Tyxo.bg counter Престъпления на Червената армия
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 20, 2018, 09:02

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Архивът на "Де зората" (юли 2006 - февруари 2010) е тук: http://de-zorata.de/sites/forum
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Трагедията на Русия - трагедия на Европа  |  Тема: Престъпления на Червената армия 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Престъпления на Червената армия  (Прочетена 7860 пъти)
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« -: Юли 20, 2010, 09:56 »


Началото на тази тема се намира тук: http://de-zorata.de/forum/index.php/topic,616.0.html


септември 03, 2008, 20:25

Това което ще се види тук като кадри и спомени за масовите престъпления на нахълтващата в Европа съветска Червена армия важи с пълна сила и за върлуващите днес, докато ние си четем, пишем, пием и ядем на спокойствие, руски варварски пияни садисти-мародери в Грузия.

Затова е полезно да си го припомняме, за да не отслабва у нас чувството на отвращение и непримиримост към тези варвари и към престъпната им държава:

<a href="http://www.youtube.com/v/DYfZ_Hu7pWo&amp;hl=en&amp;fs=1" target="_blank">http://www.youtube.com/v/DYfZ_Hu7pWo&amp;hl=en&amp;fs=1</a>

Престъпления на Червената армия (спомени на очевидец)
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Мариан
Гост
« Отговор #1 -: Ноември 10, 2010, 16:12 »

Във връзка с въпроса какво е правила съветската армия в България след 9 септември 1944 г. предлагам на вниманието ви част от една молба на Георги Димитров до Йосиф Сталин и Вячеслав Молотов от 22 септември 1944 г. :

"Пристигналият в Москва на 20 септември 1944 г. т. г. член на Политбюро на ЦК на Българската компартия  и член на българската правителствена делегация при маршал Толбухин др. Димитър Ганев е упълномощен да информира за събитията в България и за дейността на комунистическата партия и Отечествения фронт, а така също да постави и изясни тук следните най-важни и спешни въпроси:

3. По българското черноморско крайбрежие засега е забранен риболовът. За голяма част от селата риболовът е единственото средство за съществуване. Заедно с това ежедневната загуба на около 100 тона риба много затруднява продоволственото положение на значителна част от населението. Молбата е съветското правителство да разреши този риболов.

4. ЦК на Компартията и правителството молят да се даде на българското правителство да осъществи своите прерогативи и в заетите от Червената армия територии. Всичко, което е необходимо за удовлетворяването на нуждите на Червената армия – освободителка, българското правителство е готово да осъществи чрез своите органи по места.

5. Известни са редица случаи на насилия по отношение на местното население на завзетите територии от някои военнослужащи от тиловите части на Червената армия. Така например:

а) произволно се отнемат от местното население работен добитък, каруци, хранителни продукти без знанието на местната власт и без да се оформи по съответен начин изземването на животните и хранителните продукти;

б) произволно се изземват държавните и гражданските частни превозни средства и смазочни масла. Това води до срив на есенната сеитба;

в) някои военнослужащи в пияно състояние нахлуват през нощта в частни домове в градовете и селата, а в някои случаи изнасилват жени и убиват мъже. В с. Дивдядово, Шуменски район, е убит заедно с други стар член на комунистическата партия."

 

Източник: ЦДА, ф. 146 б, оп. 2, а.е. 1765, л. 106-110
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #2 -: Ноември 27, 2010, 02:03 »

Русия призна:
Сталин е наредил клането в Катин




Държавната Дума на Русия призна с декларация, че хилядите полски офицери, избити през 1940 г. край Катин, е "престъпление" по пряко нареждане на Сталин и на други съветски ръководители.

Депутатите изразиха своето съчувствие към всички жертви на необосновани репресии и на техните роднини и близки, съобщиха световните агенции, цитирани от "Фокус" и БГНЕС.

Продължава тук
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #3 -: Ноември 27, 2010, 02:23 »

 Навярно след години наследниците на Путин ще признаят официално истината за Втория Катин.


От полския Катин до нашия катун
By Иво Инджев ⋅ ноември 26, 2010 ⋅ Post a comment

Държавната дума на Русия прие в петък декларация, в която се казва, че ръководството на СССР е отговорно за разстрелите на полски граждани в Катин през 1940 г., съобщи агенция Интерфакс.
„Катинското престъпление е било извършено по прякото нареждане на Сталин и други съветски ръководители“, се казва в декларацията, озаглавена „За Катинската трагедия и нейните жертви“.
В проекта за декларацията, цитиран предварително от ИТАР-ТАСС и полския вестник „Газета виборча“, се посочва, че преди 70 години служители на НКВД са разстреляли хиляди полски граждани, държани във военнпленнически лагери и затвори в Украинската ССР и Белоруската ССР.
Години наред официалната съветска пропаганда приписваше това злодеяние на нацистите, което пораждаше у полския народ гняв, обида и недоверие, се казва в текста на декларацията.
Проектът на резолюцията бе представен пред Думата от председателя на комисията по международни въпроси Константин Косачов, който призова членове на долната камара на руския парламент да гласуват „за“.
„Този исторически документ е важен не само за руско-полските отношения. Той е важен много повече за самите нас“, каза Косачов. Той напомни, че президентът Дмитрий Медведев и премиерът Владимир Путин са заявили, че вината на ръководството на СССР за Катинската трагедия трябва да бъде призната.
Против приемането на декларацията гласуваха всички депутати от Комунистическата партия на Русия. Те заявиха, че тази позиция на Държавната дума ще стане „фалшификация на историческите събития и преразглеждане на резултатите от Нюрнбергския процес“. Депутатите комунисти предложиха редица поправки в текста на декларацията, но нито една от тях не бе приета.
В началото на декември се очаква руският президент Дмитрий Медведев да посети Полша. ( Медиапул)

Тази информация няма как да не предизвика размисли по аналогия. Преди всичко поляците отново показаха борбеност и постигнаха почти невъзможната цел да накарат “непогрешимите” наследници на СССР да си признаят “грешката”.

