Tyxo.bg counter Дарвинизмът - една от фаталните заблуди на Новото време
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 19, 2018, 01:46

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  "Не хлебом единим жив человек..."  |  Науки  |  Тема: Дарвинизмът - една от фаталните заблуди на Новото време 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] 2 3 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Дарвинизмът - една от фаталните заблуди на Новото време  (Прочетена 5725 пъти)
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« -: Юли 07, 2010, 13:15 »



 - "Да се изолира! Интелигеността е забранена"

Преди няколко дни научих чрез Асен Чилингиров за този филм. Гледах го може би 4 или 5 пъти от тогава с все по-голямо удоволствие от перфектната, интелектуално брилянтна, иронична и безмилостна към новите душители на свободата в Америка работа на автора Бен Стайн.

Препоръчвам го - за жалост само на английски...
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
proanti
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 55


Профил
« Отговор #1 -: Юли 07, 2010, 20:40 »

От Интернет -
Без коментар, -  освен:  За Щайн (виж по-долу) науката води до убиване на хора [ w gазови камери] .Tочка.
.Дарвин= нацизъм, евгеника, газови камери холокост. Всичко е чисто и просто. Ако това не е пропаганда, аз не знам кое е.


Stein has publicly denounced the theory of evolution, which he and other intelligent design advocates term "Darwinism", declaring it to be "a painful, bloody chapter in the history of ideologies," "the most compelling argument yet for Imperialism," and the inspiration for the Holocaust.[34][35] Stein does not say belief in the theory of evolution alone leads to genocide, but that scientific materialism is a necessary component.[36] He co-wrote and stars in Expelled: No Intelligence Allowed, a film that aims to persuade viewers that the theory of evolution was instrumental to the rise of the eugenics movement, Nazi Germany, and the Holocaust, and portrays advocates of intelligent design as victims of intellectual discrimination by the scientific community, which has rejected intelligent design as creationist pseudoscience.[37][38][39]

The general media response to the film has been largely unfavorable. It received a 10% meta-score from Rotten Tomatoes. Multiple reviews, including those of USA Today and Scientific American, have described the film as propaganda.[37][38][39] The Chicago Tribune's rating was "1 star (poor),"[40] while the New York Times described it as "a conspiracy-theory rant masquerading as investigative inquiry" and "an unprincipled propaganda piece that insults believers and nonbelievers alike."[38] Noted evolutionary biologist Richard Dawkins, who appeared in the film, has strongly criticised Stein's film in an open letter on his website.[41]

In a Trinity Broadcasting Network interview with Paul Crouch Jr. regarding Stein's movie,[42] Stein made the following statement about science and religion:

Stein: When we just saw that man, I think it was Mr. Myers, talking about how great scientists were, I was thinking to myself the last time any of my relatives saw scientists telling them what to do they were telling them to go to the showers to get gassed … that was horrifying beyond words, and that’s where science — in my opinion, this is just an opinion — that’s where science leads you.

Crouch: That’s right.

Stein: …Love of God and compassion and empathy leads you to a very glorious place, and science leads you to killing people.

Crouch: Good word, good word.

Stein: …Love of God and compassion and empathy leads you to a very glorious place, and science leads you to killing people.
Crouch: Good word, good word.
Активен
Lucy
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 23


Профил
« Отговор #2 -: Юли 08, 2010, 13:20 »

Това не е само пропаганда. Това са абсолютни глупости. Факт!
Активен
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #3 -: Юли 08, 2010, 19:51 »


C удоволствие чета този диалог на Бен Стайн. Казал е нещата точно и неоспоримо освен за намиращите се на позициите на левичари като ноторния "Ню Йорк Таймс" и пр. пропагандни органи на научния истаблишмънт:

In a Trinity Broadcasting Network interview with Paul Crouch Jr. regarding Stein's movie, Stein made the following statement about science and religion:

Stein: When we just saw that man, I think it was Mr. Myers, talking about how great scientists were, I was thinking to myself the last time any of my relatives saw scientists telling them what to do they were telling them to go to the showers to get gassed … that was horrifying beyond words, and that’s where science — in my opinion, this is just an opinion — that’s where science leads you.

Crouch: That’s right.

Stein: …Love of God and compassion and empathy leads you to a very glorious place, and science leads you to killing people.


За никой, познаващ поне историята на XX век не може да има съмнние в правотата на (казаните в спонтанна, разговорна форма!) думи на Бен Стайн: науката наистина води до феноменални възможности за масови убийства, любовта към Бог, състраданието и съчувствието водят човека към спасение и живот вечен.

Кой може сериозно да оспори тези две тези на Стайн?
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #4 -: Юли 08, 2010, 21:35 »

Lessons in Love, by Way of Economics

http://www.nytimes.com/2008/07/13/business/13every.html?_r=1&em&ex=1216440000&en=a9a6d3e97f11545f&ei=5087%0A
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #5 -: Юли 08, 2010, 22:53 »

Мерси, Rhino! Хубава статия. Силна и талантлива.

