Tyxo.bg counter Германия
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Октомври 23, 2017, 06:07

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Архивът на "Де зората" (юли 2006 - февруари 2010) е тук: http://de-zorata.de/sites/forum
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Песни и танци на народите  |  Тема: Германия 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Германия  (Прочетена 3678 пъти)
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« -: Юни 30, 2010, 07:02 »

Time of the Joachims

© Милен Радев


В популярния филм на Костурица Time of the Gypsies един от героите, Перхан е надарен с поразителни магически способности. Те впечатляват и вдъхват надежда у борещите се с всякакви жизнени зорове негови съплеменници.

В сегашните жарки юнско-юлски дни, макар и изправени пред зорове от съвсем друг порядък, германците също обръщат поглед към струващите им се чудодейни възможности на двама сънародници. Лятото на 2010 има всички шансове да остане в историята като Времето на Йоахимовците.

От седмици върху двама Йоахима се концентрират копнежите на милиони германци.

За единия - Йоахим Льов, треньора на Бундес-тима по футбол - лятната приказка с възможен фантастичен край на Световното първенство продължава поне до следващата събота, а може би и нататък. Йоахим Льов олицетворява в Германия надеждата, че отбор от непознати, симпатични и трудолюбиви младежи е в състояние да постигне невъзможното и отнесе титлата. Нещо, което в реалния живот на Бундесрепубликата звучи все по-имагинерно.

Другият - Йоахим Гаук, ще научи още днес дали експлозията от симпатия и подкрепа за него в ролята на бъдещ Бундеспрезидент може да наложи избора му в една предварително обречена от партийните сметководства процедура.

Какъвто и да бъде изходът от гласуването днес по обяд в Райхстага, цялата предистория на неговата кандидатура, както и бурните страсти, които тя предизвиква до последния момент, ще се анализират още дълго и ще се помнят с право.

Името на Йоахим Гаук стана нарицателно след Обединението на Германия и дори се бе превърнало в неофициално название за цялата Службата за архивите на Щази, която той създаде и води в течение на 10 години. Преди месец бившият пастор Гаук бе предложен като кандидат за неочаквано овакантения от Хорст Кьолер пост президент на Федералната република.

И именно с обстоятелствата на неговата кандидатура започва драматичната както никога досега история на този президентски избор. Йоахим Гаук не бе издигнат от своите етествени и близки му по убеждение и политическа съдба сили в консервативно-либералната коалиция, а от партията на Зелените и от бързо присъединилите се към тях социалдемократи.

В поредицата от неразбираеми, все по-трудно приемливи за привържениците на "дясното" в Германия решения на ръководството на ХДС/ХСС, пренебрегването на кандидатурата на изявения антикомунист Йоахим Гаук ще се впише с особена красноречивост.

При цялата си публично подчертавана и през тези дни лоялност към своите политически приятели от консервативните партии, Йоахим Гаук сам достатъчно ясно описа механизма на издигане на кандидатурата. Когато към него се обръща шефът на социалдемократите Габриел с въпрос дали би приел тяхното предложение, Гаук поставя условието да бъде кандидат и на двата политически лагера, големите партии да се споразумеят върху неговата, съгласувана кандидатура.

С оглед спецификата на избора на Бундеспрезидент от нарочно избирателно тяло, съставено пропорционално на политическото представителство и предизвестеността на крайния резултат, такава процедура не е изненадваща и би подчертала особената, надпартийна роля на институцията във ФРГ. От ХДС/ХСС, което на практика означава от Ангела Меркел, идва обаче сигнал за учтива липса на интерес. Едва тогава Йоахим Гаук приема предложението на социалдемократи и Зелени.

Консервативните партии оповестяват своя кандидат - Кристиян Вулф, досегашен министър председател на една от федералните провинции, класически продукт на партийната бюрокрация, човек без харизма и запомнящи се характерни, обществени или интелектуални позиции. До неотдавна той се смяташе за един от сериозните бъдещи вътрешнопартийни конкуренти на канцлера Меркел. Тази роля естествено отпада с поемането на президентските правомощия...

