Tyxo.bg counter Асен Христофоров - един от пленените Строители
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 19, 2018, 01:40

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Асен Христофоров - един от пленените Строители 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] 2 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Асен Христофоров - един от пленените Строители  (Прочетена 9589 пъти)
slavimir genchev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 200


Профил
« -: Август 11, 2010, 12:47 »



            Асен Христофоров – 40 години от смъртта, 100 от рождението на великия българин.

Познавах  го. Неведомите пътища на съдбата ме сблъскаха  с него, когато не бях прехвърлил десет години. В Говедарци, столицата на Мальовишка Рила. Остави ми спомените за дългите преходи в планината, странна двойка бяхме - един прехвърлил „попрището жизнено” и едно невръстно дете – и още спомени останаха: няколко странни имена на рилски върхове, вкусът на сладко от боровинки, разказите за Лондон, Цариград и Цюрих, обръщението на местните  „професоро”, книжките с автограф, които тогава не прочетох, безкрайните разговори с дядо в селската кръчма, неземният вкус на горски гъби, нелогичният звук на пишеща машина в покоя на боровата гора,  зелена раница, от която вадеше сланина за „чушка-пръжка” под Големия Мечит, нарязаната амбалажна хартия от смесения магазин, къщичката, която не заключваше, защото често я разбиваха,  мирисът на окосена „трава” и овце, големият човек с черни ръце, който наричаше Вуци-дей…

Всичко и всички ги няма отдавна. Преселиха се в безкрая на спомените.

Предлагам ви един текст отпреди две години. Май съм успял да кажа това, което съм искал за уникалния човек и българин. Струва ми се, че е време да го припомня, защото няма никой да го направи. Нашата памет е къса, особено за великите люде, родени по тази земя. Не ще го направят нито пловдивчани, нито шопите от Самоковско, нито литераторите, нито антикомунистите, нито икономистите, нито академичното тяло. А всеки от тях би трябвало. Чичо Асен едните ги обезсмърти, за други престоя невинен в концлагера Белене, а на третите създаде условия за голяма наука. Да не говорим, че конгениално преведе Джойс, Джером Джером, Филдинг, Дж. Лондон, Ем. Бронте… Там, в самотната къщичка без ток на 3 км. от Говедарци, на амбалажна хартия, само в компанията на Вуцидей и дивите животни. Тези, които са чели книгите му, ще открият самобитен автор, може би първия, за който се отнася модерното определение нарация, за присъствието на разказвача в епическия текст.  

А се връща в България с амбицията и възможностите на големия учен-икономист. Преди години един съвременен политикономист ми каза, че черпят/преписват/ от блестящите трудове на Христофоров: Развитие на конюнктурния цикъл в България. 1934-1939. София, Придворна печатница, 1939; Кратък курс по стопанска география. 1945; Конюнктурният анализ на цените. София : Българска наука, 1944. Имало и още много други, но се намирали само в университетските библиотеки. Британски икономисти през 80-те години го споменавали по БиБиСи като първият критик на икономическия модел на социализма. По това време в страната никой не е чувал за него, освен съселяните му от Говедарци. В родния Пловдив отдавна е забравен, имотите на богата фамилия са конфискувани и родата разпиляна.

Преди 40 год. на днешния ден си отиде чичо Асен. Намериха го в къщичката до гората, никой не можеше да каже кога си е отишъл, можело да е  преди ден или два, три…. След това години се носеха слухове за смъртта му. Някои много основателни и упорити. Разбрах за системния тормоз, който е упражняван от ДС върху кроткия човек, за безкрайните обири със съмнения, че  говорил с чуждите радиостанции /??!/, за големия брой изчезнали картини на приятелите Христо Йончев-Крискарец и Наум Хаджимладенов, за приятелството с Георги Марков, за конфликтите му с местните първенци и за много други неща, но късно, много късно.

Познат, до болка познат български наратив.

Дано тук, в Блогария,  дам скромния си дял в двете годишнини – 100 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Асен Христофоров.



       
Под гранитния юмрук на Сахат тепе

И днес името му знаят малцина, а е европейски интелектуалец, писател, учен и преводач, с който не само Пловдив, но и България с основание трябва да се гордее. Просто малцина такива хора е раждала България и мнозина с толкова трагична съдба.