Това ми прозвуча добре: Ben Stein is a lawyer, writer, actor and economist... Усмивчица
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Lucy
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 23


Профил
« Отговор #6 -: Юли 08, 2010, 23:55 »

Не науката води до феноменални възможности за масови убийства, а болната психика на определени хора. Посетете един от музеите на инквизицията, за да видите какви ужаси са се вършели в името на Бог. Разбира се, че любовта към Бог, състраданието и съчувствието ни правят по-добри хора, но ако някой има възпален апандисит, едва ли ще иска сестрата само състрадателно да му държи ръката.  Не разбирам  защо се разглеждат като взаимно изключващи се науката и Бог. А мога и съвсем отговорно да заявя, че познавам научни работници, които намират Стайн за брилянтен демагог , а те въобще не са левичари и само някои от тях са атеисти.
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #7 -: Юли 09, 2010, 05:22 »

Мерси, Rhino! Хубава статия. Силна и талантлива.

Това ми прозвуча добре: Ben Stein is a lawyer, writer, actor and economist... Усмивчица

Това е статия от времената, когато Stein е пишел за NYT, Милене. Защо вече не го прави, е пояснил самият той:

You can attack Obama from the left at the Times but not from the right.


http://spectator.org/archives/2009/08/10/expelled-from-the-new-york-tim/1
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #8 -: Юли 09, 2010, 11:21 »


Нов повод за благодарност, Rhino! Първо, че стана повод да си добавя моментално ASpectator на страницата със стартовите табове на Опера и второ за чудесната статия на Бен Стайн...

"...Expelled was a plea for open discussion of the possibility that life might have started with an Intelligent Designer. This idea, that freedom of academic discussion on an issue as to which there is avid scientific disagreement has value, seems obvious to me. But it drives the atheists and neo-Darwinists crazy and they responded viciously..."
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
proanti
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 55


Профил
« Отговор #9 -: Юли 12, 2010, 21:04 »

Относно изкривената от Щайн информация по еволюционните въпроси и "големите"учени "изхвърлени " заради  различните си антиеволюционни възгледи има цял уеб сайт:
http://www.expelledexposed.com/
завси от търпението ви да "чуете" и протвината страна. ако не ви се стори убедитлена, то това значи че сте много пристрастни към позицията , която угажда на възгледите ви, а не на  позицията, която е по-близо до смътното нещо "истина".

Относно новите   физически данни по датиране на египетската хронология ,  ето  няколко места където  г-н Чилингиров може да "свери часовника си" с последните данни на науката
статията която се цитира i komentira  е от  реномираното списание Science ot 18 june тази година.


http://www.physorg.com/news195995379.html
http://www.sciencedaily.com/releases/2010/06/100617143926.htm
http://www.dnaindia.com/scitech/report_radiocarbon-dating-helps-to-nail-down-chronology-of-egyptian-kings_1398268

http://en.wikipedia.org/wiki/Chronology_of_the_ancient_Near_East


подписвам се
Проанти-убиец.
Защото щом съм учен, значи съм  индиректно виновен за Холокоста и за Хирошима, съгласно Б Щайн.
Активен
Lucy
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 23


Профил
« Отговор #10 -: Юли 13, 2010, 07:31 »

Благодаря, Проанти! Този уеб-сайт го открих още преди време, но ми се струваше безмислено да го оповестявам във форума. Дано Вие да имате право и поне някои от съфорумците да успеят да видят нещата от другата страна.
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #11 -: Юли 13, 2010, 11:25 »

Уважаеми проанти,

основната грешка на всички атеисти и агностици е противопоставянето между религия и наука. Такова не може да съществува, освен в главите на фанатици.

http://www.icr.org/article/supreme-court-decision-its-meaning/
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Чосич
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 410


Профил
« Отговор #12 -: Юли 13, 2010, 12:49 »

През 1932 г.  Курт Гьодел e доказал, че всяка достатъчно богата аксиоматична теория е непълна, и че нейната непротиворечивост е недоказуема.  Намигване Всъщност навярно затова и съществува помиряващия израз - всеки с аксиоматиката си.

Нека имаме някаква безкрайна област G от обекти и зависимости между тях и се опитваме да създадем формална теория T, описваща тази област.

Нашата теория T ще позволява с крайни синтактични конструкции (формули, аксиоми, теореми, доказателства) да описваме верните факти за областта G.
Първата теорема на Гьодел гласи:
Ако теорията T е достатъчно богата, тя не може да изрази чрез теореми всички верни факти за областта G.

Втората теорема на Гьодел гласи:
Ако теорията T е непротиворечива, формулата (T е непротиворечива) е недоказуема в T.