Абсурдността на ситуацията се засилва от очевидната несъвместимост на позициите на Йоахим Гаук по повечето обществено-политически, дори морално-етични въпроси със социалдемократите и Зелените. Неофициално самите социалдемократи признават, че ако имаха реален числен шанс във Федералното събрание да прокарат своя кандидат, те не биха предложили никога Гаук. Позициите му на непримирим антикомунист, вижданията му за необходимостта от военен ангажимент на Германия в борбата с тероризма са особено трудно храносмилаеми за крайно лявото крило на Зелените.

С това става ясна същинската цел на лявата кампания "про Гаук": нанасяне удар по политическия противник, поставяне на косервативно-либералните коалиционери в крайно неудобно положение и уронване на личния престиж на Ангела Меркел. Цел, която на фона на хаотичното състояние на правителствената коалиция, на вътрешните й конфликти и на отчетливо забелязващата се липса на категорична политическа линия, стана през изминалите седмици все по-реална.

Работата е там, че кандидатурата и фигурата на Йоахим Гаук предизвикаха незапомнена отдавна обществена симпатия както на Запад, така и на Изток. Изключителен оратор, внушаващ респект със своето минало (като дете, израства сам след отвличането на баща му от Съветите в Сибир, никога не се поддава на компромиси в ГДР, не встъпва в Комсомола, като пастор е на страната на правозащитниците далеч преди падането на Стената), Гаук изслушва, не поучава, не гледа през събеседника, както професионалните политици. Той впечатлява преди всичко с тъй редките за днешната политическа класа качества като автентичност и достоверност.

Чрез Туитър и Фейсбук подкрепата за Гаук заля интернет, прехвърли се в реални многобройни групи в негова полза из цяла Германия. От редиците на консервативните партии и особено от свободните демократи се чуват все повече гласове, които не крият своят подкрепа за кандидата на "противниковия" лагер. И макар че блокът на ХДС/ХСС и либералите имат немалко абсолютно мнозинство в т.н Федерално събрание, никой не отрича несигурността в успеха на правителствената кандидатура. Напрежението ще нараства още повече до днешното обедно заседание.

Срещу тази несигурност вече бяха предприети мерки. Тъжно и срамно за политическите нрави на Германия бе да се следи как партийната централа на ХДС предприе всичко възможно, за да си подсигури гласовете на т.н. "електори", изпращани от отделните федерални провинции. Противно на обичайната практика за номиниране на популярни локални обществени фигури, бе взето решение, този път "електори" да бъдат само партийни членове. Дори именити християн-демократи загубиха своите номинации, след като публично изказаха симпатия към кандидатурата на Йоахим Гаук. За допълнителния задкулисен натиск може само да се гадае.

Реализмът не позволява да очакваме желаната от толкова много граждани изненада. Тъй като гласуването за президент по конституция е тайно, предполагам, че ще се намерят зелени и социалдемократи, чиято лява съвест няма да им позволи да дадат гласа си за необичания макар и тъй полезен им в момента кандидат. Дори от правителствените фракции да има "недисциплинирани" гласоподатели, не вярвам броят им да е толкова голям, та да постави под въпрос самото съществуване на коалицията. Нещо, което неминуемо ще излезе на дневен ред в случай на провал на проекта на фрау Меркел.

Отворен остава все пак въпросът за изборното поведение на бившите комунисти от Изток и от Запад, обединени днес в партията "Левица". Засега те категорично отказаха подкрепата си на Гаук, когото обвиняват в антикомунистчески фанатизъм, в "реакционен реваншизъм" спрямо служителите на службите на ГДР и даже в милитаризъм...

Но ето че Грегор Гизи, чиято агентурна дейност за Щази бе многократно разкривана именно от "службата на Гаук", даде снощи да се разбере, че ако изборът не се реши на първия тур, то след това, когато ще е достатъчно обикновено мнозинство, екс-комунистите са готови да премислят своята позиция.

Няма да им е нужно да се ровят кой знае колко надълбоко в класиците, за да се поучат на творческа безпринципност със стратегическа цел. И Ленин, и Сталин са оставили блестящи примери за това.