Нищо подобно, ама дотолкова НИЩО, че е тъжно и унизително, не се случва у нас. Дочува се понякога мрънкане от българска страна ( да не кажа скимтене, че ще си помислите за българското кученце с гръцкото име Йорго), че Москва трябва ни върне откраднатите архиви. Бащицата Путин, както стана ясно от стенограмата за разговора в София, бил склонен да помисли какво може да се направи…

Време е България да направи нещо, за да научат самите руснаци, че на българската територия не е бил убит нито един техен войник и това лишава от основание съществуването на паметниците на тяхната, окупационна по отношение на неутрална България, червена армия. Трябва сами да пожелаем да махнем тези безмълвни стражи на съветския комунизъм, наложен със сила от СССР на България и да го съобщим за осмисляне на Русия с изричната забележка, че в това осъзнаване на българите и в тяхното (евентуално) пробудено свободолюбие няма никаква русофобия, а е комунофобия . Същата, която накара руския президент Борис Елцин да забрани КПСС. Само 8 месеца по-късно, сключвайки в София споразумение за дружба с България, Елцин няма как да е искал в т. 14 от него да се защитава правото на съветския комунизъм да стърчи над България под маската на един разкрасен Сталин– стига да е осъзнавал, че това е всъщност паметник на диктатора и на сталинизма, а не загинали съветски воини. Договорът дава изричното право на българската страна да променя каквото и да било по отношение на паметниците на своя територия, смятани за свързани с Русия, при уведомителен режим за тези намерения от една година.

Въпросът е, че подобно на поляците, трябва сами да поискаме да ни зачитат. Който не уважава себе си, не може да разчита на чуждото ува

   1.

      Г-н Инджев, с цялото ми уважение, поправете се само за едно нещо написано: разграничете руски от съветски войници. Руски и финландски кости лежат в земята ни все пак. А съветски – наистина, не. Моля Ви… Нали приемате, че днешна Русия не е приемник само на СССР и Червената армия е само една част от историята. Както днешна България не е приемник единствено на НРъБъ, нали? А за ком-паметниците съм съгласен с Вас.С уважение.

      Posted by garan4e | ноември 26, 2010, 17:10
   2.

      Айн Ранд ми каза, че за твоята болка лечение няма, GARAN4E!!!

      Posted by syneidesys | ноември 26, 2010, 18:05
   3.

      Ако харесвате публикациите и гражданската позиция на журналиста Иво Инджев, може да гласувате за него за „Човек на годината“:
      http://humanoftheyear.org
      (Кликнете върху снимката на Иво Инджев, попълнете адреса на електронната си поща и натиснете бутона „изпращане“. Ще получите писмо за потвърждение, в което трябва да кликнете върху посочения линк.)
      От нас зависи г-н Инджев да получи поне признанието на публиката!

      Posted by Нина Денева | ноември 26, 2010, 18:41
   4.

      На мен Айн Ранд ми каза, че „фактите са факти, независимо от чувствата, желанията, надеждите и страховете на човек“. А твоята болка не се наемам да определя – не съм специалист по „душевните“ болести…Малко повече трябва да се мисли, особено когато употребявате нечии имена.

      Posted by garan4e | ноември 26, 2010, 18:48
   5.

      Не предлагайте сивото за бяло -то си е зле прикрито дебнещо черно!

      Posted by syneidesys | ноември 26, 2010, 19:28
   6.

      Мисля си – какво ли ще се случи с откраднатите архиви щом минат в наши ръце. Не бързайте да ме пишете от другата страна на барикадата, просто съм още под впечатлението на коментарите за качествата на срс-то от делото срещу бившия министър Цонев и с-ие. Нали си спомняте, че съдията оспори истинността на протокола спрямо звученето на записа и обратно, поне няколко пъти. Ето ти я една архивна единица, запис по следствено дело № и т.н. Само че още не се е записало и ние вече го фалшифицираме. А в Наказателния ни кодекс е записано: Чл. 286. (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) „Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание“.Пише тамо още: „Който с цел да заблуди орган на съдебната власт:

      1. изготви неистински технически записи или преправи истински;

      2. унищожи запис или част от него, събира или подрежда данните от записа и по този начин създава невярна представа за съответното обстоятелство;

      3. използва подправени технически записи;

      4. използва неправомерно информацията, придобита със специални разузнавателни средства, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда лева“.
      кофти работа, брат ми, ще ги грабнем да ги украсяваме тези архивни единици и ще гнием после по дранголниците.
      Я да си люпим тиквените семки, викам аз!

      Posted by Batalof | ноември 26, 2010, 20:00
   7.

      Малко известен факт е, че случилото се в Катин е предопределено… или по-скоро залегнало в договора, подписан в Рапало между Ваймарската република и РСФСР през далечната 1922-ра година. В прав текст Чичерин и Ратенау са договаряли за обща граница и са отчитали като „грешка“ на Версайския договор създаването на Полша. А Ленин е бил още жив и донякъде все още с всичкия си…
      По-интересно обаче ми е какво пише в нашите пазени в Москва архиви за същия период. Сухите изречения в учебниците казват, че Стамболийски се е опитвал да стопли отношенията с Югославия. Да, ама не казват, че точно тогава е имало една
      тригодишна гръцко-турска война и, че гърците са стигнали почти до Истанбул през Тракия, и до Анкара насред пъпа на Мала Азия. Та няма начин Стамболийски да не е мътил нещо зад гърба им. Ама дали ще научим някога?…
      Та се чудя за един бартер – архиви срещу паметници дали не е възможен?

      Posted by piperikon | ноември 26, 2010, 20:16
   8.