В края на 60-те години на миналия век аптеката в с. Говедарци, където работеше майка ми, често бе посещавана от висок, леко прегърбен странник с челюст "тип Марлон Брандо" и неизменна раница на гърба. Застояваше се дълго, увлекателно разказваше за рилските върхове от Мальовишкия дял, за дивите гъби из гората, за боровинки и горски ягоди. Понякога ме водеше и мен из шубраците и научавах чудни имена на гъби като мръчкула, рижика, масловка, челядинка, пачи крак или гълъбка. Живееше извън селото, досами гората в малка къщичка, в която нямаше нито ток, нито вода и ако не обикаляше рилските поляни, потропваше на стара пишеща машина, но по-често пишеше на ръка по някакви кафяви амбалажни листи, с които тогава в магазина увиваха сиренето. Носех му цели топове от нея. Често питаше за дядо ми и след време се видяха - последва здраво черпене в селската кръчма, което завърши с мълчалив мъжки плач. От тях май за първи път чух "безобидната" думичка „Белене”. Доста години след това разбрах, че прекарали на остров Персин около две години и се прехласвали по най-красивите изгреви и залези, та и тогава си обясних сълзите в очите им. По това време, в края на 60-те години, не ми бяха интересни разговорите на дядовците за планини, гъби и ракия. А са били млади хора - нямали са и 60 години. Какви дядовци?!... Преждевременно състарени мъже. Понякога носеше свои книжки, оставяше ги с автограф и мълчаливо потегляше към самотната си къщичка. Пиеше някакво лекарство с много сложното име "Брадилан", което поддържало сърцето и понякога го носех в къщичката до гората. В тези случаи изпълнявах доставката с удоволствие, защото получавах в замяна дъхаво домашно сладко от боровинки или диви ягоди. Лекарството, изглежда, не му помогна, защото едно жежко лято си отиде от този свят.

Не бе навършил 60 год. Пресели се в отвъдното от любимото му Говедарци със старо име Мацакурово. Сега на негово име в родния Пловдив има улица - поне това направи града за него. Поне това!.

Асен Георгиев Христофоров е роден в Пловдив на 16.12.1910 год. Дядото е мирови съдия, а бащата - адвокат. Началното си образование получава в Берлин и след това завършва като първенец на випуска Роберт колеж в Цариград. По-късно е първият българин, който завършва Лондонския икономически институт и отново като първенец на випуска. Специализира в Кембридж и Оксфорд, откъдето получава покана за престижна работа - английските му преподаватели предвиждат за него бляскава академична кариера, но той предпочита да се върне в България вече като известно име сред европейските икономисти. През 1935-1938 г. е в Главната дирекция на статистиката и създава Статистическия институт за стопански проучвания в Софийския университет. Реформира администрацията на Народната банка. Академичната му кариера е главозамайваща - на 33 год. става доцент в СУ, а на 35 вече е професор по финансови и административни науки. Неговият статистически институт в СУ се финансира от 1934 год. от Фондация „Рокфелер" и Лигата на народите. Там работи със светилата в икономическите науки Оскар Андерсен и Семьон Демонстенов. Големият банкер и политик Атанас Буров казва, че с идването на Асен Христофоров в университета икономическата наука станала съизмерима с тази, за която той мечтаел.

Но... След 9.09.1944 год. Асен Христофоров е обявен за неблагонадежден и през 1947 год.  уволнен от Университета без право да преподава до края на живота си. За "сигурност" комунистическата власт му забранява да живее в София и му отнема жителството. Тъй като е прекалено популярен в научните среди в Европа, властниците същата година се принуждават и се "смиляват" над него, като го пенсионират на... 37 години. В същото време издават Указ за освобождаването му - това май е единственият учен, за който е издаден специален Указ на партията. Не му разрешават да се върне и в родния Пловдив. Тридесет и седем годишният пенсионер е принуден да се засели в рилското село Говедарци, където живее отшелнически до смъртта си.

Междувременно е издал една чудесна книга "Скици из Лондон"/1945/, която е наградена от Фонд "Алеко Константинов" и СБП. В нея по неповторим начин описва студентските си години в Англия. Тя е преведена веднага на английски и претърпява няколко преиздания, а когато от издателството се заинтересуват от автора, отговорът е - "Такъв писател няма". Откъде да знаят хората, че вече е изключен от СБП. И в рилските гори не намира спокойствие този европейски интелектуалец. В един прекрасен ден на 1951 год. е задържан, докато лови риба на реката и с обвинения за "класова неосъзнатост" и „шпионаж в полза на империализма” прекарва две години на остров Персин, Белене. До края на живота си този добродушен човек няма обяснение за "прегрешенията си". В книгата с блестящи есета "Откровения" /1970/ месеци преди смъртта си пише: "И ще призова в помощ филолози, психолози и социолози да обяснят превъплъщенията ми от добър българин и професор в оставка в хрисим, безобиден белогвардеец, от белогвардеец в черносотник, от черносотник в съмнителен елемент, а сетне и във вражески агент. И до днес не успях да прозра в механизмите..."

След Белене Асен Христофоров се връща в красивото село Говедарци и заживява по-отшелнически и по-скромно от Волтеровия Кандит - копае картофите, гледа козички и куче, дори купува два овена и става основател на селското ТКЗС. Сигурно се е надявал да си откупи спокойствието... Между другото, превежда и пише на газена лампа, непрекъснато тормозен от местните и ДС. Разбиват му къщичката... 17 пъти, привикват го перманентно в самоковската милиция, а при единия от обирите крадците задигат дори дипломата му от Лондонския институт, за която интелектуалецът и не съжалява в трагедията си - "Защо ми е? Никой няма да ми разреши да я използвам за работа".