По-лесно бихме опровергали теоремите на Гьодел  Намигване отколкото да кажем кое е първо - яйцето или кокошката. Ама ... Гьодел си е прав - поне до момента в който добием нови, непознати до днес методи да получаваме знания  Усмивчица

---
Все пак да си кажа, че в моята аксиоматика стои Божественото начало.
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #13 -: Юли 13, 2010, 13:38 »

Професорите и праисторическият човек
Дж. К. Честъртън

Науката е безпомощна по въпросите на праисторията по начин, за който едва ли мнозина си дават сметка. Науката, на чиито съвременни чудеса всички се дивим, постига успехи благодарение на непрекъснато трупане на данни. При всички изобретения с практическо приложение и при повечето открития в естествознанието тя винаги може да подкрепи доказателствения материал с експеримент. Но тя не може експериментално да получи човек или да установи по наблюдения какво са правили първите хора.
Дори да експериментира само с пръчки и парчета ламарина в двора си, изобретателят може стъпка по стъпка да напредне в конструирането на самолет. Но не може да наблюдава в двора си еволюцията на „липсващото звено”. Ако е допуснал грешка в изчисленията, самолетът ще я поправи, като се разбие в земята. Но ако греши в предположението си, че предците му са живели по дърветата, няма да може да види как те падат от клона. Не може да има в двора си като домашен любимец пещерен човек, както има котка, и да го наблюдава дали наистина практикува канибализъм или си взима брачна партньорка с ритуално отвличане. Не може да си отгледа племе първобитни хора, подобно на глутница ловджийски кучета, за да проследи колко силен у тях е стадният инстинкт. Ако забележи, че дадена птица се държи по специфичен начин, той може да събере още птици, за да установи дали и те ще се държат по същия начин; но и да намери череп или парченце от череп в някоя пещера на хълма, няма как от това да напълни долината с кости. Занимавайки се с едно почти напълно загубено минало, той може да разчита само на свидетелствата, но не и на експеримента. А едва ли са останали достатъчно свидетелства, че да могат изобщо да свидетелстват за нещо. И така, докато повечето науки се движат по спирала, непрекъснато коригирани от нови доказателства, тази наука излита по права линия направо в облаците, понеже няма никакъв коректив. Обаче навикът да се правят заключения, както се правят в някои по-плодотворни области, е така вкоренен в научната мисъл, че тя не може да устои на изкушението. Тя говори за идеята, подсказана от парченцето кост, сякаш то е нещо като самолета, който, така или иначе, е конструиран от куп метални парчета. Проблемът на професора по праистория е, че той не може да изхвърли своето парченце на бунището. Великолепният триумфиращ самолет е плод на стотици грешки. Антропологът може да направи само една и да се държи за нея като удавник за сламка.
 
Съвсем справедливо се говори за търпението на науката, но в тази област би било по-вярно да се говори за нетърпението на науката. Благодарение на гореспоменатата трудност, теоретиците доста са се разбързали. Вече се появиха множество толкова прибързани хипотези, че спокойно бихме могли да ги наречем фантазии, които в никакъв случай не могат да бъдат коригирани от допълнителни факти. И най-големият емпирик сред антрополозите в това отношение има не по-голяма свобода от един антиквар. Той може единствено да се закачи за някои фрагменти от миналото, без надеждата, че те ще станат повече в бъдеще и единственото, което му остава е да стиска тези парчета факти така здраво, както праисторическият човек е стискал своето парче кремък. И наистина, емпирикът си служи с тях почти по същия начин и с почти същата цел. Те са неговият инструмент и при това – единственият му инструмент. Те са неговото оръжие и то – единственото му оръжие. Той често го употребява с далеч по-голям фанатизъм от ония учени, които могат да съберат повече факти на базата на опита и с експерименти дори да добавят нови данни. Понякога професорът с кокала може да бъде не по-малко опасен, отколкото кучето с кокала. Кучето поне не извежда от своя кокал теорията, че хората ще еволюират в кучета или че произлизат от тях.
 