      Решението за избиването на хиляди полски офицери и интелектуалци, затворени в лагера край Катин е взето от съветското Политбюро на ВКП /б/ начело със Сталин, а формулировката е: „Предвид на това, че тези поляци се явяват непоправими влагове на съветския социалистически строй, спрямо тях да се приложи ВМН /высшая мера наказания/“ – т.е. разстрел. На Нюрнбергския процес от германците е снето обвинението за катинското клане. В България обаче двамата представители на българската държава /един митрополит и един лекар по съдебна медицина/ които са потвърдили с подписите си като участници в комисията,разследвала през 1943 г. катинската трагедия, че поляците се убити през пролетта на 1940 г. са осъдени от т.нар. Народен съд на години затвор „за клевета срещу великия Съветски съюз“.Продължавам обаче да се чудя на наглостта на постсъветските болшевики, които наричат фалшификация всяко разкриване на нелицеприятни за бившия съветски режим истини.За каква ревизия на резултатите от Нюрнбергския процес говорят, когато на този процес обвиненията спрямо германците относно катинското злодеяние са снети.А що се отнася до липсата на национално достойнство, само ще кажа: някои патриотари много обичат да говорят за „клякане пред американците“, но мълчат, когато руски политици и държавници наричат съвсем преднамерено България „Троянски кон на Русия в Европейския съюз“. Когато се държиш като слуга, ще ти говорят и ще се отнасят с теб като такъв.

  
Активен
BIAD
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 47


Профил
« Отговор #4 -: Ноември 27, 2010, 10:03 »


...... Който не уважава себе си.....
  


В "Панорама" снощи Миков, арогантен наглец, отново и отново подкрепи позициите си с аргумента  - "БСП - единствната партия със 120 годишна история".
И водещият, вместо да обесмисли аргумента му с простото припомняне, че на всички останали партии ръководствата са били физически унищожени , а самите партии криминализирани, мижитурски продължи по познатата пътечка.

Катин е преди 70 години, а от времето когато Атанас Стоянов Николов от село  Григорево, елинпелинско, пръснал черепите на 18 души с обикновен кол в дните веднага след преврата 44-та, са минали 66 години от които обаче 45 в желана безпаметност.

Готов ли българинът да прочите Историята си?  

НЕ!!!

45 години БЕЗПАМЕТНОСТ!!!

Да не забравя ....

БКП беше народно притежание.....

ДС - всенародно движение....
Активен
В. Кандимиров
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 68



Профил
« Отговор #5 -: Ноември 27, 2010, 11:51 »

Официалната българска позиция трябва да бъде:
На 5 септември 1944 България е станала жертва на агресия. Страна, с която тя е била в нормални дипломатически отношения и която България не е застрашавала, й е обявила НЕПРЕДИЗВИКАНА война с цел да я окупира и наложи влиянието си (предварително уговорено с друг съюзник) в нея.
Единственото формално оправдание на агресора е, че България е била член на Оста, т.е., в договорни отношения с Германия. Но наличието на такива отношения - и международната практика постоянно го потвърждава - не е пречка в отношенията с други страни. България демонстрира това, като поддържа дипломатически отношения със СССР. От фактическа, а не формална гледна точка, България не е опасност: в нея няма немски войски, които да застрашат южния руски фланг, на власт е демократично правителство, което се кани да скъса отношенията с Германия, българската войска няма намерение да воюва със СССР.
Ако трябва да сравним българския случай с друг, това е случаят с Дания или Норвегия през 1940 - когато те стават обект на непредизвикана агресия от страна на Германия.
Правителството, което идва на власт в България след това, е типично куизлинговско правителство. Не знам дали в Норвегия или Дания тези правителства са изграждали паметници на немския окупатор, но ако го бяха направили, надали след войната някой би търпял паметник с немския орел и пречупения кръст отгоре, позовавайки се на някакъв договор за културните ценности. А на нас ни се предлага да уважаваме агресора с петолъчката.
Това са нещата, които трябва да се повтарят непрекъснато и при всяко засягане на тази тема.
Активен
aleph
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 204


Профил
« Отговор #6 -: Ноември 27, 2010, 13:36 »

Г-н Кандемиров,

Не съм съгласен с Вашата теза, че към 05.09.1944 г. на власт в България е "демократично правителство" и изобщо със сравнението, че обявяването на война на България е агресия.

1. Правителството не е демократично, защото не е избрано от народа. То не е резултат на демократични избори, а последен и доста закъснял (съставено на 02.09) опит да се избегне катастрофата. Напомняв Ви, че многопартийната система е ликвидирана в България много преди 1947 г.;

2. България през септември 1944 г. вече е била във война, след като правителство я обявява "символично" на Великобритания и САЩ. Оттук нататък вече никакви доводи за агресия и съвсем не на място сравнения с Дания не могат да се използват. Да, СССР е можел да не обявява война на България и по този начин да облекчи положението на нашата страна в Париж, но против такова развитие е бил министър-председателят Уйнстън Чърчил. Поведението на Чърчил идеално е устройвало Сталин, защото му е позволило да отнеме легитимността на някои от политическите лидери на старите партии в царството;

3. Правителството, което идва на власт на 09.09.1944 г. е куизлингово правителство, но....на страната на победителите. Неговото съществуване е санционирано от Съюзническата контролна комисия, която пък действа в духа на фаталните Ялтенски споразумения;
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #7 -: Ноември 27, 2010, 17:47 »

Русия демонтира СССР - да го направим и ние тук!

Иво Инджев ⋅ ноември 27, 2010

Като автор на многобройни статии по темата и като член на Инициативния комитет за демонтиране паметника на съветската армия в София ( позволете едно шеговито съкращение на термина “Демонтиране Паметника на Съветската Армия” – ДПС…а?), публикувам юридическа основа за размисъл. До момента в глобалната мрежа отсъстваше документална следа за наличието на договора на български език. С частичното оповестяване на неговите клаузи, които имат отношение към въпроса, се надявам поне частично да компенсиран тази информационна дискриминация.

Договор за приятелски отношения и сътрудничество между република България и Руската федерация (ратифициран със закон на Народното събрание от 03.11.1993 г., публикуван в “Държавен вестник” бр. 102 от 1992 г. Обнародван в “Държавен вестник” бр. 42 от 1993 г. В сила от 1.04.1993 г.)