Та в тези условия Асен Христофоров извършва истински подвиг с преводите си. Без речници, без подсрочници, без ток превежда хиляди страници. За първи път в Източна Европа е преведена "Дъблинчани" на Джеймс Джойс, считана за непреводима поради изумителния интелектуален заряд в нея; на български език вижда бял свят класическата "Трима в една лодка" на Джером К. Джером и още "Брулени хълмове" на Ш. Бронте, "Белият зъб" на Дж. Лондон; от преводите на Христофоров научаваме за Хенри Филдинг и още за хиляди, хиляди страници на англоезични автори. На литературна конференция в Лондон шекспироведа Марко Минков казва: "В България има един човек, който знае английски език по-добре от тукашните филолози. Името му е Асен Христофоров". Веднъж по някакъв повод се заговорихме с покойния Стефан Савов за преводачите /нали и той е работил като преводач/ и при споменаване името на Христофоров, шефа на Демократическата партия коментира така: "В Съюза на преводачите имаше един гений и това бе той". Години по-късно чух, че преди да емигрира Георги Марков-Джери е носил свои сценарии на Христофоров за превод на английски.

В свободното си от преводите време Асен Христофоров написа и някои литературни бисери, които тепърва ще бъдат преоткривани - изумителната "Мацакурци"/1958/, на която след жесток натиск е принуден да смени името на "Вуцидей" /1962/, историческата сага "Ангария" /1960/, "Иманяри" /1965/ - поетичен разказ за една трагична любов, както и пътеписно-рустикално-пасторалните "Скици из Рила", "В дебрите на Рила", "Трима с магаре из Рила","Искровете","Откровения".

След 1990 год. за забравения автор бе напомнено единствено от Светлозар Игов, Димитри Иванов и Йордан Василев - нашата литература сякаш няма рецептори вече за такива ерудити. Уникалната "Вуцидей" е всъщност първообраз на "Хайка за вълци" - със същите конфликти, аналогични герои и мрачен хумор. Христофоровият герой Вуцидей води епична борба срещу колективизацията и събира позивите на Шести американски флот с надеждата да дойдат по-скоро и спасят овцете му от ТКЗС. Провежда личната си война първично и ожесточено, доверявайки се единствено на автора, който го обезсмърти. Но всъщност книгата трябва задължително да се прочете - читателят ще открие един първичен български екзистенциализъм в рилските дебри. Христофоров в творчество си ще противопоставя божествената красота на Рила с населяващите я първични, вечно хитреещи шопи, за които света стига до Искър, личния егрек и зелника. Най-много до Самоков. Хората, които познават творчеството на писателя отшелник са единодушни, че това е най-съвършеният стилист. Самобитният и брилянтен език на автора прави четенето на книжките му удоволствие. В тях ще открием и един причудлив свят на груби и сантиментални странници, населяващи планината около рилските езера, ще провидим в авторовите разсъждения тънкия народопсихолог. Удоволствие за читателя е чудният и свеж хумор в галерията от попове, монаси и овчари. В това общество на доброволни отшелници Христофоров намира и творческото си успокоение, принуден да живее с достойнството на английски благородник, какъвто всъщност е. Принудителното бягство като спасение и стилното съвършенство в езика като мъничко себедоказаване - това е истинската същност на този изумителен ерудит и пантеист.

Ходил е до София само за ден-два да си занесе преводите или книжките, да се види с пловдивските си приятели като леля Ивон /съученичка от Роберт колеж/ и поговорят за отнетата й аптека "Калмар", да му напомнят, че е "опак човек" /така започва "Вуцидей"/ и отново да поеме към планината. Пловдив е посещавал вече много, много рядко, но в последната си книга с есета "Откровения" /1970/ оставя най-поетично написаните страници за родния град. Прочетете малка част от произволно избран текст: "Пловдив! И площад "Преслав" под гранитния юмрук на Сахат тепе с Часовниковата кула на върха, която още не можех да видя... И къщата по северната страна на площада - двуетажна, най-близка до тепето, цялата боядисана в жълто... От нея тръгнах по света. Живял съм с години в Цариград и Лондон, с години или само с месеци в Берлин и Кийл, в Париж и Женева; опивал съм се в майски нощи от светлините по двата бряга на Босфора или от малкия Ерос, тъй хрисим сред омайната феерия на площада Пикадили; прехласвал съм се денем в дивното Цюрихско езеро с неговите щръкнали на възбог брегове и нощем в приказния остров сред Дунава в Будапеща, откраднал сиянието на звездите; виждал съм и други чудеса в тая стара, измъчена Европа и често се завръщах унил и потиснат. Но щом свърнех към Пловдив, към оня площад с жълтата къща под тепето, странен трепет прогонваше унинието и топлинка сгряваше сърцето. Такава е магията на родния кът!".