Не мога да си представя само къде ще трябва да се рови за оправдание Йоахим Гаук, ако днес следобед се окаже, че е избран за Бундеспрезидент с решаващите гласове на Гизи & Ко.
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #1 -: Юни 30, 2010, 23:03 »

За бившите (има ли такова понятие?) комунисти, Гаук е много по-неудобна кандидатура от безличния Вулф. Затова са се въздържали на третия тур.

Фрау Меркел може да ги почерпи за което.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #2 -: Юли 01, 2010, 15:26 »


В Германия - нещо ново

© Милен Радев


Тази сутрин Германия се събужда със замаяна глава. Не може да се каже, че медийната канонада допринася кой знае колко за нейното проясняване. Нека поне ние тук се опитаме да дадем малък принос за ориентиране на читателите.

Вчерашният триетапен маратон за избор на нов държавен глава изправи страната пред много и сложни въпроси. Отговорът, който получихме със сигурност, е един - новият обитател на президентския дворец Bellevue ще бъде Кристиан Вулф.

Вулф е класически представител на политическия истаблишмънт. Извън кратка адвокатска практика в началото на 90-те години той е постоянно и изключително на партийни, парламентарни и държавни постове. През 2003 година Вулф победи на парламентарните избори в Долна Саксония тогавашния премиер, социалдемократа Габриел и от тогава е министър-председател на провинцията.

Зигмар Габриел, междувременно председател на СДПГ, трудно забравя и изглежда способен на всяка политическа интрига. Заедно със Зелените той бе съавторът преди месец на гениален ход. Като общ техен кандидат за бундеспрезидент бе номиниран ползващият се с респект и широка популярност бивш ръководител на Службата за архивите на Щази Йоахим Гаук.

Грешката на Меркел?

Многобройни са опитите за обяснение - и вчерашният изнервен ден само увеличи техния брой - защо Ангела Меркел отказа предложението на СДПГ и Зелени да подкрепи с партията си тази кандидатура като консенсусна номинация за държавен глава. Вместо това консервативните партии и либералите издигнаха свой кандидат - Кристиян Вулф.

Традиционното обяснение е, че така Ангела Меркел се отървава от последния останал вътрешнопартиен конкурент и потенциален кандидат за нейния пост. Мнозина пък изтъкваха през последните седмици, че издигането на Йоахим Гаук - също от Източна Германия и също с евангелско вероизповедание както канцлерът, щеше да е прекомерно предизвикателство към лоялността на "прозападните" и католически среди в консервативните партии.

Вчерашният ден показа едно: отказът на партиите им да подкрепят кандидатурата на изявения антикомунист, на красноречивия застъпник на свободата като свещено и неотнимаемо право, на автентичния демократ Йоахим Гаук, бе още по-голямо предизвикателство към лоялността на "електорите" от правителствения лагер. Три тура се оказаха необходими за да се избере държавния глава и дори на решителния за правителството трети тур кандидатът Вулф така и не получи всичките 644 гласа на коалиционните пратеници в Събранието.

От снощи над Германия се вихри буря от саркастични анализи, от предположения за неминуем крах на коалиционното правителство, от разочаровани реакции и цинични коментари за системата на партиен контрол над народните избраници.

Прозорливостта на Меркел?

Не мога да приема мненията, че Ангела Меркел се била излъгала в обществените настроения, че допуснала фатална грешка, предпочитайки Вулф пред популярния Гаук, че излъгала надеждите на също така популярната Урсула фон дер Лайен, министър на труда в правителството, която също бе обсъждана като възможен кандидат...

Ако има нещо, което отличава Ангела Меркел, това е нейната аналитичност, способността й стратегически да планира, да изчаква и налага в подходящия момент решения, изглеждащи невинаги оптимални. Обществените и икономически резултати от нейното политическо управление досега, потвърждават правотата й.

Прокараното вчера с цената на много нерви и под осъдителните коментари на съмишленици и симпатизанти решение има един сериозен стратегически плюс за консервативните сили. Въздействието му може да има дългосрочно влияние върху политическата сцена в Германия. Не срещам досега оценка на този аспект в германските медии.