Република България и руската федерация (наричани по-нататък “договарящи се страни”),
основавайки се на традициите на приятелските отношения между народите на двете държави и на положителния опит на тяхното сътрудничество, отчитайки дълбоките политически и икономически промени в двете държави, в Европа и в света, ръководейки се от общоприетите принципи и норми на международното право, преди всичко от устава на Организацията на обединените нации,
потвърждавайки своята привързаност към задълженията, поети от тях в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в съвета на Европа ( ОСССЕ), признавайки необходимостта от развитие и усъвършенстване на правната основа на двустранните междудържавни отношения,
убедени, че развитието на равноправни отношения на сътрудничество между тях отговаря на интересите на техните народи, водени от желанието да придадат на тези отношения съвременни измерения и да ги развиват на нова основа,
се договориха следното:

Член 1

Република България и Руската федерация ще развиват своите отношения в дух на приятелство, доверие и взаимно уважение.

Договарящите се страни ще се ръководят последователно от принципите на суверенното равенство, неупотреба на сила или заплаха със сила, нерушимост на границите, териториалната цялост, ненамеса във вътрешните работи, зачитане правата на човека и основните свободи, равноправие и правото на народите да се разпореждат със своята съдба, добросъвестно изпълнение на задълженията, добросъседство, партньорство и сътрудничество.

Договарящите се страни ще съблюдават принципа на свободен избор от всички държави на пътя на своето политическо, икономическо и културно развитие в съответствие с волята на техните народи, изразена в резултат на свободни и справедливи избори.

член 14

Договарящите се страни се задължават да полагат нужните грижи и да предприемат необходимите мерки за запазване на намиращите се на територията на руската федерация ценности, свързани с историята и културата на България, както и за намиращите се на територията на Република България, ценности, свързани с историята и културата на Русия, а също така и за военните гробища.

До гробовете на руските граждани на територията на България и до гробовете на българските граждани в Русия ще бъде осигурен свободен достъп.

Договарящите се страни ще се консултират за мерките, които те считат за целесъобразно да предприемат относно обектите, упоменати в настоящия член.

Член 17

Настоящият договор подлежи на ратификация и влиза в сила от деня на размяната на ратификационните документи.

Настоящият договор се сключва за срок от 10 години.
Неговото действие се продължава автоматично за всеки следващ петгодишен период, ако никоя от договарящите се страни не заяви в писмена форма своето намерение да го денонсира най-късно една година преди изтичането на съответния срок на действие.

Съставен в София на 4 август 1992 г. в два екземпляра, всеки на български и на руски език, като и двата текста имат еднаква сила.

За Република България За Руската федерация

Желю Желев Борис Елцин

Президент на руската федерация
Президент на Република България

И така, ето го! Ето го нещото, с което ни плашеха през годините – нямали сме право да “посягаме” на паметника, защото той бил защитен от международна спогодба! Твърде много български патриоти, възмутени от очевидната лъжовност на съветската символика, която няма нищо общо с гибелта на съветски воини в България ( каквито няма) се хванаха на тази лъжа, примираха се и се обезкуражиха, което и е била целта на манипулацията. Тя пожертва петолъчката над Партийния дом, но успя да се пребори да оцелее многократно по-крещящия комунистически символ от цимент и чугун в гигантски размери спрямо всичко подобно наоколо, за да ни напомня нашата безпомощност пред (уж) бившите ни господари. С една основна цел: продължаващо подчинение и унижение на българския народ.

Не е нужно човек да е юрист, за да забележи, че по силата на този договор България е в пълното си право да променя “мерките, които те считат за целесъобразно да предприемат относно обектите”, упоменати в член 14 и според който България дължи на Русия само консултации по въпроса. Русия пък, ако не е съгласна, няма право да заплашва със сила по никакъв повод – поела е такъв ангажимент в договора.

На българско намерение за демонтиране на паметника със сигурност ще бъде възразено с твърдение, че той попада в категорията “ценност, свързана с историята и културата на Русия” ( на Русия, а не на СССР?!). В такъв случай от Русия и от говорителите на нейните интереси в България, ако тя продължава да припознава като такива защитниците на сталинизма и неговата символика, ще трябва да бъде поискано да обяснят как един паметник на несъществуващи жертви има право на съществуване при очевидния факт, че той увековечава единствено пожертваната пред комунистическата диктатура българска свобода. Защото иначе няма как да бранят правото на болшевишкия знак да вирее в центъра на българската столица като “военно гробище” . За такова, с цялата условност на легитимността на погребението (заради факта, че отново не става дума за загинали в България хора), може да претендира някоя костница, но не и въпросният монумент в сърцето на българската столица.

До костници и до военни гробища едва ли някой ще претендира да бъде ограничаван достъпът- още по-малко пък до руски костници и гробове. Че други има ли? Съветски няма как да има, защото тук не са водени боеве, тъй като България е единствената държава в Европа, посрещнала миролюбиво съветската армия на своя територия. Но въпреки това е не само окупирана, но и наказана с комунизъм наравно с държавите, които са се съпротивявали на съветската армия. Наказана е за десетилетия напред и точно това олицетворява символът с вдигнатия автомат.

Във всяка държава, където имали загинали съветски войници и офицери, а те са милиони по бойните полета на Европа, паметниците на съветската армия са костници и военни гробища. У нас те са само и единствено символи на отхвърлената от живота, международното право и законодателство комунистическа идеология и са построени върху костите на избитите в условията на съветска окупация десетки хиляди българи.

От договора е видно, че България и Русия отчитат “дълбоките политически и икономически промени в двете държави, в Европа и в света”. Нима тъкмо провалът на комунизма, илюстриран от забраната на КПСС от президента Елцин буквално месеци преди подписването на този документ, не е именно онази промяна, която трябва да се отчете в отношението към монументалната лъжа с паметника? И не следва ли от този факт, че двете страни наистина трябва да “признаят необходимостта от развитие и усъвършенстване на правната основа на двустранните междудържавни отношения”, като погледат на съветското натрапничество по нов, включително в правно отношение, начин?

А след като двете страни са “убедени, че развитието на равноправни отношения на сътрудничество между тях отговаря на интересите на техните народи” и са “водени от желанието да придадат на тези отношения съвременни измерения и да ги развиват на нова основа”, не би ли трябвало да бъде милостиво позволено на българския народ да се отърве от една голяма лъжа, особено арогантна в нейните “съвременни измерения”.