Сякаш се е прощавал Асен Христофоров в последните си месеци и с Пловдив! Там някъде из рилските красоти...

Градът ни е беден откъм европейски интелектуалци, откъм писатели също, а дали този горд българин заслужава само една улица в родния Пловдив?! Едва ли, но поне може да го прочетем.


Активен
slavimir genchev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 200


Профил
« Отговор #1 -: Август 11, 2010, 12:49 »

http://parasol.blog.bg/izkustvo/2010/08/10/dopylnenie-kym-postinga-na-toross-za-asen-hristoforov.589504


Ето такива гении и таланти като Асен Христофоров българските болшевики са убили или натирили в лагери, затвори и гори тилилейски, за да се разпищолят в името на "народа", който развалиха, развратиха и превърнаха в стадо. За да го унижават и днес...

Разни тъпи комунистически мекерета, подлоги и откровени слуги които не са чували за Асен Христофоров, ни призовават да не гледаме в миналото, да се обединим, да станем единни и да ... вървим напред. Не, не и с вас, лицемери!

Ето, вестникът на ченгето Тошо Тошев пише в специална рубрика кой пореден бездарен комунистически "поет" има рожден ден, че и го подсеща да почерпи за своята 70, 75 или 80-годишнина!
 
А Асен Христофоров е умрял като куче, ненавършил 60 години! Колко още ценни неща би успял да сътвори, ако бе живял още, както живеят с орлите червените бездарници, от които бъдещите поколения и ред няма да знаят. Защото тогава ще грее звездата на писатели като Асен Христофоров - един от големите творци на България.









Прилагам и няколко факсимилета от текста на "Вуцидей", за да видите какъв блестящ прозаик е Асен Христофоров, колко сочен, звучен, изразителен и изобразителен е неговият език, как под гениалното му перо оживяват хора, дървета, животни, птици, цялата природа.







Ще му дишат праха всички червени бездарници - и минали, и днешни, - а ние ще разпространяваме знанието и истината за Асен Христофоров. Никаква прошка за моралните и физическите убийци на българските гении!




Активен
Goussev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 106


Профил
« Отговор #2 -: Август 11, 2010, 16:17 »

"-Ага вуци, ага!"
Активен

God doesn't ask us about our CAPability but our AVAILability.
В. Кандимиров
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 68



Профил
« Отговор #3 -: Август 12, 2010, 09:17 »

 И аз го познавах. Моите родители имаха общи познати с него (по англофонска линия. Тогава говорещите английски бяха много малко). Беше хубав и излъчващ сигурност мъж и жените го харесваха, доколкото съм могъл да преценя тогава (на по-малко от десет годишна възраст).
През лятото баща ми ме водеше в почивната станция на печатарските работници в Говедарци. (Строена е през тридесет и някоя година. Намира се над селото, в самата гора. Съществува и днес, но не знам за какво се ползува). От там сме ходили до къщата му, която се намира на по-малко от километър. И до днес си спомням един "гъбарски" разговор с него - как се готвят лютиви млечници и в колко води се варят.
Много по-късно, когато четох книгите му, а той беше вече покойник, усетих колко  много е трябвало да се съобразява с времето, в което живее, за да излязат на бял свят. И все пак е успял да каже всичко - едно в прав текст, а другото се чете между редовете. Стах ме е само, че някой ден няма да има  кой да разбира второто.
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #4 -: Август 12, 2010, 10:30 »


сп. Лик от май 2004 г.

"... сборника разкази “Дъблинчани” в превод на незаслужено огорчения приживе писател Асен Христофоров (преподавал в Лондон и владеел еднакво езика на ирландците и на селяните в Говедарци)......."
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #5 -: Август 12, 2010, 12:47 »

 От сборника "Антитоталитарната литература", където съсъставител е нашият уважаван съфорумник Вихрен Чернокожев, можете да прочетете: " Непретенциозната проза на Асен Христофоров и проблемът за антитоталитарната литература" от Николай Аретов.

" През двадесет и петте години от "Скици из Лондон" (1945г.  ) до " Откровения"( 1970 ) се променя и българската литература, появяват се нови идеи и нови изразни средства, а ерудираният отшелник от Говедарци не просто ги е доловил, той самият се е развил успоредно с "представителната" литератураа  от онова време в която вече присъства и един Й. Радичков, а и други неординарни явления....."
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #6 -: Август 12, 2010, 13:22 »

Из "Скици из Лондон"
Асен Христофоров

I. Първи впечатления

1.

Париж през август 1931 година, по време на паметната колониална изложба.

