Tyxo.bg counter Асен Чилингиров и неговите трудове на ползу...
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 20, 2018, 08:38

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  "Не хлебом единим жив человек..."  |  Науки  |  История  |  Тема: Асен Чилингиров и неговите трудове на ползу... 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Асен Чилингиров и неговите трудове на ползу...  (Прочетена 9706 пъти)
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« -: Февруари 28, 2010, 17:30 »

    Асен Чилингиров

    е роден през 1932 г. в София, от 1965 г. живее в Берлин.

    Завършил история и история на изкуството (д-р фил.), 1967-71:
    научен сътрудник в Института за защита на паметниците на културата в Берлин, 1971-1998: научно-изследователска дейност, свързана с многобройни пътувания в Гърция (с Атон), Македония, Сърбия, Румъния, ФРГ, СССР, Швейцария, Италия и Албания;
    над 500 научни публикации в областта на средновековната история и изобразително изкуство, както и участия в много международни конгреси и конференции в България, ГДР, фРГ, СССР, Швейцария и Италия;
    член на редакционния съвет и на авторския колектив при издаването на 7-томната Енциклопедия на изкуството (Lexikon der Kunst, Лайпциг 1971-1992, 5 издания), член на редакционния съвет (зав. сектор България/Македония/Албания) и на авторския колектив на 11-томната Енциклопедия на средновековното изкуство (Enciclopedia dell'arte medievale, Рим, 1985-2000)
    1973-1998: лекции по история на българското изкуство в Лайпцигския университет и в Хумболтовия университет в Берлин

Главни трудове: Изкуството на Българското средновековие (Die Kunst des christlichen Mittelalters in Bulgarien, 1979, C.H.Beck, Мюнхен и Union-Verlag, Берлин, З издания) и Културна история на България (Bulgarien, Kulturgeschichte, Prisma-Verlag, Лайпциг, 2 издания: 1986 и 1987); последни трудове на бълг. език: Църквата „Св. Герман" до Преспанското езеро, Берлин, 2001; България/Византия/Русия, сборник статии, Берлин 2002; Готи и гети, сборник статии, София, 2005.
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #1 -: Юли 19, 2010, 12:22 »


Началото на тази тема е тук: http://de-zorata.de/forum/index.php/topic,189.0.html

Милен май 26, 2007, 11:55

Следват няколко текста на Асен Чилингиров, които се публикуват тук с любезното разрешение на автора.

Специфична трудност при интернет публикациите на неговите текстове е неимоверната наситеност, особено на научните отпратки и библиографични бележки с най-различни, най-често неподдаващи се на браузерово изобразяване шрифтове (с този проблем Асен Чилингиров се справя в книжните си публикации чрез детайлна и сложна самостоятелна предпечатна подготовка на своите текстове).

Ето защо част от обясненията под линия неминуемо остават нечитаеми или частично неразбираеми - защото изискват изобразяването чрез шрифтове като OhridCyr, Greek и пр., което никой браузер не може да изпълни. най-добри резултати все пак се постигат с IE или Firefox, които поне предават Palatino Linotype.

Все пак за придобиване на първа представа (за тези, които не познават още печатните издания на Асен Чилингиров) за рядко срещната методична работа на автора с източниците и достъпа му до понякога напълно неизползвани в българската професионална литература източници, си направих труда под първата статия "Филипопол - Филипи" да дам забележките му под линия в пълен обем.
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Торбеш
Гост
« Отговор #2 -: Юли 28, 2010, 18:59 »

Г-н Чилингиров, един въпрос, който лично на мен не ми дава мира - църквата "На покрова" край река Нерли до Владимир ме занимава от години. Архитектурен паметник от висша класа с вплетени скулптури на животни и хора. Гордост на културните измежду руснаците, главна туристическа забележителност, планини от литература, изследвания на (руски и съветски) изкуствоведи - навярно повече от изследванията им за далеч по-известни световни паметници на изкуството.
Рискът да се усъмнят в руския произход на тази гениална творба е поет вече от доста руски изследователи, но защо нямат смелост или от гордост да погледнат към истинските автори, не зная. Досега съм чел за френско, германско, италианско, иранско "влияние" и дори авторство.
Има и Новгородско.
Нещо (умишлено) убягва на руските автори, макар да им е ..."незаграница" (даже вътре в границите след известни събития). Ще се радвам на Вашия коментар накратко , защото едва ли имате време за такива въпроси.
Поздрави,
Активен
Асен Чилингиров
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 36


Профил
« Отговор #3 -: Юли 29, 2010, 08:23 »

Благодаря на Торбеш за поддръжката във форума – с констатацията, че от близо 900 прочели темата във форума по същество се изказаха само двама членове и един външен наблюдател, който по този случай се регистрира тук.

