живков е един режим на присвояване, унижение, убийство и нарушаване на основни човешки права, сравним с режимите в СССР, Хитлерова Германия и някои латиноамерикански военни диктатури.

 

Срамота е откраднатата собственост, съсипаните животи и отнетите възможности да бъдат наричани другояче освен със собствените им имена.

 

Срамота е, че днешна България да не уважава хората си и да ги убива и ограбва повторно, като лепи розови етикети на една нередна от началото до края история.

 

Милиционерска държава на лагери за несъгласните, на несвобода на словото, на доносници и бегълци през граница, на изтръгнати насила лични притежания, на право, което се подчинява на личния интерес на малцина, на корекоми и богатски забежки за хората във властта – всеки факт за това извращение трябваше отдавна да е документиран и светът, но най-вече ние, да четем и да знаем какво са сторили убийците.

 

Мисля, че е безобразно етически и е естетически гнусно да се говори за диктатора в една тоталитарна, репресивна и съсипваща хората и ресурсите на България система като за държавник, като за отговорна личност, като за благодетел.

 

Тодор Живков е един символ на скудоумието на комунизма в българския му вариант с все шуробаджанащината, безогледността, крадливостта и наглостта да задава тон.

 

Тодор Живков и всички, които му се редят в късата сянка, са престъпници спрямо България, която, сигурна съм, при все склонността си към инерция и хаос, щеше да стигне далеч по-напред, ако не се беше разболяла от комунизъм след Втората световна война.

 

На 7 септември се е случило едно важно за България нещо и то е, че България нападна свой гражданин с отровен чадър. Докато днешна България не си спомня какви абсурдни свинства е вършила довчера спрямо гражданите (себе си), нищо свястно няма да стане от нея.

 

Емил Данаилов, фотограф, журналист, бивш главен редактор на сп. "Одисей" 

 

Тържествата по случай годишнината на Живков са чиста гавра и дебелоочие. Като види човек кой му е кумирът на днешния министър – председател и не само разбира кой е и откъде се е появил, но и накъде ще завлече България. За съжаление българската журналистика е журналистика с извадени зъби.

 

 

Григор Божилов Симов, бивш политически затворник

 

(Той е прекарал 13 години от младостта си зад решетките на комунистическите затвори в България. Григор Симов е съосновател и координатор на Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) с председател Илия Минев и е автор на "Откритото писмо – апел", изпратено през 1986 година до Виенската конференция за преглед на изпълнението на договореностите от Хелзинки).

 

Отношението към комунизма у нас е следствие от липсата на ясна и категорична позиция на Запада по така важния – и не само за нас, българите, въпрос за комунизма като престъпна теория и практика.

Относно твърдението на Искра Баева: "...един нов вид политически елит, който живее по съвсем различен начин, който има други интереси” - отговорът ми е, че всъщност няма никакъв нов политически елит.

 

Има само "преустроил се" стар комунистически елит, който, по команда, тактично е загърбил комунистическите лозунги и се е окичил с нови, демократични, либерални и даже – националистически имена и лозунги, без реално да се е разграничил от комунизма и комунистическото си минало, което Те величаят при всеки удобен случай.

А по повод казаното от премиера Бойко Борисов, че: "Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години..." - ще копирам извадка от оценката на Петър Младенов за икономическото положение в България, към края на 1989 г., в негово изказване пред пленум на МВР: "...Другари, картината в икономиката е потресаваща! От 1983 г. сме с отрицателен прираст, нужни са ни най-малко по 2, 6 млрд долара заеми годишно от Запада. Изолацията ни докара до просешка тояга. Единствен приятел ни е Чаушеску. Сменихме Живков, защото стигнахме пропастта...Можехме да издържим още седмица, още две. Да кажем, можехме да издържим още месец. Е, с помощта на органите на МВР, ако ги включехме, можеше да задържим властта за себе си още два, три, шест месеца. Но нещата вървяха така, че не можеше да не докараме нещата до взрив..." (Цялата публикация е на следния адрес) http://tsbotev.blog.bg/politika/2011/09/08/drugari-kartinata-v-ikonomikata-e-potresavashta.816272)
 

Антон Чипев, политически емигрант от 1944 г.

 

(Роден е през 1920 година. Установява се в Монреал, където дълги години ръководи успешно частно предприятие. Издига се до заместник-министър в Министерството за интеграция на културните общности и на имиграцията в провинция Квебек, а по-късно е избран за член на Канадския федерален съд за имиграцията и бежанците).

 

Като възрастен българин, живущ в чужбина и оттам следил процесите след 1989 година в България, мога само да изкажа мъката си от това, което българите сами си навлякоха през последното десетилетие.

 

Защото не може безнаказано в обществените дела постоянно да се ръководиш от егоизъм, безразличие и безотговорност, вместо да градиш ново, свободно гражданско общество.

 

Затова сега, след като цял свят им се чуди как се подадоха на лъжите на "монарха-министър-председател Симеон Сакскобургготски", после решиха да гласуват доверие на Георги Първанов с агентурно име "Гоце” и решиха хора като него и Сергей Станишев да ги "водят в Европа", накрай не намериха по-добро, отколкото да настанят да ги командва неговият - пък и наследен от Тодор Живков - "телохранител" !

 

Парламентарната демокрация наистина не позволява да се оправдаваш с "волята на избирателя", но историята не признава такова условие – и по-често бърже, отколкото бавно, съди и отсъжда неумолимо.
 

Михаил Константинов, математик

 

Смятам тези тържества за неуместни. Не е зле да се припомни, че това Живков лично е участвал в изтезанията и убийствата след 9 септември 1944 г. Убийството на Георги Марков преди 33 години също е по негова заповед.