През последните години все по-настойчиво на дневен ред излиза въпросът за парламентарно и дори правителствено сътрудничество на левите сили в Германия - социалдемократи и Зелени с бившите комунисти от Изток и Запад, обединени в партията "Левица".

Въпреки всички публични заявления и клетви за вярност на демократичните традиции на Федералната република, социалдемократите нямат скрупули, когато следизборната конфигурация го позволява, да си сътрудничат с екс-комунистите и дори да съставят коалиции с тях. Такава коалиция управлява например федералната провинция Берлин.

Изправена пред губещите обществена подкрепа либерали, Меркел не може да не е обезпокоена от надвисващия призрак на политическо сътрудничество на "левия" парламентарен блок с екс-комунистите и на общодържавно ниво - в Бундестага и при съставяне или толериране на едно бъдещо ляво федерално правителство.

Прекалено спекулативно ли е да разглеждаме събитията около президентската надпревара като не по-малко гениален отговор на Меркел на изглеждащия гениален ход на политическия й противник? На онзи ход, който уж я беше "поставил на тясно" с номинацията на общо взето консервативния Йоахим Гаук?

Фиаското на екс-комунистите

Драматичните събития в края на вчерашния ден принудиха социалдемократи и Зелени да търсят гласовете на екс-комунистите в подкрепа на кандидата Гаук. При успех това щеше да бъде генерална репетиция за политическо сътрудничество на всякакво държавно ниво. За бившите комунисти подкрепата за разобличителя на Щази-агентурата, на правозащитника и антикомуниста Йоахим Гаук се оказа прекалено и непреодолимо предизвикателство.

Инстинктът за самосъхранение не им позволи да прегърнат примамливата перспектива по този начин да дестабилизират или дори да свалят правителството на Меркел. Защото в очите на техния електорат, на жертвите на промиването на мозъци в някогашната ГДР, на западните фанатично идеологизирани левичари, подкрепата за Гаук щеше да бъде непростим и фатален за партията им акт. Грегор Гизи не може да не си е давал сметка за това, когато снощи в Райхстага, изнервен до крайност, отказа авансите на социалдемократите и нареди на своите да гласуват с "въздържал" се.

От снощи водещи социалдемократи и Зелени редят опечалени оценки за "непоправимостта" на бившите комунисти от "Левицата", за това как те пропуснали шанса да отрежат грозната опашка на своето Щази-минало, да почнат "на чисто", да демонстрират своята модернизация и реформираност.

Лайтмотивът е един: проиграна е историческата възможност екс-комунистите да докажат, че са сериозен партньор за бъдещо политическо сътрудничество. Да докажат, ама как - нали избирателите им са масите носталгици по царството на милиционеро-социализма с етажерки, все още огъващи се от събраните съчинения на Маркс и Енгелс и антиглобалистите, за които Йахим Гаук е милитарист, "защитник на интересите на капитала", нежелаещ да затвори страницата на миналото...

Така че едва ли в обозримо бъдеще някой отляво сериозно ще се осмели да лансира идеята за коалиционно сътрудничество с тази "Левица", с тези бивши комунисти.

Ако това е резултат от стратегическа драматургия на вчерашните изборни вълнения, не може да не се свали шапка пред умението на диригентката.

Ако ли не - тя все пак може да бъде поздравена от всички германци, за които изтласкването на бившите комунисти по-далеч от лостовете на властта е насъщна цел.
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
S T B
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 65


Профил
« Отговор #3 -: Юли 02, 2010, 08:12 »

Цитат
От снощи водещи социалдемократи и Зелени редят опечалени оценки за "непоправимостта" на бившите комунисти от "Левицата", за това как те пропуснали шанса да отрежат грозната опашка на своето Щази-минало, да почнат "на чисто", да демонстрират своята модернизация и реформираност.