Както изтъкнах, трудно е да отгледаш маймуна и да наблюдаваш как еволюира в човек. Понеже експерименталното доказване на подобна еволюция е невъзможно, професорът не се задоволява да каже (за разлика от повечето от нас), че тя е донякъде вероятна. Той изважда своето малко кокалче, или малката сбирка кокали, и от нея извлича най-невероятни неща. На о. Ява той намерил парче от череп, както личало от очертанията – по-малък от човешкия. Някъде наоколо намерил и бедрена кост и няколко разпръснати зъба, които не приличали на човешки. Ако те бяха част от едно същество, което е съмнително, представата ни за това същество би била също толкова съмнителна. Но отзвукът в популярната наука доведе до изграждането на цялостен и сложен образ на това същество, завършен до последния детайл на прическата и нрава. Дадоха му име като на действително историческо лице. Хората заговориха за питекантропа като за Пит и Фокс, или за Наполеон. Популярните учебници по история поместиха негови портрети, подобно на портретите на Чарлз I или на Джордж ІV. Направиха му подробна рисунка, в цял ръст, с всички светлосенки, та да се види, че и космите на главата му са преброени. Всеки, който не е запознат със случая, не би допуснал и за миг, че това старателно набръчкано лице и тези замислени очи са всъщност портрета на една бедрена кост или на няколко зъба и парче от череп. Освен това хората говорят за него, сякаш е личност, чието влияние и характер са ни добре познати. Наскоро в едно списание четох за Ява и за това как съвременните бели обитатели били склонни да се държат зле поради персоналното влияние на бедния стар питекантроп. Това, че съвременните жители на Ява се държат зле, съм готов да повярвам. Но не мога да си представя, че вината за това непремено се дължи на няколко крайно съмнителни останки от кости. В крайна сметка тези кости са твърде малобройни, фрагментирани и съмнителни, за да запълнят огромната бездна, която лежи и в съзнанието, и в реалността между човека и неговите животински прародители, ако изобщо е имал такива. Ако допуснем подобна еволюционна връзка (каквато не ми е работата да отричам), действително поразителен и забележителен е фактът, че към настоящия момент до голяма степен отсъстват каквито и да било останки, които да я регистрират. Честният Дарвин си го признава и така се стига до използването на термина „липсващо звено”. Но догматизмът на дарвинистите е много по-силен от агностицизма на Дарвин и хората несъзнателно започнаха да превръщат този напълно отрицателен термин в положителен образ. Те говорят за навиците и естествената среда на „липсващото звено” и това е все едно да кажеш, че си „на ти” с празнината в някое повествование или с пропуска в дадена аргументация; или че се разхождаш с non sequitur, или пък обядваш със „златната среда”.
 
  В този очерк пиша за отношението на човека към дадени религиозни и исторически проблеми и затова няма да хабя повече време за спекулации по въпроса какво е бил човекът преди да стане човек. Тялото му може и да е еволюирало от животните, но ние не знаем нищо за подобен преход, който да хвърля и най-малка светлина върху появата на неговата душа в историята. За съжаление авторите от тази школа използват същия стил на разсъждение, когато стигнат и до първите истински свидетелства за първите реални хора. Строго погледнато, естествено е да не знаем нищо за праисторическия човек по простата причина, че е бил доисторически. Съвсем очевидно противоречие се съдържа в самия термин „история на доисторическия човек”. Това е ирационалност, която могат да си позволят само рационалисти. Ако някой свещеник случайно каже, че Потопът е бил допотопен, вероятно мнозина биха се надсмяли над логиката му. Ако някой епископ каже, че Адам е бил „пред-адамит”, би ни се сторило малко странно. Но не се очаква да обръщаме внимание на подобни езикови дреболии, когато скептичните историци говорят за доисторическата част на историята. Истината е, че те използват термините „история” и „доистория” без ясен критерий или дефиниция в съзнанието си. Това, което подразбират е, че има следи от човешки живот, преди човекът да започне да разказва историята си, и в този смисъл поне знаем, че човечеството е съществувало преди историята.
 
Човешката цивилизация е по-стара от човешките хроники. Това е разумният начин да представим отношенията между далечни едно спрямо друго неща. Хората са оставили образци от другите си изкуства, далеч преди да се появи изкуството на писмеността или поне някакво писмо, което да можем да разчетем. Но е сигурно, че примитивните изкуства са изкуства, а и по всичко личи, че примитивните цивилизации са цивилизации. Човекът е оставил рисунки на елен, но не е оставил истории как е ходил на лов за елени и, следователно, това, което казваме за него, е хипотеза, а не история. Но изкуството, което наистина е практикувал, е доста артистично. Рисунките му са доста интелигентни и няма причина да се съмняваме, че и разказът за лова му би бил много интелигентен; само че и да е съществувал, няма как да го научим. Накратко, терминът „праисторически период” не трябва непременно да означава „примитивен” – в смисъл на „варварски” или „животински”. Той не обозначава времето преди цивилизацията или времето преди изкуствата и занаятите. Това е просто времето преди появата на някакво свързано повествование, което можем да прочетем. Тук огромна роля играят споменът и забравата. Напълно възможно е да са съществували всякакви забравени форми на цивилизация, както и всякакви забравени форми на варварство. Във всеки случай по всичко личи, че много от тези забравени и полузабравени обществени етапи са били доста по-цивилизовани и по-малко варварски, отколкото днес грубо си представяме. Но дори за тези ненаписани истории на човечеството, когато то безспорно е било човешко, можем да имаме само предположения – с голяма доза съмнение и предпазливост. За съжаление, съмнението и предпазливостта са последните неща, които се насърчават от разюздания еволюционизъм на съвременната култура. Защото тази култура е крайно любопитна и единственото нещо, което не може да понася, е мъчителната болка на агностицизма. Думата „агностик” се появи за първи път по времето на Дарвин и оттогава за нищо на света не искаме да признаем, че нещо ни е неизвестно.
 