Съвсем накратко за църквата „Покров Богородичен”.







Църквата е един изключителен паметник на архитектурата, за който не съществува прототип ¬– или по-скоро не е запазен по причини, които ще станат ясни на читателя след прочитането на тези кратки бележки. Външният му вид не само че е наподобяван хиляди пъти, но поставя началото на един нов архитектурен тип в църковното строителство на Русия, при което обаче нито едно от копията не постига нито изяшеството на формите и пропорциите на оригинала, нито неговото техническо изпълнение. А съвсем да не говорим за релефите на фасадата, за които също липсват каквито и да е примери в цялата история на руското изкуство. Църквата е включена на едно от първите места в списъка на паметниците на световното изкуство на ЮНЕСКО.

А ето и какво казва за нея Игор Грабар, считан в Русия за най-големият експерт по старото руско изкуство:

„…Церковь Покрова на Нерли близ Владимира является не только самым совершенным храмом, созданным на Руси, но и одним из величайших памятников мирового искусства…”

Единственото сведение за строежа на църквата се съдържа в Житието на Андрей Боголюбски, в което се споменава, че църквата била построена в памет на загиналия [във войната срещу Волжко-Камска България през 1164 година] син на великия князя, Изяслав Андреевич. Старата дореволюционна руска научна литература споменава за разни предания, свързани със строежа на църквата, в които се говорело, че строителите били пленници/роби, доведени „от Булгар”, от където произлиза също и камъкът, от който са издялани релефите. Естествено, съветската наука отрича, а в повечето случаи дори не споменава нищо за такива „неоснователни” легенди. А се казва дори, че имало „палеографически” (sic!) изследвания върху камъка, които опровергавали такива твърдения – едно от тези изследвания, което „доказва”, че такъв камък се среща „под Москва” е публикувано в съветското списание  «Природа», № 9, 1972. с. 48-55 и в интернет:

http://rusarch.ru/florensky1.htm

„Научните доказателства”, естествено, не могат да бъдат оспорвани, още повече, че не се споменава в тях за каменно строителство във Волжко-Камска България, използвано там предимно за монументалните сгради. Но изследването на сходните камъни от Подмосковието не може да обясни защо „руските майстори” не са проявили и на друго място своето майсторство, а само при този уникален „руски” паметник. Като не може да се отговори на въпроса за строителите и каменоделците, участвали при строежа на църквата, съветските автори предпочитат да припишат този строеж на майстори от Средна Европа, без да могат да конкретизират и това свое предположение. Във всеки случай то е по-удобно от приписването строежа на българи.

Някои допълнителни информации за тази църква, които обаче не отговарят на поставените от Торбеш въпроси се дават в руската ВикипедиЯ:

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%8C_%D0%9F%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8

*  *  *

Естествено и тези мои бележки не могат да отговорят на поставените от Торбеш въпроси. А това, че аз никъде не споменавам в моите изследвания за този паметник съвсем не отразява липсата ми на интерес към него. Ще обърна внимание на членовете на форума „Де зората”, че непосредствената приемствена връзка на руската култура с културата на Първото българско царство е съставяла и продължава да съставя една от централните теми на моите изследвания, която застъпвам последователно още от 1979 година. А моят доклад по време на официалното честване 1000-годишнината от покръстването на Киевска Русия, изнесен на международната конференция през април 1988 година в Лайпциг, беше отпечатан в протоколния том на конференцията през 1992 година. Заедно с доклада ми по същия въпрос в Хале, ГДР, през 1980 година и други сродни материали той беше отпечатан в отделна книга и в България, вече изчерпана, но за нея предстои ново издание. Тези материали са също достъпни като pdf-текст в интернет:

Покръстването на русите и България – изследвания

Покръстването на русите и България – допълнение (1/5) с линкове към приложенията

Монетите на киевските князе и монетите на българския цар Петър I

Активен
Торбеш
Гост
« Отговор #4 -: Юли 29, 2010, 20:53 »

Благодаря на г-н Чилингиров за отговора и поместените линкове.
Този паметник заслужава задълбочено изследване и научна обективност, каквато засега руската изследователска школа не може да предложи.  
...
Да се насладим на някои детайли:


 
Наистина са превъзходни тези капители с акантови листа:



И това:



И това:

Активен
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #5 -: Май 23, 2011, 23:12 »

>
...