Тук дори не става дума за денонсиране на договора, макар и това да е предвидено като възможност при съответното уведомяване. Тъкмо обратното: той трябва да бъде спазен в частта, която говори за суверенното право на народа да решава съдбата си и която по никакъв начин не накърнява права на друга държава – в случая несъществуващата СССР.

Така че, хайде да спазим договора си с Русия и да демонтираме своя СССР на българската територия така, както те го демонтираха на тяхна!

Активен
Anamary
Гост
« Отговор #8 -: Ноември 27, 2010, 19:56 »

Най-после да прочетем клаузите на прословутия договор!

"Настоящият договор се сключва за срок от 10 години.
Неговото действие се продължава автоматично за всеки следващ петгодишен период, ако никоя от договарящите се страни не заяви в писмена форма своето намерение да го денонсира най-късно една година преди изтичането на съответния срок на действие."


Десетгодишният срок е изтекъл още през 2002 г. Българската страна не е направила опит чрез анекс да промени и прецизира клаузите на договора, чрез които демонтирането на всички подобни паметници би било възможно. Дянко Марков при една от срещите разказа, че самият той е подготвил такъв анекс, но е останал без последствия - ясно защо.
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #9 -: Ноември 27, 2010, 20:59 »

Дянко Марков е представил анекса в проектодоговора още през 1992 г. като съветник на министъра на отбраната Сталийски. В анекса се е казвало, че разпоредбите на чл.14 не се отнасят до паметници със спорно съдържание. В случая имаме не само спорно съдържание, а монумент, свързан с национална трагедия - избиването и изпращенето в концлагери и затвори на голяма част от българския политически и културен елит.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Мариан
Гост
« Отговор #10 -: Януари 07, 2011, 10:59 »

Руските варвари в Източна Прусия. “Armageddon: The Battle For Germany 1944-1945″

Германците са жестоко наказани в последните години на Втората Световна Война. Налага им се да плащат с лихвите за престъпленията извършени от Вермахта и СС на територията на СССР. Източна Прусия изживява терор и ужас, какъвто не е имало по тези земи от времето на Чингиз Хан. Макс Гастингс е един от ведущите британски историци. В новата си книга ‘Armageddon: The Battle For Germany 1944-1945′, на базата на дългогодишни изследвания и разговори с очевидци, той описва събитията в последните месеци на Втората Световна Война.

http://www.extremecentrepoint.com/?p=234
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #11 -: Февруари 25, 2011, 12:25 »

 вторжение красной армии в независимую Грузию в 1921 году


Originally posted by [info]giorgi_chachba at вторжение красной армии в независимую Грузию в 1921 году
 7 мая 1920 в Москве был заключен мирный договор между РСФСР и Грузинской демократической республикой. По его условиям Советская Россия признавала независимость Грузии и обещала не вмешиваться в ее внутренние дела, а Грузия, в частности, легализовала положение коммунистической партии. Стороны обменялись дипломатическими представителями (советским полпредом в Грузии стал С. М. Киров).



Ной Никола́евич Жорда́ния.  2-й Председатель правительства Грузинской Демократической Республики

Осенью 1920 в результате армяно-турецкой войны была «советизирована» Армения. Таким образом, Грузия оказалась в окружении. Тем временем Киров и Орджоникидзе вели в советском руководстве кампанию за «советизацию» Грузии. Так, 12 декабря в послании Ленину и Сталину Орджоникидзе заявляет:
« Положение в самой Грузии таково, что без особого труда мы с ней покончим: восстания в Борчалинском уезде, Абхазии, Аджарии, Душетском уезде будут проведены. Еще раз довожу это до вашего сведения и прошу указаний.»    



генерал Гeоргий Мазниашвили.  В феврале 1921г., во время советского вторжения в Грузию был назначен командующим Соганлугской группировкой войск, руководил обороной высот Соганглуг (пригород Тбилиси).

Дожидаться этих указаний он, тем не менее, не стал, и уже 15 декабря Кавказское бюро ВКП(б) приказало 11-й армии перейти границу Грузии. Однако два дня спустя, 17 декабря, пленум ЦК ВКП(б) подтвердил «решение ЦК о мирном направлении политики РСФСР на Кавказе», и операция была отменена. Орджоникидзе и Киров от имени Кавбюро вновь обратились в Москву с предложением захватить Грузию:
«Все контрреволюционные заговоры, обнаруженные на Северном Кавказе, неизменно открывают связь с Грузией. Чтобы твердо обеспечить за нами Северный Кавказ (хлеб и нефть), необходимо советизировать Грузию.»


генерал Георгий Квинитадзе.  главнокомандующий армией Грузии
В феврале—марте 1921 года организовывал сопротивление наступающим частям Красной армии.

12 января 1921 Пленум ЦК вновь отклонил предложение Кавбюро. Ленин по-прежнему выступал против операции, сомневаясь в ее перспективах, тогда как Сталина и Троцкого ее организаторам удалось склонить на свою сторону.

6 февраля приказом командующего Кавказским фронтом В. Гиттиса была создана группа войск Тифлисского направления под командованием М.Д. Великанова в составе нескольких стрелковых и кавалерийских дивизий и танкового отряда. В тот же день Орджоникидзе посылает Ленину, Сталину и Троцкому очередную телеграмму:
« Грузия окончательно превратилась в штаб мировой контрреволюции на ближнем востоке. Здесь орудуют французы, здесь орудуют англичане, здесь орудует Казим-бей — представитель Ангорского правительства.»

Российская дипломатия готовилась к завоеванию Грузии не только с военно-политической точки зрения. Большая работа проводилась с целью международной изоляции Грузии. Владимир Ленин стремился исключить возможность вмешательства Турции и государств Антанты против России в случае войны с Грузией. Россия успешно справилась с этой сложной задачей. Разрушенную Первой мировой войной экономику европейских стран невозможно было восстановить без российского сырья и рынка. Именно поэтому Англия выдвинула идею установления тесных экономических отношений с Россией, на что взамен Россия требовала уступить ей Грузию. Англия пошла на уступку.

1920 год отмечен сближением России с Турцией. Турции Россия нужна была в качестве военно-политического союзника против Антанты. В обмен на союзничество Россия требовала от Турции уступить Закавказье, на что Турция дала согласие. Таким образом, в возможной войне с Россией Грузия оставалась совершенно одна.