Трябва откровено да се признае, че така просто прикриваме невежеството си с безсрамие. Изявленията се правят така открито и категорично, че човек трудно намира смелост да се спре на тях и да установи тяхната безпочвеност. Онзи ден прочетох една научна статия за обичаите на някакво праисторическо племе и тя започваше конфиденциално с думите: „Те не са носели никакви дрехи”. Едва ли и един на сто от читателите е спрял и се е запитал откъде знаем дали са носели дрехи хора, от които е изчезнало всичко, освен няколко парченца кост и камък. Навярно учените искат да ни кажат, че трябва да намерим каменна шапка, както намираме каменни брадви. Очевидно очакват, че може да се открие някакъв неунищожим чифт панталони от същата материя като неунищожимата скала. Но дори и да не реагираме така бурно, веднага би трябвало да ни стане ясно, че примитивните хора може би са носили обикновено облекло или дори облекло с изключително пищна украса, без от него да останат повече следи, отколкото от самите хора. Например изделията от плетена тръстика и трева може да са ставали все по-изящни, без ни най-малко да стават по-дълговечни. Някоя цивилизация може да е била специализирана в изработването на неща, които са се оказали нетрайни като тъканите и бродериите, а не устойчиви като архитектурата и скулптурата. Има много примери за общества с подобна специализация. Със същия успех, ако открие останки от днешните фабрични машини, човекът от бъдещето може да заключи, че сме познавали желязото, но не и други материали; и ще оповести откритието, че собственикът и управителят на фабриката несъмнено са ходели голи, или вероятно са носели железни шапки и панталони.
 
Тук не настоявам, че прими тивните хора обезателно са носели дрехи или пък че са плели всичко от тръстика, а само че нямаме доказателства, че не са. Но може би си струва да се върнем за момент на някои от малкото неща, които със сигурност знаем и които тези хора със сигурност са правели. Ако ги разгледаме внимателно, в никакъв случай няма да ни се сторят несъвместими с понятия като „облекло” и „орнамент”. Ние не знаем дали те са украсявали всичко онова, което не е оцеляло и не знаем дали са познавали бродерията, а и да са я познавали, не можем да очакваме тя да се е запазила, но с положителност знаем, че са рисували и че рисунките са се запазили. А с тях имаме запазено, както вече споменах, свидетелство за нещо невероятно и уникално, което е притежание единствено на човека и на никое друго същество. А това вече е разлика по род, а не просто разлика в степените. Маймуната не рисува непохватно, за разлика от човека, който рисува изкусно. Маймуната не е положила начало на изобразителното изкуство, което човекът е развил до съвършенство. Маймуната изобщо не рисува. Тя никога не е започвала да рисува. Никога не е и започвала да започва да рисува. С появата на първата бледа резка рязко е била премината граница, разделяща природи.
 
Един виден писател в коментара си към пещерните рисунки, приписвани на неолитния човек твърди, че при никоя от тях няма основания да се говори за религиозни функции. Малко остава да заключи, че неолитният човек не е имал и религия. Трудно мога да си представя по-слаба аргументация от тази, която реконструира най-съкровени нагласи на праисторическото съзнание от факта, че на някой, който надраскал няколко скици върху скалата по незнайно каква причина и с незнайно каква цел, по силата на непознати обичаи и неведоми условности, му е било по-лесно да нарисува елен, отколкото да нарисува религия. Той може да го е нарисувал, защото това е било религиозният му символ. Може да го е нарисувал, защото това не е било религиозният му символ. Той може да е бил склонен да рисува всичко друго, но не и религиозните си символи. Може да е рисувал истинските си религиозни символи на съвсем друго място или пък те да са били умишлено унищожавани, след като са били нарисувани. Той може да е правел или да не е правел милион неща. Но във всеки случай да заключим, че не е имал религиозни символи, или дори да заключим, че, тъй като не е имал религиозни символи, не е имал и религия, е невероятна логическа еквилибристика. Този конкретен случай много ясно илюстрира ненадежността на подобни догадки. Защото от малко по-късен период в пещерите са открити не само рисунки, но и фигурки на животни. Споменава се, че върху някои от тях има резки и дупки – вероятно белези от стрели – и се предполага, че повредените фигурки са останки от някакъв магически обред за убиване на диви животни в техните изображения, докато здравите се обясняват във връзка с друг магически обред за измолване на плодородие на стадата. Ето го отново забавният навик на учените да тълкуват нещата ту така, ту иначе. Ако фигурката е повредена, тя доказва едно суеверие, ако не е – друго. Ето още една безумна логическа еквилибристика. Едва ли някой от тия мислители се сеща, че е съвсем естествено група ловци, затворени в пещерата през зимата, да им се прииска да се позабавляват и като един вид салонна игра да целят фигурките със стрели. Във всеки случай, ако рисунките са плод на суеверие, какво остава от хипотезата, че нямат нищо общо с религията? Истината е, че всички тези догадки нямат нищо общо с каквото и да било. Всички те стрелят във въздуха и за разлика от стрелянето по нарисуван елен, с тях не можеш да се развличаш през скучните зимни вечери.
 