Лайтмотивът е един: проиграна е историческата възможност екс-комунистите да докажат, че са сериозен партньор за бъдещо политическо сътрудничество. Да докажат, ама как - нали избирателите им са масите носталгици по царството на милиционеро-социализма с етажерки, все още огъващи се от събраните съчинения на Маркс и Енгелс и антиглобалистите, за които Йахим Гаук е милитарист, "защитник на интересите на капитала", нежелаещ да затвори страницата на миналото...

Така че едва ли в обозримо бъдеще някой отляво сериозно ще се осмели да лансира идеята за коалиционно сътрудничество с тази "Левица", с тези бивши комунисти.

   Фактът, че такова сътрудничество е било търсено или желано, е достатъчно тъжен. Социалдемократите са ашладисани с политическа безпринципност от ляво и с политическо късогледство и бодряшки оптимизъм от дясно. Взели са най-лошото от двете течения.
   Има успехи, които не си заслужават цената.
   
Активен
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #4 -: Юли 05, 2010, 17:11 »


Ако някой има интерес да слуша умувания по вече по-горе изложената тема може утре да се включи от 09:30 часа по радио К2 - моя грешност в разговор със Светломира Димитрова.

Или тук в интернет: http://www.radiok2.bg/radiok2.m3u
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #5 -: Юли 06, 2010, 09:33 »

Гангстерският бизнес

Нов разследващ бестселър на Юрген Рот в Германия

© Милен Радев


Малко са събитията и проявите, които успяват в тези незапомнено жарки берлински дни да отвлекат вниманието от вездесъщата футболна треска.
 
Само автор на истински бестселъри, човек с вродено безразличие към футбола може да рискува и покани хора да изпълнят цяла зала за представяне на книга по същото време, когато Бразилия се сразява безмилостно с Холандия.
 
Онзи ден това се удаде на познатия публицист и разследващ журналист Юрген Рот. Неговото издателство "Айхборн" свика пресконференция и направи представянето на новата му книга на възможно най-престижно място - досами Бранденбурсгката врата, в представителството на Еврокомисията в Берлин.
 
Новият солиден том на Юрген Рот не крие съдържанието си под загадъчно название. Нещата са назовани директно: "Гангстерски бизнес - Как ни изкупува организираната престъпност". След "Германия - мафиотска държава", в която авторът разнищва обвързаността на определени политически кръгове на провинциално ниво с главно италиански, руски и албански престъпни групировки, сега той навлиза още по-дълбоко в темата.
 
В новата си книга Юрген Рот търси обяснение за пасивното бездействие на политици и правоохранителни органи вече на най-високо ниво. Нещо повече, съвсем пряко той обосновава тезата си за сътрудничество и за общи интереси на част от икономическия и политически елит на Федералната република с високоорганизираната международна престъпност.
 
Юрген Рот не се съобразява с политическата принадлежност на своите антигерои от министърски и дори министър-председателски ранг. Социалдемократи, християндемократи и либерали еднакво безпощадно стават обект на неговите разследвания, на несравнимо изчерпателните, валидирани с по няколко източника, разкрития за т.н. "култура на нелегалността", която междувременно властва в германски икономически и политически сфери.
 
Само за последната година, шокира читателите си Юрген Рот, в германската икономика са напомпани минимум 40 милиарда евро от криминални източници. Тези средства са или вложени пряко в разтърсени от кризата фирми, нуждаещи се от свежи пари, или се инвестират чрез подставени лица, чрез корумпирани банкери, адвокати и финансови мениджъри в акции и фондове.
 
Все по-голяма част от стопанството, твърди Юрген Рот, с право може да носи названието "гангстерска икономика", защото в нея властват законите на наложилата се през последните години "култура на нелегалността". Два са основните фактора, според него, допринесли и допринасящи за разцвета на гангстерската икономика. Единият е глобализацията. За Германия най-същественият неин аспект се дължи на падането на Желязната завеса и нахлуването на Запад на организираната престъпност от Изток, обединяваща държавни и криминогенни елементи. Другият е неолибералната икономическа политика, която според автора се реализира предимно според законите на организираната престъпност.
 