 Советская Россия тщательно готовилась к войне с независимой республикой Грузия. Она обвиняла Грузию в нарушении договора от 7 мая 1920 года. Официальные государственные органы России распространяли слухи о том, якобы в Грузии сосредотачивались силы, создающие опасность северному соседу. Ходили также слухи, будто правительство независимой Грузии подавляло борьбу рабочих и крестьян за советскую власть и восставшие трудящиеся просят помощи у Советской России.

В январе 1920 года был окончательно уточнен план войны с Грузией. 11-ая Красная Армия должна была вступить на территорию Грузии якобы для оказания помощи восставшим. Инсценировка восстания должна была произойти в населенных русскими колонистами селах.

В ночь на 11 февраля 1921 года в русских селах Борчалинского уезда началось «восстание», которое советская пропаганда окрестила «Восстанием грузинских трудящихся». Фактически это было нападение 11-ой Красной Армии на независимую Грузию. 12 февраля начались военные операции между Грузией и Россией и в первый же день войны в Лорийском районе 11-ая Красная Армия нанесла поражение частям грузинской армии. Правительство Грузии послало в этот район дополнительные силы.

15 февраля Ленин отдает распоряжение штабу Кавказского фронта:
« Мы ожидаем от РВС 11 энергичных и быстрых действий, не останавливающихся перед занятием Тифлиса.

Серго Орджоникидзе получил от Иосифа Сталина тайное задание о немедленном занятии Тбилиси 11-ой Красной Армией. Москва все еще пыталась завуалировать свою агрессию против независимого государства. Поэтому было решено от имени восставших трудящихся Грузии просить помощи у Москвы. Эта просьба была послана в Москву 16 февраля 1921 года по инициативе созданного в Шулавери большевиком Серго Орджоникидзе «Революционного Комитета Грузии» (Ревкома), между тем как части 11-ой Красной Армии 12 февраля вторглись в Грузию и военные действия уже происходили.



  Тбилисское направление

К началу конфликта вооруженные силы Грузии, включая регулярные части народной гвардии (партийные отряды социал-демократов), состояли из 16 пехотных батальонов (1 армейская дивизия и полк народной гвардии), 1 саперного батальона, 5 полевых артдивизионов (всего 52 орудия), 2 конных полков (легионов), стольких же автоэскадронов с 2 командами бронеавтомобилей, авиаотряда и 4 бронепоездов. Всего на довольствии находилась 21 тыс. человек, не считая штабов, управлений, нестроевых частей, а также крепостных полков.

16 февраля 1921 года советские войска  заняли Красный мост через реку Храми и село Шулаверы. Здесь им оказали сопротивление добровольческие отряды кахетинцев под командованием Стефана Ахметели. Далее большевики продвинулись на север к Тбилиси.


19-20 февраля у села Табахмела на подходах к Тбилиси части 11-й армии столкнулись с ожесточенным сопротивлением юнкеров — учащихся военной школы (510 бойцов, 4 пушки, 6 пулеметов, командовал полковник А. Чхеидзе). Село осталось в руках грузинских юнкеров, однако красные обошли его и продолжили наступление.

 у подступов Тбилиси грузинская армия и Народная гвардия нанесли сильный удар 11-ой Красной Армии и вынудили ее отступить назад. Грузины захватили в плен около тысячи человек. 20 февраля части 11-ой Красной Армии потерпели поражение в Коджорском районе и, бросив на поле боя пушки и пулеметы, беспорядочно бежали.

Параллельно с нападением 11-ой Красной Армии с территории Армении и Азербайджана из Сочинского района в Абхазию вторглась 8-ая армия Советской России. Из Северного Кавказа, с Мамисонского перевала по Рионскому ущелью к Кутаиси продвигались две бригады Красной Армии. Части российской армии пытались прорваться к Тбилиси и через Дарьяльское ущелье. Понятно, что все это осложняло защиту города.

В ночь на 20–21 февраля 1921 года новые силы врага дважды атаковали части грузинской армии и Народной гвардии в Коджорском районе. После ожесточенных боев грузины отразили обе атаки и перешли в контрнаступление. Но несмотря на эти успехи, создавшееся положение не внушало надежды. С военной и политической точки зрения Грузию никто не поддержал – она осталась один на один с Россией.




Маро Макашвили
 происходила из семьи княжеского рода. будучи 19 летней студенткой пошла на фронт в качестве санитара. погибла 19 февраля 1921 от осколка снаряда.

24 февраля правительство Н. Жордания эвакуировалось в Кутаиси. В с. Табахмела продолжали держаться юнкера, которых осталось к тому времени ок. 90 человек. Грузинские силы получили приказ об отходе; во избежание жертв среди мирного населения их руководство приняло решение об оставлении Тбилиси. Армия должна была закрепится у г. Мцхета, но после сдачи Тбилиси боевой дух солдат резко упал, и организованное сопротивление вооруженных сил Грузии прекратилось.

  25 февраля в Тбилиси вошли части российской 11-ой Красной Армии. В создавшейся военно-политической ситуации ни у подступов к Кутаиси, ни у Сурамского хребта сражаться и проливать кровь уже не имело смысла. Правительство Грузии перешло в Батуми.
    Правительство Демократической республики Грузия и Учредительное Собрание до конца выполнили свой долг и несмотря на тяжелейшее военно-политическое положение не склонили голову перед Советской Россией и не согласились на капитуляцию. 17 марта 1921 года по решению Учредительного Собрания члены правительства Демократической республики Грузия оставили Батуми и ушли в эмиграцию.
 

Другие фронты

Тем временем в тылу у большевиков 18 февраля 7,5-тысячная армия дашнаков внезапным ударом взяла Ереван.
Параллельно силы 9-й Кубанской армии под командованием В. Чернышева вели наступление в Абхазии, где 17 февраля был создан ревком. Здесь успех был переменным (так, 28 февраля грузинские войска при огневой поддержке французского флота выбили советские части из г. Гагры, однако уже на следующий день большевики вновь заняли его). 4 марта 1921 года части 31-й стрелковой дивизии 9-й армии заняли Сухуми. 9 марта был занят Зугдиди, 14 марта — Поти.

