Tyxo.bg counter Стефан Маринов - неповторимият
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 19, 2018, 01:45

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  "Не хлебом единим жив человек..."  |  Науки  |  Тема: Стефан Маринов - неповторимият 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Стефан Маринов - неповторимият  (Прочетена 2452 пъти)
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« -: Юли 19, 2010, 11:44 »

Началото на тази тема е тук: http://de-zorata.de/sites/forum/index.php/topic,236.0.html

Цитат

Това лято се навършиха 10 години от неизяснената до край смърт на моя дългогодишен съсед - но преди всичко - добър, ведър, остроумен, талантлив, смел и неординарен човек – мислител, писател и физик Стефан Маринов.

Посвещавам му тази тема.

Въпреки, че една от неговите книги ми бе настолна (по-точно е да се каже, въвджобна, наплажна, речитативна и декламаторна) в началото на 90-те години, когато получих екземпляр от нея, трябва да призная, че с течение на времето тя потъна в прах на един от рафтовете ми, изместена от новите вълнения на времето. Едва наскоро след като стана дума в разговори с Цвета Трифонова и Вихрен Чернокожев за емигрантска наша литература ми дойде наум пак да измъкна томчето на «Изыди, сатана». Споделих го и с тях, тъй като междувременно е изключителна библиографска рядкост.

С голяма радост видях и чух, че тези двама наши литератори с голям опит и вкус моментално оцениха величината на Стефан-Мариновия талант и мненията ни за неговата необикновена и неповторима фигура напълно си съвпаднаха.

Ще кажа сега съвсем накратко няколко думи за покойния творец, а по-нататък ще се опитам според възможностите да публикувам по някой и друг откъс от «политическата епистолярна проза», както я нарече Цвета и я определи като нещо уникално в нашата литература.

Чичо Стефан (позволявам си това фамилиарно обръщение) е роден през 1931 в София и изживява българската част от живота си в родната си къща на някогашната улица «Журналист», днес «Елин Пелин» в Лозенец. Семейството е старо, артистично-интелектуално. Той завършва Военноморското училище във Варна и се дипломира като физик в Прага. Пътува по море, постъпва на работа като физик във тогавашния ФИ на БАН.

Помня го по-съзнателно от началото на 70-те години, когато в махалата вече му се носеше славата на чудак – в СССР по това време са използвали за хора като него термина «дисидент». Прагматичният българин, използва вместо това понятието «шантав», «терк», «откачен». Започна да отсъства за по-дълго, едва по-късно се разбра, че е изпращан принудително в психиатрията. След второто си задържане бяга и успява да влезе в Американското посолство, където иска да връчи протест за нарушаване на човешките му права. Вместо това служители на посолството извикват милицията и безучастно позволяват две цивилни ченгета на ДС да пребият Стефан Маринов във вестибюла на американска територия и да го извлекат вързан от там. Пацифист по убеждение той е издател на първия самиздатски вестник «Ядец», който разпространява по собствени думи «сред познати и непознати». Публикува декларации срещу ядреното въоръжаване и призиви за разоръжаване на Изток и на Запад.

Като физик е привърженик на Нютон и стига до извода, че «пространството и времето са абсолютни». Анализира и критикува в няколко труда теорията на относителността на Айнщайн. В дома си на ул. «Елин Пелин» устройва Лаборатория за фундаментални физически проблеми и свиква сам Международна конференция по абсолютното пространство и време във Варна, на която кани познати физици от цял свят. КДС започва масирана кампания за осуетяване на конференцията. По тяхно настояване Стефан Маринов разпраща писма до всички заявили пристигането си учени с абсурдното обснение, че конференцията се отлага поради опасност от земетресение в района на Варна. Същата година (1977) той е екстрадиран в Белгия. Известността му вече в чужбина и разгласяването на неговия случай стават фактор, накарал режима да се откаже от вътрешна разправа с дисидента.

Животът му на Запад като емигрант е посветен на търсения в областта на генератори на свободна енергия, на дописване на фундаменталния петтомен труд Classical Physics, на общуване с много от по-известните дисиденти от соцлагера на Запад като Буковски, Горбаневская, Пеликан, Белоцерковски, Максимов, на участие в акции на протеста и в защита на Андрей Сахаров и Юри Орлов (сериозно планира своето самозапалване в Париж, в знак на протест срещу затварянето на колегата-физик в съветски затвор, но френските власти го арестуват своевременно и изхвърлят в Италия). Не са му спестени и горчиви разочарования. Постоянно депортиран и местен между Австрия, Италия, Франция, Стефан Маринов няма кой знае какви илюзии за готовността на Западния истеблишмент на отстъпки пред източния комунизъм в духа на популярното тогава «размразяване» и «намаляване на напрежението».

Най-забележителната му работа в емиграция за мен е романът в писма «Изыди сатана». В него Маринов включва своята кореспонденция с различни институции в България и чужбина, но главните му адресати са два «Ангела» - академик Ангел Балевски – негов «шеф» от БАН и полковник Ангел Гогов, заместник на небезизвестния Мирчо Спасов – зам. началник на отдел "Паспортен" на МВР. Безсмислено е да се пише или преразказва съдържанието на тази несравнима с нищо в нашата литература книга. Тя просто трябва да се прочете. Всяко писмо е вулкан от идеи, остроумие, сатира и унищожително-интелигентна критика на системата. Най-дълбоки мисли са поднесени в игриво-разговорен, понякога вулгарен стил, понякога лирично-извисено, на ръба на патетичността. Авторът реди една мозайка от алюзии, от формални или скрити цитати из цялата световна литература, перфектно и свободно играе с езиците – български, руски, немски, английски, френски (затова и почти половината от обема на книгата са преводите на края).

Както сам споменава на едно място Стефан Маринов си «намята шутовското наметало» за да каже на властниците неща, които поднесени по друг начин биха му донесли най-сурова присъда. Зад маската на «юродивия» той рисува образа на едно истински побъркано общество, управлявано от полуграмотна и безскрупулна клика.

Стефан Маринов почина на 15 юли в Грац, Австрия, падайки от балкона на университетската библиотека. Официалното заключение до днес е самоубийство.

Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Страници: [1] Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  "Не хлебом единим жив человек..."  |  Науки  |  Тема: Стефан Маринов - неповторимият « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!