Десетки хиляди чужденци от всички краища на света са си дали среща в многомилионния град. Те се лутат из изложбените палати, скитат из булевардите, пълнят локалите. Жегата и врявата са непоносими.

Движението, шумът и зрелищата продължават до късно след полунощ. Човек остава с чувството, че се намира в някакъв нов, съвременен Вавилон.

Чувствам, че истинският Париж притежава по-друг образ от този, който показва на модерните вавилонци. Съкратявам и без това краткия си престой в града на краля-слънце и продължавам. Северната гара гъмжи от народ. Синият експрес бавно потегля всред шум и крясък. Стоя безучастен и самотен в коридора на вагона, на път към далечна, непозната Англия. Мечтая, и крилете на младостта ме носят вихрено към също така далечно и непознато бъдеще.

След време влизам в купето и заемам единствения свободен ъгъл. Срещу мен огромен разтворен вестник, зад вестника дим от зловонна лула. В другия насрещен ъгъл също огромен вестник, зад който се вие дим от друга зловонна лула. На моя ред, в ъгъла, дама на средна възраст, разтворила цветно списание. Вестниците бяха „Таймс", а списанието - хумористичният „Пънч"; неизбежни спътници на пътуващия англичанин.

Продължава >>>тук

<a href="http://2.bp.blogspot.com/_-Bu-uiGW0sM/SdDgMFD7ecI/AAAAAAAAALA/Bpey4q55Lcg/s320/100_3045.JPG" target="_blank">http://2.bp.blogspot.com/_-Bu-uiGW0sM/SdDgMFD7ecI/AAAAAAAAALA/Bpey4q55Lcg/s320/100_3045.JPG</a>


Активен
Вихрен Чернокожев
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 53



Профил
« Отговор #7 -: Август 13, 2010, 16:29 »

През м. октомври 2010 г. проф. Николай Аретов организира в Института за литература - БАН Национална научна конференция за 100-годишнината от рождението на Асен Христофоров.
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #8 -: Август 19, 2010, 09:06 »

http://templar.blog.bg/politika/2010/08/12/nepoznatiiat-asen-hristoforov.590137

Непознатият Асен Христофоров



Отдавна не бях писал за истински големи хора. Нищя боричкания между джуджета Не е във властта ми да променя неприятното усещане че живея сред ... няколко милиона анонимни археолози . Това, което обаче отвътре някак ме влече е, да се опъвам срещу  мрака на забравата по отношение на онези единици, или десетки, а вероятно и стотици хора, които са били от световна класа и които са били смляни от ш... комунисти, за да може на тяхно място да избуи ерзац интелигенцията на соца, която по своя смъртоносен провинциален образ и подобие възпита поколението на чалга-планктона - биомаса, възхищаваща се от патриотизма на Слави и от политическата мъдрост на Доган и жално жалеща мавзолея на Г.Димитров, който бил бил част от историята. А има и друга България.

И така:

Тази година се навършват 100 години от рождението, а онзи ден - 40 години от смъртта на Асен Христофоров - блестящ икономист, преводач, ерудит, човек с изключително образование и чудовищна обща култура.  Човек, който ако имаше късмета да живее в нормална страна щеше да е нобелист, министър, бизнес-гуру, със сигурност щеше да е богат и известен. Вместо това умира на 60 години, изселен, забранен, лишен от правото да преподава до края на дните си.

Чел съм две от прекрасните му книги: Вуцидей и Иманяри. И двете с пълно сърце съм вписал в проекта си "100-те книги".

Името му е напълно неизвестно, дори за много хора с претенции, от онези, които лесно се обиждат.

Кой е Асен Христофоров:

Продължава тук
Активен
slavimir genchev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 200


Профил
« Отговор #9 -: Август 31, 2010, 04:17 »


Вуцидей“: автобиография, антиутопия и факшън

100 години от рождението и 40 години от смъртта на проф. Асен Христофоров

Когато прочетох за пръв път „Вуцидей“ на Асен Христофоров, когото знаех като преводач на „Трима души в една лодка“ от Джером К. Джером и „Дъблинчани“ от Джеймс Джойс (достатъчно трудни, впрочем, като стил и език автори според мнозина специалисти), освен удоволствието от четенето и гузното неудобство за лично, но толкова закъсняло откритие на великолепен белетрист, изпитах и чувство на недоумение: как е било възможно изобщо да излезе през ситото на тоталитарната цензура книга, в която неприкрито се осмиват както процесът на създаване на ТКЗС, така и очевидният му провал още през първите години на насилственото коопериране?

Още повече след като всички са били наясно, че авторът е уволнен от Софийския университет, защото е бил критично настроен към новата власт и към лансираната държавна планова икономика, която един истински икономист, завършил в Англия, не би могъл да приеме нито на теория, нито на практика.