Грузинское правительство и армия, пытались организовать оборону Кутаиси, однако неожиданное продвижение частей Красной армии с Северного Кавказа, через считавшийся непроходимым перевал Мамисони, не дало им такой возможности. 10 марта большевики вошли в  Кутаиси. Часть грузинских сил ушла в горы и продолжала сражаться, но основные подразделения армии и народной гвардии, а также правительство отступили в важный черноморский порт Батуми.

   23 февраля Кязым Карабекир, командовавший турецкими войсками в Западной Армении, объявил Грузии ультиматум, потребовав оставить города Ардахан и Артвин. Оказавшись под огнем с двух сторон, грузинское правительство было вынуждено уступить, и турки вошли в Грузию, заняв приграничные районы и оказавшись вблизи остававшегося в руках грузин Батуми, к которому приближалась 18-я кавалерийская дивизия Красной армии. Создалась возможность военного столкновения. В надежде использовать это обстоятельство грузины 7 марта достигли устного соглашения с Карабекиром, по которому турецкие войска могли войти в город, сохранив контроль над гражданской администрацией за грузинскими властями. 8 марта турки под командованием Кязым-бея заняли оборонительные позиции вокруг города, что привело к кризису в их отношениях с Советской Россией. Нарком иностранных дел Чичерин передал турецкому представителю в Москве ноту протеста; тот ответил двумя нотами, в которых говорилось, что турецкая армия лишь обеспечивает безопасность местного мусульманского населения, которой угрожает советская военная операция.


Красная армия в Тифлисе (1921)

Стремясь в сложных военных условиях на Кавказе (Армения, Дагестан, продолжение сопротивления в Грузии) прекратить боевые действия, Ленин заявил о необходимости компромисса с грузинскими меньшевиками. 8 марта грузинский ревком предложил им создать коалиционное правительство, однако социал-демократы отказались от этого.

Однако когда 16 марта турецкие власти заявили об аннексии Батуми, грузинское руководство было вынуждено сделать выбор. Надежда на французскую или британскую интервенцию уже пропала; к тому же 16 марта между Великобританией и РСФСР было подписано торговое соглашение, по которому британцы обещали воздерживаться от любой антисоветской деятельности на всей территории бывшей Российской империи. В тот же день в Москве был подписан договор о дружбе между Советской Россией и Великим национальным собранием Турции, во главе которого стоял Кемаль Ататюрк. По этому договору Ардахан и Артвин переходили к туркам, которые, в свою очередь, отказывались от претензий на Батуми. Однако покидать город турки не стали. Грузинские же лидеры  чтобы предотвратить окончательную утрату Грузией Батуми, пошли на переговоры с ревкомом.

Окончание войны

Учитывая то обстоятельство, что 11-ая Красная Армия могла учинить кровавую расправу над населением, грузинской армией и Народной Гвардией, и с целью предотвращения этого кровопролития, Ноэ Жордания оставил в Батуми делегацию во главе с Григолом Лордкипанидзе для переговоров с представителями Советской России в Грузии о прекращении военных действий.

17–18 марта 1921 года на состоявшихся в Кутаиси переговорах было подписано соглашение о прекращении военных действий. Несмотря на категорическое требование российской стороны, Григол Лордкипанидзе не подписал акт о капитуляции. Турки попытались использовать ситуацию в свою пользу и занять Батуми. Части грузинской армии и Народной гвардии во главе с генералом Георгием Мазниашвили и при поддержке частей российской Красной Армии смогли отбросить врага.



рузинские бойцы, убитые красной 11 армией во время  взятия Тбилиси.
 
Перемирие с грузинскими меньшевиками позволило большевикам действовать косвенными методами. В Москве продолжались советско-турецкие консультации, а тем временем на окраинах Батуми стояло несколько тысяч солдат грузинской армии и народной гвардии, готовых сражаться за город. 18 марта грузины под командованием генерала Георгия Мазниашвили начали уличные бои с турецким гарнизоном. Тем временем меньшевистское правительство погрузилось на итальянское судно и под конвоем французских боевых кораблей покинуло страну. Бои завершились 19 марта, когда порт и большая часть города находились в руках грузин. В тот же день Мазниашвили сдал Батуми ревкому, в него вошла красная кавалерия, и там была установлена власть большевиков.

Таким образом, война 1921 года между Грузией и Россией закончилась завоеванием Демократической независимой Грузии Советской Россией.


Последствия войны и
отторжение грузинских территорий
По Карсскому договору, заключенному между советскими республиками и Турцией 13 октября 1921, Грузия сохраняла Батуми, однако утрачивала в пользу Турции часть земель к югу от него с городом Артвин. Сохраняющаяся за Грузией часть территории, населенная преимущественно грузинами-мусульманами, должна была получить автономию (Аджария).


Кайхосро Чолокашви́ли (Какуца, 1888—1930) — грузинский князь, военный.
Выходец из известного рода князей Чолокашвили
После установления советской власти в Грузии создал партизанский отряд. В 1922 году начал восстание в Кахети и Хевсурети, но потерпел поражение; в 1924 году во время августовского восстания атаковал военные казармы в Манглиси, но был отброшен. Затем взял г. Душети, который вынужден был оставить, поскольку оказался без поддержки. В том же году вместе со своими бойцами бежал через Турцию во Францию, где жил до 1930 года и скончался от туберкулёза, полученного в Первой мировой.


По навязанному для Грузии Карсскому Договору  исторические грузинские земли Юго-Западной Грузии, (провинции Тао, Кларджети, Ардаган – Артаани, Шавшети, Кола и др., сокращенно именуемые «Тао-Кларджети») с грузинским населением были отторгнуты и по договоренности переданы Турции. На данной территории находятся многочисленные вековые духовно-культурные центры для грузинского народа, церкви и монастыри, памятники грузинского зодчества, имеющие огромную культурную и историческую ценность: Ошки, Хахули, Тбети, Хандзта, Ишхани, Бана, Пархали и многие другие.