Подобни автори проявяват тенденцията да забравят например, че хората в съвременния свят също понякога оставят знаци в пещерите. Когато група туристи минава през „Чудната пещера” или през „Вълшебната сталактитова пещера”, за отбелязване е, че по пътя й се появяват йероглифи – инициали и надписи, които учените не са склонни да отнасят към някоя далечна епоха. И ако професорите от бъдещето донякъде приличат на днешните, то те ще извлекат огромно количество живи и интересни данни от тези пещерни надписи на XX-ти век. Доколкото познавам малко тяхната порода и ако те не загубят разпалената самонадеяност на предшествениците си, ще успеят да открият най-забележителни факти за нас от инициалите, оставени от Ари и Ариет в „Чудната пещера”, под формата примерно на две преплетени „А”-та. Само по тях те ще заключат: 1) понеже буквите са грубо издълбани с тъпо джобно ножче, то двадесети век не е притежавал фини гравиращи инструменти и не познава скулптурата като изкуство; 2) понеже буквите са главни, нашата цивилизация изобщо не е развила малки букви или някаква форма на ръкопис; 3) понеже съгласните не се произнасят в начална позиция, нашият език вероятно е бил родствен с уелския или по-вероятно – с ранния семитски, който пък не отбелязва гласните; 4) тъй като инициалите на Ари и Ариет по никакъв начин не говорят за религиозна символика, то нашата цивилизация не е имала религия. Може би последното е най-близко до истината, защото една цивилизация с религия щеше да има малко повече здрав разум.
 
Твърди се още, че религията е еволюирала бавно и постепенно и даже, че е породена не от една първопричина, а от комплекс – да ги наречем – случайни съвпадения. Най-общо трите основни компонента на този комплекс са: 1) страхът от вожда на племето (когото г-н Уелс нарича с прискърбна фамилиарност „Стареца”); 2) феноменът на сънуването и 3) асоциацията между жътвата и възкресението като вид жертвоприношение, символизирано от покълващото зърно. Ще ми се да отбележа мимоходом, че свеждането на един жив и единствен по рода си дух с три мъртви и несвързани причини ми изглежда доста съмнително от психологическа гледна точка. Да предположим, че г-н Уелс в някой от завладяващите си романи за бъдещето ни разкаже как сред хората е възникнала нова и неведома страст, в плен на която те бленуват, както се бленува при първа любов, и за която умират, както се умира за знамето и за отечеството. Струва ми се, ще бъдем леко озадачени, ако той ни обясни, че това неповторимо чувство се е появило при съчетаването на навика да пушат „Уудбайнс”, нарастването на данък общ доход и склоността на шофьорите да превишават допустимата скорост. Ще ни бъде трудно да си представим такова нещо, защото ни е трудно да си представим комбинация от три или колкото и да било обикновени чувства, която да обединява всичките. Нито пък е възможно някой да си представи наличието на връзка между зърното, сънищата и стария вожд с копието, освен ако вече не е съществувало общо чувство, което да ги обединява. Но ако е имало подобно общо чувство, то може да е било единствено религиозното чувство; а тези три неща не биха могли да породят едно вече съществуващо религиозно чувство. Затова здравият разум ще подскаже на всеки, че е далеч по-вероятно такова мистично усещане наистина да е съществувало предварително и в неговата светлина сънищата, царете и житните поля да са изглеждали мистични тогава, както и сега.
 