Всъщност всички книги на Христофоров са били издавани – и преводните, и неговите собствени. Това говори красноречиво за лицемерната и привидна „доброта“, за перфидността на комунистическия режим: неудобният от партийна и политическа гледна точка икономист и критик е уволнен, отнето му е софийското жителство и му е забранено да живее в родния Пловдив, а същевременно щедро и великодушно е оставен да преживява „на воля“ в дълбоката селска действителност, едва свързвайки двата края с писателски и преводачески труд, като дори критичните му текстове са били оставяни да видят бял свят. Има и друго обяснение: властта е била дотолкова сигурна в „окончателната победа на социализЪма“, че не би имала нищо против някоя и друга заядлива забележка от страна на очевидно обезсиления класов и партиен враг, колкото да изпусне малко пара. Или обяснението е в обстоятелството, че книгата е издадена в издателство „Български писател“, като неин редактор е бил не кой да е, а Ивайло Петров, комуто темата за насилственото коопериране е особено близка и който може би още по онова време (1958- 1962 г.) вече е бил набелязал основните моменти от своята творба „Хайка за вълци“.

Не това обаче е целта на моето по- скоро публицистично, отколкото литературоведско изложение, както не е и да правя литературен анализ на творбата, която авторът е определил като повест. Смятам „Вуцидей“ за `художествен роман от висока класа, въпреки че, от една страна, книгата е чисто автобиографична, а, от друга, след всеки прочит не ме напуска впечатлението, че героите и техните съдби са художествено истински, но по такъв начин, както са живи и истински само създадените от въображението на голям художник персонажи. Това не е странно, след като е добре известно, че онова, което се случва в живота, не винаги е толкова правдоподобно, колкото онова, което се описва в художествена творба.

Прави впечатление, че Асен Христофоров – внук на мирови съдия и син на адвокат, сам завършил икономика – проявява блестящи езикови познания: и по отношение на английския език, и по отношение на родния български. Дали би продължил така усърдно да се занимава с писателска и преводаческа дейност, ако комунистите не бяха го изгонили от университета? Не ми се иска да гадая, защото знам, че, първо, шило в торба не стои, и, второ, човек може да изпадне в състоянието на краен цинизъм, какъвто демонстрира мой познат, казвайки по повод „случая Асен Христофоров“:че „то всяко зло за добро – изселили го, но пък за сметка на това той написал такива чудесни книги!Иначе нямаше да ги напише!“

По този повод само мимоходом ще спомена: този т. нар. случай (който обаче не е единичен, както е добре известно) показва за сетен път колко по- висш е духът пред грубата сила на работническо- селската власт, която въртя безнаказано сърп и чук в България цели 45 години! Оставен на произвола на съдбата и почти без препитание, този истински български интелигент, интелектуалец и мислител показва на „победилия“ овластен градски и селски лумпениат своето превъзходство по неподражаем и непредсказуем начин – чрез явния или прикрития си талант на човек, хуманист, писател, преводач. Асен Христофоров сам побеждава и системата (става, например, по собствените му думи от „професор по икономика професор по гъбите“, защото интелигентният човек знае и две, и двеста), и средата, и природата, за да утвърди непреходните ценности на естествените човешки права и свободи, които бяха потъпквани насилствено у нас от комунистическите лакеи на Москва по време на републиката на работниците и селяните, от чието име управляваха комунистите.

Естествено, отчитам факта, че две години преди излизането на „Мацакурци“ се е състоял прословутият „априлски“ пленум на ЦК на БКП, който развенчава култа към личността и прокламира връщането на лениновите норми на партиен и държавен живот.

Що се отнася до изкуството, смекчават се донякъде класово-партийните изисквания, според които „поетът първо е гражданин, а после – творец“, припомня се марксовото изискване за повече художественост и по- малко тенденциозност в изкуството; изобщо отпуска се донякъде идеологическата хватка, но много скоро априлските „екстри“ ще бъдат отново замразени във фризера на догматизма.

Тъй или инак, социалистическият реализъм остава единственият меродавен „художествен“ метод, комунистът е положителният герой на епохата, а гръбнакът на българската литература – политически. Естествено, Асен Христофоров със своя „лошокласов“ произход и английско образование не може да се радва на доброто отношение, каквото партията- кърмилница има към казионните певци на социалистическото строителство. Освен това вече е лежал без присъда и две години в Белене (1951- 1953 г.) и трябва повторно да се върне в Говедарци, за да заживее сред познатите си вече герои.

Понеже по- горе засегнах бегло въпроса за жанровото определение на „Вуцидей“, тук бих добавил, че романът е и едно от първите произведения у нас, които бихме могли да причислим към нашумелия в началото на 70- те години на миналия век (ако не бъркам)  „факшън“ – тази модерна за времето си смес от факт и фикция, произвеждаща вълнуваща художествена проза върху основата на действителни събития, истории, случки, хора, места. С хвалебствени отзиви по онова време се появи у нас романът „Хладнокръвно“ от Труман Капуоти. Разбира се, уточняваше се, че на основата на чисто фактологичното авторът би могъл да прояви (и обикновено го прави) и своето художническо въображение, т.е. да доизмисли тук или там по някой правдоподобен детайл или елемент, за да постигне по- въздействащо обобщение.