Книгите ще се продават на 24, 25 и 26 май на щанда на издателство "Алфаграф" - НДК, щанд 0 11

През 1988 година Съветският съюз стартира най-големия в историята международен научен проект, посветен на хилядагодишнината на покръстването на Русия. Честването на това събитие включва много стотици научни конференции, симпозиуми и изложби на всички континенти с участието на най-значителните съвременни историци на културата, изкуството и литературата, които трябва да покажат на цялата световна общественост значението на християнизирането на руския народ, посредством което Русия се приобщава към световната култура като неин равноправен член, на когото по този начин е предопределено да продължи християнската културна традиция, а след разпадането на Византийската империя, считана дотогава като главен представител на тази културна традиция – да продължи също нейната държавна и политическа традиция в рамките на Руската (и Съветската!) империя, за чийто легитимен наследник се обявават през късното средновековие руските владетели.

По същия начин, по който Съветският съюз приобщава за изпълнението на своите политически интереси голям брой видни европейски политици „отвъд желязната завеса”, за изпълнението на програмата по честването на тази хилядагодишнина, проведено в най-значителните центрове на световната наука и култура, се привличат голям брой известни световни учени, които трябва да представят заедно с руските историци, изкуствоведи и филолози, участващи в тези чествания значението на древната руска култура за развитието на световната култура – но преди всичко ролята на руското средновековно църковно изкуство като продължител на античната културна традиция.

За налагането на идеята, според която Русия е законният наследник и продължител на Византийската империя, на византийската култура и на православието, историята трябва да бъде фалшифицирана. И тя се фалшифицира в продължение на цяло хилядолетие. Унищожават се или биват подправени писмените исторически извори – летописи, хроники, документи. И се съчиняват нови – нови документи, нови биографии на действащите лица, нови жития на светии. Унищожават се безценни художествени паметници: украсени с миниатюри и художествени орнаменти ръкописи, а при някои от тях текстовете им се изстъргват и заменят с други или листовете с илюстрации се залепват към други, „свои” ръкописи. Подменят се датите за строежа на църквите и се заменят с нови, „по-подходящи”. Съчинява се цяла културна епоха, в която е трябвало да възникнат творенията на „великото руско средновековно изкуство”.

Въпреки всички тези фалшификации, не съвсем рядко се запазват и следите от заличените изстъргани имена на дарителите и авторите, свидетелствуващи за техния истински български произход. В най-далечните краища на Руската империя се откриват летописи, останали неподправени и разказващи кой и кога е покръстил русите. А в най-стария препис от руската летописна повест, Лаврентиевския препис от 1377 година, въпреки безбройните подправки на неговите протографи се запазва и текстът на Символа на вярата, според който Христос е подобносъщен, а не единосъщен с Бога-Отец. Това е Символът на вярата, изповядвана от апостолическата църква на нашите прадеди от самото начало на християнството, донесено в нашите земи от апостол Павел и заклеймено от византийската „православна” църква като еретическо и „полуарианско”.

Особено място сред материалните свидетелства за истинската история на българската и руската църква са монетите на киевските князе, сечени между 988 и 1019 година, чиито първи емисии са изготвени в български монетарници по образец на монети от български владетели според еталон напълно различен от еталона на византийските монети и украсени с орнаменти и знаци от хералдиката на българската царска династия.

Между стотиците трудове, посветени на това велико събитие и отпечатани в голям брой отделни публикации и сборници, съдържащи изследвания, представени по време на научните конференции и симпозиуми през 1988 година в цял свят, единствен докладът на българския историк Асен Чилингиров, изнесен на немски език пред големия научен симпозиум в Хале и Лайпциг, ГДР, и отпечатан в протоколния том за симпозиума в неговия пълен текст, представя въз основа на неподправени исторически извори и на резултатите от археологическите изследвания истината за покръстването на русите и за ролята на българската църква при това покръстване – както и за ролята на българската средновековна култура при създаването на руската култура.