Защото простата истина е, че да накараш нещата да изглеждат далечни и нечовешки, преструвайки се, че не ги разбираш, докато всъщност много добре ги разбираш, не е нищо повече от трик. Все едно да кажеш, че праисторическият човек е имал грозния и недодялан навик периодично да си отваря широко устата и да я тъпче със странни работи, сякаш никога не си чувал за процеса, наречен „хранене”. Все едно да кажеш, че ужасните троглодити от каменния век последователно поставяли краката си един пред друг, сякаш никога не си виждал ходене. Това би било една напълно оправдана измислица, ако имаше за цел да докосне някоя мистична струна и да ни пробуди за чудото на ходенето и храненето. Но понеже целта тук е да се убие мистичната струна и да се умъртви у нас чудото на религията, това е ирационален боклук. Това е една преструвка, че намираш нещо неразбираемо в чувства, които всички много добре разбираме. Кой не смята сънищата за тайнствени и не усеща, че те лежат в тъмната погранична зона на битието? Кой не усеща в смъртта и възкресението на земната растителност ключ към тайната на Вселената? Кой не долавя, че властта и онова единство, което е духът на племето, винаги носят някакъв свещен привкус? Ако някой антрополог наистина смята тези неща за далечни и неразбираеми, няма какво повече да отговорим на този джентълмен, освен че мисълта му не е така дълбока и просветена, както на първобитния човек. За мен е очевидно, че само едно вече активно духовно чувство би могло да обгърне тези отделни и разнородни неща със святост. Да кажеш, че религията произлиза от почитта към вожда и жертвоприношенията по жътва, означава да сложиш една наистина изискана колесница пред един крайно примитивен кон. То е все едно да кажеш, че подтикът към рисуване идва от съзерцаването на рисунки на елени в пещерата. С други думи – да обясниш, че рисуването е следствие от работата на художниците, или че изкуството е произлязло от изкуство. Или по-скоро, че т.нар. „поезия” възниква в резултат на някои навици като например официалното съчиняване на оди по повод настъпването на пролетта или обичая на някой младеж да става рано в определен час и да слуша пеенето на чучулигите, за да отрази после впечатленията си на лист хартия. Вярно е, че младежите често стават поети напролет и е съвсем вярно, че веднъж станали поети, няма земна сила, която може да ги възпре да не пишат за чучулигите. Но поемите не съществуват преди поетите. Поезията не възниква от поетичните жанрове. С други думи, едва ли е логично да обясняваме как нещо се появява за първи път, твърдейки, че то вече е съществувало. По същия начин не можем да кажем, че религията възниква от религиозните форми, защото това е друг начин да кажем, че тя е съществувала преди да възникне. Изисквало се е определен вид съзнание, което да разбере, че в сънищата или в мъртвите има нещо мистично, както се изисква определен вид съзнание, което да усети, че в чучулигата или в пролетта има нещо поетично. Както можем да се досетим, това е било т.нар. „човешко съзнание” – не много различно от съществуващото до ден днешен, защото мистиците и досега медитират върху смъртта и сънищата, а поетите и досега пишат за пролетта и чучулигите. Няма и най-лек намек обаче, че нещо по-ограничено от човешкото съзнание е в състояние да долавя тези мистични връзки. Кравата в полето като че ли не проявява склонност към стихоплетство, макар че има възможност да слуша чучулигите много по-често от поета. Нямаме основания да предполагаме и че някоя жива овца някога ще постави мъртвата овца в основата на сложен култ към предците. Вярно е, че през пролетта на младите четириноги лесно може да им дойде мисъл за любов, но и цяла поредица пролети не може да насочи мислите им към литература. По същия начин, макар да е вярно, че кучето наистина има съновидения (а по всичко личи, че повечето животни нямат и това), доста дълго сме чакали да ги развие в изтънчена система от религиозни ритуали. Толкова дълго, че всъщност сме престанали да го очакваме; не очакваме и кучето да превърне сънищата си в църковна организация, нито да ги анализира с методите на психоанализата. Очевидно е, че по една или друга причина тези естествени преживявания, или дори тези естествени емоции, в никое друго същество, освен в човека, никога не прехвърлят границата, която ги отделя от творчески прояви като изкуството и религията. Не го правят, никога не са го правили, и както вече е ясно, никога няма да го направят. Не е невъзможно, в смисъл, че не противоречи на логиката, да видим крава да пости, като не яде трева в петък или да коленичи както в старата коледна легенда. В този смисъл не е невъзможно кравите да съзерцават и размишляват върху смъртта, докато накрая не издигнат гласове във възвишен заупокоен псалм в унисон с последното прощално мучене на старата крава. Не е невъзможно да изразят надеждите си за по-добър задгробен живот със символичен танц в чест на кравата, която прескочила луната. Може би поне кучето най-сетне е натрупало достатъчен запас от сънища, за да построи храм на триглавия Цербер – един вид символ на кучешката „Троица”. Може би сънищата му вече са започнали да се превръщат във видения, които могат да намерят словесен израз в откровения за съзвездието „Куче” – духовен дом на бездомните псета. Тези неща са логически възможни, в смисъл, че е логически трудно да се докаже универсалното отрицание, което наричаме „невъзможност”. Обаче онзи инстинкт за правдоподобното, който наричаме „здрав разум”, трябва отдавна да ни е подсказал, че животните не подлежат на подобно развитие и – меко казано – е малко вероятно да видим с очите си прехода от животински към човешки опит. Но пролетта, смъртта и дори сънищата като преживявания присъстват в техния опит не по-малко, отколкото в нашия. Единственото възможно заключение е, че тези преживявания сами по себе си не пораждат явления като религиозното чувство в друг тип съзнание, освен в съзнание, подобно на нашето. Стигаме отново до факта на съществуването на определен тип съзнание – вече готово и единствено по рода си. То било уникално и можело да създава както вярвания, така и пещерни рисунки. Материалът, необходим за религията, подобно на материала за всяко друго нещо, лежал тук от безброй векове, но силата за нейното възникване била скрита в съзнанието. Едва човекът се оказал способен да долови загадките в нещата, намеците и надеждата, които долавя и днес. Той бил способен не само да сънува, но и да бленува сънищaта си. Той бил способен да види не само смъртта, но и сянката на смъртта и бил обзет от онази тайнствена мистерия, която завинаги обявила смъртта за абсурд.
 