 
„Вуцидей“ като факшън

Текстът продължава тук

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=318&WorkID=16917&Level=1
Активен
Торбеш
Гост
« Отговор #10 -: Август 31, 2010, 11:16 »

Сполай Ви (ако има такава форма на израза), г-н Генчев, за този чудесен текст и изобщо за това, че ми открихте този автор.
Така и не бях забелязал, че преводач на две от любимите книги в библиотеката ми е един и същи човек и то с такова могъщо перо!
"Шило в торба не стои", за щастие тази поговорка се оказа вярна - за мен Вашите усилия, свързани с този голям автор, имат стойността на крупна археологическа находка с много висока стойност за нашата култура. Още един път благодарности и бъдете здрав!
Активен
Goussev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 106


Профил
« Отговор #11 -: Август 31, 2010, 11:21 »

Естествено, отчитам факта, че две години преди излизането на „Мацакурци“ се е състоял прословутият „априлски“ пленум на ЦК на БКП...

Стечение на обстоятелствата ме "сблъска" с близки на автора на "Вуцидей"  хора. В края на 80-те (1971-1980) и началото на 90-те (1981-1990) по университетска линия ми се случи да се запозная с брата на автора - проф.Веселин Христофоров от ВИИ "Карл Маркс", както и с неговата (на проф.Асен Христофоров) очарователна племенница - Албена Христофорова. Разговорите ни - освен на баналните университетски теми - непременно се отбиваха и в руслото на изумителния и неподражаем селски епос, известен като "Вуцидей".

От тези най-близки хора на писателя знам, че той е бил не твърде долюбван от местното население, което смятало себе си за опозорено с тази книга. По-късните ми контакти с хора от Говедарци потвърдиха това. Впрочем, по подобен начин са се отнасяли и не само "шопите"-мацакурци, но и героите на Чудомир - "планинците" от село Турия, обезсмъртени в писанията на големия шегаджия (не мога да приема, че крадливостта е характерна за шопите, нито пък сръдливостта - за планинците). Иди ги разбери... човекът ги обезсмъртил, а те му се цупят!

Що се отнася до допускането на творба като "Вуцидей" да види бял свят по онова време, нейното появяване подсказва поне две хипотези: първо, не всичко по времето на социализЪма е било само "черно" или само "бяло" (както днес единайсетоноемврийци изтъкват в опит да си изградят образ на борци - постфактум - срещу тоталитаризма); и второ, публикуването му по някакъв начин е обслужвало ако не стратегически, поне тактически, интереси на преобладаваща част от тогава управляващите [случайно ли, според вас, бяха допуснати на сцената бардове като Висоцки, Окуджава, Евтушенко, а в същото време  автентични борци срещу загниващата система с години търкаха наровете на Софийския Централен, Пазарджишкия, Старозагорския - пример - Янко Н. Янков-Вельовски?;  в едно от интервютата си Висоцки  споменава за свой концерт, изнесен през осемдесетте години на ХХ век (1971-1980) на неизвестна сцена пред непозната, но изключително възторжена публика - оказало се, че това е част от личния състав на КГБ на Грузия...); впрочем, сериозната подготовка и в България за "обръщане на резбата" е започнала   още в далечната 1975-а, когато под ръководството на тогавашния министър на Външните работи Петър Младенов се сформира свръхсекретен екип от специалисти, предназначен да разработи план за свалянето на Тодор Живков и трансформиране на част от червените комунисти в тъмносини капиталисти; отказът на младия тогава перспективен автор на дисертация на тема "Прогностика" Янко Н. Янков-Вельовски да участвува в заговора го захвърля за шест години по социалистическите зандани (ако не изпитвате интелигентски мързел, а истински се интересувате от истината, можете да погледнете в  http://iankov.blogspot.com/2007/07/blog-post_4398.html )].

Съзвучна на темата на "Вуцидей" е забравената днес, но изключително честна, правдива и емоционално поднесена книга на забележителната българска етноложка Елена Огнянова "Ние, шопето..."   Авторката описва не по-малко колоритно и затрогващо огромния потрес от колективизацията, причинила кончината на не един и двама Вуцидейци в този недолюбван от набедената българска интелигенция регион. Допускането до публикуване на "Ние, шопето..."  също не е било извън периметъра на "Страната "Х" след момента "Т"  ( http://iankov.blogspot.com/2007/07/t.html   http://iankov.blogspot.com/2007/07/blog-post_22.html http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_4331.html ).

Което подсказва, че "Вуцидей" и Асен Христофоров са "повлекли крак" не само за "Хайка за вълци" и Ивайло Петров, но и за "Ние, шопето..." и Елена Огнянова.