Книгата на А. Чилингиров дава в български превод текста на този доклад, заедно с текста на неговия непубликуван доклад на международната конференция, посветена на руската средновековна култура в Хале/ГДР през 1980 година и посветен на проблемите, свързани с покръстването на русите, въз основа на историческите извори.
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Anamary
Гост
« Отговор #6 -: Май 24, 2011, 08:24 »


"За налагането на идеята, според която Русия е законният наследник и продължител на Византийската империя, на византийската култура и на православието, историята трябва да бъде фалшифицирана. И тя се фалшифицира в продължение на цяло хилядолетие. Унищожават се или биват подправени писмените исторически извори – летописи, хроники, документи. И се съчиняват нови – нови документи, нови биографии на действащите лица, нови жития на светии. Унищожават се безценни художествени паметници: украсени с миниатюри и художествени орнаменти ръкописи, а при някои от тях текстовете им се изстъргват и заменят с други или листовете с илюстрации се залепват към други, „свои” ръкописи. Подменят се датите за строежа на църквите и се заменят с нови, „по-подходящи”. Съчинява се цяла културна епоха, в която е трябвало да възникнат творенията на „великото руско средновековно изкуство”.

Чудовищно оскверняване на историята!!!
Активен
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #7 -: Октомври 21, 2012, 09:14 »



На днешния ден цененият от всички ни учен, автор и тукашен участник, мой постоянен събеседник, съветник и почитан приятел г-н Асен Чилингиров навършва 80 години.

Не познавам и не съм чувал за друг сънародник в чужбина днес, който в същата степен като него да е посветил научните си дирения и голяма част от личния си живот на едно основно дело: изравянето късче по късче на старата ни история от учените зандани, в които е заточена, освобождаването й от напластяваните върху нея заблуди и лъжи.

От десетилетия Асен Чилингиров работи за възстановяване истината и авторитета на народа, живеещ с хилядолетия в сърцето на Балканите, известен от векове като български народ. За връщането на християнската му и дохристиянска негова култура на нейното законно и доказвано през хилядолетията място - на ключова позиция в цивилизационния процес на Европа.

Асен Чилингиров се налага като автор още през 70-те и 80-те години на миналия век - симптоматично и за жалост не в България, а в Централна и Западна Европа - със свои монографии, сборници и студии по история на българското изкуство. Участва в многобройни научни конференции извън България, пътува, проучва, документира, фотографира и хроникира уникални и от никого другиго несъхранени свидетелства за древната и по-нова българска история на Балканите.

В началото на 90-те години и до пенсионирането си е професор по история на изкуството в Хумболдтовия университет в Берлин.

Не в най-млада възраст Асен Чилингиров откри веднага след появата на първите персонални компютри с присъщия си ентусиазъм компютърното дело (и бе първият ми учител в тази област), овладя сам в детайл тайните на текстовата и графична обработка. От тогава с неуморима жар, на която и много по-младите могат да завидят, той създава и подготвя за печат заглавие след заглавие, публикува сборници както за книжарския щанд, така и за интернет.

И на 80 години Асен Чилингиров е пленен и възхитен както малцина от чудото на света и на живота. Любопитството и любознателността му, осведомеността му в тъй различни области (споменавам само тези, излизащи извън неговата същинска специалност) - от световна политика, през генетика, еволюция и палеогеография, през езикознание и фолклористика до музика, кино, литература... - впечатляват всеки събеседник.

Не остава нищо друго освен да благодарим на Провидението за човека Асен Чилингиров, с който ни е дарило и да пожелаем на рожденика още дълги години здраве и отлично самочувствие, а на нас още много (знам, че поне три вече са в момента в подготовка) негови заглавия.

Честит рожден ден, драги Асене!

Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Anamary
Гост
« Отговор #8 -: Октомври 21, 2012, 11:54 »

С голямо удоволствие и преклонение добавям и моя поздрав към проф. Асен Чилингиров:

Честит юбилей, г-н Чилингиров!
Да сте жив и здрав,
радостта, силният дух и творческото вдъхновение
да Ви съпътстват и през идните години!


<a href="http://www.youtube.com/v/RgtEUr_n9vM?version=3&amp;amp;hl=bg_BG" target="_blank">http://www.youtube.com/v/RgtEUr_n9vM?version=3&amp;amp;hl=bg_BG</a>
Активен
S T B2
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 251


Профил
« Отговор #9 -: Октомври 21, 2012, 18:34 »

С голямо удоволствие и преклонение добавям и моя поздрав към проф. Асен Чилингиров:

Честит юбилей, г-н Чилингиров!
Да сте жив и здрав,
радостта, силният дух и творческото вдъхновение
да Ви съпътстват и през идните години!

 Присъединявам се към поздравяващите.  Честито!
Активен
Страници: [1] Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  "Не хлебом единим жив человек..."  |  Науки  |  История  |  Тема: Асен Чилингиров и неговите трудове на ползу... « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!