 

По повод изказаното от премиера Борисов, мога да кажа, че и Хитлер е построил много неща (още са здрави магистралите, строени тогава), развил е в невероятна степен технологиите (главно военните), извадил е Германия от кризата. Но е виновен за безброй престъпления и за войната.

 

Факт е, че мнозина си спомнят с носталгия за Живков и за онази епоха. И това е много тъжно. Но то стана възможно по две причини. Първо, дистанцията на времето и интуитивното обвързване на собствената им младост с онова време. И второ - престъпленията, кражбите и всеобхватното чувство за несправедливост, за които вина имат всички без изключение правителства след 1990 г.

 

А отварянето на досиетата на ДС и РУМНО се забавиха безкрайно и за съжаление се случиха при управлението на тройната коалиция. Защо се случиха именно тогава е друг, също интересен въпрос.

 

Мен обаче ме интересува защо не се случиха през 1997-2001 г.? Аз впрочем знам защо, но това знание не ме прави щастлив. А и последните (комични, меко казано) действия на дясната опозиция показват още едно тъжно нещо.

 

Може и не всички да сме маскари, както се опитват да ни убеждават комунистите, но очевидно всички сме политически некадърници. Може би само в ДПС са политически кадърни, но това ли трябва да ни е светлият пример за подражание?

 

Българските медии (с малки изключения) са били, са и ще бъдат политически и икономически зависими. Ако беше жив вестник "Демокрация", сигурно нямаше да отрази неутрално новината за честванията на комунистическия касапин. Но не аз затрих в. "Демокрация". За сведение: не го закри и Сакскобургготски, макар че стана по негово време. Всички знаем кой и защо затри този вестник.

 

И още едно сведение, или по-точно, прогноза*. На 23 октомври ще има люта битка за 4-то място на президентските избори. Битка между СДС и "Атака". С повече шансове е последната. Ако десните запазят сегашното си политическо ръководство, през 2016 г. ще имат възможността да се бият зверски за 6-то място. Ако съм жив тогава, в тази битка аз няма да участвам. Чудя се даже дали да участвам в сегашната. Както казваше един от лидерите, вероятно ще го направя, но с отвращение.

 

* анкетите са правени в началото на септември. Следва продължение.
Активен
aleph
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 204


Профил
« Отговор #144 -: Ноември 21, 2011, 17:24 »

Аз упорито продължавам да твърдя, че понятия, като ляво и дясно са до толкова девалвирали, че вече не струват пукната пара. В този ред на мисли, глупостите, които Дянков дрънка непрекъснато, че видите ли той бил десен, са пълно словоблудство. Една безпорно, комична и жалка фигура, като проф. Вучков, каза нещо много вярно, че най-дясната партия в България е БСП - там е едрия капитал. И ако по линия на капитала, без да се дава етическа оценка, трябва да се отсъди, кой какъв е, то безспорния десен фаворит е БКП/БСП. Синята коалиция се намоназовава дясна и претендира за някаква въображаема християндемокрация и консерватизъм, но там няма нищо от това, което традиционно се свързва с дясното, християндемокрацията  (ако изключим заиграването на ДСБ с Православието, което при тях е в ролята на  дизайн) и консерватизма. Ние тук много обичаме да правим копи/пейст на политическите субекти от запад, но само по форма, не и по съдържание, това се отнася за всички, не зависимо от претенциите им за ляво и дясно. Каква християндемокрация може да има в една политическа секта като ДСБ, която използва дизайна на православието, което от своя страна никога в историята си не е имало нищо общо с никаква демокрация, свобода на съвестта, а най-вече с нещо като гражданско общество? Ето така ставаме, "християндемократи" формално, но не и по съдържание.

Една от основните съставка и на християндемокрацията и на дясното е протестантството (Макс Вебер, макар, че имам сериозни забележки към част от изводите му) Това което в Германия е демокрация, в Гърция е анархия, а в България е мутроолигархия... Пропастта ще става все по-голяма и разлома вече си личи. Граничната линия на една възможна във времето нова Европа, няма да е по линията на ляво-дясно, капитализъм и социализъм, а на  една по-богата протестантска и секуларна (предимно в културна трактовка) северна Европа и една по-бедна (повече религиозна и по-малко културна трактовка) католико-православна южна Европа.  Примера с Португалия, Испания, Италия и Гърция от една страна и Германия, Франция, Холандия и Британия от друга е много показателен за очертаващия се разлом и интелектуалните (за сега) упражнения на тема Европа на две скорости.

Това "лирично" отклонение беше за да се замислим, къде сме ни е в цялата тази история, но не по форма, а по съдържание. Защото едва ли има някой който да мисли, че тези процеси няма да рефлектират върху случващото се тук.  И ако до днес запада използваше партиите ни като катъри, на които им все едно какво им слагат да носят, то мисля, че на това скоро ще бъде сложен край.


О, времена, о, нрави!

Не съм предполагал, че ще ми се наложи да се съглася с постинг на Михаил.

Еволюираш, Михаиле Ухилен

И все пак една забележка. Макар и в момента в България да е модерна /под влияние на статията на Владимир Шопов?/ версията за богатия Север и бедния Юг в ЕС, тя не отговаря на истината.

1. Разделението на протестантски Север и католически Юг в Европа е клише. Най-богатата част от Германия е южна Германия /Бавария и Баден - Вюртемберг/, а там провинциите са изцяло католически. Католическа е Австрия, както и богата белгийска Фламандия;

2. Разделението Север - Юг в ЕС не отчита по-актуалното разделение Изток - Запад. Все още южна католическа Испания е по-богата от протестантска Латвия например;

Така че, да не избързваме със заключенията за ролята на протестантството за просперитета на Европа и за разделението Север - Юг. Нека поизтече малко вода.
Активен
Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 [10] Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Актуални  |  Тема: Избори 2011 « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!