Разбира се, дори и тези догадки се отнасят главно за човека от онова време, когато той безспорно се проявява като такъв. Не можем да твърдим подобно нещо, или каквото и да било друго, за предполагаемото животно, което е свързващото звено между човека и зверовете. И то само защото става въпрос не за животно, а за предположение. Не можем да сме сигурни, че питекантропът изобщо някога е почитал богове, защото не можем да сме сигурни, че той изобщо е съществувал. Той е само видение, извикано, за да запълни бездната, зееща де факто между първите създания, които са същински хора, и останалите – примати или други животни. Изчоплят се и се свързват няколко крайно съмнителни парченца, за да се докаже такова междинно същество, понеже го изисква дадена философия, но на никой не му идва на ум, че с тяхна помощ не се установява нищо философско, дори в подкрепа на тази философия. Парчето череп, открито на Ява, не доказва нищо – нито наличието, нито отсъствието на религия. Ако някога е съществувал подобен маймуночовек, религията му може да е била толкова сложна, колкото тази на човека, или толкова проста, колкото на маймуната. Той може да е бил митотворец или пък мит. Интересно би било да си зададем въпроса дали тази склонност към мистичното не се е появила при прехода от маймуната към човека, ако изобщо трябва да говорим за някакъв преход. С други думи „липсващото звено” може да е било, а може и да не е било мистично настроено, стига да не липсваше. Но в сравнение със свидетелствата, които имаме за реалните човешки същества, нищо не свидетелства, че това е било човешко, или получовешко, или че изобщо е било същество. Дори най-крайните еволюционисти не се опитват да извлекат от него някакъв еволюционен възглед за произхода на религията. Дори когато се опитват да докажат, че религията се е развивала бавно от по-груби или ирационални източници, те започват доказателството си с първите хора, които със сигурност са хора. Но собствените им доказателства доказват единствено, че първите хора, които са хора, вече са били мистици. Тези първи хора използвали грубите и ирационални елементи както само хора – и то само мистици – могат да ги използват. Още веднъж стигаме до простата истина – в един момент, толкова ранен, че критиците не могат да го проследят, се е осъществил преход, за който костите и камъните поради самата си природа не могат да свидетелстват – човекът се е превърнал в жива душа.
 
Що се отнася до произхода на религията, истината е, че онези, които търсят подобни обяснения, всъщност се опитват да си спестят тъкмо обяснението. Те подсъзнателно усещат, че проблемът няма да бъде толкова мъчен, ако бъде разтегнат до постепенен, почти незабележим процес. Но всъщност подобна перспектива изцяло фалшифицира действителния опит. Свързват се две напълно различни неща – случайните намеци за еволюционно развитие и монолитния, ясно очертан блок на човечеството – и се правят опити така да се нагласи гледната точка, че те да се намират на една линия. Но това е оптическа измама. Човекът не стои в същата връзка с маймуната или с липсващите звена, в каквато е спрямо друг човек. Може и да е имало промеждутъчни същества, на чиито бледи следи се натъкваме тук-там в бездната на времето. Те, ако изобщо са съществували, може наистина да са били много подобни на хората, или напълно различни от нас. Но за праисторическия човек – т.нар. „пещерен” или „еленов човек” – това в никакъв случай не е вярно. Тези праисторически хора са били във висша степен хора като нас. Само дето случайно не знаем много за тях по простата причина, че не са ни оставили свидетелства или хроники. Но в светлината на всички сигурни данни за тях, те изглеждат точно толкова хора, колкото хората от средновековното имение или от гръцкия полис.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
proanti
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 55


Профил
« Отговор #14 -: Юли 13, 2010, 15:28 »

Драги Рно, тази с татия на Честертън е от преди 100 години. биологически човекът е пряк роднина на маймуните а не независим паралелен продукт. доказартелства без брой.
Не разбриам защо чосич все вади Гйодел в конкретната сегашна дискусия.
съгласен съм и аз че от Гьодел следва че не всичко е познаваемо, в смисъл вмъкваемо в рамите на изчерпателна теория. Че трябва д аима "завършване на системата отвън, от отвъдно, от трансцендентно.
Но ние тук спорим дали Земята е  създадена  съгласно "изследванията на Института по креационни изследвания и е млада , а не 4 милиарда години. И дали да търсим Ноевия ковчег. Нещо което  искат да с епреподава в Луизиана.
Активен
Страници: [1] 2 3 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  "Не хлебом единим жив человек..."  |  Науки  |  Тема: Дарвинизмът - една от фаталните заблуди на Новото време « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!