И в книгата си, и на пресконференцията Юрген Рот цитира в подкрепа на своята теза висшия служител на Европейската комисия Волфганг Хетцер, личен съветник на генералния директор на ОЛАФ, който казва "Част от икономиката и от политическият елит са скъсали с фундаменталните принципи на демократичния обществен модел. Те следват свои собствени закони, които съвпадат с логиката на мафията".
 
Признатият официално във Федералната република политически лобизъм междувременно придобива абсурдни форми, които не се регистрират от гражданското общество, защото и основните медии предпочитат да не ги забелязват. Юристи, финансисти, представители на големи икономически групировки участват като заплащани от тях експерти в процеса на изготвяне на законопроекти в самото Министерство на финансите, а след това, свързани с тези групировки депутати, прокарват законите през комисиите и парламента.
 
И отново е цитиран Волфганг Хетцер "Външните юридически съветници на политиците се включват на все по-ранен етап от законодателния процес. Това е развитие, което на практика лишава народа като суверен от неговите права. След като правителството отдава свои същински прерогативи на външни, лично заинтересувани от партикуларни интереси фактори, тогава и демократичните избори не могат да внасят промяна".
 
Организираната престъпност днес вече не се ограничава до отживели понятия като "италианска", "руска" или "турска" мафия, твърди Юрген Рот. Днес организираната престъпност е интегрирана широко в цялата икономика и финансовите потоци текат в двете посоки.
 
Едната са инвестициите на престъпни пари в германски фирми в самата Германия. Най-поразителният пример, при който фактите бяха известни на всички участващи специалисти и политици, описан много детайлно в книгата на Юрген Рот, бе акцията по спасяването на концерна Опел чрез канадско-австрийския консорциум "Магна". Зад него, твърди авторът, стоят милиардите на алуминиевия олигарх Олег Дерипаска, приближен до Путин и тясно обвързан в своя "бизнес"-генезис във втората половина на 90-те години с фигури като Михаил Черной ("Миша Чорни") и тогавашния шеф на най-страховитата руска групировка "Измайловская" Антон Малевски.
 
На берлинската пресконференция Юрген Рот представи за пръв път извадки от току що влязла в сила присъда на Съда в Щутгарт срещу групировка, прала пари за руската мафия. Според тези документи и на основа на категорични свидетелски показания за пръв път европейски съд приема за доказани връзките на Дерипаска с "Измайловская".
 
Въпреки това, припомня Юрген Рот, никой от водещите политици в Германия от ляво или от дясно, нито някой от синдикатите постави под съмнение продаването на Опел на "Магна", зад която стои концернът ГАЗ на Дерипаска. Само отказът в последния момент на Дженерал Мотърс да продаде Опел предотврати преминаването на тази традиционна фирма в ръцете на повече от съмнителен консорциум.
 
Като илюстрация за другата посока на интегриране на германския бизнес - и то на бизнеса със значително участие на капитали на данъкоплатците - със съмнителни групировки в чужбина, авторът посочва джойнт венчъра на концерна Фрапорт АД с българската ТИМ. Който е запознат с българските медии, твърди Юрген Рот, знае, че икономическата групировка ТИМ е определяна като най-висша форма на организирана престъпност.  
 
В книгата, където на политическата действителност в България и на българската организирана престъпност са отделени няколко глави, е цитиран и Ваньо Танов, според когото дейността на ТИМ е форма на икономическа престъпност, но групировката винаги се е ползвала с протекции. По времето, когато той е бил директор на ГДБОП е било строго забранено на най-висши съвещания дори да се споменава за съществуването на ТИМ. На много страници се излагат аргументи за тезата, че ТИМ е организация, свързана с незаконна дейност в голям мащаб. И точно на тази организация, подчерта пред журналистите на пресконференцията Юрген Рот, Фрапорт АД дължи получаването на концесията за летищата Варна и Бургас. Дори националният превозвач Луфтханза не се спира пред коопериране в областта на техническото обслужване с 80 % в съвместно предприятие с фирма на ТИМ.
 