Насильственный территориальный передел коснулся и других исторических земель Грузии. Была передана в состав Азербайджанской ССР (нынешний Закатальский район) Восточная часть Грузии, (историческая провинция Эрети, ранее входила в Тифлисскую губернию, царства Грузии) на которой и в настоящее время проживают этнические грузины, а также находятся остатки многочисленных грузинских церквей, монастырей (Курмухи, Куми, часть пещер монастыря Давид Гареджи и другие).

Были отторгнуты и переданы в состав Армянской ССР (теперь составляет северную часть Республики Армения), исконные грузинские территории Южной Грузии (Квемо Картли) – районы Лоре и Ташири (ранее составляли Тифлисскую губернию, Картлийско-Кахетинское, Грузинское царство), на которой расположены памятники грузинского средневекового зодчества, свидетельствующие об истории края, храмы известные в литературе как Ахтала, Кобери, Акори и другие, исторически входившие в Ташир-Агаракскую епархию Грузинской Православной церкви.

сопротивлениe и репрессии

Несмотря на эмиграцию правительства Грузии и демобилизацию армии, в горах и ряде сельских районов сохранялись очаги сопротивления (так, в 1922 имело место восстание в Кахети и Хевсурети под руководством Какуцы Чолокашвили). Вторжение в Грузию привело к существенным разногласиям в среде самих большевиков. Учрежденное ими новое, коммунистическое правительство республики изначально предложило неожиданно мягкие условия своим бывшим противникам, остававшимся в стране. Ленин также был сторонником политики примирения, видя, что население Грузии настроено против большевиков. В 1922 противостояние общества насильственной советизации нашло свое отражение в том, что советские руководители Грузии выступили против политики централизации, которую защищали Дзержинский, Сталин и Орджоникидзе. Этот внутренний конфликт, получивший в современной историографии название «Грузинского дела», стал одним из основных вопросов спора между Сталиным и Троцким в последний год ленинского правления и отразился в «Завещании Ленина».

Интеллектуальное сопротивление большевистскому режиму в Грузии и периодические вспышки партизанской борьбы развились в конце концов в крупное восстание в августе 1924. Провал восстания и волна крупномасштабных репрессий, проводимых под руководством Лаврентия Берия, деморализовали грузинское общество, а та его часть, которая наиболее активно выступала за независимость страны, оказалась репрессирована. За неделю с 29 августа по 5 сентября 1924 было казнено 12 578 человек (в основном представители дворянства и интеллигенции), более 20 тыс. сослано в Сибирь.

http://giorgilive.livejournal.com/48045.html
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #12 -: Февруари 25, 2011, 14:54 »

Архивът на Де зората съхранява богата информация за нахлуването на Русия  в Грузия през 2008 г.:
http://de-zorata.de/forum/index.php/topic,596.0.html

Припомних си цитат от статия на Валерия Новодворская:

"Маленькая кроткая Грузия, сделавшая России одно только добро (даже в 1991 году они дали "нулевой" вариант гражданства: всем гражданам Грузии, и русским в том числе, независимо от знания языка и срока проживания). Грузия любила нас, кормила шашлычками, поила чудным вином, приглашала на застолья с люля-кебабом и чахохбили; она восхищалась белокожими девушками; она одаривала нас кружевными соснами Пицунды, сапфировым морем Гагр, Ботаническим садом и остатками древней римской крепости в Сухуми; она вдохновляла Пастернака, воспевшего Кобулети...
..........................................
Грузия нас любила, но она любила и свободу, и за это взбесившаяся от безнаказанности путинская Россия разорвала на части ее живое, прекрасное тело, четвертовала и распяла ее."



А спомняте ли си това:

Християнска Вселенска и Апостолска Църква (ХВАЦ) и интернет съобщество "Де зората" канят на молебен за мир в Грузия и заупокойна панахида за душите на загиналите

В петък, 15 август 2008 на 18 часа край Параклиса за жертвите на комунизма до НДК ще се служи молебен за мир в Грузия и заупокойна панахида за душите на загиналите през последните дни на руско нашествие в тази кавказка, приятелска и съседна на България страна.

Нека на празника Голяма Богородица призовем покровителката на Грузия Пресветата Владичица Мария да измоли мир и защита на независимостта на кавказките народи.

След църковната служба ще има възможност за изказвания на гражданството и подписване на адрес на солидарност до грузинското посолство.



Снимка от молебена





Активен
Anamary
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 32


Профил
« Отговор #13 -: Февруари 17, 2015, 14:37 »

Достойно!!!
от фейсбук - Daniela Gortcheva




На вниманието на Кмета на град София г-жа Йорданка Фандъкова
и на народните представители на България
Копие: до Президента на България и до Министър-председателя на България


Г-жо Кмет,
дами и господа ужким Народни представители на България (не на Русия!),

Докога шпагинът на окупатора ще се извисява в синьото небе на София над знамето на българския парламент и ще стърчи заплашително срещу Алма Матер???

Докога (вече четвърт век след освобождаването ни от съветското робство!) ще продължава малодушието ви и националното ви предателство?

Кога ще демонтирате този позорен за българското национално достойнство паметник на съветската окупация, възвеличаващ завоевателната окупационна армия на военнопрестъпника Сталин като "освободителка"?
Кога ще пратите в Музея на тоталитаризма този ФЕТИШ на незаконно получилите властта български комунисти, власт- кървава и чудовищна, избила цвета на българската нация и оклеветила българските демократи като "фашисти"?
Не мислите ли, че ПОЗОРЪТ ви стърчи над Народното събрание на България - сградата, където заседавате ужким в името и за доброто на България и че възпитава в малодушие и предателство студентите, българската младеж, излизаща от Софийския университет, срещу който НАГЛО стърчи този шпагин?
Хайде, покажете, че поне веднъж сте проявили кураж, национална чест и достойнство, а ако ги нямате, подайте си вкупом оставките, защото сте НЕДОСТОЙНИ да представлявате българския народ!

Даниела Горчева
17 февруари 2015 година
Активен
Страници: [1] Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Трагедията на Русия - трагедия на Европа  |  Тема: Престъпления на Червената армия « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!