Уви, само нищожен процент от бъдещите интелектуалци ще се опитат да прогледнат за истината зад тривиално необяснимата поява на тези каверзни книги в онова страшно време.

За тях проф. Янко Н. Янков-Вельовски удря камбаната днес - той е наясно, че гласът й целенасочено е  заглушаван - както от властите, така и от интелигентствуващи съвременни интелектуалци - свили се в удобната си филистерска черупка.

Но биещия камбаната го бият - е, не улучиха главата, но поне счупиха рамото на пет места...

Някой в този форум да си спомня за 21 юни 2010 година? Да е казал нещо повече от две-три думи по повод на опита за убийство? Да е излязъл с протест в защита на човека, юриста, правозащитника, учения, политика?

Или поне да не е възпрепятствувал протеста срещу насилието над биещия камбаната?!



Активен

God doesn't ask us about our CAPability but our AVAILability.
slavimir genchev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 200


Профил
« Отговор #12 -: Септември 02, 2010, 09:53 »

Уважаеми съфорумци, на адреса по-долу е страницата на групата във Фейсбук за популяризиране на творчеството на Асен Христофоров. Както стана ясно, мнозина не просто са чували за него, но са го познавали лично или са слушали за него от родителите си. Така че ако се включите в групата (необходимо е да имате профил във Фейсбук), вашите постинги ще стигнат до още повече хора. А това е и целта!




http://www.facebook.com/pages/Da-reabilitirame-licnostta-i-tvorcestvoto-na-prof-Asen-Hristoforov/136207379758046?v=app_2373072738&ref=mf#!/pages/Da-reabilitirame-licnostta-i-tvorcestvoto-na-prof-Asen-Hristoforov/136207379758046?v=wall&ref=mf
Активен
slavimir genchev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 200


Профил
« Отговор #13 -: Септември 02, 2010, 17:23 »

Милене, благодаря ти! Знам, че това прехвърляне изисква време. Така нещата са по-прегледни. Ако се повявят още мнения, ще пускам линкове във Фейсбук.
С радост научих от съобщението на Николай Аретов, че се подготвят множество инициативи във връзка с годишнината.
Прав ще се окажеш: Асен Христофоров е бил от пленените, но все пак Строител! В пряк и преносен смисъл!
Нека и ние дадем малък принос за пълно осветляване на делото и живота му!
Христо Марков разполага с информация за "престоя" му в Белене и за уволнението му от университета, скоро ще ги публикува и в блога си, и в "лицевата" книга.
Благодаря ти още веднъж, бъди здрав!

 
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #14 -: Септември 02, 2010, 20:27 »

(От ФБ чрез Милен и Славимир)
http://ilit.bas.bg/bg/projects_nova_lit.php

  Институт за литература




100 години от рождението на Асен Христофоров (съвместен проект с Национален литературен музей, Център за либерални стратегии, Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Централен държавен архив, Българска народна банка)
Ръководител: ст. н.с. І ст. дфн Николай Аретов
Участници от ИЛ: ст. н.с. І ст. дфн Николай Аретов, проф. дфн Светлозар Игов, н.с. д-р Николета Пътова. Други участници: Румен Аврамов (Център за либерални стратегии), Иван Звънчаров (Национален литературен музей), Румяна Койчева, д-р Николай Папучиев (Софийски университет), проф. дн Кристина Петкова (Институт по социология) и др.


През 2010 година се навършват 100 години от рождението на писателя и учения проф. Асен Христофоров (1910-1970). Досега практически липсват научни изследвания за него, а критическите текстове са неадекватно малко. Икономическите му трудове са потънали в забвение, а архивът му съхранява негови непубликувани литературни и мемоарни творби. Проектът има амбицията да потърси мястото на Ас. Христофоров в българската литература и да представи на днешните читатели неговото творчество.

Проектът предвижда през 2010 г. да се организира:

   1. Научна конференция в НБКМ (ноември).
   2. Изложба в НБКМ (ноември). При възможност изложбата ще бъде представена в Пловдив (родния град на А. Христофоров) и Самоков.
   3. Издаване от Българска народна банка на тритомник „Икономически трудове и Документи” на Ас. Христофоров. Съставителсто и обща редакция Румен Аврамов.

Проектът предвижда през 2011 г. да се публикува:

   1. Материали от конференцията в научни периодични издания.
   2. Асен Христофоров. Избрани литературни произведения и архивни материали. Съставител Н. Аретов. Съвместно издание на Националния литературен музей и издателство "Кралица Маб".
   3. Николай Аретов. От Лондон до Мацакурци. Пътят на писателя Асен Христофоров. (Работно заглавие). Издателство "Кралица Маб".

Активен
Страници: [1] 2 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Асен Христофоров - един от пленените Строители « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!