Безпринципността на служещата обикновено за еталон германска държавна и бизнес-администрация, готовността да се затварят очите, когато става дума за големи финансови и икономически изгоди, има развращаващо въздействие върху изграждащите се тепърва демократични общества на Изток, върху гледащите с надежда към Запада млади хора. Кооперирането под различни форми с представители на подземния свят в Източна Европа води до импорт и в Германия на обичайната там "култура на нелегалността". За все по-малко отговорни фактори в Германия понятия като етичност и съвест играят каквато и да е роля във всекидневните политически и икономически отношения, констатира с видима болка, дългогодишният социалдемократ Рот.

Отделна глава Юрген Рот посвещава на политиката на брутално сплашване на протестиращи граждани, на еколози, противопоставящи се на експанзията на ТИМ по крайбрежната ивица във Варна. Журналисти биват пребивани и заплашвани, че "ще им отрежат главите" пише Юрген Рот, само защото пишат във вестници или в интернет блогове критично по адрес на ТИМ.
 
По време на представянето на книгата си Юрген Рот направи нарочно отклонение от сценария, за да разкаже на публиката с ирония за абсурдния съдебен процес, който води срещу него в София бившият вътрешен министър Петков и на който писателят, каза, че не може да си позволи да присъства поради личния риск, на който би се изложил. Румен Петков, припомни той, е същият човек, който сам по-рано го е нарекъл "безгръбначно мекотело" и апелирал публично той да бъде бит през устата и ръцете. Пред съда, съобщи германският автор, главният свидетел Ваньо Танов потвърди изцяло писаното в книгата "Новите български демони", че Румен Петков е замесен в търговията с амфетамин, че се е срещал с водещи фигури от престъпния свят и пр.
 
Представянето на книгата си Юрген Рот завърши с лично заявление. "Въпреки всичко, с което съм се сблъсквал в България и въпреки грозните подробности за българската действителност през последните години, които познавам, искам да кажа, че истински обичам тази страна заради нейните хора, на които безкрайно се възхищавам. Опознах там прекрасни, смели и открити млади хора, които се борят за да променят нещо в своята страна. Ценя смелите, критични журналисти, които като нямат друга трибуна ползват интернет за да пишат истината".
 
Разделът за България в книгата "Гангстерски бизнес" завършва с цитат от телеграма на германското посолство в София до Външно в Берлин по времето на предходното правителство: "Надеждите за бързо подобряване на ситуацията благодарение на новопоявяващи се политически "спасители" се разбиват всеки път много бързо. Препоръчително е да се отнасяме с резервираност към такива "спасители" и носители на надежди, дори когато в личен разговор те проявяват голяма динамичност и/или почтеност".
 
Тази дипломатическа оценка е била изказана по адрес на предшествениците на днешния премиер Бойко Борисов, пише в книгата си германският автор и продължава, че би било разумно, ако днешният премиер  също я вземе под внимание. Колкото и да е все още дълъг пътят към демократично гражданско общество в България, смята Юрген Рот, все пак новото правителство дава надежда, че наистина се върви по него.

За представянето на книгата в Берлин от Брюксел бе пристигнал председателят на партията "Европейска левица" Лотар Биски. Видимо впечатлен от изнесеното в нея, от критичния дух на автора към т.н. неолиберализъм и от скептичната му позиция към последиците на глобализацията, евродепутатът се ангажира с представяне на книгата в Европейския парламент и с покана към Юрген Рот да изложи пред депутати вижданията си.
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #6 -: Февруари 20, 2012, 03:28 »

Поздравления за новия германски президент:

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4577211
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Anamary
Гост
« Отговор #7 -: Февруари 20, 2012, 11:27 »

Снимка от личния архив на журналиста Драгомир Иванов и текст към нея във ФБ:

"Мисля, че е време да споделя (доста нескромно) една снимка: с пастор Йоахим Гаук и Христо Христов, март 2006 г. в София. Гаук, първият пълномощник за архивите на ЩАЗИ (1990-2000), ще бъде новият президент на Германия, Меркел най-сетне кандиса. Хаирлия да е!"




Не е нескромно, Драго! Много добре се вписвате с колегата ти Христо Христов! Както написах и във ФБ - времето е ваше!
Активен
Страници: [1] Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Песни и танци на народите  |  Тема: Германия « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!