Tyxo.bg counter Наука и Религия
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 19, 2018, 01:46

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  "Не хлебом единим жив человек..."  |  Науки  |  Тема: Наука и Религия 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Наука и Религия  (Прочетена 1707 пъти)
Михаил Новак
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 157



Профил WWW
« -: Декември 07, 2010, 11:29 »

За словото и предмета в модерното българско познание

©Стефан Чурешки


Напоследък в България в общественото знание се експонират находките от археологическите разкопки на територията на страната. Интересът към археологията се подкрепя и от тематиката  на издаваната книжнина на литературния пазар у нас и от телевизионни предавания. Говори се за български Индиана Джоунс, за сензации и за невероятни открития. В този шум обаче обществото ни трябва да си постави открито и честно  въпроси за познанието на българите и насочвания културен и историко-религиозен интерес от находките.

Основният въпрос, който следва да си поставим вследствие шума от

археологията е какви обществени ползи носи тя? Освен бизнес приноса си към културния туризъм, археологията има за задача да развива научното знание и да носи полза на каузата на българската културна идентичност, чийто облик на нас ни предстои да защитаваме в Европа. Известно е на по-посветените българи, че нашата културна идентичност се крепи на няколко основни цивилизационни феномена. Това са православието, славянството, националната и държавната историческа традция, която гарантира цивилизационното ни място под слънцето. Всичките тези културни  феномени проговарят на съвременника единствено чрез образованата способност за интерпретацията на писмен и устен текст, което е крайна мяра на философско и религиозно тълкувание на фактите. От синтезираната притча на българската история е известно, че борбата на българите за място под слънцето се състои във философска еманципация на народността въз основата на защитата на горепосочените феномени. А това значи перфектна културно-философска подготовка на българите за експликация на световните явления въз основа на работата с писмен и устен текст. Затова шумът около добългарската археология на Балканите не носи полза на извечната българска кауза, освен ако не служи за бекграунд на защитата на стълбовете на вековната българска самоличност. За съжаление обаче почти нищо не се знае за християнската археология, а Балканите са новозаветни библейски поля. Нищо не се знае за славянската археология, а прабългаристиката получва все по-слабо финансиране. Забравени остават светите християнски места край селища и паланки, които са много важни за българската история и религиозната археология.

Има и друго. Идеята за археологията е чрез веществената останка да се подкрепи информацията на писмено свидетелство. В европейската култура като основно познавателно средство за явленията в света се счита писменото слово, след това устното предание, а най-накрая като довод се приема информацията от материалната останка. Поуката от филмите за Индиан Джоунс е, че археологът търси да намери предмет, който е описан в свещен текст като Библията например. Затова предимството на културната интерпретация на философски текст преди интерпретацията на веществената останка е факт в световната култура.  За съжаление обаче днес суетния шум от намерените лъскави  предмети измества в съзнанието на модерния българин  акцента във философията на познанието на нашата старина. А тази философия в българския случай изисква първо да се познава езика на старобългарските документи и посланието на устното народно предание, а после да се търси шумотевицата от предмети, чието послание не носи познавателен ефект освен за малцинство изкушени в детайлите на познанието. Бедността на българите изисква днес много ясна познавателна  стратегия от страна на Държавата и БПЦ, които да финансират проекти, в които първенството на текстовото и устно  тълкувание да носи полза за нашата културна самоличност. Това е и заветът на превода на Библията на старобългарски език от св.св.Кирил, преподавател по философия и библиотекар на св.патриарх Фотий,  и на св.Методий, както  и на завета от делата и словата на хиляди знайни и незнайни български книжовници, учители, будители и общественици.

Историко-религиозната сензация на това лято – откритите мощи край Созопол предизвикаха противоречиви мнения в България. От една страна се заговори за поклоннически туризъм от цял свят, от друга страна се заговори забизнес развитие на археологията в България , от друга страна се появиха скептици. Аз не знам доколко от чисто религиозна нравствена гледна точка мощите на светци могат да бъдат наречени “бизнес обекти”, но е факт, че се появиха съмнения и скепсис за достоверността на откритите реликви от страна на част от арехологическата гилдия у нас.

В едно свободно и независиом цивилизовано общество науката и религията следва да търсят и изясняват истината. Опасността от ментета в науката и религията има фатални последици за общността, и са много по-опасни за душевното и интелектуално здраве на човека от физическите ментета на пазара. Европа ибългарите имат горчив опит с ментета в науката и религията. Затова обективното правило на познанието гласи, че преди да се обяви нещо новонамерено в археологията  за световно и уникално  се правят много сериозни проучвания, като се търсят всички форми на проверка и удостоверяване на автентичността на откритието и се изчакват резултатите от интегрални анализи на познанието. В историята и археологията според световната практика обикнове разпознаването на намерения обект става след задълбочен и кръстосан текстови анализ, ако има надписи на обекта, след това като се изцеди цялата информация от сведението става засичане с точна датировка на други предмети и обекти от  фонда на намерената археологическа култура или единичен обект за да се  провери интерпретационната среда на находката. По-късно  следва формално-типологични сравнения с други подобни и адекватни на историческата епоха културни образци и  се прави сравнение с  цялостната история на разкопавания обект. Освен това в науката се ползват точни датиращи и обяснителни системи на анализ като метода на въглерода С14  и ДНК анализ за биологичните остатъци от миналото. Това точно техническо изследване е важно за усатновяването на истината на миналото, особено когато сведенията са малко и противоречиви, а надписите и другите датиращи останки от миналото са повредени, начупени или разграбени. Затова интегралният анализ с всички известни и проверени методи и средства на историческата и археологическата наука, които в България са на световно равнище е задължителен за да няма възможност за заблуда и неверно заключение, което може да подведе както специалиста, така и непосветения потребител на историческия и религиозния продукт. И това важи още повече за българските условия, особено когато правиш световни медийни сензации и даваш 4000000 хиляди лева държвани пари в условия на тежка криза за сградово съхранение на откритите находки, както българското правителство реагира на събитията около намерените мощи това лято край Созопол. Какъв е случаят с мощите на св.Йоан от чисто научна, а не от поклонническа или бизнестуристичсака гледна точка? От казаното и показаното по медиите се видя , че изказаната засега хипотеза се основава на интерпретации от надписа на реликвария, в който обаче има и повредена част,  и от общоисторически предпоставки, имайки предвид, че Византия и средновековна България са събирали много мощи на известни християнски светци, защото са част от новозаветните библейски поля. Освен надписите върху кутията с мощите на светеца – реликвария – в археологията обаче се използват и данни на точните науки, които неоспоримо докзават същината на намерената останка, особено ако е биологична. Затова, за да се докаже истинността на  твърдението на откривателите, че това наистина са мощите на св.Йоан Предтеча, може   да се направи ДНК анализ като се вземе биологичен материал  от ръката на св.Йоан Кръстител, която се пази в Турция, или от други запазени мощи на библейския пророк и Христов Предтеча, които със сигурност са автентични, да се вземе след това ДНК анализ от намерените мощи край Созопол и ще се види с точни и неоспорими методи на науката дали става дума за останки от християнския Предтеча. Защото наистина има много християнски светци с името Йоан и разчитането само на един надпис, особено повреден, може да подведе археолога в заключенията му. Неслучайно сериозни религиозни организации като Ватикана прудпредиха да не са бърза със заключенията по идентификация на мощите у нас. Това е принцип на сигурността на познанието и религията, а не национален скепсис, че Созопол може един ден да стане “Българския Йерусаим”, както го нарекоха медиите  у нас.При ДНК анализа  място за съмнения няма и идентификацията на останката е категорична и неоспорима.  Затова, ако има съмнения за автентичността на мощите, открити край Созопол, което е право на учения и човека на познанието, то нека се използват висчки интегрални методи на доказателство, което историческата и арехологическата наука, които повтарям  у нас са много силно развити, могат да предложат.

От развоя на случая с мощите на светеца, открити край Созопол стана ясно, че Църквата в лицето на Негово преосвещенство митрополит Йоаникий не иска да предосттави находката за пълна експертиза. Това обаче е средновековно инквизиторско мислене и действие, което не позволява на науката да върши своято хуманна и  познавателна дейност в живота на човека. Ако Църквата иска да работи с българските учени и творци Тя следва да отчете, че човечеството и българите са еманципирани, грамотни, с владеене на няколко чужди езика, с достъп до информация и чужди образователни и познавателни центрове и с порив към свобода, който тоталитаризмът с неговото тайно знание и репресии над хората предизвика у модерния българин. Още повече, че когато има сянка на съмнение в областта на религията и науката тя може да отврати много хора от нейните принципни и законови постановки. Така както според древната мъдрост капката с оцет може да вгорчи цяла каца с мед, така и неправилното действие и слово на Църквата и Университета могат да затрият с векове градено познание, опитност и вяра на хората, в името на които са дадени милиони човешки живота и са разбити хиляди човешки съдби. Затова въпросът с археологията и особено сакралната археология е въпрос да бъдещо утвърждаване на вярата и на знанието, които по изконна българска традиция от Ранното средновековие имат общонародни култови измерения в България.
Активен

Страници: [1] Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  "Не хлебом единим жив человек..."  |  Науки  |  Тема: Наука и Религия « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!